№ 146
гр. Велико Търново, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500377 по описа за 2021 година
Със свое Решение № 260096/14.05.2021 год. по гр. д. № 796/2020 год.
Плевенският окръжен съд осъдил Община Плевен да заплати на осн. чл. 49 от
ЗЗД на А. И. М. от гр. Плевен сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане – ухапване от безстопанствено
куче на 26.07.2020 год., ведно със законната лихва от датата на увреждането –
26.07.2020 год., като за разликата до 50 000 лв. отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан.
Осъдил Община Плевен да заплати на А. И. М. сумата 106.18 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат на същия деликт
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като за
разликата до 113.98 лв. отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил Община Плевен да заплати ДТ в размер на 330 лв., а на адв. Х.Ч. –
адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца А. И. М..
Въззивна жалба против решението, в частта, с която исковете са отхвърлени
за разликата над 5 000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за
разликата над 106.18 лв. до 113.98 лв. обезщетение за имуществени вреди, е
1
подадена от ищеца А. И. М. чрез пълномощника адв. Хр. Ч.. На ищеца е нанесена
тежка телесна повреда, в резултат на която той е останал инвалид за цял живот. От
момента на инцидента е без работа и препитание. При ухапване от бесни кучета
може да се стигне и до смърт. Поставена му била противобясна ваксина. Към
днешна дата ищецът ползва помощни средства, накуцва и походката му е
променена. Тежко преживял инцидента и емоционално. Страхува се всеки път,
когато срещне кучета. Страхува се да излиза от къщи, не спи по цяла нощ. Болката
била изключително силна и нетърпима, белезите от интервенциите стоят и до
днес. При преодоляване на препятствия изпитва болка. Когато ходи, се страхува
да не удари крака си и го пази. Станал нервен и сприхав, чувства се като човек с
недъг. До края на живота си няма да бъде полезен и достоен за себе си, за
семейството си и за обществото и ще бъде в тежест на близките си. В жалбата е
приповторена фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Направен е
анализ на свидетелските показания и заключението на съдебномедицинската
експертиза. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи
предявените искове в пълния им претендиран размер. В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява.
Ответникът по жалбата Община Плевен не е подал писмен отговор. В
писмено становище процесуалният представител юрисконсулт Д. Б. е изразил
становище за потвърждаване на първоинстанционното решение. Определеното
обезщетение е съобразено със съдебната практика. В първоинстанционното
решение е пропуснато присъждане на юрисконсултско възнаграждение върху
отхвърлената част на исковете.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Ищецът А. И. М. е предявил против ответника Община Плевен при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за
заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от травматично увреждане, настъпило в резултат на ухапване от
безстопанствено куче на 26.07.2020 год. в гр. Плевен и на сумата 113.98 лв.
обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане, ведно със законната
лихва върху всяка една от сумите от датата на деликта – 26.07.2020 год. до
окончателното изплащане.
В частта, с която исковете са уважени в размер на 5 000 лв. обезщетение за
2
неимуществени вреди и в размер на 106.18 лв. обезщетение за имуществени
вреди, ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от
ответника и е влязло в сила.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваните части е валидно,
допустимо и правилно, а подадената срещу него жалба – неоснователна.
Безспорно по делото е наличието на елементите от фактическия състав на
чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община Плевен за репариране на
вредите, настъпили за ищеца в резултат от бездействието на нейни служители при
изпълнение на задълженията й по чл. 40 ал. 3, чл. 41 и чл. 50 т. 2 от Закона за
защита на животните по отношение на безстопанствените кучета на територията
на общината. Предмет на жалбата е само справедливият размер на обезщетението,
което се дължи на ищеца за претърпените от него неимуществени и имуществени
вреди, пряка последица от деликта.
Установено по делото е, че при ухапването от безстопанственото куче
ищецът е получил голяма разкъсно-контузна рана в областта на лява подбедрица
(медицинско удостоверение № 454/2020 год. от д-р Д. Д.). Бил е хоспитализиран в
УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – гр. Плевен, Клиника по ортопедия и травматология,
за периода 26.07.2020 год. – 29.07.2020 год. (Епикриза от 29.07.2020 год.). При
приемане в болницата е установена разкъсно-контузна рана с размери 10/5 см.,
слабо кървяща и нормален съдово-неврологичен статус на крайника. Извършена е
оперативна интервенция със среден обем и сложност, състояща се от почистване
на раната, опресняване на ръбовете и налагане на хирургичен шев.
Постоперативния статус е описан като гладък и ранен. При изписването е
препоръчана антибиотична терапия за още 5 дни, превръзки през 3 дни и сваляне
на конците на 12-тия ден. Посочено е, че пациентът се изписва с подобрение.
В заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д. Д., полученото от ищеца увреждане се квалифицира като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Най-силни са били болките в
първите две седмици след травмата, през следващите две седмици те са били
средни по сила и интензитет и слаби за около още 3 седмици. Възстановителният
период е около един месец и половина. В случая този период е протекъл по-дълго
– за около два месеца и половина, поради възрастта на ищеца и съпътстващите
заболявания – захарен диабет, псориазис. Вещото лице допуска като възможност
ищецът да изпитва болки в крака при продължително натоварване или при
промяна на времето, което усещане обаче е субективно и в голяма степен се
3
дължи на придружаващите му заболявания и възрастта. В съдебно заседание
експертът уточнява, че при хирургичната интервенция раната е обработена с
хирургичен шев и е зараснала първично, което означава, че не е имало никакви
усложнения (инфекциозни и пр.). Няма и медицински документи за настъпили
усложнения. Останал е белег, който не е обезобразяващ. Болките към момента в
най-голяма степен са от хроничните възрастово-болестни изменения при ищеца.
От Експертно решение № 3155/05.12.2017 год. на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р
Г. Странски“ – гр. Плевен се установява, че ищецът е с определена 100%
инвалидност за срок от 2 години, считано от 2000 год., с водеща диагноза
злокачествено новообразувание на черен дроб и други заболявания: захарен
диабет, псориазис и псориатичен артрит.
Представена е и Етапна експертиза от 17.09.2020 год., в която са посочени
диагнози „Други уточнени тревожни разстройства; Смесена корова и подкорова
съдова деменция“.
Свидетелката Х. Т. М. – съпруга на ищеца заявява, че непосредствено след
инцидента той бил уплашен и стресиран. В болницата раната кървяла, направили
рентгенова снимка, след което била извършена операция, продължила около час.
След изписване от болницата трябвало да щади крака. Ходил с патерици два
месеца и половина. Лекувал се в къщи на легло месец и половина. Обслужвали го,
помагали му да става. Не махнали конците след 10-15 дни, а след месец и
половина. Раната не заздравявала, била болезнена, отекла, възпалена. След махане
на конците продължил да ходи с патерици още два месеца и половина, а после-с
бастун, който ползва и сега при лошо време. Походката му се променила. Бил
спортист, играел футбол. Сега не иска дори кола да кара, чувства този участък от
крака изтръпнал, не го усеща. Ходили дори на психиатър, защото изпадал в
стресови ситуации, не спял нощно време.
Като съобразява установените факти и обстоятелства, въззивният съд
намира, че максималното обезщетение за причинените на ищеца болки и
страдания от деликта възлиза на 5 000 лв., до какъвто правилен извод е достигнал
и първостепенният съд. По-висок от този размер е необоснован, предвид
събраните по делото доказателства за действително претърпените от ищеца вреди
и несъответен на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Действително, непосредствено след ухапването и в първите две седмици
след него болките са били с по-голям интензитет. Извършена е била хирургична
обработка на получената рана, проведено е било и антибиотично лечение. От
4
значение за размера на обезщетението е преживеният от ищеца стрес при
нападението и последващия страх от кучета и от „срещата“ с тях. По време на
оздравителния процес – около два месеца и половина, болките са намалявали
своята сила и към момента те се усещат при по-продължително натоварване на
крака. Определеното от решаващия съд обезщетение в размер на 5 000 лв. е
напълно достатъчно да възмезди всички тези неимуществени вреди и няма
основание за увеличаването му.
Най-същественият аргумент за липса на основание за завишаване размера
на обезщетението се извежда от установеното по делото здравословно състояние
на ищеца преди деликта. Видно от експертното решение на ТЕЛК и от
епикризата, издадена след болничния престой, той има чернодробно заболяване,
страда от псориазис и псориатичен артрит. Според съдебномедицинската
експертиза тези заболявания са удължили обичайния при подобни травми
възстановителен период и са основна причина за сега изпитваните от ищеца болки
в травмирания крак. При това положение, не може да се приеме, че в случая са
налице по-високи по интензитет и по-продължителни като период болки и
страдания, намиращи се в пряка причинна връзка с деликта, които да мотивират
обезщетение в по-висок от размер от 5 000 лв.
Показанията на свидетелката М.а за придвижването на ищеца с патерици в
продължение на два месеца и половина, а след това – с бастун, както и за
промяната на походката в резултат на раната от ухапването, не кореспондират със
заключението на съдебномедицинската експертиза и съдът не ги кредитира, като
отчита и възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на спора (чл.
172 от ГПК). Според вещото лице основната причина за болките, които ищецът
изпитва към настоящия момент са хроничните възрастово-болестни изменения в
резултат на тежките придружаващи заболявания, диагностицирани при ищеца още
преди злополуката. Освен това, по делото липсват медицински документи за
констатирани усложнения от раната, още по-малко за проведени консултации с
лекар или за проведено лечение. Представената етапна епикриза от м. септември
2020 год. е неотносима, доколкото по делото не е установено поставената в нея
диагноза да е последица от травмата, получена при деликта.
Напълно недоказани са твърденията в исковата молба, развити и в жалбата,
че в резултат на получените увреждания ищецът е с намалена работоспособност,
тъй като още от 2017 год. той е със 100% намалена работоспособност заради
други заболявания. По делото няма данни каква е професията на ищеца и каква е
била трудовата му заетост преди злополуката, за да се направи извод, че след нея
5
той е останал „без работа и препитание“. Напълно голословни са твърденията за
невъзможност да се облича, да се къпе и да извършва други обичайни ежедневни
дейности, както и за преживените дълбоки емоционални травми и
неудовлетвореност (до края на живота си няма да бъде полезен и достоен за себе
си, за семейството си и за обществото и ще бъде в тежест на близките си).
С оглед на изложеното по-горе, обжалваното решение, в частта, с която
предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 50 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане, се
явява правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Решението е правилно и законосъобразно и в частта, с която искът на
имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 106.18 лв. до 113.98 лв.,
доколкото във вносна бележка от 14.09.2020 год. за 8 лв. не е посочено основание,
а плащането е в полза на физическо лице, а не на лечебно заведение.
При този изход на спора, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, в полза на ответника
по въззивната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението на първоинстанционния съд относно дължимите разноски на
ответника съобразно отхвърлената част на исковете не може да бъде ревизирано
от настоящата инстанция, тъй като същият не е инициирал производство по чл.
248 от ГПК и съответно такова не е проведено.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260096/14.05.2021 год. на Окръжен съд –
Плевен по гр. д. № 796/2020 год. по описа на същия съд, в обжалваните части, с
които са отхвърлени предявените от А. И. М., с ЕГН ********** против Община
Плевен искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за разликата над 5 000 лв. до
50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане –
ухапване от безстопанствено куче на 26.07.2020 год., ведно със законната лихва
върху разликата от датата на увреждането до окончателното изплащане и за
разликата над 106.18 лв. до 113.98 лв. обезщетение за имуществени вреди от
същия деликт, ведно със законната лихва върху разликата от датата на
6
увреждането до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. И. М. с ЕГН ********** да заплати на Община Плевен
сумата 100 лв. (сто лева) разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7