Р Е Ш Е Н И Е

                                                             №

                                    Гр. Плевен,…17…юли...2017г.

 

                      В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение,  ІV-ти гр.възз. състав

в  ЗАКРИТО   заседание на……СЕДЕМНАДЕСЕТИ………….ЮЛИ…….

през   ДВЕ  ХИЛЯДИ  и  СЕДЕМНАДЕСЕТА  година  в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:       РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                                  ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ЯНКУЛОВА ГР.Д.№…511  по…описа….за…2017г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Гражданско производство по  обжалване действия на съдебен изпълнител по  реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание   жалба против действия на ЧСИ Ц.Н.с район на действие ОС-Плевен, рег.№756 на КЧСИ по изпълнително дело№20137560400483, подадена от А.Л.В. ***, с посочено от жалбоподателя правно основание  по чл.435,ал.4 от ГПК.

В жалбата   се твърди, че изпълнението по делото е  насочено срещу, недвижими имоти на жалбоподателя, представляващи  конкретно описани апартамент и гараж в гр.Плевен, ул“***“№6, чрез налагане на възбрана, опис, оценка и изнасяне на публична продан по искане на взискателя „***“-АД-София. Жалбоподателят твърди, че няма основание  изпълнението да се насочи срещу принадлежащите му недвижими имоти, тъй като изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК, която със съдебен акт е обезсилена на основание чл.423 от ГПК. Счита, че  това е основание за прекратяване на изпълнителното производство срещу него на основание чл.433,ал.1,т.3  и т.4 от ГПК, поради което  няма основание  срещу него да се извършват изпълнителни действия. Твърди, че е трето лице, по отношение на изпълнението, което владее възбранените имоти  и моли   да бъде постановено съдебно решение, с което на основание чл.435,т.4 да се отменят действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението  върху недвижими имоти, които принадлежат на жалбоподателя.Излагат се  подробни оплаквания и се цитира съдебна практика.

Към жалбата са приложени следните писмени доказателства: Копия на материалите от заповедното производство по ч.гр.д.№1574/2013г. по описа на ПлРС, ГО, образувано по заявление на „***“-АД, срещу солидарните длъжници  А.Л.В. о( понастоящем частен жалбоподател) и М.П.В.( неучастващо в делото лице); Определение  от 15.11.2013г., постановено по ч.гр.д.№924/2013г. по о писа на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което на основание чл.423 от ГПК е прието възражението на длъжника А.В. срещу издадената в полза на „***“-АД, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от Г ПК от 29.03.2013г. по ч.гр.д.№1574/2013г. и служебно е обезсилена същата на основание чл.423,ал.3 от ГПК по отношение на длъжника А.В.; Нотариален акт, обективиращ договор за покупко-продажба, сключен на 15.10.2007г., вписан в СВ, с който жалбоподателят А.В. е закупил недвижимите имоти в гр.Плевен, ул.“***“№6,, по отношение на които е насочено изпълнението, представляващи апартамент и гараж, подробно описани в  акта; Анес №2 от 31.08.2009г. към договор за кредит, обезпечен с ипотека №1417/R/2007г., сключен между „***“-АД от една страна и длъжниците А.В.,  М.П.В.и  И.Т.от друга,  една от клаузите на който е, че М.В., назована „всъпващо лице“,  се съгласява да встъпи  като съдлъжник в изпълнението на задълженията на кредитополучателя, съгласно Договора за кредит, обезпечен с ипотека  и анекса към него;

В последствие жалбоподателят е подал „Молба за приемане на допълнителни доказателства“, регистрирана с Вх.№8833/13.07.2017г., в която се позовава на  постановките на Тълкувателно решение от 10.07.2017г., постановено по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС.

 Ответникът по жалбата –„***“-АД със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“№115Е, чрез процесуалния представител юрк.  К.Е., е подал писмено възражение, в което е изразил становище за  недопустимост и евентуално за неоснователност на същата. Посочил е, че фактическите твърдения,  изложени в жалбата не попадат в нито една от хипотезите на чл.435,ал.4 от ГПК, при които трето лице може да обжалва действия на съдебен изпълнител. неоснователност на същата. Освен това от данните по делото не се установяват твърденията на жалбоподателя.

Към писменото възражение е  Приложен  нотариален акт, обективиращ договор  за учредяване на ипотека върху недвижими имоти, сключен на 15.10.2007г. между „***“-АД като кредитор и  жалбоподателят като „кредитополучател, собственик на имота и ипотекарен длъжник“,  с който се учредява ипотека върху  споменатите по-горе апартамент и гараж в гр.Плевен, ул.“***“№6 за обезпечаване изпълнението на задължението към банката  по договор за кредит №1417/R/2007г.; Препис от Определение№3898/15.10.2014г., постановено по ч.гр.д.№1574/2013г. по описа на Плевенски районен съд, с което на основание чл.415 от ГПК  е указано на „***“-АД, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване съществуването на вземането по заповедта срещу възразилия длъжник М.В., и на основание чл.420,ал.2 от ГПК е спряно изпълнението на заповедта срещу  длъжницата М.В..

ЧСИ Ц.Н.е изложил писмени мотиви, като е описал  извършените процесуални действия по изпълнителното дело. Посочил е, че   жалбоподателят А.В. има качеството на ипотекарен длъжник, който чрез ипотека върху притежаваните от него недвижими имоти е обезпечил изпълнението на задължението по договора за кредит на солидарните длъжници. Последният не е заместен в изпълнението от длъжницата М.В., а последната е встъпила  и отговаря за изпълнението заедно с останалите  длъжници по кредита.

Приложено е копие на изпълнително дело №20137560400483 по описа на ЧСИ Ц.Н.с район на действие ОС-Плевен, Рег.№756 на КЧСИ.

Плевенският  окръжен съд, като провери  данните по делото с оглед на изложените от жалбоподателя оплаквания, приема следното:

ЖАЛБАТА на А.  Л.В. ***  против действията на ЧСИ Ц.Н.с район на действие ОС-Плевен, по изпълнително дело №20137560400483, е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срок, от надлежна страна, срещу  процесуални действия, които  подлежат на обжалване съгласно чл.435 от ГПК.( Жалбоподателят счита себе си за трето лице по отношение на изпълнението и като правно основание на жалбата е посочил  разпоредбата на чл.435,ал.4 от ГПК)

Разгледана по същество обаче е   НЕОСНОВАТЕЛНА.

От доказателствата, намиращи се в изпълнителното дело и представени от страните в настоящето съдебно производство, се установява следното от фактическа страна:

С Договор за покупко-продажба, сключен на 15.10.2007г. в гр.Плевен, изразен в Нотариален акт №64,т.Х, рег.№6548, дело №1558/2007г. по описа на нотариус А.П.с район на действие РС-Плевен, Рег.№009 на Нотариалната камара, вписан в СВ,  жалбоподателят А.Л.В., чрез пълномощника  М.П.В., е закупил следните недвижими имоти в гр. Плевен: Апартамент №6, находящ се на ул.“***“№6, вх.“Б“, разположен на две нива – трети жилищен и тавански над него, с обща площ 130.80кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №7, при конкретни съседи; Гараж №2 на същия адрес с площ 18.34кв.м, при конкретни съседи;

Между  „***“-АД, жалбоподателят А.В. като кредитополучател и неучастващо в делото лице И.Т.като поръчител,  на 12.10.2007г.е сключен договор за кредит, обезпечен с ипотека №4179/R/2007г. ; На 15.10.2007г.  в гр.Плевен между „***“-АД като „кредитор“ и жалбоподателят А.Л.В. като „ кредитополучател, собственик на имота и ипотекарен длъжник“, представляван от  пълномощника М.П.В., е сключен Договор за  ипотека върху недвижим имот, изразен в Нотариален акт №65,т.Х, рег.№6550, дело №1559/2007г. на нотариус А.П.с район на действие РС-Плевен, Рег.№ 009 на Нотариалната камара, вписан в СВ,  по силата на който, за обезпечаване на вземанията на  „***“-АД, произтичащи от предоставения на жалбоподателя А.В., банков кредит по №4179/R/2007г, последният чрез пълномощника М.В., е увредил в полза на банката договорна ипотека, върху притежаваните от него недвижими имоти        находящи се в гр.Плевен, ул.“***“№6, представляващи апартамент №6, вх.“Б“  с площ от130.80кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение №7 и гараж №2 с площ от 18.34кв.м.

На 31.08.2009г. в гр.Плевен, между ***“-АД от една страна и  от друга жалбоподателят  А.В. и неучастващи в делото лице И.Т.и М.В., е сключен Анекс №2 към сключен договор за кредит, обезпечен с ипотека №4179/R/2007г. ;  В чл.13 е записано, че договарящите постигат съгласие М.П.В.„ в качеството на всъпващо лице“ да встъпи в дълга на  кредитополучателя към банката с одобрението на банката и същата встъпва като съдлъжник в задължението на кредитополучателя към банката, като се задължава да изпълнява Договора за кредит, обезпечен с ипотека №4179/R/2007г. М.В. е подписала анекса като „съкредитополучател“.

На 29.03.2013г. по ч.гр.д.№1574/2013г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, в полза на „***“-АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците А.Л.В. ( понастоящем жалбоподател), като кредитополучател  и М.В. като съкредитополучател, солидарно да заплатят на банката, дължими суми  по договора за банков кредит, както следва: 87482.20 евро- главница, 18582.43лв. – възнаградителна лихва по чл.14,ал.1 от договора, 32.80лв. – наказателна лихва, 1225.39 евро – годишна такса, 196.80лв.- нотариални такси и други разноски.

 Въз основа на заповедта, на 01.04.2013г. е издаден изпълнителен лист, на основание на който е образувано приложеното в копие изпълнително дело №20137560400483 по описа на ЧСИ Ц.Н.с район на действие ОС-Плевен, Рег.№756 на КЧСИ. Взискател е „***“-АД- понастоящем  ответник по жалбата и длъжници – жалбоподателят А.В. и неучастващото в делото лице М.В.. Процесуалните действия на участниците в изпълнителното производство са обективирани в материалите по делото.;

 С влязло в сила Определение от 15.11.2013г., постановено по ч.гр.д.№924/2013г. по описа на  Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, на основание чл.423 от ГПК е прието възражението на  длъжника А.В. срещу издадената в полза на ответника по жалбата „***“-АД, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.01574/2013г. по описа на Плевенски районен съд и на основание чл.423,ал.3 от ГПК служебно е обезсилена заповедта за изпълнение от 29.03.2013г. по ч.гр.д.№1574/2013г. на ПлРС и изпълнителния лист, по отношение на длъжника А.Л.В..  Препис от Определението се намира в изпълнителното дело, но настоящият съдебен състав не констатира  ЧСИ да е прекратил  с изрично постановление  изпълнителното производство по отношение на  този длъжник;

С Определение №3898/15.10.2014г., постановено в заповедното производство по ч.гр.д.№1574/2013г. на ПлРС,  съдът е приел възражението  срещу заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от  ГПК, подадено от длъжницата М.В. по чл.414 от ГПК и е указал на заявителя, че в 1-месечен срок  може да предяви иск за установяване съществуването на вземането. Със същото определение, на основание чл.420,ал.2 от ГПК е спряно изпълнението спрямо длъжницата М.В.. По реда на чл.422 от ГПК,  заявителят „***“-АД , е предявила  установителен иск срещу длъжницата М.В.,  на основание на който е образувано търг.д.№215/2014г. по описа на Плевенски окръжен съд, Търговско отделение. Производството е приключите с постановяване на положително съдебно Решение №106/03.07.2015г., влязло в сила на14.11.2016г., когато с Определение №855/14.-11.2016г., постановено по т.д.№962/2016г., ВКС, състав на ТК, не е допуснал касационно обжалване.

След приключването на исковото производство по чл.422 от ГПК, спряното   на основание чл.420,ал.2 от ГПК по отношение на длъжницатга М.В., изпълнително производство е възобновено.  ЧСИ Ц.Н.е насрочил опис и оценка на ипотекираните имоти, собственост на жалбоподателя А.В., представляващи апартамент №6 и гараж №2, находящ се в гр.Плевен, ул.“***“№6, за което е уведомил заинтересованите лица. Съобщението, изпратено до жалбоподателя А.В. е връчено на неговата майка М.В. на 11.05.2017г., а на 18.05.2017г., същият е подал жалба срещу действията на ЧСИ, въз основа на която е образувано настоящето съдебно производство.

Предвид  на горните обстоятелства, съдът формира следните  правни изводи:

 След като с Определение  от 15.11.2013г., постановено по ч.гр.д.№924/2013г. по описа на Плевенски окръжен съд, е обезсилена служебно по отношение на длъжника( понастоящем жалбоподател) А.В., Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, въз основа на издадения по която изпълнителен лист е образувано изпълнителното производство по изп.д.№2013756-400483 по описа на ЧСИ Ц.Н., изпълнителното производство по отношение на този длъжник е следвало да бъде прекратено на основание чл.433,ал.1,т.3 и т.4 от ГПК и единствен длъжник по изпълнението да остане М.В., вземането по отношение на която е установено „със сила на пресъдено нещо“ по реда на чл.422 от ГПК. Това обстоятелство обаче не се  отразява върху законосъобразността на  обжалваните понастоящем действия  по  изпълнението, извършени от ЧСИ Ц.Н., изразяващи се в насочване на изпълнението към недвижими имоти, собственост  на жалбоподателя А.В.. – Макар същият да е престанал да бъде длъжник по изпълнителния лист, тъй като  е ипотекирал своите имоти за обезпечаване на изпълнението на задължението към „***“-АД по договор за банков кредит , обезпечен с ипотека №4179/R/2007г, по който длъжницата М.В. е встъпила като „съкредитопролучател“,  жалбоподателят има качеството на „ипотекарен длъжник“ и  на основание чл.429,ал.3 от ГПК отговаря към  банката като обезпечен кредитор с ипотекираното имущество – апартамент и гараж, находящи се в гр.Плевен, .“***“№6.

