Р Е Ш Е Н И Е
№:1692 17.10.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На осми октомври
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1602 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.25, ал.5 от Закона за хората
с увреждания (ЗХУ).
Образувано е по жалба на В.А.А., ЕГН-**********,***, против
направление за
включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А-К/46ЛП от 03.06.2019г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Карнобат (ДСП-Карнобат),
потвърдено с решение № 27, изх.№ 02-РД06-0027/28.06.2019г. на директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“-Бургас (РДСП-Бургас).
В жалбата се изразява несъгласие с решението и
потвърденото с него направление, като същите се считат за неправилни и
незаконосъобразни. Посочва се, че в решението е извършено описание на
приложимите правни норми от ЗХУ и от Методиката за извършване на
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, обн.,
ДВ, бр.27/2019г. (МИИОППХУ, Методиката), но не са спазени посочени техни
принципи, защото жалбоподателката не е била допусната да участва на заседанието
на специализирания отдел, който изготвил индивидуалната оценка на нейните потребности.
Заявява, че има нужда от максимален брой часове за лична помощ, защото съпругът
й също е инвалид и животът им е възможен единствено с помощта на личен асистент.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез
упълномощения от нея адвокат Димитринка В. от АК-Бургас поддържа жалбата и
пледира за уважаването й на изложеното в нея основание, а именно лишаването от
участие в заседанието на специализирания отдел, проведено на 27.05.2017г. По
нейно искане съдът разпитан един свидетел – Елена Атанасова, личния й асистент.
Ответникът –
директор на ДСП-Карнобат, редовно уведомен, не се явява и не се представлява
пред съда. Представя административната преписка. Становище по оспорването
изразява в представен писмен отговор по жалбата. В него заявява, че
жалбоподателката била допусната да присъства на заседанието на специализирания
отдел, на който присъствала и асистентът й Атанасова. Това заседание било
проведено изнесено – извън сградата на дирекцията, тъй като била повредена
рампата за хора с увреждания. Извършени били съответните действия от
служителите и на жалбоподателката била съобщена констатираната потребност за
нейната лична помощ. Последната изразила несъгласие и заявила, че ще обжалва
резултата. Ответникът счита, че в хода на административното производство са
били спазени принципите на чл.4 от ЗХУ, жалбоподателката участвала лично в
целия процес по изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите й, стриктно
била спазена и МИИОППХУ. Пледира за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на
атакувания акт.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за
установено от фактическа следното:
Със заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на
потребностите по чл.20 от ЗХУ до директора на ДСП-Карнобат от 17.04.2019г.
(л.23), жалбоподателката поискала такава, като декларирала 100% степен на увреждане
с чужда помощ, пожизнено, съгласно цитирано решение на ТЕЛК. Заявила следните
услуги и подкрепящи мерки: месечна финансова подкрепа, целеви помощи за помощни
средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ), целеви
помощи за балнеолечение и рехабилитационни услуги, ползване на лична помощ и
социални услуги. Към заявлението попълнила и подала формуляр за самооценка, в
който под формата на въпросник отговорила на множество въпроси за собственото
си състояние, желания и възможности.
Жалбоподателката В.А. била включена в списъка на лицата на които били
връчени покани срещу подпис и са били уведомени за провеждане на заседание на
специализирания отдел за изготвянето на индивидуалната им оценка на потребностите на 27.05.2019г., с начален час
9.30 часа в сградата на ДСП-Карнобат (л.38). Тя е посочена на първо място в
списъка, като подписът й е положен на 17.04.2019г. Била й връчена и нарочна
покана за това заседание (л.7), в която е посочено, че съгласно чл.16, ал.4 от
Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ), има право да
присъства на заседанието, но присъствието й не е задължително, като последното
е записано с по-тъмен удебелен шрифт.
Представена е по преписката извършена писмена индивидуална оценка на
потребностите на В.А. (л.35) от посочени социални служители, с посочена дата на
изготвяне – 27.05.2019г. В нея са записани възрастта и социалния й статус – 63
год. и 7 мес., неосигурена. Въз основа на нейната самооценка е посочено, че се
справя в ежедневните и битови дейности с помощта на личен асистент. В негово
отсъствие е подпомагана от съпруга й, който също е лице с увреждане. Зависима е
от чужда помощ, при приготвянето на храна, почистването на дома, използването
на битова техника, ползва помощ при поддържане на личната си хигиена. Нуждае се
от подкрепа при осъществяване на социални контакти, пазаруване, придружаване до
личен лекар и изследвания. Придвижва се в домашни условия затруднено, а извън
дома – съпроводена от придружител. Ползва извън дома акумулаторна количка. Посочено
е здравословното й състояние към момента на оценката по притежавано експертно
решение на ТЕЛК, увреждане 100% СЧП, заболяване множествена склероза ход тежка
степен, че няма интелектуална, психическа и сетивна недостатъчност, както и
други заболявания. Изчислена е степен на затруднения във функционирането: общо
брой – 62 точки, отговарящи на трета степен – много тежка
зависимост/затруднения и часове за лична помощ – 77 часа месечно. Констатирана
е висока степен на зависимост за включване в социална среда. Посочен е и
периода за предоставяне на личната помощ – 01.09.2019г.-31.05.2024г.
Съответният размер на точките и часовете за лична помощ са били изчислени
по приложените формуляри по Приложение № 2 към МИИОППХУ
(л.28, задна част, л.32 и л.33). Видно от тях, общият им размер действително е 62
точки и 77 часа, като изчисленията са извършени стриктно по реда определен в
Методиката. Тези обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателката.
По делото не е приложен протокол или друг документ, който да е бил изготвен
при провеждането на заседанието на специализирания отдел да изготвянето на
индивидуалната оценка на потребностите при ДСП-Карнобат, проведено на
27.05.2019г. Съгласно изявленията на ответната страна в отговора на жалбата, на
това заседание присъствали жалбоподателката А. и личният й
асистент Атанасова. Наложило се заседанието при разглеждането на случая на А.
да се проведе изнесено, защото рампата за хора с увреждане била повредена. Случаят
бил представен от водещия социален работник с посочване на броят часове за
лична помощ. Комисията отчитайки на осн. чл.23, ал.2 от ЗХУ, самооценката на жалбоподателката
за затруднения в домашни условия и извън тях и констатираните обстоятелства за
наличните функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и
други дейности съобразно представените документи по чл.21, ал.3 от закона,
определила вида на подкрепата която й е нужна, като потвърдила констатираното
от водещия социален работник за потребност от 77 часа месечно за лична помощ. А.
изразила бурно несъгласие с това и заявила, че ще обжалва, като обвинила служители
в пристрастие. Отново й била обяснена цялата процедура по изготвянето на индивидуална
оценка, включително, че тя се е оценила правилно и не се е наложила корекция на
точките от водещия социален работник с изключение на уточняващите въпроси,
които били извършени от водещия работник при посещението му в дома на
жалбоподателката на 15.05.2019г., за което тя положила подписа си в заявлението
(вж. л.23, задна част долу).
Представено е писмено изявление на личния асистент Елена Атанасова, в което
е посочено, че при заседанието на специализирания отдел, което е било проведено
пред сградата на ДСП-Карнобат, поради повредена рампа, присъствала на разговора
с А..
В разпита си пред съда А.заявява, че не е вземала участие в разговорите
между жалбоподателката и социалните работници. Срещата била проведена пред
сградата на ДСП-Карнобат. Органите всичко направили, извикали А. пред сградата
и я уведомили за решението си. А.била там като страничен човек, нямало
заседание, те просто уведомили А..
Последвало издаването на атакуваното направление за включване в механизма
лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А-К/46ЛП от 03.06.2019г. от ДСП-Карнобат на основание
чл.25, ал.2 от ЗХУ. В него е посочено, че на В.А. са определени 77 брой часове
месечно за лична помощ за срок от 01.09.2019г. до 31.05.2024г., при степен на зависимост:
много тежка зависимост/затруднения. Личната помощ следва да се предостави от
Община Карнобат, като жалбоподателката била уведомена и за някои нейни права
във връзка с издаденото направление, включително и правото й да го обжалва
Направлението й било връчено на 05.06.2019г.
В.А. оспорила направлението в законоустановения срок пред горестоящия
административен орган – директора на РДСП-Бургас, който с решение № 27, изх.№
02-РД06-0027/28.06.2019г. отхвърлил жалбата. В решението подробно са описани
действията по подаване на заявлението и приложимите правни норми, а като извод
е записано, че съгласно административната преписка, правилно и в съответствие
със закона директорът на ДСП-Карнобат е определил броя часове месечно за лична
помощ, поради което атакуваното направление не следва да бъде отменяно и е
взето решение за отхвърляне на жалбата срещу него.
Решението е съобщено на А. на 01.07.2019г., а жалбата срещу него е подадена
на 10.07.2019г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като с нея се
оспорва индивидуален административен акт – направление за включване в механизма
лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А-К/46ЛП от 03.06.2019г. на директора на ДСП-Карнобат,
съдържащ неблагоприятни последици за неговия адресат. Освен от надлежна страна,
жалбата е подаден и в предвидения 14-дневен преклузивен срок за обжалване от
съобщаването й.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно изричните разпоредби на чл.145 ал.1 и
чл.168, ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и
съответства ли на целта на закона. Съдът извършва цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения акт, като не се ограничава само до проверка на направените в жалбата твърдения за
незаконосъобразност на акта, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК.
Административното производство е проведено по реда на
чл.20 и сл. от ЗХУ и МИИОППХУ. С издаването на оспореното направление
директорът на ДСП-Карнобат е упражнил правомощието си по чл.25, ал.2 от ЗХУ да
издаде направление за предоставяне на лична помощ на
жалбоподателката с определен брой часове.
При извършената проверка съдът не установи нарушение
на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените такива и
които самостоятелно да обуславят отмяната на оспорената заповед. Производството
е образувано по заявление-декларация подадена от А. до органа и попълнен от нея
формуляр за самооценка. След извършено посещение в дома на жалбоподателката от
съответния социален работник е била изготвена нейна индивидуална оценка,
почиваща на формуляр за самооценка и критериите на Приложение № 2 към МИИОППХУ.
Последвало е провеждане на заседание на специализирания отдел за
изготвянето на индивидуалната оценка за което
жалбоподателката била надлежно поканена на основание чл.16, ал.4 от
ППЗХУ. Тя присъствала на заседанието, изразила несъгласието си с определената й
оценка, но директорът на ДСП-Карнобат не го уважил и се съобразил с установеното
от социалните работници, като издал оспореното направление с предложените от
тях точки и часове.
Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателката
за опорочаване на процедурата по провеждане на заседанието на специализирания
отдел за изготвянето на индивидуалната й оценка, тъй като тя не била участвала
в него. От всички събрани по делото доказателства, включително заявеното от самата
жалбоподателка и показанията дадени пред съда от нейния личен асистент, се
установява, че това заседание се е провело пред сградата на ДСП-Карнобат. А. е
била там, като била уведомена за изводите до които са стигнали социалните
работници и членовете на специализирания отдел и е изразила несъгласие с тях.
Вярно е, че за това заседание не е бил изготвен писмен протокол доказващ
провеждането му, но нормативният акт (чл.16 от ППЗХУ) не е предвидил такова
изискване, поради което писмената форма не е нито форма за действителност, нито
форма за доказване на проведеното заседание. Провеждането му е допустимо да
бъде установено с всички доказателствени средства, което в случая е сторено. Жалбоподателката
е била запозната със становището на специализирания отдел, който я информирал
за нейната индивидуална оценка по определените 62 точки, отговарящи на трета
степен – много тежка зависимост/затруднения и часове за лична помощ – 77 часа
месечно, като тя е имала възможност да оспори оценката, което е сторила както
устно пред самите органи, които са възприели нейното несъгласие, така и чрез
реализирането на правото си да я обжалва.
Поради това съдът приема, че дори да е налице
процесуално нарушение, то е свързано единствено с обявяването в поканата до жалбоподателката,
че присъствието й на заседанието на специализирания отдел не е задължително. Това
нарушение обаче не е съществено, защото А. е реализирала в пълна степен своите
права – тя е присъствала на това заседание, взела е отношение по определената й
оценка, като е изразила несъгласието си с нея, а впоследствие е реализирала и
правото си да я обжалва, включително сега пред съда. С това нейните права по
никакъв начин не са били накърнени.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения акт, съдът намери, че същият е издаден в пълно съответствие с
приложимите норми на чл.20 и сл. от ЗХУ и Методиката. Индивидуалната оценка е
основана на попълнения от самата жалбоподателка формуляр за нейното състояние.
Извършена е била проверка на това състояние от съответния социален работник,
който е установил, че жалбоподателката е вписала във формуляра действителните
факти. Извършената е оценка по изричните критерии на Приложение № 2 към МИИОППХУ,
като съдът сам извърши проверка и установи, че точният размер на определените
точки е 62, а на часовете за лична помощ – 77 часа. Разбираема е претенцията на
жалбоподателката да разполага с повече време за предоставената й лична помощ,
но българският законодател е предвидил, че за нейното състояние определените с
оспорения акт часове са достатъчни, поради което същите не могат да бъдат
увеличени нито от социалните органи, нито от съда.
Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за
неоснователна, което налага отхвърлянето й.
Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.А.,
ЕГН-**********,***, против направление за включване в механизма лична помощ №
ЗХУ-ИО/Д-А-К/46ЛП от 03.06.2019г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“-Карнобат, потвърдено с решение № 27, изх.№
02-РД06-0027/28.06.2019г. на директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“-Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: