Решение по дело №631/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№  680 / 29.11.2018 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Ваня Кирева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария А.

Гражданско дело номер 631 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.127 ал.2 изр.I от ЗЗД, вр. чл.32 ал.2 от СК; от М.А.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** офис 1, адв. Д. О.; против К.А.Г. с ЕГН ********** ***.

          Ищцата твърди, че предявява иска си в дадения й законов срок с разпореждане от 07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 2658/2018 г. по описа на ХРС по подадено възражение от длъжника срещу издадена срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.01.2018 г. Ищцата и ответника били бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение № 424/15.07.2015 г. на ХРС. По време на брака им, съществувал в периода 04.01.1997 г. до 15.07.2015 г., ищцата сключила договори с банка ОББ АД и Алфа Банк/ Юробанк България (Пощенска Банка), за текущо потребление за задоволяване нуждите на семейството, като задължението за плащане на месечни вноски останало изцяло за нея, докато всички вещи, ел. уреди, мебели, автомобил останали за бившия й съпруг. На 24.06.2015 г., по време на брака си с ответника, ищцата изтеглила кредит от ОББ АД в размер на 20 000лв. за рефинансиране и обединяване в един на следните кредити:

1.       Договор за предоставяне на потребителски кредит 29.04.2011 г. в ОББ АД в размер на 11825 лв. и остатък към датата на рефинансиране 7 926,89 лв.;

2.       Договор за потребителски кредит PLUS-10647153 от 26.03.2014 г. в БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, в размер на 3 000 лв. и остатък към датата на рефинансиране 1900 лв.;

3.       Договор за заем ХА-21 от 20.04.2015 г. от Бързи кредити ООД в размер на 2 500 лв. и остатък към датата на рефинансиране 2 648,06 лв.;

4.       Договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 29.04.2014 г. Транскарт в размер на 2 000 лв. и остатък към датата на рефинансиране 2 000 лв.; 

5.       Договор за потребителски кредит № Х-00001266 от 12.08.2014 г. от Кредиленд ЕООД в размер на 600 лв. и остатък към датата на рефинансиране 115,54 лв.;

6.       Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 70960 от 20.08.2014 г. от Изи финанс ЕООД в размер на 1 200 лв. и остатък към датата на рефинансиране 1 390,68 лв.;

7.       Договор за потребителски кредит № ********** от 12.09.2014 г. от Профи кредит ЕООД в размер на 900 лв. и остатък към датата на рефинансиране 689 лв.;

8.       Договор за потребителски кредит "До заплата“ № 1503041301310052 от 04.03.2015 г. Неткредит ООД в размер на 500 лв. и остатък към датата на рефинансиране 635,47 лв.;

9.       Договор за кредит от 04.08.2014 г. от Кредисимо в размер на 1 200 лв. и остатък към датата на рефинансиране 1 437,64 лв.;

10.     Договор за потребителски кредит № 64989 от 27.01.2015 г. Ай Ти Еф Груп в размер на 1434,39 лв. и остатък към датата на рефинансиране 632,97 лв.;

11.     Договор за кредит 232605 от 19.02.2015 г. Фератум в размер на 600 лв. и остатък към датата на рефинансиране 290,77 лв.;

12.     Договор за заем 87784 от 21.03.2015 г. Изи Асет Мениджънтфинанс ЕООД в размер на 1500 лв. и остатък към датата на рефинансиране 1 046,17лв.;

за задоволяване нуждите на семейството, като задължението за плащане на месечни вноски останало за ищцата. От 01.04.2015 г. до 30.08.2017 г. след развода, ищцата изплатила 29 месечни вноски и размер на общо 6 391,06 лв., при което тя претендирала половината от изплатените от нея суми в размер на 3 195,53 лв.

На 14.07.2016 г., след прекратяване на брака с ответника, ищцата теглила кредит от банка Юробанк България АД (която банка се сляла с АЛФА банк АД) в размер на 23 906 лв. за рефинансиране и обединяване в един на следните кредити:

1. Договор за потребителски кредит продукт "Всичко в едно" от 09.05.2013 г., в размер на 18 730,54 лв., обединяващ:

1.1.    Банка ДСК от 27.08.2010 г. - договор за издаване и обслужване на кредитни карти;

1.2.    Банка ДСК от 17.02.2010 г. - договор за издаване на кредитна карта;

1.3.    Уникредит Булбанк от 21.11.2012 г. - договор за отпускане на потребителски кредит № 989474;

1.4.    ПИБ от 05.05.2011 г. - договор № 026LD-R-000566/05/052011 г. за банков кредит;

2. Договор за потребителски кредит продукт "Всичко в едно" от 14.11.2013 г., в размер на 6 240 лв., обединяващ:

2.1.    Изи Асет Мениджънт АД от 29.6.2013 г. -договор за паричен заем "EdsyMax" № 1868041- 29.06.2013;

2.2.    ДСК от 17.07.2013 г. - договор за издаване и обслужване на кредитни карти;

2.3.    БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от 21.08.2013 г. - договор за потребителски кредит PLUS-10310257;

2.4.    Изи Асет Мениджънт АД от 09.09.2013 г. - договор за паричен заем "EdsyMax" № 1911516- 09.09.2013;

2.5.    Уникредит Булбанк от 21.11.2012 г. - договор за отпускане на потребителски кредит № 1268210;

за задоволяване нуждите на семейството, като задължението за плащане на месечни вноски останало за ищцата. От 01.04.2015 г. до 30.08.2017 г. след развода, ищцата изплатила 37 месечни вноски в размер на общо 5 805 лв., от които претендирала половината в размер на 2902,50 лв.

Също така, за периода от 01.04.2015 г. до 30.08.2017 г. - след развода и преди обединението на посочените по-горе кредити в два големи, съответно в ОББ АД и ЮРОБАНК България АД (която банка се сляла с АЛФА банк АД), ищцата изплатила както следва:

-         В Ай Ти Еф Груп АД - 4 месечни вноски в размер на общо 616 лв., от които претендирала половината в размер на 308 лв.;

-         В БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД - 2 месечни вноски в размер на общо 268 лв., от които претендирала половината в размер на 134 лв.;

-        В Бързи кредити ООД - 1 месечна вноска в размер на 276,94 лв., от които претендирала половината в размер на 138,47 лв.;

-         В ДСК АД - 1 месечна вноска в размер на 1 080 лв., от които претендирала половината в размер на 540 лв.;

-         В Изи финанс ЕООД - 3 месечни вноски в размер на общо 1 420,94 лв., от които претендирала половината в размер на 710,47 лв.;

-         В Кредисимо/Кредиленд ЕООД - 8 месечни вноски в размер на общо 1 233 лв., от които претендирала половината в размер на 616,50 лв.;

-         В Неткредит ООД - 4 месечни вноски в размер на общо 418 лв., от които претендирала половината в размер на 209 лв.;

-         В Профи кредит ЕООД - 3 месечни вноски в размер на общо 280 лв., от които  претендирала половината в размер на 140 лв.;

-         В Транскарт файнеяъл сървисис ЕАД - 3 месечни вноски в размер на общо 765 лв., от които претендирала половината в размер на 382,50 лв.;

-         Във Фератум - 2 месечни вноски в размер на общо 258,23 лв., от които претендирала половината в размер на 129,11 лв.

          Ищцата твърди, че кредитите са теглени и погасявани от нея, защото винаги е работила по трудово правоотношение в ОББ АД и отговаряла на изискванията за предоставянето им, докато бившият й съпруг поради влошено здравословно състояние дълго време в периода 2004 – 2012 г. бил във временна нетрудоспособност (претърпян инсулт и смяна на тазобедрени стави) и сметките за домакинството - ток, вода, телефон и др. заплащала тя. Получените суми били изразходвани за семейни нужди, включващи - ремонт на семейното жилище, състоящ се в ремонт на баня, ремонт кухня с покупка на ел. уреди за нея /абсорбер, хладилник, пералня, прахосмукачка/, както и смяна на дограма на жилището, ремонт детска стая и обзавеждане за нея, включващо килим, осветително тяло, компютър, обзавеждане на хола със секция, телевизор и диван, за които прилагала фактури. Претендирала половината от изплатените от нея суми в общ размер на 9 406,08 лв., представляваща половината от всички плащания по кредити в периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. общо в размер на 18 812,17лв. Ищцата заявява, че всички кредити били теглени от нея по време на брака за задоволяване нуждите на семейството, по всеки от които била кредитополучател. Според чл. 25 ал. 2 от СК /отм./ за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговаряли солидарно. В този случай действала законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобивал регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. След прекратяването на брака с развод, имуществената общност между съпрузите също се прекратила и налице била разделност на задълженията, при което изпълненото от ищцата общо задължение, след прекратяване на брака, също трябвало да е в режим на разделност. Но за уважаването на регресния иск по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставял условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалия длъжник. Въпреки поетите от страните като съпрузи солидарни задължения по договорите по реда на чл. 32 ал. 2 от СК, след прекратяване на брака им, ищцата еднолично погасила всички месечни вноски.

Целта на теглените кредити ищцата подробно описва в описи – л.7 и 104, както и разходването им за конкретни нужди по описи – л.238, л.315 и сл..

Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че той й дължи сумата от 9 406,08 лв., представляваща сбор от дължимата от него 1/2 част от солидарно поети от страните като съпрузи задължения по сключени от тях по време на брака им договори за банкови кредити, подробно описани по-горе, ведно със законната лихва от 23.10.2017 г. и разноски от 988,12 лв., за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2658/2017 г. по описа на PC-Хасково. Претендира да й се присъдят деловодни разноски за настоящото производство. В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, като поддържа иска си и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим и неговото правно основание следвало да бъде чл.127 ал.2 от ЗЗД, вр. чл.32 ал.2 СК. Той оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че сключените през време на брака между страните договори за банкови кредити и получените от ищцата парични суми по тях са били използвани за нуждите на семейството. Единственият договор за банков кредит, сключен от ищцата на 29.04.2011 г. с ОББ АД и подписан от ответника като съпруг, бил използван изцяло в услуга на трети лица, извън семейството. Не отговаряло на истината, че така получените от ищцата суми били използвани за семейни нужди, включващи - ремонт на семейното жилище, състоящ се в ремонт на баня, ремонт кухня с покупка на ел. уреди за нея /абсорбер, хладилник, пералня, прахосмукачка/, както и смяна на дограма на жилището, ремонт детска стая и обзавеждане за нея, включващо килим, осветително тяло, компютър, обзавеждане на хола със секция, телевизор и диван, за които прилагала фактури. Ответникът не бил известен за сключването на тези договори. Ремонтът и частичното обзавеждане на жилището били извършени много преди сключването на банковите договори от ищцата, със средства от трудовите възнаграждения на съпрузите и пенсията на майката на ответника, който бил периодично финансово подпомаган и от племенника си, който работел във Великобритания. Ответникът възразява, че средствата по сключените от ищцата договори били използвани за нейни лични нужди. Предвид изложеното, ответникът счита предявените искове за неоснователни.

В допълнително писмено становище по делото, в изпълнение указанията на съда по чл.145 ал.2 от ГПК, ответникът конкретизира възраженията си. Кредитът от 29.04.2011 г. с ОББ АД за сумата от 11 825 лева бил предназначен за нуждите на семейството на сестрата на ищцата – за основен ремонт на новозакупено жилище, с уговорката да бъде върнат когато сестра й се устрои на работа в Г.. Всички останали договори за кредит били сключвани от ищцата без знание на ответника, като получените суми не били използвани за нуждите на семейството. В подкрепа на това било искането за потребителски кредит № X- 00001266 от Кредиленд ЕООД с дата 08.08.2014 г., в което ищцата изрично посочва в графата „дискретност" - от съпруг. Ответникът научавал от общи познати, че ищцата редовно, през целия им семеен живот, е давала парични суми на майка си и на сестра си, материално е обезпечавала детето на сестра си. Ищцата предоставила през 2003 г. голяма сума пари за основния ремонт на къщата, в която сестра й е живяла в Хасково. През 2007 г. е дала на майка си 2000 лева, за да уреди финансовите си отношения с мъжа, с който е живяла на съпружески начала. В апартамента в който са живяли страните по делото, бил извършен ремонт на кухня през 1999 г. на обща стойност 2500 лева, 2000 лева от които били дадени от майката на ответника, която е живеела в същия апартамент, а останалите средства били осигурени от ответника. През 2002 г. бил закупен хладилник SILTAL на лизинг, сключен с ответника, при цена 933,78 лв. с месечни вноски от заплатата му. През през 2004 г. бил извършен ремонт на баня, на обща стойност 208 лева от заплатите на съпрузите, като за труд не било заплащано, тъй като ремонтът бил извършен от приятел на ответника. Бойлерът бил закупен от майката на ответника. Пералня Gorenje и прахосмукачка Zelmer били закупени от ответника за сумата общо от 763 лева, като средствата за пералнята били изпратени от племенника му от чужбина. PVC дограма, както и вътрешни щори за 3 стаи от 220 лева - била платени от средства от трудовите възнаграждения на съпрузите. Относно разходите по лечението и възстановяване на ответника през 2005 г. – ищцата не била направила сочените разходи от 500 лева за пътуване до София за прегледи и явяване в HEЛK, т.к. той бил транспортиран от свой приятел без да му плаща нищо; а за лечението и възстановяването му през 2005 г. били платени 426.86 лева от неговата заплата. Закупените през 2007 г. - база „Солид" и матрак „Йонт стил" били на лизинг, с индивидуален потребителски кредит, теглен от ищцата от ЦКБ в размер на 685 лева, а не за 740 лв. Относно ремонта на детска стая и закупени вещи през 2008 г. – същият бил извършен от ответника с негов труд, не били подменяни кабели, разклонителни кутии, контакти, ключове; извършено било само „освежаване" на стени и таван с латекс за 8 лева; закупено било само едно осветително тяло за 30 лева. Закупеният телевизор LCD PHILIPS бил на лизинг, сключен с ответника, като първоначалната вноска от 98.12 лв. била от последната пенсия на майка му, изплатена след смъртта й през 2008 г., а останалите месечни вноски - от заплатата му. Разтегателен диван - закупен на лизинг и плащан от ответника от заплатата му. Сочената от ищцата почивка в Ч., Т. - семейството отишло на гости на приятели на ответника, като платени били само пътните в двете посоки общо в размер на 300 лева. За извършени разходи през 2013 г. - платен данък за апартамента през 2013 г., платен от ищцата с кредит от БНП Париба /договор PLUS 10310257/; компютърът не бил закупен, а сглобен от братовчед на ответника с негови части. Посещението в Англия през 2013 г. било финансирано изцяло от племенника на ответника. Извършени разходи през 2014 г. - регистрация, подмяна на акумулатор и др. на обща стойност от 700 лева, били предоставени на ответника от племенник му от Англия, който поел и разходите за семейната почивка в Б. с две нощувки; пътуване до М., на обща стойност 104 лева, било платено от заплатите на съпрузите.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощник, като поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърляне на предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото се представиха и приеха изобилни писмени доказателства относно процесните договори за кредит, тяхното разходване и погасяване, които съдът ще коментира заедно със заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, която е анализирала в детайли същите. Не е спорно по делото, че страните са бивши съпрузи, за което по делото се представи – решение № 424/ 15.07.2015 г. по гр.дело № 998/2015 г. на ХРС, с което е прекратен сключеният помежду им граждански брак, сключен на 04.01.1997 г. поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство. Видно от мотивите на решението, производството е било образувано по предявен от мъжа против жената иск. От извършена от съда служебна справка по това дело се установява, че искът е бил предявен на 11.05.2015 г., а решението без да е било обжалвано е влязло в сила на 24.08.2015 г.

По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите П. М. П., посочена от ищцата, В. А. Г. и М. И. Ч., посочени от ответника. Св. П. е състудентка на ищцата и нейна бивша колежка в ОББ, като свидетелката напуснала тази работа преди 4 г., а така също. Семействата на двете били семейни приятели като си гостували – веднъж или два пъти в годината, като св. П. и семейството й живеели в С.. В семейното жилище на страните бил правен ремонт многократно. Първият по-голям ремонт бил на кухнята през 1999 г., който свидетелката видяла при гостуване на 08.12.2000 г. – всичко било сменено, балконът бил усвоен, плочките сменени, кухненските шкафове и техниката изцяло подменени, само хладилникът останал старият, закупен бил нов кухненски ъгъл. Станало въпрос тогава, че целият този ремонт основно е финансиран с кредити. Св. П. и ищцата коментирали въпроса с финансирането, как ще е по-изгодно – да бъдат закупени нещата на лизинг или с банков кредит, какво точно иска да се сложи като мебели, какъв тип да са плочките. Възможно било това да е било коментирано и с ответника. Практиката била такава, свидетелката и ищцата като банкови служители ползвали по-ниски лихвени нива и поради тази причина основно те теглили кредитите. Ищцата споделяла, че за кредитите било общо решение с ответника. След 2000 г. по апартамента били правени доста други неща - когато детето тръгвало на училище в първи клас, сменили дограмата на цялото жилище и правили банята. Ответникът участвал в ремонта и сам правил някои неща, напр. мазал. Ищцата обсъждала със св. П.за погасяването на кредитите и за доходите на семейството, като имали затруднения особено, когато ответникът се оперирал през 2005 г. и близо 3-4 години останал без работа - обсъждали, че кредитите стават много. Основно заплатата й отивала за кредити, като казвала че не стигат парите и трябва да си помогнат с кредити – с бързи кредити, с единия кредит погасявала другия. Ищцата имала сестра, която живеела в Г., и майка. Когато заминала за Г., детето на сестра й се гледало при майката на ищцата за около година. След това то получило проблем със сърцето и ищцата го водела на лекар в София, след което сестра й си взела детето. Ищцата не споменавала, да е теглила кредити за роднини.

Св. Г. е сестра на ответника и живее със семейството си в гр. П.. Сочи, че като семейство страните са живели изцяло в жилището на родителите на ответника, в т.ч. с майка му до смъртта й. Докато майка му била жива, през лятото на 1999 г. бил направен основане ремонт на кухнята, през което време ищцата и детето живели 1 месец при св. Г.. Терасата към кухнята била преградена и обособена като боксов ъгъл, били подновени мивка, подовата настилка, стените, шкафовете, поставил се нов кухненски ъгъл с маса. Свидетелката не знае, за този ремонт да е теглен заем, като същият бил извършван от ответника и от негов приятел. По-късно едно след друго се закупували и нови уреди - хладилник,  аспиратор. За този ремонт на кухнята майката на ответника споделила със сестра му, че му е дала 2 000 лева, с които да започне, а са го довършили със средства на семейството. По късно в апартамента се подменила старата дограмата с ПВЦ дограма, като кухнята останала с дървена дограма, но двете спални и хола били с нова. След смъртта на майката на ответника, детето се нанесло в нейната стая и там се направили известни промени – били закупени секционен шкаф, легло и ново осветително тяло, много по-късно закупили компютър, по точно - от стари части се пригодил такъв от братовчед на ответника. През времетраене на целия брак между страните, ищцата била банков служител в ОББ, а ответникът работил като шофьор и домакин към Инспекторат по образованието, след това бил шофьор в кметството, а след трудоустрояването му - портиер в кметството. Той имал по-сериозен здравословен проблем - били му подменени ставите и на двата крайника, след смъртта на майка му през 2008 г. За известен период от време това било пречка да работи и той бил в болничен отпуск, но получавал обезщетения. Ищцата имала по-малка сестра, която от много години живеела и работела в Г. със семейството си, като имала син, малко по-голям от сина на страните по делото. От ответника свидетелката знаела, че сестрата на ищцата закупила апартамент, който изисквал ремонт. Към 2010 – 2011 г. сестра й оставила детето си тук, а година по-рано бил закупен апартаментът. Тогава двете деца растяли заедно като братя – в дома на страните по делото, макар да нощувало при майката на ищцата. За ремонта св. П. знае, че брат й и бившата му съпруга теглили един голям заем за повече от 11 000 лв., за който той бил притеснен, но станало въпрос за това, че е добре да се подпомогне младото семейство на сестрата на ищцата, които след това да им възстановят парите. Свидетелката не знае, дали тези пари й били дадени и кой е погасявал вноските по заема. Според нея, погасяването на вноските по кредитите на семейството на брат й и снаха й било от семейните пари, защото и двамата работели. Брат й получил писма, адресирани до ищцата, че тя е длъжник на различни финансови институции за бързи кредити – около година и половина преди развода им. Многократно той разговарял с ищцата за това, но не получавал абсолютно никакъв отговор от нея. Двамата живеели скромно. След смъртта на майката на ответника бил покрит един голям разход от натрупани данъци за апартамента, инцидентно се затруднявали с по-големи сметки на телефоните, но си ги плащали. Ищцата подпомагала материално майка си неведнъж, т.к. имала финансови затруднения, в т.ч. и по повод отглеждането на детето на сестра й, както и през 2007 г. със сумата от 2 000 лв., за да изплати нейно задължение към мъж, с когото е живяла на съпружески начала. Ответникът не бил наясно, колко е заплатата на съпругата му, т.к. тя му отговаряла, че е банкова тайна. Двамата заедно не били пътували в чужбина. Само ответникът пътувал до Л. на гости на сина на св. Г., който изцяло поел разходите му за това, както и заедно със сина на страните пак до там, като подарък за завършването на детето през 2016 г. В Т. ги поканило тяхно близко семейство, с което имали приятелски взаимоотношения, и ходили тримата. Семейството на страните по делото и семейството на св. Г. ходили на екскурзия до Б., когато нейният син купил кола на ответника. За всички разходи по тази кола - дребни ремонти, регистрация, застраховка „Каско” – пари били изпратени от сина на св. Г., т.к. той искал да ползва тази кола, когато идва със семейството си в България. В семейството на страните нямало семейни пари, които да се държат на едно общо място - парите им били разделно, т.к. ищцата не желаела това и не внасяла цялата заплата в семейството си. Хладилникът взели на лизинг и ответникът изплащал вноските, а спалнята била закупена от ищцата. Закупили нов телевизор като подарък за детето им с първа вноска от последната пения на баба му, след което ответникът го изплатил. Когато децата на св. Г., които трайно били установени в чужбина, си идвали в България, имало слулаи да оставят пари като подарък на двамата – и на ищцата и на ответника.

Св. Ч. е дългогодишен приятел на ответника, като семействата им били и семейни приятели. Той знае за по-сериозен ремонт в жилището на страните по делото, т.к. самият той им правил ремонта - през лятото на 1999 г. правил ремонт на кухнята им – зидария на терасата, шпакловка на всички стени и тавани, теракот на пода и фаянс на мивката. Всичко това направил св. Чолаков, без да му бъде плащано, т.к. бил приятел на ответника. Докато правили ремонта за около месец, ответникът изпратил семейството си в П.. Той купувал необходимите материали, на обща стойност около 300-400 лв. Освен този ремонт на кухнята, свидетелят им обръщал прозорците на спалнята, на хола и на детската стая, която стая шпакловал изцяло – след 5-6 години, т.к. сменили дограмата. Ответникът никога не се е оплаквал на св. Чолаков, да имат финансови затруднения и да им липсват пари. Живеели скромно, но успявали да си покриват разходите. Не му е споменавал за теглене на кредити.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно-икономическа експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е анализирало всички представени по делото писмени доказателства, извършило е и допълнителни проверки и изчисления, във връзка с поставената му задача.

1.   С договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение LD/ 11122/ 11402 от 29.04.2011 г. /л.97 и сл./, сключен между „ОББ" АД като кредитор и ищцата като кредитополучател, банката й предоставила кредит в размер на 11 825 лв. за покриване на потребителски нужди. От банката на вещото лице се предоставили документи, въз основа на които то сочи, че по посочената кредитна сметка за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. били внесени общо 440,42 лв., от които 267,37 лв. главница, 151,99 лв. лихви и 21,06 лв. застраховка. С този договор били погасени на 02.05.2011 г. кредити и задължения общо в размер на 11 818,48 лв. на ищцата, както следва:

1.1.              погасяване кредитна карта от 16.09.2009 г. в ОББ -    2021,28 лв.,

1.2.              погасяване кредитна линия от 21.08.2008 г. в ОББ -    2999,05 лв.,

1.3.              погасяване овърдрафт за комунални услуги от 22.03.2004 г. в ОББ-402,02 лв.,

1.4.              погасяване кредит № LD0000763/06.04.2007 г. в ОББ – 4 883,35 лв. главница и 25,64 лв. лихва, всичко – 4 908,99 лв.,

1.5.              погасяване овърдрафт от 28.05.2003 г. в ОББ   - 1487,14 лв.

Разликата до пълния размер на отпусната й в заем сума от 6,52 лв. представлява погасена лихва по кредита, или всичко общо 11 825 лв.

2.   Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение LD/15176/10227 от 24.06.2015 г. /л.8 и сл./, бил сключен между „ОББ" АД като кредитор и ищцата като кредитополучател, като банката й предоставила кредит в размер на 20 000 лв. за покриване на потребителски нужди. Кредитът е по сметка ****************** в „ОББ" АД с титуляр ищцата, на която ще се изплати еднократно на 25.06.2015 г. От банката на вещото лице се предоставили документи, въз основа на които то сочи, че по посочената кредитна сметка за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. били внесени общо 5 961,69 лв., от които 3 511,77 лв. главница, 2 069,54 лв. лихви и 380,38 лв. застраховка. С този договор за кредит на 25.06.2015 г. са били рефинансирани следните кредити:

2.1.                   горецитираният договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение LD/11122/11402 от 29.04.2011 г. в „ОББ"АД - 7894,09 лв. главница и 32,89 лв. лихва, всичко - 7926,98 лв.

2.2.                   заем № ХА-21 - Бързи кредити ООД от 20.04.2015 г. /л. 79 и сл./ - 2648,06 лв.; като договорът е за потребителски кредит от 1 278 евро, равняващи се на 2 500 лева, с обща дължима сума в размер на 4 210 лв. или 2 152 евро. От анализа на банковата сметка на ищцата вещото лице е установило, че е преведена вноска в размер на 276,94 лв. на 19.06.2015 г.

2.3.                   кредит № 64989 - Ай Ти ЕФ Груп АД - 632,97 лв., представляващ договор за потребителски кредит от 27.01.2015 г. /л.16 и сл./, сключен между дружеството и ищцата като кредитополучател за сумата от 1 434,39 лв. за финансиране на нейни лични нужди и на получена от нея услуга, като предоставянето на кредита се извършва по следния начин: част от сумата от 700 лв. се предоставя по банкова сметка ***, а друга част от  734,39 лв. се заплаща от нейно име и за нейна сметка на на трето лице - Рейтингова агенция „КЕЛМАР" АД. От банковата сметка на ищцата са били преведени вноски за периода 04.03.2015 г. - 25.06.2015 г., както следва: 148 лв. на 01.04.2015 г., 170 лв. на 20.05.2015 г., 150 лв. на 03.06.2015 г., 148 лв. на 19.06.2015 г., 632,97 лв. на 25.06.2015 г. Общият размер на погасените вноски е 1 248,97 лв.

2.4.          Кредисимо АД - 1437,64 лв., представляващ договор за потребителски кредит № 335315 от 01.08.2014 г. /приложение № 2 към заключението на вещото лице/, сключен между „Кредисимо" АД и ищцата за сумата от 1 000 лв., обща дължима сума в размер на 1 256,71 лв. С част от предоставената заемна сума ищцата погасила задълженията си чрез рефинансиране по предходен договор за кредит № 173279/22.07.2014 г., сключен с „Кредисимо" АД, а остатъкът от 705 лв. е усвоила на 04.08.2014 г. За погасяване на задължението постъпили следните плащания: 160 лв. на 11.09.2014 г., 170 лв. на 14.10.2014 г., 170 лв. на 27.11.2014 г., 1 000 лв. на 28.11.2014 г., общо 1 500 лв. преди процесния период 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. Вещото лице изискало от „Кредисимо" АД информация, по кой кредит са погасените задължения за времето от 01.04.2015 г. до 30.06.2015 г. общо в размер 2 316,64 лв. /879 лв.+ 1437,64 лв./, но такава информация не можела да се предостави. При анализа на банковата сметка на ищцата за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. се установило, че са преведени погасителни вноски общо в размер на 879 лв., както следва: 190 лв. на 01.04.2015 г., 12 лв. на 02.04.2015 г., 237 лв. на 19.05.2015 г., 230 лв. на 03.06.2015 г. и 210 лв. на 19.06.2015 г.

2.5.          кредит № ********* - Профи кредит България ЕООД – 689 лв., като договорът е за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт" от 12.09.2014 г. /л. 63 и сл./, сключен между дружеството и ищцата за сумата в размер на 900 лв. Обща дължима сума от 1 335,36 лв., като се рефинансира сума в размер на 359,85 лв. с кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Със Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /л.67 и сл./ от 12.09.2014 г., възнаграждението за закупения пакет за допълнителни услуги е в размер на 900 лв. Общата дължима сума е 2 235,36 лв. Така на кредитополучателя е преведена разликата от 540,15 лв. между заемната и рефинансираната сума. При анализа на банкова сметка ***.04.2015 г. - 30.08.2017 г., вещото лице е установило, че са преведени погасителни вноски общо в размер на 280 лв., както следва: 95 лв. на 20.05.2015 г., 90 лв. на 16.06.2015 г. и 95 лв. на 19.06.2015 г.

2.6.          кредит № 2298209 - Изи Асет Мениджмънт АД – 1 046,17 лв., представляващ договор за паричен заем от 29.04.2015 г. /л.346 и сл./, сключен с ищцата като заемател  за сумата от 1 000 лв. Общо дължима сума 1 191,84 лв. В писмо от дружеството – заемодател до вещото лице се сочело, че ищцата е погасила в брой /на каса/ следните суми: 81 лв. на 19.05.2015 г., 81 лв. на 29.05.2015 г., 82 лв. на 16.06.2015 г. и 9,80 лв. на 25.06.2015 г., общо вноски 253,80 лв., а на 25.06.2015 г. е погасена сумата 1 046,17 лв. по банков път от „ОББ" АД, като кредитът е предсрочно погасен на 25.06.2015 г. Констатира се, че в исковата молба се сочи договор за заем с това дружество под № 87784 от 21.03.2015 г. за кредит в размер на 1 500 лв., а договорът за заем с дружеството е № 2298209 от 29.04.2015 г.

2.7.          кредит № PLUS-10647153 - БНП Париба от 26.03.2014 г. /л. 55 и сл./ – 1 900 лв., като този договор за заем от 3 000 лв. и обща дължима сума от 4 328,10 лв., като се удържа сума за пълното погасяване на задължение по предходен договор № PLUS-10584375 в размер на 863,36 лв.; като са превеждани суми от сметката на ищцата по този договор общо в размер на 268 лв. - 128 лв. на 20.05.2015 г. и 140 лв. на 19.06.2015 г.

2.8.          кредит № 232605 – Фератум - 290,77 лв., който кредит според писмо от „Фератум България" ЕООД /л.21 и сл./ е от 17.02.2015 г., при размер на кредита - 600 лв. и обща сума за плащане - 671,94 лв. Това дружество е уведомило вещото лице за следните кредити:

-         договор № 208766 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 12.10.2014 г. с размер 250 лв., като се връщана еднократно на падежната дата - 27.11.2014 г., когато е бил изплатен.

-         договор № 232605 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 18.02.2015 г. /приложение № 3 към заключението/ с размер 600 лв. Общата сума която следва да се върне е в размер на 671,94 лв., която е върната на падежната дата 21.03.2015г.

-         договор № 244901 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 06.04.2015 г. /приложение № 4 към заключението/ с размер 300 лв., обща сума за плащане - 315,36 лв., с падеж 21.06.2015 г., като кредитът е погасен изцяло на 25.06.2015 г.