От изложените фактически и правни положения, следва, че жалбоподателят не е трето лице по отношение на изпълнението, а е  ипотекарен длъжник, който отговаря към взискателя като обезпечен кредитор по материалното правоотношение с ипотекираните имоти. Впрочем, видно и от мотивите по изложените действия, ЧСШ третира жалбоподателят именно като ипотекарен длъжник, а не като главен длъжник.

Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав приема, че жалбата на ипотекарния длъжник А.В. срещу насочването на принудителното изпълнение върху ипотекираните недвижими имоти, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Всички оплаквания на жалбоподателя са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. Обстоятелството дали същият владее процесните имоти, за което иска да се събират доказателства,  е без значение за изхода на делото, тъй като от доказателствата по делото  е  категорично установено, че същият няма качеството на трето лице владелец, легитимирано да обжалва действията на ЧСИ по чл.435,ал.4 от ГПК, а има правното качество на ипотекарен длъжник. По отношение на последния е неприложимо изискването за несеквистируемост по чл.444,т.7 от ГПК, тъй като съгласно чл.445,ал.1 от ГПК, от забраната по чл.444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор, какъвто е настоящият случай.

Възраженията за наличие основания за перемция, са неоснователни, тъй като  през периода от 15.10.2014г. до 21.04.2017г., изпълнителни действия не са извършвани не поради бездействия на взискателя, а поради спирането на изпълнителното производство на основание чл.420,ал.2 от ГПК по отношение на длъжницата М.В..

Позоваването от  жалбоподателя на ТР№3/2015г.на ОСГТК на ВКС, изразено в „Молба за приемане на допълнителни писмени доказателства“ Вх.№8833/13.07.2017г., не обслужва  неговата процесуалната  теза, по съображенията, които бяха изложени по-горе.- След обезсилване по отношение на него на заповедта за незабавно изпълнение, която е била изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист,  по който е образувано изпълнителното производство, същият престава да бъде  главен длъжник по изпълнението,  а такъв остава само другият длъжник М.В.. Тъй като жалбоподателят  чрез договор, сключен с банката –взискател е ипотекирал имота си за обезпечение на задължението по договора за банков кредит, същият  има качеството на ипотекарен длъжник, който отговаря със стойността на ипотекирания имот за  изпълнение на задължението по договора за кредит. – Съгласно чл.429,ал.3 от ГПК, изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ  в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочи изпълнението срещу тази вещ, което е отразено и в цитираното от  жалбоподателя тълкувателно решение. За яснота следва да се отбележи, че   жалбоподателят като ипотекарен  длъжник не е трето лице по смисъла на чл.435,ал.4 от ГПК, което не е  страна по изпълнението, но е засегнато от изпълнителните действия, а е   трето лице,  което  макар да не фигурира в изпълнителния лист,  по силата на  закона (чл.429,ал.3 от ГПК) е включено в неговите субективни  предели, когато изпълнението се насочва върху имота, който е ипотекирал за обезпечение задължението към взискателя. Т.е. след като  изпълнителното производство трябва да се прекрати по отношение на  жалбоподателя като главен длъжник, същият запазва качеството си на ипотекарен длъжник, ипотекирал своя имот за обезпечение  на дълга към банката.. Поради това  действията на ЧСИ по насочване изпълнението към ипотекирания имот, собственост на жалбоподатела,  са правилни и законосъобразни, а жалбата срещу тях – неоснователна.

С оглед изхода на съдебното производство и направеното искане от ответника по жалбата, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 150.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти граждански  въззивен  състав, на основание чл.437 от ГПК      

                   

               Р  Е  Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата с правно основание  по чл.435,ал.4 от ГПК, подадена от   А.Л.В. ***, против действия на ЧСИ Ц.Н.с район на действие  ОС-Плевен, по изпълнително дело №20137560400483, изразяващи се в  насочване на изпълнението  чрез опис и оценка върху  апартамент №6 и гараж№2, находящи се в гр.Плевен, ул.“***“№6.

ОСЪЖДА А.Л.В. да заплати на „***“-АД, разноски за съдебното производство в размер на 150.00лв.( сто и петдесет лв. – адвокатско възнаграждение)

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                             

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: