Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260035 07.01.2022 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
седми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3562 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против А.Ж.М.,
ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация
по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД,
чл.342, ал.1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните
възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както
следва:
1.
по
договор за мобилни услуги от 27.05.2017 г., изм. с доп. споразумение от
15.03.2018 г. – 70,13 лева –
главница за месечни такси и потребени услуги за периода 15.06.2018 г. –
14.10.2018 г.
2.
205,73 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на доп. споразумение по вина
на абоната
3.
377,79 лева – сбор от лизингови вноски за периода 15.06.2018 г. – 14.03.2020 г.
по договор за лизинг от 15.03.2018 г. /в т.ч. с настъпил падеж и предсрочно
изискуеми, съгл. чл. 12 ОУ/.
За тези вземания били издадени фактури, но въпреки
настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило.
Поради липса на погасяване ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 10115/19.11.2019 г. по ч.гр.д. №
18640/19 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за
уважаването им. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен
представител, с който оспорва исковете.
От
договора за лизинг не се установявало предаване на уговорената вещ, за да се
дължи плащането й. Не се установявало твърдяното неизпълнение на задължения на
ответника, при което и настъпване на условия за предсрочно прекратяване на
договорите, дължимост на неустойка и предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Претенциите не съответствали на данните във фактурите. Не се установявало
точното изпълнение от страна на оператора за предоставяне на съответните
услуги. Клаузата за неустойка се оспорва, като противоречаща на добрите нрави,
излизала и извън присъщите й функции. Не се установявало уведомяване на абоната
за предсрочно прекратяване на договорите и дължимост на неплатени суми. Твърди
клаузата на чл. 12 ОУ да е неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заявлението и заповедта за
изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните са
подписани договор за мобилни услуги от 27.05.2017 г.,
изм. с доп. споразумение от 15.03.2018 г. и договор за лизинг от 15.03.2018 г.
Между
страните са възникнали твърдените облигационни правоотношения, съгласно които
операторът е предоставил мобилни номера, със съответно уговорена месечна такса и
отстъпки, с посочени доп. услуги. С Договор
за лизинг ищецът
е предоставил устройство „Huawei P10 Lite Gold“ при обща
цена от 413,77 лева за срок от 23 месеца.
Тези договори и доп. споразумение обвързват страните
с предвидените права и задължения.
В чл. 4 от договора за лизинг изрично е
декларирано от ответника, че описаното устройство е предадено за ползване във вид,
годен за употреба, функционира изрядно и съответства на договорените технически
характеристики. Тоест – с полагане на подписа си, ответникът удостоверява, че е
получил съответното мобилно устройство. В този смисъл, възраженията в ОИМ не се
споделят. Отделно, според заключението на приетата ССЕ, което се кредитира
изцяло като ясно и компетентно изготвено, ответникът е извършвал плащания на
две вноски по лизинга, което представлява признание на съществуващо
правоотношение, съответно потвърждава получаване на вещта, за която се плащат
вноските. Според ВЛ – за периода 15.06.2018 г. – 14.10.2018 г. /въпреки
настъпилите падежи/, ответникът не е платил 4 вноски. Поради неизпълнението и
съгласно чл. 12 от ОУ към договора, останалите вноски са обявени за предсрочно
изискуеми, за което е издадена фактура. Клаузата не е неравноправна, съобразена
е с вида на неизпълнението, ясно и конкретно уговорена е, като предпоставките
за настъпване на предсрочната изискуемост са настъпили, а длъжникът е уведомен,
видно от представеното писмо от ищеца, връчено, съобразно удостоверението от
куриера на 23.10.2018 г. Дори да се приеме различно становище, горното не се
отразява на дължимостта на търсената сума, т.к. към момента на приключване на
устните състезания по делото, е настъпил и окончателно падежът на всички вноски. Доколкото вещта е предадена за ползване, не се
установява да е върната, като са дължими уговорените между страните в договора
лизингови вноски, съдът приема, че искът е доказан по основание и размер. Същите
са изискуеми и подлежат на плащане в търсения размер – установен и от вещото
лице по приетата експертиза, според което по договора са дължими вноски в
размер на търсената сума от общо 377,79
лева /21 вноски по 17,99 лв./. Претенцията е доказана и основателна, при което
претендираната сума следва да бъде призната за дължима.
Във
връзка с дог. за мобилни услуги и доп. споразумение, според ВЛ по ССЕ - за
предоставените през исковия период телекомуникационни услуги са били издадени процесните
фактури, като същите са осчетоводени при ищеца. Потребените услуги, месечни
абонаментни такси и такси по всеки от мобилните номера са таксувани съобразно приложимите условия и договорености. Предвид
сключения договор, изменен с доп. споразумение, подписани за ответника,
издадени фактури, както и с оглед заключението на вещото лице, съдът приема, че
исковата сума за ползвани услуги и такси е дължима от ответника. Правоотношението
е било действащо в периода на начисления, като ответникът дължи плащане на договорените месечни абонаментни такси,
независимо от потреблението на услуги през съответните периоди, тъй като
породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да заплаща
ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план. След като никоя
от страните не е прекратила облигационната обвързаност за исковия период, то
договорът е бил действащ – съответно ответникът дължи плащане на таксите, т.к.
достъп до мрежата му е бил предоставен и е имал възможност да се възползва от
съответните мобилни услуги. Аб. такси са уговорени като конкретни стойности,
страните са обвързани от тези обл. правоотношения, като самите такси нямат
отношение към реалното потребление и доставка на услуги. Предвид липсата на
платени в срок задължения и прекратяване от страна на оператора на достъпа до
мрежата впоследствие, се дължи и уговорената такса за спиране, посочена във
фактурите. Според заключението на ССЕ, начислените аб. такси, такава за спиране
на номер и единственото потребление от 0,19 лв. за СМС, ведно с начислено ДДС,
възлиза именно на търсената сума от общо 70,13 лева
/55,52+1,50+0,19+1,24+20%ДДС – таблица 2/. Искът и за нея е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
Относно
неустойките:
За предсрочно прекратяване на договора за
услуги - според ССЕ – същата е в размер на общо 62,46 лева /колкото се сочи от
ищеца/ и възлиза на три месечни абонаментни такси от по 20,82 лева без ДДС. Тя
се дължи на основание т.4 от р. 4 на сключеното доп. споразумение към договора.
Между
страните изрично е уговорено право на оператора да прекрати договора
едностранно, поради незаплащане на месечни абонаментни вноски от потребителя в
уговорения срок. В случая не се касае за разваляне на договора по реда на чл.87
и сл. от ЗЗД. Налице е конкретна уговорка в договора, постигната между
страните, по силата на която договорната връзка се прекратява при наличие на
посочените обективни обстоятелства, без да е необходимо отправянето на
изявление до ответника за разваляне. Тази уговорка изцяло съответства характера
на правоотношението между страните, а именно — предоставяне на мобилни услуги
на потребителя, което има периодичен характер и предполага срочно изпълнение на
паричната престация на потребителя. Именно поради това, съгласно чл.75 от ОУ
при неизпълнение на задълженията на потребителя, операторът има право незабавно
за ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно договора с
потребителя. Тези уговорки отговарят изцяло на житейската логика при такъв вид
правоотношения, доколкото именно заплащането на предоставените услуги за всеки
месец предполага и последващото изпълнение от мобилния оператор да предоставя
услуги и през следващите месеци. Съдът приема, че ищецът надлежно е упражнил
правото си да прекрати преждевременно договора между страните, преди изтичане
на срока му, при което абонатът дължи уговорената в т.4, б.а неустойка, която е
в размер на три месечни такси. Възраженията в ОИМ в обратна насока не се
споделят.
Неустойката
представлява предварително уговорен размер на обезщетението за вреди от
неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват — чл.92,
ал.1 ЗЗД. Пораждането на това задължение обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението.
Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост на
главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на
длъжника по договора. В случая страните са уговорили неустойка в размер на
трикратния размер на месечната абонаментна такса, в случай че договорът се
прекрати преди изтичане на уговорения срок. Посредством тази уговорка се цели
да се обезпечат и обезщетят евентуалните бъдещи вреди на кредитора от
договорното неизпълнение и последвалото прекратяване на договора. За оператора
със сключването на договора се формира субективното очакване, че ще предоставя
мобилни услуги за срок от 2 години, срещу което ще получава заплащане на
уговорената абонаментна такса. Преустановяването на плащанията е обосновало
прекратяване на договора едностранно от оператора. Това е породило правото му
да претендира неустойка в уговорения размер. Следва да се има предвид, че
неустойката отговаря изцяло на законовите изисквания, доколкото изпълнение по
договора за уговорения 2-годишен срок не е имало, поради което заплащането на
3-месечни абонаметни такси, при очакване договорът да продължи 24 месеца, води
до постигане на целите на неустойка да обезпечи вредите на кредитора.
Страните
могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е
нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно задължение обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и
обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните
задължения. Установената неустоечна клауза е действителна, тъй като размерът на
отнапред установеното обезщетение за вредите на кредитора от неизпълнението на
задължението на абоната за заплащане на ползваните мобилни услуги, е установено
в съответствие с типичните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустойката. Следва да се посочи, че неустойката се формира от трикратния
размер на месечните абонаментни такси за съответния вид услуга, което не се
явява прекомерно с оглед факта, че договорът е сключен за срок от 24 месеца.
Още повече, че преди прекратяването му, ответната страна не е изпълнила
задължението си за заплащане на услугите за период от три месеца. Тоест, налице
е еквивалентност между реализираното неизпълнение и неустоечното задължение,
което цели да компенсира кредитора, без последният да е нужно да доказва
настъпването на вреди.
Начислена
е и сума като неустойка от 143,27 лева, представляваща добавена разлика между
стандартната цена на предоставеното мобилно устройство, без отстъпка и
преференциалната му цена при сключване на договора. Тя е дължима съгласно т.4,
б.б от доп. споразумение между страните. Те изрично са уговорили параметрите на
дължимото обезщетение, като е записан конкретният размер на отстъпката и е
уговорено, че при прекратяване се дължи плащане съобразно оставащия срок. Отстъпката
е преференция, благоприятна за потребителя, от която обаче същият има право да
се възползва доколкото е коректен и изряден в облигационните правоотношения.
Според чл. 228, ал. 1, т. 4, б.“в“ ЗЕС /ред. от 2011
г. в сила за договорите/, всеки договор за предоставяне на моб. услуги следа да
има клауза за неустойка, в случай на неизпълнение, като съгласно ТР № 7 от
13.11.2014г. на ВКС по т. д. № 7/2013г., ОСГТК кредиторът по двустранен договор
с продължително или периодично изпълнение може да търси и неустойка за
обезщетяване на вреди, ако такава реално е била уговорена. Цената на
устройството е уговорена между страните в договора, като поради неизпълнение на
задълженията от абоната, същият не може занапред да се ползва от
преференциалната стойност на мобилното устройство в намалeния му размер, тъй
като тази стойност е била определена въз основа на критерии, обвързани с
очакваното постъпване на регулярни плащания от потребителя за период от време с
определена продължителност и това обосновава необходимостта от заплащане на
пропорционална част от направените отстъпки при закупуване на моб. апарат,
съответстващи на оставащия срок до края на договора.
С оглед
горното, съдът приема исковете за доказани по основание и размер. Възраженията
на особения представител, макар резонни и обосновани, изразяващи обяснима
защитна позиция, не се споделят по изложените съображения. Претенциите следва
да бъдат уважени, ведно със законната лихва като последица.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по
чл. 80 ГПК и док. за сторени такива от: 125 лв. – ДТ; 360 лв. – платено адв.
възнаграждение; 180 лв. – деп. ССЕ и 300 лева – възн. особен представител.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС, ОСГТК/, от 25 лева – ДТ и 360 лева с ДДС – платено адв.
възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.Ж.М., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: общо 653,65 лева, представляваща сбор от: 70,13 лева – главница за месечни такси и потребени услуги по договор
за мобилни услуги от 27.05.2017 г., изменен с допълнително споразумение от
15.03.2018 г.; 205,73 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на доп.
споразумение по вина на абоната; 377,79 лева – сбор от дължими лизингови вноски
по договор за лизинг от 15.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението в съда – 18.11.2019 г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
10115/19.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18640/19 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А.Ж.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда
6, следните суми: общо 965 лева /деветстотин
шестдесет и пет лева/ - разноски по настоящото дело и общо 385 лева /триста осемдесет и пет лева/ - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 18640/19 г. на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