Решение по дело №488/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник група „Пътна полиция“ в РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора против Решение № 93/12.04.2024 г., постановено по АНД № 1011/23 г. по описа на РС Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0284-001422/22.08.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Стара Загора при РУ Казанлък, с наложено на Т. Д. С. от гр. Казанлък административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.184, ал.4, пр.1 от ЗДвП за това, че на 19.06.2023 г. в 14.37ч. в град Казанлък, [улица]до №37, като пътник – седнал до лявата врата, в специален автомобил „Ивеко Еврокарго“ с рег. №[рег. номер], движещ се по [улица]до №37 в посока изток-запад не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което е нарушил чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН №1035903 е съставен на 06.07.2023г в присъствието на свидетел по установяване на нарушението въз основа на данни от преписка номер 284000-22172, образувана по възражение против съставен на място фиш серия Р0391239, в което С. е посочил, че е имал поставен обезопасителен колан, а за потвърждаване на този факт е поискал да бъдат взети предвид показанията на двама свидетели, пътували в същия автомобил. След съставяне на акта е подадено писмено сведение на 06.07.2023г от С., в което е заявил, че против самия акт няма да пише отново възражение, а ще обжалва наказателното постановление. Въз основа на това АНО не е разследвал спорното и главно съставомерно обстоятелство и е пристъпил към издаване на процесното наказателно постановление.

С въззивната си жалба С. е посочил, че не е извършил вмененото му нарушение, а вместо това на посочените дата, час и място като служител на община Казанлък е пътувал в служебния автомобил с поставен обезопасителен колан.

За да отмени наказателното постановление въззивния съд е приел, че е обективно невъзможно свидетелите на извършване на нарушението да са възприели пътниците в специалния автомобил, защото слънчевата светлина се е отразявала от предното стъкло на специалния автомобил, поради което показанията на свидетелите Ц. и Б. са житейски не логични и опровергани от твърденията на свидетелите на защитата, че всички са имали обезопасителен колани. Следователно нарушението не е извършено и няма основание за налагане на административното наказание.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при нарушаване на правилата за формиране на вътрешното убеждение и неправилно приложение на материалния закон. Нарушението е доказано от съвпадащите показания на свидетелите на обвинението без да е посочен нито един факт, който да ги определя като вътрешно противоречи. Не е отчетена заинтересоваността в показанията на свидетелите на защитата, поради което се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции.

Ответника Т. Д. С. не се явява, не се представлява, не представя писмен отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да бъде отменено въззивното съдебно решение, защото с неясни мотиви не са кредитирани показанията на полицейските служители, но с доверие са възприети тези на свидетеля, посочен от нарушителя, без да се отчете неговата заинтересованост,

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Не се установява в показанията на свидетелите на обвинението Ц. и Б. да има противоречие, нито да са житейски нелогични. Ц. е заявил, че стъклото е било свалено и това е позволявало видимост към кабината на специалния автомобил. П. С. е подписал фиша, но е решил да го оспорва след това. Воланът е от дясната страна на автомобила, а в кабината са пътували трима. Свидетелката Б. е изложила пред съда, че специалния автомобил се е движил в посока запад-изток с минимална скорост, когато тя и Ц. забелязали, че пътника не си е поставил колан. Пристъпили към спиране на автомобила. Вътре имало три лица – водач и двама пътника. Поискали документите, изчакали около 15 минути да им бъдат предоставени. Обяснили, че ще бъдат санкционирани поради липса на колани, които не са били поставени по време на движение. Първоначално водачът е отказал да подпише съставения от другия свидетел – Ц. акт, поради което потърсили съдействие от друг екип. В крайна сметка съставили актове за установените нарушения. Служебния автомобил се е движил по същата улица в посока запад-изток и виждат специалния да се движи по нея, а възможността за видимост вътре в него е осигурена от прозрачните стъкла.

Изготвен е фотоалбум за установяване местоположението на служебния автомобил, от който се вижда, че той е паркиран на същата улица, най-вдясно и е с отворена врата на водача, а слънцето се отразява от задните стъкла на автомобилите. Това е така, защото посоката на движение е запад-изток, а времето е 14.37ч на месец юни, когато слънцето вече грее от запад и не може да се отразява от предното стъкло на автомобил, който се движи в посока изток. Следователно показанията на свидетелите на обвинението не са опровергани от обективни факти, установени по делото, а свидетелите на защитата имат основателна причина да поддържат защитна теза- заинтересовани са. Те са колеги на санкционирания пътник, а водачът на специалния автомобил също е субект на административно наказателна отговорност.

Като е отменил наказателното постановление, въпреки установените по делото факти, на които се осланя административното обвинение съдът е постановил решение при допуснато нарушение на процесуалния закон, довело до неправилно приложение на материалния.

На ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт пред две съдебни инстанции с оглед крайния изход от спора.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №93/12.04.2024г., постановено по АНД №1011/23г. по описа на РС Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0284-001422/02.08.2023г, издадено от Началник група в ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък с наложена на Т. Д. С. [ЕГН] глоба в размер на 50лв на основание чл.184 ал.4 предл първо от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. Д. С. [ЕГН] да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 200лв / двеста/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по АНД № 1011/23г по описа на РС Казанлък и КАНД №488/24г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.