РЕШЕНИЕ№
3942
гр. Пловдив, 21.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на девeтнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 12700
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД против Д.Р.Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр.
с чл. 99 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 319, 86 лв.,
представляваща главница по 18 бр. неплатени погасителни вноски за периода от 01.03.2017
г. до 01.08.2018 г. по договор за стоков кредит № ***г., сключен между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Д.Р.Д., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 19.09.2017 г. към Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.09.2017 г., сумата от 237,
68 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017
г. до 01.08.2018 г. и сумата от 97, 54 лв. – обезщетение за забава за периода
от 01.03.2017 г. до 01.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 03.08.2018 г., до окончателното погасяване на вземането.
В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че на
22.01.2017 г. Д.Р.Д., в качеството на кредитополучател е сключил договор за
стоков кредит № ***с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, за закупуването на 1 бр.
телевизор LG LED 49UH664V, на стойност 1
199 лв. Договорът бил сключен при спазване разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия на дружеството, неразделна
част от договора. Твърди се, че с факта на подписване на договора кредитополучателят
удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация, получил е екземпляр от Общите условия, запознат е със
същите и ги приема. По силата на договора била предоставена сума от 1 199 лв.,
преведена по сметката на търговеца, от който кредитополучателят е закупил
стоката, на 22.01.2017 г., с което кредитодателят е изпълнил
своето задължение по договора. Страните постигнали съгласие кредитополучателят
да заплати сумата от общо 1 319, 86 лв., от която 1 199 лв. – чистата стойност
на кредита и сумата от 120, 86 лв. - застрахователната премия. Неразделна част
от договора представлявал и погасителният план, в който бил посочен размерът на
всяка погасителна вноска, включваща съответна част от главницата по кредита,
лихвата върху нея и съответната част от застрахователната премия, както и падежът
на всяка от вноските. Твърди се, че усвоената парична сума за срока на действие
на договора се олихвява с възнаградителна лихва, с
фиксиран месечен размер за целия срок на договора, като страните договорили
годишен лихвен процент в размер на 21, 65 %, като постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на действие на договора да
бъде в общ размер от 237, 68 лв. Общата сума, подлежаща на връщане, била в
размер на 1 557, 54 лв., платима на осемнадесет месечни погасителни вноски,
всяка в размер от 86, 53 лв., първата от които дължима на 01.03.2017 г., а
последната с падеж на 01.08.2018 г., към който момент бил и крайният срок за
издължаване на кредита. Кредитополучателят не изпълнил задължението си по
договора за заплащане в срок на погасителните вноски, поради което дължал и
обезщетение за забава в общ размер от 97, 54 лв. за периода от 01.03.2017 г. до
01.08.2018 г. – крайният падеж на задълженията по договора. Вземанията,
възникнали на основание посочения договор, били прехвърлени в полза на ищеца от
първоначалния кредитор „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 19.09.2017
г., подписано на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД. На 19.09.2017 г. бил подписан и
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Твърди се,
че на длъжника било изпратено уведомително писмо, върнато в цялост с
отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес. Впоследствие писмото
било изпратено повторно на посочения в договора адрес, но отново било върнато в
цялост. Счита, че с връчване на приложеното към исковата молба уведомително
писмо за извършена цесия от 20.12.2016 г., последната следва да се счита
надлежно съобщена на длъжника. По изложените съображения се моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.
В законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.Р.Д., чрез назначения му от съда особен
представител – адв. Т., не е депозирал отговор на исковата молба. В срока за
отговор е постъпило становище, в което особеният представител на ответника е посочил,
че счита исковата молба за нередовна, доколкото към последната не са приложени
всички посочени по опис писмени доказателства, а именно – договорът за стоков
кредит. В първото по делото съдебно заседание, съдът е предявил на особения
представител, приложения към исковата молба договор, като е констатирал, че на
последния е връчено копие от исковата молба, ведно с всички приложения. В
съдебното заседание ответникът чрез особения му представител е оспорил
предявените искове, като е посочил, че приложеният към исковата молба договор
за стоков кредит, по своята същност не представлява договор, а единствено
погасителен план с данните на длъжника.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът намира, че приложения
към исковата молба писмен документ – на л. 11 по делото, представлява договор
за стоков кредит, доколкото в последния се съдържат всички съществени елементи
да договора за потребителски кредит – индивидуализация на страните с посочване
на личните им данни, вида на отпуснатия кредит, чистата стойност на кредита,
оскъпяването – дължимото възнаграждение по кредита с посочване на годишния
лихвен процент, годишния процент на разходите и общата стойност, която следва
да се погаси, броят и размерът на погасителните вноски, както и вида на
сключената застраховка и размера на застрахователната премия, който се калкулира
към главницата. В договора е обективиран и
погасителният план, като законът не поставя изисквания за това последният да е
изготвен в самостоятелен документ, приложение към договора.
От
договор за стоков кредит № ***г., сключен между “УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Д.Р.Д.
при Общи условия, се установява, че между страните е породено правоотношение по
договор за стоков кредит, по силата на което заемодателят се е задължил да
предостави по сметката на търговеца стойността на стоката от 1 199 лв., срещу
насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 1 557, 54 лв., в
която е включена стойността на стоката, застрахователна премия от 120, 86 лв. и
възнаградителна лихва, на 18 месечни погасителни
вноски, всяка в размер от 86, 53 лв. Падежът на първата вноска е уговорен на
01.03.2017 г., а на последната – на 01.08.2018 г.
От
представената по делото фактура № ***от 22.01.2017 г., издадена от Техмарт – “Магнум – Д” ЕООД, с
получател Д.Р.Д., положил подпис върху последната, се установява, че за
посочената сума, кредитополучателят е закупил от търговеца, на който е била
преведена сумата по кредита, следната стока – телевизор LG LED
49UH664V, като към момента на закупуване на стоката с кредитни средства,
кредитът се счита усвоен от длъжника.
С
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г.,
сключени между “УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите
ликвидни и изсикуеми в пълен размер вземания, ведно с
всички, привилегии, обезпечения, гаранции и принадлежности, произтичащи от
договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени с физически лица,
които не се погасяват редовно, индивидуализирани в Приложение № 1 към всеки
отделен месечен договор за цесия. По делото е представен Индивидуален договор
за продажба на вземания (цесия) от 19.09.2019 г., ведно с Приложение № 1 от
19.09.2017 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента
“УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД против Д.Р.Д., с посочен единен граждански
номер, номер и дата на договора, с размер на
отпуснатата главница от 1 319, 86 лв., договорна лихва в размер от 194, 60 лв.
и обща дължима сума по кредита 1 514, 46 лв. – към момента на подписване на
договора, а именно – 19.09.2017 г.
Рамковият
договор за продажба и прехвърляне на вземания е действителен, като
прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия
носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което
произтича вземането на цедента – договор за кредит и
неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.
Съдът
намира, че прехвърлянето на вземането е породило правното си действие по
отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е
представено пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът
не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от
представената по делото обратна разписка, последната се е върнала с
отбелязване, че длъжникът е сменил адреса си.
Следва
обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от
цесионера в качеството му на пълномощник на стария
кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната
практика на Върховния касационен съд -
напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Наистина
ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представляван
от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.
Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество да
защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до
назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до
ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл.
47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането
на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага,
когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в
тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
В
случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно
връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47,
ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление
ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство
с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването
му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата
на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с
приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в
уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира
да е получено от ответника, а не от назначения му особен представител.
По
тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че изходящото от
заемодателя - цедент уведомление,
представено с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до
ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа,
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 198/18.01.2019 г. по търг.д. № 193/2018 г., ТК, I т.о., в
което е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Макар с последното да е даден
отговор на въпроса за възможността да бъде обявена предсрочна изискуемост на
вземане, чрез уведомление съдържащо се в исковата молба и връчено на особения
представител, дадените от касационната инстанция разяснения следва да намерят
приложение и в настоящия случай досежно уведомяването на длъжника за
прехвърляне на вземането по договора в полза на нов кредитор.
Вземането,
предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния
кредитор “УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и длъжника – ответник договор за стоков
кредит по силата, на който заемодателят се е задължил да предостави по сметката
на търговеца стойността на закупената стока, а заемателят
да върне последната, ведно с договорна лихва и застрахователна премия на 18
равни месечни вноски с падеж на последната вноска до 01.08.2018 г. – т.е.
вземането е станало изцяло изискуемо към датата на предявяване на исковете –
03.08.2018 г. По отношение на породеното между страните облигаторно
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова
по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Договорът
за кредит е сключен при Общи условия, които са подписани на всяка страница от
потребителя, съобразно изискванията, установени в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.
20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания - чл. 4 от Общите условия за отпускане на потребителски
кредит в евро или лева.
Тази
двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в
момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг.
чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия
кредит.
Презюмира се, че всички
разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на
договора за потребителски кредит, представлява граждански плод (възнаградителна лихва). Максимален лимит на годишния
процент на разходите – забрана за надвишаване петкратния размер на законната мораторна лихва – арг. чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
Страните са уговорили, че годишният лихвен
процент e в размер от 21, 65 %, а годишният процент на разходите по кредита е в
размер на 23, 94 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. В случая след като страните са постигнали
съгласие, че за възмездното ползване на отпуснатата в заем парична сума,
длъжникът заплаща възнаградителна лихва в размер от
21, 65 %, годишния процент на разходите следва да се формира от нейния размер,
както и от размера на посочената застрахователна премия от общо 120, 86 лв.,
начислена към главницата. Включване на застрахователната премия при формиране
на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е определен в Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта Съдът, съобразявайки
определения от БНБ основен лихвен процент към момента на възникване на
правоотношението по договора за кредит (0,00), увеличен с 10 процентни пункта,
намира че максималният процент на годишния процент на разходите не следва да
превиша 50 %. Следователно и определения размер на годишния процент на
разходите от 23, 94 % е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съдът
намира, че кредитът следва да се счита усвоен от потребителя –
кредитополучател, доколкото по сметката на търговеца е постъпила сумата,
равняваща се на стойността на продадената стока по сключения договор за
покупко-продажба на телевизор LG LED 49UH664V за сумата от 1 199 лв. с ДДС, обективиран в издадената от търговеца фактура № ***от
22.01.2017 г., подписана от длъжника.
От заключението на
вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че към датата на прехвърляне на вземането в полза на
ищеца – 19.09.2017 г. задължението на ответната страна е в общ размер от 1 514,
46 лв., както следва – главница в размер от 1 319, 86 лв.; договорна лихва в
размер на 151, 47 лв. Към момента на депозиране на исковата молба в съда,
общият установен размер на вземането на кредитора е от 1 648, 07 лв., от които
главница в размер от 1 319, 86 лв., договорна лихва от 237, 68 лв. и лихва за
забава от 90, 53 лв. Вещото лице е установило размера на обезщетението за
забава за всяка месечна погасителна вноска, като е посочило, че лихвата е
начислявана върху всяка дължима главница от датата на падежа (първо число от
месеца) до датата на входиране на исковата молба в
съда – 03.08.2018 г.
Съдът цени съдебно-счетоводната
експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован
отговор на всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказтелствени) изводи, до които вещото лице е достиганало.
Следователно и
предвид установения от вещото лице размер на незаплатената главница главница от 1 319, 86 лв., в което е включена главница от 1
199 лв. и застрахователна премия от 120, 86 лв. и възнаградителна
лихва от 237, 68 лв., предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Тъй като длъжникът
не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащане на
главницата на месечни вноски с установен в договора падеж за погасяване,
ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжник изпада в
забава след изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1, изр.
първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да се присъди, считано
от датата, следваща падежа на всяка
вноска до 01.08.2018 г. – крайната дата на периода на забава, посочена от ищеца
в исковата молба. Падежът на всяка месечна вноска е първо число на съответния
месец, следователно и длъжникът е изпаднал в забава от следващия ден – второ
число на съответния месец. Доколкото длъжникът не е погасил нито една месечна
вноска, обезщетение за забава се дължи за всяка от тях, без за последната
месечна вноска за м. август 2018 г., доколкото в петитума на исковата молба
ищецът е посочил, че претендира обезщетение за забава до 01.08.2018 г. – датата
на падежа на последната месечна вноска, съответно изискуемостта на цялото
задължение, а длъжникът е изпаднал в забава за заплащане на последната на
02.08.2018 г. – т.е. денят, следващ установения от ищеца краен момент на
забавата. Поради така изложеното и при съобразяване на принципа на диспозитивното начало, съобразно който съдът дължи
произнасяне в рамките на заявеното от ищеца в исковата молба, в съответствие с
приложимата материалноправна норма, установяваща
съответното материално право на страната, съдът следва да определи
обезщетението за забава с краен момент – 01.08.2018 г., върху главницата за
всеки месец, с начален момент, денят, следващ денят на установения падеж – т.е.
второ число на всеки месец. В този смисъл съдът следва да изчисли служебно
размера на дължимото обезщетение за забава, доколкото вещото лице, при
определяне на размера на последното, е отговорил на въпроса на ищеца така както
е поставен, като е взел предвид начален момент на забавата на всяка вноска –
нейният падеж и краен срок – датата на депозиране на осковата
молба в съда – 03.08.2018 г. С исковата молба се претендира обезщетение за
забава на договорно основание, съобразно установеното между страните в Общите
условия, а именно – обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни – за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница – чл. 13 от ОУ към
договора. При използване на онлайн калкулатор за определя на дължимата законна
лихва (https://www.calculator.bg),
съобразно така изложеното, в полза на ищеца следва да се присъди лихва за
забава в общ размер от 89, 46 лв.,
като предявеният иск следва да се отхвърли до пълния му предявен размер от 97,
54 лв. и за 01.03.2017 г.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, в
настоящото съдебно производство разноски. Ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 152, 79 лв., депозит за особен представител от 500
лв. и депозит за вещо лице в размер на 80 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
претендира юрисконсутско възнаграждение. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът
на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно
общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 832, 79
лв., от които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде
присъдена сумата от 829, 23 лв. В полза на ответната страна не следва да бъдат
присъждани разноски, тъй като такива не са сторени.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
– сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 1 319, 86 лв.,
представляваща главница по 18 бр. неплатени погасителни вноски за периода от
01.03.2017 г. до 01.08.2018 г. по договор за стоков кредит № ***г., сключен
между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Д.Р.Д., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 19.09.2017 г. и Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.09.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., ведно със законна мораторна
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2018 г.,
до окончателното й изплащане, сумата от
237, 68 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 01.03.2017 г. до 01.08.2018 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 89, 46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2017
г. до 01.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата над 89, 46
лв. до пълния му предявен размер от 97, 54 лв. и за датата – 01.03.2017 г.
ОСЪЖДА Д.Р.Д.
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД сумата от 829, 23 лв. – разноски в производството по гр.д. № 12700/2018 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК