Р
Е Ш Е
Н И Е №
Казанлък, 19.09.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 3163/2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ГПК.
Ищцата П.С.П. – К. с ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че П.С.П. - К. е собственик на реална част от дворно място, представляващо УПИ XVII-384 /седемнадесети, отреден за имот пл. № 384/, кв. 46 по действащия план на гр. Ш., при граници и съседи на имота: улична регулация, УПИ ХХV-400, УПИ XVIII-889 и УПИ ХХIV-383, която реална част е заключена в пространството между: ажурната ограда, изградена изцяло навътре в собственият й УПИ XVII - 384 - от изток; уличната регулация - от север; границата по действащия КРП между двата съседни имота на страните (УПИ XVII - 384 и УПИ XXIV - 383) - от запад; и границата с УПИ XVIII - 889 - от юг, и е с приблизителна площ от около 8 кв.м. (осем квадратни метра), като представлява ивица с форма на трапец с ширина от около 0.10 м. - на основата му откъм уличната регулация на имота и около 0.50 м. - на основата му откъм дъното на имота, с дължина на дългите страни (бедрата) от около 26 м. всяка.
Твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от дворно
място, представляващо УПИ XVII - 384 /седемнадесети, отреден за имот пл. №
384/, в кв. 46 по действащия план на гр. Ш., при граници и съседи на имота:
улична регулация, УПИ ХХV-400, УПИ ХVIII-889 и УПИ ХХIV-383, ведно с всички
подобрения и приращения в този имот. Правото й на собственост произтича от
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том 1, дело № 436/1978 г. на
изпълняващ длъжността нотариус казанлъшки районен съдия, нотариален акт за
собственост на недвижим имот по регулация № 27, том 9, дело № 4683/1997 г. на
нотариус при Казанлъшкия районен съд и нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 193, том 14, дело № 4684/1997 г. на нотариус при Казанлъшкия районен
съд.
Въз основа на Разрешение за строеж № 30/27.10.1997 г.
и Протокол за определяне на строителна линия и ниво от 1997 г., издадени от
Община Казанлък, тя-П.П. е изградила законна ажурна ограда по югозападната
граница на собствения си имот.
Имотът й от югозападната си част граничи с УПИ
XXIV-383, собственост на ответницата С.Т.С., която се легитимира като негов
собственик въз основа на Нотариален акт № 11, том IV, рег. № 6419, нот. дело №
577/2014 г. и Нотариален акт № 12, том IV, рег. № 6420, нот. дело № 578/2014
г., и двата на нотариус П.К. .
През 2015 г. ответницата С. завела искове по чл. 108 и по чл. 109 от ЗС
против съсобственика на П.С.П. - нейният брат Б.С.П. и по отношение на него с
влязло в сила Решение по гр.д. № 2122/2015 г. по описа на РС-Казанлък е
признато за установено, че С.Т.С. е собственик на УПИ ХХIV-383, кв. 46 по плана
на гр. Ш., като Б.С.П. – неин брат е осъден да премахне за своя сметка
съществуващата ограда между УПИ XXIV-383, кв. 46 по плана на гр. Ш. и УПИ XXVII
-384 /двадесет и седми/, отреден за имот пл. № 384/, кв. 46 по същия план,
конто ограда навлиза от страна на неговия УПИ XXVII -384 /двадесет и седми/, отреден
за имот пл. № 384/, кв. 46 на юг към УПИ XXIV - 383, кв. 46, собственост на С.Т.С..
След влизане в сила на горепосоченото Решение на дата
18.01.2018 г., ищцата С.Т.С. се снабдила с Изпълнителен лист и образувала изп.
дело № 20188720400117 по описа на ЧСИ Д. Ц., рег. № 872 на КЧСИ, р-н на
действие: ОС - Стара Загора.
Видно от предоставените от Община Казанлък
копия-извадки от действащия КРП на гр. Ш. е, че със Заповед № 190/1989 г. на
Кмета на Община Казанлък е утвърден нов КРП на гр. Ш., съгласно който имотът на
праводателя на С.С., този на доверителката ми и съседния УПИ XVIII - 889 са
обединени в един общ УПИ XXIV - За магазини, обществено хранене и клуб
/Приложение № 1 към Писмо изх. № 194-Б-1659-1/26.07.2018 г./. За този общ УПИ
има трасировъчен карнет.
Впоследствие, със Заповед № 162/24.11.1995 г. на Кмета
на общината /представена като Приложение № 2 към Писмо изх. №
194-Б-1659-1/26.07.2018 г.1 е одобрено изменение на плана за регулация на гр. Ш.
относно УПИ XXIV - За магазини, обществено хранене и клуб, който е разделен
отново на три имота: УПИ XXIV -383 на праводателя на С.С. - Д.Т. С. ; УПИ XVII
- 384, отреден за имот пл. № 384/ на доверителката ми, както и съседния им УПИ
XVIII - 889, отреден за имот пл. № 889/.
Така направеното изменение съставлява действащият
план, по който следва да бъдат извършени замерванията, за да се прецени дали
има навлизане на оградата на доверителката ми в мястото на ответницата.
Твърди, че съгласно действащия и актуален КРП на гр. Ш.
не е ясно защо в Приложение № 4 - неразделна част от Решението по гр.д. №
2122/2015 г. на РС - Казанлък имотът й е означен като УПИ XXVII - 384, отреден
за имот пл. № 384/, а граничещият с него съседен имот от югоизток е означен
като УПИ XXVIII — 889, отреден за имот пл. № 889/. Цитираната грешка (която не
е ОФГ при издаването на съдебния акт) е допусната по идентичен начин и при
издаването на нот. акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот
№ 94, том 1, рег. № 1305, дело № 86 от 2013 г. на нотариус П.К. , рег. № 100 на
НК, с който на нея й е признато правото на собственост, произтичащо от
цитираните по-горе предходни нейни титули от 1978 г. и от 1997 г., както и при
издаването на нотариалните актове на ответницата за нейния имот.
Твърди, че служителите от Общината вместо да чертаят
скици на ръка от оригиналния план, директно разпечатват извадка от неприетия
негов цифрен вид, в който грешките са толкова ФРАПАНТНИ, че не само размерите,
а дори и номерата на имотите са объркани.
За да се прецени дали оградата е изцяло в имота на П.П.,
или има навлизане в чуждия имот, следва да се пристъпи към измерване
разстоянията на двата имота съгласно оригиналния действащ КРП и съпоставянето
им с размерите на място.
Съгласно Приложение № 4 - неразделна част от решението
по делото, лицевото разстояние на собствения на ответницата С.С. УПИ XXIV - 383
/ширината в северния му край - от границата с УПИ XXIII - 381 до границата с
имота на ищцата е 16.40 м.; отстоянието от границата с УПИ XXIII - 381 до
оградата на ищцата е 16.00 м.
В южния край на имота на ответницата ширината му от
границата с УПИ XXIII, 381 до границата с имота на ищцата е 13.90 м. Твърди, че
съгласно действащия план/Заповед № 162/24.11.1995 г./, лицевото разстояние на
собствения на ответницата С.С. УПИ XXIV - 383 /ширината в северния му край - от
границата с УПИ XXIII - 381 до границата с имота на ищцата/ е 16.00 м. В южния
край на имота на ответницата ширината му от границата с УПИ XXIII - 381 до
границата с имота на ищцата е 13.00 м.
При съпоставяне на данните от действащия план на гр. Ш.
и неодобрения негов цифров вид е видно, че в действителност лицевото разстояние
на имота на ответницата е с около 0.40 м. по - тясно от това, което се извлича
от цифровия вид /16.00 м., а не 16.40 м./, а в южния край имотът й е с около
0.90 м. по - тесен /13.00 м., а не 13.90 м./. Предвид гореизложените данни се
оказва, че имотът на ответницата е с лице по действащ план от 16.00 м. и лице
на място от 16.10 м., т.е. оградата на ищцата е изградена изцяло в собствения й
имот и няма навлизане в чуждия, а обстоятелството, че в дъното си УПИ XXIV -
383 е с ширина по план по - тясна с 0.90 м. спрямо ширината му по неодобрения цифров
модел на плана, изключва възможността за навлизане на процесната ограда изобщо
по цялото протежение на границите между двата процесни имота.
От това прави извода, че пространството между ажурната
ограда, изградена изцяло навътре в собствения й имот до границата между двата
съседни имота по действащия КРП съставлява реална част от нейния УПИ XVII -384,
но същевременно ответницата неправилно счита това пространство за свое.
С.Т.С., в качеството й на взискател по изп. дело №
20188720400117 на ЧСИ Д.Ц. , рег. № 872 на КЧСИ дори е предприела действия с
оглед принудително премахване за сметка на длъжника Б.С.П. на процесната ажурна
ограда. Налице е спор за материално право, който следва да бъде разрешен по
съдебен ред.
П.П. - К. се счита за обикновен дялов съсобственик на
една втора ид.ч. от УПИ XVII - 384, ведно с процесната ограда, която твърди, че
тя е изградила в него.
Не е привлечена като страна по гр.д. № 2122/2015 г. по
описа на РС - Казанлък, не притежава качеството на „необходим другар" по
см. на чл. 216, ал.2 от ГПК на осъдения съсобственик, респ. не е обвързана по
никакъв начин от решението по делото, което се изпълнява срещу Б.П. . Няма и
сила на присъдено нещо, с която да е признато за установено спрямо нея, че С.Т.С.
е собственик на УПИ XXIV - 383, кв. 46 по плана на гр. Ш. и в частност на
спорната квадратура между границата и оградата.
Оградата е с дължина около 26 метра и височина около
1.70 метра и е изградена по следния начин: телена мрежа, захваната на бетонови
колове, които са циментирани върху фундамента на земята. Премахването на тази
ограда неоправдано би накърнило правната й сфера, с оглед на което за нея се
поражда правния интерес да депозира настоящата искова молба и да търси защита
на застрашените си права.
Изрично подчертава, че с исковата си молба не се
позовава на чл. 109а от ЗС, нито се позовава на право на собственост,
произтичащо от това, че при одобряването на последния КРП някаква реална част
от нейния собствен УПИ XVII - 384, кв. 46 по плана на гр. Ш. по погрешка е била
заснета като част от притежавания от ответницата съседен УПИ XXIV - 383, кв. 46
по плана на гр. Ш. /не е иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР/. Декларира, че границата
между двата съседни имота, такава каквато е по КРП, е вярна и тя се съобразява
с нея.
Твърди, че спорът й с ответницата е относно
местоположението на ажурната ограда спрямо границата по КРП и спор относно това
чие е пространството между тях.
Твърди, че реалната част от собствения на ищцата УПИ
XVII - 384, кв. 46 по плана на гр. Ш., чиято защита търси с настоящата искова
молба, е заключена в пространството между: ажурната ограда, изградена изцяло
навътре в УПИ XVII - 384 - от изток; уличната регулация - от север; границата
по действащия КРП между двата съседни имота на страните (УПИ XVII - 384 и УПИ
XXIV - 383) - от запад; и границата с УПИ XVIII - 889 - от юг, и е с
приблизителна площ от около 8 кв.м. (осем квадратни метра), като представлява
ивица с форма на трапец с ширина от около 0.10 м. - на основата откъм уличната
регулация на имота и около 0.50 м. - на основата откъм дъното на имота, с
дължина на дългите страни (бедрата) от около 26 м. всяка.
Твърди, че установявайки със СПН по отношение на С.Т.С.,
че П.П. е собственик на гореописаната реална част, С.С. повече не би могла да
има претенции както към собствеността върху спорната част, така и към
разположението на ажурната ограда.
С решение от 11.08.2016 г. поставено по гр. д. №
2122/2015 г. по описа на РС-Казанлък признава за установено по отношение на Б.С.П.
, с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** и Д. Н.П., с адрес ***, че ищцата С.Т.С.,
с ЕГН **********, е собственик на дворно място с площ от 801 кв.м, което по
сега действащия устройствен план, одобрен със Заповед № 190/1989 г. на община
Казанлък, съставляващо УПИ XXIV-383 в кв. 46 по плана на гр. Ш., находящо се на
ул. **** , при граници на имота: улица, УПИ ХХVII-384, УПИ ХХVIII-889, УПИ
ХIХ-385, УПИ ХХI-382 и имот ХХIII-381, като отхвърля иска за предаване
владението на 12 кв. м. реална част от гореописания имот, разположени в
защрихованото пространство между УПИ ХХIV-383 и УПИ ХХVII-384 на скица
Приложение 4, неразделна част от решението. Б.С.П. , е осъден да премахне за
своя сметка ограда между УПИ XXIV - 383 в кв. 46 по плана на гр. Ш. и УПИ XXVII
- 384 (по същия план), която навлиза от страна на УПИ XXVII -384 на юг към УПИ
XXIV - 383 в кв. 46.
Ищцата твърди, че пространството между ажурната
ограда, изградена изцяло навътре в собствения й имот до границата между двата
съседни имота по действащия КРП съставлява реална част от нейния УПИ XVII -
384, но същевременно ответницата неправилно счита това пространство за свое. С.Т.С.,
в качеството й на взискател по изп. дело № 20188720400117 на ЧСИ Д.Ц. , рег. №
872 на КЧСИ е предприела действия с оглед принудително премахване за сметка на
длъжника Б.С.П. на процесната ажурна ограда.
Ответникът С.Т.С. намира, че предявеният иск е недопустим и изцяло неоснователен и
необоснован.
Твърди, че след влизане в сила на съдебното решение по
гр.д. № 2122/2015 г. на Казанлъшкия районен съд и поради липса на изпълнение от
страна на ответника Б.П. , се снабдила с изпълнителен лист, образувано е изп.
д. № 117/2018 г. по описа на ЧСИ Д.Ц. , по което ищцата двукратно правила опити
да осуети изпълнението на влязлото в сила съдебно решение. От своя страна Б.С.П.
депозирал молба до ВКС за отмяна на влязло в сила решение, с която поискал от
съда да отмени влязлото в сила Решение № 31/31.01.2017 г., постановено по
в.гр.д. № 1419/2016 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която е
потвърдено Решение № 405/11.08.2016 г. по гр.д. № 2122/2015 г. на РС-Казанлък в
частта му, с която на основание чл. 109 от ЗС Б.С.П. е осъден да премахне за
своя сметка оградата между неговия и нейния имот. С Решение № 41/01.04.2019 г.
по гр.д. № 4719/2018 г. Върховният касационен съд оставил без уважение тази
молба. Твърди, че ВКС приел, че представените доказателства от Б.С.П. не са от
съществено значение за изхода на спора, тъй като те не биха променили крайния
извод на съда за това, че оградата е разположена в имота й.
Счита, че категорично е установено със сила на
присъдено нещо, че въпросната ограда навлиза в имота й така както това е
изобразено на Приложение № 4, неразделна част от влязлото в сила Решение №
405/11.08.2016 г. по гр.д. № 2122/2015 г. на РС-Казанлък, поради което исковата
молба, подадена от П.С.П. - К., с която иска от съда да я признае за собственик
на около 8 кв.м реална част от собственото й дворно място, заключено между
оградата, за която твърди, че е изградена навътре в нейния собствен недвижим
имот (а всъщност с влязло в сила съдебно решение е установено точно обратното),
и твърдяната от нея граница между двата съседни имота, е недопустимо.
Предявявайки настоящия иск ищцата освен запазването на
една ограда, която все още не е премахната, се опитва индиректно да
„узакони" и междувременно изграденото отново на границата на двата имота
барбекю, което също навлиза в имота й и за което незаконно строителство е
сезирала компетентния орган.
Видно от всички предоставени от Общината документа и
извадки от действащ и предходен план на гр. Ш. границата между процесните два имота
винаги е оставала непроменена, независимо от измененията на плана.
Твърди, че спорът е възникнал още при наследодателите
им - бащата на П.П. и Б.П. и нейния
баща. Той е възникнал поради това, че при даване на строителна линия за процесната
ограда, техникът не е взел предвид необходимите отстояния и по този начин се е
стигнало до навлизане в имота й. Тя обаче няма вина и не носи отговорност за
тази грешка, поради което и не би следвало да търпи негативните последици от
нея.
Твърди, че ищцата се представят доказателства за делба
на имота, извършена със съсобственика Б.С.П. , от която да е видно, че тя е
собственик на тази част от дворното място, за която се претендира собственост
на реална част.
Твърди се, че поставената ограда се намира навътре в
собствения й УПИ XVII-384 в кв. 46, както и че между оградата и границата на
нейния собствен имот е заключено пространство от около 8 кв.м. Не претендира
правото на собственост върху реална част от 8 кв.м. Съгласно приложения към
исковата молба титул за собственост тя притежава само идеална част, която
идеална част не се материализира върху реална част от имота, докато не бъде
извършена делба.
В този смисъл претенцията на ищцата съдът да признае
за установено в отношенията между страните, че тя е собственик на реална част
от УПИ XVII -384 в кв. 46, която реална част е с площ от около 8 кв.м, е
напълно неоснователна.
Моли съда да приеме, че исковата молба цели преди
всичко осуетяване изпълнението на едно влязло в сила законосъобразно и правилно
съдебно решение, да я оставите без разглеждане, респективно да я отхвърли като
неоснователна и да осъди ищцата да й заплати направените разноски.
От събраните по делото доказателства
преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представеният нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том 1, дело № 436/1978 г. на изпълняващ длъжността нотариус казанлъшки районен съдия Н.П. , ищцата е получила от своя дядо правото на собственост върху празно дворно място от 405 кв.м. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по регулация № 27, том 9, дело № 4683/1997 г. на нотариус Р. Б. при Казанлъшкия районен съд П.С.П. е призната за собственик по предаване по регулация на 31 кв.м., които се предават от парцел ХХV-400, собственост на Н.П. към парцел УПИ XVII – 384 в кв. 79 собственост на П.С.П..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 193, том 14, дело № 4684/1997 г. на нотариус Р. Б. при Казанлъшкия районен съд П.С.П. дарява на брат си Б.С.П. една втора идеална част от дворно място с площ 405 кв.м., а по „скица, предадено и собствено място“ 680 кв.м., за което е отреден парцел УПИ XVII – 384 в кв. 79. Предмет на дарствената сделка е празно дворно място.
С констативен нотариален акт нотариус П.К. , въз основа на горните два нотариални акта, скица на имота и данъчна оценка на 08.03.2013 год. е признала П.С.П. Куссе и Б.С.П. за собственици ПО ДАРЕНИЕ на дворно място с площ 680 кв.м., съставляващо УПИ ХXVII – 384 в кв. 46, кадастрален район 501 по плана на гр. Ш. заедно с ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА И ГАРАЖ при граници: „ улица, имот ХХV-400, имот УПИ ХXVIII – 889 и имот ХXIV-383“.
Видно от скица №1249/30.10.2020 год. на Община Казанлък площта на урегулиран поземлен имот УПИ ХXVII – 384 в кв. 46 по плана на гр. Ш. по регулационния план одобрен през 1995 година е 680 кв.м. и правата на ищцата П.С.П.-К. върху този УПИ съгласно констативния нот. акт представляват ½ ид.ч. /една втора идеална част/ от терена, жил. сграда и гаража.
Видно от представените, по приложеното гр.д. № 2122/2015 г. по описа на РС- Казанлък, нотариален акт № 11, том IV, рег. № 6419, нот. дело № 577/2014 г. и нотариален акт № 12, том IV, рег. № 6420, нот. дело № 578/2014 г., и двата на нотариус П.К. , С.Т.С. е собственик по наследство, давностно владение и покупко-продажба на цялото дворно място с площ от 801 кв.м, което по одобреният със Заповед № 190/1989 г. на Община Казанлък устройствен план, съставлява УПИ ХХIV-383 в кв. 46 по плана на гр. Ш., находящо се на ул. **** , при граници на имота: улица, УПИ XXVII-384, УПИ XXVIII-889, УПИ XIX-385, УПИ XXI-382 и имот XXIII-381.
С влязло в сила решение № 405 от 11.08.2016 г., постановено по гр.дело № 2122/2015 г. по описа на РС- Казанлък е признато за установено по отношение на Б.С.П. от гр. Пловдив и Д. Н.П. от гр. Ш.,, че С.Т.С., с ЕГН **********, е собственик на Дворно място с площ от 801 кв.м, което по сега действащия устройствен план, одобрен със Заповед № 190/1989 г. на Община Казанлък, съставлява УПИ ХХIV-383 в кв. 46 по плана на гр. Ш., находящо се на ул. **** , при граници на имота: улица, УПИ XXVII-384, УПИ XXVIII-889, УПИ XIX-385, УПИ XXI-382 и имот XXIII-381, като ОТХВЪРЛЯ иска за предаване владението на 12 кв. м. реална част от гореописания имот, разположени в защрихованото пространство между УПИ ХХIV-383 и УПИ XXVII-384 на скица Приложение 4, неразделна част от решението.
Видно от заключението на назначената
по делото съдебно-техническа експертиза с вещото лице Т.Г.Н. ажурната ограда
/една от границите, очертаваща претенцията на ищцата/ съвпада с оригиналното
регулационно копие от действащия кадастрален и регулационен план и вътрешната регулационна граница между УПИ ХХIV-383 в кв. 46 и УПИ XХVII-384
двадесет и седми за триста осемдесет и четири/, кв. 46. Видно от обясненията
дадени от експерта в съдебно заседание: По желание на възложителят Община
Казанлък са изработени 2 копия на регулационния план на гр. Ш.. Едното копие на
регулационния план е прието от Общината за оригинал, върху него не се работи,
то се съхранява такова каквото е влязло в сила. Другото копие се използва от
Общината за нанасяне на настъпващите промени. Регулацията е влязла в сила,
нанесена е върху картона. Констатираните различия между регулационната граница
по картона и по двете копия са в рамите на допустимите различия при
разработването на такива планове. Отклоненията са в рамите на дебелината на
една линия по графичното очертаване, което ги прави в рамките на допустимото
отклонение и по сега действащата наредба отнасяща се към изработването на
кадастрална карта. Отклоненията са в рамките на допустимите /от 30-60 см./ в
зависимост от това доколко трайно е материализирана точката на място. Разликата
от площта, която вещото лице е измерило за площ на УПИ ХХIV-383 в кв. 46 /който
съгласно петитума на исковата молба не е предмет на спора/ и от площта, която е
отразена като площ на парцел XXIV-383 в кв.46 в документа за собственост на
ответницата от 7 кв. м. е в рамите на допустимата разлика при пресмятането на
площта на парцела, в зависимост от това кое лице прави замерването и
оцифряване. Разположението за трасиране на точките на границите не е по права
линия. Оградата при една от точките навлиза в имота на ответницата, при друга
пък оградата навлиза в имота на ищцата, двете навлизания в същия имот са
незначителни, тяхната площ е общо около 1 кв.м. и взаимно се компенсират.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи :
Искът съдът да признае за установено спрямо
ответницата, че ищцата П.С.П. - К. е
собственик на реална част от дворно
място, представляващо УПИ XVII-384 /седемнадесети, отреден за имот пл. № 384/,
кв. 46 по действащия план на гр. Ш., при граници и съседи на имота: улична
регулация, УПИ ХХV-400, УПИ XVIII-889 и УПИ ХХIV-383, която реална част е
заключена в пространството между: ажурната ограда, изградена изцяло навътре в
собственият й УПИ XVII - 384 - от изток; уличната регулация - от север;
границата по действащия КРП между двата съседни имота на страните (УПИ XVII -
384 и УПИ XXIV - 383) е неоснователен и следва да бъда ОТХВЪРЛЕН.
Въпреки представените по делото скици, влязло в сила съдебно решение по гр. Д. №2122/2015 г. по описа на РС-Казанлък, констативен нотариален акт, заключения на експертизи ищцата както с исковата молба така и многократно до приключване на устните състезания /виж молба на л.86/ продължи да претендира, че защитаваното от нея право е право на собственост на УПИ XVII-384 /седемнадесети за 384/, в кв. 46 по плана на гр. Ш. /виж изявлението на пълномощника на ищцата в с.з. на 31.05.2021 г. л.88/ и претенцията й е за право на собственост върху реална част от този имот, претендирана като своя от собственицка на съседния на този имот и УПИ ХХIV-383.
Доказателства за право на собственост върху реална
част от терен, още повече на такъв граничещ с имота на ответницата ищцата не
представи. Същата притежава идеална част от съсобствен имот.
Не се представиха доказателства, от които да може да
се направи извода, че част от имота на ищцата се счита от ответницата за нейна собственост.
Терен заключен между ажурната ограда, изградена в УПИ
XVII - 384 - от изток; уличната регулация - от север; границата по действащия
КРП между двата съседни имота -УПИ XVII - 384 и УПИ XXIV – 383 не
съществува. Липсват доказателства имоти
с това наименование да са били изобщо някога съседни. КРП между „двата съседни
имота на страните /УПИ XVII - 384 и УПИ XXIV – 383/“ не съществува. Двата УПИ XVII - 384 и УПИ XXIV – 383 с непосочен
квартал и план не са съседни в никой КРП на гр. Ш.. Съседни са УПИ ХXVII - 384
в кв. 46 и УПИ XXIV – 383 в кв. 46 по плана на гр. Ш.. Липсват доказателства,
че в кв.46 по плана на гр. Ш. има УПИ XVII – 384 или че в кв.79 по плана на гр.
Ш. има УПИ XXIV – 383.
Към момента към, който ищцата претендира право на
собственост върху терен, същата се легитимира като собственик на идеална част
от УПИ XХVII-384, кв. 46 и не представя доказателства да е собственик на УПИ
XVII-384 /седемнадесети за 384/, отреден за имот пл. № 384/, кв. 46 както
твърди.
УПИ ХХIV-383 в кв. 46 по плана на гр. Ш., находящо се на ул. **** , при граници на имота: улица, УПИ XXVII-384, УПИ XXVIII-889, УПИ XIX-385, УПИ XXI-382 и имот XXIII-381 е собственост на ответницата С.Т.С..
Както се установи от СТЕ терен заключен между ажурната ограда, изградена в УПИ XXVII - 384 - от изток; уличната регулация - от север; границата по действащия КРП между двата съседни имота -УПИ XXVII - 384 в кв.46 и УПИ XXIV – 383 в кв. 46 и двата по плана на гр. Ш. практически НЕ съществува, а разликата която се явяват в резултат на субективната дейност на пресмятане в рамите на дебелината на една линия по графичното очертаване е незначителни и в рамките на допустимите отклонения при пресмятането.
Ищецът представя списък на разноските,
претендира разноски в размер на 890 лв.
Ответната страна не представя списък
на разноските, представя договор /л.47/ за договорено възнаграждение за правна
защита и съдействие, но не представя документ за извършено плащане на това
договорено възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П.С.П. - К. ЕГН ********** *** иск съдът да признае за
установено спрямо С.Т.С. ЕГН ********** ***.“Жилищен комплекс“ №2, **** , че П.С.П.
- К. е собственик на реална част от дворно място, представляващо УПИ
XVII-384 /седемнадесети, отреден за имот пл. № 384/, кв. 46 по действащия план
на гр. Ш., при граници и съседи на имота: улична регулация, УПИ ХХV-400, УПИ
XVIII-889 и УПИ ХХIV-383, която реална част е заключена в пространството между:
ажурната ограда, изградена изцяло навътре в собственият й УПИ XVII - 384 - от
изток; уличната регулация - от север; границата по действащия КРП между двата
съседни имота на страните (УПИ XVII - 384 и УПИ XXIV - 383) - от запад; и
границата с УПИ XVIII - 889 - от юг, и е с приблизителна площ от около 8 кв.м.
(осем квадратни метра), като представлява ивица с форма на трапец с ширина от
около 0.10 м. - на основата му откъм уличната регулация на имота и около 0.50
м. - на основата му откъм дъното на имота, с дължина на дългите страни
(бедрата) от около 26 м. всяка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: