№ 232
гр. Враца, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420104208 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез ст. юрисконсулт И.С., против В. Й.
Т., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните
суми: 500 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен със
„Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем № 374360/25.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 23.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 37,04 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 25.12.2019 г. до
27.04.2020 г., сумата от 178,12 – лихва за забава върху главницата за периода от
26.12.2019 г. до 22.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 646/27.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2806/2021 г. по описа
на РС – гр. Враца, НО, IV състав.
В исковата молба се твърди, че въз основа на Договор за паричен заем №
374360/25.11.2019 г., сключен между ответницата Т. и „Сити Кеш“ ООД, последното
дружество в качеството му на заемодател предоставило на Т. паричен заем в размер на
500 лева. Договорът бил сключен при общи условия и след отправено от
заемополучателя искане и предоставен му стандартен европейски формуляр.
1
Уговорената между страните възнаградителна лихва била в размер на 51,64 лева.
Ответницата се задължила да върне общата сума по кредита – главница и
възнаградителна лихва в общ размер на 551,64 лева, на 5 бр. равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 110,33 лева, с падеж на първата на 25.12.2019 г.
и падеж на последната вноска – 27.04.2020 г. В договора изрично било отбелязано, че
при сключването му заемополучателят е получила заемната сума.
Заявява, че съгласно общите условия, в случай на забава в плащанията на
погасителна вноска, заемополучателят дължи заплащане на обезщетение за забава
върху неплатената главница в размер на законната лихва за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане. Сочи, че
ответницата дължи сумата от 178,12 лева лихва за забава за периода от 26.12.2019 г. до
датата на депозиране на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Сочи още, че на 02.11.2020 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2020 г., сключен между „Сити
Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията
спрямо ответницата Т. са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи, че „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощено с изрично пълномощно от „Сити Кеш“
ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници за извършената цесия. До
ответницата било изпратено уведомително писмо изх. № УПЦ-П-СТК/374360 от
06.11.2020 г. по пощата на посочения в договора адрес, като същото се върнало в
цялост. Към исковата молба се прилага уведомление за извършената цесия с искане да
бъде връчено на ответницата с преписа от исковата молба.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът В. Й. Т., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество следните суми:
500 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен със „Сити
Кеш“ ООД Договор за паричен заем № 374360/25.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 23.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 37,04 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 25.12.2019 г. до
27.04.2020 г., сумата от 178,12 лева – лихва за забава върху главницата за периода от
26.12.2019 г. до 22.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 646/27.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2806/2021 г. по описа
на РС – гр. Враца, НО, IV състав. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата Т. чрез
адв. Д.М., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Заявява, че по
2
делото не се установява, че ищецът е придобил именно вземането към ответницата на
основание договора за цесия със „Сити Кеш“ ООД, от чието съдържание не може да се
направи извод, че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени в полза
на ищеца. Както в договора, така и в извлечението от Приложение № 1 липсва каквато
и да е индивидуализация на прехвърлените парични притезания. Счита, че
извлечението от посоченото приложение е частен документ, който не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, не съдържа конкретика относно
индивидуализиращите белези на договора за кредит, поради което не може да се счита
да установено, че именно исковите вземания са преминали към имуществената сфера
на ищеца, а преди това и към тази на праводателя му. Освен това сочи, че изявленията
в това извлечение имат характера на свидетелски показания, които са недопустими
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК – за установяване на писмени съглашения, в които
страната, която ангажира показанията, е участвала.
На следващо място заявява, че Договор за паричен заем № 374360/25.11.2019 г.
има белезите на договор за потребителски кредит, към който са приложими
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и нормите на европейското право – Директива 93/13/ЕИО
на Съвета на 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, като съдът има задължение да следи служебно за нарушени норми, свързани
с формата на документа, за наличие на противоречие с добрите нрави и за наличие на
неравноправни клаузи.
Заявява, че договорът за паричен заем е недействителен, тъй като в него са
посочени само размерите на ГПР – 40,80% и на годишния лихвен процент 35,04%, но
липсват условия за прилагането му, както и посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора или е променлив. Счита, че липсва уточнение какви
точно разходи съдържа ГПР и какъв процент от него представлява годишният лихвен
процент от 35,04%. Погасителният план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК, като не е ясно погасителните вноски какви компоненти включват, как са
изчислени и на каква база. Заявява, че уговорената в договора неустойка представлява
печалба за заемодателя, поради което и годишният лихвен процент не е 35,04%, а
следва да е по-голямо число, ако в него се включи и сумата от 223,36 лева. По същия
начин следва и ГПР да е по-голям размер, доколкото ГЛП е част от ГПР и като не е
сторено, е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради невключване на неустойката в ГПР
се заобикаля правилото ГПР да не надвишава пет пъти законната лихва. Посочването в
договора на друг ГПР извън действителния представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
На следващо място заявява, че договорът за паричен заем е нищожен и поради
противоречие с добрите нрави. За исковия период на възнаградителната лихва
основният лихвен процент на БНБ е 0% + 10 пункта, което се равнява на 10%, т. е.
трикратният размер на законната лихва е 30%. и ГЛП в размер на 35,04% надвишава
3
този трикратен размер, с оглед на което са нарушени добрите нрави поради
нееквивалентност на насрещните престации. Иска се постановяване на решение, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените
в производството разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2806/2021 г. по описа
на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление против В. Й. Т. е издадена Заповед № 646/27.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
да заплати на кредитора следните суми: 500 лева – главница по Договор за кредит №
374360 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 23.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 37,04
лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от
25.12.2019 г. до 27.04.2020 г., сумата от 178,12 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до 26.07.2021 г., сумата от 25 – платена
държавна такса, както и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 24.09.2021 г. чрез
работодателя й и срещу заповедта за изпълнение в срок е депозирано възражение вх. №
7397/18.10.2021 г., поради което с Разпореждане № 1824/20.10.2021 г. съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
От представените по делото доказателства се установява, че между „Сити Кеш“
ООД и В.Т. е бил сключен Договор за паричен заем № 1378632/25.11.2019 г., по силата
на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата от 500 лева за срок от 5
месеца, с дата на първа вноска 25.12.2019 г. и дата на последната вноска – 27.04.2020 г.
Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на
35,04%, а ГПР е 40,80%, общо дължима сума за плащане 551,64 лева.
В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят
удостоверява, че е получила в брой заемната сума от 500 лева.
Представени са Общи условия, подписани от кредитополучателя на всяка
страница.
Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.11.2020 г., по силата на който цедентът „Сити Кеш“ ООД прехвърля на цесионера –
ищец по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД свои вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит и посочени в Приложение № 1
4
срещу уговорената покупна цена. Представено е извлечение от Приложение № 1 от
02.11.2020 г. /л. 110/, подписан от представители на цедента и цесионера, видно от
който под № 1964 е вписан договор № 374360 от 25.11.2019 г. с кредитополучател В.
Й. Т., ЕГН **********, със задължение в общ размер на 762,69 лева, от които 500 лева
главница.Представено е писмено потвърждение за извършената цесия от цедента
„Сити Кеш“ ООД.
Представено е пълномощно, с което цедентът „Сити Кеш“ ООД упълномощава
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на цедента
всички длъжници по вземанията, цедирани с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 02.11.2020г.
Представено е уведомление за извършената цесия до длъжника В. Й. Т., което е
изпратено с писмо с обратна разписка, копието от която е нечетливо.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Видно
от същото, заемната сума от 500 лева по договора е усвоена от ответницата на
25.11.2019 г. – в деня на сключване на договора, в брой, съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора. По кредита няма постъпили плащания. Вещото лице е изчислило, се дължат
следните суми: 500 лева главница, 37,04 лева – възнаградителна лихва за периода от
25.12.2019 г. до 27.04.2020 г., 53,92 лева – лихва за забава за периода от 26.12.2019 г. до
22.07.2021 г.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че лихвата за забава в размер на
178,12 лева е изчислена от ищеца върху сбора на главницата и неустойката по
договора. Вещото лице е изчислило лихвата за забава само върху главницата –
заемната сума, което е правилно, и лихвата е 53,92 лева за исковия период.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против В. Й. Т. са предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. Й. Т., ЕГН
**********, дължи на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, следните суми: 500 лева – главница, представляваща непогасено
задължение по сключен със „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем №
374360/25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 37,04 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 25.12.2019 г. до 27.04.2020 г., сумата от 178,12 – лихва за
5
забава върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до 22.07.2021 г., за които суми е
издадена Заповед № 646/27.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, IV състав. Претендира
се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Исковете са допустими, предявени са в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По иска с правно основание с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и ответника В. Й. Т. по силата
на валидно сключен Договор за паричен заем № 374360/25.11.2019 г.; 2. Реално
предоставяне на заемната сума в твърдяния размер; 3. Настъпилият краен падеж на
вземанията по договора; 4. Валидно сключен договор за цесия между „Сити Кеш“ ООД
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията към
ответника са прехвърлени в полза на ищеца; 5. Уведомяване на ответника за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Сключването на процесния договор и предоставянето на заемната сума на
ответницата се установява от събраните по делото доказателства – договор за кредит и
заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Установява се и че на 27.04.2020 г. е настъпил крайният срок на договора, т.е.
към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение всички
вноски по погасителния план са с настъпил падеж. Вещото лице е установило, че по
договора няма постъпили плащания за погасяване на задълженията.
Установи се и наличието на валидно сключен договор за цесия между цесионера
„Сити Кеш“ ООД и цедента „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на
който вземанията спрямо ответницата Т. по процесния договор за кредит са надлежно
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Вземанията фигурират под
№ 1964 в Приложение № 1 от 02.11.2020 г., подписано между цедента и цесионера. С
оглед изложеното, оспорванията в отговора на исковата молба, че не се установява
ищецът надлежно да е придобил вземанията срещу ответницата, са неоснователни
Съдът намира, че е доказана и следващата предпоставка, а именно надлежно
уведомяване на ответницата за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
На първо място, следва да се отбележи, че в закона липсва забрана цедентът да
делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и
настоящият случай. Упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД е
допустим и валиден метод на уведомяване съгласно установената съдебна практика.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД договорът за цесия има действие спрямо
6
длъжника от деня, в който той бъде съобщен на последния от предишния кредитор
(цедента). Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението
до длъжника, доколкото не се касае до лично и незаместимо действие. В този случай
новият кредитор (цесионерът) не действа от свое име и за своя сметка, а като
представител на предишния кредитор (цедента) /в този смисъл Решение № 137/
02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/ 2014 г., ВКС, ІІІ г.о., Определение № 274/ 26.05.2015 г.
по гр. д. № 2748/ 2014 г., ВКС, ІІ т. о., и много други/.
По делото е представено пълномощно от законните представители на
заемодателя, с което ищцовото дружество е надлежно упълномощено да уведоми
длъжниците от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането, съгласно
чл. 99 ЗЗД. Следва да се има предвид, че не става въпрос за прехвърляне от цедента на
цесионера на задължението му за уведомяване, а за упълномощаване за извършване на
самото действие от негово име и за негова сметка. Тъй като съобщаването на цесията
не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването му да бъде
възложено на пълномощник, в това число и на цесионера, като при наличието на това
упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на
представлявания от него цедент. При това, упълномощаването следва да е оповестено,
т. е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да
бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването, нито е определен срок за това. Видно от представеното
уведомление, адресирано до ответницата, в същото изрично е упоменато, че е от „Сити
Кеш“ ООД чрез „АСВ ЕАД.
Уведомлението до длъжника е било изпратено на посочения от
кредитополучателя в договора за кредит адрес с писмо с обратна разписка. Съгласно
чл. 15 от ОУ, всички уведомления, покани и съобщения, изпратени от кредитора на
последния посочен от кредитополучателя адрес, се считат връчени. Не се установява
дали пратката е връчена на ответницата, защото отбелязването върху обратната
разписка е нечетливо.
Въпреки това, следва да се приеме, че цесионерът от името на цедента
добросъвестно е изпълнил задължението да уведоми длъжника за цесията, като
личното връчване е осуетено, не по вина на взискателя. Във всички случаи при този
вид уведомления, съдът изследва дали кредиторът е добросъвестен, предвид на това
положил ли е достатъчно усилия за уведомяване на длъжника. В случая е изпратено на
адреса на длъжника, посочен в договора като адрес за кореспонденция писмо с
обратна разписка, съдържащо уведомление за извършената цесия. Следва да се приеме,
че са положени достатъчно усилия за връчването му на ответницата, а и всички
уведомления, покани и съобщения, изпратени от кредитора на последния посочен от
7
кредитополучателя адрес, се считат връчени.
В случай че връчването на лице от адреса на получателя, на което в обратната
разписка не е посочена връзката му с получателя, не се счете за редовно връчване, то
следва да се приеме, че ответницата е уведомена с връчването на уведомлението заедно
с преписа от исковата молба. Съгласно установената съдебна практика, приложеното
към исковата молба уведомление и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника /в този смисъл Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.,
ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС, II т. о./. Приема се,
че получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърлянето вземане не може да бъде игнорирано /в този смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС, ІІ т. о./. От значение е само фактът, че
ответникът е бил редовно уведомен в хода на производството за извършената цесия.
Ответницата е получила препис от исковата молба лично на 18.02.2022 г. и с
оглед всичко гореизложено, същата е надлежно уведомена за прехвърлянето на
задълженията й в полза на ищеца.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор по своята правна
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11
ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
В отговора се навеждат доводи, че процесният договор за потребителски кредит
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Ищцовото дружество „Сити Кеш“ ЕООД е небанкова финансова институция по
8
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9,
ал. 4 ЗПК. По отношение на възникналото между „Сити Кеш“ ЕООД и ответницата
облигационно отношение приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото
същото е такова по смисъла на чл. 9 ЗПК , както и чл. 143 – чл. 148 ЗЗП. Ответницата
има качеството „потребител“ по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съдът намира, че в сключения между „Сити Кеш“ ЕООД и ответницата договор
за кредит са спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-9а и т. 11-12, т. 20,
и ал. 2 ЗПК.
Неоснователни са възраженията на ответницата, че не е спазена разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В случая е уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора.
Настоящият съдебен състав намира, че при сключването на процесния договор
не са нарушени и изискванията, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като при
сключването му на кредитополучателя е представен погасителен план, съдържащ
условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Съгласно Договор за кредит от 25.11.2019 г., кредитът се погасява от
кредитополучателя с пет месечни вноски /главница и лихви/, както следва: 1 бр. в
размер на 14,60 лева и 4 бр. в размер на 134,26 лева. Уговорено е, че първата вноска се
дължи на 25.12.2019 г., а последната – на 27.04.2020 г. Приложен е и подписан от
страните погасителен план, който съдържа и информация за общата сума, дължима от
кредитополучателя, за броя, размера и падежа на вноските. Представени са два
варианта – вноска само от главница и лихва или вноска от главница, лихва и неустойка.
Договорът не отговаря изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – да съдържа
общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 начин. В договора и в погасителния план се съдържа общият размер на подлежащата
на връщане от кредитополучателя сума – главница и лихва в края на срока на договора.
Съдържа се и посочване на ГПР в процентно изражение – 40,80%.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
9
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума
по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо
по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено
с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият
от 40,80 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 35,04% не е ясно как точно се
съдържа в и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят
е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.
В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като
абсолютна процентна стойност-40,80%. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Действително в чл. 8 от ОУ е указано, че ГПР на заема не може да бъде
променен и
заемателят не дължи никакви лихви, такси, комисионни, застрахователни премии,
които не са посочени в договора при сключването му. Същевременно в чл. 4, ал. 2 от
договора е посочено, че същият е сключен въз основа на искане за заем, а параметрите
и условията на договора са описани в предоставените на заемателя ОУ и Стандартен
европейски формуляр. Искането за заем е представено по делото, но в него не се
съдържат посочените компоненти. СЕФ не е представен. В ОУ не са налице данни за
параметрите на формиране на процента ГПР. При липсата на данни за наличие на
други разходи по кредита, освен възнаградителна лихва- 35,04%, не става ясно как е
формиран ГПР от 40,80% и какви други компоненти са включени в ГПР извън
фиксирания годишен лихвен процент.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да
10
се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо в
договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за
яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
Съгласно практиката на СЕС, за съда също съществува задължение да провери
дали посоченият размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно императивното правило,
предвиждащо единна математическа формула за изчисление на размера на ГПР. Приема се,
че задача на съда е да провери правилно ли е изчислен и посочен ГПР, съобразно
изискванията на единната формула, залегнала в самата директива, поради което имаща
и нормативно значение. Това е така, защото неправилното изчисляване и посочване е
самостоятелно основание за недействителност на договора. Много често се получава
така, че неправилното изчисление има за цел и да заобиколи изискването на чл. 19, ал.
4 ЗПК, поради което на това основание така формулираната клауза също би била
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Посочвайки ГПР само като абсолютна стойност за съда е невъзможно да
изпълни тази си задача.
Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като
процент, но не са посочени основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата стойност на кредита е главницата – заемната сума, отпусната и усвоена
от потребителя въз основа на договора. След като по договора няма постъпили
плащания и всички вноски са с настъпил падеж, то искът следва да се уважи за сумата
от 500 лева.
Сумата се дължи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 23.07.2021 г. до окончателното погасяване на вземането.
Следва да се отбележи, че неоснователни са възраженията на ответницата, че
11
към ГПР следва да се включи неустойката за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение по договора. Действително, среща се теза, че неустойка
за неосигурен поръчител в тридневен срок от сключване на договора е скрита
възнаградителна лихва, поради което следва да се включи в размера на ГПР и когато
това не е сторено, е налице нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до
недействителност на договора. Следва да се посочи, че макар и вероятно описаната
договорна клауза, предвиждаща неустойка, да има за цел да заобиколи тавана на ГПР, в
крайна сметка неустойката е обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение. Обезщетението обаче по дефиниция не попада в общите разходи и от там
не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР, затова няма как неустойката да
се включва в размера на ГПР. Тази клауза по смисъла на уговорките на страните остава
неустойка – обезщетение за неизпълнение и не следва да се приравнява на
възнаградителна лихва, тъй като по смисъла на уговореното между страните тя няма
такава функция.
По акцесорните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид недействителността на договора за кредит по гореизложените
съображения, както бе посочено, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, вкл. и
лихва за забава. Ето защо изцяло неоснователни са акцесорните искове за сумата от
37,04 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 25.12.2019 г. до 27.04.2020 г., и за сумата от 178,12 лева – лихва за забава
върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до 22.07.2021 г. Същите следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част на исковете. С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени разноски за държавна такса в размер
на 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева или общо 75 лева,
от които ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 52,44 лева
съразмерно с уважената част на исковете.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
сторените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молба вх. №
12
4928/04.04.2022 г., както следва: 125 лева – довнесена държавна такса, 220 лева –
депозит за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
Съгласно доказателствата по делото, претендираните държавна такса и депозит
за вещо лице са платени от ищеца.
От ответницата е заявено възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда в размери по Наредбата за заплащане на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 350 лева е в близък до максималния размер по чл. 25, ал. 1 НЗПП,
но предвид фактическата сложност на спора и осъществените от юрисконсулта по
делото процесуални действия, следва да бъде намалено на 150 лева.
Разноските на ищеца са в общ размер на 495 лева, като ответницата следва да
бъде осъдена да заплати разноски за исковото производство разноски в общ размер на
346,08 лева съразмерно с уважената част на исковете.
Ответницата също претендира разноски, но такива не е сторила. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 11.02.2022 г., упълномощеният
от ответницата адвокат Д.М. е предоставил безплатна адвокатска помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответницата следва да бъде заплатено на адв. М. от
ищцовото дружество съразмерно с отхвърлената част на исковете. Същото се определя
в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие
съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и
осъжда другата страна да го заплати.
За настоящата съдебна инстанция предвид материалния интерес следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г., от което съразмерно с отхвърлената част на исковете
ищцовото дружество следва да заплати на адв. М. сумата от 90,26 лева.
Заявеното от ищцовото дружество възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар от ответницата не следва да бъде разглеждано, предвид, че същият е в
законовоопределеният минимум.
Също така не може да се уважи заявеното от ищцовто дружество искане за
прихващане на разноските, тъй като същите не се дължат на ответницата, а лично на
адв. М..
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането следва да се
извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка с
13
IBAN: BG93 UBBS 8002 1028 7464 40, BIC: UBBSBGSF, „Обединена българска банка“
АД.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Й. Т., ЕГН **********, с адрес:
**************, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 500 лева /петстотин
лева/ - главница, представляваща непогасено задължение по сключен със „Сити Кеш“
ООД Договор за паричен заем № 374360/25.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 23.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
646/27.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
2806/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, IV състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 37,04 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от
25.12.2019 г. до 27.04.2020 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 178,12 лева – лихва за забава върху главницата за периода
от 26.12.2019 г. до 22.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК В. Й. Т., ЕГН **********, с
адрес: **************, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, сумата от 346,08 лева /триста
четиридесет и шест лева и осем стотинки/ - разноски в настоящото производство
съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от 52,44 лева /петдесет и два
лева и четиридесет и четири стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № 2806/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, IV състав, съразмерно с уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.В. М., БУЛСТАТ **********, с адрес на
кантората: ************, сумата от 90,26 лева /деветдесет лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
14
помощ, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането следва да се
извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка с
IBAN: BG93 UBBS 8002 1028 7464 40, BIC: UBBSBGSF, „Обединена българска банка“
АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
15