Присъда по дело №421/2019 на Софийски окръжен съд

П Р И С Ъ Д А

№ 8

 

гр.София, 27 май 2020 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - четвърти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                            Председател: КРИСТИНА ТОДОРОВА

                                              Член съдия: АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

                               Съдебни заседатели: С.С.

                                                   И.Д.

                                                                    Й.Т.

 

при секретаря Иванова и с участието на прокурор от СОП Михайлова, като разгледа докладваното от съдията Кристина ТОДОРОВА н.о.х.д. № 421/2019 г. по описа на съда и въз основа на събраните по делото доказателства и закона:

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Г.Р., роден на *** г. в гр.П., живущ ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от 13.11.2017 г. до 30.11.2017 г., в къща, находяща се в с.Л., област Софийска, ул.” ******” № **, умишлено е умъртвил А. Л.Ц., с ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост от страна на подсъдимия, както и в условията на опасен рецидив – след като подсъдимия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и НОХД № 1775/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П., поради което и на основание чл.116 ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.12, пр.1, във вр.с чл.115, във вр. с чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК и във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ  18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ. 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Г.Р., с установена по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от 13.11.2017 г. до 30.11.2017 г., в къща, находяща се в с.Л., област Софийска, ул.” ******” № **, е отнел от владението на наследниците на А. Л.Ц.  /П.Е.Б. и С.Е.Б./ чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Алкател” 4034Х, на стойност 80,50 лева и мобилен телефон марка „Леново” А1000, на стойност 158,28 лева, на обща стойност 238,78 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като подсъдимия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и НОХД № 1775/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П., поради което и на основание чл.196 ал.1, т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК и във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ  7 /СЕДЕМ/ ГОДИНИ. 

НАЛАГА на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия С.Г.Р., с установена по делото самоличност, най-тежкото от наложените му по-горе наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ.

На основание чл.57 ал.1, т.2, бук.“а“ от ЗИНЗС  ОПРЕДЕЛЯ първоначален “строг“ режим на изтърпяване на така определеното най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от 18 /осемнадесет/ години, наложено на подсъдимия С.Г.Р..

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.1 от НК от така наложеното на подсъдимия С.Г.Р. наказание осемнадесет години лишаване от свобода времето, през което същия е бил задържан, а именно времето от 01.12.2017 г. до влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия С.Г.Р., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на С. окръжен съд направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на 814,50 лева, както и по сметка на ОД на МВР С., направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 2 680,73 лева.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред С. апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                                          Председател:..........................

                                                                            /Кристина Тодорова/

 

                                                            Член съдия: ………………

                                                                           /Анелия Игнатова/

 

                                             Съдебни заседатели: 1................. ….

                                                                           /С.С./

 

                                                                              2……………….

                                                                 /И.Д./

 

                                                                             3. ………………..

                                                                               /Й.Т./

 

 

 

 

МОТИВИ на присъда от 27.05.2020 г. по н.о.х.д. № 421/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО – 4 - ти състав.

 

 

С.о.п. е внесла обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който срещу подсъдимия С.Г.Р. са повдигнати следните обвинения:

- за това, че на неустановена дата в периода от 13.11.2017 г. до 30.11.2017 г., в къща, находяща се в с.Л., област Софийска, ул.” *****” № **, умишлено е умъртвил А. Л.Ц., с ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост от страна на подсъдимия, както и в условията на опасен рецидив – след като подсъдимия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказА.ето не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и НОХД № 1775/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. – престъпление по чл.116 ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.12, пр.1, във вр.с чл.115, във вр. с чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК и

- за това, че на неустановена дата в периода от 13.11.2017 г. до 30.11.2017 г., в къща, находяща се в с.Л., област Софийска, ул.” ****” № **, е отнел от владението на наследниците на А. Л.Ц.  /П.Е.Б. и С.Е.Б./ чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Алкател” 4034Х, на стойност 80,50 лева и мобилен телефон марка „Леново” А1000, на стойност 158,28 лева, на обща стойност 238,78 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като подсъдимия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и НОХД № 1775/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. – престъпление по чл.196 ал.1, т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатите обвинения срещу подсъдимия С.Р., като заявява, че същите са доказани по несъмнен и категоричен начин от ангажираната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на последната – гласни, писмени, веществени доказателства, дават основА.е за категоричен извод за авторството на процесното престъпление по чл.116 от НК в лицето на подсъдимия Р.. Прокурорът от СОП твърди и, че посредством събраните по делото доказателствени материали, се  установява непротиворечива фактическа обстановка, която е напълно идентична с описаната такава в обвинителния акт. В тази насока /относно обвинението по пункт първи от обвинителния акт/ представителят на СОП претендира да бъдат кредитирани свидетелските показания на Т.Я. и Л.Т., на които в качеството им на полицейски служители, подсъдимия е признал за местонахождението на трупа на пострадалата и причините за смъртта й; заключението на приетата ДНК – експертиза, установила по иззетите от местопрестъплението веществени доказателства, обективна находка – ДНК профил, напълно съвпадащ с този на подсъдимия; свидетелските показания на близките роднини на жертвата, даващи информация, че през процесния период същите не са виждали пострадалата, а единствено са получавали съобщения от нейния телефонен номер; заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи, установили броя, вида и характера на нанесените на пострадалата телесни увреждания, причинили смъртта й. Сочи се също, че не следва да бъдат кредитирани като достоверен източник на доказателства по делото, обясненията на подсъдимия Р. в частта им, в която същия заявява липса на спомен за начина, по който е настъпила смъртта на пострадалата, доколкото тъкмо тези негови обяснения лансират защитната му версия. Съобразно изложените съображения, прокурорът от СОП моли съда да постанови присъда, с която да бъде признат подсъдимия Р. за виновен по повдигнатото му обвинение за умишлено убийство на пострадалата А. Ц..  Предвид начина на извършване на деянието по умъртвяването на пострадалата – множеството нанесени удари по тялото и главата й, със значителна сила, причинили й изключителни болки и страдания, както и предвид проявените от подсъдимия садизъм и жестокост, прокурорът счита, че са налице и квалифициращите обстоятелства по чл.116 ал.1, т. 6, пр.2 и пр.3, вр. чл.115 от НК. По отношение на наказанието за това престъпление, представителят на държавното обвинение изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание – доживотен затвор. В тази насока прокурорът изтъква, че са налице множество отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства – обремененото му съдебно минало, липсата на трудова заетост, обстоятелството, че непосредствено след деянието същия се е укривал. По мнение на прокурорът, осъществяването и на другото инкриминирано на подсъдимия Р. престъпление по чл.196 ал.1, т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1, б. „а” и „б” от НК, следва да се приеме за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля И.Г. и данните, съдържащи се в приложените писмени доказателствени средства. За това престъпление, извършено от подсъдимия Р., прокурорът от СОП предлага на последния да му бъде наложено наказание в максимален размер на предвиденото в НК за посоченото престъпление наказание. Сочи и, че на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено едно общо наказание, а именно доживотен затвор, което да изтърпи при първоначален „строг” режим. По отношение на приобщените по делото веществени доказателства, прокурорът предлага същите да останат по делото до влизане в законна сила на присъдата, а след това да бъдат унищожени по съответния ред.

Повереникът на частните обвинители С.Б.Ц., П.Е.Б. и С.Е.Б. – адвокат Я.А., моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и съответно наказан за извършването и на двете престъпления, в които е обвинен. Според повереникът, особена тежест при оценката на доказателствените материали, следва да бъде дадена на приетите по делото съдебномедицински експертизи, които са изготвили заключения за броя, силата, насочеността на нанесените от подсъдимия удари, причинили смъртта на пострадалата, тяхната локализация и последователност. В тази насока се акцентира на обстоятелствата, че именно по експертен път са установени обстоятелствата, че на пострадалата са й били нанесени множество наслагващи се удари, със значителна сила, в жизненоважни органи на човешкото тяло; че от причинените й от тези удари телесни увреждания, пострадалата е изпитвала значителни по интензитет и по продължителност болки и страдания; че в продължение на две седмици след причиняването на смъртта на пострадалата, подсъдимия е водил телефонна кореспонденция с нейните близки роднини. Всички тези обстоятелства, според повереникът обуславят по несъмнен и категоричен начин наличието на квалифициращите убийството обстоятелства по чл.116 ал.1, т. 6, пр.2 и пр.3, вр. чл.115 от НК – извършването му по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост. Предлага при определяне на наказанието за това престъпление, съдът да съобрази в насока утежняване на наказателно-правното положение на подсъдимия, и съществуващите отрицателни данни за личността му, обуславящи и високата му степен на обществена опасност, като му наложи наказание доживотен затвор без замяна. Повереникът моли също така подсъдимия да бъде признат за виновен и за престъплението, за което му е повдигнато обвинение по пункт втори от обвинителния акт, в какъвто смисъл, според него, се явяват събраните по делото доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, частния обвинител П.Е.Б. изразява становище, че убийството на майка й – пострадалата А. Ц. е извършено умишлено от подсъдимия. Моли за това престъпление, на подсъдимия да му бъде наложено максимално по размер наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция договорният защитник на подсъдимия – адвокат В.С. изразява становище, че всички събрани в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, по категоричен начин оборват обвинителното твърдение, че подсъдимия е осъществил състава на престъпление по чл.116 ал.1, т.6 и 12, вр. чл.115, вр. чл.29 от НК. Изтъква, че няколко са безспорно установените по делото факти: – че подсъдимия е признал единствено за нанесен от него на пострадалата побой; - че смъртта на пострадалата се дължи на масивна кръвозагуба, настъпила в резултат на тежки травматични увреждания; - че механизма на причиняването им е нанесените многобройни силни удари, с твърди и тъпи предмети. Според защитникът, всички тези обстоятелства, които несъмнено са установени от съдебномедицинските експертизи, както и от обясненията на подсъдимия, не налагат категоричен извод, че именно подсъдимия е автор на процесното убийство, доколкото същите не изключват присъствието и на друго лице на мястото на престъплението и съпричастността му към причиняването на смъртта на жертвата. Изразява се и становище от защитникът, че ако съдът не възприеме тази негова теза за основателна, да приеме, че деянието на подсъдимия следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл.124 от НПК, тъй като несъмнено по делото е установено по експертен път, че смъртта на пострадалата е настъпила вследствие на кръвоизлив от причинен й побой. При условията на алтернативност, в случай че не се възприемат и тези доводи, защитникът моли съда да преквалифицира деянието на подсъдимия Р., като приеме липсата на квалифициращите обстоятелства по чл.116 ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, вр. чл.115 от НК, доколкото от една страна - „нищо в данните по делото не характеризира подсъдимия като жесток човек”, а от друга – начина на извършване на деянието не сочи на това, че пострадалата е изживяла особени мъки преди смъртта си. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за престъплението, се отправя искане от защитата, същото да бъде индивидуализирано при условията на чл.55 от НК, предвид наличните многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства – трудовата му ангажираност и социална интеграция, приноса на пострадалата за случилото се, наркотичната му зависимост. Излагат се доводи, че претендираното от държавното и частното обвинение наказание доживотен затвор не би било съответно на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия и на целите на специалната и генералната превенция. По отношение на повдигнатото срещу Р. второ обвинение – за кражба на процесните мобилни телефони, защитникът категорично твърди, че същото не е осъществено от обективна и от субективна страна.     

В последната си дума пред настоящата съдебна инстанция подсъдимият С.Г.Р. изразява съжаление за извършеното и моли за справедлива присъда.

С. окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Г.Р. е роден на *** г. в гр.П., с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, многократно осъждан.

През периода 11.05.2011 г. – 03.05.2015 г. подсъдимият пребивавал в Затвора – гр.П. за изтърпяване на наказание четири години лишаване от свобода, наложено му с определение от 09.02.2012 г. по ЧНД № 2323/2011 г. на РС П., по реда на чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК, като едно общо най-тежко наказание измежду тези, наложени му по НОХД № 3085/2011 г. на РС П. и НОХД № 1775/2011 г. на РС П.. По време на престоя си в затвора, подсъдимия Р. започнал контакти по телефона с пострадалата А. Л.Ц.,***. Последната често го посещавала и на свиждания в Затвора в гр.П.. Тези контакти на пострадалата с подсъдимия Р. станали причина и за развода й през 2014 г. От брака си пострадалата А. Ц. имала две навършили пълнолетие деца – частния обвинител /и свидетел/ П.Е.Б. и частния обвинител С.Е.Б..

След като през 2015 г. подсъдимият Р. бил освободен от затвора, поради изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода, любовната връзка между него и пострадалата продължила. Двамата взели решение да живеят на семейни начала в собствената на Ц. ***. Това свое решение пострадалата Ц. обявила и на своите близки – майка си – свидетелката С.Б.Ц., сестра си – свидетелката Е.Л.П. и дъщеря си – свидетелката П.Е.Б.. След като пострадалата Ц. представила подсъдимия Р. на посочените свидетели, същите изразили своето неодобрение на връзката й с него. Въпреки това, пострадалата продължила съвместното си съжителство с подсъдимия Р.. Първоначално Ц. работела като продавач-консултант в магазин за хранителни стоки в гр.Е. П., а след това започнала работа като складов работник в „Н. И.” в гр.Е. П.. Подсъдимият Р. също работил за известно време в посочената фирма.

Пострадалата Ц. поддържала много близки отношения с майка си и сестра си – свидетелките С.Ц. и Е.П., с които се срещала редовно и се чувала по телефона почти всекидневно. На тях Ц. споделяла подробности за отношенията си с подсъдимия и за финансовите им затруднения, като свидетелките й помагали със съвети и парични средства.   

През 2017 г. подсъдимият С.Р. заминал да работи в Обединеното Кралство Великобритания, където останал около половин година. През този период пострадалата Ц. прекъснала отношенията си него, но подсъдимия продължил да й се обажда по телефона и да я притеснява с искане да подновят връзката си. По това време пострадалата Ц. започнала интимна връзка се неин колега. Подсъдимият продължил да я търси по телефона, като започнал и да я заплашва. За тези заплахи пострадалата Ц. споделила на дъщеря си и на сестра си – свидетелите Б. и П., като им обяснила, че подсъдимия й казал, че ще я обеси и ще направи нещата така, че да изглеждат все едно се е самоубила.

След завръщането си в България, подсъдимият Р. станал още по настоятелен в обажданията си по телефона на пострадалата Ц., като искал последната да му върне обзавеждането на къщата й в с.Л. и да му прехвърли собствеността върху ползвания от Ц. лек автомобил, за който той имал претенции. Ц. споделила за това на сестра си – свидетелката Е.П. и двете заминали за гр.П., за да прехвърлят лекия автомобил в собственост на подсъдимия. Пред сестра си, пострадалата често споделяла, че изпитвала страх да живее в къщата в с.Л., че получава заплахи от подсъдимия, и че той „сигурно ще я убие”.

През 2017 г. подсъдимият Р. и пострадалата А. Ц. отново възобновили отношенията по между си и продължили да живеят съвместно в къщата в с.Л..

На 12.11.2017 г. свидетелката П.Б. *** и позвънила на пострадалата Ц., с молба да я вземе от летището с автомобил си. Пострадалата Ц. пристигнала заедно с подсъдимия Р. и закарали свидетелката Б. ***. След тази среща свидетелката Б. повече не видяла майка си.

На 14.11.2017 г., през деня, пострадалата А. Ц. се обадила по телефона на сестра си – свидетелката Е.П., за да поднесе поздравленията си за рождения й ден. На този ден свидетелката П. чула за последно по телефона пострадалата и не я видяла повече. Вечерта на същият ден свидетелката С.Ц. чула също за последно гласа на дъщеря си А. Ц. по телефона.   

За времето от този ден до 30.11.2017 г., на неустановена дата, вечерта, пострадалата А. Ц. и подсъдимия С.Р. се намирали в къщата в с.Л., на ул.”****” № **. Между двамата възникнал скандал, иницииран от подсъдимия Р., който твърдял, че пострадалата Ц. наред с него поддържала интимни отношения и с други мъже, което Ц. отричала. Конфликтът между двамата ескалирал, като от вербален прераснал във физически.  В моментът, в който двамата били в положение един срещу друг, подсъдимият започнал да нанася на пострадалата Ц. удари с юмруци в областта на лицето й. От своя страна пострадалата се опитала да се защити от ударите, при което подсъдимия Р. взел намиращата се в стаята дървена дръжка от брадва /секира/  и с нея започнал да й нанася множество, със значителна сила, удари по горните и долните крайници на пострадалата. В резултат на тази удари, на пострадалата А. Ц. й били причинени масивни, с наслагващ се характер кървонасядания в областта на горните и на долните крайници, обширни травматични джобове по тези крайници пълни с кръв, довели до масивна кръвозагуба, а от ударите по главата - закрита черепно-мозъчна травма. Пострадалата Ц. казала на подсъдимия, че се задушава и не може да си поеме въздух, както и че изпитва студ. Подсъдимият Р. сложил пострадалата да легне на леглото в спалнята, като преди това й свалил бельото. От причинените й наранявания, пострадалата Ц. изпитвала значителни по интензитет болки и страдания до момента, в който загубила съзнание, в резултат на настъпилата кръвозагуба и развиващия се отток на мозъка вследствие черепномозъчната й травма.    

 В същото време подсъдимият Р. бил седнал на фотьойл в спалнята, запалил цигара и заспал. Когато се събудил установил, че пострадалата А. Ц. е починала. Покрил трупа на Ц. със завивка и закрил огледалото в къщата с одеяло.

В къщата се намирали два броя мобилни телефони, собственост на пострадалата А. Ц., които същата ползвала – мобилен телефон марка „Леново” А1000, който пострадалата закупила по силата на договор от 21.12.2015 г. за лизинг на устройство /л.20-22, т.3 от ДП/ и мобилен телефон марка „Алкател” 4034АХ, който й бил подарен от колегите за юбилея й през 2017 г.   

Подсъдимият С.Р. взел двата мобилни телефони на починалата А. Ц. и напуснал къщата й.

На 18.11.2017 г. подсъдимия Р. заложил мобилния апарат марка „Леново” А1000 за сумата от 30,00 лева, в заложна къща „Д.”ЕООД, находяща се в гр.П., ул.******* № **, за което последната издала заложен билет № ********* /л.152, т.1 от ДП/. На датата 23.11.2017 г., в същата заложна къща подсъдимия Р. заложил и другия мобилен апарат на пострадалата А. Ц. – марка „Алкател” 4034Х, за сумата от 25,00 лева. За този договор, заложната къща също издала заложен билет № ********* /л.151, т.1 от ДП/.

Същевременно подсъдимият взел СИМ картите и картите памет на двата мобилни телефона на пострадалата. Около 02,00 ч. на 14 срещу 15.11.2017 г., от телефонен номер 0878******, който ползвала приживе пострадалата, подсъдимия Р. изпратил съобщение на мобилния телефон на свидетелката Е.П., с информация, че спешно трябва да замине със С. за гр.П., за да закарат някакъв багаж. Свидетелката П. споделила за полученото съобщение на майка си – свидетелката С.Ц.. На двете свидетелки им направило впечатление, че съдържанието на полученото от телефона на Ц. съобщение не било характерно за нейния стил и изказ на писане, както и, че никога до този момент тя не им била изпращала съобщение толкова късно през нощта. На сутринта свидетелката П. позвънила на мобилния телефон на сестра си, но не се свързала. От своя страна свидетелката С.Ц. също се обадила по телефона на дъщеря си, тъй като двете имали уговорка всяка сутрин да се чуват по телефона, а същата сутрин Ц. не й се обадила. При позвъняването на телефона на Ц., майка й чула единствено прекъсване на връзката. След това свидетелката С.Ц. получила съобщение от телефонния номер на пострадалата, с което последната й казвала повече да не я търси и да не й се обажда, защото телефона й не работи. Свидетелката Ц. се учудила на съдържанието на съобщението, тъй като дъщеря й не говорила с нея по този начин, а винаги се обръщала с думите: „Майче как си, майче какво има?”.

След една седмица подсъдимият Р. продължил да изпраща съобщения от телефонния номер на пострадалата 0878****** на мобилните телефони на свидетелките Е.П. и С.Ц.. С тези съобщения, свидетелките били информирани, че А. Ц. е в болница в гр.П. за предстояща операция. В следващите дни, както свидетелката П. така и свидетелката Ц. ходили до къщата, в която живеела пострадалата, но външната порта на двора била заключена и нито една от двете не влязла вътре.

Междувременно свидетелката П.Б. получила обаждане от местоработата на пострадалата, от където я уведомили, че майка й не е се явявала на работа от около седмица. Тъй като през този период свидетелката Б. не била чувала и виждала майка си, позвънила на леля си и баба си, които също й обяснили, че не са я чували, а единствено получавали съобщения по телефона. На следващият ден свидетелката Б. многократно звъняла на телефонния номер на майка си, но тя не отговаряла. От нейният мобилен номер 0878****** получила съобщение, че не може да говори по телефона, тъй като имала технически проблем с него. В следващите дни свидетелката Б. продължила да получава съобщения от посочения мобилен номер на майка си, в които последната й обяснявала, че била оперирана в болница и С. много й помагал с подкрепа и парични средства.

Тъй като близо две седмици близките на пострадалата А. Ц. не могли да осъществяват по никакъв начин връзка с нея, както и с подсъдимия С.Р., свидетелките П. и Б. решили да подадат сигнал в полицията. На 23.11.2017 г. вечерта същите уведомили дежурната част на РУ на МВР Е. П., че А. Ц. е изчезнала. На следващият ден Ц. била обявена за общодържавно издирване. През следващите дни служител на РУ на МВР гр.Е. П., група „Криминална полиция” – свидетелят Л.Т., на който бил възложен случая, посетил няколко пъти къщата на А. Ц. ***, за да провери дали има някой на адреса, но входната врата била заключена. Същевременно свидетелят Т. възложил задача на полицейските инспектори и на служителите от автопатрула от РУ на МВР Е. П. да го информират незабавно в случай, че забележат издирваната А. Ц. или лицето, с което същата живеела на семейни начала – подсъдимия С.Р.. Последният бил познат по име и визуално на служителите на РУ на МВР гр.Е. П., тъй като бил от криминалния контингент на населеното място.  

На 30.11.2017 г. полицейските служители от РУ на МВР гр.Е. П. – свидетелите П.Н., Е.М. и Д.Д. се намирали на автогарата в гр.Е. П., когато забелязали подсъдимия С.Р.. Свидетелят Н. повикал при себе си подсъдимия, разпоредил му да се легитимира и го поканил да дойде с него в полицейското управление. След като го завели там, полицейските служители го предали на служителите от група „Криминална полиция” при РУ на МВР Е. П. – свидетелите Л.Т. и Т.Я.. При проведен разговор с тях, подсъдимия С.Р. разказал, че между него и приятелката му А. Ц. възникнал скандал, който прераснал в побой, при който той нанесъл на Ц. удари с дръжката на брадва; че Ц. починала и трупът й се намирал завит с одеяло на леглото в спалнята; че оставил дръжката от брадвата в стаята на къщата; че е взел двата мобилни телефона собственост на Ц., извадил СИМ картите от тях и телефоните заложил в заложна къща в гр.П.; че в следващите дни изпращал от СИМ картата на Ц. съобщения до близките й, за да не се притесняват и да я търсят.

На същата дата – 30.11.2017 г. бил извършен личен обиск на подсъдимия С.Г.Р., обективиран в съставен протокол /л.33-37, т.1 от ДП/, при който от подсъдимия били иззети два броя банкови карти с издател „Си банк“, на името на А. Ц. с № 5136920045985205 и № 5168683451381404, картон с надпис на него „С.“ с изписан текст и цифри, лична карта № *********, издадена на А. Л.Ц., снимка на лице от женски пол, СИМ карта с надпис „Виваком“ с № 89359032300101424703, СИМ карта с надпис „Виваком“ с № 89359032300106202161, карта памет, карта памет с надпис „Адата“, мобилен телефон марка „Самсунг“ с ИМЕЙЛ № 358314069944216, ведно със СИМ карта.

С протокол за доброволно предаване /л.30, т.3 от ДП/ подсъдимият С.Р. предал на служител от РУ Е. П. – свидетеля С.П. ключовете от къщата на пострадалата А. Ц.,***.

На същият ден свидетелите Т.Я. и Л.Т. посетили къщата, находяща се на ул.”****” № **, в с.Л., Софийска област. Пристигайки на адреса отключили вратата с предадените им от подсъдимия ключове, влезли вътре в къщата и на леглото в спалнята видели трупа на А. Ц., завит с одеяло. Веднага уведомили дежурната част на РУ Е. П. и запазили местопроизшествието до пристигането на разследващ полицай от ОД на МВР С..

На 05.12.2017 г., в хода на образуваното досъдебно производство, свидетелят Т.Я. посетил заложна къща „Доверие”, находяща се в гр.П., ул.******* № **, където служител на същата му предал доброволно с протокол /л.150, т.1 от ДП/ 2 броя заложни билети, със заемател подсъдимия Р., за предаване в залог на мобилен телефон марка „Леново” А1000 и мобилен телефон марка „Алкател” 4034АХ, както и самите мобилни апарати.

На датата 30.11.2017 г. бил извършен оглед от разследващ орган при ОД на МВР С., на мястото на престъплението – недвижим имот, представляващ дворно място ведно с намиращата се в него едноетажна жилищна сграда, находяща се на адрес ул.”****” № **, в с.Л., Софийска област. Върху дървен шкаф в стая, вътре в къщата била открита метална част от брадва, иззета като обект № 1. Между дървеният шкаф и стената на помещението била открита и иззета /обект № 2/ дървена дръжка с дължина от 94 см., от едната страна на която имало следи от счупване, с червеникавокафяво петно с неправилна форма. В помещение обособено като спалня, на леглото бил установен труп на лице от женски пол, покрит със завивка. Били намерени и иззети намиращите се до трупа 3 броя калъфки за възглавници, чаршаф /обект № 4/, 3 ролки тиксо и 3 парчета мушама /обект № 3/ и угарка от цигара /обект № 5/.

С протокол за оглед на труп от 01.12.2017 г. /л.39, т.1 от ДП/ били иззети по разследването - дрехите от трупа на А. Л.Ц., нокти от лява и дясна ръка от трупа на същата, пръстен и гривна, кръв от трупа и влагалищен секрет.

Гореописаните вещи, приобщени като веществени доказателства в хода на образуваното досъдебно производство, били предмет на изследване по назначената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ по протокол № 18/ДНК - 530 /л.23-29, т.2 от ДП/. От заключението по тази експертиза се установява следното: по изследвания обект № 2 – дървена дръжка от брадва не се е доказало наличието на следи от кръв; при проведените изследвА.я на биологичния материал по метална част на брадва /обект № 1/, дървена дръжка /обект № 2/ и угарка от цигара /обект№ 3/ е установен един и същ ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада профила на С.Г.Р. и съответно произхожда от това лице; за изследвания биологичен материал от лява ръка на трупа на Ц. /обект № 4/, пръстен и гривна от трупа /обекти № 6 и 7/ е определен един и същ ДНК профил на лице от женски пол, който съвпада с профила на А. Л.Ц. и съответно произхожда от нея; за изследвания биологичен материал по ноктените изрезки от дясна ръка на трупа на Ц. /обект № 5/ се е установила смес на генетичен материал, от която по-голямото количество произхожда от А. Ц., а по-малкото количество биологичен материал произхожда от С.Г.Р..

Съгласно заключението на дактилоскопната експертиза по протокол № 18/ДКТ - 72 /л.33-35, т.2 от ДП/ по изследваните обекти – дървена дръжка и метална част от брадва, 3 броя ролки тиксо и 3 броя парчета мушама, не са открити годни за сравнително изследване и идентификация дактилоскопни следи.

Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 842/2017 г. /л.6,7, т.2 от ДП/, при огледа и аутопсията на трупа на А. Л.Ц. са установени следните травматични увреждания: масивни с наслагващ се характер кървонасядания в областта на горните и долни крайници; обширни травматични джобове по долните и горните крайници пълни с кръв в количество над 2500 мл.; кръвонасядания по лицето, съчетани с травматичен оток; тежък оток на мозъка с вклиняване; оток на белия дроб; остър кръвен застой на вътрешните органи; точковидни кръвоизливи по серозите.  Според обсъжданото заключение, смъртта на А. Л.Ц. се дължи на масивната кръвозагуба, настъпила в резултат на тежките травматични увреждания на горните и долни крайници, съпроводени със значителен по обем кръвоизлив. Смъртта е нестъпила за продължителен период от време от нанасянето на уврежданията. Вещото лице е приело в заключението си и, че установените травматични увреждания се дължат на множество наслагващи се удари със значителна енергия, нанесени с твърди тъпи предмети, със сравнително гладка контактна и широка контактна повърхност. Прието е и, че състоянието на трупа по време на аутопсията отговаря на смърт не по-малко от 10-15 денонощия, предвид трупните изменения и мястото, на което е намерен.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице, изготвило обсъжданата експертиза приема вероятността, първо да са били причинени уврежданията на пострадалата в областта на главата, от удари с юмруци, обяснение за което е намерил в обстоятелството, че в теоритичен план твърд тъп предмет би нанесъл разкъсно-контузна рана в областта на главата, каквато в случая не е констатирана при пострадалата. В тази връзка пак при разпита си в съдебно заседание, вещото лице по тази експертиза е достигнало и до извод, че защитния характер на констатираните при пострадалата Ц. телесни увреждания по горните крайници, му дава основание да приеме, че след нанасянето на ударите в областта на главата, пострадалата не е изгубила съзнание, а се е опитвала да се предпази от тези удари, поради което са последвали ударите с твърд тъп предмет по горните и долните крайници.

Извършена е и допълнителна съдебномедицинска експертиза № 67/2017 г. /л.9, т.2 от ДП/, която е потвърдила констатациите на гореобсъдената експертиза относно установените при аутопсионното изследване на трупа на А. Ц. травматични увреждания. Видно е от заключението по тази експертиза и, че установените по крайниците на последната наранявания са локализирани в богато инервирани и болезнени зони, като са причинили на пострадалата значителни по интензитет болки и страдания, които същата е изпитвала до момента, в който е загубила съзнание, в резултат на развиващия се оток на мозъка, вследствие черепномозъчната травма, от една страна, както и от падането на кръвното налягане вследствие напредващата кръвна загуба, от друга страна. До този момент, според вещото лице, пострадалата е могла да извършва активни действия, които предвид характера, морфологията и локализацията на травмите са били значително качествено и количествено променени, а същевременно е осъзнавала състоянието, в което се намира и е изпитвала значителни болки и страдания.

От заключението на назначената, изслушана и приета от настоящия съдебен състав допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.291 от съдебното производство/ се установява, че констатираните при аутопсията на трупа на пострадалата А. Ц. наранявания в областта на лицето са били причинени при нанасяне на удари при положение на пострадал и нападател лице в лице. Останалите увреждания по крайниците са били причинени при променящо се взаимно положение на двете тела, без да има възможност да посочи точно кои от уврежданията в какво положение на телата са причинени, поради техния голям брой и наслагващ се на ограничена площ характер. Относно средствата за причиняване на двете групи увреждания, констатирани при пострадалата, експертът е посочил, че тези, в областта на главата се дължат на удари нанесени с предмет с гладка контактна повърхност, каквито са частите на човешкото тяло /ръце, крака/, а нараняванията по крайниците – от удари с твърд, тъп предмет с продълговата форма, какъвто предмет се явява иззетия като веществено доказателство – дръжка за секира, означен като обект № 2 в протокола за оглед на местопроизшествие 31.11.2017 г.

Във връзка с така даденото заключение, експертът от съдебномедицинската експертиза отбелязват още и вероятността първите удари да са нанесени в областта на главата и горните крайници, а впоследствие да са нанесени и уврежданията по останалите засегнати части от тялото на пострадалата. Механизмът на тяхното причиняване е наслагващи се, множествени удари, нанесени с твърди тъпи предмети с гладка контактна повърхност, а уврежданията в областта на крайниците са могли да бъдат причинени и от действието на предмет с продълговата контактна повърхност.

          Според заключението на извършената съдебнохимическа експертиза № А-738 /л.13, т.2 от ДП/ в изследваната проба от кръв, взета от трупа на А. Ц. е установено наличие на етилов алкохол в количество 0,27 промила.

          Назначената по делото съдебнохимическа експертиза № 683 /л.14, т.2 от ДП/, изследвала пробата кръв, взета от трупа на А. Ц. за наличие на Алкалоиди, Барбитурати, Салицилати и други лекарствени средства, е установила липсата на такива.

          От заключението на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.50-60, т.2 от ДП/ се установява, че подсъдимия С.Р. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си и постъпките си към момента на инкриминираното му деяние. При експертното изследване вещите лица не са установили и качествени отклонения в психичното функциониране на подсъдимия Р., а единствено наличие на комбинирана зависимост към опиоиди /хероин, метадон/ и стимуланти /амфетамини, метамфетамини/, не съставляващо психиатрична патология. Експертите са отбелязали още, че при подсъдимия не е било налице афектно отреагиране /физиологичен или патологичен афект/ към момента на деянието, не е бил в състояние на силно раздразнение, породено от пострадалата. Във връзка с дадените от подсъдимия обяснения на досъдебното производство за липса на пълен спомен за случилото се за времето от възникналия между него и пострадалата конфликт до този, в които пострадалата му се оплакала, че се задушава и той й помогнал да си легне, при разпита им в съдебно заседание вещите лица са приели, че тази амнезия може да се обясни с известни паметови нарушения при него, а също и със защитни механизми на личността /защитна амнезия/.

По делото е назначена и изготвена допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.66-77, т.2 от ДП/, която потвърждава констатациите на обсъдената по-горе, за липса на установено при подсъдимия Р. афектно отреагиране /физиологичен или патологичен афект/ към момента на деянието. Експертите, изготвили тази експертиза, въз основа на дадените от обвиненото лице обяснения са извели категорично заключение, че към момента на деянието, подсъдимия не се е намирал в състояние на физиологичен афект /силно раздразнение/.

          Съгласно заключението на оценителната експертиза /л.89-92, т.2 от ДП/, пазарната стойност на процесния мобилен телефон марка „Леново” А1000 възлиза на 158,28 лева и на мобилен телефон марка „Алкател” 4034АХ – на сумата от 80,50 лева, изчислени към датата на деянието.

Гореизложената фактическа обстановка, този състав на СОС прие за установена въз основа на събраните в рамките на съдебното следствие доказателствени материали, а именно:

- гласни доказателствени средства – частично от обясненията на подсъдимия С.Р., депозирани от него в хода на съдебното следствие, включително и тези дадени от него на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им на основание чл.279 ал.2, вр. ал.1, т.3 и 4 от НПК, показания на свидетелите С.Б.Ц., П.Е.Б., Е. Л.П., Т.Д.Я., Л.Й.Т., С.Н.П., П.Д.Н., Е.Г.М., Д.С.Д., И. А. М., Л.И. С.;

- писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.16-31 т.1 от ДП/, протокол за обиск /л.33-37, т.1 от ДП/, протокол за оглед на труп /л.39-45, т.1 от ДП/, месечна сметка от „Виваком” /л.108-109, т.1 от ДП/, протокол за доброволно предаване, заложни билети /л.15-152, т.1 от ДП/, справка за съдимост /л.5-11, т.3 от ДП/, справка за криминалистическа регистрация /л.13-15, т.3 от ДП/, гаранционни карти, фактури и договори /л.18-26, т.3 от ДП/, препис-извлечение от акт за смърт /л.27, т.3 от ДП/, удостоверение за родствени връзки /л.29, .3 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л.30, т.3 от ДП/, декларация /л.31, т.3 от ДП/, справки от Мтел, Теленор и Виваком /л.64-67, т.3 от ДП/;

- способите за доказване – съдебномедицинска експертиза на труп /л.6, т.2 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.8, т.2 от ДП/, допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.291 от съдебното  производство/, съдебно-химическа експертиза /л.14, т.2 от ДП/, съдебно-химическа експертиза № А-738/2017 г. /л.13, т.2 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.291 от съдебното производство/, съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.50-60, т.2 от ДП/, допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.66-77, т.2 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ /л.23-29, т.2 от ДП/, техническа експертиза /л.38-47, т.2 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на подсъдимия /л.2, т.2 от ДП/, оценителна експертиза /л.89, т.2 от ДП/, дактилоскопна експертиза /л.30-35, т.2 от ДП/.

За да обоснове решаващите си фактически изводи /описани по-горе/ относно релевантните по делото обстоятелства, съставът на СОС се довери изцяло на показанията на свидетелите С. Б. Ц., Е.Л.П. и П.Е.Б., и отчасти на обясненията на подсъдимия С.Р., депозирани от него в хода на съдебното следствие, включително и тези дадени от него на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им на основание чл.279 ал.2, вр. ал.1, т.3 и 4 от НПК, които са преки първични доказателствени средства. В подкрепа на гореизложените констатации по фактите са и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Л.Т., Т.Я., С.П., П.Н., Е.М., Д.Д., обективните находки, намерени при извършените огледи, заключенията на експертизите. В тази насока, преди всичко съдът взе предвид показанията на свидетелите С.Ц., Е.П. и П.Б., които кредитира изцяло. Фактът на съществуващите близки родствени отношения на тези свидетели с пострадалото лице А. Ц., не може априори да доведе до дискредитиране на техните показания, като необективни, заинтересовани и недобросъвестни. За настоящият съдебен състав не е налице никакво съмнение за тяхна пристрастност, заинтересованост и неправдивост при излагане на фактите от значение за делото, като същите добросъвестно и обективно възпроизведоха възприятията си за отделните етапи на случилото се. Отделно от това, между събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели и останалия доказателствен обем по делото, съдът не намери съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв характер /съществени за релевантните обстоятелства по делото/ съдът не откри и между отделните показания на така посочените свидетели. В частност, показанията на свидетелите Ц., П. и Б. са източник на преки фактически данни за предхождащите инцидента отношения между подсъдимия и пострадалата А. Ц.; за проблемите по между им от финансово и битово естество; за афиширани пред пострадалата вербални закани с убийство от страна на подсъдимия; за близката емоционална връзка, която е съществувала между пострадалата и свидетелите, и в частност за обстоятелството, че същите имали навика да се чуват по телефона ежедневно; за обстоятелството, че свидетелките Ц. и П. чули за последен път гласа на пострадалата по телефона на датата 14.11.2017 г., след който момент не я и видяли повече; за невъзможността да осъществят контакт с пострадалата след тази дата и за получаваните от тях съобщения от личния телефонен номер на същата, чието съдържание не било характерно за нейния стил на изказ и писане; за обстоятелството, че на датата 30.11.2017 г. бил намерен трупа на А. Ц. ***, след като свидетелите подали сигнал в полицията за изчезването й; за факта, че процесните мобилни телефони са били във владението на пострадалата и същата ги е ползвала преди смъртта си. По отношение на така посочените факти, е налице пълно съвпадение в показанията на посочените свидетели, и последните се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно: писмени доказателствени средства – протокол за оглед /л.16-31, т.1 от ДП/, който установява открития труп на А. Ц. в къщата, обитавана от нея и от подсъдимия; - свидетелските показания на полицейските служители Л.Т. и Т.Я., предприели действия по издирването на обявената за изчезнала от близките й А. Ц. и открили трупа й в къщата; - обясненията на подсъдимия С.Р., касаещи факти, относно съвместното им съжителство с пострадалата и отношенията по между им; констатираната от него смърт на Ц. въпросната нощ и оставането на трупа й на леглото в къщата; изпратените от него съобщения от мобилния телефон на пострадалата до близките й, след нейната смърт; - протокол за извършения личен обиск на подсъдимия /л.33-37, т.1 от ДП/, при които са намерени в него личните документи на пострадалата и СИМ картите на ползваните от последната мобилни устройства; заключението на техническата експертиза /л.38-48, т.2 от ДП/, изследвала съдържанието на така приобщените веществени доказателства. Ето защо, този състав на СОС не намери основания да не се довери на коментираните свидетелски показания, доколкото  оценката им за достоверност зачита и съдържанието на посочените доказателствени източници. 

При преценка на обясненията на подсъдимия С.Р., този състав на СОС взе предвид, че от една страна те са процесуален способ и средство за осъществяване на защита, но от друга са и доказателствено средство за фактите, които установяват. С оглед на това дадените от подсъдимия сведения за случилото се следва внимателно да се анализират, като се съпоставят с други източници на доказателства. Съобразявайки тези условия, съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия С.Г.Р. /както тези приобщени от досъдебното производство чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4 НПК, така и тези, дадени от него в хода на съдебното следствие/, в частите им, в които установяват обстоятелствата досежно съвместното им съжителство с пострадалата и отношенията помежду им; възникналата между двамата конфликтна ситуация, породена от изразените съмнения на подсъдимия за поддържана от Ц. друга интимна връзка; състоянието на пострадалата след това, действията и думите й, както и тези на подсъдимия; констатирането на смъртта на Ц. и оставането на трупа й на леглото в стаята; осъществяваната след този ден от подсъдимия кореспонденция от телефона на пострадалата с нейните роднини; отнемането на мобилните телефони, ползвани от Ц. и предоставянето им в залог,  доколкото тези обяснения са източник на доказателства за посочените интересуващи процеса факти. Съдът обсъди тези обяснения на подсъдимия във връзка с другите доказателствени материали, които  възприема и кредитира, и констатира пълното им съответствие с тях и в частност - с показанията на свидетелите С.Ц., Е.П., П.Б., както и тези, на полицейските служители Л.Т. и Т.Я., с обективираните в съответните протоколи, огледи на местопроизшествието и на трупа на пострадалата, със заключенията на съдебномедицинската експертиза на труп и съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства /л.23-29, т.2 от ДП/, с приложените писмени доказателства – два броя заложни билети /л.151,152, т.1 от ДП/.

Във връзка извършваният доказателствен анализ на коментираната част от обясненията на подсъдимото лице, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи констатираното съществено несъответствие на същите с останалите доказателствени източници по делото, което обаче е преодолимо и не е от естество да компрометира изводите по фактите от кръга на чл.102 ат НПК. В този аспект съдът не прие за достоверни обясненията на подсъдимия Р. в частта им, установяваща датата на възникналия между него и пострадалата словесен скандал, прераснал впоследствие във физически и съответно завършил с причиняването на смъртта на Ц., отчитайки несъответствието на тези гласни доказателствени източници с данните, съдържащи се в съществуващите други такива – показания на свидетелите Е.П. и С.Ц.. Така, в обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, както и в тези, приобщени по съответния процесуален ред от първата фаза на процеса, конкретно се твърди, че тези събития са се случили на датата 13-ти срещу 14-ти ноември 2017 г. От друга страна, в показанията си свидетелите С.Ц. и Е.П. категорично заявяват, че за последен път се чули по телефона с пострадалата А. Ц. на датата 14 ноември, на която дата свидетелката П. имала рожден ден. Това противоречие съдът преодолява като игнорира в тази им част обясненията на подсъдимия Р. и съответно кредитира с доверие показанията на посочените свидетели, доколкото напълно правдиво и логично е последните да си спомнят ясно събитията именно от тази дата, която е рождена за свидетелката П., а за свидетелката Ц. пък е свързана с раждането на една от дъщерите й.  

В останалата им част, относно твърдяната от подсъдимия Р. липса на спомен за времето, след възникването на вербалния конфликт с пострадалата А. Ц. до момента, в който възприел последната да седи /лежи/ на леглото, оплаквайки се, че й е студено и се задушава, обсъжданите обяснения на подсъдимия, съдът приема, като лансиращи защитната му версия. В тази им част обясненията на подсъдимия са объркани, непоследователни, некатегорични, за да бъдат достатъчно убедителни относно истинността на пресъздадените в тях факти. Следва да се отбележи  и тяхната вътрешна противоречивост – така в приобщените от първата фаза на процеса обяснения при първоначалния му разпит  подсъдимия твърди, че „след като видял телефона на А., започнали разговор … около 24,00 ч. изгубил ясен спомен за случилото се и когато около 01,30 - 2,00 ч. се осъзнал, А. седяла на спалнята, имала синини по лявото око и я болели ръцете…разказала му, че я е удрял доста пъти в областта на ръцете, раменете и краката, че по лицето я е удрял с ръка, а по тялото с дръжката на балтията” /л.77, т.1 от ДП/, след това в последващия си разпит е дал обяснения /също приобщени по делото по съответния процесуален ред – л.86, т.1 от ДП/, с които „признава, че е удрял А. на 13 срещу 14.11.2017 г. през нощта, което може да е съпричинило смъртта й, но не е действал с умисъл да я убие”, а в обясненията си пред настоящата инстанция веднъж заявява, че „не помни ударите, които е нанасял” и втори път, че не помни изобщо да е удрял по някакъв начин пострадалата. Следователно, с изложените обяснения на подсъдимия за отсъствието на спомени у същия за осъществено от него физическо въздействие върху телесната цялост на пострадалата, резултирало в настъпилата смърт на същата /дали е нанасял удари на пострадалата, каква е била тяхната локализация и средството за нанасянето им/, се пресъздава единствено и само защитна версия. Чрез тези обяснения подсъдимият е реализирал правото си на защита и тези обяснения са съобразени изцяло с възприетата от него защитна позиция по делото, обективирана в претенцията му деянието да бъде квалифицирано като непредпазливо причиняване на смърт в резултат на нанесена телесна повреда. Нелогично и неправдоподобно е подсъдимия Р. да си спомня в подробности и детайли всяко едно от действията, извършени от него непосредствено преди и след деянието /включително и с възпроизвеждане на конкретни дати за отделните етапи на случилото се, конкретни негови думи и действия, както и тези на пострадалата/, а да заявява липса на спомен за конкретните извършени от него фактически действия, насочени и причинили умъртвяването на пострадалата. Следва обаче да се даде вяра на подсъдимия Р. за обясненията му, в които признава за нанесени удари на пострадалата А. Ц.. Правдиво е и твърдението на подсъдимия, че Ц. му е разказала за причинените й удари от него /подсъдимия/ в областта на лицето с ръка и с дръжката на брадвата – по ръцете и краката й. Така изложените от подсъдимия обяснения /в обсъжданата им част/ намират пълна подкрепа в останалия доказателствен материал по делото – писмени доказателствени средства – протокол за оглед /л.16-20, т.1 от ДП/, съдържащ данни за открития в къщата труп на А. Ц. и за намерената дръжка от брадва, както и за конкретното място на установяването им; заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ /л.23-29, т.2 ДП/, която установява, че биологичния материал по този обект произхожда от подсъдимия Р.; заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на жертвата /л.6, т.2 от ДП/ относно броя и вида на телесните увреждания, тяхната локализация и механизма на причиняването им; заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза /л.291 от съдебното производство/ установила вероятната последователност на нанесените на пострадалата удари и възможността тези, в областта на краката и ръцете да са били причинени с иззетото веществено доказателство – дръжка от брадва. Видно от заключението на последно цитираната експертиза, на пострадалата са били причинени следните наранявания: масивни с наслагващ се характер кръвонасядания в областта на долните и горните крайници, с обширни травматични джобове по тях, пълни с кръв в количество над 2500 мл. и кръвонасядания по лицето, съчетани с травматичен оток. По отношение на механизма на причиняване на уврежданията, вещото лице е дало заключение, че уврежданията в областта на главата се дължат на удари, нанесени с предмет с гладка контактна повърхност, каквито са и частите на човешкото тяло – крак, ръка. Според експертът, нараняванията по крайниците могат да бъдат причинени от удари с твърд тъп предмет с продълговата форма, какъвто предмет се явява и описаното като веществено доказателство под № 2 в огледния протокол – парче дърво /дръжка от секира/. Следователно, заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза напълно потвърждава обясненията на подсъдимия както относно вида на нанесените на пострадалата удари и средствата за нанасянето им, така и по отношение на механизма на причиняване на уврежданията и тяхната локализация. С оглед на това, съдът прие, че в обсъжданата им част обясненията на подсъдимия С.Р. следва да бъдат кредитирани като отговарящи на действителното фактическо положение. 

Съдът прие с доверие и показанията на свидетелите Т.Д.Я. /включително и тези, дадени от него на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК в посочените части/, Л.Й.Т. /включително и тези, дадени от него на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК/, С.Н.П. /включително и съответните приобщени показания на този свидетел от досъдебното производство, на основание чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК/. Същите са кореспондиращи си и пресъздават възприятията на всеки един от тези свидетели по логически последователен, житейски достоверен, обективен и безпристрастен начин. Свидетелските показания на посочените полицейски служители предлагат информация за споделеното им от подсъдимото лице при задържането му на 30.11.2017 г., в рамките на проведена с него „беседа” при условията и регламента на ЗМВР.

В практиката си ВКС неведнъж е имал повод да изрази становище, че процесуалният закон, както и правната наука, не познават такова процесуално-следствено действие. Провежданите „беседи” с подсъдимия при задържането му на основание ЗМВР и преди подсъдимия да има все още каквото и да е процесуално качество, по съществото си не са нищо друго освен предварително снети обяснения от задържаното лице, по отношение на което има данни и съмнения да е съпричастно към извършено престъпление, с цел получаване на информация за начало и насоки на разследването, за разработване на следствени версии. Тези действия се извършват от лица, които не са разследващи органи по смисъла на НПК, а са полицейски служители и участници в екипа, който работи по случая. Поради това те нямат никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса, а проведените от тях разговори /”беседи”/ с подсъдимия не са доказателствено средство. В този смисъл Р. 486/2015 г. на 1 н.о. , Р. № 163/2010 г. на 3 н.о. на ВКС. 

Настоящият случай е именно такъв и затова не съществувала процесуална пречка за разпита на полицейските служители Я., Т. и П. в качеството на свидетели по делото. Депозираните от тях показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от доказателствената съвкупност, доколкото направената им оценка сочи на тяхната достоверност. В показанията им са изнесени възприетите от тях факти в рамките на проведения разговор с подсъдимия, при който същия им признал, че е причинил смъртта на пострадалата А. Ц. и в частност – за обстоятелствата относно възникналия между него и Ц. скандал, който прераснал в побой над нея; за нанесените по главата и тялото на същата удари с ръце и с дървена дръжка от брадва; за настъпването на смъртта й след това; за местонахождението на трупа на пострадалата - на леглото в къщата в с.Л., в която двамата живеели заедно; за пребиваването му там от повече от две седмици; за факта, че след като подсъдимия констатирал смъртта на Ц., отнел от къщата й ползваните от нея мобилни телефони, които устройства заложил в заложна къща в гр.П., а от СИМ картата с нейния номер изпращал съобщения до близките й. Процесуалната стойност на съдържимите се в посочените свидетелски показания фактически данни в очертаната част, ги определя като производни по характер доказателства, доколкото те не отразяват и пресъздават лично възприети обстоятелства за инкриминираното престъпление и неговото авторство, а възпроизвеждат съобщени от подсъдимия С.Р. извънпроцесуални признания за неправомерния акт.

Правната природа на производните доказателства предпоставя тяхната процесуална роля и предназначението им в наказателното производство. Известно е в правната доктрина и в съдебната практика, че е недопустимо подмяната на първични доказателства с производни, освен в три хипотези: - когато производните се явяват средство за разкриване на първични доказателства; - когато служат за проверка на първични доказателства; - когато заменят първичните доказателства, ако те се окажат недостъпни. Конкретиката на настоящото дело индицира именно на една от лимитираните хипотези – проверка на приобщени първични доказателства - обяснения на подсъдимото лице. Т.е. доколкото показанията на свидетелите Я., Т. и П. възпроизвеждат доказателствен факт – предпроцесните изявления на подсъдимия Р. за неговото авторство в инкриминираното деяние, този доказателствен факт /признанието/ е допустимо да се включи в процеса не с цел да бъдат подменени първични доказателства, а с оглед проверката на същите. При извършването на последната, съставът на СОС констатира пълната и безусловна кореспонденция на обсъжданите свидетелски показания в отделните им части с източниците на преки доказателства по делото, а именно: в подкрепа на твърдените от свидетелите факти, че пред тях подсъдимия Р. признал за възникнал словесен сблъсък между него и пострадалата Ц., при който той й нанесъл удари със счупена дръжка на брадва и настъпила смъртта й; че трупа на Ц. оставил на леглото в къщата, в която са живяли заедно; че въпросната дръжка от брадва също е оставил в една от стаите на къщата, на първо място - са обясненията на подсъдимия Р., които са в напълно идентичен смисъл; на второ място – протокола за оглед на местопроизшествието, който установява мястото на откриване на трупа на Ц. – покрит със завивка на леглото в къщата, както и местонахождението в къщата на въпросната дръжка от брадва; на последно място – заключението на назначената и приета от настоящия съд допълнителна СМЕ, която по експертен път е установила броя и силата на нанесените на пострадалата удари, тяхната локализация, характера и вида на причинените травматични увреждА.я на пострадалата, механизма на причиняването им и възможността същите да са причинени от въпросната дървена дръжка от брадва. Показанията на свидетелите Я., Т. и П. относно споделените им от подсъдимия обстоятелствата, че трупа на А. Ц. се намирал в къщата от около две седмици, мястото и положението в което се намира, както и че има ключове от тази къща, кореспондират напълно с обясненията на подсъдимия Р.; с протокола за доброволно предаване /л.30, т.3 от ДП/, който удостоверява предоставените от подсъдимия на свидетеля П. ключове от къщата на пострадалата; със заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на жертвата /л.6, т.2 от ДП/, достигнала до извод, че състоянието на трупа отговаря на смърт от не по-малко от 10-15 денонощия.  По-нататък - в подкрепа на дадените от свидетелите Т., Я. и П. сведения за признанието на подсъдимия, че след смъртта на пострадалата взел ползваните от нея два мобилни телефона и ги заложил в заложна къща в гр.П., а от СИМ картата на телефона й изпращал съобщения до близките й, за да не се усъмнят, са както обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетелите П.Б., Е.П. и С.Ц., приложените писмени доказателства – заложни билети /л.151,152, т.1 от ДП/.

След като съпостави по посочения начин показанията на  свидетелите Т., Я. и П. с изброените източници на доказателства, като отчете пълната им кореспонденция с тях, съдът прие, че същите следва да заслужат доверието на съда, като добросъвестни, достоверни и обективни. Доколкото е налице известно колебание в показанията им от двете фази на процеса, касаещо конкретни дати и подробности от случилото се, според този състав на СОС, това не води до цялостното им дискредитирани и може да се обясни с избледняването на спомена, с отдалечаването във времето от участието в събитието до даване на сведения за него пред съда /близо три години/. 

          Съдът дава вяра и на показанията, изложени от свидетелите П.Н., Е.М., Д.Д. /полицейски инспектори при РУ на МВР Е. П./, тъй като същите не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото, а посочените от тях факти кореспондират изцяло на останалите доказателства.

          От доказателственият материал, събран по делото, следва да се ценят и всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като те са изготвени съобразно изискванията на процесуалния закон.

Съдът възприе изцяло заключенията на приетите по делото експертизи, а именно: съдебномедицинска експертиза на труп /л.6, т.2 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.8, т.2 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.129 съдебното производство/, съдебно-химическа експертиза /л.14, т.2 от ДП/, съдебно-химическа експертиза № А-738/2017 г. /л.13, т.2 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.291 от съдебното производство/, съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.50-60, т.2 от ДП/, допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.66-77, т.2 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ /л.23-29, т.2 от ДП/, техническа експертиза /л.38-47, т.2 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на подсъдимия /л.2, т.2 от ДП/, оценителна експертиза /л.89, т.2 от ДП/, дактилоскопна експертиза /л.30-35, т.2 от ДП/. Посочените експертни заключения са компетентно изготвени, обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не пораждат съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на СОС прие, че по делото по безспорен и несъмнен начин се доказа авторството на подсъдимия С.Г.Р. в извършването на инкриминираната му по пункт първи от обвинителния акт, престъпна деятелност. В подкрепа на този фактически извод са обективните находки, установени при извършените огледи, приобщените по делото веществени доказателства, кредитираните части от обясненията на самия подсъдим, както и кредитираните показания на гореизброените свидетели, заключенията на експертизите. Посочените доказателствени материали са източник на множество доказателства досежно основния /главния/ факт по делото, след съвкупната преценка на които /поотделно и във взаимната им връзка/, фактическият извод, че именно подсъдимия С.Р. е извършител на деянието /умъртвяването на пострадалата/, е единствено възможният в случая. Действително по делото се установява, че подсъдимия и пострадалата А. Ц. са били в близки любовни и интимни взаимоотношения, и двамата са живеели на семейни начала от няколко години в къщата на пострадалата, както и че подсъдимия принципно не е имал никакъв конкретен мотив да убива приятелката си. По делото се установява обаче, че въпросната вечер между тях възникнал спор, по повод съмненията на подсъдимия, че пострадалата има връзка с друг мъж, което последната отричала. Подсъдимият се ядосал и от видяната от него в мобилния телефон на пострадалата снимка на друг мъж. Конфликтът между двамата ескалирал, като от вербален прераснал във физически.  В моментът, в който двамата били в положение един срещу друг, подсъдимият започнал да нанася на пострадалата Ц. удари с юмруци в областта на лицето й. От своя страна пострадалата се опитала да се защити от ударите, при което подсъдимия Р. взел намиращата се в стаята дървена дръжка от брадва и с нея започнал да й нанася множество, със значителна сила, удари по горните и долните крайници на пострадалата. Именно това се явява и моментът, в който у подсъдимия е възникнал внезапния пряк умисъл да умъртви пострадалата, тъй като е съзнавал, че нанасяйки с дървената дръжка множество, наслагващи се удари и то със сила определена от вещите лица като значителна, по главата и крайниците на пострадалата Ц., някои от които и нанесени с юмруци по главата, то неизбежно ще се стигне до такова засягане на телесната цялост на същата, което ще има за пряка последица настъпването на смъртта й. Както бе казано по-горе, въз основа на кредитираните части от обясненията на самия подсъдим, както и кредитираните показания на гореизброените свидетели, обективните находки, установени при извършените огледи на мястото на произшествието и на трупа на жертвата, заключенията на съдебномедицинските експертизи, съдът приема за безспорно установени от фактическа страна обстоятелствата, че именно подсъдимия Р. е било лицето, нанесло смъртоносните удари на пострадалата. От заключенията, дадени по изпълнените съдебномедицински експертизи, съдът намира за установени по несъмнен и категоричен начин обстоятелствата относно характера, броя и силата на ударите, тяхната локализация, характера и вида на причинените травматични увреждания на пострадалата и обстоятелството, че последните са станали непосредствена причина за настъпилата смърт на пострадалата. Именно експертният извод по тези заключения, че уврежданията в областта на главата се дължат на удари, нанесени с предмет с гладка контактна повърхност, каквито са и частите на човешкото тяло – крак, ръка, а нараняванията по крайниците могат да бъдат причинени от удари с твърд тъп предмет с продълговата форма, какъвто предмет се явява и описаното като веществено доказателство под № 2 в огледния протокол – парче дърво /дръжка от брадва/, както и установеното наличие на произхождащ от подсъдимия биологичен материал по приобщената по делото дървена дръжка от брадва /СМЕ на веществени доказателства чрез ДНК анализ/, са дали основание на СОС да приеме и констатацията си по факта, че със същото това средство подсъдимия е оказал физическото въздействие върху пострадалата, причинило й тежките телесни увреждания, имащи за последица нейната смърт. В тази връзка съдът взе в предвид и дадените разяснения от вещото лице д-р.Т. при разпита му в съдебно заседание от 16.01.2020 г. пред настоящия съд, който приема вероятността ударите в областта на главата на пострадалата да са причинени от удари с юмруци, основание за което е намерил в липсата на констатирани при аутопсионното изследване на трупа разкъсно-контузни рани в тази област, каквито задължително би нанесъл твърд тъп предмет. Отново във връзка с механизма на причиняване на уврежданията и по-точно във връзка с поредността на нанесените на пострадалата удари, съдът взе в предвид, както обясненията на подсъдимия, така и заключенията на съдебномедицинските експертизи, от съвкупната преценка на които достигна до фактическия извод, че първоначално подсъдимия е започнал да нанася удари с ръце /юмруци/ в областта на лицето на пострадалата и след това удари с процесната дървена дръжка от брадва в областта на горните и долните крайници на пострадалата. В посоченият аспект съдът прецени отново дадените допълнителни разяснения на вещото лице в съдебно заседание 16.01.2020 г., според които уврежданията по горните крайници на пострадалата са от типа на т.нар. „защитни” и се получават обикновено при опит на жертвата да се предпази /защити/, което означава че причиняването им е било предхождано от нанасянето на уврежданията в областта на главата.

В обобщение на изложеното следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав счита без всякакво съмнение, че  съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, взети в тяхната връзка /както по между им, така и с основния факт/, обуславят един еднозначен, безспорен и несъмнен извод, че подсъдимия С.Р. е единствено възможния извършител на процесното деяние – умишленото умъртвяване на пострадалата А. Ц.. В тази връзка несъстоятелни са възраженията на защитата, че наличните по делото данни относно установените по експертен път наранявания на пострадалата, причинили смъртта й, механизма на причиняването им и средствата за нанасянето им, както и обясненията на подсъдимия, че единствено е нанесъл побой на пострадалата, правят вероятно съществуването и на други версии за авторството на престъплението. Наличната по делото доказателствена съвкупност по никакъв начин не прави вероятно съществуването на друга версия за извършителството на престъплението, а още по-малко за присъствието на други лица /освен подсъдимия и пострадалата/ на мястото на престъплението, в какъвто смисъл са доводите на защитата, останали изцяло неподкрепени с конкретни факти.

Според настоящият състав на СОС, изложения по-горе анализ на доказателстевните материали обосновава и недвусмисленият извод за безспорна и категорична установеност и на факта, че автор на инкриминираното по пункт втори от обвинителния акт присвоително престъпление е именно подсъдимия С.Р.. В тази насока са както неговите самопризнания, възпроизведени в процеса чрез дадените от него по реда на НПК обяснения, и проверени чрез показанията на свидетелите Т., Я. и П., така и показанията на свидетелите П. и Б. и събраните писмени фактически данни, установяващи владелеца на процесните движими вещи. Подсъдимият Р. не отрича в обясненията си, че след като установил смъртта на пострадалата Ц., взел ползваните от нея два мобилни телефона – марка „Алкател” и марка „Леново”, и напуснал къщата с тях, като впоследствие ги предал в залог в заложна къща в гр.П.. Тези обяснения на подсъдимия намират категорично потвърждение в показанията на свидетелите Т., Я. и П., както и в събраните писмени доказателства – заложни билети /л.150, т.1 от ДП/. Съществени противоречия между обясненията на подсъдимия и другите доказателства и доказателстевни средства съществуват единствено по въпроса за собствеността на тези  вещи. В тази връзка подсъдимия твърди, че мобилният апарат „Леново” е негова лична собственост, а други телефон му е предоставен за ползване от Ц.. Обясненията на подсъдимия в тази им част не следва да бъдат кредитирани, доколкото не намират опора в останалия доказателствен материал. Показанията на свидетелите Б. и П., даващи сведения затова, че процесните телефони са били ползвани от пострадалата Ц. и никога не са ги виждали в държане на подсъдимия, несъмнено опровергават обясненията на подсъдимия. В тази насока следва да бъде съобразен и приложения на л.20, т.3 от ДП писмен договор за покупка от страна на Ц. на телефонния апарат марка „Леново” и предложената от свидетелите Б. и П. подробна информация във връзка с владението и ползването на мобилните апарати, при предявяването на последните в съдебно заседание на 14.11.2019 г. Предвид всичко това, по мнение на СОС фактическият извод, че именно подсъдимия Р. е извършител и на това инкриминирано му деяние, е единственият възможен и обоснован в случая.

При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия С.Г.Р. на неустановена дата в периода от 13.11.2017 г. до 30.11.2017 г., в къща, находяща се в с.Л., област Софийска, ул.” ****” № **, умишлено е умъртвил А. Л.Ц., с ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост от страна на подсъдимия, както и в условията на опасен рецидив – след като подсъдимия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказА.ето не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и НОХД № 1775/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П.. По този начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.116 ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.12, пр.1, във вр.с чл.115, във вр. с чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК.

От обективна страна безспорно и категорично се установи, че подсъдимият С.Р. на посочените по-горе време и място е нанесъл в областта на главата на пострадалата А. Ц. множество наслагващи се и със значителна енергия, удари с предмет с гладка контактна повърхност /с ръка/, както и наслагващи се множествени, силни удари с твърд тъп предмет /с иззетата като веществено доказателство дървена дръжка от брадва/ в областта на горните и долните крайници на пострадалата. Вследствие на тези удари пострадалата А. Ц. е получила увреждания локализирани в областта на главата, които са довели до закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Нанесените на пострадалата удари в областта на горните и долните крайници са й причинили отслояване на кожата от подлежащите тъкани с оформянето на тъканни джобове пълни с кръв и втечнени мазнини в количество над 2500 мл., довели до настъпване на масивна кръвозагуба. През цялото това време Ц. е била в съзнание и е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания, до момента, в който е загубила съзнание в резултат на развиващия се оток на мозъка, вследствие причинената черепно-мозъчна травма, както и падането на кръвното налягане вследствие напредващата кръвозагуба. В резултат на посочените наранявания, състоянието на пострадалата прогресивно се е влошавало и е настъпила смъртта й. Следователно налице е причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия Р. /нанасянето на множество, наслагващи се и със значителна сила удари по главата и крайниците на пострадалата, с ръце и с дървена дръжка от брадва/ и настъпването на смъртта на А. Ц., като в случая причинно-следствения процес с оглед характера на уврежданията й, се е развил в рамките на петнадесет минути до един час – един час и половина след причиняването на тези увреждания.

От обективна страна е налице квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1, т.6, пр.2, вр. чл.115 НК, а именно умишленото умъртвяване на пострадалата А. Ц. е извършено по начин, който е причинил на последната изключителни по своя характер болки и страдания, т.е. убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата. За да е налице посочената квалификация, правната доктрина и съдебната практика последователно приема, че следва да се установи чрез доказателствата по делото, че пораженията върху пострадалото лице са особени /прекомерни/ и той преди да умре е изживял извънредни мъки, болки и страдания, в един по-продължителен период от време, че те са в по-висока степен от свойствените такива за всяко въздействие върху човешкото тяло, годно да причини смърт.

В подкрепа на изводите на съда за наличие на този квалифициращ признак, следва да бъдат взети в предвид установените от доказателствата по делото факти досежно силата на нанесените на пострадалата удари, местата, където са нанасяни, продължителността на нанасянето им, тяхната многобройност, начина на нанасянето им, причинените й телесни наранявания. В случая обект на посегателство е лице от женски пол, безпричинно станала жертва на агресията на подсъдимия, който й нанесъл множество наслагващи се в областта на главата и крайниците й удари с ръце и с дървена дръжка на брадва, и със значителна сила, достатъчна да причини тежки увреждания, довели до неминуемата смърт на жертвата. Нанасянето на удари върху пострадалата започнало с ръце в областта на главата и след като същата започнала да се предпазва от тях с ръце, продължило от страна на подсъдимия с нанасяне на множество удари по крайниците й с дървена дръжка от брадва. През цялото това време А. Ц. е била в ясно съзнание /способна да възприема и асимилира случващото се/, което й е позволило да изпитва многократни и продължителни силни болки при реализиране на травматичните увреждания. След преустановяване на оказаното спрямо нея физическо въздействие до момента на загубата на съзнание, пострадалата е могла да извършва активни действия, които предвид характера, морфологията и локализацията на травмите, са били значително количествено и качествено ограничени, т.е. пострадалата е била подложена на продължителни и с усилващ се интензитет болки и страдания /допълнителна СМЕ – л.9, т.2 от ДП/. В частност от заключението на допълнителната съдебномедицински експертиза се установява и, че констатираните при пострадалата наранявания като цяло са локализирани в богато инервирани и болезнени зони, като са й причинили значителни по интензитет болки и страдания, които тя е изпитвала до момента, в който е загубила съзнание, а същевременно е  осъзнавала и състоянието, в което се е намира. Посочените обстоятелства, както и установените от вещото лице по тази експертиза при разпита му в съдебно заседание, че при нанасяне на гореописаните наранявания - първоначално в областта на главата, пострадалата се е опитвала да оказва съпротива и се защитавала с ръце от попадане на ударите, като през цялото това време е била в съзнание, и е могла да разбира и осъзнава положението си и какво се случва с нея, т.е. през този период от време пострадалата е изпитвала непрекъснато ужаса от нанесените й телесни увреждания и е осъзнавала как неминуемо приближава до смъртта, според настоящият състав на СОС са достатъчни, за да приеме, че усещанията на Ц. за болки и страдания са надхвърляли обичайните такива при причиняване на смърт и говорят за особено мъчителния начин на причиняването на смъртта.

По подобен начин, на базата на механизма на деянието и интензивността на насилието, както и конкретния му вид, СОС в настоящият си състав, обосновава и заключението си, че при извършването на конкретното деяние, подсъдимия С.Р. е действал с „особена жестокост”. Съгласно съдебната практика, дали едно деяние е извършено с особена жестокост следва от начина на неговото осъществяване /от значение са фактическите обстоятелства, свързани с умъртвяването на жертвата – броя, силата, мястото на нанесените удари, използваното средство/ и проявеното отношение на дееца към жертвата. След преценка на всички тези обстоятелства, СОС достигна до извод, че деянието на подсъдимия Р. по умишленото умъртвяване на пострадалата Ц. е съставомерно и по възведената правна квалификация по чл.116 ал.1, т.6, пр.последно, вр. чл.115 НК. Както беше посочено по-горе, в случая е установено, че обект на посегателство е жената, с която подсъдимия имал любовна връзка и живеели заедно на семейни начала, безпричинно станала жертва на агресията на подсъдимия, който й нанесъл множество наслагващи се удари с ръце в областта на главата и с дървена дръжка от брадва в областта на долните и горните крайници, със значителна сила – достатъчна да причини тежки увреждания, довели до неминуемата смърт на жертвата. Броят на ударите върху жертвата – множество, без възможност да се установи по експертен път конкретния им брой, сочи не само на проявена от подсъдимия обикновена агресия, но и на ярост, ожесточение, садизъм. В тази насока следва да се отчете и обстоятелството, че съгласно заключението на допълнителната СМЕ /л.9, т.2 от ДП/ нанесените от подсъдимия удари по крайниците на пострадалата са причинили отслояване на кожата от подлежащите тъкани с оформяне на тъканни джобове, пълни с кръв и втечнени мазнини в количество над 2500 мл. Това сочи и на особената сила, с която подсъдимия Р. е нанасял ударите с дървената дръжка в областта на крайниците. За поведението на подсъдимия, което е от значение за приетата квалификация, следва да се отчетат и обстоятелствата, че след като установил смъртта на Ц., подсъдимия най-безцеремонно отнел ползваните от нея мобилни телефони, напуснал къщата и съответно заложил телефоните срещу парична сума, а трупа на Ц. оставил на леглото в къщата в продължение на около две седмици до момента, в който не бил разкрит от полицията. Всички тези фактически обстоятелства сочат на проявена от подсъдимия Р. жестокост, коравосърдечност и свирепост при извършване на деянието и съответно обуславят наличието на коментирА.я квалифициращ същото признак.    

 От обективна страна е налице и квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1, т.12, вр. чл.115, вр. чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК, а именно деянието на подсъдимия е извършено при условията на опасен рецидив. Това е така, доколкото деянието, предмет на настоящото наказателно производство е извършено от подсъдимия Р., след като подсъдимия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П., т.е. деянието, предмет на настоящото наказателно производство е извършено от подсъдимия Р. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук.”а” от НК. От изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по посочената присъда до извършване на деянието, предмет на настоящето наказателно производство, не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК, тъй като Р. е изтърпял това наказание на датата 03.05.2015 г. /видно от справката за съдимост на подсъдимия/. Установените от приложената справка за съдимост предходни осъждания на подсъдимия Р. са предпоставка за квалификацията “опасен рецидив” и по втората хипотеза на чл.29 ал.1, бук.”б” от НК. Подсъдимият е извършил процесното престъпление след като е бил осъден два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказА.ето по които не е било отложено по реда на чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и НОХД № 1775/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П..

От субективна страна подсъдимия С.Г.Р. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В частност подсъдимия Р. е съзнавал, че деянието му е от естество да причини смърт на пострадалата А. Ц., тъй като в съзнанието си той е имал конкретни представи, че с нанасянето на пострадалата на множество, наслагващи се, със значителна сила удари, в областта на главата и крайниците й, с ръка и с процесната дървена дръжка на брадва, ще й причини такива по характер увреждания, които са от естество да предизвикат нейната смърт. Подсъдимият е съзнавал и обстоятелството, че извършва умъртвяването на пострадалата по особено мъчителен за нея начин, причинявайки й прекомерни мъки, страдА.я и болки, както и, че ударите, които нанася са особено жестоки и сочат на проявена от него подчертана ярост. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние – смъртта на пострадалата Ц. и е искал тяхното настъпване.

Съдът приема за безспорно установено по делото, че подсъдимия С.Р. е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението. В съдебната практика и в правната теория въпросът за установяването на вината е решен принципно в смисъл, че данните за психическото състояние на дееца към деянието не следва да се извличат от конкретните изявления на дееца и от субктивните му преценки, а от онези факти от обективната действителност, в които са обективирани конкретни негови действия /бездействия/, насочени към осъществяването на престъплението, респ. на целения престъпен резултат. В случая, за да приеме, че подсъдимия Р. е действувал умишлено при извършването на деянието, съдът прецени в съвкупност всички безспорно установени факти и обстоятелства индивидуализиращи деянието и последиците от него, включително предшестващото поведение на подсъдимия, характера и интензитета на причинителската дейност, които се обуславят от насоката, мястото и силата на упражнените въздействия върху организма на пострадалата, използваното средство. Явното намерение на подсъдимия Р. да умъртви пострадалата А. Ц. се обективира от неговите фактически действия – след като нанесъл на пострадалата първите удари с ръка в областта на главата й, които й  причинили закрита черепномозъчна травма /това сочи на особената сила, с която подсъдимия е нанасял ударите/, той /подсъдимия/ не преустановил ударите, а продължил да ги нанася, като включил и такива с дървената дръжка на брадва в областта на горните и долни крайници; използвана по посочения начин – за нанасяне на множество силни удари по крайниците на пострадалата, процесната дървена дръжка е представлявала средство, годно да причини смърт; подсъдимият е нанасял ударите в областта на главата, където се намират жизненоважни части на същата /мозък, череп, органи на слуха, зрението, обонянието/, както и в богато инервирани и болезнени зони в областта на крайниците, което сочи на целенасочеността и упоритостта му при преследване на искания резултат; от нанесените удари в областта на крайниците на пострадалата, настъпило отслояване на кожата от подлежащите тъкани с оформяне на тъканни джобове, пълни с кръв и втечнени мазнини в количество над 2500 мл., което сочи на особената сила при нанасянето на тези удари;  поведението на подсъдимия непосредствено след деянието – оставил трупа на леглото в къщата и напуснал същата. Прекият умисъл на подсъдимия  да лиши от живот пострадалата се извежда както бе посочено по-горе и от местата на причинените на последната телесни уврежданя и техния характер, а също така от вида, броя и силата на така нанесените удари /множество, наслагващи се удара, със значителна сила на въздействието/. В случая не се касае само до допускане от страна на подсъдимия на крайния резултат като възможен такъв, тъй като допускането съдържа в себе си предположение или известна степен на вероятност за настъпването на общественоопасните последици. Допускането на престъпния резултат означава също, че макар и възможен този резултат, не е непременно неизбежен. В случая, обаче позовавайки се на гореобсъдените конкретни фактически обстоятелства, изведени от доказателствените източници, съдът прие, че подсъдимия Р. напълно е съзнавал, че от деянието му ще настъпи с положителност умъртвяването на жертвата, поради което счете, че убийството е извършено при пряк, а не при евентуален умисъл.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намери, че подсъдимия С.Г.Р. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.116 ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.12, пр.1, във вр.с чл.115, във вр. с чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление, като на основание тези разпоредби от НК, приложени във връзка с разпоредбата на чл.54 от НК го осъди на 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода.

За престъплението в извършването, на което подсъдимия С.Р. е признат за виновен, законът предвижда три алтернативни санкции. Съгласно разпоредбите на чл.38 ал.1 от НК и чл.38а ал.2 от НК наказанията „доживотен затвор без замяна” и „доживотен затвор“ се налагат само на лица извършили изключително тежко престъпление, като преценката за това се прави с оглед наличните данни за деянието и неговия автор, разкриващи особена /изключителна/ степен на обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърлящи тези на останалите случаи. Тази оценка обхваща всички обстоятелства, извън квалифициращите убийството по чл.116 от НК /в този смисъл Р. № 134/2011 г. на 1 н.о. ВКС/. В случая, извършеното от подсъдимия Р. престъпно деяние, като посегателство против живота на друго лице, само по себе си се отличава с висока степен на обществена опасност, но последната с оглед особеностите на конкретното деяние /причини за извършването му, начин на извършване, средство за извършването му, настъпили вредни последици от него/ не надхвърля обществената опасност на други такива деяния от посочения вид. В личността на подсъдимия Р. също не се установяват особености, които да разкриват изключителна тежест на убийството. Макар и данните по делото, касаещи обремененото с криминални прояви съдебно минало на подсъдимия Р. да разкриват високата му лична степен на обществена опасност, то същата няма изключителен характер. Подсъдимият е осъждан преобладаващо за престъпления против собствеността, повечето от които извършени от него назад във времето. Освен това, с процесуалното си позиция на досъдебното производство, в много голяма степен Р. е спомогнал за разкриване на обективната истина по настоящото дело. Съвкупната оценка на всички тези обстоятелства, не дава основание на съставът на СОС да приеме, че е наложително подсъдимия Р. да бъде изолиран в местата за лишаване от свобода до края на живота му. В конкретния случай, с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 НК подходящото за подсъдимия Р. наказание е по-лекото алтернативно по вид, а именно „лишаване от свобода”. В тази връзка несподелими от настоящият съдебен състав на СОС са претенциите на държавното и на частното обвинение за налагане на посоченото по вид наказание на подсъдимия за извършеното от него умишлено убийство.

За да индивидуализира така определеното на подсъдимия С.Р. наказание лишаване от свобода в посочения по-горе размер, съдът взе предвид, като отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства - наличието на осъждания, извън тези които бяха взети в предвид при обосноваване на квалифициращия признак „опасен рецидив; обстоятелството, че обект на посегателство е близък човек – жената, с която подсъдимия е живял на семейни начала; поведението на подсъдимия непосредствено след извършване на деянието – оставил трупа на жертвата на леглото в къщата, където последния пребивавал около две седмици, до момента на задържането на подсъдимия; проявеното от него хладнокръвие и коравосърдечие  в действията му в периода след умъртвяването на пострадалата – същият изпращал съобщения от телефонния номер на пострадалата до близките й, за да не се усъмнят, че Ц. е изчезнала; обстоятелството, че това деяние е извършено от подсъдимия в реална съвкупност с друго престъпление – кражба на мобилните телефони, ползвани от пострадалата. В рамките на приетата квалификация на деянието, при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Р. съдът не отчита като отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства тези такива, които бяха взети в предвид при обосноваването на квалифициращите елементи „убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин” и с „особена жестокост” от страна на подсъдимия.  Като смекчаващи вината и отгворността на подсъдимия С.Р. обстоятелства съдът отчита изразеното от него съжаление за извършеното, депозираните от него обяснения още в първата фаза на процеса, с които несъмнено е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, наркотичната му зависимост.

След като анализира гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност на подсъдимия С.Р. обстоятелства, степента му на обществена опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размера на наложеното му наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите вината и отговорността му обстоятелства, а именно в размер, близък до максималния такъв, предвиден в особената част на НК за конкретното престъпление – лишаване от свобода за срок от 18 /осемнадесет/ години. Така определеното наказание, според съда е съответно на тежестта на престъплението и личността на дееца, като в достатъчна степен удовлетворява целите, визирани в чл.36 от НК.

С оглед изричното възражение на защитата на подсъдимия, релевирано в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, досежно наличието на хипотезата на чл.124 ал.1 от НК, следва да се посочи, че в разглеждания случай няма основания за обсъждане на подобна квалификация. Известно е в доктрината и трайно се възприема в съдебната практика, че различието между умишлено убийство и умишлената телесна повреда, вследствие на която по непредпазливост е причинена смърт по чл.124 от НК, е не само в психическото отношение на дееца към смъртния резултат, но и в обективните действия, чрез които се причинява този резултат. В случая, установените данни за изключителната сила на нанесените  удари с ръце и с дървена дръжка от брадва в главата и по крайниците на пострадалата, което си извежда и от тежестта на причинените от тези удари увреждания на жертвата /черепномозъчна травма, изразяваща се в масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, а в областта на крайниците - настъпило отслояване на кожата от подлежащите тъкани с оформяне на тъканни джобове, пълни с кръв и втечнени мазнини в количество над 2500 мл./, многобройният им наслагващ се характер,  средството за нанасяне на тези удари - процесната дървена дръжка е представлявала средство, годно да причини смърт, локализацията на ударите - в областта на главата, където се намират жизненоважни части на същата /мозък, череп, органи на слуха, зрението, обонянието/, както и в богато инервирани и болезнени зони в областта на крайниците /експертно заключение – л.9, т.2 от ДП/, което сочи на целенасочеността и упоритостта на дееца при преследване на искания резултат, поведението на подсъдимия непосредствено след деянието, изключват възможността за проявена от подсъдимия Р. непредпазливост по отношение на смъртоносното увреждане на пострадалата. Ако подсъдимият е искал само да нанесе побой на пострадалата /телесна повреда/ той би се задоволил с един или по-малък брой удари, с по-малка интензивност и сила, като би ограничил същите само в област от тялото й, в които не се намират жизненоважни органи. Психическият статус, интелектуалните възможности и социалния опит на подсъдимия изключват възможността да не е съзнавал, че от нанесения голям брой тежки удари на пострадалата жена в жизненоважни части от тялото й, няма да настъпят предизвиканите от него последици – смъртта на същата. Освен това начинът на нанасяне на ударите и последващите действия на подсъдимия, извършени непосредствено и в дните след деянието му / напускането на мястото на престъплението и оставането на трупа, опитите за прикриване на следите от престъплението/ дават основание да се приеме, че подсъдимия изобщо не е мислил да предотврати настъпването на общественоопасните последици, а пряко ги е целял.

Пак в отговор на възраженията на защитата следва да се посочи, че и алтернативно подържаната пред настоящата инстанция теза за причиняване на съставомерния резултат в състояние на физиологичен афект на подсъдимия, не намира опора в доказателствата по делото, поради което също се отхвърли от състава на СОС. Липсват основания подсъдимия Р. да се ползува от привилегированата отговорност по законовия текст на чл.118, вр. чл.115 от НК. Състоянието на силно раздразнение, според разпоредбата на чл.118 от НК е такова състояние, при което съзнанието на дееца е до такава степен овладяно от чувствата, че възможността му правилно да ръководи постъпките си в значителна степен е намаляла. Волята на дееца е детерминирана от неговите чувства дотолкова, че той макар и да запазва вменяемостта си, т.е. макар и да разбира свойството и значението на деянието и да може да ръководи постъпките си, под напора на силните чувства взема решението за извършване на убийството /в този смисъл Р. № 48/25.01.1971 г. , Р. № 58/14.02.1979 г. на ВКС/. Като първо условие, за да бъде приложена разпоредбата на чл.118 НК е да бъде установено, че деянието е извършено в силно раздразнено състояние. След това следва да бъде установено, че деецът е изпаднал в такова състояние вследствие неправомерното поведение на пострадалия спрямо личността му или спрямо близките му. Това неправомерно поведение на пострадалия трябва да се изрази в насилие, тежка обида или клевета или друго тежко противозаконно действие, от което са настъпили или могат да настъпят тежки последици за дееца или неговите близки. Необходимо е също така да бъде изяснено дали това поведение на пострадалия не е предизвикано от неправомерното поведение на подсъдимия, в който случай деецът не може да се ползва от приложението на разпоредбата на чл.118 НК /в този смисъл Р. № 48 от 25.01.1971 г. на ВКС/. В случая събраните по делото доказателства не сочат подсъдимия С.Р. да е изпаднал именно в такова състояние на силно раздразнение, при което под влияние на силни чувства да не е могъл да вземе правилно решение. От неоспоримите в това отношение доказателства, не могат да бъдат изведени такива действия в поведението на пострадалата, в които да се види нейно неправомерно поведение, което да се изрази в насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да могат да настъпят тежки последици за подсъдимия или за неговите близки. По повод на отправените към нея обвинения от подсъдимия за това, че е поддържала връзка с друг мъж, пострадалата го е уверявала в неистинността им. Т.е. по делото не се установяват извършени или казани от пострадалата такива действия или думи, които да са били в състояние да отключат в подсъдимия афект непосредствено преди деянието. Впрочем и самият подсъдим в обясненията се не твърди пострадалата да е имала неправомерно поведение спрямо личността му или спрямо близките му, което да е предизвикало извършването на деянието по умъртвяването й, в състояние на афект. В тази насока съдът отчете и заключенията на приетите основна и допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертизи /КСППЕ/, които категорично са констатирали липса на медико-биологичните признаци на физиологичния афект в подсъдимия непосредствено преди и по време на деянието. Безспорно от комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че вещите лица изготвили същата, не са установили данни за протекло в съответните фази афектно отреагирване /физиологичен или патологичен афект/, породено непосредствено преди това от пострадалата. Този извод кореспондира изцяло и с приетото по делото заключение на допълнителната КСППЕ, от което се установява, че към момента на деянието подсъдимия не се е намирал в състояние на физиологичен афект, доколкото при него липсват в съвкупността си фазовите и съдържателни характеристики на афектното отреагиране. При разпита им в съдебно заседание, вещите лица по тези две експертизи, категорично потвърдиха изводите са за липса на афектно състояние на подсъдимия към момента на деянието. По тези съображения, съставът на СОС не намери основания, обосновани от данните по делото, да преквалифицира извършеното от подсъдимия деяние в такова по чл.118 от НК.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия С.Г.Р. на неустановена дата в периода от 13.11.2017 г. до 30.11.2017 г., в къща, находяща се в с.Л., област Софийска, ул.” ****” № **, е отнел от владението на наследниците на А. Л.Ц.  /П.Е.Б. и С.Е.Б./ чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Алкател” 4034Х, на стойност 80,50 лева и мобилен телефон марка „Леново” А1000, на стойност 158,28 лева, на обща стойност 238,78 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като подсъдимия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и НОХД № 1775/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П.. По този начин подсъдимия Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1, т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК.

От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимия С.Р. на посочените по-горе място и време, е отнел процесните мобилни телефони, на стойност 238,78 лева, които след смъртта на А. Ц. са преминали във владение на нейните низходящи – частните обвинители П.Е.Б. и С.Е.Б., без съгласие на последните, с намерение противозаконно да ги присвои. Изпълнителното деяние “отнемане” в случая е осъществено от подсъдимия, като същия е прекъснал досегашното чуждо владение върху посочените движими вещи и същевременно е установил своя фактическа власт върху тези вещи. Също така от обективна страна отсъства съгласие от страна на  владелеца на процесните движими вещи за отнемането им от подсъдимия Р..

От обективна страна безспорно се установи наличието и на квалифициращо обстоятелство, а именно деянието на подсъдимия Р. е извършено при условията на опасен рецидив. Това е така, доколкото и това второ деяние, предмет на настоящото наказателно производство е извършено от подсъдимия Р., след като същия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П., т.е. деянието е извършено от подсъдимия Р. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук.”а” от НК. От изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по посочената присъда до извършване на кражбата, предмет на настоящето наказателно производство, не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК, тъй като Р. е изтърпял това наказание на датата 03.05.2015 г. /видно от справката за съдимост на подсъдимия/. Установените от приложената справка за съдимост предходни осъждания на подсъдимия Р. са предпоставка за квалификацията “опасен рецидив” и по втората хипотеза на чл.29 ал.1, бук.”б” от НК. Подсъдимият е извършил процесната кражба след като е бил осъден два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието по които не е било отложено по реда на чл.66 от НК – по НОХД № 3085/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П. и НОХД № 1775/2011 г. по описа на Районен съд – гр.П..

От субективна страна подсъдимия С.Р. е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние –  прекъсва досегашната и установява своя фактическа власт върху инкриминираните движими вещи, т.е. съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на тези вещи, че последните са чужди и че липсва съгласие на собственика им за тяхното отнемане. Подсъдимият Р. е имал и субективни представи, че извършва деянието си при условията на опасен рецидив. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване.

От субективна страна е налице и специален субективен признак – подсъдимия Р. е отнел процесните мобилни телефони с намерение противозаконно да ги присвои. Противозаконното присвоително намерение на подсъдимия е обективирано в действията му след извършване на деянието, изразяващи се в извършване на действия по разпореждане с отнетите вещи – предаването им в залог срещу парична сума.

Предвид гореизложеното, съставът на СОС намери, че подсъдимия С.Г.Р. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1, т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление, като на основание същите разпоредби от НК, приложени във връзка с разпоредбата на чл.54 от НК, го осъди на лишаване от свобода за срок от 7 /седем/ години.

При определяне на размера на така наложеното на подсъдимия  Р. наказание лишаване от свобода, като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, СОС отчете депозираните от него обяснения още в първата фаза на процеса, с които несъмнено е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, наркотичната му зависимост, сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението. Като отегчаващи вината и отговорността на този подсъдим обстоятелства, съдът намери обремененото съдебно минало на подсъдимия – той е  осъждан преобладаващо за същите по вид престъпления, за които са му определяни и различни по вид и размер наказания, включително и наказания лишаване от свобода, които е изтърпявал ефективно. Посоченото идва да покаже, че всички досегашни наказания не са постигнали поправителен и възпиращ ефект по отношение на него. Тези обстоятелства сочат на личност, характеризираща се с трайно установена нагласа за нарушаване на закона и извършване на престъпления и очертават неговата /на подсъдимия/ сравнително висока степен на обществена опасност. В насока утежняване на наказателноправното положение на подсъдимия следва да бъде отчетено и обстоятелството, че това деяние е извършено от подсъдимия в реална съвкупност с друго престъпление – умишлено умъртвяване на лицето А. Ц..

Настоящият съдебен състав не взе предвид като отегчаващи вината на подсъдимия Р. обстоятелства наличните осъждания на същия по НОХД № 3085/2011 г. по описа на РС П. и НОХД № 1775/2011 г. на РС П., тъй като същите оказват влияние върху правната квалификация на коментираното деяние, предмет на настоящето наказателно производство.

След като анализира горепосочените обстоятелства, степента на обществена опасност на подсъдимия Р. и на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция определи размерът на наложеното на подсъдимия Р. наказание лишаване от свобода при лек превес на отегчаващите вината и отговорността  обстоятелства, като му наложи наказание в размер над средния към максималния такъв, предвиден в особената част на НК за престъплението, за което беше признат за виновен, а именно 7 /седем/ години лишаване от свобода.

Тъй като престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото наказателно производство, са извършени от подсъдимия С.Р. в условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е било от тях, то на основание  чл.23 ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наказанията, наложени му за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от 18 /осемнадесет/ години.

На основА.е чл.57 ал.1, т.2, бук.“а“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг“ режим на изтърпяване на така определеното най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от 18 /осемнадесет/ години, наложено на подсъдимия С.Г.Р., от което на основание чл.59 ал.1 от НК приспадна времето, през което същия е бил задържан, а именно времето от 01.12.2017 г. до влизане в сила на присъдата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Г.Р. да заплати по сметка на С. окръжен съд направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на 814,50 лева, както и по сметка на ОД на МВР С., направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 2 680,73 лева.

По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                  Председател: ........................

                                                                /Кристина Тодорова/

 

 

                                                   Член съдия: ..........................

                                                                                 /Анелия Игнатова/