Решение по дело №162/2022 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 24.10.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Д.а

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 162 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на началник група Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., против Решение № 241/30.06.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНХАД № 690/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 21-0869-003462/01.12.2021г. на началник група в Сектор „ПП“ към ОД МВР - гр. Шумен, с което на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП на „К.“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 145, ал. 4 от ЗДвП.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че правилно е била ангажирана отговорността дружестовото-приобретател, а не на физическото лице, явяващо се негов управител. Жалбоподателят аргументира и становището, че липсата на изрично посочване на датата на извършване на деянието в случая не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото обстоятелствата са били описани пределно ясно в акта и в НП и същата е определяема, а именно 02.10.2021г. По тези съображения инициаторът на производството приема, че допусната опущение няма съществен характер и не рефлектира върху законосъобразността на НП. Воден от това, касаторът мотивира извод за незаконосъобразност на обжалваното решение и моли то да бъде отменено, съответно да бъде потвърден процесния правораздавателен акт. Претендира разноски за две инстанции. В съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт В. Д..  

Ответната страна, „К.“ ООД, ***, не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна, и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

При проверка на административна преписка за регистрация на превозно средство, на 08.11.2021г., свидетелят Л.И.А.- служител в Сектор „ПП“ при ОД МВР – Шумен констатирал, че „К.“ ООД *** не е спазило едномесечния срок за регистрация на автомобила. Свидетелят установил, че дружеството е придобило превозното средство съгласно фактура № ********** от 01.09.2021г., т. е. на 01.09.2021г. е придобит автомобила, а е представен за регистрация на 08.11.2021г.

За констатираното неизпълнение на задължение, на 08.11.2021г. Али съставил АУАН бл. № 271085 против юридическото лице за нарушение на чл. 145, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на представляващия търговеца – С.Х.Х., който го подписал със следното възражение: „Възразявам К. ООД“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение.

Въз основа на така съставения акта било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд констатирал наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Съдебният състав посочил, че неправилно актосъставителят и АНО са посочили като дата на извършване на простъпката 08.11.2021г., вместо акуратния момент – 02.10.2021г. Тази неточност съдът приел за съществено процесуално нарушение. Като допълнителен аргумент в подкрепа на решаващото си становище, обусловило отмяна на конкретното НП, съдебният състав изтъкнал и обстоятелството, че неправилно контролните органи са привлекли към отговорност юридическото лице, с оглед данните от приложената по делото фактура, установяващи, че собственик на автомобила е С.Х., комуто е следвало да бъде наложена и съответната глоба. С тези мотиви предходната инстанция отменила атакуваното пред нея постановление.

В рамките на служебната касационна проверка на оспореното решение, съдът счита, че въззивният състав е постановил валиден и допустим съдебен акт. Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, касационната инстанция приема следното:

Оспореното решение е неправилно и подлежи на отмяна, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора, потвърждавайки наказателното постановление. В този смисъл касационната жалба е основателна. В контекста на изложеното, касационната инстанция счита, че макар датата на нарушението да не е изрично посочена в НП, същата е определяема по силата на закона, а именно 02.10.2021г., т.е. денят, следващ деня, в който изтича едномесечния срок за приобретателя на автомобила да изпълни произтичащото от разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП свое задължение. Вписаната от актосъставителя и АНО дата 08.11.2021г. се явява единствено датата, на която е установена простъпката, но не и датата, която органите са счели за момент на осъществяване на простъпката. С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира пропуска да се впише изрично като дата на извършване на деянието 02.10.2021г. за несъществено опущение, което не е ограничило правото на защита на лицето. Самото нарушение и обстоятелствата, при които е допуснато са описани пределно ясно в акта и в обстоятелствената част на НП, от което следва и извод за точно описание на деянието, обезпечаващо яснота на предявеното обвинение и реализиране на правото на защита на нарушителя.

Преценката на НП по същество, обосновава изводи за законосъобразност на оспорения правораздавателен акт. Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 177, ал. 6, предл. 2, във вр. с чл. 145, ал. 4, във вр. с ал. 2 от ЗДвП. Противно на възприетото от районния съд становище, касационната инстанция намира, че напълно закономерно контролните органи са насочили инструментариума на административнонаказателната принуда срещу юридическото лице, а не срещу неговия управител, тъй като съвкупният анализ на наличните писмени и гласни доказателства предопределя единствено възможния извод, че купувач на автомобила, придобит извън пределите на Република България, е „К.“ ООД. Това обстоятелство е ясно установимо при прочит на приложената по делото фактура с № ********** от 01.09.2021г. Именно от името на търговеца-собственик управителят С.Х. е инициирал, макар и със закъснение, производството по регистрация на превозното средство, входирайки приложеното по делото Заявление № 210869019883 от 08.11.2021г. Обстоятелството, че автомобилът месеци по-късно е продаден на друго лице, видно от приложения по делото договор за покупко-продажба на МПС от 11.03.2022г., по никакъв начин на влияе на горния извод, доколкото правото на разпореждане с превозното средство е неотменимо за неговия собственик, и само по себе си не налага извод, че санкционираното лице е субект, придобиващ автомобила с единствена цел неговата продажба. Доколкото данните по делото сочат на неизпълнение на възложеното на „К.“ ООД задължение, произтичащо от правилото на чл. 145, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с ал. 2 от същия член, то от това следва извод, че е налице съставомерно деяние, поради което правилно е ангажирана отговорността на нарушителя със съответната имуществена санкция, съобразена  с предвидения от закона размер.

Съдът, в настоящия касационен състав счита, че в настоящия случай приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално, на просто извършване и признаците на състава му не изискват наличието на определен вредоносен резултат. В случая не са установени никакви конкретни извънредни обстоятелства, обусловили процесното неизпълнение и деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, доколкото неспазването на правилата, свързани с движението по пътищата би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, с опазване здравето и живота на гражданите.

В обобщение на изложеното настоящата инстанция намира, че решението на районния съд се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а НП следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на по 80 /осемдесет/ лева за всяка инстанция, определени в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 241/30.06.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНХАД № 690/2022г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0869-003462/01.12.2021г. на началник група в Сектор „ПП“ към ОД МВР - гр. Шумен, с което на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП на „К.“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 145, ал. 4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К.“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева за осъществена процесуална защита в хода на ВНАДХ № 690/2022г. по описа на Районен съд – Шумен и КАНД № 162/2022г. по описа на Административен съд – Шумен.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                   2..........................

          ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.10.2022 г.