Решение по дело №244/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 135

гр. Видин, 08.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Девети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

244

по описа за

2019

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.149 и сл. от АПК във връзка с чл.68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

Настоящото дело е образувано по жалба на В.А.В.-П. *** против Решение № 282 от 25.07.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 284/2014 г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав, с което е установено че Директорът на ЦСМП - Видин д-р С.П. ***, представляван от д-р С.П. не са осъществили дискриминация по признаци „лично положение“ и „обществено положение”, по смисъла на ЗЗДискр., спрямо жалбоподателката.

В жалбата В.-П. посочва, че не е доволна от решението на КЗД, явяващо се неправилно и необосновано, като излага съображения че решението е било постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат на което решението не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Твърди се, че КЗД не е взела предвид указанията дадени с Решение № 7994 от 14.12.2016г. по адм.д.№ 6014/2016г. по описа на Административен съд-София град, поради което няма ново обсъждане и преценка на доказателствата по преписката и не са обсъдени ангажираните от нея нови свидетелски показания.

Поддържат се твърденията за осъществена спрямо нея дискриминация по признаци „лично положение“ и „обществено положение”, изложени в жалбата до КЗД.

Иска се от Съда да отмени атакуваното решение на КЗД и се приеме че е дискриминирана от страна на заинтересованите страни.

Ответната страна – КЗД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, като КЗД е осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред нея производство и е обсъдила всички представени по преписката доказателства.

Иска се от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна - Директорът на ЦСМП - Видин д-р С.П. лично и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.

Иска се от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна - ЦСМП – Видин, представляван от д-р С.П., чрез представляващия и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.

Иска се от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред КЗД е инициирано по жалба на В.А.В. - П. *** срещу Директорът на ЦСМП - Видин д-р С.П. ***, представляван от д-р С.П., в която последната твърди за осъществена дискриминация спрямо нея по признаци „лично положение" и „обществено положение" и за нарушение на чл.13 и чл.14 от ЗЗДискр. във връзка с определеното й допълнително материално стимулиране /ДМС/ за времето от януари 2013г., когато е стартирала процедурата по изплащане на ДМС до юни 2014г., когато е подадена жалбата до КЗД.

От събраните пред КЗД доказателства се установява че жалбоподателката работи на длъжност „медицински фелдшер“ в ЦСМП-Видин.

Установява се също така, че ДМС в ЦСМП – Видин се определя въз основа на приети Вътрешни правила за работната заплата, Методика за формиране и изразходване на средствата за стимулиране и оценка на служителите в ЦСМП-Видин, Указания относно оценяване на персонала, Степени на оценка и Записка към Методиката, след оценка, по точкова система, от определена от Директора на ЦСМП 9-членна комисия.

Видно от приетите правила е, че средствата, които се отделят за допълнително възнаграждение не са константна величина, че конкретния им размер се определя ежемесечно със заповед на Директора на ЦСМП, при строго определена методика за оценяване, след изготвяне на съответни протоколи, одобряване от финансов контрольор и финално утвърждаване от Директора на ЦСМП.

Не се оспорва обстоятелството, че от стартирането на процедурата по изплащане на допълнително възнаграждение на служителите в ЦСМП - Видин (януари 2013 г.) до датата на подаване на жалбата (юни 2014 г.), на жалбоподателката е изплащано такова, като в началото на периода изплатеното й ДМС е било в по-висок размер /около 100 лева/ от изплатеното й такова преди да подаде жалбата /37,81 лева/.

Видно от представените заповеди за изплащане на средствата за допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда за целия посочен период е, че в същия размер като този на жалбоподателката е определяно допълнителното възнаграждение и на други служители, заемащи длъжността “медицински фелдшер”. Така например със Заповед № 10/ 21.01.2013 г. не само на В.-П., а и на Живко Недялков е определено допълнително възнаграждение в размер на 72,46 лв. за един и същ брой отработени дни – 18, със Заповед № 21/ 20.03.2013 г. за отработени 20 дни, както на жалбоподателката, така и на Ваня Георгиева и Живко Недялков е определено възнаграждение в размер на 65,40 лева. Такива констатации се правят и от Заповед № 34 от 19.06.2013г., № 36 от 22.07.2013г., № 15 от 24.02.2014г., № 25 от 19.06.2014г..

Има заповеди, от които се установява че жалбоподателката е вземала по-високо ДМС от други свои колеги, напр. Заповед № 26 от 23.04.2013г., № 41 от 16.08.2013г. и др.

Има и заповеди, от които се установява че жалбоподателката е получавала най-нисък размер ДМС, напр. Заповеди № 67 и 68 от 12.12.2013г..

Видно от представените заповеди е, че в месеците, в които жалбоподателката твърди, че е получила “ниско” допълнително възнаграждение (37,81 лева), възнаграждението и на колегите й е в пъти по-ниско от това, което са получавали в предходни периоди.

От представените по преписката протоколи на оценяващата комисия се установява, че единствените по-ниски оценки, които са поставяни на жалбоподателката, са тези за “способност за добра комуникация” и за “спазване на морално-етичните принципи на професията”. В тази насока в производството пред КЗД са разпитани зам. директора на ЦСМП – Видин - Любомир Виденов и прекия началник на жалбоподателката гл.сестра Емилия Славчева, които потвърждават, че реално съществува такъв проблемен момент в работата на жалбоподателката, в който нежеланието й да общува със своите колеги и със своя пряк ръководител пречи в крайна сметка на качеството и резултатите на изпълняваната от нея работа.

Пред КЗД жалбоподателката е представила писмени свидетелски показания на лица, потърсили и съответно получили медицинска помощ и добро отношение от нейна страна, в каквато насока са и гласните показания на свидетелите Е.Аврамов, Ч.Ченков и Н.Петрова, които не са нейни колеги, дадени в проведеното на 10.05.2017 г. открито заседание.

При тези данни КЗД, приела че Директорът на ЦСМП - Видин д-р С.П. ***, представляван от д-р С.П. не са осъществили дискриминация по признаци „лично положение“ и „обществено положение”, по смисъла на ЗЗДискр., спрямо жалбоподателката. В мотивите са изложени подробни съображения, че изплащането на ДМС не е задължение, а право на работодателя, което се извършва по негова преценка, че критериите за оценка на трудовото изпълнение са еднакви за всички служители в ЦСМП, че не са оборени констатациите на колегите на жалбоподателката че е налице проблем в комуникацията й с колегите й, както и че определяната й оценка е давана от 9-членна комисия, което изключва вероятността за преднамереност и тенденциозност. В решението е обсъдено и оплакването на жалбоподателката че работи само в долекарски екип, за разлика от другите мед.фелдшери, предвид липсата на доказателства оборващи установеното че самата жалбоподателка е поискала да работи само в долекарски екип, както и наложеното й след подаване на жалбата дисциплинарно наказание „забележка“, предвид изричните указания, дадени в Решение № 7994 от 14.12.2016г. по адм.д.№ 6014/2016г. по описа на Административен съд-София град.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна предвид следното:

Решението е постановено от компетентен орган - Комисия за защита от дискриминация, конституиран съгласно разпореждане № 108/13.02.2017 г. на председателя на КЗД за образуване на преписка и последващо разпределяне в изпълнение на нормата на чл. 54 ЗЗДискр.

При постановяване на решението е спазена изискуемата форма, съгласно чл. 66 ЗЗДискр, като същото съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на жалбоподателката. Производството пред КЗД е образувано въз основа на подадена от Иванова жалба, вх. № 44-00-2819/23.06.2014 г.. Жалбата е отговаряла на изискванията на чл. 51 ЗЗДискр, не са съществували пречки по смисъла на чл. 52 ЗЗДискр. За изясняване на фактическата обстановка е извършена процедура по проучване по смисъла на чл. 55 от закона. Изискани са становища и обяснения по изложените оплаквания от ответника в производството по реда на чл. 55 - чл. 59 ЗЗДискр, дадена е възможност да се представят доказателства.

За да бъде квалифицирано дадено деяние като дискриминационно трябва да има за резултат нарушаване на принципа на равенство и да е обусловено от защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Това изисква първо, лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация, да докаже наличието на дискриминация и второ, лицето, за което се твърди, че дискриминира да не успее да опровергае извода за неравното третиране.

Доказването на дискриминация изисква първо, да се установи факта на неравно третиране, на сравнимост на ситуацията, на защитения признак, както и на различието по този признак със сравняваните лица и второ, да се докажат факти, от които може да се направи обосновано предположение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак, т. е. за причинната връзка между спорното третиране и защитения признак.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр въвежда забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените в закона признаци. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо да има лице - база за сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателката на основата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя/ите спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика.

В случая не се установяват посочените по-горе елементи.

Жалбоподателката сочи, че спрямо нея е била осъществена дискриминация по признак „лично положение” и „обществено положение” при изчисляване на индивидуалния размер на отпуснатото й допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда (ДМС) през периода от м. януари 2013 г. до м. юли 2014 г., като твърди, че в сравнение с други нейни колеги на същата длъжност и при еднаква натовареност й е определян по-нисък размер на това възнаграждение.

Законодателят не е дал легално определение на защитените признаци "лично положение" и „обществено положение”. За разлика от други защитени признаци, като пол, раса, религия, увреждане, възраст, които са иманентно присъщи на човека, тези признаци нямат еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за конкретната личност белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и забраната за дискриминация.

В случая не може да се приеме, че при определяне на ДМС за посочения период жалбоподателката е била поставена в по-неблагоприятни условия спрямо останалите си колеги – мед.фелдшери.

Безспорно по делото бе установено, че определянето и изплащането на ДМС в ЦСМП-Видин се извършва при строго регламентирани и утвърдени правила, еднакви за всички работещи, след определяне на индивидуална ежемесечна оценка на всеки работещ от 9-членна комисия.

Наличието на строго регламентирани правила, еднакви за всички работещи и липсата на доказателства, че работодателят не осигурява еднакви условия на труд и че не осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, налага извода че работодателят не е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗЗДискр..

Определянето пък на индивидуална ежемесечна оценка на всеки работещ от 9-членна комисия в голяма степен изключва вероятността за тенденциозност, преднамереност и субективизъм при оценяването. 

По делото по безспорен начин не бе установено намаляващия размер на получаваното от нея ДМС за процесния период /като по делото се установява намаляващ размер ДМС и за колегите й/ да се дължи на нейно лично или обществено положение.

Предвид разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. в тежест на жалбоподателката е да докаже фактите, от които може да се направи извода че е налице дискриминация, което в случая не бе направено. От събраните по делото доказателства, се установява че е налице проблем в комуникацията на жалбоподателката с колегите й, който проблем рефлектира върху работата й, в т.ч. и при определяне на оценката й за ДМС. Представените от жалбоподателката писмени доказателства и свидетелските показания на пациенти, потвърждаващи професионализма й при изпълнение на служебните й задължения и доброто отношение към пациентите, не променят наличието на некомуникативност на жалбоподателката с колегите й.

Съдът споделя и изводите на ответната страна досежно оплакването на жалбоподателката, че работи само в долекарски екип и досежно наложеното й дисциплинарно наказание „забележка“.

Обстоятелствата установени във връзка с работата й в долекарски екип, а именно че работи в долекарски екип по нейно желание и няма писмено сезиране на Директора с разпределението на работата при несъгласие от нейна страна и във връзка с наложеното й дисциплинарно наказание, че не се е подчинила на разпореждане и липсата на доказателства че е обжалвала наложеното наказание, косвено потвърждават наличието на проблем в общуването й с колегите.   

Предвид изложеното не може да се наложи извода че е налице дискриминация спрямо жалбоподателката от страна на Директорът на ЦСМП - Видин д-р С.П. ***, представляван от д-р С.П..

Неоснователни се явяват оплакванията в жалбата че КЗД не е взела предвид указанията дадени с Решение № 7994 от 14.12.2016г. по адм.д.№ 6014/2016г. по описа на Административен съд-София град, че няма ново обсъждане и преценка на доказателствата по преписката и че не са обсъдени ангажираните от нея нови свидетелски показания.

Както бе посочено при повторното разглеждане на делото пред КЗД са изпълнени указанията, дадени с Решение № 7994 от 14.12.2016г. по адм.д.№ 6014/2016г. по описа на Административен съд-София град и са обсъдени всички събрани доказателства, в т.ч. и новите свидетелски показания.

При така наведените правни доводи и при проверка на критериите по чл. 146 АПК, настоящият състав обосновава извод, че Решение № 282 от 25.07.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 284/2014 г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав се явява правилно и законосъобразно, а жалбата на В.А.В.-П. *** срещу горното решение като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.В.-П. *** против Решение № 282 от 25.07.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 284/2014 г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав, с което е установено че Директорът на ЦСМП - Видин д-р С.П. ***, представляван от д-р С.П. не са осъществили дискриминация по признаци „лично положение“ и „обществено положение”, по смисъла на ЗЗДискр., спрямо жалбоподателката, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :