Р
Е Ш Е Н И Е
№
352
12.11.2021 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в открито
съдебно заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и първа година, касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и с участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА изслуша докладваното от председателя КАНД № 376/ 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на О.Р.Ч.,*** срещу Решение № 260110 от
14.06.2021 год. по НАХД № 264/ 2021 год.
по описа на Районен съд – Добрич.
Според
касатора решението на ДРС е неправилно и необосновано, постановено при
неизяснена фактическа обстановка и пристрастно тълкуване на събраните
свидетелски показания. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да
бъде отменено НП изцяло, алтернативно да бъде отменено първоинстанционното
решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се представлява.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна.
О.Р.Ч. е
санкциониран за това, че на 17.12.2020 г., около 14:00 часа, в гр. Варна, на
ул. „хххххх“ № 3, на паркинга на ОДМВР – Варна е паркирал лек автомобил
„Ситроен“ с рег. № хххххх на място, определено за хора с трайни увреждания, без
да притежава това право – нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. За нарушението
е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0000863 на
17.12.2020 г., в който О.Ч. е възразил, че МПС е било с работещ двигател, а
водачът е бил в него.
На 31.12.2020 г. по АУАН е
издадено Наказателно постановление (НП) № 646/ 31.12.2020 г. от Заместник –
кмета на Община Варна, Т.В.И., с което за посоченото по – горе административно
нарушение на водача е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста
лева) на основание чл. 178д от ЗДвП.
По жалба на г-н Ч. е образувано
пред ДРС НАХД 264/ 2021 г. по описа на съда, по което с Решение № 260110/
14.06.2021 г. съставът на ДРС е потвърдил НП изцяло.
Приел е,
че в хода на съдебното производство не е установена различна от описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите,
като се е мотивирал, че пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в
хода на извършения от тях пътен контрол, както и че показанията им са
последователни, логични и безпротиворечиви, съответно, че липсва индиция за
тяхната заинтересованост. Счел е, че няма основание да не се дава вяра на тези
свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмненото
установяване на обективната истина, доколкото същите кореспондират с приложения
по делото снимков материал. С оглед събраните по делото доказателства е сторил
заключение, че доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но и
фактическата обстановка, описана в него и в НП, е безспорно установена в
съдебно заседание. Анализирал е относимите към понятията „престой“, „паркиране“
и „спиране“ правни норми и в резултат е стигнал до извод, че деянието е
квалифицирано правилно, като е доказано по безспорен и категоричен начин.
Изложил е мотиви защо счита, че не може случаят да бъде счетен за маловажен.
Настоящият
състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.
Събраните по делото гласни
доказателства напълно отговарят на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
и на приложения по делото снимков материал, както правилно съдът е приел. Пред
РС въззивникът не е представил доказателства, с които да обори
доказателствената сила на АУАН. Освен това в молба, изпратена на електронния
адрес на съда, О.Ч. на практика признава извършеното нарушение: “…Към
актосъставителя нямам въпроси, доколкото същият фактически не присъстваше на
място, а беше извикан от свидетеля Васил Начев, след като вече загасих мотора
на колата и слязох от същата, за да се легитимирам пред свидетеля Начев.“
Няма спор по делото, че
първоначално водачът е бил в колата и двигателят на последната е работел,
когато към него се е приближил св. Н.. При този факт обаче, вместо да измести
автомобила от мястото, на което е нямал право да паркира, О.Ч. изгасил
двигателя, слязъл от автомобила и продължил да спори със св. Н.. При появата на
актосъставителя автомобилът реално е бил паркиран на забраненото за конкретното
лице място, тъй като не е лице с увреждания, при което правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съгласно чл. 98, ал. 2,
т. 4 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на места, определени за хора с
трайни увреждания. Касаторът е нарушил тази забрана и следва да понесе
наказанието „глоба“ в размер на 200 лв., предвидено в чл. 178д ЗДвП за това, че
без да има това право, паркирал на място, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и
управлявано от хора с трайни увреждания.
За пълнота, с оглед твърденията
в касационната жалба, следва да се отбележи, че касационната жалба се разглежда
по реда на АПК, но на основанията в чл. 348 НПК – когато е нарушен законът,
когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и когато
наложеното наказание е явно несправедливо. В случая материалният закон е
приложен правилно, а в съдебното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът е изпълнил задължението си да изясни фактите и
обстоятелствата с допустимите способи. Въззивникът е поставил един единствен
въпрос към св. Начев, който е бил зададен на същия в съдебно заседание. Други
доказателствени искания не са отправени. По делото е изяснена и компетентността
на издателя на НП, съответно на актосъставителя с приложените и приети, обсъдени
от първоинстанционния съд, Заповеди съответно от 05.11.2018 г. и 07.02.2020 г.
на Кмета на Община Варна. Наложеното наказание е фиксирано, поради което не
подлежи на изменение.
Предвид горното касационната
жалба като неоснователна и необоснована следва да бъде оставена без уважение.
Независимо от изхода на спора
поради липса на претенция за разноски от ответника, такива не се присъждат.
С оглед изхода на спора на
касатора не се дължат разноски.
Така мотивиран, Административен
съд – Добрич, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260110
от 14.06.2021 год. по НАХД № 264/ 2021
год. по описа на Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: