Р Е Ш Е Н И Е
№ 3448 / 24.07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 26.06.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19572 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищецът Г.Ж.И. ЕГН **********,*** срещу ответника „А.З.С.Н.В." АД, ЕИК ***, частичен иск
с правно основание чл.124 ал.1 вр. с чл.
439 от ГПК - за признаване за установено в отношенията между страните, че ищеца
Г.Ж.И. ЕГН ********** не дължи
на ответника „А.З.С.Н.В." АД, ЕИК *** сумата
в размер на 1250 лева,
представляваща част от 68 818.71 евро,
вземане за главница по изпълнителният лист, издаден на 22.11.2010 г. въз
основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1326/2010 г. на НПРС,
предмет на образувано изпълнително дело № 20/2019г. на ЧСИ *** Н.Д., с
твърдения за изтекла погасителна давност преди неговото образуване, което
изп.дело е образувано след прекратяване на изп.д. 926/2015г. на ЧСИ *** Н.Д.,
преобразувано от изпд. Д. 564/2010г. по описа на ЧСИ *** М. П..
Моли се за
присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Твърди, че на основание договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 1949/27.05.2008г., е
издадена заповед 934/22.11.2010 г. по чл. 417, ал. 1 т. 2 от ГПК, въз основа
на банково извлечение от счетоводните книги, като в полза на ответника въз
основа изп.лист, е образувано изпълнително производство.
Излага, че между „У.Б." АД и
трето лице Б.Й.Г., ЕГН **********, е сключен
договор за банков кредит №1949 от
27.05.2008г., за сума в размер на 70 000 (седемдесет
хиляди) евро. Крайният срок за погасяване на предоставения кредит е 20.05.2027г. Посоченият кредит е обезпечен с
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Г.Ж.И.,_учредена
с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот ***на нотариус с per. №*** на НК, с район на действие PC-Варна, вписан в АВ с акт .№***Обстоятелствата
са посочени от ответника в молба до АВ-Варна, акт. ***г. на нотариус М.Г.№ ***, отбелязано в книгите на СВ-Варна на 08.02.2018 г. вх.р 2742, дв.вх.р 2785 за вписване на
подновяване на договорна ипотека.
Ищецът и банката са сключили договорна
ипотека за гарантиране на кредит отпуснат от ответника на трето лице Б..
Ответника е подал заявление по чл.417 от ГПК до
НПРС по което е образувано ч.гр.д. 1326/2010 г. и е
издадена заповед за изпълнение 934/22.11.2010г. и изпълнителен лист по
допуснато предварително изпълнение на същата дата. Разпредено е: ДЛЪЖНИЦИТЕ
Б.Й.Г., ЕГН ********** и Г.Ж.И., с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на кредитора "У.Б." АД, ЕИК *** СУМАТА от
68 818,71
евро /шестдесет и осем хиляди осемстотин и осемнадесет евро и седемдесет и един
евроцента/ - главница, 15 491,10 евро /петнадесет хиляди
четиристотин деветдесет и едно евро и десет евроцента/ -
договорни лихва,за периода от 20.02.2009г. до 17.11.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.11.2010г. до
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 3 297,91лв./три
хиляди двеста деветдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/ -
държавна такса и 1259,38лв. /хиляда двеста
петдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ адвокатско възнаграждение, за
вземане, произтичащо от Банково извлечение от счетоводните книги на
"У.Б." АД за реф. Номер на контракт *** на клиентски номер *** от 18.11.2010г. по
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №1949/27.05.2008г. - документ по чл.417, ал. 1_т.2 ГПК. По издаденият
изпълнителен лист с допуснато предварително изпълнение е образувано на 03.12.2010г. изпълнително дело 564/2010г. на ЧСИ *** М.П., района на
ОС-Варна, преобразувано в изп.д. 926/2015 г. на ЧСИ № *** Н.Д., района на ОС-Варна, прекратено по перемпция,
с акт от 14.12.2018г. и образувано ново през 2019г.. от цесионер „А.з.с.н.в."АД,
ЕИК *** по цесия с вписване
извършено на 21.12.2017г. в Служба по
вписванията - Варна, представляващо вписване
на договор за цесия с вх. №36019, акт 165, т. XII,
дело
4209 по имотна партида в двойно входящия
регистър 35797, като изп.д. 2019***0400020 на ЧСИ № *** Н.Д., района на
ОС-Варна.
В хода на изпълнителното
производство е издадено удостоверение по изп.д. 926/2015г. на ЧСИ № *** Н.Д., района на ОС-Варна на 29.06.2016г. за присъединяване на взискателя
настоящ ответник по изпълнително дело
225/2016г.
на ЧСИ *** С.К.Д., по
което настоящия ищец е длъжник и след направено разпределение сумата от 110 834,36лв. е преведена по сметка на ЧСИ № *** Н.Д., която е превела сумата на цедента "У.Б." АД, ЕИК *** на 13.11.2017г. по сметка посочена от него в електронен документ от 09.11.2017г.
Ипотекираният имот не е описван и не
е осъществена продан към настоящият момент. Това е поискано от цесионера по
новообразуваното дело 20/2019г. на ЧСИ № *** Н.Д..
Между ищеца и праводателя на
ответника не е възникнало и не съществува правно отношение на основание договор
за кредит №1949 от 27.05.2008 г. по който
ищеца да е солидарен длъжник с кредитополучател Б.Й.Г..
С настоящото искане, се сочи, че не
се оспорва договора за ипотека, договора за кредит, размера на кредита или
друго материално право, не се оспорва и дължимостта на вземането.
Излага
се, че в отношенията между кредитополучателя и настоящият ищец е от значение на
какво основание и в какво качество ищеца е погасил вземанията на ответника.
Излага се, че солидарна отговорност "по принцип" не съществува, от
където възниква необходимост съдът да изясни конкретното договорно основание по
чл. 121 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 213 от 6.01.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 5864/2015 г.,
IV г. о., ГК. Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато
кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане,
като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122
ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи,
когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се
в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността.
Цитират се мотивите към Решение № 24/03.04.2013
г. по т. д. №998/2011
г. на I т. о. на ВКС, в които е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност
между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между
страните. Посочено е, че
такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор
за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за
заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо,
без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на
кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира
пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна
отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря
пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в
собственост.
Ищецът,
се сочи, че не е съдлъжник по договора за кредит, доколкото от договора за
ипотека за Г. е посочено качеството ипотекарен длъжник и от молба за
подновяване на ипотека се установява, че ответника е заявил обезпечаване на
договора за кредит с имот собственост на Г.; от договора за цесия в част
обезпечение Г. е посочен в частта обезпечение. Единствено в приложение 329 към договор 06.11.2017г.
за цесия праводателя е посочил, че като цедент прехвърля на цесионера,
Вземанията спрямо следните лица: Б.Й.Г., ЕГН ******S819, вътрешен номер *** в информационната система на Цедента,
заемополучател - „Длъжник"; Г.Ж.И., ЕГН **********, вътрешен номер *** в информационната система на Цедента - „Солидарен Длъжник".
Сочи
се, че се установява, че паричната сума, предаваща се в заем е предоставена
само на Б.Й.Г., ЕГН
**********, но не
и на ищеца, но той отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението т.е.
за връщане на паричната сума чрез ипотека на собствен имот в полза на
кредитора, без да е получила същата, което го определя като ипотекарен гарант
по договора. Не са налице другите основания за възникване на солидарност - встъпване в дълг, авал, делкредере, извън
поръчителството. В т.1 от НА е посочено, че ответника предоставя на Б.
универсален ипотечен кредит при условията на сключения между страните договор
за банков кредит № 1949 от 27.05.2008 г.. В т. 2 е посочено, че за обезпечение на вземанията на
кредитора по договора за кредит ипотекаррният длъжник
Г. учредява в полза на кредитора договорна ипотека.
Задължение
на кредитополучателя Б., но не и на Г. е да погаси всички задължения във връзка
с договора за кредит т.е. задължение на Б. е било връщане на получената от нея
заемната сума, която разпоредба също сочи на това, че пасивната отговорност на
ищцата не произтича от солидарна съзадълженост, а от договорна ипотека. При
солидарната задълженост съществуването на едно от задълженията не е
предпоставка за съществуването на другото, всеки съзадължен дължи на свое и
независимо основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква
отпадане на другите. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на
главното задължение и е функция на главното задължение, за разлика от
солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение, за
разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост.
Поръчителят/ипотекарният длъжник отговаря на собствено правно основание, докато
встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и
първоначалният длъжник и солидарно с него.
Ищецът
не е страна по договора за банков кредит, не е и съдлъжник по изпълнителния
лист, от който е обвързан само, защото е ипотекарен гарант, но това не го прави
длъжник, за да му бъдат връчвани изпълнителен лист или ПД
Доколкото
заповедното производство се развива без участие на длъжника и по своя характер
производство по чл.418, ал.2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, затова
съдът следва да извърши проверка относно това, дали съществува право на
принудително изпълнение, т.е. относно редовността на документа от външна
страна, която се ограничава само в рамките на данните от документа, на който се
основава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Проверката на
Съда се изразява в това дали е налице законоустановено и редовно от формална
страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за
което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е
издадена такава.
От посоченото следва, че съда е проверил: Банково извлечение от
счетоводните книги на "У.Б." АД за реф.
Номер на контракт
*** на клиентски
номер *** от 18.11.2010 г.
по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 1948/28.05.2018 г. - документ по чл.417. От посоченото следва, че на основание
банковото извлечение по договора, а не по договор или препис от договор, т.е.
по едностранно изявление направено за заявителя е издадена заповедта за
настоящият ищец като солидарен длъжник и е задължен да заплаща солидарно по
документ изхождащ от банката. Осъществена е процедура по извлечение и документи
на банката чл. 417, ал.
1, т. 2 от ГПК, а не по договор чл.
417, ал.
1, т. 3 от ГПК, което обосновава допустимост на
настоящия иск. Заповедният
съд, за да постанови влязлата в сила заповед за изпълнение, изследва единствено
частен документ или извлечение от счетоводни книги на банката по чл. 417, ал. 1, т.2 от ГПК, които не са подписани от
посочените в заявлението длъжници. Други документи, договори, нотариални актове и др. е извън предмета на
проверката от съда. Заповедта за изпълнение по чл. 412 от ГПК има строго регламентирано
съдържание в което не е предвидено посочване на правоотношения освен
задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да
плати.
Излага
се от ищецът, че при установителните искове /включително и отрицателните/ в
най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което
може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на
иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по
спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на
спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния
установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска
/чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало,
ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда.
В
хронологичен ред, ищецът излага следните обстоятелства:
Със
Заповед
№ 934/22.11.2010 г., постановена по
ч.гр.д.
№ 1326/2010г. на НПРС, Б.Й.Г. ЕГН ********** и ищеца са осъдени да заплаят
солидарно на ответника сумата в размер на 68 818,71 евро главница, 15491,10 евро договорна лихва от 20.02.2009г. до 17.10.2010г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 18.11.2010г. до
изплащане на вземането, като и направените по делото разноски от 3 297,91лв. Ответника се снабдил с изпълнителен лист за
вземането си, като въз основа на него на 03.12.2010г. е образувано изпълнително
дело № 564 по описа на ЧСИ М. П., peг. № ***, преобразувано в изпълнително дело № 926 по
описа на ЧСИ Н.Д., per. № *** за 2015г., прекратено на 14.12.2018г. с акт на ЧСИ *** НД., и по молба на ответника от 16.01.2019г.
е образувано ново изпълнително дело № 20/2019 г. по описа на ЧСИ Н.Д., per. № ***
На 03.12.2010г., л. 1 и 2 от
изпълнително дело № 564 по описа на ЧСИ М. П., peг. № *** - молба за образуване на изпълнителното дело, без
искане за конкретни изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя.
08.12.2010г., л.25
от изп.д., Наложена възбрана на недвижим имот, предмет на договорната ипотека,
учредена от настоящият ищец.
13.12.2010г., л. 65 от изп.д., Наложена възбрана на
недвижим имот, собственост на настоящият ищец
След което са осъществени действия
който не са изпълнителни действия по удовлетворяване на взискателя.
11.01.2011г.,л. 104
от изп.д., ПДИ с насрочване на опис за 20.01.2011 г. на ипотекираният от настоящият
ищец имот за обезпечаване вземането на кредитора за кредит предоставен на Б..
18.01.2011г. молба от взискателя за спиране на
описа на имота.
17.01.2012г. молба от взискателя за справка
01.02.2012г. молба от
взискателя за справка
19.10.2012 г. молба от
взискателя за справка
01.02.2012г. молба от взискателя за
справка
19.10.2012г. молба от взискателя за
справка
Предвид посоченото, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д" ГПК - отм.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция"
настъпва по силата на закона и е настъпило на 13.12.2012г., евентуално на
11.01.2013г.,
евентуално на 18.01.2013г.,
евентуално на 20.01.2013г.
Насрочване на опис не е изпълнително
действие което прекъсва давността, а само фактически осъщественият, такъв не е
осъществен съобразно искането на взискателя за спирането му, но при условие, че
е действие което прекъсва давността перемцията е настъпила на 11.01.2013 г., две години след акта за
насрочване на описа.
Нови искания са направени, след
прекратяване на изпълнителното производство, и те са без правно значене, а
именно на:
28.03.2013г., л. 199 от изп.д., молба от взискателят за справка и за изпълнителни действия.
29.06.2016г., л. 281 от изп.д., Удостоверение за присъединяване по чл. 456 от ГПК.
В рамките на две години по отношение
на ищеца не са били искани и извършвани същински изпълнителни действия. Както
се приема в Тълкувателното решение, прекратяването на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, настъпва по силата на закона, без да е необходимо
издаването на нарочен акт от съдебния изпълнител.
Постановлението за прекратяване в тази хипотеза има само декларативен характер,
а не конститутивен. В този смисъл осъществените от взискателя действия след
датата на прекратяване ех lege на изпълнителното производство са правно ирелевантни и
непротивопоставими по отношение на длъжника. Прекратяването на изпълнителното
производство по силата на чл. 433, ал.
1, т. 8
от ГПК настъпва
по силата на закона, с изтичането на предвидения в разпоредбата срок, считано
от последното извършено изпълнително действие.
Цитира се Решение № 76 от 07.06.2011г. по т.д. № 634/2010
г. на Върховен касационен съд
- Независимо, че съдебният изпълнител не е издал постановление за
прекратяване на делото, то правните последици на прекратяването настъпват и започва
да тече нова петгодишна погасителна давност по чл. 117, ал.2 ЗЗД.
Цитира
се Решение № 31 от 09.09.2010г. по т.д. № 400/2009 г. на Върховен касационен съд - В хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителният процес се прекратява ех lege, и давност започва да тече от този момент,
а не от момента на издаване постановлението на съдебния изпълнител. По време на висящия изпълнителен процес погасителната
давност спира да тече. С настъпване на основанията, визирани в чл. 433, ал. 1 ГПК, прекратяването на изпълнението,
схванато като изпълнително правоотношение, настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само
прогласява настъпването на някое от основанията, то има декларативно, а не
конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че
постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на
изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване
на постановлението.
Освен
изложеното, като се има предвид, че общият петгодишен срок за погасяване на
вземането на ответника по давност започва да тече от последното валидно
изпълнително действието същият е изтекъл към 13.12.2015г., евентуално 11.01.2016г. евентуално на 18.01.2016г., г., евентуално на 20.01.2016г.
При
условие, че прекъсването на давността с всяко предприето изпълнително действие
не поставя начало на давност, предвид спирането на сроковете ППВС №3 от 1980г., тя е започнала да тече с изтичане на двугодишният
срок по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, от 13.12.2012г., евентуално 11.01.2013г., евентуално на 18.01.2013г., евентуално на 20.01.2013г. и е настъпила съответно на 13.12.2017г., евентуално 11.01.2018г., евентуално на 18.01.2018г., евентуално на 20.01.2018г.
За
по -ясното и конкретност, ищецът сочи, че при приемане, че давността започва да
тече от прекратяване на изпълнителното производство, което не съответства на
постановката дадена с TP №2/2013 от 21.05.2015г. по тълкувателно дело №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, общата погасителна давност
по чл.
117 от ГПК е изтекла към 13.12.2017г., но не по-късно от 20.01.2018 г.
Последното
обосновава недължимост след посочената дата на несъбраното задължение.
След
изтичане на две години от последното изпълнително действие за удовлетворяване
на взискателя са поискани нови изпълнителни действия и са осъществявани такива
но те са без правно значение като осъществени по изпълнително дело което е
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство става
по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие, евентуално от
прекратяването на изпълнението. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. Нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, евентуално
от прекратяването на изпълнението. Молбата на взискателя за спиране на
изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на
принудителното изпълнение/, не спира течението на давностния срок за вземането,
защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора
да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си.
Възприемането на обратното е тълкуване в противоречие със закона /чл.113 ЗЗД/, а на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи
никога, респ. срокът на давността, с изтичането на който се погасява правото на
иск и правото на принудително изпълнение на вземането, да зависи от волята на
кредитора, т.е. да се дерогира действието на императивните норми, с които
законодателят е определил продължителността на давностните срокове.
С
изтичане на петгодишна давност от последно поисканото валидно изпълнително
действие или извършено такова, евентуално след прекратяването на изпълнителното
дело вземането е погасено най късно на 20.01.2018
г.
При
изложената хронология:
03.12.2010г., л. 1 и 2 от
изпълнително дело № 564 по описа на ЧСИ М. П., peг. № *** молба за образуване на изпълнителното дело, без
искане за конкретни изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя.
На 02.07.2012г. е получена справка, че Б. е починала и на основание
чл. 432, т.7 от ГПК, вр. чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК изпълнението е било спряно по отношение на починалият
длъжник и при условието на чл. 18 от ЗЧСИ са изискани акт за смърт и удост.за
наследници.
17.07.2012г.,
след
15 дни, е конституиран наследник С.Т.Г.,
ЕГН **********, и Й.Т.Г., ЕГН **********.
От
образуване на изпълнителното дело до неговото перемиране са изтекли 2 години и 15 дни
на
18.12.2012г., и по силата на закона делото спрямо Б. е
прекратено по силата на закона, а на 18.12.2017г.
правото на принудително вземане е погасено по давност спрямо наследниците й. С
изтичане на 5 г. от прекратяване на
изпълнението е погасено правото на вземане на взискателя по изпълнително дело №564 по описа на ЧСИ М. П., peг. № *** преобразувано в изпълнително дело №926 по описа на ЧСИ Н.Д., peг. № *** за 2015 г., прекратено с акт на ЧСИ *** Н.Д. от 14.12.2018г.,
което не подлежи на обжалване от страна на длъжника.
Осъществени
са искания без правно значение на 28.03.2013г., л. 199 от изп.д., молба от
взискателят за справка и за изпълнителни действия и на 29.06.2016г., л.281 от изп.д.,
Удостоверение за присъединяване по чл. 456 от ГПК.
С
горното, се обосновава правният интерес от предявения иск.
Ответната страна
„А.З.С.Н.В." АД, ЕИК ***,
е депозирала отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че
предявеният иск е неоснователен, като
съображенията за това са следните:
Оспорва
СЕ възражението на ищеца, че същият не е солидарен длъжник по Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 1949 от 27.05.2008 г. Сочи се от ответникът, че не е вярно твърдението, че
между него и „У.Б." АД не е възникнало и не съществува правно отношение на
основание Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 1949 от 27.05.2008 г. В самия договор за кредит ищецът Г.Ж.И. ЕГН ********** е посочен като „СОЛИДАРЕН
ДЛЪЖНИК", като същият е знаел за това си качество, давайки своето съгласие
чрез полагането на подписа си в графа „Солидарен длъжник" в долната част
на всяка страница от Договора за кредит. Поради това съдът правилно е осъдил в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на
22.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1326/2010 г, по описа на Районен съд - гр.Нови пазар, Г.Ж.И.,
ЕГН ********** и Б.Й.Г., ЕГН ********** да заплатят солидарно сумите, посочени в тях.
Посочената по - горе заповед за изпълнение е връчена лично на Г.Ж.И. на
дата 12.01.2011г.
по изп. дело №564/2010г.
по описа на ЧСИ М.П., per. № *** с район на
действие ОС - гр. Варна,
срокът за възражение предвиден в чл. 414 ГПК е изтекъл,
поради което същата е влязла в сила на дата 29.01.2011г. От този момент длъжниците
могат да я оспорят само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
/чл. 439, ал. 2 ГПК/. С
оглед на гореизложеното, се счита, че след като ищецът в настоящото
производство е посочен като солидарен длъжник в заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 22.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1326/2010 г, по описа на Районен съд - гр. Нови пазар и същият не е
оспорил това свое качество в срока по чл. 414 ГПК,
то това негово право е преклудирано и искания това основание са недопустими.
На второ място, ответникът оспорва и
възражението на ищеца за погасяване по давност на сумата в размер на 1250лв.,
представляваща част от главницата в общ размер от 68818,71евро, обективирана в
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на
22.11.2010г. по ч.гр.д.№ 1326/2010г. на РС-Нови Пазар.
Нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, /ответника сочи, че се позовава на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2013
г. в сила от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС/. Видно от книжата по изп. дело № 564/2010г. по описа на ЧСИ М.П., per. № *** с район на действие ОС - гр. Варна, впоследствие преобразувано под № 926/2015г. по описа на ЧСИ Н.Д., peг. № ***, с район на действие ОС - гр. Варна, взискателят „У.Б." АД регулярно е
изисквал извършване на изпълнителни действия с цел събиране на вземането си до 18.10.2016г. /дата на последно валидно извършено изпълнително действие/.
ИЗЛАГА
СЕ ОТ ОТВЕТНИКЪТ СЛЕДНАТА ХРОНОЛОГИЯ:
На 03.12.2010г. - депозирана молба за
образуване на изпълнително дело от У.Б. АД;
На 08.12.2010г. - вписана възбрана на недвижим
имот - жилище гр. Варна, ул. ***, собственост на Г.И.
На 13.12.2010г. - вписана възбрана 1/4 ид.ч.
от ПИ, находящ се в гр. Варна, кв. ***собственост на Г.И.;
На 13.12.2010г. - вписана възбрана 1/4 ид.ч от ПИ, собственост на Г.И.;
ПДИ с
насрочен опис върху движимо имущество е връчено лично на Г.И. на 12.01.2011г.;
На 12.01.2011г. - насрочен опис върху недвижимо имущество собственост на Г.И.;
На 18.01.2011г. - молба от Уникредит за
отлагане на насрочения опис;
На 17.01.2012г. - молба от Уникредит за
справки НАП за активни трудови договори и налагане на запори;
На 01.02.2012г. - молба от Уникредит за
справка АВ ;
На 19.10.2012г. - молба от Уникредит за
справка трудови договори и налагане на запори;
На 28.03.2013г. - молба от Уникредит справки
НАП,НОИ, опис на движимо имущество и налагане на възбрана;
На 03.04.2013г. - връчена ПДИ на Г.И. за опис
на движимо имущество, находящо се в дома му;
На 31.01.2014г. - молба от Уникредит за
справки НАП и налагане на запори;
На 16.10.2014г. - молба от Уникредит за
справки НАП и налагане на запори;
На 19.11.2015г. - молба от Уникредит за
справки НАП,НОИ и налагане на запори, възбрани, опис, оценка и насрочване на
публична продан;
На 12.01.2016г. - молба от Уникредит за
справки НАП, ОС Земеделие и налагане на запори, възбрани, опис, оценка и
насрочване на публична продан;
На 28.06.2016г. - молба от Уникредит за
удостоверение по чл. 456 от ГПК - за присъединяване по дело 226/2016 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова;
На 18.10.2016г. - наложен запор върху МПС;
С
оглед на гореизложеното до 18.10.2016г. има редовно депозирани
молби от страна на взискателя У.Б. АД за извършване на изпълнителни действия
срещу длъжниците, както и извършвани такива от съдебния изпълнител по
посочените по-горе изпълнителни дела, поради което до 18.10.2016г. не е налице прекратяване на изп. дело №564/2010 г. по описа на ЧСИ М.П., per. № *** по описа на ОС - гр. Варна, впоследствие преобразувано под № 926/2015 г. по описа на ЧСИ Н.Д., per. № ***, с район на действие ОС - гр. Варна, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респективно нова погасителна давност на вземането е започнала да тече
от 18.10.2016 г.
Въз
основа на същите заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по молба от 16.01.2019г. на Цесионера „А.з.с.н.в." ЕАД е
образувано ново изпълнително дело срещу длъжниците Б.Й.Г. и Г.Ж.И., под № 20/2019 г. по описа на ЧСИ Н.Д., per. № ***, с район на действие ОС - гр. Варна. С молбата за образуване са поискани и извършени изпълнителни
действия от съдебния изпълнител, поради което в периода от 18.10.2016 г. до 16.01.2019 г. не е изтекъл петгодишния давностен срок на вземането
предвиден в чл.110 ЗЗД.
С
оглед на гореизложеното, ответника моли съдът да остави без уважение
възражението за погасяване по давност на сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от главница в общ размер на 68 818.71 евро обективирана в заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на
22.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1326/2010 г, по описа на Районен съд - гр. Нови пазар.
Настоява
се в отговорът, че неправилно е възражението на ищеца във връзка със сумата,
която е преведена на ответника през 2017г.,
че същата служи за погасяване на най-обременителното задължение -в случая главницата. В чл. 76, изр първо законодателят ясно е посочил,
че конкретната разпоредба се отнася за няколко еднородни задължения към едно и
също лице. Само в този
случай, ако плащането не е достатъчно да погаси всички задължения и в случай, че
извършилият плащането не е заявил изрично кое от тях ще погасява, погасява се
първо най-обременителното. В конкретния случай имаме едно задължение,
произтичащо от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 1949 от 27.05.2008г.
Поради тази причина приложение намира разпоредбата на чл. 76, изр. последно, а именно „когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата". Поради тази
причина постъпилата сума от 2017г. служи за погасяване на
разноски и лихви, а не за главницата, както е посочил ищецът. Освен това самото
плащане на сумата към съдебния изпълнител прекъсва погасителната давност на
вземането ни.
Моли
се също така да бъдат присъдени и направените съдебно деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 350лв./триста и петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 13, т. 2 и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Възразява се за прекомерност на предявения
адвокатски хонорар, като се моли същият да бъде намален до законоустановения
минимум.
Моли се, в
случай, че представител н. „А.з.с.н.в." ЕАД не се яви на първото по
делото заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие.
В случай,
че „А.з.с.н.в." ЕАД бъде осъдено да заплати направените в настоящото
производство разноски, моли се да се изиска от ищеца да предостави по делото
своя актуална банкова сметка.
***, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане
на отрицателен установителен иск по реда на
чл.439 от ГПК, в тежест на ищеца
е да докаже наличието на изпълняемо
право, формирано въз основа на
влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително
дело, в качеството му на взискател
срещу ищеца, в качеството му на
длъжник по същото по изпълнителното
основание; наличието на факт, настъпил
сред приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал
факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени
от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от
което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице основания за
погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за
защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване. В настоящия случай, ищецът твърди погасяване на изпълняемото
право, на основание изтекла петгодишна погасителна давност и поради перемпция
по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
От изисканото в преписка изпълнително дело №
2010***0400564/2010г. по описа на ЧСИ М.К.П., с рег.№***, се установява, че на 03.12.2010г.., взискателят „У.Б.“АД, ЕИК ***, е подал молба за образуване на изпълнително
дело, въз основа на издаден Изпълнителен лист от 22.11.2010г., на основание
Заповед за парично задължение по чл. 417, т.2 от ГПК по ч.гр.д. №1326/2010г. по описа на РС-Нови
Пазар.
По отношение на материалноправните последици
от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980г.
и ТР
№2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е
обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли
изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането,
следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно
действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му,
съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и
предвидимост, следва да се приеме, че на последващата промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото
правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно
предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма, ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които
са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях,
след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили
факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към
момента на настъпването на последиците – така Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното
решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 03.12.2010г., взискателят е
прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването
на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече
давност по материалното правоотношение.
По аргумента, че вземането на взискателя не
съществува поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, съдът приема:
На 03.12.2010г. ЧСИ М.П., рег.№*** при КЧСИ, въз основа на депозирана молба за образуване на изпълнително дело от У.Б. АД, е образувала изп.дело № 564/2010г.
На 08.12.2010г., по посоченото изп.дело е вписана възбрана на недвижим имот - жилище гр. Варна, ул. ***, собственост на Г.И..
На 13.12.2010г. , също е вписана възбрана 1/4 ид.ч. от ПИ, находящ се в гр. Варна, кв. ***собственост на Г.И., както и е вписана възбрана 1/4 ид.ч от ПИ, собственост на Г.И..
На 12.01.2011г. е връчена ПДИ лично на
ищеца Г.И..
Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло
в сила разпределение.
От 13.12.2010г., когато по изп.дело № 564/2010г. са вписани възбрани върху недв.имоти, собственост на ищеца по делото, до 13.12.2012г., по изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което съдът приема, че на тази дата е настъпила перемция по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от прекратяването на изпълнението.
Това
перемиране на изпълнението е по силата на самия
закон, за него не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител. В този смисъл е наложена трайна тълкувателна
практика (ТРОСГК № 47/1965г на ВС и т.10 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. Следва да се отбележи, че от
прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция не следва автоматично
погасяването на вземането по давност. Считано от тази дата тече нова давност за
вземането - петгодишна. При прекратяване на производството по делото се
преустановява възможността да се предприемат изпълнителни действия по него, но
в случай , че давностните срокове не са изтекли, взискателят има право да
образува ново изпълнително дело за непогасеното си по давност вземане. Правните последици на прекратяването на
принудителното изпълнение следва да бъдат третирани по различен начин във
времето, като се налага да бъде отчетена динамиката на юриспруденцията към
съответния момент на развитие на процесуалните отношения между страните. Съдът
изцяло споделя застъпеното в Решение №170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017
IV г.о. на ВКС(възприето и от районния съд) разбиране, че в конкретния случай
следва да бъде зачетено задължително тълкуване, установено с ППВС №
3/18.11.1980 г., тъй като както взискателя, така и съдебния изпълнител са били
длъжни да се съобразяват с него преди действието му да е обявено за отпаднало с
новоприетото на 26.06.2015 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. По отношение на
материалноправните последици от образуването на изпълнително производство,
следва да се признае на взискателя възможност да се позове добросъвестно на
прекъсване и спиране на давността не само с признанието на дълга в цялост ( с
пропускане на срока за възражение след връчване от съда на заповедта на
длъжника ), но и по време на целия период, в който е липсвало основание за
прекратяване на образуваното изпълнително производство/от деня на наложена
възбрана – 13.12.2010г. до датата на перемирането по чл.433, ал.1, т.8 ГПК –
13.12.2012г./.
Затова и най-ранния момент на отчитане на
новата давност е именно перемирането, настъпило на 13.12.2012г.
Всички последващи действия, предприемани от
взискателя или овластен от него ЧСИ са без значение, тъй като са осъществени
при изчерпана компетентност на органа по принудителното изпълнение и не следва
да им се признават никакви последици по отношение на материалното право.
До 17.09.2019г, когато е предявено възражението за изтекла
давност чрез отрицателния иск на длъжника/по чл.439 ГПК/, са изминали повече от пет години, при което е произведен погасителния ефект на общата
давност.
Вследствие на изложеното, съдът намира,че предявената
искова претенция е основателна, поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя
основателност на искането на ищцовата страна
за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените съдебно-деловодни
разноски , като с оглед направеното възражение за прекомерност на посоченото
адв.възнаграждение в размер на 1000.00лв.,
съдът намира, че на ищеца ледва да бъде присъдено адв.възнаграждение в
размер на 300,00лв., определено като
минимално по Надерба №1/2004г. за МРАВ, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, вр.чл.439 от ГПК по
отношение на ответника „А.З.С.Н.В."АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, ***, че ищецът
Г.Ж.И.
ЕГН **********, с адрес: ***,
р-н Одесос, ул***, НЕ МУ ДЪЛЖИ предвид погасяване ПО ДАВНОСТ на вземането,
сумата
в размер на 1250 лева,
представляваща част от 68 818.71 евро, вземане за главница по изпълнителният лист, издаден на 22.11.2010г.
въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1326/2010г. на РС-Нови
Пазар, предмет на образувано изпълнително дело № 20/2019г. на ЧСИ *** Н.Д.,
което изп.дело е образувано след прекратяване на
изп.д. 926/2015г. на ЧСИ *** Н.Д., преобразувано от изпд. Д. 564/2010г. по
описа на ЧСИ *** М. П..
УКАЗВА на ответната страна, че сумата може да бъде платена по банкова сметка, ***,
заведена с вх.рег.№ 29666/21.05.2020г. по описа на ВРС/л.61 от делото/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, „А.З.С.Н.В." АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г.Ж.И. ЕГН **********, с адрес: ***, р-н Одесос, ул***, сумата от
300,00лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски за адв.възнаграждение, определени на
основание чл.7 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: