№ 19
гр. Ловеч, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101606 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземане.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник адв. В.Г.,
против М. Ф. ЩР., с адрес: ***, за установяване на вземане по реда на чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК в размер на сумата 89.46 лева, представляваща неустойка.
Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания“ /„БТК“/ ЕАД, ЕИК
*********, и ответника М. Ф. ЩР. е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 06.02.2018 г. за ползване на
интернет услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с
месечна абонаментна такса 21.80 лева с ДДС. С Допълнително споразумение от същата дата
била добавена услуга при условията на тарифен план VIVACOM Ultra Fix, с месечна
абонаментна такса 13.98 лева, със срок на договора 24 месеца, съответно до 06.02.2020 г.
Въз основа на сключения договор, се твърди, че са издадени фактури с №№
**********/15.02.2018 г., **********/15.03.2018 г., **********/15.04.2018 г., за
потребените от ответника – абонат електронни съобщителни услуги, за период на
потребление от 15.01.2018 г. до 14.04.2018 г., на стойност 161.89 лева. Посочва се, че
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за три последователни
отчетни месеца - за месец 02/2018 г., 03/2018 г. и 04/2018 г., като към всяка от фактурите
имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните
1
мобилни услуги, се твърди, че е обусловило правото на „БТК“ да прекрати едностранно
индивидуалните договори на абоната, на основание чл. 50 във връзка с чл. 43, т. 1 от
Общите условия на мобилния оператор, а след едностранното прекратяване на договорите,
мобилният оператор е издал по клиентския номер на абоната – ответник крайна фактура с №
**********/15.05.2018 г., с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 284.71 лева, от който за ищеца интерес
представлява част от сумата до размер на 89.46 лева, представляваща сбор от трикратния
размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 04.05.2018 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като не е
спазил крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM Ultra Fix и VIVACOM Mobix
60 LTE, съответно до дата 06.02.2020 г.
Изтъква се, че неизпълнението на задълженията на ответника е обусловило правото
на мобилния оператор „БТК“ ЕАД да прекрати предсрочно договора на дата 04.05.2018 г. и
да претендира неустойка в размер на 89.46 лева, уговорена в т. 2 от договора, съгласно
която: „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка“.
Твърди се, че претендираната сума в размер на 89.46 лева е формирана като сбор от
трикратния размер на месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, както следва: 34.95 лева /3 х11.65 лв./ за тарифен план VIVACOM Ultra
Fix /без ДДС/ и 54.51 лева /3х18.17 лв./ за тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE /без ДДС/.
Посочва се, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него,
вземането спрямо длъжника е прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а
то от своя страна е прехвърлило така придобитото вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с
Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Приложение № 1.
Изтъква се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Ищецът излага съображения и цитира съдебна
практика на ВКС, че ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за двете цесии с
факта на връчването му на исковата молба, към която са приложени документи,
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера.
2
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, като е образувано ч.гр.дело № 1101/2021 г. по
описа на РС-Ловеч, както и към момента на подаване на настоящия иск.
С оглед на това и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищецът предявява
настоящия установителен иск и моли да се признае за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на
сумата 89.46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер *** от 06.02.2018 г., сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********/15.05.2018
г., за периода от 15.04.2018 г. до 14.05.2018 г.
Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото
исково производство, както и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в
размер на 180.00 лева.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана молба-становище от
пълномощника му адв. В.Г. са изложени подробни съображения в подкрепа основателността
на претенцията. Моли за присъждане на разноските по делото, съгласно съдържащ се в
молбата списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът М. Ф. ЩР., редовно призован, не се явява и не изразява становище по
делото.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на ищеца, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Приложено е ч.гр.дело № 1101/2021 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 3631 от 14.06.2021 г.,
подадено от „ЮБЦ“ ЕООД против М. Ф. ЩР. за същото вземане, произтичащо от същите
обстоятелства. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 571/15.06.2021 г., с която заявлението е уважено изцяло, като в полза на заявителя са
присъдени и направените разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 25.00
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева.
С Разпореждане № 1287/16.07.2021 г., заповедният съд е приел, че издадената по
делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и
указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по
чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Съдът намира за безспорен факта на сключения договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги между оператора „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответника с клиентски номер *** от дата 06.02.2018 г. за ползване на интернет услуга
за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна
3
абонаментна такса 21.80 лева с ДДС. Безспорен е и факта, че с Допълнително споразумение
от същата дата е била добавена услуга при условията на тарифен план VIVACOM Ultra Fix,
с месечна абонаментна такса 13.98 лева, със срок на договора 24 месеца, съответно до
06.02.2020 г.
Видно от горепосочените договор и допълнително споразумение, приложени по
делото, се съдържа изрична клауза, съответно на стр. 4 и стр. 6 от същите, предвиждаща
неустойка в следния смисъл: „Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка“.
Не се оспорва и факта на сключените два договора за цесия, като с първия договор от
16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него, вземането спрямо длъжника е прехвърлено от
страна на „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна е прехвърлило така
придобитото вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г. и
Приложение № 1.
Относно надлежното уведомяване на ответника за прехвърлянето на вземането от
неустойка с двата договора за цесия, съдът приема, че ответникът е уведомен за
извършените две цесии и че ищецът е новият му кредитор с приложеното към исковата
молба „Уведомление за цесия“, обективиращо уведомяване и за двете извършени цесии,
което уведомление е връчено заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл.
131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II
отделение/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението за прехвърляне на вземането, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск за дължимост на вземане, в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи претендираното вземане по
основание и размер.
В конкретния случай се претендира вземане от неустойка, дължима като обезщетение
поради предсрочно прекратяване на процесните договори за далекосъобщителни услуги по
вина на абоната, предвид твърдяно неплащане на предоставените му мобилни услуги,
фактурирани за месеците февруари, март и април 2018 г.
Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, неустойката служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
За да се уважи претенцията за неустойка, следва да се установи не само наличието на
валидно договорно задължение, но и виновно неизпълнение /пълно или частично/ на
договорното задължение от ответника, което да е обусловило твърдяното предсрочно
4
прекратяване на договора, инициирано от мобилния оператор. Доказателствената тежест
относно тези факти, обуславящи основателността на претенцията за неустойка, се носи от
ищеца, който обаче не е ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на претенцията си.
В тази връзка представените договори за далекосъобщителни услуги, съдържащи
неустоечната клауза, и издадените фактури за начислени суми за плащане, не са достатъчни.
Следва да се отбележи, че издадените от мобилния оператор, като първоначален кредитор,
фактури притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.
180 от ГПК, удостоверяват изгодни за ищеца факти, като последващ кредитор, поради което
не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелството, че
ответникът дължи претендираната от ищеца сума за неустойка по договора. По делото
липсват други доказателства /напр. извлечение от счетоводната програма на оператора
относно начислените задължения на абоната/, от които да се направи извод, че е налице
основание за предсрочно прекратяване на договорите, което да обуслови и основателност на
претенцията за неустойка, претендирана като обезщетение за предсрочното прекратяване на
договорите по вина на абоната.
След като ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа основателността на
претенцията си за неустойка, следва да понесе неблагоприятните последици от това, а
именно отхвърляне на предявения иск за установяване дължимостта на вземането, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане
на разноските по делото в двете производства – заповедното и настоящото исково
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. „В“,
ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, против М. Ф. ЩР., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
92 ал. 1 от ЗЗД, за установяване на вземане в размер на сумата 89.46 лв. /осемдесет и девет
лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 06.02.2018
г. и допълнително споразумение от 06.02.2018 г., сключени между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за която е издадена фактура № **********/15.05.2018
г., за периода от 15.04.2018 г. до 14.05.2018 г., и за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 571/15.06.2021 г. по ч.гр.дело №
1101/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЮБЦ“ ЕООД, с горните данни, за присъждане на
разноските по делото в заповедното и исковото производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
1101/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6