МОТИВИ: Подсъдимият А.Щ.В. ***, с ЕГН **********, е предаден на съд ЗА ТОВА, че
на 18. 10. 2015 год. в гр. Търговище, отвлякъл Б. А С. ***, като деянието е
извършено при условие на опасен рецидив - престъпление по чл. 142 ал. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и
„б” от НК.
В съдебно заседание, по искане на
прокурора обвинението беше прецизирано и конкретизирано – по чл. 142, ал. 3, т.
1 предл. второ, вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б.”а” и „б” от НК,
ПОДСЪДИМИЯТ
се признава за виновен и дава съгласие за разглеждане на делото по реда
на чл. 370 и сл. от НК, заявявайки, че са му известни последиците от това. Моли
за снизхождение, предоставя на съда относно вида и размера на наказанието.
ЗАЩИТАТА на подс. пледира за определяне на
наказание при условие на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
ОБВИНЕНИЕТО се поддържа изцяло от представителя на Окръжна прокуратура,
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК.
Тъй като делото е гледано веднъж от ОС – Търговище и
постановената осъдителна присъда е отменена от въззивната инстанция –
Апелативен съд гр. Варна, и делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на същия съд, настоящият съдебен състав
е ограничен в две посоки; от една страна относно наказанието – по първата
присъда на подс. В. е наложено наказание от 7 /седем/ години ЛОС, и срещу
размера му не е подаван протест, т. е. при постановяване на присъдата този
размер не може да бъде надвишен; освен това, предвид, че при първоначалното
разглеждане, съдебното следствие е проведено по общия ред, съгласно
константната практика на ВКС, при повторно разглеждане на делото не следва
същото да бъде разгледано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, и подс. да се ползва
от привилегията на чл. 58а, ал. 1 НК, ЗАТОВА настоящия състав прие да разгледа
на делото по реда на съкратено съдебно следствие, но по чл. 371, т. 1 от НК.
Непълнолетната Б.С. – пострадала от престъплението – не
предяви претенции към подс. В., отказа да бъде конституирана като частен
обвинител и/или гр. ищещ.
Подс. В. и защитата му изразиха съгласие да не се провежда
разпит на свидетели, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието
на съответните протоколи от ДП.
СЪДЪТ, след като изслуша обвинението и защитата на подсъдимия, и
приобщи материалите по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Св. А. И. и св. С. Ангелов живели на съпружески начала
повече от 17 год., от което им съжителство на 08. 02. 2000 год. се родила дъщеря
им - св. Б.С.. Тъй като двамата нямали сключен граждански брак, при раждането
на Б., същата не била припозната от баща
и – св. Ангелов.
През 2013 год. въпреки и непълнолетна, св. С. и подс. заживели
на семейни начала, като по ромски обичай им била организирана сватба. Фактическото
им съжителство продължило около месец, тъй като в началото на м. октомври 2013
год. подс. В. ***. Веднага след
влизането на подс. в затвора, С. се прибрала в дома на родителите си.
Наказанието си подс. В. изтърпял на 02. 10. 2015 год., когато
бил освободен. В периода от влизането му в затвора, до завръщането му в гр.
Търговище, подс. и С. не подържали връзка.
На 18. 10. 2015 год. в късния следобед, на площадката на ул. Опълченска, известна като „Орехчето“ се
провеждала ромска сватба. На тържеството отишла и С., придружавана от св. Е. А. – нейна братовчедка. На тържеството
бил и подс. В.. Забелязвайки С., той решил на всяка цена да се срещне и да
поговори насаме с нея, като бил наясно, че тя няма да тръгне доброволно с него.
Приближавайки се до С., подс. я хванал под мишницата и започнал да я дърпа.
Същевременно я заплашил, казвайки и да
тръгва с него, за да не стане нещо лошо. В следващия момент / според част от
показанията на свидетелите /, извадил нож, с дръжка – тип „бокс“ - опрял в
гърлото на С. и това я принудило да
тръгне с него. /Ножът не е намерен и не е приложен като веществено доказателство/.
Въпреки, че това се случвало пред много хора, никой не тръгнал да пречи на
подс., тъй като той заявил, че ще заколи С. /пак според чест от свидетелите/ ако
някой се намеси. Така дърпайки и принуждавайки я с опрян в гърлото нож, подс. повел св. С. по
посока изоставената сграда, по известна
в града като „старата полиция“. През цялото време, от мястото на сватбата, до сграда
на „старата полиция“, С. молела обвиняемия да я пусне, а той настоявал тя да се
съгласи да се върне отново при него, т. е. да заживеят отново като семейство.
По същото време на тържеството бил и
св. Ж. Иванов. Виждайки случващото се, той се обадил по телефона на св. Ангелов, уведомил го за случилото се с дъщеря му.
Казал, че ще върви след тях и ще държи връзка по телефона със св. Ангелов. След
като подс. въвел С. в изоставената сграда на полицията в
гр. Търговище, Иванов уведомил Ангелов, който
заедно с майка й – св. И. веднага отишли в двора на изоставената сграда.
Двамата започнали да викат по име дъщеря си. Чувайки гласовете им, подс. се изплашил,
изоставил С. и избягал през разбит
прозорец в задната част на сградата.
С.
чула виковете на родителите си, излязла и отишла при тях. Била видимо разстроена и уплашена,
плачела. Тъй като при пристигането си пред изоставената сграда св. Ангелов се обадил в полицията, на мястото
бил изпратен полицейски патрул. На С.,
родителите и, и св. Иванов били снети писмени обяснения. Служителите на
полицията не забелязали по св. С. видими следи от насилие, с изключение на лека
уплаха.
До тази фактология съдебния състав
достигна, след като анализира обстойно всички доказателства по делото –
единствено и само гласни такива. Като цяло гласните доказателства, по смисъла
си, се оформят в две групи, коренно противоположни. Към
първата група – доказващи обвинителната теза,
спадат показанията на св. С., на св. И., на св. Колева, на св. Петков, на св.
Ангелов, и на св. Иванов. Обвинителната теза частично потвърждават показанията
на св. И. Иванов, и от показанията на св. Г.
Иванов, св. М. Стефанов, св. Й. Йорданов, св. М. Стойнев, частично от показанията на св. Е. А., вкл и от
проведената очна ставка между св. Е. А. и св. Б. С., св. В. А., св. Ж.
Стоянов, както и частично от обясненията
на подсъдимия при първоначалното разглеждане на делото.
На техните показания се
противопоставят показанията на втората група свидетели - св. А. Алексиева, св. С. Кирилова, св. Н. Михайлова, св. Г.
И., и на св. Ю. Стефанов.
Както се
отбеляза по – горе, тези две групи показания са коренно различни. Едната група
твърди, че подс. по най - бруталния
начин е поставил нож на врата на С. и я е повлякъл със себе си, заставяйки я да
върви. Същевременно отправил такива остри заплахи към присъстващите, че никой
от тях /без съмнение там е имало много хора – 200, 300, 400 или повече човека,
предвид естеството на тържеството и обичаите на тази малцинствена група/ не
посмял да ги последва.
В противовес
на тези показания са тези на втората група свидетели – те сочат, че
двамата - подс. и С. са се заговорили, и
заедно са се отдалечили, за да изяснят отношенията си. Някой от тези свидетели
дори сочат, че двамата се оттеглили прегърнати. В подкрепа на тази теза следва
да се отбележи и факта, че при пристигане на место, полицейските служители не
са констатирали каквито и да е наранявания и видими външни белези по С., с
изключение на лека уплаха. Липсват и медицински документи, самите родители са
отказали първоначално С. да бъде освидетелствана от лекар.
Следва да се отбележи, че двете групи свидетели се състоят от роднини,
приятели и познати - от една страна на С., от друга на подс. В.. Изключение в
тази насока са единствено разпитаните в
качеството на свидетели служители на полицията.
Затова настоящият състав прие, че е на лице отвличане по смисъла на закона,
но със следната уговорка: Безспорно е, че св. С. е намерена в изоставената и
полуразрушена сграда на бившето РПУ – Търговище. Безспорно е, че е била видимо
уплашена, но е безспорно и това, че не е имала външни, видими следи от насилие,
нито е била наранена. Сградата в която св. С. е намерена от родителите си се
намира на ул. „Скопие“. От площада, наречен „Орехчето“, до въпросната сграда
разстоянието е не по – малко от един километър. Макар, че е било на свечеряване
– на 18 октомври денят чувствително намалява - все още е било светло, а по улиците са се
движили хора. При проявено грубо насилие и опрян във врата на момиче нож, все
някой минувач би забелязал това, респ. би сигнализирал органите на реда. От
друга страна, както беше отбелязано по – горе, естеството на тържеството и
присъствието на множество хора, изключва възможността, при наличие на явно
проявено насилие, някой от присъстващите да не се намеси. Напротив, в такива
ситуации /доста чести, дори традиционни/ обикновено се стига до ексцесии,
масови сбивания и дори по – тежки инциденти. Манталитета и нравите на хората от
ромски произход са известни – те не биха допуснали посегателство над близък,
без да се намесят, разбира се, това се отнася до близките на С., а там
безспорно е имало такива. И не на последно място – наличието на нож. Съдът
допуска, че такъв подс. може и да е носил, може и в определен момент да го е
извадил, но ако този нож е бил допрян до гърлото на С., и той я е „влачил“,
принуждавайки я да върви с него /част от показанията са в тази насока/,
неминуемо по тялото и биха останали следи – синини, прорезна рана или поне
някакъв видим белег.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.142 от НК е сложно и включва
два самостоятелни акта – отвличане на пострадалия, изразяващо се принудително
преместване или отвеждане на жертвата от едно място на друго и противозаконното
й лишаване от свобода – изразяващо се в поставяне на пострадалия в невъзможност
да се придвижва свободно в пространството /в т.см. Р 88/27.03.2012г. по КНД №
106/2012г. на ВКС, ІІІ н.о. Р 179/2010 г. по НД № 53/2010 г. ВКС, І н.о., Р №
232/2011 г., по НД №1334/2011 г., ВКС, І н.о. и др./. Отвличането по чл. 142 от НК може да бъде осъществено с всички възможни форми на принудата и при
различни конкретни актове на нейната реализация: с насилие, с побой, заплаха, с
огнестрелни, с хладни оръжия, с помощни средства и най-различни оръжия.
Отвличането е завършено с принудителното напускане на отвлеченото лице на
мястото, в което се е намирало. На какво разстояние в последствие ще бъде
откарано и по какъв начин е без правно значение
за съставомерността на деянието като отвличане. /така в Р №
207/1996г. по н.д. № 219/96 г., ВС на РБ/.
Безспорно от обективна страна е, че
подс. В. е осъществил физическа принуда спрямо С.. Съвкупният анализ на
събраните доказателства сочи, че С. не е тръгнала доброволно с подс. и
той е съзнавал напълно нейното нежелание да го стори, но я е принудил чрез употреба на както на сила, така и със заплахи. Спорен е момента за
интензитета както на заплахите, така и за самото физическо насилие. В случая
това е без значение - достатъчно за осъществяване на „отвличане“ е
употребата на принуда за постигане на целената промяна в местонахождението
на лицето, без да е желано от него.
Приемайки изложеното до тук, настоящия състав призна подс. В. за виновен по
предявеното му с ОА и прецизирано в с. з. обвинение. Касае се за деяние по чл. 142,
ал. 3, т. 1, предл. 2, вр. ал. 1 от НК.
От справката за съдимост на подс. В. е видно, че към момента на
осъществяване на инкриминираното деяние е бил осъждан. На лице са шест отделни,
влезли в сила присъди, за извършени различни умишлени престъпления. По
отношение квалификацията на процесното деяние значение имат влязло в сила на
06. 09. 2012 год. определение № 232 / 21. 08. 2012 год. по ЧНД № 554 / 2012 год. на РС – Търговище с
което на подс. е определено общо наказание между наказанията по присъди № 44 / 10.
05. 2011 год. и № 91 / 21. 10. 2011 год., двете на РС –Търговище, а именно една
година „Лишаване от свобода“ при „Строг“ режим на изтърпяване в затвор, както и
влязло в сила на 24. 11. 2014 год. и определение по НОХД № 1102 / 2014 год. с
което е одобрено споразумение № 150 / 24. 11. 2014 год., съгласно което на
подс. е наложено наказание 11/единадесет/ месеца „Лишаване от свобода“ в затвор при „Строг“ режим на изтърпяване.
Поради това деянието, предмет на настоящото дело, се явява извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква „а“ и "б"
от НК. Престъплението е извършено след като подс. е бил осъждан няколкократно
на наказание „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер,
като по последното осъждане изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66
от НК. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив и по б. „а“ и „б“
на чл. 29, ал.1 от НК, тъй като е извършено след като подс. е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както и е бил
осъждан повече от два пъти на „лишаване от свобода“, за извършени умишлени
престъпления от общ характер, и изпълнението на наложените му наказания не е
отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подс. с пряк умисъл.
При определяне вида и
размера на наказанието което следва да
наложи, съдът изходи от общите разпоредби на закона,
принципите за определяне на наказанието съгласно чл. 36 от НК, както и от
конкретно предвиденото в специалната разпоредба на закона по вид и размер
наказание.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 3 от НК предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от 10 до 20 години или доживотен затвор, както и
конфискация на част, или цялото имущество на виновния.
Съобразявайки всички обстоятелства по делото – смекчаващи и отегчаващи. Съдът
кредитира като смекчаващи младата възраст на подсъдимия, тежкото му материално
положение, факта, че е живял на съпружески начала със св. С.. Не е без значение
и факта, че С. не е била наранена по какъвто и да е начин, краткото време през
което двамата са престояли в изоставената сграда, оказаното частично съдействие
на органите на досъдебното производство. И не на последно място – процесуалното
му поведение пред настоящия състав – признаване изцяло на вината си и изразено
съжаление.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете тежкото съдебно минало, извън осъжданията
обусловили правната квалификация на деянието като опасен рецидив, както и
последователността в извършване на престъплението.
Тук е мястото да се отбележи, че в случая настоящия състав е поставен в
невъзможност да направи друго, защото първоинстанционната присъда е отменена поради
допуснато съществено процесуално нарушение – подс. е осъден за престъпление,
несъществуващо в закона. Липсата на протест пред въззивната инстанция задължава
настоящия съд при постановяване на присъдата си, съблюдавайки разпоредбата на чл. 336, ал. 2 НПК да определи наказанието като размер максимум до 7 години, каквото е било
първоначалното. При положение, че специалния минимум в случая е 10 години, за
да е прецизен и точен, съдът следва да приложи чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК.
Това обстоятелство, в конкретния случай е напълно преодолимо, защото
настоящия състав прие, че не само предвиденото в текста наказание се явява
прекалено тежко, прекалено тежко е и наложеното като размер наказание при
първоначалното разглеждане на делото.
Затова, с оглед всички обстоятелства по делото, прие, че са на лице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, и следва наказанието да бъде
определено в хипотезата на чл. 55, ал.1 т. 1 от НК.
Поради изложеното съдът прие, че наказание в размер
на ДВЕ години лишаване от свобода ще осъществи целите, предвидени в чл. 36 НК,
както в индивидуален план - постигне
спрямо подс. В. на поправителен и превъзпитателен ефект, така и в
генерален план - да въздейства предупредително и възпитателно спрямо другите
членове на обществото.
Съдът не наложи на подс. кумулативно
предвиденото наказание конфискация на част или цялото имущество, тъй като от
материалите по делото не се установява той да притежава имущество, а и с оглед
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК.
На
основание чл. 57, ал. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът постанови наложеното наказание ДВЕ
години „лишаване от свобода“ подс. да търпи при първоначален „строг“ режим в
затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачете като изтърпяно времето, през което спрямо подсъдимия
е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно от 25. 03. 2016
год. до влизане на присъдата в сила.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: