Р Е
Ш Е Н И Е
№ 535
гр.
Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХVI състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора Данаила Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 350 по описа на
съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с
чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е
по касационна жалба, предявена от Т.С.Н. – Ч., ЕГН **********,***, против Решение
№ 2246 от 02.12.2022 г. на Районен съд Пловдив, ХXIIІ н.с. постановеното по а.н.д. № 5409
по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 615 от 07.09.2022 г., издадено от Й.А.С., заместник кмет
„Обществен ред и сигурност“ в общ. Пловдив, с което на Т.Н. – Ч., на основание
чл.43 ал.3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на
територията на общ. Пловдив /НОДПТОП/ е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл.6 ал.2 от НОДПТОП
/Наредбата/.
Поддържаните
касационни основания се свеждат до твърдението, че атакуваният съдебен акт е
необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Иска се обжалваното
решение на районния съд да бъде отменено, респ. издаденото НП да бъде отменено.
Ответникът
по касационната жалба – Община – Пловдив, чрез пълномощника си главен *** П. счита
касационната жалба за неоснователна.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Пловдивски
районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Т.С.Н. - Ч., против НП № 615
от 07.09.2022 г. на заместник–кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община
Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл.6 ал.2 от НОДПТОП. Същото е издадено въз основа на АУАН № 000224
от 17.05.2022 г., съставен от К.Д.А.– *** към ОП „Общинска охрана“.
Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
При
извършена проверка на 19.04.2022 г. в 11:17 часа, в гр. Пловдив, на ул. “Апостол
войвода” срещу № 6, е установено, че Н. – Ч. е паркирала МПС марка „Хюндай“ с
ДК № *** , на тротоара, без мястото да е определено посредством знак „Д19 –
паркинг“, за което е съставен фиш в отсъствието на водача № **********/19.04.2022
г., с глоба в размер на 50.00 лева.
Глобата и извършването
на нарушението са оспорени с искане вх. № 22 П-4946/21.04.2022 г. пред общ.
Пловдив и сектор „Общинска охрана“ – Пловдив. Т.Н. е поканена с писмо вх. №
22ОР-564/1/03.05.2022 г., но не се явява към момента на съставяне на АУАН,
поради което е съставен АУАН при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Лицето е
получило препис от акта на 19.05.2022 г. и е записало, че по-късно ще изложи
възражения, но такива не са постъпили.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан *** на АУАН – К.Д.А.. В дадените показания
свидетелят поддържа констатациите изложени в акта. Приложени са също така и
доказателства – писма от общинска администрация досежно приложението на
уличната регулация на процесния адрес, на който е извършено нарушението, както
и ситуационен план на УПИ IV-1802 от кв.1 по плана на кв.
„Македония – запад“ – гр. Пловдив.
За да потвърди
процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел следното от фактическа и правна
страна:
По делото са
налице безсъмнени доказателства за извършеното от страна на Н. – Ч.
административно нарушение по чл.6 ал.2 от НОДПТОП. Приел е, че обстоятелството, дали и по какви
причини този тротоар е със запазена цялост, по никакъв начин не дава възможност
на водачите на ППС да не спазват изискванията на процесната наредба,
действащата на територията на общ. Пловдив и да не паркират на тротоарите,
предвидени за движение на пешеходци, а не на превозни средства. Същевременно е
констатирано от съда, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства,
което налага извода, че извършените констатации от проверяващия и
санкциониращия екип, не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено
се установява, че на инкриминираните дата и място, жалбоподателят не е спазил
изискванията на чл.6 ал.2 от НОДПТОП.
Констатирано е също така, че в хода на административното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на
АУАН и издаването на НП, както и, че липсват основания за приложението на чл.28
от ЗАНН. Приел е, че правилна е преценката на АНО за размера на глобата.
Решението е
правилно.
Според
чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение като собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
Цитираната
разпоредба е ясна и небудеща съмнение – собственикът на моторното превозно
средство е административнонаказателно отговорно лице за извършеното с
него (с МПС) нарушение в случай, че не посочи на кого го е
предоставил.
Именно такъв
е и настоящия случай, доколкото от данните по делото се установява, а и между
страните не е спорно, че автомобилът е управляван от Т.Н. – Ч., предвид на
което и според настоящия съдебен състав, правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Т.С.Н. - Ч. за извършеното административно нарушение по чл.6
ал.2 от НОДПТОП.
Съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42-44 от ЗАНН. Въз
основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против
жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката, че не е паркирала на тротоар, тъй като
такъв не съществувал. В ЗДвП има няколко разпоредби, които регламентират
забраните за паркиране и престой. По-общата е тази на чл.178е от ЗДвП, която
съдържа основното правило за поведение да не се паркира в паркове, градини,
детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места. Тази разпоредба освен, че
съдържа определящото правило за поведение, включва и неблагоприятните
последици, които се предвиждат при неизпълнение от страна на адресатите на тази
норма. От друга страна, стои нормата на чл.94 ал.3 от ЗДвП, която съдържа две
отделни предложения. Всяко от тези предложения урежда различни хипотези за
престой и паркиране на моторните превозни средства в населените места.
От анализа
на разпоредбите на чл.94 ал.3 от ЗДвП, чл.98 ал.2 т.2 и т.6 от с. и разпоредбите на Закона за устройство на
територията, Закона за пътищата и Наредбите за организацията на движението към
съответните общини можем да направим извод, че паркирането на тротоара е
допустимо, само при условие, че мястото е обозначено с пътен знак, маркировка
и/или надписи от съответната общинската администрация като място за паркиране,
автомобилът тежи до 2,5 тона, има разстояние не по-малко от 2 метра за
преминаване на пешеходците, и не е в непосредствена близост до вход или гараж.
За да се установи
кой е собственик на пътя е нужно да се разгледа Закона за пътищата /ЗП/.
Пътищата са публична и частна собственост съгласно чл.8 от ЗП. Републиканските
пътища са изключителна държавна собственост. Общинските пътища са публична
общинска собственост, следователно, собственик на пътищата в града е
съответната община, а управлението на пътищата в съответната община е възложено
на кмета на общината – чл.19 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Общински съвет –
Пловдив е приел Наредба за организация на движението и паркирането на
територията на община Пловдив. Съгласно чл.6 ал.1 от Наредбата, допуска се
престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до
2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най- малко 2 метра за преминаване на пешеходци, а
според ал.2, във всички останали случаи не се допуска престой и паркиране на
моторни превозни средства върху тротоарите. Това отново е потвърждение на
горното твърдение, че не може да се паркира на тротоар, ако това е
непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи. По изключение се
допуска престой и паркиране на пътни превозни средства с допустима максимална
маса до 2,5 тона върху тротоарите, ако откъм страната на сградите остава лента
с широчина не по-малко от 2 метра за преминаване на пешеходците.
С оглед на
гореизложеното може да се формира заключение, че паркирането на тротоара е
разрешено, стига автомобилът тежи до 2,5 тона, да има не по-малко от 2 метра за
преминаване на пешеходците и да не е непосредствена близост до вход или гараж.
В случая,
безспорно не се касае до автомобил с посочения тонаж от 2.5 т. и безспорно не е
оставено място от 2 метра за преминаване на пешеходци. Доказателства в тази
насока не са представени пред въззивната инстанция, поради което и изводите на
съда за законосъобразността на издаденото НП са обосновани.
Неоснователно
е възражението и в насока, нарушено право на защита поради недопускане на
свидетел на жалбоподателя от страна на първоинстанционния съд. Следва да се
отбележи, че от значение за допускането на свидетелските показания е да се
уточни какви факти и обстоятелства ще се доказват с тях. Това уточнение е необходимо,
за да се направи анализ дали доказателственото искане е относимо, допустимо и
необходимо, съгласно изискването на чл.312 т.4 от ГПК. Ако това не е така,
свидетелските показания не следва да се допускат.
В случая, правилно съдът е
преценил, че не следва да допусне свидетелски показания, с оглед представените
писмени доказателства от страна на община Пловдив, писма и ситуационен план,
според които безспорно се установява, че на процесното място е наличен тротоар,
което е безспорно установява извършеното нарушение на чл.6 ал.2 от НОДПТОП.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и като такова,
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че такова се следва и същото се констатира в размер на 80.00
(осемдесет) лева.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд, XXVI касационен състав,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
2246 от 02.12.2022 г. на Районен съд Пловдив, ХXIIІ н.с. постановеното по АНД № 5409
по описа на съда за 2022 г.
ОСЪЖДА
Т.С.Н. – Ч.,
ЕГН **********,***, да заплати на община Пловдив, сумата от 80.00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.