РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Бургас , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА И. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА И. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20202120105511 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор, и
М.Т.П.– прокурист, против Г. И. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, с която се
претендира установяване съществуването на вземания в полза на ищеца за сумата от 1150
лева главница по договор за издаване на кредитна карта № *** от 05.01.2017 г., 58,44 лева
изискуема редовна лихва за периода 16.03.2019 г. – 15.06.2019 г., 2,27 лева обезщетение за
забава за периода 16.04.2019 г. – 15.06.2019 г., 67,23 лева такса по чл. 37 и чл. 49 от договора
за периода 09.04.2019 г. – 24.05.2019 г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението на 28.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1470/2020 г. на БРС.
Посочено е, че на ответника е предоставена кредитна карта с кредитен
лимит от 1150 лева. Вземането е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 59, б. а
от договора поради неизпълнението на задължението за заплащане на минимални
погасителни вноски към банката в периода от 16.04.2019 г. – 16.01.2020 г., настъпила на
27.01.2020 г.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че длъжникът не е надлежно
уведомен за обявената предсрочна изискуемост, моли съда да осъди ответника да заплати
сумите на основание обявена с настоящата искова молба предсрочна изискуемост.
Моли съда да уважи исковете и да му присъди съдебно-деловодни
1
разноски.
Ответната страна чрез особен представител е изложила аргументи за
неоснователност на претенциите. Посочено е, че уведомлението на кредитора за предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора не е достигнало до знанието на длъжника,
поради което исковете са неоснователни. Уведомяването за това чрез получаване на
исковата молба от назначения особен представител не е породило действие.
Изложени са доводи за неравноправност на клаузи от договора – напр.
ответникът е таксуван с прекомерно високи такси за всяка операция. Освен това в договора
липсва изискуемото по закон съдържание – периодични плащания, такси, комисионни, как е
формиран размерът на погасителните вноски.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта Visa classic от 05.01.2017 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и Д.. По
силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя възможност за ползване на
кредитен лимит по сметка в размер на 1150 лева. Страните са договорили годишен лихвен
процент 18.90 %. Уговорена е фиксирана минимална погасителна вноска според кредитния
лимит в размер на 30 лева. При забава в плащанията кредитополучателят дължи
обезщетение за забава (наказателна надбавка) в размер на 10 пункта годишно върху
забавената сума по главницата. При частично или пълно непогасяване на погасителната
вноска за втори пореден месец банката блокира картата. Предвидено е и начисляване на
такса за преразглеждане кредитоспособността на кредитодържателя в размер на 10 лева. В
чл. 50 от договора е посочено, че срокът на ползване на кредитния лимит съвпада със срока
на действие на договора, но не по-късно от срока на валидност на картата, а в чл. 14 е
посочено, че срокът на валидност на картата е 3 години. Представено е извлечение от
сметката, обслужваща кредитната карта.
Изпратено на Д. чрез съдебен изпълнител е уведомление за обявяване на
задължението по договора за предсрочно изискуемо поради неплащане на минималните
погасителни вноски за периода 01.03.2019 г. – 07.10.2019 г., връчено чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
е посочило, че сумата от 1150 лева е усвоена от Д. в периода 25.01.2017 г. – 27.02.2020 г.
Към 27.01.2020 г., когато е обявена предсрочна изискуемост, кредитополучателят е имал
просрочени задължения по договора с падежи от 16.04.2019 г. до 16.01.2020 г. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК задълженията са 1150 лева главница, 58,44 лева
2
редовна лихва, 2,27 лева обезщетение за забава, 67,23 лева такси, 24 лева разноски за
уведомление. Таксите, начислени от банката, включват такса за обслужване на картата,
такса теглене от банкомат, за надвишаване на кредитен лимит и за преразглеждане на
кредитоспособността на клиента.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата
на сключен договор за кредит, че „Райфайзенбанк България” ЕАД е бил изправна страна по
същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на
дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина
на формиране на компонентите на задължението, както и достигане уведомлението до
длъжника, че цялото задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо. В тежест
на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно
вноските си договора.
По делото е безспорно установено, че на 05.01.2017 г. „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и Д. са сключили договор за издаване на кредитна карта – това се установява
от представения по делото договор, подпис върху който е положен от лицето, като
авторството му не е оспорено. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска –
съществуване на договорно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет
– предоставяне на кредитна карта с кредитен лимит 1150 лева срещу задължение на
кредиполучателя да връща ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска.
Установява се от заключението по изготвената експертиза, че кредитният лимит е усвоен
изцяло още на 29.03.2019 г., а първата просрочена минимална погасителна вноска е с падеж
16.04.2019 г., като след нея не са извършвани плащания на дълга.
Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на 27.01.2020 г.
По делото е представено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
вземане по договора, връчено на длъжника от съдебен изпълнител по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. Анализът на правните норми, отнасящи се до уведомяването в рамките на съдебното
производство, формират извод за общоприет в правото принцип на сигурност в
уведомяването и гарантиране правата на лицето, до което е адресирано съобщението, да
узнае за неговото съдържание – в този смисъл е константната съдебна практика.
Волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ
3
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, следователно кредиторът не е ограничен относно избора на способ за
връчване на съобщения. В случая кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника
чрез съдебен изпълнител, като в случая са приложими правилата за връчването по ГПК.
Поради това съдът намира, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на
вземането е редовно връчено и е породило действие, тъй като е редовно връчено на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК (видно от приложената по делото справка за адресна
регистрация на лицето съдебният изпълнител го е търсил именно на заявения от него в
националната база данни адрес). Независимо от това съдът счита, че към 28.02.2020 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е
изтекъл и срокът на договора, предвиден в него. Тъй като длъжникът е изчерпал целият
кредитен лимит и не е извършвал погасяване на минималните месечни вноски, банката
съгласно разпоредбите на чл. 52.3 и чл. 48 е блокирала ползването на картата. Същата е била
със срок на валидност 3 години, т.е. срокът на картата е изтекъл 01.2020 г., като няма данни
след изтичане срока на действието й да е издадена нова карта (предвид наличие на
просрочени задължения по договора). Съгласно разпоредбата на чл. 50 от договора срокът
на ползване на кредитния лимит съвпада със срока на действие на договора, но не по-късно
от срока на валидност на картата, т.е. действието на договора се е прекратило след изтичане
на тригодишния срок, уговорен в него – 05.01.2020 г.
Установено е също от заключението на вещото лице, че банката е
изпълнила задължението си по договора, като е предоставила на ответника кредитен лимит
в размер на 1150 лева, който е бил изчерпан изцяло от страна на Д. чрез тегления от
банкомат и покупки в магазини. Длъжникът обаче не е изпълнил своето задължение за
редовно погасяване на минималните погасителни вноски по договора, за които е бил
уведомяван от банката. От назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че,
считано от 16.04.2019 г. и до настоящия момент, плащанията са окончателно преустановени.
Посочено е, че кредитополучателят периодично е усвоявал суми по кредитната карта, като
същите са видни от приложение към заключението на вещото лице по дати, основание и
стойност. Обстоятелството се установява и от приложеното по делото извлечение от сметка,
по която е обслужван кредитът, а размерът на непогасените суми е посочен в извлечението
от счетоводните книги на банката, което съдът цени като доказателство предвид
обстоятелството, че не е надлежно оспорено редовното водене на счетоводството на
ищцовото дружество.
Поради това и предвид липсата на плащания по кредита в срок към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение структурата на
дълга е била следната: 1150 лева главница, 58,44 лева редовна лихва, 2,27 лева обезщетение
за забава, 67,23 лева такси, 24 лева разноски за уведомление, в който смисъл е заключението
4
на вещото лице А..
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на ответника за частична нищожност на договора за кредит поради
противоречие на договора с морала и добрите нрави, тъй като се претендира плащане на
прекомерни такси. Таксите са фиксирани суми, дължими при извършване на определени
действия, които са предвидени в договора и в Тарифа на банката, която е общодостъпна –
публикувана на сайта й, поради което длъжникът е могъл да се запознае с нея.
Неоснователни са и доводите за недействителност на договора поради
противоречие с разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, тъй като представеният по делото
договор съдържа изискуемите от закона параметри – сключен е в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, посочен е годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите, минимална погасителна вноска, срок за плащане, дължими такси,
условията за издължаване на кредита от потребителя. Тъй като предоставеният
потребителски кредит е под формата на кредитен лимит, при който ответникът има
възможност да осъществява тегления и внасяния на суми посредством издадената му карта,
не е било възможно изготвяне на погасителен план с посочване на размера и падежа на
всяка погасителна вноска, както и размера на компонентите й, като страните са уговорили
плащане на минимална погасителна вноска. Договорен е и фиксиран годишен лихвен
процент, при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата.
Поради това не са налице хипотезите, визирани в чл. 22 ЗПК, и сключеният между страните
договор е действителен и като такъв е породил облигационните си последици.
Т.е. ищецът е изпълнил договорното си задължение и е предоставил
заемната сума – видно от представените писмени доказателства и заключение на вещото
лице сумата е била усвоена, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с
начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в договора. Доказателства за
заплащане на договорените суми от страна на ответника липсват, въпреки изрично
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Основателни са и претенциите за заплащане на уговорената с договора
възнаградителна лихва, както и лихва за забава върху главницата от крайния срок на
договора до подаване на заявлението. Същите отговарят по размер на сумите, изчислени от
вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, поради което следва да бъдат
изцяло уважени.
Съдът намира за основателен и иска за заплащане на дължими такси по
договора в размер на 67,23 лева. В договора са предвидени такси за преразглеждане
кредитоспособността на картодържателя, за надвишаване на кредитния лимит, за теглене от
банкомат. Видно от представеното извлечение от сметката, облужваща кредита, на Д. са
начислявани многократно такива такси, явно е и от заключението на вещото лице, че същият
5
не е погасявал в срок задълженията си по договора, а от 16.04.2019 г. изобщо е спрял да
обслужва кредита. Претендираната в настоящото производство сума за дължими такси
отговаря по размер на сумата, посочена в приложеното извлечение от сметка, доказана е по
основание и размер, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен.
При този материалноправен изход на спора и предвид задължителното
тълкувание на закона, дадено с т. 12 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС, настоящата
инстанция следва да се произнесе и по въпроса за разноските, дължими както в исковото,
така и в заповедното производство. Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на
ищцовата страна се дължат деловодни разноски в настоящото производство и заповедното
производство в размер на общо 900 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 200 лева.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ***, че дължи на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000,
представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор, и М.Т.П. – прокурист, сумата от 1150
лева главница по договор за издаване на кредитна карта № *** от 05.01.2017 г., 58,44 лева
изискуема редовна лихва за периода 16.03.2019 г. – 15.06.2019 г., 2,27 лева обезщетение за
забава за периода 16.04.2019 г. – 15.06.2019 г., 67,23 лева такса по чл. 37 и чл. 49 от договора
за периода 09.04.2019 г. – 24.05.2019 г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението на 28.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1470/2020 г. на БРС.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, да заплати на
„Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, представлявано от А.В.А. – изпълнителен
директор, и М.Т.П. – прокурист, сумата от 900 лева (деветстотин лева) съдебно-деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: __________/п/_____________
6
7