№ 783
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000502009 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260052 от 05. 01 2021г. постановено по гр.д.№ 11 947/16г. по описа на
СГС, ГО, 5 състав, е отхвърлен изцяло предявения от П. В. С. против „Ню медиа груп“ АД, иск
с правно основание чл.49 вр чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от обидни и клеветнически
твърдения обективирани в статия, публикувана във вестник „Уикенд“, бр.17/10-16.09.2016г., със
заглавие „П. С. бяга от затвора", в която се съдържат следните изрази: „подготвя бягството си
от затвора и от България по примера на безследно изчезналия затворник Н. Н. - Ш." се радва на
добро отношение от страна на затворническите шефове на пандиза”; „П. С. вече е успял да
издейства маршрут, по който да избяга от затвора и от България преди решението на
Върховен касационен съд, който най-вероятно ще го осъди окончателно да лежи за 19
години в затвора. „С. се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М. С.
да се изниже от страната срещу 200 000 лева. Той самият не разполагал с тези пари, но те ще
му бъдат предоставени от един енергиен олигарх, по чиято заръка С. и хората му
ликвидираха Ю. Г.. „засичан „неколкократно в хотел „Капитол” на среща с В. Р., който вади
фалшиви паспорти„130- килограмовият главорез“, „страховитият убиец“, „шефът на бандата
за убийства“, ведно със законната лихва от 13.09.2016 г. до окончателното изплащане , като
неоснователен.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
1
Жалбоподателят-ищец П. В. С. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени
и уважи изцяло предявените от него претенции. Твърди, че правилно съдът е приел, че
публикуваните в процесната статия изрази представляват твърдения за конкретни факти,
които приписват престъпления на ищеца, а именно, че се опитва да избяга от затвора и че е
участвал в убийството на Ю. Г.. Правилен е изводът на съда, че твърденията на факти,
приписващи престъпления, е следвало да бъдат проверени от журналиста преди да бъдат
разпространени. По делото не са представени от страна на ответника, върху когото е
тежестта за доказване на тези твърдения, доказателства за извършена предварителна
журналистическа проверка на твърдините факти, нито за верността на изнесените
твърдения. От справката на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията” се установява, не
само че ищецът е осъден на доживотен затвор без право на замяна, но и фактът, че към
момента на публикуване на процесната статия, същият е бил с мярка за неотклонение
"Задържане под стража”, а не с влязла в сила присъда. По този начин първомнсганционният
съд неправилно прави изводи относно личността на ищеца, без да е бил ангажиран за това с
исковата молба или отговора на исковата молба. Неправилно приема, че мнението на автора
на статията представлява проявление на критично оценъчно мнение, което не подлежи на
проверка на неговата вярност. Публикуването на такива твърдения в печатно издание,
каквото е вестник “Уикенд и процесната статия достигат до голям кръг от хора и засягат
честта и достойнството на ищеца. Отново съдът прави извод относно личността на ищеца
С., като посочва, че “е осъден за тежки умишлени престъпления по чл. 116 от НК", като
същите са направени въз основа на справка, която посочва че ищецът изтърпява присъда,
която обаче е влязла в сила доста по-късно от датата на публикуване на процесната статия.
Неправилно първоинстанционният съд приема че не са събрани доказателства за
претърпените от ищеца С. неимуществени вреди. Това обстоятелство не е било възможно да
бъде доказано пред съда, тъй като същият не е уведомен редовно за отговора на исковата
молба и доклада по делото. За това е уведомен само и единствено особеният представител,
назначен от съда по искане на ищеца още с исковата молба. В нея е посочено, че същият се
намира в местата за лишаване от свобода. По такъв начин на него му е възпрепятствано
правото на защита, тъй като не е бил уведомен кой ще го представлява, нито какви
оспорвания са направени с отговора на исковата молба, както и не му е бил връчен препис
от доклада по делото с датата за съдебното заседание, за да може той да организира
правилно и адекватно защитата си, както и не му е била разяснена доказателствената тежест,
разпределена с доклада по делото. По този начин на ищеца, намиращ се в местата за
лишаване от свобода към момента иа завеждане на исковата молба и към първото по делото
съдебно заседание, е преклудпрана възможността да вземе становище по доклада, да
ангажира съответните доказателства или да поиска тяхното събиране по установения начин.
Претендира разноските.
Въззиваемата страна Ню Медия Груп“ АД, ЕИК *********, редовно призована при
условията на чл.50 ал.2 ГПК, не изразяВ. С.новище по жалбата.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
2
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищецът П. В. С. твърди, че в бр.36/669/, за периода 10-16.09.2016г. на вестник
„Уикенд“, на стр.17 била публикувана статия със заглавие „П. С. бяга от затвора“, в която
се съдържали обидни и клеветнически твърдения, вкл. и „приписване на престъпления по
чл.287 и чл.18 НК“. Обидни и клеветнически били следните изрази: подготвя „бягството си
от затвора и от България по примера на безследно изчезналия затворник Н. Н. - Ш.”; радва
се „на добро отношение от страна на затворническите шефове на пандиза”; „П. С. вече е
успял да издейства маршрут, по който да избяга от затвора и от България преди решението
на ВКС, който най-вероятно ще го осъди окончателно да лежи за 19 години в затвора”;
„Сумистът се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М. С. да се
изниже от страната срещу 200 000 лева. Той самият не разполагал с тези пари, но те ще му
бъдат предоставени от енергиен олигарх, по чията заръка С. и хората му ликвидираха Ю.
Г.”; засичан е „неколкократно в хотел „Капитол” на среща с В. Р., който вади фалшиви
паспорти"; „130-килограмовият главорез“; „страховитият убиец“; „шефът на бандата за
убийства“. Публикуваните обиди и неверни клеветнически твърдения причинили
неимуществени вреди на ищеца, тъй като статията давала законно основание да бъде
разследван за престъпление по „чл.208 НК“, което не е извършил. Достоверността на
клеветническите твърдения не била проверена. Ищецът се намирал в Затвора във Варна и
нямало как да е посещавал хотел „Капитол“ по същото време. Клеветническо било още и
твърдението, че С. е извършил престъпление по чл.116 НК - убийството на Ю. Г..
Твърдението в статията, че ищецът се радвал на „добро отношение от страна на
затворническите шефове на пандиза“ целяло да внуши на читателите, че се ползва с
привилегировано отношение и статут спрямо останалите задържани лица от страна на
затворническата администрация, в нарушение на нормативните актове. Това твърдение не
отговаряло на истината. С него се целяло предизвикването на допълнителни, крайно
негативни оценки от страна на общественото мнение към ищеца, както и да се подкрепи
водещата „новина“ в статията за готвено от него бягство от затвора с внушението, че това
бягство ще бъде извършено със съдействието на затворническата администрация. Невярното
твърдение, че С. бил засичан „неколкократно в хотел „Капитол“ на среща с В. Р., който вади
фалшиви паспорти“, целяло да внуши на читателите, че поддържа постоянни и близки
контакти с лица от криминалния контингент и че самият той е част от този контингент.
Твърди, че публикуваната информация е невярна, има клеветнически характер, били
употребени обидни думи и изрази, бил засегнат личния му живот, чест и достойнство, като
се създавала негативна представа за личността му. Твърденията, че бил свързан с
организираната престъпност се отразили на здравословното, психическото и емоционалното му
състояние. Твърди, че клеветническите и обидни твърдения го позоряли, в резултат на което
получил хипертонична криза. Претендира сумата от 50000 лв., - обезщетение за
3
неимуществени вреди, причинени от статията, публикувана във вестник „Уикенд“, ведно със
законните последици.
Ответникът „Ню Медиа Груп“ АД оспорва иска, като твърди, че процесната статия е
изготвена, съобразно изискванията за добросъвестното журналистическо проучване,
обективно разследване и отговаряла на истината; липсвали доказателства за причинени
вреди на ищеца; в статията били направени коментари и анализ при спазване на трайно
изградени фактически правила в бранша, които били в съответствие с нормите на чл.39-41
от Конституцията; липсвали елементите от състава на генералния деликт.
От фактическа страна се установява, че във вестник “Уикенд“ - бр. 17/10-
16.09.2016г. е публикувана статия със следното заглавие „П. С. бяга от затвора“. Статията
съдържа следните изрази по адрес на ищеца: „П.С. - С., тартор на бандата за поръчкови
убийства “Килърите“, подготвя бягството си от затвора и от България по примера на
безследно изчезналия затворник Н. Н. - Ш.“; „страховитият мафиот“, „П. С. се радва на
добро отношение от страна на затворническите шефове на пандиза“; „130 килогамовият
главорез е напускал затвора рекордните 37 пъти, като всичките му излизания формално са
оформени като посещения при зъболекар във Варненския стоматологичен център“; „П. С.
вече е успял да издейства маршрут, по който да избяга от затвора и от България преди
решението на Върховния касационен съд, който най-вероятно ще го осъди окончателно да
лежи за 19 години в затовра“; „С. се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във
Варна М. С. да се изниже от страната срещу 200 000 лв. Той самият не разполага с тези пари,
но те ще му бъдат предоставени от един енергиен олигарх, по чиято заръка С. и хората му
ликвидираха Ю. Г."; "Нека варненските прокурори обяснят защо С. е засичан няколко пъти в
хотел „Капитол“ на срещи с В. Р., който вади фалшиви паспорти, и прекарва хора през
пристанището, качвайки ги на грузински кораби“; „същевременно шефът на бандата за
убийства П.С. - С. е завел серия от съдебни дела срещу свидетели и разследващи“.
По делото не се спори, че издател на вестник „Уикенд“ е ответното дружество “Ню
медиа груп“ АД.
Видно от справка от 09.10.2019 г. от Министерство на правосъдието, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, П. В. С. е осъден на доживотен затвор без право на
замяна и понастоящем се намира в Затвора, гр.Бобов дол, а в периода 05.03.2014 г. -
15.12.2015 г. е пребивавал в Затвора - гр.Варна. След тази дата е преместен в затвора в
гр.София, като в периода от 10.09.2016г. до 31.12.2016г. се е намирал в последния.
Видно от направената справка на л.35 от СБАЛЛС гр.София, в този период от време
през 2016г. той не е бил хоспитализиран, като е прегледан еднократно с поставена диагноза
– хранителна алергия. Приложено е извлечение от амбулаторния журнал.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. П. /съпруга
на жалбоподателя/ в о.с.з. на 10.05.2022 г., чийто показания съдът кредитира при условията
на чл.172 ГПК.
Същата заявява, че през 2016 г. разбрала за тези статии, защото синът й тогава бил
4
малолетен, имало всякакви безумни статии по повод делото на баща му, и съответно винаги
я информирали, защото телевизии, медии – «всичко гърмеше». Спомня си, че статията е
писана в момент, в който той въобще не е бил във варненския затвор. Мисли, че вече бил
преместен в Ловеч, но не е сигурна на сто процента Тази статия е една от поредица от
статии, включително и за нея, за родителите й даже писали. Не са били на сто процента само
от вестник Уикенд, но голям процент имало в Уикенд. Тези статии се отразили зле на
съпруга й - здравословно имал проблеми и то най-вече защото всички тези статии много ги
притеснявали с това, че детето му е още в една невръстна възраст, а когато то разбирало, се
наложило да го водят това дете по психолози. Детето било на около 13 години през 2016г.
Отразявало се много зле на съпруга й П.. Много лъжи имало из тези вестници. Здравословно
- той започнал да вдига кръвно, имал и проблеми със сърцето. Тя лично многократно му
осигурявала медикаменти, които не се предлагали от затвора. Главно били за кръвно, най-
вече, защото почнал да прави хипертонични кризи, после носила за сърце, съвместявали с
доктора на затвора, но тя трябвало да ги купува тези лекарства и да ги носи. Помни, че е
изследвано психическото състояние на съпруга й, даже хипертонията му към този момент се
смятало, че е заради психическото му състояние. Той бил задържан през 2010-2011г. по
обвинението. Преди 2016г. не е имал проблеми със сърцето, в началото при задържането
имал проблеми с кръвното пак, което било изцяло на психическа основа, после се
стабилизирал, и после пак наново след определен брой години, като започнали да пишат
много такива неща, отново се проявили признаци на този вид хипертония.
Ответникът „Ню Медиа Груп“ АД, който по правило носи доказателствената тежест,
не оспорва факта, че е търговско дружество с предмет на дейност издаване на вестници и
списания и се явява издател на в.„Уикенд“. Посочва, че е провел добросъвестно
журналистическо проучване, проведено при спазване на трайно установените правила в
бранша т.е. при използване на независими един от друг източници на информация. В тази
насока по делото няма ангажирани доказателства и доказателствени средства, поради което
и при доказателствена тежест, възложена на ответника, сега въззиваема страна, съдът
намира за недоказано пълно и главно правоизключващото възражение за проведено
добросъвестно журналистическо проучване, преди публикуване на статията. Няма
ангажирани пълно и главно доказателства в подкрепа на изнесеното в статията
твърдение, че именно П.С. е подготвил бягството си от затвора и от България по
примера на безследно изчезналия затворник Н. Н. - Ш.", че се радва на добро
отношение от страна на затворническите шефове на пандиза”; че вече е успял да
издейства маршрут, по който да избяга от затвора и от България преди решението на
ВКС и че се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М. С. да се
изниже от страната срещу 200 000 лв.
Видно от служебно изисканото свидетелство за съдимост /л.48/ жалбоподателят
е осъждан по НОХД № 303/2011, по което е постановена Присъда № 29/20.12.2012г. на
Окръжен съд Шумен, в сила от 15.06.2015г. частично изменена с Присъда №1/27.02.2014г.
по ВНОХД №194/2013г. на ВАпС и Решение №493/15.06.2015г. по НД №1559/2014г. на
ВКС присъдата на ВАпС в тази част е оставена в сила. Така П.С. е признат за виновен в
това, че
5
По точка първа- /съобразно номерацията от диспозитива на обвинителния акт/ от
предявеното му обвинение /за умишленото умъртвяване на Б. Д. Г./- по чл. 116, ал. 1, т. 9 и
т. 10, във вр. чл. 115, във вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, като на посоченото основание и чл. 54
от НК е осъден на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА, като е признат за невинен и е
оправдан да е извършил деянието в съучастие на подсъдимия В. П. К. като извършител,
както и по обвинението деянието да е извършено с користна цел и по начин и със средство,
опасни за живота на мнозина;
По точка втора - /за умишленото умъртвяване на П. И. Л./ е признат за виновен по
квалификацията на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10, във вр. чл. 20, ал. 3 и чл. 54 от
НК, като му е наложено наказание „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА“ .По това
обвинение на основание чл. 304 от НПК С. е признат за невинен и оправдан да е извършил
престъплението в качеството на помагач и в съучастие с подсъдимите Г. В. В. и П. С. А. в
качеството им на помагачи, както и деянието да е извършено по начин и със средство,
опасни за живота на мнозина;
По точка трета - /умишленото умъртвяване на Р. А. Р./ съдът е приел за доказано и
това обвинение и при квалификацията на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10, във вр.
чл. 20, ал. 3 и чл. 54 от НК е наложил наказание „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА “,
като на основание чл. 304 от НПК е признал С. за невинен престъплението да е извършено
през времевия период от неустановена дата през лятото на 2008год. до неустановена дата в
началото на 2009год.; да е извършил деянието като помагач и в съучастие с П. С. А. като
помагач, както и деянието да е извършено със средство опасно за живота на мнозина и го е
оправдал в тази част на обвинението;
По точка четвърта -подсъдимият е признат за виновен в периода от неустановена
дата през 2007год. до 23.07.2010год. на територията на Р.България да е извършил
престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 1 и предл. 2, т. 1, във вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 2 НК
и на това основание и чл. 54 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода като
съобразно чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение да е
извършил деянието от началото на 2006 год. до неустановена дата на 2007год.; - По точка
пета от обвинителния акт, с пострадал П. И. Л., подсъдимият С. е признат за виновен по
квалификацията на чл. 131, ал. 1, т. 8 и т. 10, във вр. чл. 130, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3, на
което основание и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като е
оправдан по първоначалното обвинение, че деянието е извършено през периода от
неустановена дата на м. април 2008год. до неустановена дата на м. юни 2008год. и в
съучастие с П. С. А. като помагач;
По точка шеста -за деянието квалифицирано като престъпление по чл. 330, ал. 3, във
вр. ал. 2, т. 2 и т. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 от НК /палеж на л.а.“марка“ с ДК0
[рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], ползван от П. И. Л./ на основание чл. 304 от
НПК, съдът е признал подсъдимия П. С. за невинен и го е оправдал.
По точка седма -за престъплението по чл. 330, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20,
ал. 3 и ал. 4 НК/извършено на 22/23.02.2008год. в [населено място], с пострадал Н. Г. П./ е
осъден на десет години лишаване от свобода;
По точка осма -за извършеното на 06/07.10.2008год. в [населено място] престъпление
по чл. 333, във вр. чл. 330, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 54 от НК/с
пострадал Н. Г. П./ е осъден на десет години лишаване от свобода;
По точка девета -за извършен на 06/07.01.2009год. в [населено място] палеж на
магазин, собственост на А. И. Б., квалифициран като престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 4, във
вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 54 НК е осъден на десет години лишаване от
свобода;
По точка десета -за подбудителство към деянието, извършено на 16.08.2007год. в
[населено място], по отношение личността на Н. Г. П., квалифицирано като престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 8 и т. 10, във вр. чл. 129, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 от НК е осъден на пет
години лишаване от свобода.
6
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия С. едно общо най-
тежко наказание от наложените му-това от „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА“, като
му определил първоначален „специален режим“ за изтърпяването му в затвор от закрит тип.
След проведено въззивно съдебно следствие, на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК и
чл.337, ал.1, т.1 и чл. 338 НПК, съставът на Варненския апелативен съд се е произнесъл с
нова присъда № 1 от 27.02.2014г., с която е отменил присъда № 29 от 20.12.2012 на
Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 303/2011г., като конкретно в частта по
отношение на жалбоподателя по пункт 2 от обвинението чл.116, ал.1, т.7, т.9 и т.10, във вр.
чл.115, вр. чл. 20, ал. 3 от НК с пострадал П. И. Л., съдът му е определил наказание „
Доживотен затвор” при „СПЕЦИАЛЕН” режим в затвор от закрит тип; По пункт 3 от
обвинението чл.116, ал.1, т.7, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл. 20, ал. 3 от НК с пострадал Р. А. Р.,
съдът му е определил наказание „ Доживотен затвор” при „СПЕЦИАЛЕН” режим в затвор
от закрит тип. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо наказание на
подс. П. В. С. „Доживотен затвор” при „СПЕЦИАЛЕН” режим в затвор от закрит тип;
ВКС, НО, е отменил присъда № 1 от 27.02.2014год. по внохд № 194/2013год. на
Варненския апелативен съд, в частта, с която присъда № 29 от 20.12.2012 на ШОС
постановена по НОХД № 303/2011г., е изменена в наказателно-осъдителната част, както
следва: по отношение на подс. С. по пункт 2 от обвинението по чл.116, ал.1, т.7, т.9 и т.10,
вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3 от НК с пострадал П. И. Л. и по пункт 3 от обвинението по чл.116,
ал.1, т.7, т.9 и т.10, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3 от НК с пострадал Р. А. Р., както и по
определеното на подсъдимия на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание
„Доживотен затвор“; и е върнал делото за ново разглеждане в отменените й части от друг
съдебен състав на ВАС за изпълнение на дадените по реда на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК
указания.
