Р Е Ш Е
Н И Е
№………………
гр.
София, 07.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично
съдебно заседание на четвърти ноември през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: АДРИАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова
гр. дело
№ 15318 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 468786/13.08.2018 г., постановено по гр.
д. № 82764/2017 г. по описа на СРС, 56 състав е:
признато за установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление:*** N ***, срещу К.Г.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. ********, бл. ********, искове, че дължи, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 1381,73 лв., представляваща 1/3
от стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. за следния топлоснабден имот: ап. 14, находящ
се в гр. София, ж. к. ********, бл. ********,
с абонатен N 275865, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен, като неоснователен иска за разликата
над сумата от 1381,73 лв. до предявения размер от 2763,47 лв.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 312,56
лв., представляваща 1/3 от лихвата за забава, считано от падежа на вземанията
до 28.06.2017 г., начислена върху главницата за цена за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., като е отхвърлен искът за
разликата над сумата от 312,56 лв. до предявения размер от 625,11 лв.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
8,87 лв., представляваща 1/3 от възнаграждението за услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м.04.2015 г. за следния топлоснабден имот:
ап. 14, находящ се в гр. София, ж. к. ********, бл. ********, с абонатен N 275865, ведно със законната лихва,
считано от 10.07.2017 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 8,87
лв. до предявения размер от 47,67 лв.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1,78 лв.,
представляваща 1/3 от лихвата за забава, считано от падежа на вземанията до
28.06.2017 г., начислена върху главницата за възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., като е отхвърлен иска
за разликата над сумата от 1,78 лв. до предявения размер от 13,81 лв.;
признато е за установено по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** N ** срещу В.С.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. ********, бл. ********, искове, че дължи, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 460,58 лв., представляваща 1/6
от стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. за следния топлоснабден имот: ап. 14, находящ
се в гр. София, ж. к. ********, бл. ********, с абонатен N 275865, ведно със
законната лихва, считано от 10.07.2017 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за разликата над сумата от 460,58 лв. до сумата от 690,86 лв.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 104,19
лв., представляваща 1/6 от лихвата за забава, считано от падежа на вземанията
до 28.06.2017 г., начислена върху главницата за цена за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 ., като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 104,19 лв. до
сумата от 106,27 лв.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
2,96 лв., представляваща 1/6 от възнаграждението за услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м.04.2015 г. за следния топлоснабден имот:
ап. 14, находящ се в гр. София, ж. к. ********, бл. ********, с абонатен N 275865, ведно със законната лихва,
считано от 10.07.2017 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 2,96
лв. до сумата от 11,91 лв.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 0,59 лв.,
представляваща 1/6 от лихвата за забава, считано от падежа на вземанията до
28.06.2017 г., начислена върху главницата за възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., като е отхвърлен иска
за разликата над сумата от 0,59 лв. до предявения размер от 3,45 лв.;
признато за установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** N ***, срещу В.С.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. ********, бл. ********, искове, че дължи, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 460,58 лв., представляваща 1/6
от стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. за следния топлоснабден имот: ап. 14, находящ
се в гр. София, ж. к. ********, бл. ********,
с абонатен N 275865, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 460,58
лв. до сумата от 690,86 лв.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 104,19
лв., представляваща 1/6 от лихвата за забава, считано от падежа на главницата
за цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., като е отхвърлен иска за разликата
над сумата от 104,19 лв. до сумата от 106.27
лв.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
2,96 лв., представляваща 1/6 от възнаграждението за услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м.04.2015 г. за следния топлоснабден имот:
ап. 14, находящ се в гр. София, ж. к. ********, бл. ********, с абонатен N 275865, ведно със законната лихва,
считано от 10.07.2017 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 2,96
лв. до сумата от 11,91 лв.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 0,59 лв.,
представляваща 1/6 от лихвата за забава, считано от падежа на вземанията до
28.06.2017 г., начислена върху главницата за възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., като е отхвърлен
иска за разликата над сумата от 0,59 лв. до предявения размер от 3,45 лв.
С постановеното решение е прекратено производството
по делото в частта по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** N **, срещу В.С.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, ж. к. ********, бл. ********,
и срещу В.С.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. ********, бл. ********,
ап. 14, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за
разликата над сумата от 690,86 лв. до сумата от 690,87 лв. - главница за
доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г., за
разликата над сумата от 11,91 лв. до сумата от 11,92 лв. — главница за
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до
м. 04.2015 г., както и за разликата над сумата от 106,27 лв. до сумата от 156.28
лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 28.06.2017 г., начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия, като недопустимо.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД,
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу първоинстанционното решение, в частта в която
са отхвърлени предявените искове срещу ответниците е подадена въззивна жалба от
ищеца
„Т.С.” ЕАД, с която са изложени доводи
за неправилност поради нарушение на материалния закон. Изразено е становище, че
при постановяване на съдебното решение СРС не е съобразил, че със сумите за
получаване при въвеждане на изравнителните сметки са били погасени задължения,
които са били изискуеми и дължими към процесния
период. Макар при постановяване на обжалваното решение СРС да е възприел
констатациите на ССчЕ, неправилно е счел, че част от
главните задължения са били погасени по давност. При формиране на този извод,
според жалбоподателя, първоинстанционния съд не е съобразил действащите
разпоредби на ОУ на ищеца. Отправя искане за отмяна на постановеното решение в
обжалваната част и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна К.Г.А., В.С.А. и В.С.А. оспорват подадената въззивна
жалба като неоснователна. Изразяват становище за законосъобразност на
постановеното решение и молят същото да бъде потвърдено като правилно. Заявяват,
че оплакванията в подадената въззивна жалба са бланкетни
и несъответни на постановеното от СРС решение. В мотивите на постановения
съдебен акт съдът е формирал изводи за неоснователност на възражението за
давност на ответниците. Претенциите за част от вземанията за главница и
мораторна лихва били отхвърлени като неоснователни поради други съображения-
неправилно определяне на квотите в съсобствеността, с оглед които е определено
задължението на всеки от ответниците. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.С.“
ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Съобразно действащата през исковия период нормативна
уредба – § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /в редакция след изм. ДВ, бр. 74 от 2006 год.,
в сила от 08.09.2006 год., отм. ДВ, бр. 54 от 2012 год./, потребител на
топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност
на вещното право на собственост или с ползването на имота.
В производството се установява от представения нотариален
акт за собственост на жилище, построено върху държавна земя от ЖСК, N 45, том
XXVI, дело N 4341/85 г. и удостоверение изх. N 68 - 00 - 877/12.06.2017
г., издадено от ГИС - София, че наследодателя на ответниците
С.В.А., поч. на 19.11.1994 г., е бил признат за
собственик преди сключване на гр.брак с К.Г.А. /на 09.06.1991 г./ на следния
недвижим имот: aп. N 14, находящ
се на ет. 4 на жилищната сграда на бл. ***- Б на бул. ******в гр. София, състоящ
се от две стаи, дневна, кухня, баня с клозет и коридор, с обща площ от 77,16
кв. м., ведно с избено помещение N 12, с площ от 5,36 кв. м., таванско
помещение N 4, с площ от 5,80 кв. м., заедно с 2,602 % ид.
ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
представляващо държавна земя в кв. 166 по плана на гр. София, м. Центъра,
идентичен с настоящ адрес - ж. к. ********, бл. ***.
Установява се, чрез представените пред първата
инстанция удостоверение за наследници N
151/11.02.1997 г., издадено от район Възраждане, Столична община, че С.В.А. е
починал на 19.11.1994 г., като е оставил за свои наследници по закон - К.Г.А. -
съпруга, В.С.А. - дъщеря и В.С.А. - син.
В съответствие с указаното в чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 от ЗН ответниците са придобили собствеността върху равни квоти – по 1/3 ид.ч. от имота, за който е установено че са били доставяни
количества ТЕ за битови нужди.
За имота- ап. 14, находящ
се в гр. София, община Възраждане, ж. к. ********, бл. ******** е била открита
партида за доставяне на ТЕ / молба - декларация от К.Г.А. от 18.12.2000 г. до „Т.С.“
ЕАД/.
Именно като носители на вещно право на собственост
ответниците са „потребители" на топлинна енергия по смисъла § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ за имота с абонатен № 275865, за който са били доставяни количества ТЕ
възлизащи на стойност посочена от СТЕ и ССчЕ приети
пред първата инстанция, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК.
В производството не е налице спор, че сградата, в
която се намира имота е топлоснабдена, както и че
услугата дялово разпределение на потребената ТЕ е
била извършвана от „Т.с. "ЕООД.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния
период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
което при преценката му по реда на чл.202 ГПК въззивният съд намира, че следва
да бъде кредитирано, че делът на ответниците за сградна
инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени
в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба –Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването.
В този смисъл при установеното облигационно
правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно първинстанционният съд е приел, че исковете за главници и
обезщетение за забава са основателни в една част /като са отчетени данните за
дължими изравнителни вноски и такси с оглед заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза/.
Така, според определеното участие в съсобствеността върху
имота – по 1/3 ид.ч., правилно и законосъобразно
първоинстанционния съд е определил, че припадащата се част на ответницата К.А.
от цената на доставената топлинна енергия възлиза на сумата от 1381,73 лв. за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., съответно - на ответниците
В.А. и В.А. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г.- от по 1381,73 лв.
С оглед това, правилно и законосъобразно СРС е
приел, че доколкото по отношение на ответниците В.А.
и В.А. се претендира по делото по 1/6 от цената на доставената топлинна енергия
и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
то същите дължат по 1/6 от сумата от 2763,46 лв. /4145,19 - 1381,73/ или по
460.58 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г.
При съобразяване, че искът е предявен в съда на
10.07.2017 г. /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/ правилно и
законосъобразно СРС е оставил без уважение релевираното
от ответниците възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца за
отоплителен сезон - м. 05.2013 г. -
м. 04.2014 г., които са станали изискуеми на 14.09.2014 г. Оплакванията на
жалбоподателя не съответстват на изложените в обжалваното решение правни
изводи.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателя няма право на
разноски.
В полза на въззиваемата
страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъде присъдено възнаграждение за
адвокат в размер на по 350.00 лв. за всеки от ответниците. За обосноваване на
този извод съдът съобрази като основателно искането на жалбоподателя по чл.78,
ал.5 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция на насрещната страна съобразно действителната правна и фактическа
сложност на спора и определения минимален размер /чл. 7, ал. 2, т. 7 във вр. т. 1 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 468786/13.08.2018 г., постановено по гр.
д. № 82764/2017 г. по описа на СРС, 56 състав
в частта в която са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове:
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** N ***, срещу К.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж.
к. ********, бл. ********,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от
1381,73 лв. до предявения размер от 2763,47 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за разликата над сумата от 312,56 лв. до предявения размер от 625,11 лв., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 8,87 лв. до
предявения размер от 47,67 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 1,78 лв. до предявения размер от 13,81 лв.;
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** N ***, срещу В.С.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж.
к. ********, бл. ********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от
460,58 лв. до сумата от 690,86 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над сумата от 104,19 лв. до сумата от 106,27 лв.,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 2,96 лв. до
сумата от 11,91 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от
0,59 лв. до предявения размер от 3,45 лв.;
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** N ***, срещу В.С.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж.
к. ********, бл. ********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от
460,58 лв. до сумата от 690,86 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над сумата от 104,19 лв. до сумата от 106.27
лв., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 2,96 лв.
до сумата от 11,91 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата
от 0,59 лв. до предявения размер от 3,45 лв.
В останалата част, като необжалвано
постановеното Решение № 468786/13.08.2018 г., постановено по гр. д. №
82764/2017 г. по описа на СРС, 56 състав
е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Т.С.”
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** N *** да заплати на К.Г.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. ********, бл. ********, ап. 14, сумата
350.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** N *** да заплати на В.С.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж.
к. ********, бл. ********, ап. 14, сумата 350.00 лв.-разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Т.С.”
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** N *** да заплати на В.С.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. ********, бл. ********, ап. 14, сумата
350.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението
е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.