Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 11918 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 127429
от 21.06.2020 г., постановено по гр. д. № 56433/2017 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, е признато за
установено по реда на чл.422 ГПК, че Ч.М.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание
чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 6 652, 88 лв.,
представляваща стойност за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 144, находящ се в гр. София, ж. к. „*********абонатен №****** за периода 01.05.2014
г. - 30.04.2016 г. и сумата от 51, 04 лв., представляваща стойност за услугата
дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.05.2017 г., до окончателното изплащане на сумите. Искът за главница за
потребена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над присъдения размер до
пълния предявен размер от 8 768, 09
лв., а искът за главница за дялово разпределение е отхвърлен за разликата над
присъдения размер до пълния предявен размер от 112, 24 лв. Изцяло отхвърлени са
исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 347, 32 лв.,
представляващи лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2014 г. – 20.04.2017 г., както и за сумата от 27, 84 лв. –
лихва за забава, начислена върху главницата за дялово разпределение за същия
период. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 166, 76 лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 522, 63 лв. – разноски в
исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответника Ч.М.П.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Поддържа, че
протоколът от Общото събрание на собствениците на етажната собственост за избор
на фирма за дялово разпределение от 22.05.2002 г. не съдържа нотариална заверка
съгласно изискванията на чл.54, ал.2, т.3 от действащата към този момент
Наредба за топлоснабдяването, приета с ПМС № 64/18.03.2002 г. и публикувана в
ДВ бр.31/26.03.2002 г. Наред с това в същия фигурира неговото име като
упълномощен представител на етажната собственост да сключи договор с „Т.с.”
ЕООД, но не го е подписал. Предявеният иск се основава на общи и индивидуални
сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение. Счита, че същите нямат
правно действие при липсата на договор между етажната собственост и фирмата за
дялово разпределение. По делото липсват доказателства за извършен периодичен
метеорологичен контрол на общия топломер и за демонтаж и монтаж на същия, със
съответните протоколи, които да са подписани и от представител на етажната
собственост. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли
предявените искове в тази им част. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
депозирани писмени отговори на въззивната жалба на ответника от „Т.С.” ЕАД и третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нуждиза топлоснабден имот –
апартамент 114, находящ се в гр. София, общ. ******„*********абонатен №******,
като му дължи сумата от общо 10 255, 49 лв., от която: 8 768, 09 лв.
- главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016
г., както и изравнителна сметка, отразена в Обща фактура №
**********/31.07.2014 г. (за
отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г.), сумата от 1 347, 32 лв. – законната лихва за забава върху главницата
за периода 15.09.2014 г. – 20.04.2017 г., сумата от 112, 24 лв. – главница за услугата
дялово разпределение и сумата от 27, 84 лв. – лихва за забава. Във връзка с подадено на 05.05.2017 г.
заявление, по ч. гр. д. № 28779/2017 г. на СРС, 69 състав, е постановена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по
чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита, че по делото не са налице
доказателства, които да обосноват извод за дължимост на претендираните от ищеца
суми. Излага съображения, че не е налице облигационна връзка между фирмата за
дялово разпределение и етажните собственици, тъй като договорът е нищожен. Твърди,
че протоколът от Общото събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение не е нотариално заверен. Оспорва
изправността на измервателните уреди, тяхната годност и съответствие със
законовите изисквания, както и количеството и качеството на топлинната енергия
доставяна до имота му. Позовава се на изтекла погасителна давност на
претендираните вземания. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
С
разпореждане от 11.01.2019 г. СРС, 69 състав, е указал на ответника в
едноседмичен срок да посочи дали предявява иск за нищожност на договора сключен
между етажната собственост в гр. София, ж. к. „******и „Т.С.“ ЕООД или прави възражение за неговата нищожност, като в случай, че
предявява иск за нищожност да изложи фактическите основания, на които твърди да
е нищожен, както и да представи доказателства за внесена държавна такса по
сметка на СРС в размер на 80 лв.
С молба от
06.02.2019 г. ответникът е заявил, че прави възражение за нищожност на
процесния договор.
На 05.05.2017
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ч.М.П. за сумата от 8 880,33 лв. – главница,
както и 1 375, 16 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 20.04.2017
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за доставена
топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както и
изравнителна сметка, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. (за
отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г.) за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, общ. ******„*********ап. *** абонатен №******. Същият не е заплатил и дължимата от него сума
за топлинна енергия и стойността на изравнителните сметки за процесния период.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: 8 768, 09 лв. - главница и
1 347, 32 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 112, 24 лв. - главница и
27, 84 лв. - лихва. Претендира сторените в производството разноски в размер на 205,11
лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
С
разпореждане от 12.05.2017 г. по ч. гр. д. № 28779/2017 г. на СРС, 69 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в размер на 205,11 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно от представения протокол от проведеното на 22.05.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 11.09.2002 г. е сключен договор № 313 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, ж. к. „******, по силата на който дружеството
се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане
на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на
насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната
топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД
за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението
на вещото лице инж. В.Т.по изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза,
се установява, че постъпилата в абонатната станция топлинна енергия се измерва
посредством общ топломер, който се състои от разходомерна част, електронен блок
и датчици и се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с
помощта на т. нар. „терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на
първо число на месеца. Констатирано е, че същият е преминал през изискуемите
метрологични проверки на всеки 2 календарни години, с валидност до 11.08.2019
г. съответно през 2015 г. и 2017 г., без да са установени отклонения от
допустимите стойности. За целта топломера е демонтиран и проверен в
метрологична лаборатория лицензирана от ДАМТН. Поставени са холограмни лепенки
на електронния блок и на двата датчика (единият е включен към подаващата гореща
вода от ТЕЦ, а другият е включен към
връщащата вода към ТЕЦ), удостоверяващи от кога до кога важи метрологичната
проверка. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани всеки
месец съгласно Наредба № 16-334 одобрена от Министерство на енергетиката и
обнародвана в ДВ бл.34/24.04.2007 г. и са приспаднати от топлопреносното
дружество. Вещото лице е констатирало, че в имота на ответника през процесния
период е имало 5 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители.
Дяловото
разпределение е извършвано от фирмата за дялово разпределение съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба. За отчетния период м.10.2014 г. – м.04.2016 г.
поради неосигурен достъп до процесния имот за реално отчитане на топлинните
уреди на абоната е начислявана топлинна енергия и битовото горещо
водоснабдяване в пълен отопляем обем на база брой потребители. Топлинна енергия
за отопление на входа и такса мощност не е начислявана. За периода 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г. начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно
потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение
е изчислявала реалното потребление и е извършвала изравняване между начислената
и реално дължимата сума съгласно нормативните изисквания. Така за периода 01.05.2014
г. - 30.04.2015 г. е установена сума за доплащане в размер на 1 078, 25 лв., а
за периода 01.05.2015г. - 30.04.2016г. – сума за доплащане в размер на 496, 12
лв. Общият размер на сумата за доплащане възлиза на 1 574, 37 лв. Стойността
на потребената топлинна енергия от абоната възлиза на общо 6 652, 88 лв.,
формирана като сбор между начислената по прогнозни стойности сума от 5 078,
51 лв. и сума за доплащане от изравнителни сметки в размер на 1 574, 37
лв. Според обща фактура №
**********/31.07.2014 г. за отчетния период 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. се
дължи и сумата от 2 115,28 лв. Така
дължимата сума за топлинна енергия възлиза на общо 8 768,16 лв. За исковия
период се дължи и сума за услугата дялово разпределение, която възлиза на 140, 08
лв.
Пред
СРС е изслушана и съдебно - счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Л.Б., от чието заключение се установява, че
няма данни за извършени плащания за покриване на начислените суми за исковия
период. Непогасените задължения от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. са установени в общ размер на 8
849,73 лв., от който 8 768,09 лв. за топлинна енергия и 81,64 лв. - дялово разпределение. Със сумите за връщане по изравнителни
сметки за процесния период не са прихванати месечни сметки, предхождащи процесния
период. Установена е сума за доплащане по изравнителни сметки в края на
процесния период в размер на 1 162, 79 лв. Размерът на обезщетението за
забавено плащане върху дължимите суми е изчислен от вещото лице от датата на
изпадане на забава до 20.04.2017 г. на сумата от 1 362, 72 лв. Така общият
размер на задължението възлиза на 10 212,45 лв., от които 10 114,23
лв. за топлинна енергия и 98,23 лв. –дялово разпределение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките
на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията,
действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за
битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.:
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не
спорят в настоящото производство относно обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия
за битови нужди и съответно, че са обвързани от облигационна връзка с предмет –
доставка на топлинна енергия. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК
този въпрос е извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да
се обсъжда по същество.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила
от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза
ответницата не твърди и не установява да е упражнила това право срещу Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и 2014 г.,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират
спорното правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
По делото не
се твърди, а и не се установява решението на общото събрание на етажната
собственост за сключване на договор с третото лице - помагач за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ да е отменено по предвидения в ПУРНЕС (отм.)
ред, поради което същото обвързва етажните собственици включително и ответника.
На същото е взето решение да се упълномощи ответника и трето за спора лице да
подпишат договор с „Т.С.“ ЕООД.
Жалбоподателят
поддържа, че протоколът от проведеното на 22.05.2002 г. Общо събрание на
етажната собственост, на което е взето решение за избор на фирма за дялово
разпределение, не е нотариално заверен. Изискване за нотариална заверка на
протокола не се съдържа нито в ЗЕ, нито в Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, нито в представените по делото общи условия на ищцовото
дружество. Действително в чл.4, ал.2, т.3 от Наредбата за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр. 31/2002 г., отменена ДВ бр. 34 от 19.04.2005 г.) е въведено
изискване към договора с фирмата за дялово разпределение да се приложи
нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната собственост. Това
обаче не съставлява изискване за форма за действителност на решението на общото
събрание, доколкото такава не се изисква съгласно ЗС или действащия към
посочения момент ПУРНЕС (отм.).
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя, изложени по отношение на липсата на
изправност на общия топломер, монтиран в абонатната станция. Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза,
което е изготвено въз основа на представени свидетелства за метрологична
проверка на топломера в абонатната станция, последният е проверяван периодично
през 2 години и съответства на изискванията на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор. Поставени са и холограмни лепенки на електронния блок и на
двата датчика, които установяват валидността на метрологичната проверка. В
проведеното открито съдебно заседание на 14.11.2019 г., вещото лице е уточнило,
че има протокол за сваляне на процесния топломер, който му е бил предоставен и
въз основа на който е изградено експертното му становище. Експертното
заключение не е оспорено от страните, като жалбоподателят не е ангажирал нито пред
първата, нито пред въззивната инстанция доказателства, които да разколебаят или
опровергаят изводите на вещото лице. Експертното заключение не е оспорено от
страните. Съдът възприема същото като компетентно дадено и обстойно обосновано.
Същото изцяло кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно заключението на вещото лице
по изслушаната пред СРС съдебно – техническата стойността на реално потребената
топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата от общо 8 768,16 лв.
Като е приложил института на
погасителната давност, на която ответникът своевременно се позовал с писмения отговор
на исковата молба, СРС е приел, че вземанията по обща фактура № **********/31.07.2015
г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. в общ размер на 2 115,
21 лв. са погасени по давност. Във въззивното производство не са релевирани
оплаквания относно приложената от решаващия съд погасителна давност, поради
което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол не следва да се обсъжда по
същество.
Жалбоподателят не е релевирал
оплаквания относно изводите на решаващия съд във връзка със стойността на
вземането за дялово разпределение, с оглед на което този въпрос не е спорен
между страните в настоящото производство и не следва да се обсъжда.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като
ответникът по жалбата не претендира сторените във въззивното производство
разноски, такива не следва да му се присъждат.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127429 от 21.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 56433/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 69 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***
срещу Ч.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Ч.М.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 6 652, 88 (шест хиляди
шестстотин петдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) лв., представляваща
главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот –
апартамент № 114, находящ се в гр. София, ж. к. „********, абонатен №****** за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и сумата от 51, 04 (петдесет и
един лева и четири стотинки) лв., представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2017 г. до окончателното
изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 28779/2017 г. на
СРС, 143 състав.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.