О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
890
18.06.2020г, гр.Пловдив
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав,
в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.Узунов
като разгледа докладваното от съдията Рабчева в.ч.гр.д.№ 878/ 2020г. по описа на ПОС,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.274 – чл.278, ал.1 и сл. ГПК във вр., с чл.413, ал.2 ГПК.
Делото
е образувано по частна жалба с вх.№ 26956/ 27.05.2020г. по описа на ПРС и вх.№
13760/ 02.06.20202г по описа на ПОС от „Профи Кредит България“ ЕООД- гр.София,
чрез пълномощника си юриск. Р.И.И. против Разпореждане от 28.04.2020г.
постановено по ч.гр.д.№ 3522/ 2020г по описа на Пловдивски районен съд в
частта, в която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.410 ГПК в частта му, в която се претендира присъждане на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1 798,98 лева и такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева. По изложени доводи в
частната жалба се иска отмяна на постановеното разпореждане в обжалваната му
част и постановяване издаване на заповед за изпълнение в посочените части.
Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция – 15 лв – държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните , намери следното:
Частната
жалба изхожда от легитимирана страна имаща правен интерес от обжалване
разпореждането на заповедния съд, с което се отхвърля отчасти заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК и е подадена в срока по чл.275, ал.1 във връзка с
пар.13, ал.1 ЗР, вр. с чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г.
Със
заявление от 02.03.2020г. е поискано от
жалбоподателя издаване на ЗИ по чл.410 ГПК за претендирани вземания въз основа
на ДПК с длъжницата Г.Р. Е. № ********** и сключено Споразумение към него за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1 708,98 лева и
за разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определено с Тарифа за
таксите на Профи кредит България ЕООД в размер на 30 лева.
Заповедният
съд е отхвърлил заявлението на кредитора в тази му част по съображения относно
първата претенция за това съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е
изрично забранено, а съгласно чл.19, ал.1 ЗПК всички лихви, други преки и
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР; доколкото се касае за
възнаграждения по усвояването и
управлението на кредита, е налице обоснована вероятност това искане да се
основава на неравноправни клаузи, с които реално се заобикаля ограничението на
ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца /
доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП, в
ред.преди изменението с ДВ бр.100/ 2019г./ По
втората претенция е прието, че с тези уговорки в тарифата към договора в тежест
на потребителя реално се възлагат задължения при забавено изпълнение, а начинът
на уговаряне на тези вземания като фиксирани суми, без връзка с и независимо от
реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат направени за
дейностите по извънсъдебно събиране на задълженията, говори, че тези суми не
представляват разходи, а отнапред уговорени задължения на потребителя към
заемодателя при забавено изпълнение; по начина, по който са уговорени, клаузите
от тарифата предвиждат всъщност неустойки за забавено изпълнение на договорните
задължения, които не са предвидени като разходи за проведен разговор или
изпратени съобщения, а като суми , които безусловно се дължат при настъпването
на предвидените в клаузите обстоятелства. Въз основа на това е прието, че тези
клаузи от тарифата са неравноправни на основание чл.143, т.5 ЗЗП / в ред. преди
изм. с ДВ бр.100 от 2019г./ , защото задължават потребителя при неизпълнение на
негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение, въз основа на
окето е мотивирана и обоснована вероятност това искане да се основава на
неравноправна клауза, с кяото реабно се заобикаля забраната на чл.33, ал.3 ЗПК,
което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и
потребителя – чл.143 ЗЗП, в ред. преди изм. С ДВ бр.100 от 2019г.
С
частната жалба се излагат съображения, въз основа на които се изразява
несъгласие с мотивираното от районния съд с доводите, че заповедният съд не
разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Доводът е
неоснователен. С изричната разпоредба на чл.411, ал.1 т.3 ГПК / нова,
ДВ бр.100/ 2019г./ и действаща към момента на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК се предвиди правомощието на заповедния съд за преценка относно това,
дали искането не се основава на неравноправна клауза в потребителския договор,
въз основа на който е искането за издаване на ЗИ от жалбоподателя, или дали е
налице обоснована вероятност за това. Въз основа на тази именно разпоредба е
извършена и преценката на заповедния съд в настоящия случай, вкл. и преценка за
валидността на сделката.
На
следващо място доводът, че заповедният съд неправилно не бил отчел и
разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че
преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето
на основния му предмет, както и съответствието между цената на възнаграждението,
от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена и или извършена в
замяна, от друга, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми,
тъй като неправилно била извършена именно такава преценка е също неоснователен.
В случая не се налага съобразяване на посочената от жалбоподателя разпоредба на
чл.145, ал.2 ЗЗП доколкото заповедният съд се е позовал на изрично предвидена
законова регламентация в специалния закон ЗПК / чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.1 ЗПК/
от една страна, а от друга – преценката относно съответствието между цената на
възнаграждението и стоката или услугата, която ще бъде доставена и / или
извършена в замяна е различна от преценката за реалността на уговорената за
доставяне услуга, както е в процесния случай.
По отношение на
възнаграждението по сключено между страните споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги се извършва
обосноваване за този вид услуга по смисъла на т.14 от ДР на ЗЗП, която услуга
се извършвала по повод на договора за кредит в полза на друго лице –
кредитополучателя, като се мотивират вида на услугите, посочени в цитираното
споразумение; сочи се аргумента, че и в друга законодателна уредба били
уговаряни такъв род услуги / Закона за платежните услуги и платежните системи/,
а в пар.1 от ДР на ЗПК посочено, че в ГПР не са включени разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
споразумение за допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на
кредита или за получаването му при предлагани условия, какъвто бил настоящия
случай, изрично посочено в договора и ОУ. Доводът е неоснователен. Независимо
дали процесното уговорено предоставяне на пакет от допълнителни услуги
съставлява услуга по т.14 от ДР на ЗЗП,
именно поради невключване на разходите в ГПР, както се сочи цитираната
разпоредба на пар.1 от ДР на ЗПК, заплащането на допълнителна цена за това води
реално до оскъпяване цената на предоставената услуга по договора за кредит,
която поради характера си като свързана с усвояването и управлението на кредита
има характер на такса и комисионна. С изричната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК
събирането на такава по характера си такса или комисионна се явява забранено от
Закона, независимо от твърдението, че длъжникът бил ползвал и получил приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителския кредит. Настоящият
въззивен състав поддържа становището си, застъпено по отношение на въпроса
относно процесния пакет допълнителни
услуги, които по своя характер са свързани с обслужване и управление на
кредита, поради което няма как да се
приеме възражението на жалбоподателя, че същите не противоречат на разпоредбата
на чл.10а, ал.2 ЗПК, както правило е обосновано и от заповедния съд. Независимо
от соченото ползване на някоя от услугите от длъжника, принципно тези така
дефинирани от жалбоподателя като услуги се характеризират с условност и
евентуалност от волята на заемателя да се ползва от тях, поради което не
създават предпоставка в същината си те реално да бъдат използвани като
предлагани и безусловно заемателят да
получи, срещу което последният да дължи заплащане на договорена допълнителна
цена , която практически оскъпява размера на дължимите суми по кредита и
фактически значително завишава годишния процент на разходите/ ГПР/. Тези констатации
не би могло да не обосновават извод за противоречие с добрите нрави по смисъла
на чл.26, ал.1 ЗЗД като несправедливо и в нарушение на принципа за
добросъвестност.
По отношение на отхвърленото заявление
за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, се извърша анализ
таксата при систематично тълкуване на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК с разпоредбата на чл.19 ЗПК, въз основа на
което жалбоподателят извежда дефиниции за понятията : „усвояване на кредита“ и
„управление на кредита“, въз основа на които съждения прави довод, че при
законосъобразно и точно изпълнение на задълженията на потребителя, кредиторът
няма право да начислява допълнителни такси и разноски, което ограничение не
важи при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Доводът е
неоснователен. Предварително уговаряне на евентуален размер на разходите за
разноски за извънсъдебно събиране на вземането не отчита принципа за възмездяване на реално
направени разходи с оглед на техния размер, които следва
да се обосновават във всеки отделен случай. Това несъмнено води до извод за необоснованост, оскъпяваща стойността
на заема
и би
могло да води до недопустимо неоснователно
обогатяване в противоречие с добрите нрави, следователно и вероятност
тези такси от тарифата да са неравноправни клаузи на основание чл.143 ЗЗП.
По така изложените съображения жалбата е
неоснователна, а обжалваното разпореждане в посочените части следва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1,
пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 28.04.2020г.
постановено по ч.гр.д.№ 3522/ 2020г по описа на Пловдивски районен съд – ІІ
бр.с., в частта, в която е отхвърлено
подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД- гр.София, чрез пълномощника си
юриск. Р.И.И. против Г. Р. Ц. /Е./ от гр.Пловдив Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта му, в която се претендира
присъждане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 1 798,98 лева и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: