№ 317
гр. К., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100024 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „***********“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********************, чрез пълномощника си адв. С. М., САК против А.
Е. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ж.к. „************** с
правно основание: чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и цена на иска:
275,72 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че от „***********“
ЕАД пред Районен съд гр. К. било предявено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ч.гр.д №
**************/2023г. по описа на PC гр. К. и издадена заповед за
изпълнение срещу А. Е. К., връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Сочи, че ответницата А. Е. К. сключила с *********** ЕАД
(предходно наименование *********** ЕАД) договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от ********* г. Не изпълнила задълженията
си по договорите, в следствие на което те били прекратени едностранно от
*********** ЕАД (предходно наименование *********** ЕАД) на ********
г. (за договора за лизинг -чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за
лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия).
Предвид това, към 1******* година длъжникът имал задължения за
преходни периоди в размер на 168,93 лв.
Като последица от посоченото неизпълнение били начислени
договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на
106,79 лв. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от
********* г., представляваща три месечни такси.
Процесиите клаузи за неустойка били обективирани в т. 9 от договорите
1
за мобилни услуги и Раздел IV, т.2 от допълнителните споразумения.
Претендираните суми за неустойка се формирали чрез кумулиране на
две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации на
кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси
и по договор за мобилна услуга, чрез който било закупено устройство на
преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на
договор за лизинг.
Задълженията за предходен период в общ размер на 168,93 лв. били
обединени във Фактура № ********/18.06.2021 г. и Фактура №
*********/18.07.2021 г., като във всяка фактура било посочено подробно как
е формирано вземането (приложения към заявлението). Общата стойност на
цитираните фактури е в размер на 177,93 лв. от тази сума - приспадната сума
в размер на 9,00 лв., която сума била предплатена от длъжника при
подписване на договорите, надплатена в предходни периоди или частично
плащане след издаване на фактурите. В следствие на което към настоящия
момент длъжникът имал задължение за предходен период в размер на 168,93
лв., формирано както следва:
- 21,98 лв., дължими за период ************ г. по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ********* г.,
представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
Общо дължимата сума по фактурата била в размер на 30,98 лв. от тази
сума била приспадната сума в размер на 21,98 лв., предплатена от длъжника
при подписване на договорите, надплатена в предходни периоди или
частично плащане след издаване на фактурите.
- 146,95 лв., дължими за период ************** г. по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ********* г.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги.
Сочи, че при сключването на договор с *********** ЕАД, всяко лице
получавало един или повече клиентски номера, под които *********** ЕАД
обединява всички сключени и действащи към момента договори на
конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под
един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но
всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице,
носител на дадения клиентски номер. В системата на *********** ЕАД
длъжникът А. Е. К. е с клиентски номер ********.
Сочи, че всички непогасени и изискуеми задължения на А. Е. К. в
размер на 275,72 лева били обединени във Фактура №
**********/18.10.2021г. за клиентски номер ********, със срок на плащане
15 дни от дата на издаването и към настоящия момент посочената сума не
била заплатена от длъжника.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
А. Е. К., ЕГН ********** дължи на *********** ЕАД (предходно
наименование *********** ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *********************, представлявано от: М.С. и Д.К.К.:
2
сумата от 275,72 лева (двеста седемдесет и пет лева и седемдесет и две
стотинки), от които:
- 21,98 лв., дължими за период ************ г. по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ********* г.,
представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
- 146,95 лв., дължими за период ************** г. по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ********* г.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги.
- 106,79 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ********* г.,
представляваща три месечни такси, както и дължима законова лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане
на вземането.
Моли съда да осъди ответника за направените в настоящото исково
производство разноски, както и за разноските, направени по ч.гр.д. №
**************/2023г. по описа на ГК, Шести гр. състав на PC гр. К..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения особен представител на ответника.
Счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Сочи, че от описаните в исковата молба обстоятелства, на които
претенциите на ищеца се основавали, не ставало ясно как е формирана
дължимата сума от г-жа К., след едностранно прекратеният договор от
„************ ЕАД" с нея -кой фактически е деня и месеца от който
прекратяването на договора е факт.
Искът се базирал на договор за мобилни услуги и закупуване на
мобилно устройство на лизинг за клиентски номер +********** от дата
********* г. , сключен между юридическото лице - ищец в настоящия процес
и физическото лице А. Е. К., което само по себе си още при сключването на
договора предполагало неравнопоставеност на субектите.
В исковата молба се навеждали доводи за използвани мобилни услуги, в
това число и мобилно устройство на лизинг, без да става ясно как точно са
формирани сумите в представените от ищеца по делото фактури, кои суми се
приспадат и кои остават дължими, а също така кои лизингови вноски не са
заплатени.
Възразява срещу размера на необосновано претендираната сума .
Категорично възразявам срещу претендираната сума от 106,79 лв„
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор
за мобилни услуги в размер на три месечни такси .
Счита тази претенция от страна на ищеца за неоснователна, тъй като
договорът бил прекратен от същия поради неплащане на дължими суми по
него за два месеца, без да имало яснота към онзи момент, а и по настоящем,
на какво се дължи това или няма обективирано доказана вина на ответницата
3
по изпълнението на договора .
Счита,че подобни клаузи за неустойка независимо от това, че са приети
от страните по договора, следвала да бъдат приети от съда за нищожни.
Същите поставяли г-жа К. в неравностойно и неравноправно положение.
Моли съда да отхвърли иска на „************ ЕАД" спрямо г-жа К.
като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител, но с писмено становище поддържа изложеното в
исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът чрез назначения му особен
представител поддържа изложеното в отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д № ****/2023 г., по описа на Районен съд -
К., съдът е издал в полза на „***********“ ЕАД (с предишно наименование
“***********” ЕАД), срещу А. Е. К., ЕГН**********, с постоянен адрес: обл.
С.З., общ. К., гр. К., ж.к. *************** заповед за изпълнение на парично
задължение за сумите: 168,93 лв. /сто шестдесети и осем лева и 93 стотинки /
- главница, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за периода от 18.05.2021г. –
17.07.2021г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********** от *********г.; 106,79 лв. – неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** от ********* г.; законната лихва върху главницата от 20.09.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 505,00 лв. разноски, от които:
25,00 лв. държавна такса и 480,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда на съда по
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е
предявил против длъжника установителни искове.
А. Е. К. сключила с „***********“ ЕАД (предходно наименование
*********** ЕАД) Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
********** от ********* г.,
Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора, в следствие на
което бил прекратен едностранно от *********** ЕАД (предходно
наименование *********** ЕАД) на ******** г.
В системата на *********** ЕАД длъжникът А. Е. К. била с клиентски
номер ********. Всички непогасени и изискуеми задължения на А. Е. К. в
размер на 275,72 лева са обединени във Фактура № **********/18.10.2021 г.
за клиентски номер ********.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
4
Основателността на предявения иск се обуславя от установяването от
ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е
задължил да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията
си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните
услуги, като за ответника е възникнало задължение за заплащането им. В
тежест на ответника е да установи по делото погасяване на задълженията си
към ищеца.
От анализа на представените по делото писмени доказателства -
договори за мобилни услуги, съдържащи подпис на представител на
мобилния оператор и на ответника, и чийто подпис не е оспорен от
последния, се установява, че между страните са съществували облигационни
отношения, по силата на които "***********" ЕАД се е задължило да
предостави на ответника достъп до мрежа за мобилни услуги за мобилни
номера. Тук се включва задължението за абонаментна такса, вноски и
задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на
абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен
достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията
на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между
страните общи условия. Според Раздел IV, т. 23, б. "б" от ОУ потребителят
дължи цена за месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които
е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно
избрания от потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната
такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу
цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е
сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за
поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план.
Освен това се начислява и месечна цена за ползвани услуги, на допълнителни
или на други услуги. След сключването на договора от волята на потребителя
ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва
услугите на мобилния оператор или не, но при всички случаи обаче той ще
дължи уговорената абонаментна такса. Договорите откъм съдържание
отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. От горното следва, че не са
налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на
договорите за мобилни услуги, като същите обвързват страните с
договорените им задължения.
Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му
услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото
страната не ангажира писмени доказателства за погасяване на сумите по
фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на
потребителя, е обстоятелство, което няма отношение към задължението му за
заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е
направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на
ползваните услуги по договора. Действително задълженията като конкретни
5
суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане
представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил
и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента.
Отделно от това, следва да се посочи, че според публично известните ОУ
операторът предоставя 15-дневен срок от издаване на фактурата за
доброволното й плащане, а след това и още 6-месечен срок за оспорване на
дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни
абонатът да е упражнил това свое право. След като клиентът има сключен
договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно
такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка
за осъждането му да заплати ползваните услуги.
По отношение на прекратяването на договорите, според чл. 75 от ОУ на
ищеца, при неизпълнение на задълженията на абоната да заплаща суми към
оператора, последният има право незабавно да прекрати предоставянето на
услугите, както и да прекрати едностранно договора с потребителя. След
прекратяването на договора, което в случая е станало поради вина на абоната
и неизпълнение на задълженията му по заплащане на абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договорите е била издадена една
обобщена фактура. Старите непогасени задължения на абоната се установяват
и от съдържанието на предходните фактури. Подробно в исковата молба е
посочено как точно е формирана общата сума за предходните задължения,
какво конкретно включва, за кои периоди, по кои номера и т. н., като всичко
това се доказва с приложените фактури. Искът за сумата от 168,93 лева е
доказан както по основание, така и по размер и търсената сума е дължима,
като тя следва да бъде присъдена с решението. Предвид изложеното, съдът
намира за установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесните
договори, като е предоставил на ответника услуги за ползването им от
последния.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане, представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, съдът намира
следното:
На първо място относно претенцията за установяване съществуването
на вземане за неустойката в размер на 106,79 лв., представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси, съдът намира следното:
В Договора за мобилни услуги, сключен между „***********“ ЕАД и
ответника е предвидено, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
настоящият съдебен състав намира същата за валидна. Уговорената неустойка
обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на това задължение,
водещо до предсрочно прекратяване на договора и невъзможността
мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане
на срока на договора. В случая тези неустойка не е необосновано висока и не
води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Стандартният
месечен абонамент за предоставената СИМ карта е конкретно определен, като
6
претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните
максимален размер от три стандартни месечни такси. Неустойката притежава
присъщите на неустойката функции, като начина по който е уговорена,
представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение и същевременно обезщетява изправната страна, изпълнила своите
договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на добрите
нрави и съответно не е налице нищожност на клаузата за неустойка.
По изложените съображения неустойка в размер на 168,93 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, се дължи от
ответника.
По въпроса за разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения
установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното
производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2023 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 505,00 лв.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК
ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 930,00 лева, от
които 50,00 лева - държавна такса; 400,00 лева – възнаграждение за особен
представител и 480,00 лева- адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Предвид горното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. Е.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. С.З., общ. К., гр. К., ж.к.
***************, дължи на „***********“ ЕАД (с предишно наименование
„***********“), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********************, сумите: 168,93 лв. /сто шестдесет и осем лева и
93 стотинки / - главница, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
18.05.2021г. – 17.07.2021г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +********** от *********г.; 106,79 лв. /сто и шест лева и 79
стотинки/ – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** от ********* г.; законната
лихва върху главницата от 20.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ *********** г. по ч.гр.д № ****/2023 г., по описа на Районен съд - К..
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Е. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: обл. С.З., общ. К., гр. К., ж.к. ***************, да заплати
на „***********“ ЕАД (с предишно наименование „***********“), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********************, сумата от 505,00 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д № ****/2023 г., по описа на Районен съд - К., и сумата
от 930,00 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.З. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа
на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8