Р Е
Ш Е
Н И Е № 260012
гр.Кюстендил, 04.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в
открито заседание
на втори
ноември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня
Богоева
при секретаря: Виолета Здравкова,
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т.д. № 103
по описа на КнОС
за 2019 г.,и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Тридесет и втора –
„Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Производството е образувано въз основа на подадена от Н.В. Н., ЕГН
**********, с адрес: *** и С.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащи чрез процесуалния представител по
пълномощие Адвокатско дружество „****", град София, БУЛСТАТ ****,
регистрирано с номер в Единния регистър **** със седалище и адрес на
управление: град ****, ул. „****" № ***, етаж *** представлявано от
адвокат С. С. Ч., САК, с рег. номер от Единния адвокатски регистър ***
против ЗК „***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „***" № ***, представлявано
от М. С. М. – Г., искова молба, с която от всеки от ищците са предявени искове
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, както следва: иск в размер на 26 000
/двадесет и шест хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от
ищцата С.Д.К. неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на получени
телесни увреждания, изразяващи се в контузия на 3 – ти и 4-ти пръст на лява
ръка, контузия на гръден кош, спукване на 9 – то и 10 – то ребра,
кръвонасядания в областта на корема и крайниците, напрегнатост и тревожност от
преживяването, нарушен сън, причинени в резултат на станало на 17.07.2019 г.
ПТП с управляван от Г.С.Г. лек автомобил, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 17.07.2019 г. до окончателното им заплащане и иск в размер на
50 лева, която сума представлява сбор от обезщетения за претърпени от нея
имуществени вреди – извършени разходи в размер на 20 лева за заплащане на медицински
преглед, въз основа на която е диагностицирано увреждането й в резултат от
гореописаното ПТП и 30 лева направени разходи за медицинско освидетелстване на
същата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2019 г. –
датата на подаване на и.м. в съда до окончателното й заплащане. Иск в размер на
26 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца Н.В.Н.
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на получени телесни
увреждания с окончателна диагноза: Contusio thoracoabdominalis s 36.4,
напрегнатост и тревожност от преживяването, нарушен сън, причинени в резултат
от станало на 17.07.2019 г. ПТП с управляван от Г.С.Г. лек автомобил, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2019 г. до окончателното им
заплащане, и иск за сумата от 938 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи във
връзка с диагностицирането на причинените му при ПТП увреждания, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от
13.12.2019 г. – датата на подаване на и.м. в съда до окончателното й
заплащане. Претендират заплащане и на сторени в производството съдебни
разноски.
Ищците твърдят, че на 17.07.2019 г., Г.С.Г. управлявал
автомобил марка „*** ", модел „*** " с д. к. № *** в гр. *** . На Аспарухов мост водачът нарушил
правилата за движение по пътищата, като не е спазил необходимата дистанция
от движещото се
пред него превозно
средство, вследствие на което реализирал удар в лек автомобил марка „***
", модел „*** ", с д. к. № *** , управляван от Н.В.Н.. Вследствие на
удара автомобилът, управляван от ищеца Н., се блъска в мантинелата вдясно извън
пътя и в тролеен стълб № 8123.
Сочат, че вследствие на настъпилото ПТП са причинени
телесни увреждания на ищците Н.В.Н. - водач на лек автомобил с марка „*** ",
модел „*** ", с д. к. № *** и С.Д.К.
- пътник в него.
Твърдят, че по случая е съставен АУАН № 53312 и въз
основа на него е издадено и влязло в сила Наказателно постановление № 19-0819-004668.
Ищците поддържат, че произшествието е настъпило по
изключителната вина на водача Г., който е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 5, ал. 1 от ЗДвП - като с поведението си създал опасности и
пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората; чл. 20,
ал. 1, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС и се движил със скорост несъобразена с конкретната
пътна обстановка и законови ограничения; чл. 23, ал. 1 от ЗДвП - като не се е
движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Считат, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не
бил нарушил посочените по-горе правила за движение по пътищата.
Твърдят, че на пострадалите са причинени телесни
увреждания, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Приемат, че прекият делинквент е извършил деянието
виновно при форма на вината непредпазливост.
Излагат, че след ПТП водачът на л.а. марка „*** ",
модел „*** ", с д. к. № *** Н.Н. и
пътника в същия автомобил С.К. са транспортирани в МБАЛ „***" АД. На С.К.
е оказана спешна медицинска помощ. Поставена й била диагноза: контузия и
фрактура на пръст, поради което е поставена ортеза за период от 2 седмици.
Поради нестихващите болки пострадалата е потърсила последваща медицинска помощ.
Направено й е образно диагностично изследване в УМБАЛ „***" - гр. ***. В
УМБАЛ „ ***" - ЕАД - гр. *** като е установено спукване на 9-то и 10-то
ребра в ляво, кръвонасядания по корема и крайниците. Вследствие на ПТП
пострадалата изпитвала силни болки по цялото тяло, гадене и световъртеж. Твърди
се, че тези оплаквания са налични и към настоящия момент.
Сочат, че първоначална спешна медицинска помощ е
оказана и на Н.В.Н. в МБАЛ „****" АД. Поставена му е диагноза: Dg Contusio
Capitis. След произшествието пострадалият е изпитвал силни болки в областта на
шийните прешлени и затова е потърсил повторно медицинска помощ. В „****"
му е направена компютърна томография на шийни прешлени. Поставена му диагноза:
авасирали дегенеративни промени по скенирания сегмет, пост травматични
изменения на описаните нива, спондилоза и остеохондроза на с5-6-7.
Окончателната диагноза е '" Contusio thoracoabdominalis s 36.4"
Вследствие на причинените увреждания Н. изпитвал силни болки, схващане и
главоболие, които продължават и към настоящия момент.
Поддържат,
че след случилото се Н. и С. са изключително стресирани и притеснени, като това
състояние не е преминало все още. Видимо са напрегнати и изнервени. Не спират
да преживяват отново случилото се и да ги преследва мисълта, че са все още са
-
2 -
живи само
заради стълба, в които са се ударили. Твърдят, че изключителният шок е повлиял
и на съня им, който е проблемен и непълноценен.
Искането е да им биде присъдено обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от по 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева на
всеки. Претендират заплащане и на претърпени имуществени вреди.
Като основания за пряк иск срещу застрахователя и
пасивната легитимация на ответника сочат следното: Автомобилът марка „*** ",
модел „*** " с д. к. № *** , при управлението на който виновно е причинено
ПТП, има сключена застраховка „ГО" в ЗК „***" АД, полица №
ВО/22/119000769150, валидна от 14.03.2019 г. до 13.03.2020 г, което ангажира
отговорността на ЗК „***" АД за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП,
имуществени и неимуществени вреди.
Твърдят, че са предявили пред застрахователя
извънсъдебни претенциии за заплащане на обезщетение с вх. №32/23.07.19 г. и
вх.№33/22.07.2019 г. Тримесечният срок за произнасяне по претенцията е изтекъл,
но на ищците не е било определено и изплатено обезщетение в законоустановения
срок, поради което за тях възникнал правен интерес за предявяване на настоящите
искове.
Възраженията на ответната страна се състоят в
следното:
Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на
осъществяване на ПТП от 17.07.2019 г.
Оспорва се твърдението за наличие на причинно –
следствена връзка на претендираните в исковата молба вреди с виновното
поведение на водача на товарен автомобил „*** ***“ - Г.С.Г..
Оспорва се твърдението за вина на водача на товарен
автомобил „*** ***“ - Г.С.Г., за настъпване на пътно –
транспортното произшествие и претендираните от ищците вреди.
Оспорва се твърдението, че в резултат на ПТП са
настъпили претендираните от ищците вреди по вид и характер.
Размерите на исковите претенции се считат за
прекомерно завишени и предявени в противоречие с принципа на чл.52 ЗЗД.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на
ищците на вредоносния резултат. Твърди се, че с поведението си ищецът Н.Н.,
като водач на гореописания лек автомобил, е нарушил чл.24, ал.1 от ЗДвП, като
рязко е намалил скоростта на управляваното от него ППС без да се убеди, че няма
да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни
излишно тяхното движение, а когато управляваното превозно средство няма стоп светлини или те
са повредени, да подаде своевременно сигнал с ръка и чл.137А, ал.1 от ЗДвП,
като не е използвал обезопасителен колан, с който МПС е обезопасено.
Направено е и възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, като се твърди, че същата с поведението си е нарушила разпоредбата на
чл.137А, ал.1 ЗДвП и като пътник в гореописаното МПС не е използвала
обезопасителен колан.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка
между посочените от ищците увреждания и претендираните разходи, основание на
заявените за обезщетяване имуществени вреди.
Оспорват се по основание и размер и предявените
акцесорни претенции.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата
по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на
чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е наличието на валидно застрахователно
правоотношение, респективно наличието на валидна застрахователна полица
"Гражданска отговорност" за
товарен автомобил марка „*** ", модел „*** " с д. к. № *** в ЗК „***" АД, видно от полица №
ВО/22/119000769150, валидна от 14.03.2019 г. до 13.03.2020 г,
По делото е приет констативен протокол
за ПТП № 1366 от 17.07.2019 г., от който се установява, че на същата дата около
14.00 часа в гр. ***, на ул. „***“ в посока центъра, до тролеен стълб № 8123 е
настъпило ПТП между т.а. с д.к. № ***, марка *** , модел „*** “ с водач Г.С.Г.
и л.а. с д.к.№ ***, марка *** , модел „***“, с водач Н.В.Н.. В протокола е
отразено, че участник 1 - т.а. с д.к. № *** , марка *** , модел „*** “ с водач Г.С.Г.
