№ 665
гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20235220104608 по описа за 2023 година
Депозирана е искова молба с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.3 от
КТ от Л. Д. М.-., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.*********, срещу
Напоителни системи ЕАД – клон Тополница, ЕИК[1]8311600780108, със
седалище и адрес на управление- гр. София и адрес- Пазарджик, ул.
******.
Съгласно изложеното в исковата молба, ищцата работила в
ответното предприятие на длъжност „експерт- юрист“ по силата на
трудов договор №120 от 03.02.2023г. , с основно месечно възнаграждение
от 2000.00лв. и срок на договора- за неопределено време.
Със Заповед №233 от 18.10.2023г. на управителя на ответното
дружество С. М. било прекратено трудовото правоотношение между
страните на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ , поради съкращаване на
щата. При връчването на посочената заповед, ищцата обърнала внимание
на управителя на дружеството, че е общински съветник и съгласно чл.35
от ЗМСМА се ползва със закрила при съкращения. Съгласно изложеното
в исковата молба, ищцата била диабетик, поради което било необходимо
и съгласие от Инспекцията по труда.
1
Съгласно изложеното от ищцата, въпреки че заемала длъжността
„експерт- юрист“, длъжността на М.-. била на практика идентична с тази
на юрисконсулта, поради което следвало да се проведе подбор при
съкращения, какъвто не бил проведен. Съгласно изложеното в исковата
молба, ищцата счита, че е неправилно уволнена и трудовият й договор е
бил прекратен незаконосъобразно.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае уволнението
за незаконно и да бъде отменено същото,както и да бъде отменена
Заповед №233 от 18.10.2023г. на управителя на ответното дружество С.
М. като незаконосъобразна и неправилна, и да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 14 916.00лв. за времето, през
което същия е останал без работа. Представени са доказателства и са
направени доказателствени искания.
Ответникът по делото е депозирал писмен отговор в който
оспорва исковете като изцяло неоснователни, необосновани и недоказани,
поради следните съображения: счита се,че извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение е законосъобразно. Изложени са подробни
съображения в тази насока. Не се оспорва твърдението, че ищцата е имала
качеството на общински съветник, но към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение /18.10.2023г./ М.[1]П. не била общински
съветник, а кандидат за такъв. Твърди се в подадения отговор на исковата
молба, че ищцата не е представила своевременно пред ответното
дружество при връчване на заповедта, документи, че страда от
заболяване- диабет.Предвид изложеното, ответникът не е могъл да
представи медицински документи пред съответната трудово-експертна
лекарска комисия за мнение. Сочи се, че доказателствената тежест за
закрилата по чл.333 от КТ лежи върху ищеца, като същият е бил длъжен
да докаже на основание чл.333,ал.7 от КТ ,че към момента на
прекратяване на трудовия договор страда от заболяване по Наредба
№5/1987г. Ищцата била уведомила управителя на дружеството, че към
момента на прекратяване на трудовия договор се ползва единствено от
закрила в качеството си на общински съветник. Оспорва се изложеното в
2
исковата молба, че работодателят не е провел процедура за подбор, като
се излагат съображения в тази насока.
Представени са доказателства. Ответникът претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че между страните Л. Д. М.-., гр.Пазарджик,
ул.*********, и Напоителни системи ЕАД – клон Тополница,
ЕИК[1]8311600780108, с адрес - гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“№3,
обл. Пазарджик, е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е
заемала длъжността „Експерт- юрист“ в ответното предприятие въз
основа на Трудов договор №120 от 03.02.2023г. , с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 2000.00лв. и срок на договора- за
неопределено време.
По делото е приложена и Длъжностна характеристика за
длъжността /л.5-7/.
Със Заповед №218 от 11.09.2023г. на управителя на ответното
дружество е била определена комисия за извършването на подбор между
служителите на Напоителни системи ЕАД – клон Тополница, които
заемат длъжността „експерт- юрист“ и „юрисконсулт“. На същата дата
/11.09.2023г./ е бил съставен Протокол от комисията , с който е било
предложено да бъде прекратен договора на М.. В посоченият протокол са
изброени и критериите , които са били взети предвид при извършената
преценка.
Видно от приетите по делото доказателства, със Заповед №233 от
18.10.2023г. на управителя на ответното дружество С. М., трудовото
правоотношение било прекратено, като в посочената заповед като
основание за прекратяването му, била посочена разпоредбата на
чл.328,ал.1,т.2 от КТ- съкращаване в щата. Горното се установява от
приетите по делото доказателства. Заповедта е била връчена на ищцата на
18.10.2023г. срещу подпис.
От представените по делото Удостоверение от 12.11.2019г. и
3
Клетвен лист се установява, че ищцата е била избрана за общински
съветник в Община Пазарджик в изборите, проведени на 27.10.2019г. и е
положила Клетва на 13.11.2019г. С Решение на Общинска избирателна
комисия Пазарджик от 26.09.2023г. е била регистрирана кандидатска
листа на Коалиция „БСП за България“ за участие в изборите за общински
съветници, , където фигурира името на ищцата. От постъпилата от ТД на
НАП- Пловдив справка-информация става ясно , че няма данни за
декларирани възнаграждения за 2023г. , получени от М. в качеството й на
общински съветник. Получените възнаграждения през 2023г. се
декларират в законоустановения срок през 2024г.
По делото е прието и Медицинско удостоверение , издадено на
08.02.2024г., че М. страда от заболяването „захарен диабет“, считано от
м. декември,2020г.
В хода на производството по делото е била допусната и извършена
съдебно- икономическа експертиза, видно от заключението на която,
размерът на брутното трудово възнаграждение за определяне размера на
обезщетението по чл.225 КТ е в размер на 2286.00лв. Размерът на
обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване
на трудовото правоотношение , за шест месеца, е в размер на 13 716.00лв.
Размерът на обезщетението по чл.220 КТ е 2286.00лв. Експертното
заключение не е оспорено от страните и прието от съда. В проведеното
на 09.02.2024г. открито съдебно заседание по делото е извършена
констатация с оригинала на ТК на ищцата от която се установи, че М. не
е започнала работа в друго предприятие след прекратяване на ТПО.
По делото е изслушана допълнителна икономическа експертиза, с
която, по поставен от ищеца въпрос, е бил изчислен размерът на брутното
трудово възнаграждение за определяне размера на обезщетението по
чл.225 КТ е в размер на 2486.00лв. с включване на социалните разходи .
Размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение , за шест месеца, е в размер
на 14 916.00лв. Размерът на обезщетението по чл.220 КТ е 2486.00лв.
В хода на производството не са били разпитвани свидетели.
4
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от
КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ-
Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок,
визиран в чл.358, ал.1,т.2 от КТ, като по своята правна природа спорът, с
който е сезиран съда, е трудов спор между ищеца / работник/ и ответника/
работодател/ . Безспорно се установи наличието на валидно учредена
трудовоправна връзка между страните по делото, като ищцата е заемала
длъжността „Експерт- юрист“ в ответното предприятие въз основа на
Трудов договор №120 от 03.02.2023г. , с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2000.00лв. и срок на договора- за
неопределено време.
Основателността на исковете предполага извършване на
уволнението в противоречие със закона, включително при злоупотреба с
права от страна на работодателя. Ответникът-работодател следва да
установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразността
на уволнението, в т.ч. наличието на предпоставките за прекратяване на
трудовото правоотношение на сочените от него правни основания. С
оглед установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция за добросъвестност
при осъществяване на трудовите права и задължения, в тежест на ищцата
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
работодателят е злоупотребил с права при прекратяване на трудовото
правоотношение.
Видно от приетите по делото доказателства, трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед №233 от 18.10.2023г. на
управителя на ответното дружество С. М., като в посочената заповед като
основание за прекратяването му, е посочена разпоредбата на
чл.328,ал.1,т.2 от КТ- съкращаване в щата. Горното се установява от
приетите по делото доказателства. Заповедта е била връчена на ищцата на
18.10.2023г. срещу подпис.
5
Според утвърдената съдебна теория и практика по въпроса
за реалното съкращаване на щата ,такова е налице при следните
предпоставки : промяната в щатното разписание да е извършена от органа
, който има право да определя структурата и да извършва промени в
щатното разписание; съкращаването на щата да е извършено по
законоустановения ред; трудовата функция на съответстващата длъжност
да е премахната( да не съществува ) , което означава следното: трудовата
функция въобще да е заличена ; да е разпределена( възложена ) за
изпълнение между други служители или работници ; да е възложена за
изпълнение на външни лица или фирми ; на мястото на съществуващия
щат ,но със заличена трудова функция да е създадена или да са създадени
нови длъжности със съвсем различни трудови функции от заличената;
промяната в щатното разписание трябва да предхожда или най- късно да
съвпада с уволнението ,което означава , че уволнението трябва да
съвпада или да следва промяната в щатното разписание.
Основателен се явява доводът в исковата молба за допуснати
съществени нарушения на процедурата по подбор, които сами по себе си
обуславят незаконосъобразност на уволнението.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1
КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и
работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който
съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по
законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните
от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. Предмет на съдебната проверка е въпросът за
законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно
законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата
на чл. 329, ал. 1 КТ. Правото на подбор е субективно материално право,
което се характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от
работодателя при конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ -
6
закриване на част от предприятието, съкращаване на щата или
намаляване обема на работата. При съкращаване на една или няколко от
съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови
функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на
трудовите договори с работниците и служителите, заемащи
съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на
длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от
подбор, който става част от правото на уволнение. Критериите по чл.
329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде
установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът
обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на
всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели
за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното
сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и
служители имат по-висока квалификация и работят по-добре.Когато
преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява
писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или
служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на
пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или
прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на
действителните качества на участвалите в подбора. Формата на
извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка.
Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на
останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими
участници, прилагането на законовите критерии, обективното
съответствие на оценката по отделните показатели на обективно
проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на
работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с
всички доказателствени средства.
Незаконосъобразното упражняване на правото на подбор може да се
изрази в невключването на всички необходими критерии и участници,
неприлагането на законовите критерии, обективното несъответствие на
7
оценката по отделните показатели на обективно проявените
професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или
служителя с оглед на възложената работа. Последицата от
незаконосъобразното упражняване на правото на подбор е уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
От протокола за подбор се установява, че служителите са
съпоставяни и оценявани освен по критериите по чл.329 КТ, но и в
допълнително включени такива, които са извън тези критерии. В
настоящия случай работодателят е утвърдил критерии за подбор с
непълно съдържание,което позволява влагането на различен смисъл във
всеки един критерии от членовете на Комисията за подбор на служители.
Така при критерия „образователна степен” е оценявана единствено
образователно-квалификационната степен на сравняваните служители.
Не са взети под внимание допълнителните квалификации и
следдипломните обучения. Несъмнено при образователната подготовка на
едно лице се включва не само образователно-квалификационната степен
магистър, но и придобитото специализирано обучение, което би могло да
повиши образователното равнище на заетото лице в съответната му
професионална област и безспорно да се отрази на неговия образователен
ценз. Така зададения критерий е твърде тесен по съдържание и не
разкрива действителната обективно образователната подготовка на
сравняваните служители,като в тази връзка липсват данни за
притежаваната професионално-квалификационна степен по отношение на
другите сравнявани служители.
Показателите „общ трудов стаж, ефективност, качества, умения
при изпълнение на работата” са посочени съвкупно, без да е
конкретизирано съдържанието на всеки подпоказател, каква тежест има и
на практика липсва конкретика как се е стигнало до крайния резултат по
тези показатели, като преценката очевидно е оставена на субективното
усмотрение на комисията по подбора.
Комисията не е депозирала каквито и да било писмени мотиви към
нито една от оценките, което прави невъзможно проверката на
8
законосъобразността на подбора от страна на съда. Както се посочи по-
горе в цитираното тълкувателно решение, когато преценката
е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено
доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител,
истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно
доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на
други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните
качества на участвалите в подбора. В този смисъл е Решение № 107 от
18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3293/2008 г., III г. о., ГК, в което се
посочва:” Протоколът на комисията за подбор не е официален документ и
представен като единствено доказателство по делото, той не може да
докаже нито извършването на подбор, нито критериите, по които е
извършен, ако работникът оспорва факта на извършването на подбора или
използваните критерии. В тази връзка по делото не са били разпитвани
свидетели, вкл. лицата, участвали в комисията по подбора.
Не са налице данни ищцата, до момента на извършване на подбора ,
да е имала осъществени нарушения на трудовата дисциплина. По делото
въобще липсват данни за останалите служители, участвали в подбора.
Ето защо съдът намира, че при подбора са пренебрегнати
обективните критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ, включени са показатели по
критерии, които изобщо не отразяват нивото на работата на служителите
и липсва яснота как са поставяни оценките, и как е следвало да бъдат
оценявани служителите, като не се доказа при извършване на самия
подбор служителите да са оценени в съответствие с поставените от самия
работодател критерии. Според настоящият съдебен състав, реално подбор
не е бил проведен в случая, а такъв е следвало да се проведе с оглед на
обстоятелството, че по длъжностна характеристика, заеманата от ищцата
длъжност е идентична с тази на юрисконсулта в предприятието. Дори в
Заповед №218 от 11.09.2023г. е било наредено да бъде извършен подбор
между служителите, заемащи длъжностите „експерт-юрист“ и
„юрисконсулт“, но реално по делото не са налице каквито и да е данни
относно другият служител/служители /освен ищцата/, които са участвали
при подбора, какви оценки са им били поставени на тях и т.н.
Ответникът не успя в хода на настоящото производство да докаже,
че е провел законосъобразна процедура по съкращаване на щата на
ищцата. По делото е представено Длъжностно разписание на ответното
9
предприятие / в сила от 01.09.2023г./, в което фигурира длъжността
„Юрисконсулт“, но не и заеманата от ищцата длъжност „експерт- юрист“,
по делото не би представено от ответника действащото преди това
разписание.
Съдът следва да обсъди и въведеното от ищцовата страна
възражение, съгласно което извършеното прекратяване на ТПО
противоречи на разпоредбата на чл.35 ЗМСМА. Съгласно посочената
разпоредба, трудовото правоотношение с общински съветник не може да
бъде прекратявано през времето на неговия мандат в случаите на чл. 328,
ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда. Съдът следва да даде отговор на
повдигнатия от ищеца въпрос с исковата молба дали се е ползвал от
закрила по чл. 35 от ЗМСМА съответно дали същата е можело да бъде
преодоляна и дали е преодоляна. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от
ЗМСМА трудовото правоотношение с общински съветник не може да
бъде прекратявано през времето на неговия мандат в случаите на чл. 328,
ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда. С тази норма законодателят е въвел
специална закрила при уволнение в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2-4 КТ на
работници/служители, които са общински съветници и тя продължава
през времето на техния мандат. Тази разпоредба създава абсолютна
забрана за работодателя в случаите, предвидени в нея да се прекратява
трудовия договор със служител, който е общински съветник към момента
на уволнението. Задължение на работодателя е да установи дали
предвиденият за уволнение работник или служител се ползва от закрилата
по посочената разпоредба. В конкретния случай по делото е установено
от представените по делото Удостоверение от 12.11.2019г. и Клетвен
лист , че ищцата е била избрана за общински съветник в Община
Пазарджик в изборите, проведени на 27.10.2019г. и е положила Клетва на
13.11.2019г. С Решение на Общинска избирателна комисия Пазарджик от
26.09.2023г. е била регистрирана кандидатска листа на Коалиция „БСП за
България“ за участие в изборите за общински съветници, , където
фигурира името на ищцата. От постъпилата от ТД на НАП- Пловдив
справка-информация става ясно , че няма данни за декларирани
възнаграждения за 2023г. , получени от М. в качеството й на общински
10
съветник.
Не се твърди и не се установява преди уволнението работодателят да
е събрал сведения за това обстоятелство , а негово е било задължение за
същото. Следва да се посочи, че Централната комисия за местни избори
публикува резултатите от тях в бюлетин съгласно чл. 25, ал. 1, т. 8 от
Закона за местните избори , който е от публичен характер, поради което
работодателят е имал възможност да събере информация за закрила за
служителя по смисъла на чл. 35 от ЗМСМА.
Дори да се приеме, че към датата на връчване на процесната
уволнителна заповед, мандатът на ищцата като общински съветник е
изтекъл, общинският съвет продължава да изпълнява функциите си до
конституирането на нов общински съвет. В определени от закона случаи,
срокът на пълномощията на общинския съвет се възобновява до
полагането на клетва от новоизбрания общински съвет. М. е била
общински съветник в периода от 2019-2023г., а впоследствие е била
избрана за нов мандат за общински съветник на проведените на
29.10.2023г. избори за общински съветници и кметове. С Решение №313-
МИ от 30.10.2023г. на ОИК-Пазарджик ищцата е избрана за общински
съветник за мандат 2023-2027г.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че ищцата се е
ползвала към момента на издаване и връчване на уволнителната заповед
от закрилата по чл. 35 от ЗМСМА, което не е било съобразено от
ответника.
По отношение твърдяното от ищцата нарушение на чл.333 от КТ-
От приетите по делото доказателства се установява, че М. страда от
заболяването „захарен диабет“, считано от м. декември,2020г.- т.е датата
на постъпване на работа в ответното дружество, М. е страдала от това
заболяване. Видно от представеното по делото Медицинско
удостоверение , издадено на 08.02.2024г., , при първоначалното
назначаване на ищцата, същата е страдала от захарен диабет. Дори да се
приеме, че М. не е уведомила работодателя за наличието на това
заболяване, тя не е била и длъжна да го прави. Закрилата по чл. 333 от КТ
11
има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните
последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за
нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил
задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно
чл. 333, ал. 1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на
връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване,
посочено в чл. 1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение
от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато
работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда
от заболяване, за което се предвижда закрила. Във всички други случаи
неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя
за заболяването или да представи документи за него няма правно
значение за действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тя се
прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за
заболяването на работника и дали са представени медицински документи
за него.
Следователно без значение дали работодателят е знаел или не
предварително за страданието на ищцата от болест, предвидена в чл. 1 от
Наредба № 5/ 1987 г., е бил длъжен да събере информация, дали
служителката, която е в процедура на уволнение, страда от такова, което
да и дава предварителна закрила при уволнение. Закрилата по чл. 333, ал.
1, т. 3 КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът
страда от заболяване по Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които
работниците има особена закрила. Задължение на работодателя е да
извърши преценка за наличие на предварителната закрила, като събере
информация за работниците и служителите, които смята да уволни, като
липсва легално вменено задължение на работника или служителя да
уведомява работодателя си предварително за наличните болести, а
обективният характер на закрилата се изключва само в случай, че
работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената
наредба. Задължение на работодателя е събирането на предварителна
12
информация дали служителят страда от болести по ал. 1 от Наредбата.
Дали това ще стане с изискването на попълнена от работника или
служителя декларация или с непосредствено изискване на документи, е
без значение, доколкото предвиденото от законодателя съдържание на
предварително изискваната от работодателя информация е дали
служителят, когото има намерение да уволни, страда или не от
заболяванията, посочени в чл. 1 ал. 1 от Наредба № 5. Предпоставките за
закрила на лицата, страдащи от заболяване, определено в Наредба № 5/
20.02.1987 г., са от обективно естество и когато в изпълнение на
задължението си да събере предварителна информация по чл. 1 ал. 2 от
същата работодателят постави въпрос в анкета дали конкретният
работник страда от такава болест, отговорът на последния като
субективна преценка, не е решаващ за предпоставките на чл. 333 ал.1 т. 3
от КТ. В тази връзка се налага изводът, че работодателят не е изпълнил
задължението си да събере предварителна информация дали М. страда от
заболяване, даващо й предварителна закрила при уволнение, в резултат на
което и предвид факта, че същата страда от захарен диабет, която болест
е предвидена в чл. 1 ал. 1 т. 6 от Наредба № 5/ 1987 г., не е взето
предварително писмено разрешение от Дирекция „Инспекция на труда“
за уволнението й. Допуснатото в процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ нарушение е толкова съществено,
че опорочава изцяло уволнителния акт, което налага уволнението да бъде
признато за незаконно, а процесната заповед да бъде отменена.
Предвид гореизложеното, искът за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да се уважи на
посочените основания.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225
ал.1 КТ:
Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
периода от датата на уволнението /18.10.2023г./ до 18.04.2024г. е в
размер на 14 916. 00 лв . От приетите по делото доказателства се установи
13
по несъмнен начин вкл. от заключението по съдебно- икономическата
експертиза, че размерът на брутното трудово възнаграждение за
определяне размера на обезщетението по чл.225 КТ е в размер на
2286.00лв. Размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение , за шест месеца, е
в размер на 13 716.00лв.
Единственият спорен въпрос между страните по отношение на иска
по чл.225 КТ е дали при изчисляване размера на обезщетението следва да
се включат т. нар. социални разходи, вкл. осигурителни вноски,
получени от ищцата суми за храна и др. Отговорът на този въпрос е
отрицателен, тъй като същите нямат характера на допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер, поради което не следва да бъдат
взети предвид при определяне на базата на която се изчислява размера на
обезщетението по чл.225 КТ.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл.225 КТ следва да бъде
уважен като основателен и доказан до размера , установен от
заключението по приетата съдебно- икономическа експертиза -13
716.00лв, а в останалата си част следва да се отхвърли.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, следва да се постанови
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото
обезщетение по чл.225 КТ .
По разноските:
Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 2676,00 лв. –
заплатено адв. възнаграждение /съгласно представения договор за правна
защита и списък по чл. 80 ГПК/, които му се дължат съобразно уважената
част от претенциите.
С оглед уважената част от исковите претенции , това
възнаграждение следва да се присъди в размер на 2461,00лв.
С оглед изхода на спора, на ответника също се дължат
разноски,като ответникът претендира да му се заплати 150.00лв.
юрисконсултско възнаграждение . След като съдът съобрази отхвърлената
14
част от претенциите, приема , че на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за възнаграждение в размер на 12,07 лв.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК
да заплати дължимите държавни такси в размер общо на 598,64 лв. , както
и съобразно уважената част от исковите претенции да внесе по сметка на
ПзРС разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 460,00 лв. /
платено в производството от бюджета на съда/
Воден от горното Районен съд - Пазарджик,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Л. Д. М.-., ЕГН-********** от
гр.Пазарджик, ул.*********, обл. Пазарджик, извършено със Заповед
№233 от 18.10.2023г. на управителя на ответното дружество „Напоителни
системи“ ЕАД – клон Тополница, ЕИК[1]8311600780108, със седалище и
адрес на управление- гр. София, бул. „Цар Борис III“№136 и адрес гр.
Пазарджик, ул. ****** ,представлявано от Изпълнителния директор С.Д..
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1
от КТ „Напоителни системи“ ЕАД – клон Тополница,
ЕИК[1]8311600780108, със седалище и адрес на управление- гр. София,
бул. „Цар Борис III“№136 и адрес гр. Пазарджик, ул. ******
,представлявано от Изпълнителния директор С.Д., да заплати на Л. Д. М.-
., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.*********, обл. Пазарджик ,
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 18.10.2023 г. до 18.04.2024 г. в размер на 13 716.00 лв.
/тринадесет хиляди седемстотин и шестнадесет лева/, ведно със
законната лихва от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 13 716 ,00 лв. до пълния предявен
15
размер от 14 916,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Напоителни системи“
ЕАД – клон Тополница, ЕИК[1]8311600780108, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. „Цар Борис III“№136 и адрес гр. Пазарджик,
ул. ****** ,представлявано от Изпълнителния директор С.Д., да заплати
на Л. Д. М.-., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.*********, обл.
Пазарджик, сторените в хода на производството разноски в размер на
2461,00лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и един лева/, съобразно
уважената част от претенциите
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД – клон Тополница,
ЕИК[1]8311600780108, със седалище и адрес на управление- гр. София,
бул. „Цар Борис III“№136 и адрес гр. Пазарджик, ул. ******
,представлявано от Изпълнителния директор С.Д. ,на основание чл. 78, ал.
6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ГПК , да заплати по сметка на
Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 598.64лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 460.00 лв.
ОСЪЖДА Л. Д. М.-., ЕГН-********** от гр.Пазарджик,
ул.*********, обл. Пазарджик, да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД
– клон Тополница, ЕИК[1]8311600780108, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. „Цар Борис III“№136 и адрес гр. Пазарджик,
ул. ****** ,представлявано от Изпълнителния директор С.Д., сторените
разноски съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на 12,07
лв. /дванадесет лева и седем стотинки/
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за работа.
На основание чл. 315, ал. 2 от ГПК решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
16
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17