Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………./ .07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на единадесети юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 331 по описа на ВОС за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Образувано е по искова молба на „ВИЗИТКИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „Дубровник“ № 36, ет. 3,
ап. 7, представлявано от Ж.Н.К., чрез адв. К.К., с която е предявен отрицателен
установителен иск срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
„Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, представлявано от всеки от
двамата от членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., за признаване на установено между
страните, че ищецът не дължи на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сума в размер на 36 091,01 лева, представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на
сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия
за периода 20.09.2016 год. - 19.09.2017 год. по кл. № 11003242153, аб. №
**********, съобразно фактура № **********/09.02.2018 год. за обект находящ се
в гр.Варна, ул. "Дубровник", бл.4, вх.2 с титуляр на партидата
"ВИЗИТКИ" ООД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Твърди се в сезиралата
съда искова молба, че между ищеца и ответното дружество има сключен договор за
доставка на ел. енергия, по силата на който ищецът е заплащал редовно и
коректно сметките си по клиентски № ********** за
адрес, находящ се в гр.Варна, ул."Дубровник", бл.4, вх.2. Сочи, че на
15.02.2018 год. е получил Уведомително писмо с изх. № 46695-1 от 08.02.2018
год. на „Електроразпределение Север" АД с което го уведомяват, че е извършена проверка на СТИ и е
констатирано неточно измерване на ел. енергия, като бил съставен КП №
1201795/19.09.2017 год. за извършената проверка. След незабавно извършена
справка при ответното дружество, твърди, че е установил дължимост на сумата от 36 091,01
лева по фактура №
**********/09.02.2018 год. за периода от 20.09.2016 год.-19.09.2017 rод. с
падеж за плащане 01.03.2018 год. Оспорва изцяло дължимостта на задължението
обективирано в процесната фактура, както и всички документи във връзка с нейното
издаване. Оспорва обективираните в съставения от служители на "Енерго-Про
Мрежи" АД КП № 1201795/19.09.2017 год. констатации и верността на
записаните показания на регистъра 1.8.4. При на липса данни в кой часови
диапазон е употребявана натрупаната в скрития регистър ел. енергия и от кого е
употребявана излага твърдения за намеса в софтуера на СТИ, довела до отчитане
на количествата ел. енергия по недостъпна за потребителя тарифа и неприложимост
на корекционните основания по чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ. Сочи, че с оглед
характеристиките на процесния електромер, който не е тип „Смарт“ с възможност
за пренос на данни и запис директно в
информационните масиви на дружеството, хипотезата, предвидена като основание за
корекция в чл. 50 ПИКЕЕ също е неприложима. На следващо място, оспорва КП №
205/30.01.2018 год. издаден от БИМ – гр. Варна, както и справката за
начисляване на ел. енергия, в случай че такава е издадена. Излага, че
процесният електромер МТ 174 с фабричен № 1114171262727506, който е преминал
първоначална метрологична проверка през 2012 год., подлежи съгласно Заповед
А-393/29.05.2014 год. на ДАМТН на задължителна повторна метрологична проверка
на всеки 4 години. В тази
връзка намира, че метрологичната му годност е изтекла през 2016 год., а същият
е демонтиран на 19.09.2017 год. Сочи, че показанията по скрития регистър 1.8.4.
не са редовен отчет и аргументира противоречие с изискванията на ЗЕ за зоново
измерване на потребената енергия. Счита, че не е доказано основание за промяна
на сметката за минал период по ПИКЕЕ. Излага твърдение, че за да се приложи
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е необходимо да бъде установен периода на
допускане на грешката до установяването й. Претендира, че установените данни по
скрития регистър не съставляват доказателство за реално отчетена енергия, а е
възможно да са били налице и преди монтиране на електромера, като сочи, че
проверката на процесното СТИ, извършена в БИМ,
не е констатирала грешка извън допустимата. Намира, че отчетът по скрит
и недостъпен за потребителя регистър е в нарушение с разпоредбите на чл. 10,
чл. 11 и чл. 30 ПИКЕЕ (отм.).
Твърди, че няма реално
предаване на вещ – електрическа енергия в количеството индивидуализирано в
процесната фактура, поради което, в качеството си на потребител и купувач по
договор за продажба на ел. енергия като търговска сделка, той не дължи заплащането й. Навежда твърдения за
неполагане грижата на добрия търговец от страна на доставчика на ел. енергия,
който отговаря за качеството и надлежния отчет на изпълнението. В този смисъл
сочи, че не му е бил предоставен протокол нито за първоначална, нито за
последваща проверка на електромера. Счита, че при липса на данни за периода, в
който ел. енергия не е била отчетена, процесната корекция води до неоснователно
обогатяване на ответното дружество. Сочи, че претендираните от последното суми
с предупреждение за спиране на услугите по договора за доставка на ел. енергия
са причина за възникване на правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли за уважаването му и присъждане на разноски.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, в срока
по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание. Твърди, че с ищеца по спора
се намират в продажбено провоотношение относно продажбата на електрическа
енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката,
както и в облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север" АД. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013 год. на основание чл.21,
ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север" АД и Общите условия на ДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби" АД.
Сочи, че Общите условия са съставени, а след това и одобрени по надлежния ред
от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3
от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от
10.06.2004 год.) - действащи към датата на извършване на проверката на
средството за търговско измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.
Излага, че липсва допълнително писмено споразумение между страните по реда на
чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в
енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия
чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с
предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.
Посочва, че Общите условия са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а,
ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Твърди, че на
19.09.2017 год. е извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север" АД (като
оператор на електроразпределителна мрежа и в съответствие с правата му по ЗЕ и
подзаконовите НА по прилагането му), в присъствието на представител на клиента
и двама независими свидетели, които не са служители на електроразпределителното
дружество. Констатирано било несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. Сочи, че при проверката е установено, че в
регистър 1.8.4. има показания в размер на 225898 квтч., което е удостоверено
със съставения Констативен протокол № 1201795/19.09.2017 год. За данните от
проверката сочи, че в регистър 15.8.1. са отчетени 116806 квтч, в регистър
15.8.2. - 109570 квтч, в регистър 15.8.3. - 69720 квтч, а в скрития регистър
15.8.4. - 225898 квтч, като количеството електрическа енергия в регистър
15.8.0., в който сумарно са записани 521996 квтч, представлява сбор от
натрупаното количество в останалите регистри, а именно регистър 15.8.1.,
регистър 15.8.2., регистър 15.8.3. и регистър 15.8.4. Регистър 15.8.0. е т.н.
„общ" или „сумарен" регистър на електромера, в който се записва
цялата преминала през електромера енергия, по всички регистри. Счита, че
след като в случая енергията, отчетена в регистър 15.8.4. се съдържа като
количество в регистър 15.8.0. следователно същата е преминала през СТИ. Сочи,
че процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 482172 и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Съставен е КП № 205/30.01.2018 год. - АУ - Е -
000029-55148/21.09.2017 год. на БИМ – регод. отдел гр. Варна. Излага, че с
последният се удостоверява външна намеса в тарифната схема на електромера,
която за типа електромер Iskra МТ 174 трябва да се състои от три тарифи
15.8.1., 15.8.2. и 15.8.3. , а потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа 15.8.4. - 225898,0 квтч, като е установено, че
електромерът е метереологично годен. По тази причина намира, че отчетената в
скрития регистър енергия, следва да се приеме за действително потребено
количество. Сочи, че протоколът на БИМ е официален свидетелстващ документ с
обвързваща сила съгласно чл 179, ал. 1 ГПК. Излага твърдения, че извършената
корекция е с правно основание чл. 50 ПИКЕЕ, която хипотеза не изисква СТИ да е
с дистанционен отчет. Подробно разисква характеристиките на СТИ като
„измервателна група“ по см. на чл. 50 ПИКЕЕ, като в настоящия случай, сочи, че последната се
състои от електромер, токови вериги, входящи и изходящи предпазители, тарифен
превключвател.
Ответникът се позовава на Решение
№ 21 от 01.03.2017 год. на ВКС по гр.д. № 50417/2016 год., според което е
допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за
потребената ел. енергия за минал период, когато действително доставената ел.
енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно
въведени в информационната база данни за техническите параметри на СТИ. Сочи,
че установеното софтуерно вмешателство в програмата за параметаризация на СТИ
по трите абонатни номера има за цел именно „отклоняване" на част от
потребената енергия от абоната в „невидим" регистър и препятстването по
този начин на възможността тази потребена енергия да бъде отчетена като
показания при ежемесечния отчет. Сочи
като правно основание за възникване задължението на ищеца разпоредбите на чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
както и чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 год./ и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ
/2007 год./, уреждаща задължение на потребителя да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия. Моли за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен и присъждане на разноски, както и
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, с която поддържа изложеното в първоначалната такава и оспорва
направените от ответника възражения. Намира, че с извършената проверка не е
констатирано нарушение в целостта/функционалността на измервателната система,
поради което не следва да се приеме тезата за външно въздействие върху
електромера. Излага, че корекционната процедура е извършена без основание,
позовава се на противоречие с разпоредбите, регламентиращи безвиновната
отговорност по ЗЗД и принципите за търговия с ел. енергия по ЗЕ. Счита, че след
като правилата, уреждащи установяване на случаите на неизмерване/неточно
измерване по см. на чл. 43 и чл. 44 ПИКЕЕ са отменени, то и извършената
корекция е неправомерна.
В срока по чл.373 ГПК, с допълнителен
отговор ответникът заявява, че поддържа всички наведени с отговора възражения и
доказателствени искания и оспорва наведените в допълнителната искова молба
твърдения. Твърди, че протоколът на БИМ е установил нарушение на
функционалността на процесното СТИ (отчитане на данни в скрития регистър).
Намира, че въведената в ПИКЕЕ (чл. 48) безвиновна отговорност на потребителя е
изключение от общото правило, а в настоящия случай, от съставения констативен
протокол за метрологична експертиза може да се направи обоснован извод за
софтуерно въздействие върху функциите на електромера и поведението на
потребителя е виновно. Сочи, че правото на оператора за осъществяване на
едностранна коригираща процедура се основава на констатациите от метрологичната
проверка на БИМ, установяваща метрологична годност на процесното СТИ, като
отново подчертава характера на официален свидетелстващ документ на констативния
протокол.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1999/08.06.2018
год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по
делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено
правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа
енергия, за която услуга последният заплаща цена. На 19.09.2017 год. служители
на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114171262728506
на обект на ищеца „ВИЗИТКИ“ ООД, находящ се в гр. Варна, ул. „Дубровник“, бл.
4, вх. 2, в присъствието на двама свидетели. Електромерът е демонтиран,
пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в регистър 1.8.4 от
225898 кВТч. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол №
1201795, който е подписан от служителите, свидетелите и представител на
клиента. От Констативен протокол № 205/30.01.2018 год.-АУ-Е-00029-55148/21.09.2017
год. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер Iskra MT 174 трябва да се състои от три тарифи 15.8.1, 15.8.2 и
15.8.3, като действително потребената енергия се разпределя и върху не
визуализираната тарифа: 15.8.4 – 225898,0 кWh. Констатирано е още, че не е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. На основание извършената проверка от
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е
изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и
ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от
07.02.2018 год. се установява, че е начислена общо 225 898 кВТч енергия за
периода 20.09.2016 год. – 19.09.2017 год. на обща стойност 36 091,01 лв.,
съобразно Фактура № **********/09.02.2018 год., която е изпратена на ищеца. От
Протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер от 08.07 се
установява, че показанията на СТИ на трите тарифи (нощна, дневна, върхова) е
000000.
От заключението
на допуснатата по делото СТЕ се установява, че показанието от 225898 kWh
„прочетено“ в регистър 1.8.4 не е визуализирано на дисплея на измервателния
уред. Не би следвало да има наличие на количество ел.енергия в този регистър и
същата не е отчетена. Вещото лице разяснява, че в сумарния регистър 1.8.0
отчита цялото количество електрическа енергия, поради което процесното
количество 225898 kWh се съдържа там и следователно е преминало през
измервателната система, като същата е доставена и потребена. Метрологичните
характеристики на електромера отговарят на изискванията за точност, но е налице
вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. По отношение на
изчисляването на дължимата цена за преминала ел.енергия вещото лице посочва, че
същата е остойностена на цени за технологични разходи и отговаря на сумата по
фактурата. Налице са технически предпоставки за извършване на допълнително
начисляване на електрическа енергия, определена в чл. 50 ПИКЕЕ. Вещото лице е
категорично, че не е възможно при монтиране на нов електромер в даден обект,
той да е с показания различни от „0“, тъй като всеки електромер преди да бъде
пуснат на пазара преминава щателна техническа проверка.
В съдебно
заседание вещото лице допълва, че не е възможно да се установи в коя част от
денонощието е потребена ел.енергията. Към датата на проверката електромерът е
извън метрологична годност, доколкото първоначалната му проверка е през 2012 год.
и годността му е 4 години, а процесната проверка е към 2017 год. Енергията е
преминала и потребена, но не може да се установи момента на вмешателството.
Независимо, че не е преминал метрологична проверка електромерът е измервал
точно и е бил годен, според показанията в констативния протокол от БИМ.
От показанията на
свидетеля А., служител на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, се установява, че е
съставил и подписал процесния протокол за проверка. При прочитане на
показанията на електромера е установено наличие на невизуализирани на дисплея
киловати, поради което са подменили СТИ в присъствието на двама независими
свидетели.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметки при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената
в процеса доказателствена тежест ответникът е следвало да установи: законосъобразното провеждане на проверката на СТИ и
съставяне на КП от 19.09.2017 год.; основанието за прилагане на корекционната
процедура и правилната методика при изчисляване на дължими суми за процесния
период; доставянето на ищеца, в качеството му на потребител, определеното
количество ел. енергия, което е посочено в справката за корекция; отклонението
от нормалната дейност на средството за техническо измерване; начисляването на
ищеца сума, съответстваща на доставената и потребена от него ел. енергия,
съобразно приетите и одобрени Общи условия на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД и „Електроразпределение Север” АД гр. Варна, и
съгласно цитираните от ответника Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год., изм. с Решение №
1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017 год. - бр. 15 от 14.02.2017 год./.
С
приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год.,
разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия,
при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед горната правна уредба се налага извода, че
със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в
ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия. Съдебната практика постановена преди
изменението на разпоредбата, която отричаше възможността да бъде извършвана
корекция на сметка поради липсата на законово основание, не намира приложение
за извършените след изменението проверки, каквато е и процесната.
В
редица решения на ВКС /например, Решение № 115 от 20.05.2015 год. по гр.д. №
4907/2014 год. на ГК, ІV год.о.; Решение № 111 от 17.07.2015 год. по т.д. №
1650/2014 год. на ТК, І т.о.; Решение № 173 от 16.12.2015 год. по т.д.№
3262/2014 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 203/15.01.2016 год. по т.д.№
2605/2014 год. I т.о. на ВКС/ е прието, че със ЗИД на Закона за енергетиката
(ДВ бр. 54/2012 год.- в сила от 17.07.2012 год.) е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т.
6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде
посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/
със съответното съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на
Закона за енергетиката (ДВ бр.54/2012 год. - в сила от 17.07.2012 год.), както
съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел.енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
В чл.
25, ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД /Одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014 год. на ДКЕВР и влезли в сила
на 07.09.2014 год./ е предвидена възможността при корекция на фактурата в
седемдневен срок да бъде изпратено уведомление до клиента, която разпоредба
отговаря на изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Същевременно, с Решение №
798 от 20.01.2017 год. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06 от
21.07.2014 год. на ДКЕВР, с което са одобрени тези ОУ, поради което същите не следва
да се прилагат. На интернет страницата на ответното дружество е публикувана
информация, че до одобряването на нови ОУ в отношенията си с клиентите ЕНЕРГО-ПРО
ще прилага действалите преди 07.09.2014 год. ОУ, а именно тези одобрени с Решение
№ ОУ-061/07.11.2007 год. на ДКЕВР. В чл. 24 и чл. 25 от сега действащите ОУ
също е предвиден ред за уведомяване на клиента, поради което изпратеното
уведомление е в съответствие със законовото изискване.
Относно
твърдението на ищеца, че коригирането на сметката води до обективна отговорност
на потребителя, което е недопустимо, ВКС е имал възможност да се произнесе с
редица решения /например, Решение № 118 от 18.09.2017 год. по т.д.№ 961/2016 год.,
II т.о. на ВКС; Решение № 115 от 20.09.2017 год. по т.д.№ 1156/2016 год., II
т.о. на ВКС и др./, в които е приел, че крайният снабдител на електрическа
енергия не дължи да доказва виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на
клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на
измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ
/обн. ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ и след влизане в сила на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ,
бр. 98/2013 год., в сила от 16.11.2013 год./. Тази процедура въвежда обективни
правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже
периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия,
а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да
ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия
с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй
като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията
и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 год./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване,
реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни.
Преди изменението на Закона за енергетиката в
разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени
хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на СТЕ. В публикуваното
на страницата на Народното събрание предложение за допълване на законопроекта
за изменение на Закона за енергетиката, в което е предложено изменение на
разпоредбата, не се съдържат мотиви в тази част. Текстът е приет в пленарна
зала без да бъде обсъден от народните представители, поради което няма как
директно да бъде извлечена волята на законодателя.
Доколкото
към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год. /ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 год./., са отменени с решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС по
адм.д. № 2385/2016 год. с изключение на чл. 48-51, то настоящият състав приема,
че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ще касае бъдещите
ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови правомощия.
В
отменените почти изцяло ПИКЕЕ не се
съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на преизчисляване при
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Да се
приеме обратното би означавало, че законодателят с новата редакция на
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е уредено, което
би било израз на лоша законодателна техника при нарушаване на принципите за
необходимост и стабилност, уредени в чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все
още действащият чл. 50 ПИКЕЕ предвижда, че при установено несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една
година.
Съдът
приема, че този текст е неприложим
по отношение на отчетените показания в скритите регистри, а касае други
хипотези на несъответствие на данните. В Решение № 21 от 01.03.2017 год. по
т.д.№ 50417/2016 год., I год.о. на ВКС е прието, че и и преди измененията в чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 год./ и приемането на
ПИКЕЕ от 2013 год. е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява
сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато
действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в
по-малък размер поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на средството за
търговско измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на
действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи
на дефект в измервателното
устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в СТИ, когато доставчикът
е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и
действително дължимото, е сходна, но
в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на
някоя от другите разпоредби.
В
настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство, а точно
обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е било
технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през него
електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в
информационната база данни технически параметри на електромера. Фактът, че СТИ
е с изтекла метрологична годност, би имало значение само единствено ако същият
беше технически неизправен в периода на отчитане. Тогава процедурата би била
опорочена, защото не би могло да се установи дали повредата е в резултат на
дефект поради изтичане на срока на експлоатация или в резултат на външна намеса.
В случая от експертизата в БИМ се установява, че същият отговаря на
техническите изисквания..
Дори
да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране
на сметката на потребителя, то същият не
може да се приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ не
могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно извършване на
процедурата за корекция. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017
год. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 15.02.2018 год. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно
извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката.
След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за
извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност
на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от
ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично регламентирани,
поради което и не са основани на закона.
Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на сметката
по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена
възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг
ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на
сметката, то доставчикът няма правомощия
да извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност.
Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над
енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни
действия на монополистите.
Съгласно
чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която
съобразно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ има правомощия да приема правилата
за измерване на количеството електрическа енергия. Доколкото към настоящия
момент Комисията не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, то тя
не е изпълнила задължението си да уреди последиците от отмяна на подзаконовия
нормативен акт. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с
решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която
определя редът, по който се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна
уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в
други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени
отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на
практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и
задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят последиците
на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.
Предвид
изложеното, съдът приема, че към датата на проверката и коригирането на
сметката на ищеца за ответника не е
съществувало законово основание за това.
В
допълнение към горното са налице и други
нарушения на процедурата за корекция, които дори при наличието на основание
за нея, биха довели до незаконосъобразно коригиране на сметката.
Принципите
на измерване на преминалото количество електрическа енергия също се регулират
от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. С договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите от
дадената група избират тарифността на измерване количеството електрическа
енергия, като операторът на съответната мрежа е длъжен да монтира измервателни
уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента. /чл. 11, ал.
1 ПИКЕЕ /отм.// Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5 от НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 год.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, в договора за
присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване на електрическата
енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на ищеца небитов
потребител е монтиран електромер, който измерва преминалата ел.енергия с три
скали при зони в денонощието – върхова, дневна и нощна. Цената на преминалата и
употребена електрическа енергия се определя съобразно конкретната тарифа,
според месеците и часовете когато е била използвана.
В противоречие
с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи на
отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира цена за технологични
разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия. От данните по
делото не се събраха доказателства ищецът да се е съгласявал с такъв начин на
отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв не е законово регламентиран.
Именно право на ползвателя на мрежата е да
избира начина на измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи, съобразно
предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД /Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 год. на ДКЕВР. Изменени и
допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 год. на ДКЕВР/.
В
чл.
10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 год. е
предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страната, която купува електрическа
енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл. 662
от Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр.
86 от 27.10.2017 год./ електромерът трябва да има показващо
устройство - електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е
възможно, показващото устройство трябва да
е видимо за потребителя и действащата
в момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието
на всички съответни памети. При
изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането
в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След
като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде
информиран за консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея.
Задължението за предоставяне на информация на потребителя (за отчетената
стойност на ел.енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от
ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата
по ценообразуване и корекция на сметка.
По
този повод в европейското законодателство са предвидени редица мерки за защита на
потребителите на електрическа енергия, доколкото според чл. 4, § 2, б. „и“ ДФЕС
Европейския съюз притежава споделена с държавите членки компетентност в
областта на енергетиката. Например, от съображения 42, 46, 50, 51, 52 на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила
за вътрешния пазар на електроенергия /транспонирана в българското
законодателство/ може да се направи извод, че цялата промишленост, включително
небитовите клиенти, трябва да имат възможността да се ползват от високи нива на
защита на потребителите, което включва сигурност
на доставките и разумни тарифи.
Потребителите следва да имат достъп до
данните за тяхното потребление и свързаните с него цени и разходи за услугите,
както и да имат правото да бъдат надлежно
информирани за своето потребление на енергия. Специално мерките за защита
на потребителите са прокламирани в Приложение
№ 1 към Директивата, като в случая в чл. 1, б. „в“, „з“, „и“ е наблегнато
над задължението на държавите членки да осигурят възможността потребителите да получават
прозрачна информация за приложимите цени и тарифи и за стандартните условия по
отношение на достъпа до електроенергийни услуги и ползването им, да разполагат
с данните за потреблението си и да са надлежно информирани за действителното
потребление на електроенергия и разходите достатъчно често, за да могат да
регулират своето потребление на електроенергия. В тази връзка са приети редица
законодателни мерки от страна на Република България, като част от тях не са
спазени от ответника, както беше посочено по-горе, поради което процесното
отчитане е в противоречие и с правото на Европейския съюз.
Ако
целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия, която поради
манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и
процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от
потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани. Такава законова уредба понастоящем липсва,
поради което ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители суми
на база на стойностите в невизуализиран регистър без значение кога и как
енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално
потребена.
Както
съдът посочи по-горе в мотивите си, за в бъдеще, след измененията на чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 год./ в ПИКЕЕ, следва да се предвиди
такава методика, но към момента на извършване на проверката, няма такава
законова възможност.
Основателно
е и твърдението на ищеца, че по делото не се установи безспорно, че към момента
на монтирането на СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. Това не се
установява от представения протокол за монтаж на директен електромер, в който
такава графа изобщо липсва. Становището на вещото лице в тази част, че при
нулеви показатели на другите тарифи, не е възможно в скрития регистър
показателите да са други, не следва да се кредитира. Това е така, защото достъп
до софтуера преди монтирането имат само служителите на ответното дружество и
производителя чрез съответните пароли и е технически възможно да се извърши
манипулация и начисляване без потребителя да може да разбере за това, доколкото
показанията на тарифите, по които нормално се отчита използваната от него
ел.енергия, са нулеви при монтирането. Именно, за да се избегне начисляването
на суми и заплащането на ел.енергия, която потребителят не е могъл да проследи,
че е изразходвал, СТИ са конструирани така, че да има възможност на видим
дисплей да се изобразяват съответните стойности. Този извод се потвърждава и от
разпоредбите на Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Електромерите
технически притежават повече тарифи за отчитане на положителна активна енергия,
в случай, че се въведе допълнителна тарифа (извън върхова, дневна и нощна),
която да може да бъде използвана без да се налага смяна на устройството. В този
смисъл този „скрит“ регистър не се използва по техническото му предназначение и
по този начин създава предпоставки за манипулиране, като негативните
последиците от това следва да се възложат в
тежест на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел.енергия.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото. Ищецът
претендира и представя доказателства за сумите от 1 660 лв. адвокатски
хонорар, 1 443,64 лв. държавна такса и 5 лв. съдебно удостоверение.
Процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът
на адвокатското възнаграждение в производството съобразно материалния интерес
по делото се равнява на 1 612,73 лева. Претендираното от ищеца възнаграждение незначително
надвишава минимума по Наредбата, поради което съдът преценява, че не следва да
се редуцира поради прекомерност. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в общ размер от 3
108,64 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по предявения отрицателен установителен иск, че
ищецът „ВИЗИТКИ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „Дубровник“
№ 36, ет. 3, ап. 7, представлявано от Ж.Н.К., НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
„Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, представлявано от всеки от
двамата от членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., сумата
в размер на 36 091,01 лева,
представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия за периода 20.09.2016 год. - 19.09.2017 год. по кл. №
11003242153, аб. № **********, съобразно фактура № **********/09.02.2018 год.
за обект находящ се в гр.Варна, ул. "Дубровник", бл. 4, вх. 2, с
титуляр на партидата "ВИЗИТКИ" ООД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
„Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, представлявано от всеки от
двамата от членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д.и Г.К. ДА ЗАПЛАТИ на „ВИЗИТКИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, р-н „Приморски“, ул. „Дубровник“ № 36, ет. 3, ап. 7, представлявано от Ж.Н.К. сумата от 3 108,64 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: