№ 266
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500170 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба подадена от Застрахователна компания „Уника“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ №
18, представлявана от Димитър Тонев и Борис Паличев, чрез чрез юрк. Георги
Благоев Видин, против Решение № 1186/15.10.2021 г. по гр. д. № 2133/2021 г.
по описа на PC Бургас, с което е уважен иск с правна квалификация чл. 79, ал.
1 пред. първо ЗЗД вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и Застрахователна компания „Уника“
АД е осъдена да заплати на Я.С.А. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № **,
сумата от 17 178 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
Договор за застраховка „Каско на МПС“ от 03.06.2020г., ведно със законната
лихва от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са наведени твърдения за неправилност на
първоинстанционното решение, като на първо място се оспорва фактическият
извод на първоинстанционния съд за приетият механизъм на случилото се
ПТП. Представеният по делото протокол за ПТП № 1407463/22.10.2020 г. не
бил съставен от длъжностно лице, което е присъствало при настъпване на
процесното ПТП и нямал обвързваща доказателствена сила за механизма на
произшествието. Посочва се, че от заключението на тройната авто-техническа
експертиза се установявало, че уврежданията по двете МПС-та, за които се
твърди, че са участвали в ПТП, не са в причинна връзка с посочения от ищеца
механизъм и вещите лица отговорили категорично, че механизмът описан в
1
протокола за ПТП и наказателното постановление не отговарят на механизма,
при който са се получили уврежданията. Оспорени са показанията на св. С..
Описани са материалните увреждания на процесното МПС с твърдения, че
същите не е възможно да са в следствие на приетия от първостепенния съд
механизъм. Твърди се, че на застрахования автомобил – марка „Ауди“, модел
„Ку 7“, с рег № А1824НС, е извършено монтиране на изцяло кожен салон
след сключване на застрахователния договор, което представлявало
съществено изменение в състоянието на МПС, за което не било съобщено на
застрахователя. Поради тези обстоятелства жалбоподателят счита, че
предявеният иск не е доказан и следва да се отхвърли, както и останалите
акцесорни претенции. Моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново решение в този смисъл. Претендират се сторените
разноски в двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Я.С.А., в който се
заявява, че оплакванията на въззивника са неоснователни, а
първоинстанционното решение правилно. Цитирана е практика на ВКС в
подкрепа на аргументите, че протокола от ПТП притежава материална
доказателствена сила, тъй като е съставен от служители на МВР и установява
механизма на процесното ПТП. Изложени са съображения, че
първостепенния съд правилно е съобразил тройната СТЕ като е съпоставил
даденото заключение с останалия доказателствен материал по делото. Твърди
се, че св. С. е управлявал увредения автомобил, участвал е в самото ПТП и
дори той го бил предизвикал, поради което неговите свидетелски показания
били най-достоверни. В тях той описвал механизма на ПТП, което описание
съответствало на снимковия материал и последващото разположение на
автомобилите един спрямо друг и спрямо точката на съприкосновение.
Свидетелят изнасял данни, които конкретно установявали наличието на
причинно-следствена връзка между уврежданията на процесния автомобил и
конкретното ПТП. Твърди се, че показанията на С. съответствали изцяло на
протокола за ПТП, който бил подписан и от трето неучастващо в спора лице,
което е пряк участник в процесното произшествие. Посочва се, че влязлото в
сила постановление установява вината на извършителя по несъмнен начин.
Обосновава се извода, че крайните изводи на съда кореспондирали и с
показанията на св. Н., който изнасял преките си впечатления за настъпилите
по автомобила увреждания, които именно той отстранявал в последствие. В
своите показания Н., по време на ремонта, констатирал по несъмнен начин и
причините за настъпилите по автомобила увреждания. Аргументира се
становището, че заключението по тройната СТЕ противоречи на останалия
доказателствен материал по делото и правилно не е кредитирано в цялост от
първоинстанционния съд. Неправилен бил изводът на вещите лица, че няма
съприкосновение между двата автомобила и, че е неясен произхода на
вдлъбнатините и драскотините по застрахования автомобил. Вещите лица не
държали сметка за изричните обяснения на свидетеля - бояджия, които
установявали, че драскотините не били от основата под боята на процесния
автомобил, а от бяла боя на друг автомобил. Невярна била констатацията на
вещите лица, че по вдлъбнатините и драскотините нямало следи от черна боя.
2
Необосновани и нелогични били доводите на вещите лица и досежно
уврежданията на шибидаха /люка/ на процесния автомобил. Твърди се, че
въпреки резервите на първоинстанционния съд, тройната експертиза също
отчасти потвърждава възприетия механизъм, тъй като инж. Едрева, посочва
че той е възможен при „протриване“ между двата автомобила, като резервите
на експертите са само и единствено по посока на месторазположението на
двата автомобила един спрямо друг. Св. С. бил потвърдил, че именно той, по
указания на полицията, е изтеглил процесния автомобил назад от
първоначалното му положение след удара в дървото, като по този начин се
опровергавали резервите на вещите лице. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и претендира направените разноски във
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
Я.С.А. против Застрахователна компания „Уника“ АД. В исковата молба се
твърди, че на 03.06.2020г. ищецът сключил с ответника ЗК „УНИКА“ АД
договор за застраховка „Каско” на МПС“, обективиран в Застрахователна
полица № 20006110129, със срок на действие от 03.06.2020г. до 02.06.2021г. и
с обект на застрахователна защита - лек автомобил марка „Ауди”, модел
,,Q7“, с рег.№ № А1824НС, шаси № WAUZZZ4L37D013900.
Застрахователната сума по договора била заплатена, поради което следвало да
се приеме, че е налице застрахователно покритие за периода на застраховката.
Твърди, се още, че на 22.10.2020г. лекият автомобил се движел по двулентов
път I-7, км. 263+300, общ.Тунджа, като поради занасяне, излязъл от лентата си
на движение и навлязъл в насрещната лента. Там последвал сблъсък в
насрещно движещ се бус „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“. Пътно-
транспортното произшествие било посетено от екип на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- гр.Ямбол, в резултат на което бил съставен Протокол
за ПТП № 1407463 от 22.10.2020г., удостоверяващ участниците, между които
е настъпило ПТП, причините за възникване на произшествието, както и
настъпилите неблагоприятни последици, изразяващи се в описание на
засегнатите при удара зони за всеки от автомобилите и степента им на
увреждане. Предвид настъпилото застрахователно събитие ищецът твърди, че
своевременно уведомил застрахователя ЗК „Уника“ АД, като е образувана
преписка по щета № 20110060027/ 26.10.2020г. В рамките на предявената
претенция на 31.10.2020г. и 05.11.2020г. се твърди, че са извършени огледи на
автомобила, за резултатите от които са съставени описи, обективиращи
настъпилите повреди. Ищецът твърди, че с писмо с изх.№ 17-70-421 от
27.01.2021г. на ЗК „УНИКА“ АД е отказано изплащане на обезщетение.
Твърди се още, че към завеждане на исковата молба всички щети по
застрахованото МПС са възстановени, като заплатените от ищеца разходи за
3
части и труд възлизат на сума в размер на 17 178лв. с ДДС. Ищецът счита
отказът на ответника да заплати застрахователно събитие за
незаконосъобразен, поради което е направено искане да се постанови
решение, с което да се осъди Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК
********* да заплати обезщетение в размер на разходите направени от
ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество,
който оспорва исковата молба. Оспорва се още механизма на ПТП и се
твърди, че уврежданията не са в следствие на твърдяното произшествие.
Оспорва се размера на иска.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Въззивния съд счита за неоснователно възражението на въззивника, че
не следва да се кредитират показанията на св. С.. Последният разказва за
настъпилото произшествие от първо лице, като очевидец, което обосновава
високата доказателствена стойност на неговите обяснения. Също така те
отговарят на останалите доказателства, с изключение на частично
противоречие със заключението от тройната САТЕ, която настоящия
въззивен състав не кредитира в цялост.
Настоящата съдебна инстанция намира за напълно достоверни и
показанията на св. Н.. Последният е безпристрастен и за разлика от вещите
лица и по двете експертизи е имал пряк досег до процесния автомобил при
извършването на ремонта, също така той разполага със специални знания
именно защото по професия се занимава с отстраняването на подобни
автомобилни увреждания. Показанията му също съответстват на останалите
доказателства, с изключение на частично противоречие със заключението от
тройната САТЕ.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че заключението на по
тройната САТЕ в частта, в която приема, че описаният механизъм на
настъпване на конкретното ПТП не съответства на констатираните
увреждания на декларираното местопроизшествие, не следва да бъде взето
предвид при постановяване на решението. Това е така, защото този извод на
4
вещите лица е опроверган от всички останали доказателства по делото. По
този въпрос въззивния съд намира за правилни констатациите на единичната
САТЕ.
Не е правилен изводът в заключението на тройната САТЕ, че не е било
налице усуркване между автомобил „Ауди“ и микробусът при настъпване на
процесното ПТП. Белезите по преден ляв калник на автомобил „Ауди“ са
били именно причинени от съприкосновението и протриването на двата
автомобила и са налице остатъци от бялата боя на другия автомобил -
„Мерцедес Спринтер 316“ с рег. № СВ4380 ВК. Този извод се потвърждава,
както от показанията на св. Н., така и от заключението на единичната САТЕ.
Но категоричната убеденост на настоящата съдебна инстанция за този извод
се обуславя от факта, че от снимковия материал, приет и приложен по делото
е видно, че усуркването на преден ляв калник е с бял оттенък и липсва
олющване на черната боя (снимка на страница № 267 от делото) за разлика от
мястото където боята е олющена – на тавана на автомобила (снимка на
страница № 98 от делото).
Правилни са мотивите на обжалваното решение по отношение на
протокола за ПТП, но следва да се посочи още, че макар да не установява с
материална доказателствена сила механизмът на настъпилото ПТП в пълнота,
то той установява конкретни факти относими за неговото изясняване, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други, които се явяват доказателствени факти за
конкретният механизъм на ПТП. В настоящия случай тези установени от
протокола факти изцяло кореспондират с останалия доказателствен материал
и заявения от ищеца механизъм. Тези косвени факти допринасят за
изискуемото по закон пълно доказване на твърдяния механизъм, което в
настоящия случай е проведено успешно.
С тези аргументи настоящата въззивна инстанция приема, че
механизмът е установен – такъв какъвто е заявен в исковата молба и е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и
причинените увреждания, като не възприема заключението на тройната САТЕ
по тези въпроси.
В случай, че някоя от претендираните вреди не е настъпила от
съприкосновението на двата автомобила и удара в дървото, това не
освобождава застрахователя от задължението му да обезщети застрахованото
лице за онези вреди, които са настъпили при осъществяването на
застрахователния риск.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението, че е налице
нарушение на застрахователния договор, като е извършено монтиране на
изцяло кожен салон след сключване на застрахователния договор, което
представлявало съществено изменение в състоянието на застрахованото
МПС, за което не бил уведомен застрахователя. По този въпрос следва да се
съобрази тълкуването на разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ възприето в
Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., и Решение
5
№ 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, I т. о., според което за да
бъдат защитени интересите на застрахования, не всяко неизпълнение на
договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя.
Необходимо е още да не е изпълнено задължение, което е предвидено в
закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя.
Става дума както за значителност на неизпълнението, така и на самото
задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на
застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието
изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята
дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ,
застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не
ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със
съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и
затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се
стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят
трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на
застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. При
този фактически състав застрахователят може да откаже да заплати
застрахователното обезщетение.
В настоящия случай застрахователя не е ангажирал никакви
доказатества досежно причинно-следствена връзка между договорното
неизпълнение, че е извършено монтиране на изцяло кожен салон след
сключване на застрахователния договор, което представлявало съществено
изменение в състоянието на застрахованото МПС, за което не бил уведомен
застрахователя, и че то е довело до съществено увеличаване на риска или
реализиране на застрахователното събитие. Също така не са налице и
категорични доказателства, че действително е извършена подмяна на салона
на автомобила. Следва да се отбележи още, че едно такова монтиране на
изцяло кожен салон, дори и да беше доказано, по никакъв начин не може да
увеличи вероятността от настъпване на процесното ПТП.
Настоящата инстанция се солидаризира с извода, че увреждането по
тавана и шибидаха не се дължи на процесното ПТП, като в тази насока
вещите лица в състава на тройната САТЕ са категорични, че счупването е от
удар в твърда, равна повърхност отпред назад, като е протрит ръбът на
покрива над предното обзорно стъкло. В този случай обаче, след изваждане
на стойността на частите и труда за ремонт на тавана на лекия автомобил,
претендираната от ищеца сума е по-малка от посочената от вещите лица
стойност, поради което искът се явява основателен в цялост.
Направеният краен извод от страна на настоящата инстанция съвпада с
този, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение и Бургаския окръжен съд намира, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановеното решение следва да бъде потвърдено в цялост.
При този изход на спора на основание чл. 78,ал.3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред БОС съдебно-
деловодни разноски за възнаграждение на процесуален представител.
Представен е договор за правна защита и съдействие, по който въззиваемата
6
страна е заплатила адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. Виззвиника е
направил възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар, което
въззивния съд намира за неоснователно, тъй като хонорарът е много малко
над минимално предвидения, а с оглед фактическата и правна сложност на
делото следва да се присъди в цялост.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване с оглед
разясненията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2019 г., ОСГТК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1186/15.10.2021 г. по гр. д. № 2133/2021
г. по описа на PC Бургас.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ №
18 да заплати на Я.С.А. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № ** сумата от
1200 лв. – съдебно-деловодни разноски
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7