С решение № 234/01.12.2017г. постановено по н.д.№ 407/2017г. по описа на
ВКС, НО, е изменена присъда № 12/ 04.05.2016 г. по внохд № 184/2015 г. на Варненския
апелативен съд, като П.С. е оправдан да е извършил престъплението по чл.116 НК с
пострадал Р. Р. в съучастие с подс. Р. С.. В останалата й част присъдата е оставена в сила
т.е. наказателното производство е започнало през 2011г. и е приключило
окончателно на 01.12.2017г.
ВКС, НО, е посочил, че е налице усложнена правна конструкция по чл. 20 ал.3 от
НК и многостепенно съучастие на подсъдимите, като конкретно подсъдимият В. е действал
като подбудител по отношение на подс.П.С. и по този начин се явява инициатор на
престъпленията. Същественото в случая е обстоятелството, че В. е поръчал убийствата на
подс.С. именно в качеството му на човек, който ръководи група, която има капацитет и
мотивация да ги осъществи срещу заплащане. Наличието на такава престъпна група
предпоставя, че нейният ръководител, подс.П.С., няма лично да се ангажира с физическото
ликвидиране на пострадалите, а ще възложи това на други нейни участници. Предвид на
структурата на престъпната група и участието на подс.К. в това нейно разклонение,
занимаващо се с осъществяване на „мокри поръчки” / факти, установени по влязлата в сила
част от първоинстанционния съдебен акт/, именно на него подс.С. възложил намирането на
физическите извършители и организирането на изпълнението на приетите поръчки от
подс.В.. Всички тези факти сочат на изключително усложнена форма на необходимо
съучастие, която е резултат от структурата и начина на действие на организираната
престъпна група. Наличието на йерархия в престъпното сдружение и разпределението на
функциите на участниците й иманентно предпоставя възможност извършителят да бъде
мотивиран да извърши деянието от прекия си ръководител, който пък да е мотивиран от своя
ръководител, в случая- ръководителя на групата. Същественото е, че всички съучастници,
подбудители, помагачи и извършител, са действали при общ умисъл и са съзнавали приноса
на всеки в осъществяване на общата цел- физическото ликвидиране на адвокати Л. и Р..
С оглед гореизложеното и като взе предвид влезлите в сила присъди на
наказателния съд, които са задължителни за настоящата инстанция по смисъла
на чл.300 ГПК, съдът намира, че процесната статия, която по същество представлява
7
набеждаване в извършено от жалбоподателя-ищец престъпление, а именно – опит за организиране бягство от
затвора, не е в състояние да провокира дълбоки негативни изживявания, притеснения за
бъдещето, уронване на авторитета и изпадане в депресивно състояние. Не е налице и
пряка причинно-следствена връзка между всички установени по делото вреди по обем
и процесната статия, която е публикувана по време на висящ наказателен процес,
който именно е основният правопораждащ стресогенен фактор.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и носи отговорност за верността на изнесената информация,
ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди. Тази му отговорност
произтича от качеството му на възложител на работата по съставяне, подбор и
поместване на печатни материали. Това е гаранционно-обезпечителна обективна
безвиновна отговорност по чл. 49 ЗЗД. За да бъде ангажирана тя, на общо основание
следва да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД от лице, на което издателят е възложил работа - следва да се установи при
условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние
(действие или бездействие), вина, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до
доказване на противното, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Авторът на публикацията отговаря
за свое противоправно поведение, ако изнесените в написаната от него статия факти са
неверни и позорят някого или го набеждават в извършване на престъпление, или
изложените мнения са обидни, ако същите са резултат от недобросъвестно
журналистическо поведение. Без значение е дали авторът се намира в трудовоправни
или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист,
или гражданин, за да бъде ангажирана неговата отговорност за вреди. Това
обстоятелство е ирелевантно и за отговорността на издателя по чл.49 ЗЗД (Р. №
404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, III г. о.). Отговорността между
делинквента и възложителя на работата е солидарна (Постановление № 7 от
29.XII.1958 г. на Пленума на ВС, Решение № 124 от 2.XII.1988 г. по гр. д. № 87/88 г. на
ОСГК, Решение № 304 от 7.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1749/2010 г., III г. о. и др.)
С оглед изложеното, за да се уважи предявения иск, следва да се установи при
условията на пълно и главно доказване, че процесното изявление, обективирано в статия,
съдържа неверни клеветнически твърдения и е опозоряващо личността, както и че се намира
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди за жалбоподателя-ищец.
Ищецът доказва пълно и главно наличието на претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически стрес, емоционално неразположение, изразяващо се в
посещение при доктора на затвора /където изтърпява наказание лишаване от свобода/,
непосредствено след публикуване на процесната статия. Последната е породила
напрежение, като се е отразила неблагоприятно емоционално, психически и здравословно по
8
отношение на ищеца, обективирано в повишено кръвно налагяне и проблеми със сърцето.
При обсъждане вината и противоправността на деянието, следва да се обсъди
още дали когато журналист е изнесъл засягащи името, честта и достойнството на друго
лице факти, е проверил тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не
могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни,
както бе посочено. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва
да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина,
по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени
факти, журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими
източника, които източници обаче трябва да са достоверни, т.е., трябва същите
обективно да могат да гарантират истинността й. Правното значение на
добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите
се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се
изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от
противоправното му поведение. Изключение от правилото за добросъвестна проверка
е случая, в който се цитира вече публикувана в друго издание информация (Решение №
253/29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г. на ВКС, III г.о.).
Въззиваемата страна не ангажира нито едно пряко или косвено доказателство в
подкрепа на твърденията си, че в отпечатания материал е изнесена проверена от два
независими източника и/или достоверна информация, каквато единствено би могла да
представлява израз на правото на гражданите и журналистите за свобода на словото,
както и на правото на обществото на информация. Изнасянето на неверни,
оскърбителни за хората и по този начин съществено увреждащи обществените
отношения, които защитават и гарантират неприкосновеността на човешките чест и
достойноство, твърдения, не биха могли да представляват нито информация, нито
израз на упражняването на правото на достъп до такава. Вярно е, че жалбоподателят е
осъждан и то за поръчково убийство, но това не дава право на медиите да му
приписват други престъпления /бягство от затвора и даване подкуп на прокурор/, без
доказателства в тази насока.
САС намира, че от една страна жалбоподателят не може да релевира чужди
права - тези на детето /което очевидно е най-засегнато в тази ситуация/, а от друга -
личността му показва по-висока степен на обществена опасност. Независимо от това,
за да бъдат спазени принципите на плурализъм на мненията и законовите журналистически
стандарти, би следвало при подобни трудно доказуеми твърдения, най-малкото да се предоставят
две различни гледни точки, сочещи очевидно противоположни и взаимно изключващи се мнения.
Само тогава деянието не би било противоправно. Принципът за плурализъм в мненията, не
изключва приложението на задължението за предоставяне на аудиторията на информация, която
според настоящия съдебен състав трябва да е вярна във всички изнесени от медията на
аудиторията подробности, както и задължението на медията да защитава личната
9
неприкосновеност на гражданите, които принципи са нарушени с невярното твърдение, че се
подготвя бягство от затвора преди влизане в сила на осъдителната присъда.
Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до там, от където
настъпва засягане на други конституционно защитени ценности - правата и доброто
име на гражданите. Дали и доколко е нарушен баланса на посочените конституционно
защитени ценности (свободата на словото от една страна и доброто име на гражданите
от друга), следва да бъде изследвано въз основа на обстоятелствата в конкретния
случай.
Изключение от правилото за добросъвестна проверка е случая, в който се
цитира вече публикувана в друго издание информация (Решение № 253/29.01.2014
г. по гр.д. № 1251/2012 г. на ВКС, III г.о.). В случая напълно липсва обективна и пълна
информация, което е създало неверни представи у читателите на вестника относно изложените
обстоятелства. Няма позоваване на други публикации от вестник, третиращи неверни за него
обстоятелства, поради което отговорността за вредите от публичното им разгласяване следва да се
възложи в тежест на ответника.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с някои от претърпените от ищеца страдания, обусловили временно
влошаване на здравето, съпътствано със стрес и повишена чувствителност, главно от
емоционален характер.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение както на причинителя на вредата,
така и на възложителя на работа, в лицето на ответника, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
С оглед определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, САС намира, че от изложеното по-горе, както и предвид факта, че
жалбоподателят-ищец е бил на 40г. към датата на деликта - 2016г., че вече е осъждан и то
като част от ОПГ, като му е наложено наказание лишаване от свобода - доживотен затвор,
без право на замяна, съдът намира, че няма как процесната статия да предизвика дълбок
емоционален отзвук, уронване честта и достойноството, накърняване авторитета му в
обществото. Единствено доказано е посещението при доктор на затвора и приема на
лекарства за повишено кръвно налагяне и сърце, като за влошеното психично здраве на
ищеца е налице съвкупност от множество фактори, само един от които е процесната статия.
Ето защо не е доказано пълно и главно пряката причинно-следствена връзка между статията
и всички посочени от свидетеля П. вреди.
Ето защо съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 4000
лв., ведно със законните последици от датата на деликта.
10
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за сумата до 4000 лв.
и потвърдено в останалата отхвърлителна част - над 4000 лв. до 50 000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 50 000 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемият „НЮ МЕДИА ГРУП” АД, дължи в полза на
жалбоподателят-ищец направените пред двете инстанции разноски, но такива няма
направени и не следва да се присъждат. Той е освободен по реда на чл.83 ал.2 ГПК /л.21/
Адв.Ч. е назначен по реда на чл.26 ал.2 закона за правна помощ, поради което не се дължи
адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Воден от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260052 от 05.01.2021г. постановено по гр.д.№ 11 947/16г. по описа
на СГС, ГО, 5 състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за сумата от
4000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „НЮ МЕДИА ГРУП” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА П. В.
С. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ***, ул, "***” № ** чрез особен представител -
адвокат К. Ч. от САК съдебен адрес: гр.София, жк."Красна поляна ІІІ част” бл. 33 вх. В. ет.
3, ап. 86, сумата от 4000 лв./четири хиляди лева/ представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпени във връзка със статия, поместена във в.„Уикенд“, брой
17/10-16.09.2016г., със заглавие „П. С. бяга от затвора", в която се съдържат следните
изрази: „подготвя бягството си от затвора и от България по примера на безследно
изчезналия затворник Н. Н. - Ш." „П. С. вече е успял да издейства маршрут, по който да
избяга от затвора и от България преди решението на ВКС“, който най-вероятно ще го осъди
окончателно да лежи за 19 години в затвора. „С. се е договорил с прокурора от Окръжна
прокуратура във Варна М. С. да се изниже от страната срещу 200 000 лв. „130-
килограмовият главорез“, „страховитият убиец“, „шефът на бандата за убийства“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2016г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12