поради неспазване на дистанция блъска движещия се пред него участник 2 - л.а. с
д.к.№ *** , марка *** , модел „*** “, с водач Н.В.Н., като последния вследствие
от удара се блъска в мантинелата вдясно и в тролеен стълб № 8123. Пострадали
при ПТП са лицата Н.В.Н. и С.Д.К..
От представените по делото Медицинска
документация от МБАЛ „*** " АД - 2бр.; Медицинско направление на С.К. от УМБАЛ
„***" от 23.07.19 г.; Декларация за
информирано съгласие за
провеждане на образно изследване
в рентгенов кабинет - 1 бр; Съдебномедицинско удостоверение № 847/2019 г.
от В УМБАЛ „ **** -гр. ***; Епикриза по ИЗ № 48399/2019; Медицинско
направление - 2бр.; Документ с рег.№********** от 07.10.19 г. от *** ЕООД
–Лаборатория; Епикриза по ИЗ №48399/2019 г.; и Документ от **** детекторна
компютърна томография се установява, че ищците са претърпели травматични
увреждания в резултат от реализираното ПТП, за което са били предприети и
съответните медицински интервенции и изследвания.
От
Фактура № **********/24.07/2019 г. и
Касов бон от 23.07.2019 г. е видно, че ищцата С.Д.К. е заплатила 50 лева
за освидетелстване с издаване на съдебно медицинско удостоверение и медицински
услуги.
От Сметка на пациент по ИЗ №48399/19 г е
видно, че на ищецът Н.В.Н. е начислена сумата от общо 938.00 лева за извършени
във Втора Клиника по хирургия медицински изследвания и интервенции.
За настъпилото ПТП на виновния водач Г.С.Г.
е съставен АУАН Серия GA Акт № 53312 от
17.07.2019 г. и е издадено Наказателно постановление № 19-0819-004668/26.08.2019
г. за извършено от същия нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, като на основание
чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в общ
размер на 220 лева.
Пред застрахователя, ответник в
производството, са заведени претенции за обезщетение от ищците С.Д.К. и Н.В.Н.
с вх.№ 32 и вх.№33 от 29.07.2019 г. за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от реализираното ПТП в размер
на по 15 000 лева за всяко от пострадалите лица.
По
делото е изслушана и приета съдебно – медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р. Р.М.Д. – ортопед – травматолог към УМБАЛСМ „****“. Вещото лице
установява, че вследствие на реализираното ПТП на 17.07.2019 г. ищецът Н.Н. е
претърпял следните травматични увреждания: контузио капитис, контузия – гръдно
– коремнна, причинили му временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Ищцата С.К. е получила контузия на гръден кош, спукване на 9-то и 10 – то ребра
в ляво; контузия на 3-ти и 4-ти пръси на лява ръка; контузия на лява поясна
област; кръвонасядания по корема и крайниците /лява длан с пръсти и дясна
мишница/, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно
за живота. На ищците бил причинен психологически стрес, изразил се в
неспокойствие и смущения в съня. Причинените болки и страдания били
най-интензивни непосредствено след травмата в първите 10-15 дни, с постепенно
затихващ характер към 30-35 ден. Понастоящем оздравителния процес, с оглед
естеството на травмите, е приключил. Предприето било лечение в амбулаторно –
домашни условия. Извършените разходи били свързани с
- 3 -
диагностицирането
и лечението на ищците. Вещото лице установява също, че с оглед предизвикания
удар и получените увреждания е по-вероятно ищците да са били с поставени
предпазни колани. От съществено значение в случая е категоричният извод на в.л.
в заключението му, че съобразно спецификата / описана от в.л./ на получаване на
отделните увреждания и при наличие на колан и задействани предпазни системи е
възможно ищците да получат същите увреждания В съдебно заседание експерта
уточнява, че диагностицираната при ищеца Н. „флиндерова пневмония“ е вирусна,
типична е за по-възрастни хора, какъвто е случая и няма връзка с травмата в
областта на гърдите. Потвърждава, че тази травма е резултат от политане на
тялото напред при удара и притискане от колана. Контузията на шийните прешлени
при него била предизвикана от камшичния удар, като водела до смущения в кръвоснабдяването
на мозъка при по-възрастни пациенти и затова били контрахирани неговите
оплаквания. При ищцата К. била налице вътрешноавтомобилна травма при пасажер,
заемащ дясна предна седалка, като ударът първоначално е отзад, коланът е
неефективен, тъй като тялото отивало назад. Тук също се наблюдава камшичен удар
с отвеждане на главата назад и удар в подглавника най-вероятно, след което
колата се отклонява напред и надясно и се удря с леко челно ексцентричен удар
дясно в мантинелата и в стълб, при което е възможно да получи констатираните
увреждания, тъй като главата била свободна. В областта на гърдите също така се
наблюдавала коланна травма. При нея заздравяването на ребрата е в рамките на
25-30 дни, тъй като не било чисто счупване, за което било необходимо над 45 дни
възстановителен период. Травмите по главата и шията отзвучавали за 30-35 дни, а
на ръката – 10-15 дни. Самообслужването при тези травми било по-затруднено, но
не напълно невъзможно.
От заключението по назначената и
изслушана съдебна автотехническа експертиза се установява механизма на
ПТП: на 17.07.2019 г. около 14.00 часа
водачът Н.Н. е управлявал л.а. *** *** с д.к.№ **** по път Е-87 /по ****/ в дясната
от двете ленти в посока към центъра на град ***. В автомобила на предната
седалка до водача е пътувала С.К.. След него в същата посока се е движил т.а. *** *** с
д.к.№ ***, управляван от водача Г.Г.. В
момента, когато л.а. *** се е намирал на около 51.00 м и в района преди
стълб 8-123, водачът е управлявал със скорост около 62.6 км/ч, в мислената дясна половина от дясната лента.
В същото това време на около 61.20 метра от мястото на удара се е движил т.а. ***
, управляван от водача, като е достигнал скорост около 89.0 км/ч. Към този
момент т.а. *** се е намирал на около
10.2 метра зад л.а. *** и се е движил
непосредствено по средната разделителна линия. В това положение на л.а. *** водачът Н. е взел решение да намали скоростта,
с която е управлявал, чрез задействане на спирачната уредба. В момента, когато
л.а. *** се е намирал на около 19.70
метра от мястото на удара, спирачната уредба се задейства и автомобилът е
започнал да спира. По същото това време т.а. *** , движейки се напред, след
предварително предприетите действия от водача чрез кормилно управление,
предните колела завиват надясно в момента, когато автомобилът се е намирал на
около 24.15 метра преди мястото на удара. Непосредствено преди т.а. *** да се отклони надясно от техническа гледна
точка водачът Г., виждайки светването на стоп светлините на л.а. *** ,
предприема и действия за спиране на т.а. *** чрез ефективно задействане на спирачната
система, при което непосредствено преди удара, автомобилът намалява скоростта
си до около 84.2 км/ч, при която с предната си броня в зоната на преден десен
габарит, достигнал скорост от около 21.0 км/ч. При този удар настъпват
описаните много тежки деформации в задната част от купето на л.а. *** , а в
телата на водача Н. и на пътника К. внезапно са се породили значителни
инерционни сили векторите, на които са били насочени в посока назад и наляво
спрямо посоката на движение на автомобила. Последвало е силно притискане на
гърбовете на водача и пътничката в облегалките на предните седалки, и удари от
тилните части на главите в предпазните възглавници зад главите, фабрично са
монтирани на облегалките. Вследствие на тези удар на главата на водача Н. са
настъпили установените травми по шията и главата.
След
първоначалния контакт между двата автомобила е последвало и краткото им
съвместно, постъпателно движение в посоката към град ***, съчетано с
допълнителното настъпване на деформации по купетата им. Едновременно с
постъпателното движение в посока напред и вследствие от ексцентричният удар,
л.а.*** бързо се е отклонил в посока
надясно. При отклоняването надясно десният габарит на предната броня на л.а.***
достига до мантинелата и се удря много
силно като тежко я деформира, както се увреждат и деформират части и в преден
десен габарит на автомобила. Поради значителната остатъчна кинетична енергия
предната дясна част на л.а.*** се качва
върху тротоара където много силно се удря в метален стълб, служещ за трасе на
тролейбусната електропреносна мрежа. При последователните първи силен страничен
удари в мантинелата на предната броня, почти веднага последван от много силен
относително челен удар в металният стълб на л.а.*** са се отворили въздушните възглавници пред
водача Н. и пътничката К.. Вследствие от внезапното, рязко спиране на л.а.*** при удара му в стълба внезапно се пораждат
нови инерционни сили / т.е. ускорения / в телата на водача и пътничката, които
рязко нарастват по стойност, а векторите им се насочват в посока напред / към
предната част на автомобила / и наляво към зоните на удара. Рязкото спиране на
автомобила буквално е „ изстреляло " телата на водача Н. и на пътничката К.
в посока напред, като главите им с лицата са се ударили във въздушните
възглавници, а ръцете са осъществили удари с повърхности от вътрешните
повърхности на купето. Три това политане на телата напред лявата ръка на
пътничката най — вероятно в даден момент се е оказала опорна или ударена от
капака на въздушната възглавница, което е довело до травмата й. Едновременно с
ударите на главите във възглавниците телата на водача и пътничката силно са се
притиснали в лентите на предпазните колани, служещи за погасяване на
кинетичната енергия на телата. Това притискане е довело до установените
кръвонасядания по корема и за двамата, както и установените фрактури на 9-то и
10-то ребра на пътничката отляво / от напречната лента на колана/. При
продължилите деформации в предната част, задната част на купето се е повдигнала
незначително в посока нагоре спрямо настилката. След удара на л.а.*** в стълба вследствие от деформациите
кинетичната му енергия се е погасила напълно, скоростта му е достигнала до
нула, а автомобилът се е установил неподвижно. Под действието на силата на
тежестта купето се е върнало надолу към настилката, а от остатъчната инерционна
сила е върнала телата на водача и пътничката назад към облегалките, което е
довело до допълнителен удар от тилните повърхности на главите в предпазните
възглавници. След като т.а.*** избутва в
посока надясно л.а.*** продължава в
посока напред и надясно и с преден десен габарит се удря в мантинелата отдясно
на движението му. Последвало е отклоняване на т.а.*** чрез волана от водача в посока наляво до
окончателно му установяване под малък ъгъл в дясната от двете ленти към центъра
на град ****, незначително насочен под малък ъгъл с предната броня към
мантинелите в средата между лентите от основното трасе. Вещото лице установява,
че при управлението на т.а."*** ", модел "*** " с дк№ *** от водачът Г. със скорост от 89,0 км/ч, е
съществувала техническа възможност за намали скоростта, с която е управлявал до
скорост от 62,6 км/ч, като при необходимост или появата на препятствие на пътя
да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране. При управление на т.а.*** със скорост от 62,6 км/ч за водачът Г. е
съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез
спиране със своевременното задействане на спирачната уредба с максимално
спирачно закъснение. Вещото лице пояснява, че причината за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка е свързано с управлението на т.а.*** със скорост от 89,0 км/ч, при движение на
автомобилите пред него в посоката му на движение със скорости около 62,6 км/ч и
управление на къса надлъжна
- 4 -
дистанции
между автомобилите от техническа гледна точка под 30,0 метра / технически
според минималното времето за реакция 1,20 секунди при липсата на опасност или
препятствия, за скоростта на управление /. Ударът между двете МПС е станал на
около 2,00 + 0.05 метра вляво от бялата непрекъсната, направляваща линия към
лента за движение на автомобили в посоката към центъра на град Варна. На
въпроса дали ударът е бил предотвратим експерта
установява, че от страна на водача Н. при управление със скорост от 62,6
км/ч не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП, чрез
спиране със своевременно задействане на спирачната уредба с максимално спирачно
закъснение поради удар на автомобила отзад. За водача не е съществувала и
техническа възможност за отклоняване надясно поради наличието на ограничение от
предпазна метална ограда мантинела. От страна на водача Г. при управление със
скорост от 89,0 км/ч в конкретната пътна обстановка и намалена начална
дистанция между МПС не е съществувала техническа възможност за предотвратяване
на ПТП чрез спиране със своевременно задействане на спирачната уредба с
максимално спирачно закъснение преди мястото на удара. За водача преди
настъпването на ПТП е съществувала техническа възможност да намали скоростта, с
която е управлявал до 62,6 км/ч, при която да предотврати настъпването на ПТП
при възникването на опасност. Относно въпроса дали към момента на настъпване на
ПТП ищците са били с поставени предпазни колани вещото лице сочи, че от
техническа гледна точка отворените възглавници, вида и местата на травмите
получени по телата на пътуващите в л.а.*** вследствие от ПТП, по вид съответстват на
такива за правилно поставени предпазни колани. Получените травми по степен по
водача Н. и пътничката съобразно значителната разлика в скоростите на двата
автомобил при удара от около 60,0 км/ч, технически напълно съответстват на
правилно поставени предпазни колани и отворени въздушни възглавници.
По делото е разпитан свидетеля М. Н. Н.
– син на ищеца Н.Н.. Същият свидетелства, че се е свързал по телефона с баща му
около час след катастрофата, като ищецът бил под състояние на уплаха и
напрежение. Не можел да си довършва изреченията, повтарял едни и същи неща.
Определя неговото състояние като шоково. От коланната травма баща му имал
синини по целия гръден кош, а от камшичния удар получил болки в прешлените и
врата. Сочи, че при постъпване на баща му в пловдивската хирургия за оказване
на спешна помощ, била установена сърдечна недостатъчност и някакви други неща
вследствие на причинената травма. Преди това нямал такива проблеми. Към момента
все още имал оплаквания от получените травми – остатъчни болки, които били
отзад във врата и прешлена. Психически също били променени след травмата. Били
уплашени и отказвали да пътуват толкова много. Свидетелят пояснява, че по
гръдния кош на баща му имало синини, като според него имало и вътрешни
увреждания, тъй като две седмици след процесното ПТП, постъпвайки в пловдивската
хирургия, имал вътрешна насъбрана течност.
Мисли, че към момента, макар баща му да бил активен и да се движел, не
било както преди.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени
искови претенции по чл. 432, ал. 1 вр.
чл. 380 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1,
т. 1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на
застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата
на чл.380, ал.1 КЗ визиа задължение за лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция.
При анализ на събраните в производството
доказателства безспорно се установява, че е налице активна легитимация у ищците
за предявяване на исковете, както и основание за възникване на задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 432 от КЗ против
ответното застрахователно дружество, тъй като в хода на настоящото
производство, е безспорно установено наличието и валидността на сключен
застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по отношение на т.а."*** ", модел "*** "
с дк№ *** .
На следващо място съдът намира, че е
спазено и рекламационното производство по реда на чл. 380 от КЗ – лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Видно от представените по делото писмени
доказателства, такива претенции са отправени към застрахователя и входирани под
рег. вх.№32 и вх.№33 от 29.07.2019 г. за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от реализираното ПТП в размер
на по 15 000 лева за всяко от пострадалите лица. По делото ответника не
ангажира доказателства за изплащане на обезщетения по тях.
Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1
от КЗ е необходимо освен към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, то да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Спорни по делото са въпросите доказано
ли е наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
уврежданията, причинени на ищеците, налице ли са предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП на 17.07.2019 г., в какъв размер следва да бъде определено
обезщетението, спазвайки разпоредбите на КЗ и ЗЗД.
Въз основа на протокола за оглед на ПТП
и заключенията на изслушаните по делото съдебномедицинска и съдебна
автотехническа експертиза, съдът приема за безспорно установен описания по-горе
механизъм на пътното произшествие. От заключението на експерта но САТЕ,
подкрепено от приложените към делото КП за ПТП №1366/17.07.2019г., АУАН Серия GA
Акт №53312 от 17.07.2019 г. и Наказателно постановление
№19-0819-004668/26.08.2019 г., се установява, че водачът на т.а. *** ",
модел "*** " с дк№ *** Г.Г. е
нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП като не се е движил на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Установено е
също, че при скоростта на движение на последния, която е била 89.0 км/ч, не е
съществувала възможност да предотврати удара с оглед скъсената дистанция между
двата автомобила.
Извършено е противоправно деяние от
водача на товарния автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, което деяние е довело до ПТП, в резултат на което ищците са получили
травматични увреждания, предизвикали болки и страдания. Предвид чл. 45, ал. 2
от ЗЗД вината на водача се предполага до доказване на противното. В тежест на
ответника бе да докаже, че застрахованият при него водач няма вина за
настъпилото ПТП, което ответникът-застраховател не доказа по делото. Вината се
доказа по несъмнен начин от изслушаното и прието като компетентно експертно
заключение по назначената САТЕ.
В
резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалите са получили следните
травматични увреждания: ищецът Н.Н. е получил контузио капитис, контузия –
гръдно – коремнна, причинили му временно разстройство на здравето неопасно за
- 5 -
живота,
а ищцата С.К. е получила контузия на гръден кош, спукване на 9-то и 10 – то
ребра в ляво; контузия на 3-ти и 4-ти пръси на лява ръка; контузия на лява
поясна област; кръвонасядания по корема и крайниците /лява длан с пръсти и
дясна мишница/, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Установено е по делото, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на т.а. *** модел "*** " с дк№ *** е съществувало застрахователно правоотношение
по застраховката "Гражданска отговорност" и по силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Следователно, предявения иск за обезщетение за неимуществените вреди е
основателен.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от
съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени по-горе в
съдебномедицинската експертиза.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди за ищеца Н.Н. съдът отчита, че същият е
получил повърхностни наранявания /твърденията на свидетеля М. Н. за получени
вътрешни увреждания не се доказаха в процеса/. Така получените увреждания на
врата и шиечните прешлени от камшичния удар и гръдната травма от предпазния
колан са напълно възстановени към момента както свидетелства вещото лице по
СМЕ. Същите са предизвикали по-интензивни болки и неразположение в първите
10-15 дни, като са възстановени за период от 30-35 дни. Предприетото лечение е
било в амбулаторно – домашни условия, не се е наложил болничен престой. При
тези наранявания ищецът е бил в състояние да се обслужва сам. Експерта отчита,
че оплакванията на ищецът и към днешен момент се дължат на камшичният удар,
който води до смушения в кръвонасядането на мозъка при по-възрастни пациенти.
Установено е също, че диагностицираната по-късно „флиндерова пневмония“ не е
травматична, е има вирусен произход. Към настоящия момент няма обективни данни
за възникнали усложнения и остатъчни неблагоприятни последици от получените
увреждания, като такива не се очакват и занапред. Съдът отчита, че
непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал болки от причинените му
травматични увреждания, чийто интензитет непосредствено след удара е бил
най-силен, като впоследствие същите са затихнали. Гореописаните травматични
увреждания са причинили на ищеца разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК и са причинили както физически, така и психо-емоционални болки
и страдания. В тази насока са и дадените от св. М. И. - син на пострадалия,
показания, на които съдът дава вяра, отчитайки по реда на чл. 172 от ГПК
евентуалната заинтересованост на свидетеля, но кредитира същите поради житейски
установеното състояние на лице, претърпяло такова травматично увреждане. Макар
в настоящия случай състоянието на посттравматично стресово разстройство да не е
установено по безспорен начин чрез извършване на съдебно медицинска експертиза,
съдът отчита възможността за тяхното наличие, доколкото е житейски обосновано
постравматично разстройство при лице, преживяло ПТП, което е могло да бъде и с
фатален за него изход, ако не е бил тролейния стълб, в който л.а. се е спрял
при удара. Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че с течение на времето
изпитвания страх от пътуване с автомобил е преодолян. Така съдът отчита
благоприятното за пострадалият пълно възстановяване на причинените му в
резултат на настъпилото ПТП физически и психически травми, които с течение на
времето са напълно преодолени. Тъй като последиците за пострадалия от инцидента
в случая са комплексни и взаимно обвързани, при определяне на общото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява целия комплекс от тези
фактори. Съдът отчита като ориентир за размерите на дължимото от застрахователя
обезщетение и икономическа конюнктура в страната към релевантния момент, при
съобразяване със съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен
характер и интензитет на вредите. При прилагане на тези критерии съдът намира,
че сума от 8000.00лева е адекватна за компенсиране на такова увреждане, като
тази сума отговаря и на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД. За
разликата до пълния претендиран с исковата молба размер 26 000. 00 лева,
исковата претенция се явява неоснователна.
При определяне на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди за ищцата С.К. съдът отчита, че същата е получила
следните травматични увреждания: контузия на гръден кош, спукване на 9-то и 10
– то ребра в ляво; контузия на 3-ти и 4-ти пръси на лява ръка; контузия на лява
поясна област; кръвонасядания по корема и крайниците /лява длан с пръсти и
дясна мишница/, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Вещото лице отчита, че заздравяването на ребрата при ищцата
е в рамките на 25-30 дни, тъй като не спукване, а не чисто счупване. Останалите
травми са свързани с обостряне на генеративни промени, като при шийните прешлени,
това можело да доведе до главоболие. Такава травма отшумява за 30-35 дни, а
травмата на ръката за 10-15 дни. Макар и с ограничен обхват на ръката, поради
счупените два пръста, ищцата е могла да се обслужва самостоятелно. Същата не е
била на болнично лечение, а амбулаторно – домашно. Съдът отчита, че
непосредствено след инцидента ищецата е изпитвала болки от причинените й
травматични увреждания, чийто интензитет непосредствено след удара е бил
най-силен, като впоследствие същите са затихнали. Гореописаните травматични
увреждания са причинили на ищцата разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК и са причинили както физически, така и психо-емоционални
болки и страдания, каквито съдът отчете и при ищеца Н.. Същевременно съдът съобрази
обстоятелството, че с течение на времето изпитвания страх от пътуване с
автомобил е преодолян. Така съдът отчита благоприятното за пострадалата пълно
възстановяване на причинените й в резултат на настъпилото ПТП физически и
психически травми, които с течение на времето са напълно преодолени. Предвид
изложеното и доколкото при ищцата К. са налеце по-тежки травматични увреждания,
изразяващи се в спукване на 9-то и 10-то ребра и счупване на 3-ти и 4-ти пръст,
водещи и до по-интензивни болки и страдания.
Съдът отчита като ориентир за размерите на дължимото от застрахователя
обезщетение и икономическа конюнктура в страната към релевантния момент, при
съобразяване със съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с
подобен характер и интензитет на вредите. При прилагане на тези критерии съдът
намира, че сума от 15000.00 лева е адекватна за компенсиране на такова
увреждане, като тази сума отговаря и на принципа на справедливост, съобразно
чл. 52 от ЗЗД. За разликата до пълния претендиран с исковата молба размер 26
000. 00 лева, исковата претенция се явява неоснователна.
Ищците претендират и заплащане на
имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП.
Ищцата С.К. претендира сумата от 50
лева, заплащането на която се доказва от представените по делото Фактура
№**********/24.07/2019 г. и Касов бон от
23.07.2019 г., при което съдът ще уважи тази претенция изцяло.
Ищецът Н.Н. претендира имуществени верди
в размер на 938 лева. От представена по делото Сметка на пациент по ИЗ
№48399/19 г е видно, че на ищецът Н.В.Н. е начислена сумата от общо 938.00 лева
за извършени във Втора Клиника по хирургия медицински изследвания и
интервенции. По делото обаче липсват доказателства за реалното заплащане на
така начислената сума, при което исковата претенция за имуществени вреди, като
недоказана, ще бъде отхвърлена. Не се установява ищецът да е направил разходи в
претендирания размер.
Ответникът
с отговора на исковата молба е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна и на двамата ищци. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено.
- 6 -
Съдът
не споделя довода за съпричиняване, позовавайки се на експертните заключения по
назначените и изслушани СМЕ и САТЕ. От заключенията не се установява от страна
на ищците да е налице твърдяното и описано по-горе съпричиняване.
По претенцията за законната лихва върху
главницата, дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, КнОС намира следното:
С исковата молба е претендирана законна
лихва за забава върху търсеноите обезщетения за претърпени вреди, считано от
датата на застрахователното събитие – 17.07.2019 г. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 –
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя/, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от застрахователя. Както бе посочено по-горе
със застрахователната претенция увреденото лице е посочило всички нормативно
необходими документи пред застрахователя, при което обезщетение за забава в
размер на законната лихва следва да се дължи от 08.08.2019 г., а именно след
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 КЗ. Крайният момент, до който се дължи се определя от момента на
окончателното заплащане на дължимите суми от ответника.
По разноските:
Ищците са освободени от задължението за
заплащане на държавна такса, но не и на разноски по делото.
Разноските, сторени от ищците са както
следва: 15 лева – държавна такса за три
броя съдебни удостоверения; 200 лева – депозит САТЕ; 317 лева – депозит СМЕ;
431.33 лева – депозит САТЕ или общо
сумата от 963.33 лева.
По отношение на същите е оказана
безплатна правна помощ, съгласно пълномощни, находящи се на л.48-49 и л.50-51
от делото. Заявено е искане за присъждане на разноски в производството.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски, определени по
компенсация, съобразно уважената част от исковата претенция или ответното
дружество следва да заплати сумата от 142.80 лева сторени разноски на ищеца Н.Н. и сумата от 278.27 лева
сторени раноски разноски на ищцата С.К..
За всяка от страните в процеса възниква
отговорност за заплащане на направените от противната страна деловодни разходи,
съобразно изхода на делото в съответната инстанция. Същият
принцип е спазен и в хипотезата на чл. 38 ЗА, която правна норма урежда
специална адвокатска помощ - безплатно процесуално представителство и според
която, само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на
разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има право на
адвокатско възнаграждение, определимо от съда по правилото на чл. 36, ал. 2 ЗА.
С оглед присъденото обезщетение и при усл. на чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за първоинстанционното
производство ответникът дължи възнаграждение в размер на 730.00 лева в полза на
адв. С. Ч. за осъществено процесуално представителство на ищеца Н.Н. и в размер
на 980.00 лева за процесуално представителство на ищцата С.К.. Доколкото
присъдените адвокатски възнаграждения са определени на база определения в
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери, съдът не следва да намалява
същите с оглед направеното от ответната страна възражение за тяхната прекомерност.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска. същият е представил
списък по чл.80 ГПК и съобразно приложените по делото платежни нареждания, се
доказват сторени разноски в размер на 2 827.67 лева, от които 474.17 лева
– депозит за СМЕ и САТЕ; 300 лева – разходи за командировка и 2056.50 лева
адвокатско възнаграждение. Претендираното адвокатско възнаграждение не следва
да бъде намалявано от съда, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна
сложност на производството и не е прекомерно. С оглед изхода на производството
и съобразявайки, че сторените от ответника разноски са доказани по начин,
посочен в т.1 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ОС – Кюстендил следва да
възложи същите по компенсация, като осъди ищеца Н.Н. да му заплати сумата от
994.65 лева и ищцата С.К. сумата от 597.01 лева.
Ищците са били освободени от внасяне на
държавна такса за производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради
което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Кюстендилският окръжен съд, сумата от 2 180 лева, представляваща дължимата
държавна такса, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗК „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „***" № *** да заплати на Н.В. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 8
000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от станало на
17.07.2019 г. ПТП с управляван от Г.С.Г. т.а. *** модел "*** " с дк№ *** , ведно със
законната лихва върху присъдената главница, считано от 08.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 8 000 лева до предявения размер от 26 000 лева,
както и иск за сумата от 938.00 лева, претендирана като обезщетение за имуществени
вреди, причинени в резултат от станало на 17.07.2019 г. ПТП с управляван от Г.С.Г.
т.а. *** модел "*** " с дк№ ***
и представляващи направени разходи за
диагностициране на получените от него
резултат на гореописаното ПТП травматични увреждания..
ОСЪЖДА ЗК „***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***" №***, да заплати на С.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 15 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от станало на
17.07.2019 г. ПТП с управляван от Г.С.Г. т.а. *** модел "*** " с дк№ *** , както и
сумата от 50.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в направени от ищцата разходи за диагностициране на причинените й
травматични увреждания и медицинско освидетелстване, причинени в резултат на
гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху присъдените главници,
считано от 08.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 15 000 лева до предявения размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***" №***, да заплати на Н.В. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
142.80 лева, представляваща сторени в производството деловодни разноски,
изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА ЗК „***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***" №***, да заплати на С.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 278.27
лева, представляваща сторени в производството деловодни разноски, изчислени по
компенсация.
- 7 -
ОСЪЖДА ЗК „***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***" №***, да заплати на
адв. С. С. Ч. от САК, с рег.№ ***, на основание чл. чл. 36, ал. 2 ЗА, сумата от
730.00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за правна защита
и процесуално представителство на ищеца Н.В.Н. и сумата от 980.00 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално
представителство на ищеца С.Д.К..
ОСЪЖДА Н.В. Н., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на ЗК „***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „***" №***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на 994.65 лева.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на ЗК „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, бул. „***" №***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в
размер на 597.01 левав.
ОСЪЖДА ЗК „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***" №***, да заплати в полза на ОС - Кюстендил, по бюджета на
съдебната власт, д. т. в размер на 2180.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: