Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Производство по чл. 435 и сл. ГПК. Производството по делото е образувано по жалбата на О. В. Т. против постановление от 4.5.2012г. на ЧСИ М. М. с рег.№ 729 с район на действие Окръжен съд В. Т. по изпълнително дело № *0001, с което са определени разноските и моли да бъде отменено. Твърди се ,че обжалваното постановление е неправилно и противоречи на закона. Прави се възражение относно размера на юрисконсултското възнаграждение, което е определено в постановлението- *лв. Твърди се ,че неправилно ЧСИ е определил минималния размер на *лв. и го е увеличил със 750 лв., като не са спазени указанията, дадени от ВТОС с решението по гр.д. № 307/12 г., както и че неправилно е постановено след влизането му в сила взискателя да възстанови на общината разликата от 825 лв. до 3000 лв. Твърди се също, че неправилно са изчислени таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като общината е платила 12 707.16 лв. по сметка на взискателя. Моли да се отмени постановлението на ЧСИ М.М. в обжалваните му части, като се претендират разноски,включително юрисконсултско възнаграждение. Постъпило е възражение от пълномощника на „Е. С.” Е.- Г.О., в което се твърди ,че жалбата е неоснователна и недоказана. По отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение/което на практика представлява адвокатско възнаграждение/ се твърди ,че оплакванията са неоснователни относно игнориране разпоредбата на §2 от ДР от Наредба №1/2004 г. Описват се подробно действията, които пълномощникът на дружеството е извършил преди и по повод и след образуване на изпълнителното дело, както и във връзка с възражението с искане за прихващане, което общината е депозирала на 20.1.2012 г. и уточняване момента на извършени плащания по банкови сметки. Твърди се ,че плащането на разноските по решението на ВАС е извършено преди повече от 5 месеца по банков път на 10.8.2011 г. Моли да се остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана. Постъпили са мотиви от ЧСИ М. М. на основание чл. 436 ал.2 от ГПК, в които се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Описва се хронологично развитието на изпълнителното производство, както и изложеното в жалбата и възражението. Твърди се, че във връзка с указанията, дадени от ВТОС и съобразявайки се с разпоредбата на §2 от ДР от Наредба №1/2004 г. ЧСИ е определил минималното възнаграждение на 1425 лв., като с оглед действителната правна сложност и действията на пълномощника на взискателя е присъдено възнаграждение в размер на *лв., като след влизане в сила на постановлението взискателя следва да възстанови но общината сумата 825 лв.,представляваща разликата до *лв. При така определеното юрисконсултско възнаграждение ЧСИ е изчислил и разноските по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на * лв. с ДДС, като след влизане на постановлението в сила разликата от 59.40 лв. до *лв. да се възстанови на общината. Великотърновският окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, възражението, мотивите на ЧСИ и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Не се спори по делото, че изпълнителното производство е образувано по повод молба, подадена от пълномощника на „Е. С.” Е.- Г.О. против О. –В.Т. на основание представения изпълнителен лист от 19.1.2012 г. на ВАС за сумата * лв. С постановление за разноските на ЧСИ са определени разноските, които от О. В. Т. следва да заплати - сумата *лв. определена като „ юрисконсултско възнаграждение” и 1680 лв.- такси, определени от ЧСИ съгласно ЗЧСИ по ТТРЗЧСИ. Това постановление е отменено с решение на ВТОС по гр.д. 307/2012 г., като са дадени указания. С оглед изложеното ЧСИ е изготвил ново постановление от 4.5. 2012 г., с което е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 2175 лв. при полагащо се минимално възнаграждение 1425 лв., като след влизане в сила на постановлението взискателя следва да възстанови но общината сумата 825 лв.,представляваща разликата до 3000 лв. При така определеното юрисконсултско възнаграждение ЧСИ е изчислил и разноските по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на * лв. с ДДС, като след влизане на постановлението в сила разликата от 59.40 лв. до * лв. да се възстанови на общината. На първо място следва да бъде посочено, че от приложените доказателства по делото е безспорно установено ,че изпълнителното производство пред ЧСИ е образувано на 19.1. 2012 г., а извършеното частично плащане от Общината по сметката на взискателя е извършено на 20.1.2012 г., т.е. след образуване на из дело, поради което са дължими и съответните разноски. По отношение на първото оплакване в жалбата за размера на определеното юрисконсултско възнаграждение съдът го намира за неоснователно по следните съображения. ЧСИ в обжалваното постановление за разноските подробно е описал как е извършил пресмятането на дължимото юрисконсултско възнаграждение, като се е съобразил с указанията,дадени му от ВТОС, както и с разпоредбите на чл. 10 т.1 и т.2 от Наредба 1/ 2004 г. При определяне на възнагражеднието ЧСИ е преценил, че следва да намери приложение разпоредбата на §2 от ДР на същата наредба, при което приема ,че при присъждане на възнаграждението то не може да бъде по-малко от *лв./трикратния размер на възнагражденията н наредбата/. Освен това ЧСИ е изложил подробни съображения за това ,че извършените от пълномощника на взискателя действия, вкл. пътувания справки и представяне на документи, във връзка с твърдяното от общината право на прихващане. Затова ЧСИ правилно е приел, че възнаграждението не следва да остане в минималния размер, а следва с бъде определен на *лв. Настоящият съдебен състав напълно споделя становището на ЧСИ при определяне на това възнаграждение,тъй като то съответства на фактическата и правна сложност и предприетите действия от пълномощника на дружеството. На съдебния състав е известна противоречивата съдебна практика по отношение прилагането на §2 от ДР от Наредба 1/ 2004г., но становището на състава категорично е за прилагане на тази разпоредба. Затова ВТОС намира ,че определеното юрисконсултско възнаграждение е законосъобразно и правилно и оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Относно оплакването за неправилно изчисляване на таксите по чл. 26 от ТТРЗЧСИ съдът също го намира за неоснователно. ЧСИ при правене на изчисленията се е съобразил с размера на юрисконсултското възнаграждение,с размера на събраната сума, както и с текстовете от тази тарифа, като правилно е изчислил, че размерът на тези такси с ДДС е *лв. Затова ВТОС намира за законосъобразно и правилно постановлението обжалваното постановление и в тази част и намира оплакванията на жалбоподателя за неоснователни. С оглед изложеното съдът намира ,че обжалваното постановление на ЧСИ са правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да се отхвърли. Водим от изложеното и на основание чл. 437 ал.4 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. В. Т. против постановление от 4.5.2012г. на ЧСИ М. М. с рег.№ 729 с район на действие Окръжен съд В. Т. по изпълнително дело № *0001, с което са определени разноските. Препис от решението да се връчи на страните. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |