Р Е
Ш Е Н
И Е №260 156
гр.Русе,15.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 17 ноември две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 598
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С.Д.И. е обжалвала Решение № 260013/20.08.2020г.,
постановено по гр.д.№ 1860/2020г. на Русенския районен съд, с което са
отхвърлени предявените от нея против „ЦБА“ АД обективно съединени искове по чл. 74ал.4 от КТ и по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
В
жалбата се твърди неправилност и
необоснованост на съдебното решение, противоречие с материалния и процесуалния
закон, и се иска отмяната му и постановяване на ново, с което предявените
претенции се уважат.Претендират се разноски за производството.
Ответникът
по жалбата взема становище за неоснователността й, иска потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт и претендира разноски за въззивната инстанция – 1125
лева адвокатско възнаграждение.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа страна по делото е установено следното :
Между
страните по делото бил сключен трудов договор от 15.06.2018г., съгласно който
ищцата изпълнявала длъжността „касиер“ в търговски обект на ответното дружество
в гр. Русе. На основание експертно решение на ТЕЛК № 4788/16.12.2019г. и
заключение на Служба по трудова медицина със Заповед № 1/02.01.2020г. на
работодателя била трудоустроена на
длъжността „касиер“, със срок на трудоустрояването до 01.02.2021г. С
допълнително споразумение № 14845/17.03.2020г. ищцата била преназначена, въз
основа на нейна писмена молба, от длъжността „касиер“ на длъжност „обслужващ
магазин“, основното й трудово възнаграждение било увеличено от 750 лв. на 800 лв.,
и бил уговорен изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя. Със
заповед № 6936/25.03.2020г. последният прекратил трудовото правоотношение, на
основание уговорения в негова полза изпитателен срок.
Във
основа на установеното от фактическа страна районният съд приел , че предявените
претенции са неоснователни, по съображения, че работодателят е съобразил разпоредбата на чл. 70
ал.5 от КТ при сключването на
трудов договор със срок за изпитване, преназначавайки ищцата на друга длъжност,
с различни трудови функции от заеманата преди това, и е действал добросъвестно; не е доказано работодателят да е сключил договор
с клауза за изпитване с цел преодоляване защитата по чл. 333 от КТ, с която се
ползва ищцата, поради което и тази клауза не е недействителна на основание чл.
26 ал.1 пр.2 от ЗЗД (заобикаляне на закона) и предявеният иск по чл. 74 ал.4 от КТ е неоснователен, следователно, такъв е
искът по чл. 344 ал.1 т.1 и т. 2
от КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата като незаконосъобразна.
Въззивната
инстанция изцяло споделя горните мотиви на атакувания първоинстанционен
съдебен акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
По
въззивната жалба :
Разглеждане
на делото по реда на бързото производство не се явява нарушение на
процесуалните правила, довело до накърняване на правата на ищцата, доколкото то
реално е осигурило по-бърз процес.
Твърдяната
непълнота и неточност на доклада по делото, изразили се в неправилно очертаване
на предмета на спора и неправилно разпределение на доказателствената тежест, не
се констатират от въззивната инстанция. Проекто
–докладът и докладът са пълни, с правилно определени правни квалификации на
исковете и разпределение на доказателствената тежест между страните, в подкрепа на което е и липсата от страна на
ищцата и процесуалния й представител на възражения по доклада по реда на чл.
146 от ГПК / освен срещу допускането на гласни доказателства/ .
Поради
изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да
бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна се отхвърли.
С оглед изхода от спора, жалбоподателят дължи
на ответната страна разноски за въззивната инстанция –1125 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Така
мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от
ГПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260013/20.08.2020г., постановено по гр.д.№ 1860/2020г. на Русенския
районен съд.
ОСЪЖДА
С.Д.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЦБА“ АД ЕИК********** със седалище и адрес на управление гр. В.,
кв. „А.“, ул. „Н.Б.“ №*, ет.*, представлявано от М. М.К., сумата от 1125 лева
–разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1- месечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: