№ 22347
гр. С., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110103554 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Л. И., с която по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК срещу „....“ АД, е предявен иск по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. за сумата от 488,96 евро, представляваща обезщетение, дължимо на
основание Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за закъснение на полет .... от 19.10.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 19.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която
сума по ч. гр. д. № 57610/2023 г. по описа на СРС, 182 с-в е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за
посочения полет по направление С. - В. , който трябвало да бъде осъществен на
19.10.2022 г., като излети от летище С. в 07:05 ч. и кацне на летище В. в 07:55 ч.
Полетът от С. за В. е бил реализиран със закъснение и е пристигнал на летището във
В. със закъснение над четири часа. Ищецът е поискал от ответника да удовлетвори
претенцията му извънсъдебно, но тъй като това не било сторено, подал заявление по
чл. 410 ГПК. След постъпило от длъжника възражение по реда и в срока по чл. 415
ГПК е предявил установителен иск и моли за уважаването му. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК (изтекъл на 17.05.2024г.) не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника „....“ АД.
Извън срока по чл. 131 ГПК (на 03.07.2024 г.) ответното дружество е депозирало
отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Ответникът развива подробни съображения в насока за наличието на освобождаващо
отговорността на превозвача обстоятелство по чл. 5, § 3 Регламента – наличието на
извънредни обстоятелства, които не се могли да бъдат избегнати, а именно лоши
метеорологични условия, довели до ниска видимост и непозволяващи кацането на
самолета на летище В.. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 57610/2023 г. на СРС, 182 състав, че по
заявление на ищеца Т. Л. И. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 7.11.2023 г. против „...“ АД за сумата от 488,96 лв., представляваща
обезщетение на основание чл.7, параграф 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за
закъснение на полет № .... от 19.10.2022г. с релация С. –В., ведно със законна лихва от
19.10.2023 г. до изплащане на вземането. С разпореждане от 19.12.2023 г., като е
констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника,
съдът е дал указания на ищеца за възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск относно вземането си по заповедта по чл.410 ГПК. В указания му срок
ищецът е предявил настоящия установителен иск, с предмет установяване
съществуване на вземане, идентично с вземането по издадената заповед. Предвид
изложеното съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В тежест на ищеца по предявения иск чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. е да докаже: наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по силата на сключен договор за въздушен превоз на
пътник, по който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения
полет до съответната дестинация, както и размера на обезщетението, дължимо от
превозвача.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи:
да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в уговореното време до
уговореното място/, респ. изплащане на претенциите на ищеца.
Съдът приема, че относно процесното правоотношение е приложим Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г.
са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне
правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите,
предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на полета /чл. 5/ и
при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на превозвача
да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Несъмнено е, че
ответникът се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията,
съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или
има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго
лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент
(ЕО) № 261/2004 е налице произнасяне на СЕС с решение от 19.11.2009г. по съединени
дела С402/2007 и С-403/2017, с което е дадено задължително за българския съд
тълкуване - чл.633 ГПК, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл,
че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата
по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на
време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен
пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/.
В конкретния случай не е спорно между страните, а и това се установява от
представените по делото доказателства /бордна карта за полет .... за 19.10.2022 г. по
направление С. - В./, че помежду им е бил сключен договор за въздушен превоз, по
2
силата на който за ответника е възникнало задължение да осъществи превоза по
посочената дестинация на датата, за която полетът е бил планиран, както и че полетът
е бил изпълнен с над три часа закъснение, доколкото е бил първоначално планиран за
7:55 часа, а е излетял в 10:55 часа, видно от приложената справка от „...“ АД. Не е
формиран спор и по отношение на разстоянието между началната и крайната точка на
процесния полет, който е до 1500 км. Ето защо и съдът приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената тежест и е установил в производството правнорелевантните факти,
обуславящи възникването на вземането му срещу ответника за обезщетение за вредите
от отменения полет на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004,
доколкото между страните не е спорно, че процесното обезщетение не е изплатено на
ищеца извънсъдебно.
По възраженията срещу основателността на иска, съдът приема следното:
Съдът намира за неоснователно наведеното в депозираното след срока за
отговора на исковата молба от ответника възражение за наличието на освобождаващи
отговорност на превозвача предпоставки, а именно лоши метеорологични условия на
летище В. - слаба/ниска видимост под 100 фита, препятстващи изпълнението на полета
по разписание. На първо място, следва да се посочи, че ответникът е следвало да
изчерпи възраженията си срещу основателността на предявения иск в срока по чл. 131
ГПК, в това число и че са налице ограничаващи отговорността му обстоятелства по
смисъла на Регламента, като посочи какви конкретно и релевира доказателствени
искания за установяването им в производството. (Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, Решение № 18/10.03.2022 г. по
гр.д. № 4024/2021 г. на ВКС, Решение № 50006/26.01.2023г. по гр.д. № 1722/2022г. по
описа на ВКС, IV г.о. и др.). Настоящият състав споделя цитираната практика на
касационната инстанция, като намира наведеното от ответника след срока за отговор
възражение за наличието на освобождаващи отговорността на превозвача
обстоятелства за преклудирано. Независимо от горното и за пълнота на изложението,
следва да се посочи и следното:
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи
на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол. Тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи,
че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г.,
Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В
този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл /освен
с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към
дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или
повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C?402/07
и C?432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU:
C: 2011: 303, т. 25). Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото
дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува
стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика изброените в
съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест
на въздушния превозвач е да установи наличието на такива "извънредни
обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като
3
доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо
отговорността обстоятелство.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са установени наведените от
ответника твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на
регламента, които да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството
му на страна по договора за въздушен превоз обезщетение за закъснението на полета.
От представеното от ответника към отговора доказателство в превод на български
език - метеорологична информация, своевременно оспорено от ответника, с
характеристиките на частен документ, не се установява по категоричен начин наличие
на извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато дори и при положена
дължима грижа и е извън ефективния контрол на превозвача. От приложеното по
делото писмо от „...“ АД от 4.10.2024 г. се установява, че на 19.10.2022 г. летище С. не
е било затваряно за провеждане на полети, както и че полет FB971 за 19.10.2022 г. по
направление С. - В. е с първоначално планиран час на излитане 7:05 ч., а реално е
излетял от С. за В. в 10: 55 часа. Следователно по никакъв начин не се доказва от
представените от ответника доказателства, че са налице обстоятелства, изключващи
отговорността му, а именно наличието на слаба/ниска видимост под 100 фита.
За пълнота следва да се посочи, че с решение на СЕС по дело С-294/10 е прието,
че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на
последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният
превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради
евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно, той трябва да
предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи
целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства. За сметка на това
посочената разпоредба не следва да се тълкува като предвиждаща изискване,
приложимо без разлика за всички въздушни превозвачи, като част от необходимите
мерки да планират общо и без оглед на ситуацията определен минимален запас от
време за всички случаи на настъпили извънредни обстоятелства. Предвид изложеното
предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
По изложените съображения съдът приема, че искът е доказан по основание и
размер, с оглед което и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, като съобразно
представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за заплатена
държавна такса, държавна такса за издаване на СУ и адвокатско възнаграждение в общ
размер на сумата 435 лева. Разноските за заповедното производство възлизат на
сумата от 425 лева, като същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Съдът намира релевираното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца за неоснователно с оглед
фактическата и правната сложност на делото, която не е висока, защитавания
материален интерес, както и с оглед извършената правна работа от страна на
пълномощника на страната.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по предявения
4
от Т. Л. И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., че „....“
АД, ЕИК ... дължи на Т. Л. И., ЕГН ********** сумата от 488,96 лева, представляваща
обезщетение за закъснението на полет .... от 19.10.2022 г. по направление С. - В., ведно
със законната лихва от 19.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
57610/2023 г. по описа на СРС, 182 с-в.
ОСЪЖДА „....“ АД, ЕИК ..., да заплати на Т. Л. И., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 435 лева - разноски в исковото производство по
гр.д. № 3554/2024 г. по описа на СРС, 182 състав и сумата от 425 лева - разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 57610/2023 г. по описа на СРС, 182 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5