При анализа на банкова сметка ***.04.2015 г.-30.08.2017 г. вещото лице сочи, че са преведени вноски по сметка „Фератум България" ЕООД общо в размер на 258,23 лв., както следва: 105 лв. на 27.05.2015 г. и 153,23 лв. на 19.06.2015 г. С договора за кредит от 24.06.2015 г. с „ОББ" АД е рефинансиран кредита, като от банковата й сметка на 25.06.2015 г. е преведена сумата от 290,77 лв., но рефинансирането е по договор № 244901/06.04.2015 г., а не по сочения в исковата молба- договор № 232605/ 17./19.02.2015г.

2.9.          кредит № 1503041301301310052 – Неткредит - 635,47 лв., като договорът е за потребителски кредит „До заплата" от 04.03.2015 г. /л. 43 и сл./, сключен между „Неткредит" ООД и ищцата за потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лв. за срок на ползване 1 година от датата на сключването на договора, като с изтичането му срокът за ползване се удължава автоматично с една година за общо 5 години. Обща дължима сума 703,04 лв. При анализа на банковата сметка на ищцата за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. вещото лице е установило, че са преведени погасителни вноски общо в размер на 418 лв., както следва: 120 лв. на 15.04.2015 г., 30 лв. на 21.04.2015 г., 148 лв. на 20.05.2015 г., 120 лв. на 19.06.2015 г. След рефинансирането му, договорът е прекратен на 25.08.2015 г.

2.10.     кредит № Х-00001266 – Кредиленд - 115,54 лв., като договорът бил за потребителски кредит от 12.08.2014 г. /л. 36 и сл./, сключен между „Кредиленд" ЕООД и ищцата за кредит от 600 лв., обща дължима сума от 726 лв. Вещото лице е установило при анализа на банковата сметка на ищцата, че са преведени вноски по този кредит  общо в размер на 354 лв., както следва: 119 лв. на 29.05.2015 г. и 117 лв. на 19.06.2015 г., както и в брой сумата 118 лв. с касов бон от 29.04.2015 г. /л. 227/. С писмо от 11.09.2018 г. „Кредиленд" ЕООД уведомило вещото лице за плащанията по кредита от страна на ищцата, които са извършвани в периода 12.09.2014 г. – 25.06.2015 г.  всичко вноски от 1 291,30 лв., като за процесния период 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. по договора били погасени общо 469,54 лв. от ищцата.

2.11.     кредит № 87784 - Изи Финанс ЕООД - 677,93 лв., рефинансиран в периода 26.06. – 10.07.2015 г., като договорът е за предоставяне на кредит от разстояние от 19.03.2015 г. /приложение № 1 към заключението/ за сумата от 1 500 лв., общо дължима сума - 1 821,78 лв. Обща дължима сума при непредставяне на обезпечение - 2 187,80 лв. При анализа на банковата сметка на ищцата, вещото лице е установило, че на 21.03.2015 г. й е преведена сумата от 1 500 лв. като кредитополучател, като за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. са преведени погасителни вноски общо в размер на 1 421,40 лв., както следва:  305 лв. на 27.05.2015 г., 295,94 лв. на 19.06.2015 г., 820,46 лв. на 26.06.2015 г. С договора за кредит от 24.06.2015 г. с „ОББ" АД е рефинансиран кредит № 87784, като от банковата сметка на ищцата за периода 25.06.2015 г. - 10.07.2015 г. била преведена сумата от общо 677,93 лв., както следва: 274,28 лв. на 25.06.2015 г., 295,94 лв. на 26.06.2015 г., 107,71 лв. на 10.07.2015 г. С писмо от писмо 03.09.2018 г. „Изи финанс" ЕООД отговорило на вещото лице, че към последната дата кредитът е изплатен и ищцата няма финансови задължения. В исковата молба се сочи, че рефинансирането е по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 70960 от 20.08.2014 г., а рефинансирането от „ОББ" АД е по кредит № 87784 от 19.03.2015 г. от „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, а в исковата молба е описано, че договора за заем № 87784 от 21.03.2015г. е от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.

Вещото лице сочи, че на 26.06.2015 г. по посочената сметка на ищцата сумата от 820,46 лв. - вноска по кредит № 87784 на „Изи финанс" ЕООД била погасена от следните суми: 383,19 лв. - начално салдо, 400,23 лв. - работна заплата и част от 108,00 лв. - вноска по сметка, а не от сумата по кредита - 20 000 лв.

2.12.     кредит от 29.04.2014 г. – Транскарт – 2 000 лв., рефинансиран на 30.06.2015 г.; като договорът представлява рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити /л.24 и сл./, сключен между „Транскарт файнененшъл сървисис“ ЕАД – София и ищцата за издаването на платежна карта Транскарт Classic за извършване на платежни операции при условията на договора. Максималният размер /лимитът/ на всеки кредит е в размер на 2 000 лв. Общата сума, дължима от клиента, е 2 230,08 лв. От анализа на банковата сметка на ищцата, вещото лице установява, че са преведени вноски по този кредит общо в размер на 765 лв., както следва: 135 лв. на 15.04.2015 г., 30 лв. на 27.05.2015 г. и 600 лв. на 23.06.2015 г.

2.13.     Непосочен в исковата молба - договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица от 10.05.2014 г. /л.416 и сл./, сключен между „Банка ДСК" ЕАД  и ищцата като кредитополучател за кредитна карта DSK MaxiCard с кредитен лимит в размер на 1 000 лв. Общата дължима сума 1 122,84 лв. В договора е описан погасителният план. При анализа на банкова сметка ***.04.2015 г. - 30.08.2017 г., вещото лице е установило, че е преведена вноска в размер на 1 080 лв.

 

3.                 С Договор за потребителски кредит № FL814189 от 14.07.2016 г. /л.105 и сл./, сключен между „Юробанк България" АД и ищцата като кредитополучател, банката й предоставила потребителски кредит в размер на 23 906 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по друг договор на потребителски кредит от 17.09.2014 г. помежду им – рефинансиран на 03.11.2017 г. кредит № 050/ ********* от 17.09.2014 г. в размер на 23 968,75 лв. Разрешеният кредит се отпуска по сметка в банката на името на ищцата, от която сметка в сметката на ищцата в „ОББ" АД от 01.04.2015 г. до 30.08.2017 г. са преведени вноски в общ размер на 1 471 лв. през периода 15.08.2016 г. – 14.07.2017 г.  По сметката в „Юробанк България" АД през периода 01.04.2015 г. -30.08.2017 г. са преведени вноски от сметката в „ОББ" АД в общ размер на 330 лв. през периода 25.05. – 29.08.2017 г. Общият размер на вноските по банковата сметка в „Юробанк България" АД за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. по договора за потребителски кредит от 14.07.2016 г. е в размер от 1 801 лв. /1 471 лв. + 330 лв./. При анализа на банковата сметка на ищцата, вещото лице е установило, че през периода 15.08.2016 г. - 30.08.2017 г. са погасени по кредита общо 1 801 лв., от които 579,85 лв. главница, 1 178,05 лв. лихва и 43,10 лв. такси.

3.1.          С рефинансирания договор за потребителски кредит № 050002628245 от 17.09.2014 г. /л. 109 и сл./, с погасителен план /л. 370 и сл./, сключен между „Алфа банк - клон България" АД и ищцата, й бил предоставен потребителски кредит в размер на 23 968,75 лв. Размерът на дълга по кредита се формирал като сбор от усвоени и непогасени от кредитополучателя към банката суми по

-          Договор за кредит № CL172562/2013 от 14.11.2013 г. в размер на 6 175,33 лв. и по

-          Договор за потребителски кредит № CL165237/2013 от 09.05.2013 г. в размер на 17 793,42 лв.

Кредитът ще бъде използван за рефинансиране на необезпечени кредити, отпуснати от Банката и задължения по издадени от банката кредитни карти, които са:

-          потребителски кредит № 050CL07133194360 и

-          потребителски кредит № 050CL07131292520.

Крайният срок за погасяване на всички дължими от кредитополучателя суми е 17.09.2026 г. и се погасява на 144 месечни анюитетни вноски. Общо дължимата сума е 46 452,64 лв.

При анализа на банковата сметка на ищцата в в „ОББ" АД за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г., се установило от вещото лице, че са преведени вноски по сметка в „Алфа банк - клон България" АД в общ размер на 2 544 лв. през периода 20.05.2015 г. – 30.06.2016 г. Освен това, ищцата е внесла в брой сумата от общо 1 460 лв. за периода 30.06.2015 г. – 14.05.2016 г. Така според приложените към делото банкови документи /л. 164 – 237/, общият размер на вноските по договор за потребителски кредит № 050/ ********* от 17.09.2014 г. възлиза на сумата от 4 004 лв. От банката на вещото лице е предоставено извлечение на банкова сметка ***. При анализа на банковата сметка се установило, че са получени преводи, погасяване по кредита и плащане на електрическа енергия, подробно описани в таблица на л.674-675. Така за времето от 21.04.2015 г. до 14.05.2015 г. били погасени по кредита общо 4 238 лв., от които 4 236,35 лв. просрочена лихва и 21 лв. такси. Общият размер на вноските по договорите за потребителски кредит № 050/********* от 17.09.2014 г. за периода 01.04.2015 г. - 30.08.2017 г. бил 6 039 лв., от които: 1 801,00 лв. - кредит № FL814189 от 14.07.2016 г. и 4 238 лв. - кредит № 050/********* от 17.09.2014 г. Разликата между тези погасени вноски в размер на 6 039 лв. и вноските в размер на 5 805 лв., според приложените по делото банкови документи /л. 164 - 237/ била 234 лв., която представлявала вноската от 21.04.2015 г. в размер на 255 лв. по представената банковата сметка, намалена със сумата от 21 лв. за платена електрическа енергия.

3.1.1. С рефинансирания договор за потребителски кредит № CL172562/2013 от 14.11.2013 г. /л.114 и сл./, сключен между „Алфа банк - клон България" АД и ищцата,   й бил предоставен потребителски кредит за финансиране за текущи нужди в размер на 6 240 лв., обща дължимата сума 11 777,76 лв. Със същия на 15.11.2013 г. рефинансирани били:

-  кредит PLUS- 10310257/21.08.2013 г. - БНП Париба – 1832,50 лв., представляващ договор за потребителски кредит /л.133 и сл./, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" и ищцата като кредитополучател за кредит в размер на 1 800 лв., обща дължима сума в размер на 2 662,43 лв.

- кредит PLUS- 10397560/18.10.2013 г. - БНП Париба – 1 119,08 лв.,

- кредитна карта № ***/17.07.2013 г. – БДСК - 991,17 лв., представляващ договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица /л.137 и сл./, сключен между „Банка ДСК" ЕАД и ищцата, като кредитополучател за кредитна карта DSK MaxiCard с кредитен лимит в размер на 1 000 лв., обща дължима сума 1 131,84 лв.

- кредит 1268210/17.09.2013 г. Уникредит – 1 137,25 лв., представляващ договор за потребителски паричен кредит /л.121 и сл./, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и ищцата като кредитополучател за кредит в размер на 1 000 лв. , общо дължима сума 1161,68 лв., като са предсрочно погасени задължения в размер на 1 137,25 лв. /на 15.11.2013 г. с кредита с „Алфа банк - клон България"/ и към 13.09.2018 г. няма дължима сума.

- погасяване кредитна карта - 825,91 лв.; всичко общо погасени 6 240 лв.

3.1.2. С рефинансирания договор за потребителски кредит продукт „Всичко в едно" със застраховка по програма защита на плащанията по потребителски кредити № CL165237/ 2013 от 09.05.2013 г. /л.147 и сл./ с погасителен план /л.483 и сл./, сключен между „Алфа банк - клон България" АД и ищцата, й бил предоставен потребителски кредит в размер на 18 730,54 лв. за рефинансиране на кредити и други потребителски нужди. Общо дължимата сума е 33 140,65 лв. Със същия на 10.05.2013 г. рефинансирани били:

- кредит 989474/24.10.2012 г. Уникредит – 4 501,74 лв., представляващ договор за потребителски паричен заем /л.157 и сл./, сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг" АД и ищцата за предоставен й кредит в размер на 4 000 лв. Общо дължима сума 6 712,80 лв.,

- кредит PLUS01458515 БНП Париба - 3 001,14 лв.,

- кредитна карта от 27.08.2010 г. – БДСК – 1 501,96 лв., представляващ договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица от 27.08.2010 г. /л.161 и сл./, сключен между „Банка ДСК" ЕАД и ищцата за предоставена й кредитна карта MasterCard Galavy с кредитен лимит от 1 500 лв., обща дължима сума от 1 689,82 лв.;

- кредит 026LDR000566/05.05.2011 г. – ПИБ – 8 096,12 лв., представляващ договор за банков кредит /л.153 и сл./, сключен между „ПИБ" АД и ищцата за предоставен й кредит в размер на 9 500 лв. за погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди. Общо дължима сума 16 097,63 лв.

- кредитна карта от 17.02.2010 г. – БДСК – 1 050,83 лв.; всичко общо погасени 18151,79 лв., а така също – такси 526,75 лв., плащане на ел. енергия 2 лв. и теглене 50 лв. – всичко общо 18 730,54 лв. – представляващ договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 17.02.2010 г. /л.520 и сл./, сключен между „Банка ДСК" ЕАД и ищцата за предоставена й кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1 000 лв.

Вещото лице сочи в заключението си, че с договор за паричен заем „EasyMax" № 1868041 от 29.06.2013г. /л.143 и сл./, сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ищцата като заемател й е предоставена сумата от 500 лв. Общо дължима сума 941,33 лв. С писмо то било уведомено, че кредитът е предсрочно погасен на 26.07.2013 г. С договор за паричен заем № 19111516 от 09.09.2013 г. /л.125 и сл./, сключен между същото дружество и ищцата като заемател й била предоставена сумата от 500 лв. Общо дължимата сума 941,33 лв. С писмо от дружеството, вещото лице е било уведомено, че и този кредит е бил предсрочно погасен на 27.09.2013 г.

4.                 Вещото лице анализира в заключението си и останалите, приложени по делото договори за кредити:

4.1.          Договор за заем /потребителски кредит/ № ХА-16 от 03.09.2014 г. /л.86 и сл./ между „Бързи кредити“ ООД и ищцата като заемополучател за кредит от 1 500 лева, обща дължима сума в размер на 2 184 лв.

4.2.         Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 70960 от 20.08.2014 г. /л.31 и сл./ между „Изи финанс" ЕООД и ищцата като потребител за сумата от 1200 лв., обща дължима сума при непредставяне на обезпечение - 2 187,80 лв. С извършени вноски по кредита, както следва: 260 лв. на 23.09.2014 г., 260 лв. на 27.10.2014 г. и 1 100 лв. на 26.06.2015 г.; общо 1 620 лв., като понастоящем е изплатен.

4.3.          Договор за потребителски кредит „Фаворит" № ********** от 14.04.2014 г. /л. 426 и сл./ между „Профи кредит България" ЕООД и ищцата като клиент за кредит в размер на 1 400 лв., обща дължима сума от 4 247,04 лв.

4.4.          Договор за потребителски кредит PLUS-10584375 от 18.10.2013 г. /л.433 и сл./ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ищцата като кредитополучател за кредит от 800 лв., обща дължима сума от 1 377,47 лв.

4.5.         Договор за револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 026CC-R-000326 от 25.02.2010 г. /л. 516 и сл./ между „ПИБ" АД и ищцата като титуляр за револвираща кредитна карта с чип VISA - класическа с кредитен лимит в размер на 1000 лв., за което се открива разплащателна сметка, със срок за ползване /овърдрафта/ до 25.02.2012 г. С Анекс от 23.08.2010 г. е уговорен кредитен лимит /овърдрафт/ до 3 500 лв.

4.6.          Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON от 16.09.2009 г. /л.529 и сл./ между „ОББ" АД и ищцата като картодържател за кредитна карта № 5412330491505055 с кредитен лимит в размер на 2 000 лв.

4.7.          Договор за кредитна линия от 21.08.2008 г. /л. 532 и сл./ между „ОББ" АД и ищцата като картодържател за кредит под формата на кредитна линия с кредитен лимит в размер на 2 000 лв. за покриване на потребителски нужди чрез издадена от банката банкова платежна карта с налидност две години.

4.8.         Договор за лизинг № 0023090 от 12.07.2008 г. /л.535 и сл./ между „АспиЕЛ" ООД и ищцата като лизингополучател и с поръчител – ответникът за продажба на лизинг на телевизор „PHILIPS" LCD с пазарна стойност 1 019 лв. Договорът е подписан от страните - лизингодател и лизингополучател и поръчител.

4.9.          Договор № ********** за индивидуален потребителски кредит за заплащане на стоки от 25.07.2007 г. /л.537 и сл./ между „ЦКБ" АД и ищцата като кредитополучател  за кредит на отсрочено плащане за покупка на „база Селен + матрак 160/200" в размер на 592 лв. Дължимата сума е в размер на 685 лв.

4.10.    Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.04.2007 г. /л.539 и сл./ между „ОББ" АД  и ищцата като кредитополучател за кредит в размер на 10 000 лв. за покриване на потребителски нужди. В молба-декларация към договора е записано, че с новия кредит ще се погаси LD **********.

4.11.    Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка обслужваща текущи плащания за комунални услуги от 22.03.2004 г. /л. 549 и сл./ между „ОББ" АД и ищцата като кредитополучател за кредит под формата на овърдрафт по разплащателна в размер на 400 лв. за покриване на текущи плащания за комунални услуги.

4.12.    Договор за предоставяне на овърдрафт по картова или разплащателна сметка обезпечен със залог върху бъдещи вземания от 28.05.2003 г. /л.553 и сл./ между „ОББ" АД и ищцата като кредитополучател за кредит под формата на овърдрафт по картова или разплащателна в размер на 1 500 лв. В молба-декларация към договора е записано, че с новия кредит ще се погаси LD **********.

4.13.     Договор за потребителски кредит PLUS-10397560 от 18.10.2013 г. /л.129 и сл./ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ищцата като кредитополучател за кредит в размер на 1 000 лв. Обща дължима сума от 1 108 лв. При анализа на сметката на ищцата в „Юробанк България" АД, вещото лице е установило, че кредитът е погасен на 15.11.2013 г. в размер на 1 119,08 лв. от кредит № CL172562/15.11.2013 г. с „Алфа Банк - клон България" АД.

За процесното си вземане против ответника, ищцата в настоящото производство е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 24135/23.10.2017 г., въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 2658/2017 г. на ХРС. Тя е основала вземането си за главница от 9 406,08 лв. в т.9 б.“в“ от заявлението на „невърната сума, преведена по сметка на Ж. И. З.“, а в т.12 – на невърната сума по извършени плащания в периода 01.04.2015 г. – 30.08.2017 г. от нея по кредити, изтеглени по време на брака й с ответника. В т.14 допълнително сочи, че бракът помежду им съществувал в периода 04.01.1997 г. – 15.07.2015 г., преткратен с посочено съдебно решение, като претендираната сума била половината от всички плащания по кредити в периода и представлявала законна солидарност на съпрузите за зъдляженията, поети за задоволяване на нужди на семейството, съгласно чл.32 ал.2 и чл.36 ал.2 от СК. С разпореждане № 8417/26.10.2017 г. на първоинстанционния съд по делото е прието, че това заявление не отгоравя на изискванията по чл.127 ал.1 от ГПК, т.к. не били изложени подробните обстоятелства, от които възниква вземането, в т.ч. кредити и вдноски по тях. Предвид на това и на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК е отхвърлил заявлението. Това разпореждане е било отмемено от въззивния съд с определение № 38/17.01.2018 г. по в.ч.гр.дело № 2/2018 г. на ХОС, като е прието, че заявлението отговаря на законовите изисквания за това, а съображенията на първоинстанционния съд да го отхвърли касаели съществото на спора. Въззивният съд е постановил, да се издаде исканата заповед за изпълнение, което е било сторено. Със заповед № 88 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.01.2018 г. по цитираното ч.гр.дело на ХРС е разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищцата в настоящото производство, сумата от 9 406,08 лв., представляваща половината от неплатени вноски по кредити в периода 01.04.2015 г. – 30.08.2017 г., придобити по време на брака между страните, ведно със законната лихва от 23.10.2017 г. и направените по делото радноски от 188,12 лв. за държавна такса и 800 лв.за адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, че не дължи вземането по заповедта, при което съдът е указал на заявителката да предяви иск за установяване на вземането си, което тя е сторила с настоящото искова молба в рамките на срока.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. С предявяване на настоящия специален установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо наличието на вземането, за което именно е била издадена заповедта за изпълнение, т.к. подаденото срещу нея възражение или връчването й при условията на чл.47 ал.5 от ГПК пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на изследване в настоящото производство подлежи преди всичко въпросът, дали е налице идентичност между заповедното и исковото производства – и от субективна и от обективна страна, в т.ч. и що се отнася до техния предмет. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят задължително следва да опише, от какво произтича вземането му, предвид чл.410 ал.2, вр. чл.127 ал. 1 и 3 от ГПК. Съдът задължително следи за наличие на достатъчно описание на вземането, като целта е, длъжникът да може да формира виждане, кое вземане се претендира, за да може да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването на проверка, целяща да установи, дали заявителят по заповедното производство предявява иск за същото вземане. В настоящия случай, в заявлението си до съда заявителката е основала вземането си на взаимно изключващи се твърдения, посочени в в т.9 б.“в“ от заявлението като - „невърната сума, преведена по сметка на Ж. И. З.“, а в т.12 и 14 – невърната сума по извършени плащания в периода 01.04.2015 г. – 30.08.2017 г. по кредити, изтеглени по време на брака между страните, съществувал в периода 04.01.1997 г. – 15.07.2015 г. Въз основа на тези й фактически твърдения и след ревизията на въззивния съд, е и издадената от съда заповед по чл.410 от ГПК. В исковата си молба обаче ищцата вече уточнява конкретните десетки процесни договори за кредити, от които всъщност произтичало вземането й против ответника, както и конкретните семейни нужди, които са били покривани с тях. Така тя навежда изцяло нови фактически твърдения, като ищцовата позиция се различава от тази й като заявител в заповедното производство. В този смисъл, процесуалното поведение на ищцата не е последователно от момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до даване ход на устните състезания в настоящото производство. Това е достатъчно основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен. Същевременно съдът се съобразява със задължителната съдебна практика, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /решение № 281/06.01.2016 г. по дело № 1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр. т.11.б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК/. В този смисъл, произнасянето следва да е по същество. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 ГПК. Що се отнася до неговото основание, посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съгласно чл. 127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда на чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Ищцата в настоящото производство не проведе пълно и главно доказване на соченото от нея обстоятелство, че съществува вземането по издадената заповед за изпълнение, и това е следващо основание за отхвърляне на предявения иск изцяло, дори и в случай че не се приемат гореизложените съображения на съда.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 25 ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.), респ. чл. 32 ал. 2 от СК - съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Съгласно решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 308/2012 г., IV ГО, ГК, когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на семейството, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за общи нужди на двамата съпрузи /за погасяване на техни общи задължения/, т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него. След прекратяване на брака с развод, имуществената общност също е прекратена, налице е разделност на задълженията и изпълнението на общото задължение от единия след прекратяване на брака между бившите съпрузи също е в режим на разделност. С оглед нормата на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването /решение № 211/23.07.2012 г. по гр. д. № 177/11 г. на IV ГО на ВКС; решение № 293/19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013 г., III ГО, ГК/. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие, като дали е възникнала солидарна отговорност между бившите съпрузи е въпрос на конкретика за всеки отделен случай в зависимост от това, дали по време на брака е поето задължение за удовлетворяване нуждите на семейството. /решение № 342/ 04.01.2013 г. по гр. д. № 1358/11 г. на IV ГО на ВКС/. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че съгласно установената практика придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетите суми. Именно затова чл. 127 ал. 2 от ЗЗД е във вр. с чл. 25 от СК /1985 г./, но основанието да се търси част от платеното е в нарушения принцип на неоснователно обогатяване - чл. 59 от ЗЗД, защото се предполага, че погасеното задължение е задоволило нужди на семейството, която презумпция обаче бе оборена в настоящото производство. За да бъде уважен регресният иск по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници. В тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия.

Въз основа на изложеното и съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че по делото не са установени правнорелевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция. Не е спорно, а и по категоричен начин по делото се установи, че страните са бивши съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 04.01.1997 г., при действието на отменения СК от 1985 г., като е прекратен през 2015 г. при действието на настоящия СК от 2009 г. Бракоразводното им решение е с дата 15.07.2015 г., като е влязло в сила на 24.08.2015 г. В тази връзка, неоснователно е ищцовото твърдение, че бракът между страните е прекратен на първата от двете дати. В този аспект следва да се преценят датите на сключване на договорите за кредит, на които ищцата основава настоящата си претенция против ответника; както и целите за които са били сключвани тези договори, респ. дали са за задоволяване на нужди на семейството, възникнали преди прекратяването на брака; както и кога и в какъв размер ищцата е извършила плащания на погасителните вноски по тях. На анализ подлежат ищцовата теза и ответните оспорвания, във връзка със събрания по делото изобилен доказателствен материал. По делото се установи, че множество от процесните договори за кредит са били сключени от ищцата преди датата на прекратяване на брака й с ответника, а именно – преди 24.08.2015 г., в т.ч. послужили за рефинансиране на стари кредити. По отношение на същите не може да се приеме за оборен общият принос на двамата съпрузи при погасяване/рефинансиране на предходни кредити. Прави впечатление, че всички кредити /без един/ – общо 11 на брой, които са били рефинансирани с кредита от 24.06.2015 г. с ОББ АД, а така също и съществена част от кредитите, коментирани по-горе под т.4 от заключението на вещото лице - са били сключени от ищцата около година – две преди прекратяване на брака й с ответника, респ. в момент когато брачната връзка между съпрузите вече е била влошена, в т.ч. и поради узнаването на ответника за свръхзадлъжнялостта на ищцата, за която тя не му е давала обяснение /св. Г./. Това обстоятелство, преценено с данните от гласните доказателства по делото, че сключваните от ищцата, в т.ч. като банков служител, множество кредити не са били по обща воля на съпрузите /св.Г./, дава основание да се приеме, че тя е предприела тегленето на нови заеми именно очаквайки прекратяването на брака с развод, както и настоящото съдебно производство. Нещо повече, горецитираният банков кредит за рефинансиране на стари кредити е бил сключен в рамките на бракоразводния процес между страните, образуван по искова молба на съпруга от 11.05.2015 г. В този смисъл, тя не може да черпи права от това си неправомерно поведение, целящо злоупотреба с права.

Приблизително по същото време, а именно преди около две години преди прекратяването на брака им, са сключени и договорите между „Алфа банк - клон България" АД и ищцата – на 09.05.2013 г. и на 14.11.2013 г. По отношение на тях важат гореизложените съображения на съда. За тях са налице са и допълнителни аргументи, при съществени противоречия между ищцовата теза за тях и събрания по делото доказателствен материал. Същите ищцата твърди, че са били рефинансирани с договор за потребителски кредит № FL814189 от 14.07.2016 г. с „Юробанк България" АД, който обаче преди всичко рефинансира - кредит № 050/********* от 17.09.2014 г. /който ищцата не споменава/ в размер на 23 968,75 лв., а рефинансирани от него са тези от 09.05.2013 г. и на 14.11.2013 г. С договора за кредит от 09.05.2013 г. се обединяват предходни, сключени от ищцата с различни кредитори, но не и сочения от нея с Уникредит Булбанк на 21.11.2012 г., съществуването на какъвто по делото не се установи. Същевременно, установи се, че сред обединените кредите са и кредит 989474/24.10.2012 г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и кредит PLUS01458515 БНП Париба, спрямо които ищцата претенции няма. С договора за кредит от 14.11.2013 г. се обединяват предходни, сключени от ищцата с различни кредитори, но не и сочения от нея с Уникредит Булбанк на 21.11.2012 г., съществуването на какъвто по делото не се установи. Същевременно, установи се, че сред обединените кредити са и кредит 1268210/17.09.2013 г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и кредит PLUS- 10397560/18.10.2013 г. - БНП Париба и погасяване кредитна карта - 825,91 лв., спрямо които ищцата претенции няма. С договора за кредит от 14.11.2013 г. не се установи да са били обединени, сключените от ищцата договори „EasyMax" с „Изи Асет Мениджмънт" АД от 29.06.2013 г. и от 09.09.2013 г., както тя твърди, а напротив – установи се, че и двата да били вече предсрочно погасени, съответно на 26.07.2013 г. и на 27.09.2013 г. Единствено договорът от 09.05.2013 г. обединява кредити, които са по-стари от 2013 г. /предвид гореизложените съображения за по-новите/ - за кредитна карта от 27.08.2010 г. с БДСК за 1 501,96 лв. за предоставена на ищцата кредитна карта MasterCard Galavy с кредитен лимит от 1 500 лв., обща дължима сума от 1 689,82 лв.; кредит 026LDR000566/05.05.2011 г. с ПИБ за 8 096,12 лв., и за кредитна карта от 17.02.2010 г. с БДСК. Доколкото погасяването им е станало с рефинансиране на 14.07.2016 г. с кредит след прекратяване на брака, следва да се коментира, дали така изброените кредити са били за задоволяване на нужди на семейството на страните. Съдът достига до отрицателен отговор на този въпрос. Не се установява по това време – 2010-2011 г. страните да са имали извънредни нужди, задоволяването на които да е налагало тегленето на кредитите. Разпитаните по делото свидетели са категорични, че те са живели скромно, като са съумявали да посрещат нуждите си. Същевременно изцяло неоснователни са ищцовите твърдения, че ответникът е нямал доходи за това, напротив – той е бил трайно трудово зает, макар и временно нетрудоспособен, като е получавал материална подкрепа и от своята майка и от племениците си, както и от приятели, които е влагал в семейството си. Ответникът също е имал изтеглени два кредита от ОББ АД – единият за 15 000 лв., а другият за кредитна карта от 2 000 лв. – изцяло погасени на 12.03.2015 г. /л.583/. В същото време, събраха се и данни по делото, че ищцата трайно е подпомагала финнансово както своята майка, така и своята сестра /св.Г./, което при липсата на извънредни по характер разходи за семейството им - донякъде обяснява теглените от нея, като банков служител и не само, десетки кредити. Най – сетне, съдът е поставен в невъзможност, в т.ч. с използваните специални знания на експертизата, да проследи и разграничи - през периода на брака между страните от повече от 18 години – с кой от множеството кредити, някой рефинансирани, какви конкретно нужди /семейни или не/ са били задоволявани.

Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и съдът следва да го отхвърли изцяло.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на общо 1 285 лв., от които – 500 лв. за вещо лице, 780 лв. за адвокат и 5 лв. за държавна такса за съдебно удостоверение.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.А.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** офис 1, адв. Д. О.; против К.А.Г. с ЕГН ********** ***; да се приеме за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищцата сумата от 9 406,08 лв., представляваща сбор от дължима от него 1/2 част от платеното през периода 01.04.2015 г. – 30.08.2017 г. по солидарно поети от тях като съпрузи задължения по сключени от тях по време на брака им договори за кредити, подробно описани в исковата молба, използвани за подробно описани в същата нужди на семейството им; ведно със законната лихва от 23.10.2017 г. до окончателното изплащане; за която сума е била издадена заповед № 88 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.01.2018 г. по ч.гр.дело № 2658/2017 г. на Районен съд - Хасково.

ОСЪЖДА М.А.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ  на К.А.Г. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на общо 1 285 лв.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар:К.С.