№ 341
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ненова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №
20211100901686 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Ищецът Национална агенция за приходите твърди, че с Решение № 1359 от
23.07.2019г., постановено по т.д. № 1552 по описа за 2018г., Софийски градски съд е обявил
неплатежоспособността на „П.Ф.*“ ЕАД и е открито производство по несъстоятелност
срещу търговеца.
В търговския регистър под № 20201022082935 по партидата на длъжника е бил
обявен изготвен от синдика списък на приети вземания на кредитори на дружеството, в
който са били вписани публични вземания. Вземанията са били предявени от НАП с молба
изх. № 24-28-1544/18 от 31.08.2020г. като обезпечени, освен другото, с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0048041/05.07.2018г., Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0051119/18.07.2018г. и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С1800220-022-
0056921/13.08.2018г., издадени от издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП София,
вписани в Централния регистър на особените залози под № 2020082100129, №
2020082100221 и № 2020082100371. Съгласно обявения списък за вземанията не е била
предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 от ТЗ.
В срока по чл. 690 от ТЗ НАП е депозирала възражение изх. № 24-28-1544/18 от
1
29.10.2020г. срещу списъка на приетите вземания, като е направено искане да бъде
променена поредността на удовлетворяване на вземанията.
С Определение № 264031 от 02.08.2021г. по т.д. № 1552/2018г., обявено в
търговския регистър № 20210803133836, съдът по несъстоятелността е оставил
възражението без уважение като неоснователно и е одобрил списъка във вида, в който е
изготвен.
С исковата молба ищецът предявява иск за установяване на поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публичните вземания по посочените
постановления, поради факта, че е налице обезпечение, даващо право на предпочтително
удовлетворяване по смисъла на разпоредбата.
Също съгласно исковата молба искът е допустим, изрично посочено в разпоредбата
на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, а по същество искът е основателен – наличието на наложени
по реда на ДОПК обезпечителни мерки, вписани в ЦРОЗ, дава право на НАП като кредитор
да удовлетвори вземанията си, за обезпечаване на които е наложена обезпечителната мярка
при разпределение на суми, получени от реализация на обезпеченото имущество, което
безспорно създава привилегия за държавата спрямо останалите кредитори на
несъстоятелността. По смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред“ следва да се има
предвид производството по разглеждане на иск по чл. 694 от ТЗ с оглед обусловеността и
обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност. В този смисъл е
съдебната практика – Решение № 185/10.12.2014г. по т.д. № 3199/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.
С исковата молба се предявява още и иск за установяване съществуването на
парични вземания за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху възнаграждения за вещи лица,
платени от държавния бюджет по чл. 78, ал. 6 от ГПК, установени с изпълнителен лист от
19.07.2016г. по гр.д. № 1018/2015г. на Районен съд – гр. Дупница и изпълнителен лист от
22.12.2016г. по гр.д. № 14/2016г. на Районен съд – гр. Дупница, в общ размер на 98. 57 лева,
от които 74. 06 лева, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност и
които следва да са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 т. 8 от ТЗ и лихви в
размер на 24. 51 лева, начислени до 27.08.2020г., с поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
Ищецът иска присъждане на направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Дружеството ответник „П.Ф.*“ ЕАД не е дало отговор на исковата молба.
Синдикът на „П.Ф.*“ ЕАД (в несъстоятелност) Т.Д. И. намира предявените искове
допустими, но неоснователни.
Постановленията за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-
0048041/05.07.2018г., изх. № С180022-022-0051119/18.07.2018г. и изх. № С1800220-022-
2
0056921/13.08.2018г. не могат да бъдат основание обезпечените с тях вземания да се
приемат в производството по несъстоятелност с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй
като от събраните доказателства се установява, че са вписани по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно
императивната норма на чл. 638, ал. 4, изр. 3 от ТЗ не се допуска налагане на обезпечителни
мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имущество на длъжника след откриване на
производството по несъстоятелност.
За предявените за установяване вземания от 98. 57 лева е изложено, че са включени в
списъка на неприети вземания, тъй като не са публични вземания (чл. 162, ал. 2 от ДОПК),
за които да се дължи лихва по смисъла на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1, ал. 1 от
ЗЛДТДПДВ, както и няма присъдена лихвата в изпълнителния лист. Обстоятелствата се
поддържат от синдика и в исковото производство, при което исковете следва да бъдат
оставени без уважение.
По предявените искове
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
С Решение № 1359 от 23.07.2019г. по т.д. № 1552/2018г. на Софийски градски съд,
ТО, VІ-22 състав, е било открито производство по несъстоятелност на дружеството „П.Ф.*“
ЕАД поради неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017г.
Решението е било обявено в търговския регистър при Агенция по вписванията на
29.07.2019г.
В срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, с молба изх. № 24-28-1544/18 от 31.08.2020г., от
ищеца са били предявени публични вземания, за които е било поискано определянето на
ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ като обезпечени с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0048041/05.07.2018г., Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0051119/18.07.2018г. и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С1800220-022-
0056921/13.08.2018г., издадени от издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП София,
поради извършено вписване на постановленията в Централния регистър на особените
залози под № 2020082100129, № 2020082100221 и № 2020082100371.
Вземанията са били включени в списъка на приетите вземания съгласно обявяване
от 22.10.2020г. (№ 20201022082935) по партидата на длъжника, но не при посочения от
ищеца ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 и от ищеца е било подадено възражение
изх. № 24-28-1544/18 от 29.10.2020г. срещу списъка на приетите вземания, като е направено
искане да бъде променена поредността на удовлетворяване на вземанията.
3
Възражението е било оставено без уважение с Определение № 264031 от
02.08.2021г. по т.д. № 1552/2018г. на СГС, ТО, VІ-22 състав, обявено в търговския регистър
№ 20210803133836, при което е била подадена и исковата молба по делото на 13.08.2021г.,
по пощата.
Със същото определение на съда по несъстоятелността е било оставено без
уважение и възражението на ищеца срещу неприемането на парични вземания за лихви за
забава върху разноски от 220 лева по изпълнителен лист от 19.07.2016г. по гр.д. №
1018/2015г. на РС- гр. Дупница и изпълнителен лист № 116 от 22.12.2016г. по гр.д. №
14/2016г. на РС – гр. Дупница, общо лихвите в размер на 98. 57 лева, от които 74. 06 лева
възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност и 24. 51 лева след това, изчислени в периода от 24.07.2019г. до
27.08.2020г., които вземания също са били предявени с молба изх. № 24-28-1544/18 от
31.08.2020г. Списъкът с неприети вземания относно лихвите е бил под същото обявяване в
търговския регистър - от 22.10.2020г.
Обстоятелствата се установяват от представените по делото писмени доказателства,
както и от вписванията и обявяванията в търговския регистър при Агенция по вписванията.
При тези установени обстоятелства предявените искове са допустими.
Исковете са предявени в срока по чл. 694, ал. 4 от ТЗ, след като от ищеца – кредитор
са били направени възражения по чл. 690, ал. 1 от ТЗ относно списъка на приетите
предявени вземания в частта на привилегиите (обезпеченията) на публични вземания,
съответно срещу списък с неприети вземания относно лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
но съдът по несъстоятелността е оставил възраженията без уважение.
По същество исковете за определяне на ред на удовлетворение на предявени в
производство по несъстоятелност на „П.Ф.*“ ЕАД публични вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ са неоснователни.
Ищецът твърди вписване в Централния регистър на особените залози на запори,
наложени по реда на ДОПК за публични задължения. По аргумент от чл. 12, ал. 1 от ЗОЗ,
вписването, ако се приеме допустимо по отношение на запор, наложен по реда на ДОПК, е с
оглед противопоставимостта на обезпечителната мярка на трети лица и е част от нейните
правни последици при реализация на обезпечението.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, приложима при открито производство
по несъстоятелност, наложени в изпълнително производство по индивидуално
принудително изпълнение запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на
несъстоятелността, както и не се допуска налагането на обезпечителни мерки по реда на
ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по
несъстоятелност. Вписването, на което се позовава ищецът, е свързано с вече наложени
запори за публични задължения, но при открито производство по несъстоятелност те нямат
4
правно действие по отношение на кредиторите, при което е без значение последвалото
откриването на производството по несъстоятелност вписване в ЦРОЗ, както и по аргумент
от това, че не са допустими действия по допускане и налагане на допълнителни обезпечения
след откриване на производството по несъстоятелност, релевантно относно привилегиите и
обезпеченията на предявените в производството по несъстоятелност вземания са
действията, извършени до датата на откриване на производството по несъстоятелност.
Извършените от ищеца вписвания в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по
несъстоятелност са без значение и публичните вземания не могат да се ползват с ред на
удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а редът на удовлетворение е по чл. 722, ал. 1, т. 6
и т. 9 от ТЗ с оглед характера на вземанията – за данъци и задължителни осигурителни
вноски, с лихви до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и
след това. В този смисъл, при идентични обстоятелства, е и разрешението по Решение № 30
от 20.02.2018г. по в.т.д. № 340/2017г. на Апелативен съд – гр. Велико Търново, недопуснато
до касация съгласно Определение от 07.01.2019г. по т.д. № 1619/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
както и множество други определения на състави на ВКС на РБ.
Допълнително е формирана и съдебна практика, че вземания, обезпечени със запор,
вписан по реда на Закона за особените залози, по принцип не могат да се ползват с
привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Вписването има за последица противопоставяне на
вписания последващ залог (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ), а целта на вписването на
обезпечителната мярка е да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния
кредитор (чл. 32а от ЗОЗ). В този смисъл са Определение № 252 от 19.04.2021г. по т.д. №
552/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 60338 от 07.06.2021г. по т.д. № 2011/2020г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.
При изложеното предявените по делото искове за установяване на публични
вземания с поредност на удовлетворение по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ТЗ следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Следва да бъдат потвърдени обаче паричните вземания за лихви по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД от 98. 57 лева върху разноски от 220 лева по изпълнителните листа, издадени от състави
на РС. гр. Дупница по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД когато делото е решено в полза на
лице, освободен от държавна такса или от разноски в производството, осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се
присъждат в полза на съда. Възникналото частно вземане за платени от бюджета на съда
разноски е по правилата на непозволеното увреждане и лихва, по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от
ЗЗД, е дължима поне от датата на влизане в сила на съдебното решение, потвърждаващо
разноските като дължими.
Това е било и в случая. С влезли в сила съдебни решения са били присъдени
разноски по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, длъжникът е дължал плащането им, а при забава -
5
и лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 и чл. 722, ал.
1, т. 9 в зависимост периода на лихвата.
При предявяване на вземанията за лихви ищецът НАП не е твърдял, че се касае за
публични вземания (чл. 162, ал. 2 от ДОПК), за които да се дължи лихва по смисъла на чл.
175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ и възраженията на синдика по делото в
този смисъл са неоснователни. Без значение е още, че лихвата не е присъдена в
изпълнителния лист, щом тя е дължима. Това възражение на синдика също е неоснователно.
Или в тази част предявените от ищеца искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ следва да
бъдат уважени – за установяване като дължима сумата от 98. 57 лева, с ред на
удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8, съответно чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
По разноските
По аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК, въпреки отхвърляне на исковете в частта на
установяването на ред на удовлетворение на публични вземания държавна такса от ищеца
по чл. 694, ал. 7 от ТЗ не е дължима, както не са дължими и разноски по чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските от 50 лева държавна такса по исковата молба в частта на уважените искове (чл.
1) от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по тези искове на ищеца следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ – 100 лева.
Присъдените в тежест на ответника сумите ще бъдат събрани от масата на
несъстоятелността.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция за приходите, с адрес гр. София,
ул.“****, срещу „П.Ф.*“ ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК **** и със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Средец“, ул.“****, искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за
установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени и
приети в производството по несъстоятелност срещу „П.Ф.*“ ЕАД публични държавни
вземания.
ПРИЗНАВА за установено по искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ на Национална
агенция за приходите, с адрес гр. София, ул.“****, срещу „П.Ф.*“ ЕАД – в несъстоятелност,
с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул.“****,
вземане за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху възнаграждения за вещи лица, платени от
държавния бюджет по чл. 78, ал. 6 от ГПК, установени с изпълнителен лист от 19.07.2016г.
по гр.д. № 1018/2015г. на Районен съд – гр. Дупница и изпълнителен лист от 22.12.2016г. по
гр.д. № 14/2016г. на Районен съд – гр. Дупница, в общ размер на 98. 57 лева (деветдесет и
осем лева и петдесет и седем стотинки), от които 74. 06 лева, възникнали преди откриване
на производството по несъстоятелност, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 т. 8
от ТЗ, и 24. 51 лева, начислени до 27.08.2020г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 9 от ТЗ.
ОСЪЖДА „П.Ф.*“ ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК **** и със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Средец“, ул.“****, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 50 лева (петдесет лева) държавна такса по исковата молба по делото,
на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, а на Национална агенция за приходите, с адрес гр. София,
ул.“**** – сумата от 100 лева (сто лева) разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 1 от ГПК, като сумите се съберат от масата на несъстоятелността.
В съдебното производство е участвал Т.Д. И., синдик на „П.Ф.*“ ЕАД – в
несъстоятелност, с адрес на синдика гр. София, бул.“****.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7