№ 83
гр. Велико Търново, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора А. Г. Ч.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело
за възобновяване № 20244000600140 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Е. С. Я. за възобновяване на
производството по НОХД №4/2023г. на РС-Русе и ВНОХД№862/23г на ОС-
Русе, като се сочи, че в мотивите на съда пише, че е извършил престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 вр. чл.26 и чл.29 от НК, но
осъден за такова престъпление няма. Твърде се, че са допуснати нарушения
по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, без да се посочва конкретно в какво се изразяват.
Сочи се още, че следва да му бъде изменен режима от строг на общ, защото
изтърпява една година и пет месеца лишаване от свобода.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения, че искането за възобновяване на
наказателното производство е неоснователно. Дори да са допуснати
нарушения на закона и процесуалните правила в производството пред
Районния съд, Окръжният съд е изправил същите след като е бил сезиран с
протест на прокуратурата. По отношение на приложението на чл. 27 НПК
правилно е приложил закона с решението на Окръжния съд. Моли да се
остави в сила присъдата.
Осъденото лице се явява в съдебно заседание за изразяване на
становище и моли за уважаване на жалбата, тъй като е основателна и да се
1
възобнови делото. Още твърди, че има грешки в мотивите. Има извършено
престъпление, но осъдени лица, няма. За което е трябвало да бъде оправдан е
осъден, а за което е трябвало, да бъде осъден не е осъден.
Процесуалния представител на осъдения адв. Б., излага съображения,
че искането е основателно от гледна точка на това, че нарушава правата на
подсъдимия. Същите са казани изрично от ЕСПЧ и в тази част следва отново
да бъде възобновено делото. Счита, че следва това нещо да се направи. Освен
това другите основания, които са посочени в искането предоставя изцяло на
съда. Моли да бъде възобновено делото.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК/по
т.3 е налице само посочване на същата без конкретни доводи/. Искането е
направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда №75/08.06.23г. по НОХД №4/23г. РРС е постановил:
Признава подс. Е. С. Я. за виновен в това, че на 19.08.2020 г. в гр. Русе пред
надлежен орган на власт – прокурор в Районна прокуратура – Русе, набедил
М. Р. К. – старши полицай в група ,,Специализирано тактическо звено за
бързи действия“ при ОД на МВР – Русе, в престъпление по чл. 216, ал.1 от
НК - че на 08.01.2016 г. в гр. Русе противозаконно повредил чужда движима
вещ – лек автомобил ,,Пежо 106“ с рег.№ Р 71****, като ударил със
,,служебния си пистолет, с дръжката на пистолета“ предното стъкло на
автомобила и ,,страничното стъкло от дясната страна на автомобила“ и ги
счупил и в престъпление по чл.131, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК – в
това, че на 08.01.2016 г. в гр.Русе в качеството на полицейски при изпълнение
на службата си – при задържане на Е. С. Я., нанесъл удари на последния и му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето, като знаел, че М. Р. К. е невинен, поради което и на
2
основание чл.286, ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание лишаване от
свобода за срок от три години и обществено порицание чрез прочитане на
присъдата по радио излъчващо за територията на гр.Русе. Присъединява
изцяло така наложеното наказание лишаване от свобода към неизтърпяната
част в размер на две години един месец и осем дни от наказанието лишаване
от свобода наложено му по НОХД №581/2016г. на Окръжен съд Русе. На
основание чл.27 ал.1 от НК налага на подс. Е. С. Я. едно общо наказание
измежду остатъка от наложеното му по НОХД №581/2016г. на Окръжен съд
Русе наказание и това наложено му с присъдата по НОХД №4/2023г. на
Районен съд Русе, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което
да се изтърпи при първоначален строг режим и присъединява към него
наказанието обществено порицание чрез прочитане на присъдата по радио
излъчващо за територията на гр.Русе. Приспада при изтърпяване на това
наказание изтърпяната част от наказанието НОХД №581/2016г. на Окръжен
съд Русе в размер на две години, един месец и осем дни и времето от
26.10.2022г. до настоящия момент през което подсъдимият е бил задържан.
Съдът се е произнесъл е по въпроса за разноските.
С решение №37/01.03.2024г. по ВНОХД№862/23г. ОС-Русе по
протест на ОП-Русе е постановил: Изменя Присъда №75/08.06.2023г.,
постановена по НОХД№4/2023г. по описа на Районен съд – Русе, в
санкционната част, като отменя частта на последната с която е постановено
присъединяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три
години към неизтърпяната част в размер на две години и един месец,
наложено на подсъдимия по НОХД №581/2016г. на Окръжен съд Русе, с
която на основание чл.27 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо
наказание измежду остатъка от наложеното му по НОХД № 581/2016г. на
Окръжен съд Русе наказание и това наложено му с присъдата по НОХД
№4/2023г. на Районен съд – Русе, а именно – лишаване от свобода за срок от
три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим и е
присъединено към него наказанието обществено порицание чрез прочитане
на присъдата по радио, излъчващо за територията на гр.Русе и в частта, с
която е постановено приспадане при изтърпяване на това наказание
изтърпяната част от наказанието НОХД №581/2016г. на Окръжен съд - Русе в
размер на две години, един месец и осем дни и времето от 26.10.2022г. до
момента на постановяване на присъдата по НОХД№4/2023г. по описа на
Районен съд – Русе, през което подсъдимият е бил задържан, като вместо
това, присъединява на основание чл.27, ал.1 от НК, изцяло наказанието три
години лишаване от свобода (наложено с присъдата за извършеното
престъпление на 19.08.2020г.) към неизтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода, наложено на подс.Я. с присъдата по НОХД№581/2016г.
на Окръжен съд - Русе. Постановява определеното по реда на чл.27, ал.1 от
НК, общо наказание лишаване от свобода, да се изтърпи от подс.Я.
ефективно, при първоначален строг режим. Потвърждава присъдата в
останалата й част.
3
Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:
В мотивите на съда пише, че е извършил престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 вр. чл.26 и чл.29 от НК, но осъден за такова
престъпление няма. Твърди се, че са допуснати нарушения по чл.348 ал.1 т.1-
3 от НПК, без да се посочва конкретно в какво се изразяват. Сочи се още, че
следва да му бъде изменен режима от строг на общ, защото изтърпява една
година и пет месеца лишаване от свобода. Още се твърди, че има грешки в
мотивите. Има извършено престъпление, но осъдени лица, няма. За което е
трябвало да бъде оправдан е осъден, а за което е трябвало, да бъде осъден не е
осъден.
Нарушени са правата на подсъдимия. Същите са казани изрично от
ЕСПЧ и в тази част следва отново да бъде възобновено делото. Счита, че
следва това нещо да се направи.
Във връзка с твърдението, че в мотивите на съда пише, че е извършил
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 вр. чл.26 и чл.29
от НК, но осъден за такова престъпление няма. Това твърдение не отговаря на
действителността. Първоинстанционният съд е мотивирал съдебния си акт
съобразно материалния и процесуалния закон. Не е налице твърдяното
противоречие между мотиви и диспозитив и в този смисъл не е налице нито
нарушение на процесуалния, нито на материалния закон. С присъдата си РС-
Русе признава подс. Е. С. Я. за виновен в това, че на 19.08.2020 г. в гр. Русе
пред надлежен орган на власт – прокурор в Районна прокуратура – Русе,
набедил М. Р. К. – старши полицай в група ,,Специализирано тактическо
звено за бързи действия“ при ОД на МВР – Русе, в престъпление по чл. 216,
ал.1 от НК и в престъпление по чл.131, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК,
като знаел, че М. Р. К. е невинен, поради което и на основание чл.286, ал.1 от
НК и чл.54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три
години и обществено порицание. В мотивите си РС-Русе приема, че
посредством действие подс.Я. е осъществил обективните признаци от състава
на престъплението по чл.286 ал.1 от НК, тъй като на 19.08.2020г. в гр.Русе
пред надлежен орган на власт – прокурор в Районна прокуратура – Русе,
набедил М. Р. К. – старши полицай в група ,,Специализирано тактическо
звено за бързи действия“ при ОД на МВР – Русе, в престъпление по чл.216,
ал.1 от НК, а именно, че на 08.01.2016г. в гр.Русе М. Р. К. противозаконно
повредил чужда движима вещ – лек автомобил ,,Пежо 106“ с рег.№ Р 71****,
като ударил със ,,служебния си пистолет, с дръжката на пистолета“ предното
стъкло на автомобила и ,,страничното стъкло от дясната страна на
автомобила“ и ги счупил и престъпление по чл.131, ал.1, т.2 във вр. с чл.130,
ал.2 от НК и че на същата дата и място М. Р. К. – в качеството на полицейски
орган (старши полицай в група ,,Специализирано тактическо звено за бързи
действия“ при ОД на МВР – Русе), при изпълнение на службата си – при
задържане на Е. С. Я., нанесъл удари на последния и му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
4
здравето, като знаел, че М. Р. К. е невинен.
Видно е при съпоставянето на присъдата и решаващите мотиви, че РС-
Русе се е произнесъл по внесеното обвинение от прокурора, като е
постановил присъда за извършено Д.ие по чл.286 от НК и изложените мотиви
са относно същото престъпление.
Относно общото твърдение, че са допуснати нарушения по чл.348 ал.1
т.1-3 от НПК, без да се посочва конкретно в какво се изразяват, следва да се
посочи в общ план, че то е неоснователно. РРС е изложил убедителни
мотиви, след надлежно проведено съдебно следствие. В мотивите е изложена
подробно приетата фактическа обстановка. Обсъдени са противоречията в
доказателствения материал и е даден отговор защо се примат едните и се
отхвърлят другите. Съдът се е занимал подробно както с обективната страна,
така и със субективната страна на Д.ието. Освен това няма основание да се
приеме, че е нарушен закона при прилагането на чл.286 от НК. Налице е
нарушение на закона при приложение на чл.27 от НК от РС-Русе, но то е
коригирано с въззивния съдебен акт на ОС-Русе.
Във връзка с поставените от осъдения основания и доводи за
възобновяване на производството следва да се посочи, че така както са
изложени са напълно неоснователни и твърде общи. В тази връзка следва да
се отбележи, че производството по възобновяване е извънреден способ за
проверка на влезли в сила съдебни актове и съдът при преценката на
основателността на искането е обвързан само от основанието и подкрепящите
го доводи, изложени в иницииращия процесуален документ/ арг. Решение №
162 от 4.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 814/2022 г./.
Относно твърдението, че следва да му бъде изменен режима от строг на
общ, защото изтърпява една година и пет месеца лишаване от свобода, следва
да се посочи, че първоначалния режим е правилно определен. Действително
нито в присъдата, нито в мотивите на първата инстанция, нито в мотивите на
въззивния съд е посочено фактическото и правно основание за постановеното
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при първоначален строг
режим. Въпреки това този режим правилно е определен, тъй като е видно от
доказателствата по делото, че са налице условията на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от
ЗИНЗС.
Ако с искането се предявява претенция за изменение на режима за
изтърпяване на наказанието то това става по реда на Раздел V от Глава VIII от
Част втора на ЗИНЗС и не попада във възможните основания за
възобновяване на производството.
Предвид гореизложеното искането за възобновяване следва да се остави
без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. С. Я. за възобновяване
на производството по НОХД №4/2023г. на РС-Русе и ВНОХД№862/23г на
ОС-Русе.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6