Р Е Ш Е Н И Е
№
62
гр.Пирдоп, 17.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 2 по описа
на съда
за
Производството
е по реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано
по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
********* чрез
пълномощника адв.Г.Х. против Цветалин С.Г., с която
се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „ЕОС
Матрикс“
ЕООД сумата от 1500
лв. - главница
за неплатена парична сума, предоставена и усвоена по
силата на договор за потребителски кредит № PLUS-11287721 от 22.05.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
Цветалин С.Г., прехвърлено чрез договор за цесия на ищеца; сумата от
536.30 лв. – лихва за просрочие за периода от 20.04.2016г. до 28.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 30.10.2019г. /датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното заплащане на
дължимата сума. Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че вземането е
възникнало на основание „Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS - 11287721“ и Общи условия, неразделна част от договора от 22.05.2015г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Цветалин С.Г.. Сочи се, че
кредиторът е одобрил и предоставил на ответника парична сума в размер на
1597.50 лв., която да послужи за потребителски цели. В чл.2, изр.5 от договора
било уговорено, че сумата в поле „Такса ангажимент“ в размер на 52.50 лв., е
удържана от общия размер на кредита. Остатъкът от кредита бил предоставен на
кредитополучателя по сметка с IBAN: ***. Посочено е, че в раздел „Удостоверения“, абзац
последен, кредитополучателят е декларирал, че подписвайки кредитния договор е
получил ефективно сумата по посочената от него банкова сметка. ***, че с
извършване на превода и захранване на горепосочената банкова сметка *** „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е изпълнил изцяло задължението си по договора.
Сочи се, че срокът на действие на договора е 10 месеца за периода от
20.07.2015г. до 20.04.2016г., като първата погасителна вноска е била дължима на
20.07.2015г. Сочи се още, че кредитополучателят се е задължил да погаси
усвоения кредит на месечни вноски, определени по размер и падеж в погасителния
план, инкорпориран в договора, а именно: вноски в размер 183.69 лв.,
представляващи главница, застрахователна премия и добавка /печалба на
кредитора, уговорена в чл.3 изр.2 от договора/, които се дължали на 20-то число
на съответния месец. Уговорената добавка представлявала възнаградителна лихва в
размер на 26.71 % на годишна база. Чл.5, изр.1 от договора предвиждал, че при
просрочие на дължимите погасителни вноски, кредитополучателя дължи неустойка за
времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва. Твърди
се, че Цветалин С.Г. не е извършвал плащания след сключване на договора. Заявено
е в исковата молба, че на 11.02.2016г., по силата на „Протокол 9“ към Рамков
договор за цедиране на задължения от 02 юни 2015г., „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от вземания,
индивидуализирани в Анекс 1А, сред които вземания е и това към Цветалин С.Г..
Ответникът бил уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД. На
20.04.2016г. се сочи, че е настъпил крайният срок на дължимост на
потребителския паричен кредит, с което задължението е падежирало и е станало
изцяло изискуемо. На крайния падеж и към датата на исковата молба ответникът не
бил изпълнил договорните се задължения за погасяване на потребителския кредит.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор
на исковата молба от ответника Цветалин С.Г., с който ответникът заявява, че
счита иска за допустим, но неоснователен. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на вземането. Сочи, че по делото не са представени
доказателства, че е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.
В съдебното
заседание по разглеждане на делото, ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не
изпраща представител. Депозирани са писмени бележки от адв.Г.Х. – пълномощник
на ищеца, която е застъпила становище, че са налице всички предпоставки от
фактическа и правна страна за уважаване на исковете, идентични със заповедната
претенция. Посочено е, че между банката и ответника е сключен валиден договор
за банков кредит, в изпълнение на който разплащателната сметка на
кредитополучателя е заверена със сумата от 1597.50 лв. Срокът на договора бил
10 месеца и следвало кредитът да се погаси в периода от 20.07.2015г. до
20.04.2016г. на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план,
което задължение не е изпълнено, тъй като не е направено нито едно погашение по
кредита. Оспорено е възражението на ответника, че вземането е погасено по
давност, тъй като не се касае за периодични плащания, а само за съгласие от
страна на кредитора да приеме плащане на части. Оспорва се и възражението за
неуведомяване за извършената цесия, като се сочи, че уведомлението за цесията е
доставено на ответника с връчване на исковата молба и приложенията, а
цесионерът е изрично овластен от цедента да извърши уведомяването. В бележките
е заявена молба за уважаване на предявените искове за главница и лихва за
просрочие. Представен е и списък на разноски, каквито се претендират.
Ответникът
Цветалин С.Г. не се явява в съдебното заседание по делото, но се представлява от
упълномощения адв. Николай Занков от САК. Процесуалният представител на
ответника оспорва исковата молба – по основание и по размер и моли съда да не
уважава исковата молба. Твърди, че не станало ясно какъв вид лихва се
претендира и за кой период, а от оригинала на платежно нареждане не ставало
ясно дали и кога са усвоени парите от ответника. Давностният срок бил изтекъл.
Също претендира разноски.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
Ищецът
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подал
на 30.10.2019 г. до Районен
съд-Пирдоп
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
ответника Цветалин С.Г. за дължими суми,
произтичащи от
договор за потребителски кредит № PLUS-11287721/22.05.2015г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Цветалин Г., въз основа
на което е образувано ч.гр.д. №593/2019г. по описа на РС-Пирдоп, по което
в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 650/06.11.2019г. против длъжника
и настоящ ответник, за главница в размер на 1500 лв. и лихва за просрочие в
размер на 536.30 лв. за периода от 20.04.2016г. до 28.10.2019г., които суми се
явяват и процесните такива. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника Цветалин С.Г., който е подал възражение по чл.414 ГПК
в законоустановения срок, твърдейки че „не дължи изпълнение на претендираната
сума“, поради което, на основание чл.415, ал.1 ГПК, на заявителя е било указано
да предяви установителен иск относно вземанията си и същият го е сторил в
законоустановния едномесечен срок.
По
делото е представен и приет Договор за
потребителски паричен кредит, издаване и ползване на
кредитна карта /ДПК/ № PLUS-11287721/22.05.2015г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ВАД (кредитор) и Цветалин С.Г.
(кредитополучател), по силата на който кредитодателят е предоставил
на кредитополучателя потребителски кредит, в
размер на
1500 лв.,
като е договорено кредитът бъде преведен по сметка в Централна кооперативна
банка с IBAN ***,
която кредитополучателят е декларирал, че е лично негова и предоставя
доброволно. Уговорено е, че погасяването на кредита ще се извърши на 10 равни
месечни погасителни вноски от по 183.69 лв., съгласно погасителен план, като
лихвеният процент е 26.71% на годишна база и общата сума за връщане по кредита
възлиза на 1836.90 лв. Предвидена е такса „ангажимент“ в размер на 52.50 лв. Видно
от погасителния план първата вноска по договора е с падеж 20.07.2015г., а
последната – 20.04.2016г. Не е отбелязано на кредитополучателя да е
предоставена кредитна карта, каквато възможност предвижда договорът. В т.5 от
договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
Представен е оригинал на платежно нареждане №5641803/22.05.2015г.
с наредител „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за кредитен превод в размер на
1447.50 лв. съгласно договор PLUS-11287721,
с получател Цветалин С.Г.. Посочената банкова сметка ***, фигурираща в договора
за кредит като сметката, по която кредитополучателят е поискал да получи сумата
и за която е представил удостоверение, че е нейн титуляр.
Представена е към исковата молба справка изх. №16225/12.12.2019г.
по кредит PLUS-11287721, изготвена от инспектор
„съдебно събиране“ към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в която е отразен
погасителният план по кредита и е посочено, че по този кредит няма получени
плащания.
По
делото е приет Протокол №9/11.02.2016г. към Рамков
договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г., според който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер) се договарят за
прехвърляне на вземания, представени в таблици (Анекс 1А), представляващи
Портфейл, който е неделима част от протокола. Представен е и самият Рамков
договор от 02.06.2015г., с който договор Цедентът се е съгласил да цедира,
прехвърли и продаде, а Цесионерът се е съгласил да приеме цедирането и да
изкупи чрез отделни протоколи цедираните задължения, посочени в Анекси 1А до В
към съответния Протокол и акцесорните им права в съответствие с Договора.
Представен е и Анекс 1А към Протокол №9/11.02.2016г. към Рамков
договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г., където в таблица фигурират
номера на договорите, по които се цедират вземания, имената на задължените
лица, тяхното ЕГН, както и дължимите суми за главница, лихва и неустойка за
забава. В таблицата фигурира и името на ответника Цветалин С.Г., като
посочените за дължими от него суми са следните: 1597.50 лв. – главница, 239.40
лв. – лихва и 77.52 лв. – неустойка за забава.
От
ищцовата страна е представено също
и пълномощно, с което Димитър
Тодоров Димитров и Нели Панчева Недялкова, в качеството им на Прокуристи и
законни представители на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, са упълномощили
Райна Иванова Миткова-Тодорова, в качеството и на управител на „ЕОС Матрикс“
ЕООД да уведомява, съгласно разпоредбата на чл.99, предл.3 ЗЗД, всички длъжници
за сключения Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г., подписан
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД и всички
Допълнителни споразумения и Протоколи към него, по силата на които вземанията
на дружеството към конкретните длъжници се прехвърлят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В
пълномощното е предвидено, че упълномощеното лице може да преупълномощава трети
лица с правата по пълномощното, като в съответствие с това свое право Райна
Миткова-Тодорова е преупълномощила Калоян Бориславов Диков – мениджър „Събиране
на вземания“ да извършва уведомленията по чл.99 ЗЗД до длъжниците по цедираните
вземания. Преупълномощила е със същите права и адв.Г.И.Х..
Представено е към
исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „БНП
Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подписано от Калоян Диков и
адресирано до Цветалин С.Г., с което последният бива уведомен за сключения на
11.02.2016г. Протокол №9 към Рамков договор за
цедиране на задължения от 02.06.2015г. и че по силата на същия Протокол „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е заменило напълно „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като негов
кредитор по вземането, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11287721/22.05.2015г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са искове
с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит за заплащане на произтичащо от
договор за потребителски кредит задължение за връщане на предоставена главница
и по чл. 422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД – за заплащане на задължение за лихва за забава.
От доказателствата по делото се установи по
безспорен начин, че между ответника Цветалин С.Г., в качеството му на кредитополучател
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитодател, са съществували
договорни отношения по договор за потребителски кредит №
PLUS-11287721/22.05.2015г., по силата на който на Г. е отпуснат кредит
за потребителски нужди в размер на 1500 лв. със срок на издължаване 10
месеца, т.е. до 20.04.2016г. Договорът е подписан и от
двете страни по него. Доказва се от платежното нареждане в оригинал, че сумата от
1447.50 лв. (след удържане на такса „Ангажимент“) е преведена по сметката на
кредитополучателя Цветалин Г. и е усвоена от него.
Процесният договор за потребителски кредит е
сключен при свобода на договарянето между страните, установена в чл.9 ЗЗД и не
съдържа неравноправни клаузи, нито ангажира отговорността на икономически
по-слабата страна по недопустим начин. Предвид факта, че част от претенцията в
настоящия процес е за връщане на предоставената по договора главница, следва да
се има предвид правният принцип на справедливостта, според който не се допуска
обогатяване на едно лице за сметка на друго и обстоятелството, че същността на
договора за заем, какъвто е и процесният договор за кредит, налага при всички
обстоятелства връщане на даденото в заем. Даденият в случая заем се установи,
че е усвоен, т.е. сумата по него е преминала в патримониума на ответника Цветалин
Г., от което именно лице следва да бъде потърсена за връщане. Не се доказва от страна
на ответника да са заплащани суми по процесния договор за кредит, който факт
попадаше в негова доказателствена тежест. Падежът на последната погасителна
вноска е бил 20.04.2016г., следователно крайният падеж на договора е настъпил
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и претенцията в заповедното
производство е заявена поради настъпила изискуемост на цялата сума по кредита.
В този смисъл, единственият възможен извод е, че сумата, отпусната като
главница по кредита, е станала изискуема и е подлежала на връщане.
В действителност, както е посочил
процесуалният представител на ищеца, възражението на ответника за изтекла в
негова полза погасителна давност е неоснователно. Не може да се счете за
погасено по давност вземането дори само за някои от вноските по кредита. Касае
се за договор за кредит, при който престациите представляват задължение за
неделимо плащане. Обстоятелството, че се извършват погасителни вноски съобразно
погасителен план, не превръща този договор в такъв за периодични платежи. Касае
се за разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Ето защо,
приложим по договора за кредит се явява общият петгодишен давностен срок, който
тече, считано от изтичане срока по кредита, респ. настъпване на предсрочната
изискуемост. В този смисъл е и съдебната практика – Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на
ВКС, ГК, III г.о. Предвид това и приетото вече, че изискуемостта на
последната вноска по кредита е настъпила на 20.04.2016г., давността е започнала
да тече от датата на падежа на последната вноска, т.е. 20.04.2016г. и към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 30.10.2019г., не е била
изтекла.
Установи
се по делото, че именно вземането по Договор за потребителски
кредит № PLUS-11287721/22.05.2015г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Цветалин С.Г. е било предмет на Протокол
за прехвърляне на вземания №9/11.02.2016г. към Рамков
договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г., сключен между „„БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД в качеството на цедент и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД в качеството на цесионер. Това е видно от Анекс №1А към Протокола, където са посочени индивидуализиращи белези на задължението (номер на договора за кредит, име и ЕГН на длъжника и дължими суми), като съдът намира за достатъчни така посочените в приложението специфики,
за да достигне до обоснован извод, че предмет на цесията е именно вземането
по договора между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Цветалин С.Г.. Номерът на договора за кредит,
който е посочен в Анекса, съвпада с посочения върху самия договор за кредит
негов номер.
Съдът намира, че договорът за цесия е породил
своето правно действие и посредством него вземането е надлежно прехвърлено.
Това е така, тъй като съдебната практика е категорична, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД
и същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
/вж. Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/. В настоящия случай към исковата молба е приложено
уведомление от стария кредитор /цедента/ за извършената цесия, изготвено обаче
от новия кредитор /цедента/ като пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД.
Извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионер да упражни необходимите за пораждане ефекта на
цесията действия, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията,
който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с тълкувателно
решение № 142-7/11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ
/така Определение
№597/20.07.2015 по дело №2406/2014 на ВКС, ТК, I т.о./.
Предвид доказаността на обстоятелството, че
задълженията на ответника Цветалин Г. по съществуващ между него и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор
за потребителски кредит, са били прехвърлени посредством цесия - договор за
продажба и прехвърляне на вземания, то следва да се приеме, че ищецът „ЕОС
Матрикс“ ЕООД се явява правоимащо лице, на което Г. следва да заплати дължимия
от него размер на главницата по договора за кредит и предявеният иск се явява
основателен за претендираната сума от 1500 лв., доколкото се установи, че
същата е усвоена, падежът на връщането и е настъпил и не се установи длъжникът
да е заплатил същата нито изцяло, нито частично. Върху присъдената
сума за главница следва да се заплати от длъжника и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в РС-Пирдоп до момента на окончателното
изплащане на задължението.
Основателен се явява и
акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва по чл.86 ЗЗД в претендирания
размер от 536.30 лв. Доказано по първия иск бе наличието на главен дълг и
настъпилият краен падеж на същия, от която падежна дата - 20.04.2016г. ищецът
претендира мораторната лихва. Не може да бъде споделено становището на
процесуалния представител на ответника, че не ставало ясно каква лихва се
претендира, с което е нарушено правото на защита на ответника. Напротив- и в
самата заповед за изпълнение е посочено, че се касае за лихва за просрочие
/забава/, което е посочено и в исковата молба, като е посочен и периодът на
претенцията. Размерът на мораторната лихва за периода от 20.04.2016г. /датата
на падежа на последната погасителна вноска/ до 28.10.2019г. възлиза именно на
536.30 лв., каквато сума се претендира и която е изчислена в съответствие с
посоченото в самия договор за кредит – в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата – основният лихвен процент, обявен от БНБ плюс 10 процента,
на основание ПМС №100/29.05.2012г.
С оглед гореизложеното, и двата предявени иска
са изцяло основателни за пълния размер на претендираните суми и спрямо
ответника Цветалин Г. съдът следва да признае за установено, че ги дължи на
ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за който пък се установи, че е правоприемник на
кредитодателя по отношение на задълженията.
Съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство и то с осъдителен диспозитив, както повелява Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. На основание чл.78,
ал.1 ГПК и с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на ищеца такси и разноски в производството, включително възнаграждение
за един адвокат. В настоящия случай обаче съдът счита, че следва да присъди на
ищеца единствено заплатените от него суми за държавна такса – общо 110 лв. за
заповедното и исковото производство, но не и тези, претендирани за адвокатско
възнаграждение. Последните суми съдът отказва да присъди предвид факта, че в настоящия случай не
става ясно какъв е уговореният начин за плащане, нито каква е сумата на
уговореното конкретно плащане във връзка с ангажимента на адвоката по отношение
на задълженията на ответника Цветалин Г.. Представени са доказателства
единствено за заплатена на адв.Х. глобална сума. Не следва да бъде натоварен
длъжникът със заплащане на сума, която не е отразена никъде в представените по
делото документи като сума, представляваща разход за заявителя именно във
връзка с вземането към този длъжник, макар и да е представено извлечение от
сметка, т.е. банков документ за заплащане на друга - по-голяма сума, за която
обаче не става ясно как е формирана, т.е. от задълженията по кои вземания е
образувана тя.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на осн. чл.422 ГПК
вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
и чл.86 ЗЗД, съществуването
на вземане на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Витоша“, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ №147, ет.4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова
против ЦВЕТАЛИН С.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща главница по
договор за потребителски кредит PLUS-11287721 от 22.05.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
Цветалин С.Г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното
заплащане на задължението, както и за сумата
от 536.30 лв. /петстотин тридесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 20.04.2016г. до 28.10.2019г., които
вземания са прехвърлени на ищеца с Протокол
№9/11.02.2016г. към Рамков
договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент)
и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер) и относно което вземане
е издадена заповед за изпълнение № 650
от 06.11.2019 г. по ч.гр.д. № 593/2019г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1
ГПК, ЦВЕТАЛИН
С.Г., ЕГН:
**********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Витоша“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ №147, ет.4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Райна Иванова
Миткова-Тодорова, сумата 110.00 лв.
/сто и десет лева/, от които 69.57 лв. – доплатена държавна такса в настоящото
производство, както и 40.43 лв. – разноски за държавна такса, направени
в заповедното производство по ч.гр.д. №
593/2019
г. на Районен съд-Пирдоп.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в
2-седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Донка
Паралеева/