№ 2944
гр. Варна, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20233110109107 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „АПС Б.Б."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***** срещу И. Д.
Д., ЕГН **********, адрес: гр. ***** обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 846.71 лв. /осемстотин четиридесет и шест лева и
0.71 ст./ - главница по договор за паричен заем К № *****г., сключения
между „С.К.“ ООД, ЕИК ***** и И. Д. Д., вземанията по който са прехвърлени
от цедента „С.К.“ в полза на заявителя-цесионер по силата на сключен между
тях договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 05.05.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата
86.64 лв. /осемдесет и шест лева и 0.64 ст./ - договорна лихва за периода
08.02.2021 г. – 08.11.2021 г.; сумата 70.00 лв. /седемдесет лева/ - обезщетение
за забава за периода 08.11.2021 г. – 24.04.2023 г..
Твърди се в исковата молба, че между „С.К.“ ООД, чиито
правоприемник е ищеца и И. Д. Д., на 08.02.2021г. е сключен договор за
паричен заем К № 494270 за сумата в размер на 1000 лева. Договорът е
сключен при условията на ЗПФУР. Кредитът е усвоен от кредитополучателя.
Кредитът следвало да се погаси на 9 месечни вноски, всяка в размер на 245
лева. Крайният падеж на договора е 08.11.2021г., който е настъпил. Страните
уговорили лихвен процент в размер на 40.05 % годишно, както и ГПР 48.70
%.. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е
заплатил месечни вноски. Съгласно чл. 31, ал. 3 ОУ се дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава. Понастоящем, непогасената сума по кредита е в исковия размер.
Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение към 08.11.2021г.,
изпълнение от страна на ответника не е последвало. Предвид неизпълнение на
поетите от последния задължения, по негова инициатива е учредено
1
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 5683/2023г. по описа на
ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Срещу издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, като в
рамките на предоставения му срок, ищецът предявява установителния иск за
съществуване на оспорените вземания. Моли за постановяване на
положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът
се оспорва по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен договор
от 08.02.2021г., както и усвояване на сумата в размер 1000 лева. Счита
договора за недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушаване на
чл.11, т.9 и 10 ЗПК. В условията на евентуалност възразява за нищожност на
следните клаузи от договора - чл. 1, ал.3, чл.2, aл.1, т.5, т.6, т.7 и т.8, и чл.4,
ал.1, ал.2 и ал.3. Посочената в чл.6, ал.2 от договора неустойка в размер на
984.84лв., намира за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Възприема предвидената сума в
договора за неустойка като скрит добавък към възнаградителната лихва и
която като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в
годишния процент за разходите на осн. чл. 19, ал. 1 ЗПК. По този начин,
заобикаляйки императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК се стигало до
неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че клаузата, въз основа на
която е предвидено заплащането на неустойка за непредставяне на
обезпечение е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Твърди, че уговорената неустойка представлява допълнителна
печалба за кредитора. Счита, че неустойката е уговорена при неравноправни
условия, тъй като не е уговорена като обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение, а е послужила за неоправдано и непосочено в договора
оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест. Поради накърняването
на принципа на добрите нрави се стига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение. Посочва се, че със
заплащането на сумата предвидена за неустойка изцяло се нарушава принципа
на добросъвестност и справедливост. Излага се, че доколкото сумата, която се
претендира чрез договора за неустойка е следвало да се включи в ГПР, то
клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с
добрите нрави предвид факта, че определеният от кредитодателя размер на
възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми. Моли за отхвърляне на претенцията.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
приобщеното ч.гр.д. № 5683/2023 г. по описа на ВРС. Срещу издадената
заповед, длъжникът е депозирал възражение в рамките на законоустановения
срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на
установителните претенции срещу ответника. Исковете са предявени в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
2
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е пълно и
главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1)
наличието на валидни облигационни връзки по Договор за паричен заем К №
*****г., сключен между „С.К.“ ООД и ответника; 2) изпълнение на
задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 3)
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове
договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и
останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба; 4) изискуемостта на вземането за главница и
договорна лихва, както и техния размер; 5) изискуемостта на претендираните
обезщетения за забава и техния размер; 6) наличието на валидно сключен
договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца са прехвърлени валидно
процесните вземания, както и че предишният кредитор надлежно е уведомил
длъжника за извършената цесия.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от
качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022
г., сключен със „С.К.“ ООД - страна по материалното отношение с ответника,
от което произтича прехвърленото вземане. Не е спорно между страните, че
процесният договор за цесия легитимира ищеца като титуляр на
претендираните права.
За установяване валидното възникване на заемно правоотношение
между кредитодателя „С.К.“ ООД и ответника, ищецът е представил Договор
за паричен заем К № *****г., видно от който дружеството е предоставило на
И. Д. Д. заем в размер на сумата от 1000 лв. срещу задължение за връщане на 9
вноски /три по 33.38 лева и 6 по 186.67 лева/. Уговорен е лихвен процент в
размер на 40.05 % и ГПР от 48.07 %. Обща сума за плащане 1220.16 лева /1000
лева главница и 220.16 лева договорна лихва/.
Видно от текста на чл. 6.2 от договора за кредит, кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 984.84 лева, в случай, че не предостави в
тридневен срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си
отговарящо на условията по чл. 33, ал.1 ОУ към договора /чл.6.1/.
Неустойката в посочения общ размер е платима на 9 вноски с падежи,
съвпадащи с тези на погасителните вноски по заемния договор, като общият
размер на всяка вноска, включваща главница, лихва и неустойка възлиза на
245 лв., а общо дължимата сума за плащане по договора на 2205 лв.
Не е спорно между страните, че ответницата не е представила
предвиденото в договора обезпечение и в нейна тежест е начислена неустойка
по чл. 6.2 в размер на 984.84 лв.
Ответникът не оспорва получаване на сумата 1000 лева. Наред с това по
делото е изслушано неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ,
кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи, че
сумата от 1000 лв., предмет на сключения договор за паричен заем К №
*****г., е отпусната и усвоена. Ответникът е извършил 5 вноски на обща
стойност 1095 лева, които са отнесени за погасяване на главница – 153.29 лв.;
договорна лихва - 133.53 лв. и неустойка 693.19 лв.. Остатъкът за плащане е:
846.71 лева главница; 86.63 лева – договорна неустойка и 291.65 лева –
3
неустойка. Вещото лице е определило ГПР при включване и на неустойката
на 160.67 %.
Сключеният между страните договор попада под правната
регламентация на Закона за потребителския кредит.
Съдът намира уговорената неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение за нищожна като неравноправна
клауза, за която съдът следи и служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е
нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на
едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не
произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава
е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции
(обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено
постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и
съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, IV г.о.; Р-88-2010 г., I т.о.;
Р-702-2008 г. II т.о.). Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. От съдържанието на процесния
договор е видно, че размерът на уговорената неустойка възлиза на значителна
част от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка
вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена
да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по
същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за неустойка изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй
като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да
4
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен
критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната
клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид
обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното
задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение
за неустойка.
Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е
уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО,
доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От
член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно,
че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото
цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива
2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и
наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 на СЕС по
повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители
или банкова гаранция, което задължение става изискуемо след неизпълнение
на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника,
5
първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му, да се отпусне
кредитът, която практика би съответствала на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона
за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
В договора е уредено задължение за ищеца - в тридневен срок от
сключване на договора да предостави обезпечение за изпълнение на
задължението си - поръчители отговарящи на определени изисквания или
предоставяне на банкова гаранция, като е уговорено при неизпълнение на това
задължение той да дължи неустойка в размер на 984.84 лв., която кредиторът е
разсрочил. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване
на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
Съдът намира, че така уговорената неустойка от договора не притежава
обезпечителна и обезщетителна функция, тъй като е предвидена не за
неизпълнението на същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, а на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение
към кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК, кредиторът следва да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на
договора за кредит и да прецени дали да му предостави кредит и без
обезпечение. Поради това съдът приема, че основната цел на така уговорената
неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
сметка на потребителя, тъй като това ще увеличи подлежаща на връщане
сума. Ето защо съдът счита, че уговорената в договора неустойка следва да
бъде включена в ГПР, при което положение ГПР ще бъде значително над 50%
или 160.67 %. Следователно така посочения в договора ГПР от 48.70% не
отговаря на действителния такъв, тъй като с предвидената неустойка се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер би надхвърлил законовото ограничение от 50%, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 5 ЗПК. В практиката на СЕС трайно е
проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не
само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато
не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване
/Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС/. Следователно от
съдържанието на договора не може да се извлече какво се включва в годишния
процент на разходите /Решение по въззивно гражданско дело №
20223100502218 по описа за 2022 година на ВОС/.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.
Съдът намира, че договорът за кредит не отговаря на изискванията по
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК досежно посочване на годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи.
Главница възлиза на 1000 лева, а лихва в размер на 220.16 лева.
6
В случая чистата стойност на кредита е 1000 лева /заетата сума/. По
договора ответникът е извършил плащания в общ размер на 1095 лева, поради
което искът подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените разноски в исковото производство – 300 лева депозит за
вещо лице.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза
на процесуалния представител на ответника адв. Х.Ф., АК-Варна, л.№ *****,
служебен адрес: гр. *****, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответницата в размер на 400 лева, определен от съда по реда на чл. 36, ал. 2
ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
За заповедното производство не следва да се присъжда възнаграждение
за адвокат, тъй като видно от представените пълномощно и договор за правна
защита и съдействие не става ясно дали И. Д. се е защитавала сама или чрез
процесуален представител /упълномощителят и упълномощеният са с
идентични имена/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б.Б." ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. ***** срещу И. Д. Д., ЕГН **********,
адрес: гр. ***** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
846.71 лв. /осемстотин четиридесет и шест лева и 0.71 ст./ - главница по
договор за паричен заем К № *****г., сключения между „С.К.“ ООД, ЕИК
***** и И. Д. Д., вземанията по който са прехвърлени от цедента „С.К.“ в
полза на заявителя-цесионер по силата на сключен между тях договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.05.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата 86.64
лв. /осемдесет и шест лева и 0.64 ст./ - договорна лихва за периода 08.02.2021
г. – 08.11.2021 г.; сумата 70.00 лв. /седемдесет лева/ - обезщетение за забава
за периода 08.11.2021 г. – 24.04.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „АПС Б.Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр.
***** сумата от 300 лева, представляваща реализирани от ответника съдебно
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „АПС Б.Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. *****, да заплати на адв. Х.Ф., АК-Варна, л.№ *****,
служебен адрес: гр. *****, сумата от 400 лева, адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника И. Д.
Д., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
7
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8