Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 506
23.06.2023г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесети първи май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 260 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от М.А.Я., чрез адв. Б.И.,
против Решение № 9 от 12.01.2023г., постановено по АНД № 1051 по описа на
Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Районният съд изцяло възприел твърдяната в НП
фактическа обстановка, като дал вяра на събраните гласни доказателства.
Дадените от полицейските служители показания обаче били с оглед тяхната лична и
субективна преценка за ситуацията. По делото липсвали убедителни доказателства,
че наказаното лице съзнателно е предприело опасно шофиране, посредством
занасяне на автомобила, завъртане и форсиране на двигателя. Моли се да бъде
отменено обжалваното решение.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа
чрез пълномощник. Моли се да бъде отменено обжалваното решение, както и
наказателното постановление.
Ответникът не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, като се съобрази
с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни
основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна
проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 9 от 12.01.2023г., постановено
по АНД № 1051/2022г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №20-1253-001117/14.05.2020г., издадено от Началник група в ОДМВР
Хасково, сектор ПП, с което на М.А.Я., за нарушение на чл.104б, т.2 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца и на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗдвП за нарушение на чл. 20, ал.2
от ЗДвП е наложено наказание- глоба в размер на 200 лв.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за безспорно установено
описаното в АУАН и НП нарушение, като е мотивирал съображенията си. Преценил е,
че административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по
вида си, така и по размер.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Настоящата инстанция счита, че в случая не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното
производство. АУАН съдържа всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа
всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата,
мястото на нарушението и в какво се изразява същото, както и нарушените
разпоредби.
Касационният състав намира, че районният съд е достигнал до правилен
извод за доказаност на описаното в АУАН и НП
нарушение, въз основа на подробен анализ и съпоставка на свидетелските
показания, които подкрепят описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти и обстоятелства. С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели,
извършването на нарушенията, описани в НП – по чл.104б т.2 от ЗДвП и чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, се явява доказано. Свидетелите С. С.и Н.Д., като очевидци,
възприели непосредствено поведението на жалбоподателя на процесната дата и
място, са описали подробно, ясно и непротиворечиво предприетите от лицето –
водач на МПС, действия, а именно – използване на пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Тези действия безспорно не са били
съобразени с пътните условия и скоростта необходима за шофиране при мокра пътна
настилка, като вследствие е настъпило и ПТП, което не се оспорва от
жалбоподтаеля.
В този смисъл жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по
чл.104б т.2 от ЗДвП, съдържащ забрана за водача на МПС да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, за което нарушение в разпоредбата на
чл.175а ал.1 от ЗДвП са предвидени съответните наказания – лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. Доказва
се и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съдържаща задължение за
водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Последната норма задължава водачите да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, което в случая не е било сторено от жалбоподателя. Правилно за това
деяние е била определена санкцията по чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП, в размер на
200 лв.
Описаните в АУАН и НП и доказани в хода на съдебното дирене факти и
обстоятелства категорично сочат на пряк умисъл за извършване на нарушенията, за
което законосъобразно жалбоподателят е санкциониран с предвидените в закона
наказания. Изложените в тази насока мотиви в решението изцяло се споделят от
настоящия състав и не е необходимо преповтарянето им.
Наложените наказания са правилно определени, в съответствие с
предвиденото в чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП.
Ето защо оспорваното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 9 от 12.01.2023г., постановено по АНД № 1051 по описа на
Районен съд – Хасково за 2022г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.