М О
Т И В И
Към
Присъда на КРС по НОХД № 232/2015 г.
гр.Кюстендил, 20.05.2016 г.
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Районен съд гр.Кюстендил на
16.03.2015 г.обвинителен акт против Л. Н.
М. , с ЕГН – ********** *** за
извършено престъпление от общ характер
по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, при фактическа и правна
обстановка подробно изложени в
обвинителния акт.
По делото е
приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Община Кюстендил, за
сумата от 92,00 лева , представляваща
причинени с твърдяното престъпление имуществени вреди.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимата, като предлага за
извършеното от нея престъпление да й
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/година,
изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3/три/ години.
Подсъдимата
не се признава за виновна. Дава подробни обяснения. Защитникът й пледира за
постановяване на оправдателна присъда, основавайки искането си на недоказаност
на обвинението.
Гражданският ищец, чрез процесуалния си
представител моли, след като подсъдимата
бъде призната за виновна да бъде уважен предявеният от него граждански иск в
пълен размер.
КРС след провеждането на задълбочено съдебно следствие и след
анализ на събраните в хода на същото доказателства намери за установено
следното
От фактическа страна
Л. Н. М. е
родена на *** г. в република Казахстан. Постоянно пребиваваща е в Р
България , омъжена, неосъждана, със средно образование , с ЕГН – **********.
Дълги години М. работила като медицинска сестра в
Дом възрастни хора с физически увреждания – ДВХФУ“Ильо войвода“ гр.Кюстендил.
Срещу нея е внесен обвинителен акт, за това че през
времето, в което е работила в дома е извършвала
дребни кражби на вещи ,
собственост на ДВХУ“Ильо войвода“ и
такива , собственост на честни лица, както следва :
На неустановена дата през 2011г. е отнела чужди
движими вещи -5 бр.дълги мъжки гащи долни с надпис „Могgan
МILLS Weаг ", на стойност 50 ,00 лв.от
владението на собственика Община Кюстендил.
На неустановена дата е отнела чужди движими вещи
-2 бр.малки дървени икони с изобразени върху тях „Св.Пантелей" и
„Св.св.Апостоли Петър и Павел" на стойност 06,00 лв. от владението на
собственика Община Кюстендил -ДВХФУ"Ильо войвода",
През нощта на 16/17.07.2011 год.по време на
дежурство тя отишла в лятната градина в ДВХФУ"Илъо
войвода „гр.Кюстендил и оттам отнела чужди движими вещи 2 бр.керамични съдове
-лейка и кашпа с изобразени пеперуди върху тях на
стойност 15,00 лв.и от параклиса на Дома-1 бр.икона на „Св.св.Киприян и Юстина" на
стойност 5,00 лв.от владението на собственика Община Кюстендил. ;
На
15.06.2011 год.обв.Л.М. влязла в кабинета на
Директорката свид.В. следобяд.
От директорския кабинет в ДВХФУ"Ильо войвода" гр.Кюстендил отнела
чужди движими вещи -1 бр.метален свещник с формата на детско колело на стойност
16,00 лв.от владението на А.М.В.
Според изготвената в хода на съдебното
следствие оценителна експертиза общата
стойност на отнетото
имущество е 92.00
лв.
В ОА е
описано , че изчезването на
вещи е правело впечатление
на домуващите и на работещите, но никой не знаел, кой е авторът на кражбите. Считано
от 04.10.2011 г. директор на ДВХФУ станала свидетелката А.В.. Според
държавното обвинение тя получила множество оплаквания от работещи и домуващи за кражбите. Самата тя започнала да установява
липсата на дребни вещи.
Воден от нейните показания, представителят на държавното обвинение посочил в ОА , че след като на 15.06.2011 год.от кабинета й
изчезнали стъклена купа за бонбони и метален свещник В. проверила видеозаписите
от камерите и установила, че единствено Л.М.
е влизала в кабинета и в нейно отсъствие.
Свид. В. получила и други сигнали, че именно М. е
автор на кражбите в Дома, поради което сигнализирала РУ МВР гр.Кюстендил.
На 19.07.2011 год. за времето от 17,30 до 23,00 ч.
е проведена полицейска операция /ЧПО/ във връзка с план рег.№ 11049819.07.2011
год.относно депозирана жалба от ….. на ДВХФУ "Ильо войвода"
гр.Кюстендил за установени кражби в Дома на описани в жалбата й вещи : чаши за кафе, пепелници, поднос от бамбук,
стъклена купа, ксвещник, одеяло, пари / банкноти от
10 лв. и 20 лв./, дрехи от гардероби. С допълнително обяснение от 18.07.2011 г.
св. В. допълнила кръга на вещите, предмет на кражба посочвайки
също така – декоративна лейка и кашпа- от керамика, с
изображение на пеперуда, както и икона с изображението св.Кипрян и св.Юстина.
Във връзка със заявеното по време на ЧПО, около
19,00 ч.на ул."Бузлуджа" в близост до ЖП прелеза в гр.Кюстендил е
извършена полицейска проверка на лицето Л. Н. М. ***, живуша
ж.к'.Герена"
бл.152,ет.3,ап.7-медицинска сестра в Дома.
В сградата на ПУ"Изток" е извършен личен
обиск на Л.М. от служителка на КОС при РУ"Полиция" гр.Кюстендил
-гл.полицай Д.Б.. При извършения обиск в чантата на М. са открити 2 бр. икони
от дърво, изобразяващи Св.П. и Св.св.А. П. и П..
В момента на извършване на личния обиск Л. М. заявила, че двете икони, намерени в
чантата са лично нейни и са й подарък от приятели от Русия.
Едва след установяване на описаните икони св.В.
заявила, че те също се обект на кражба от параклиса на Дома.
На същата дата - 19.07.2011 год.е проведено
претърсване и изземване в жилището на М.,при което са установени и иззети – порцеланова цветна лейка, с
изображение на пеперуда, порцеланова ваза, с изображение на пеперуда ; дървена
икона с изображение на „жена и мъж“ /както е описано в Протокола за претърсване
и изземване; свещник от жълтеникав метал
с форма на малко колело и паничка на мястото
на седалката ; стъклена купа във формата на топка с диаметър 15 св. ; 5 бр.
дълги мъжки гащи , в опаковки с надпис „ MORGAN MILLS WEAR“. За извършеното действие по
претърсване и изземване е съставен протокол
и действието е одобрено по предвидения в НПК ред от съдия в Районен съд
Кюстендил. Два месеца след изготвянето на този протокол е изготвен фотоалбум
,удостоверяващ, според разследването, местоположението на откритите в дома на М.
вещи.
По доказателствата:
Така както
вече бе посочено, в описаната по-горе фактическа обстановка,изложеното в ОА се
крепи основно на показанията на св. А.В..
За да прецени доказаността на обвинението , обаче
съдът изследва всички събрани в хода на ДП и на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства и анализът им категорично
опровергава обвинителната теза
на районна прокуратура Кюстендил.
На първо
място никой от разпитаните в хода на съдебното следствие не сочи в показанията си да си спомня в
инкриминирания период от дома да са изчезвали вещи и това да е коментирано
между служителите. Още по-малко пък,
че е имало коментари, че ако има
изчезнали вещи теса са били обект на кражба именно от подсъдимата . Според св.
Т. А. , ст.медицинска сестра ,едва при викането й в полицията е разбрала, че от
дома са изчезнали вещи …“Докато работех в дома между колегите не съм чула да се
коментира, че са установени липси“. В показанията си св. Пл.Н., домакин-МОЛ в
ДВХФУ, твърди „ Не сме коментирали , че изчезват вещи от работата… не са
установявани кражби в този период“.
Свидетелката Д.М. също отрича
директора на дома да е споделяла пред нея, че е установила липси от кабинета си. Според св ст. А. докато тя е работела в дома не е чула да са
изчезвали вещи, не е чула и колегите и да коментират такова нещо. Това са лично възприетите от съда показания, които
категорично оборват обвинителната
теза. Съдът няма основания да се съмнява в достоверността показанията на който
и да било от посочени по-горе свидетели, доколкото показанията им са логични и
последователни и не на последно място в унисон с приложения по делото писмен
материал.
В подкрепа
на обвинението, както пред съда, така и в хода на досъдебното производство, са
единствено показанията на св. А.В. – директор
на ДВХФУ“Ильо войвода“. Показанията на тази свидетелка , обаче
противоречат на всички останали гласни
доказателства. Тя единствена твърди , че от дома са изчезвали определени
вещи, както и че всички служители са
знаели този факт и съмненията им са били насочени именно към подс. М..
Действително в хода на съдебното следствие бе установено противоречие между
показанията на двама от свидетелите
дадени пред съда и тези дадени
пред разследващия орган, в хода на ДП. В
частност това са свидетелите П.Н. и В.Н.. При анализ на протоколите за разпит на тези свидетели от ДП
, обаче не може да не направи
впечатление, че в протоколите са отразени абсолютно идентични показания. Този
факт буди недоумение в съда, за това по какъв начин са снети тези
обяснения и разколебава тяхната обективност.
Разколебаващо за обвинителната теза са и
голяма част от събраните по делото
писмени доказателства. На първо място, установява се че ДП е започнало по повод подадена на 12.07.2011 г. от директора на дома
молба до Началника на РУ“Полиция“ , в
която молба са изброени вещите, за които
се твърди, че са изчезнали от дома. В самата молба е посочено, че директорът разполага със записи от
монтирани в Дома камери за видеонаблюдение , на които е записано
, че определен служител от дома използва
моментите , когато част от кабинетите са
празни, влиза ,оглежда и най-вероятно извършва кражба.
Въпреки , че на подадения от св. В. сигнал е реагирано
веднага от полицията, като са извършени съответните претърсвания, обективирани
в надлежно оформени протоколи, липсват каквито и да е данни по делото за снемане на посочените записи и за тяхното изследване. Отделно от
това посочените от директора на Дома вещи, не са индивидуализирани, а родово само някои от тях
се припокриват с вещи, посочени като обект на престъплението.
В допълнително обяснение, дадено от
св. В., по повод зададени й въпроси /неизвестно от кого/ няколко дни
по-късно тя сочи като предмет на
кражба два керамични съда – декоративна
лейка и кашпа,
с изображение на пеперуда , както и една икона
с изображение на „Св.Кипрян и Св. Юстина“, които според нея се намирали в параклиса на Дома.В
един много по-късен момент в ДП са
представени снимки, на които е видно , че
въпросните два декоративни керамични съда са били поставени в Дома.
Неясно остава защо, ако тези снимки са били на разположение на директора на
Дома, същите не са предоставени при
сигнализирането на органите на
реда за извършени кражби, с цел индивидуализиране на вещите.
Снимките са предоставени от св. В. на разследващите, едва след като вещите са иззети от дома на подсъдимата М..
Изключително притеснителни съдът
намира показанията на св. С. А., която в
показанията си както в хода на ДП, така и пред съда сочи, че
св. В. е имала негативно
отношение на Л.М. и че неколкократно я е
карала да подхвърля различни вещи
в стаята на мед. сестри , за да уличи М. в извършване на кражба. Дори последното
да се явява недоказано , доколкото друг
свидетел не е възприел такова поведение от страна на св. В., то категорично
същото е индиция за това, че отношението на директора на Дома към
подсъдимата е било „лично“, както го определя самата свидетелка А.. В
подкрепа на този факт , съдът намира и
описаното по-горе, че само и единствено в показанията на св. В. се
твърди, че в дома са извършвани кражби и
че съмненията са били насочени към Л. М..
Никой друг свидетел, разпитан по делото не потвърди този факт.
От представените по делото писмени доказателства, с които
обвинението разполага, за да обвърже
откритите в дома на подсъдимата вещи с предмета на престъплението, прави
впечатление, че само за двата керамични
съда – лейка и кашпа
е представена фактура удостоверяваща закупуването им от ДВХФУ „Ильо войвода“. В тази фактура,
обаче липсва индивидуализация на самите
артикули, поради което и съдът не я приема за достатъчно категорично
доказателство, удостоверяващо собствеността им.
Съдът
постави показанията на основния свидетел
на обвинението А.В. на особено критичен
анализ, най-малкото поради две причини. От една страна, показанията й са изцяло
в противоречие с всички останали събрани по делото доказателства, а от друга
страна пък,първото , в съответствие с
показанията на св. А. категорично сочи на тенденциозно отношение на св. В. към подсъдимата.
В заключение , съдът изгради изводите си основавайки са на показанията на
свидетелите А., Пл.Н., В.н., И.Р., Д М.,
С. А., дадени в хода на съдебното
следствие, на които дава пълна вяра.
Тези показания са обективни, последователни и логични .
Доколкото обясненията на подсъдимата се подкрепят от тези доказателства, то съдът
цени и тях , кат годно доказателствено средство.
Така
посочените писмени доказателства и доказателствени средства са безпротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на
доказване, поради което съдът счете за безпредметно обсъждането им в детайли.
Извън изчерпателно изброените по-горе писмени доказателства и доказателствени
средства, съдът изключи от доказателствените си
изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и
излизащи извън предмета на доказване по чл. 102
от НПК и в този смисъл неотносими.
След анализ
на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът не можа да обуслови
извод за несъмнена доказаност извършване на
престъплението по 194, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК , за което подсъдимата е
привлечена да отговаря.
На основата
на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
На първо
място, Л.М. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.
194, ал.1 от НК, в каквато насока й е повдигнато обвинение от КРП.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се
оказват недостатъчни, за да бъде призната за виновна по това обвинение, поради
което съдът смята за безпредметно по-нататъшно обсъждане на субективната страна
на състава на посоченото престъпление.
За да
отговори на един от основните въпроси по чл.
303, ал.1 от НПК, а именно дали подсъдимата е автор на престъплението, за
което е била привлечена да отговаря, съдът на първо място следва да намери за доказано извършването на противоправното деяние ,
определено от Нк като „кражба“. Анализът на събраните доказателствени материали
поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на извършването на деянието, респ. авторството
на подсъдимата.
Съгласно
константната практика на ВКС обвинението може да бъде доказано и по несъмнен
начин само с косвени доказателства, но в такъв случай всички косвени
доказателства трябва да водят до единствения възможен извод, че лицето е извършило
конкретното деяние и да изключат всяка друга възможна версия. В настоящия казус
според съда не е налице визираната верига от косвени доказателства. При липса
на годни доказателства да обосноват единствен и непротиворечив извод относно
участието на подсъдимата в извършване на описаното в обвинителния акт деяние,
съставляващо престъпление по чл.
194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК,
и относно начина на извършването му, не може да се формира извод, че Л.М. е
осъществила кражбата, и това да е доказано по несъмнен начин, така както
изисква чл.
303, ал.2 от НПК.
По изложените съображения и, като съобрази
разпоредбата на чл.
304 НПК, съдът призна подсъдимата за невиновна и я оправда по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл.
194, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от .
По гражданския иск
Доколкото, в настоящото
производство е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от Община Кюстендил , съдът дължи
поизнасяне и по този иск.
Гражданският иск е с
правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Отговорността за
непозволено увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД се поражда при наличност на
следните елементи: противоправно деяние, извършено от подсъдимия, вреда, вина и
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки
конкретен случай.
В разглеждания случай по
делото не са установени правопораждащите за отговорността на привлеченото към
наказателна отговорност лице елементи от фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД.
На първо място не се установи по безспорен начин извършването на потивоправно
деяние.Липсата на този първи и основен елемент от фактическия състав на разпоредбата
на чл. 45, ал.1 от ЗЗД изключва
необходимостта от обсъждането на всички останали елементи на нормата.
Водим от горното, съдът
намери предявения граждански иск за
неоснователен и като такъв го отхвърли изцяло.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
190, ал.1 НПК, съдът прие, че направените по делото разноски следва да
останат за сметка на държавата.
Така мотивиран , съдът постанови
присъдата си
Председател :