№ 15226
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110170677 по описа за 2021 година
Предявен е от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: ********* против
ЗЕАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕИК : ********* осъдителен иск, с правно
основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1052,40лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 0030/19/777/512983, ведно със
законната лихва от 09.12.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане.
Ищецът ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: ********* твърди, че на 13.12.2019год. в
гр.София е настъпило ПТП по вина на водачът на МПС „Митсубиши“ ,рег.№ СВ7343КР
,при което са причинени имуществени вреди на МПС „Фолксваген Тигуан“,с рег.
№СА5889РХ,собственост на „Кафемания“ООД,за което бил съставен двустранен
констативен протокол за ПТП от 13.12.2019год. За л.а. „Фолксваген Тигуан“,с рег.
№СА5889РХ към датата на ПТП съществувала валидна имуществена застраховка „Каско“
,при ищеца, а гражданската отговорност на автомобилистите за л.а „Митсубиши“ ,рег.№
СВ7343КР била застрахована при ответника. След подадено уведомление при ищеца била
образувана щета № 0030/19/777/512983 ,а щетите били отстранени в доверен сервиз ,за което
били платени 1052,40лв.,а ищецът бил направил допълнително ликвидационни разноски в
размер на 15лв.Твърди,че всички вреди били причинени виновно от водача Калина
Илчева,при управление на МПС,за което било поискано от застрахователя на виновния
водач доброволно за заплати сумата от 1052,40лв. и ликвидационни разноски като ответника
неоснователно отказал плащането им. Моли съда да му присъди сумата от 1052,40лв.,
представляваща невъзстановено застрахователно обезщетение по регресна претенция ,
ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане.
Ответникът ЗЕАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕИК : *********,
оспорва иска по основание и размер с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва механизма
на описаното ПТП, оспорва то изобщо да е настъпило; да е станало по вина и
противоправно поведение на водача на л.а.„Митсубиши“ ,рег.№ СВ7343КР като навежда
доводи ,че процесното ПТП е настъпило единствено по вина на застрахования в ищцовото
дружество автомобил,който е предприел неправилна маневра . Оспорва представения
1
протокол за ПТП по отношение на съдържанието му и подписите ,в смисъл ,че не са
положени от участвалите в произшествието водачи. Оспорва иска по размер като счита ,че
претендираното обезщетение надхвърля действително претърпените вреди,а така също ,че
не е налице и причинно-следствена връзка между същите и процесното ПТП. С оглед
изложеното ,моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира съдебни и деловодни
разноски, както и адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал.
3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно представения по делото Констативен протокол за ПТП от 13.12.2019год. в
13,00часа ,в гр.София на ул.“Странджа“ № 55 е настъпило ПТП между превозно средство
А,МПС „Мерцедес С200“,с рег.№ СВ7543КР ,управляван от Калина Илчева и превозно
средство Б,МПС „Фолксваген Тигуан“,с рег. №СА5889РХ,управляван от И. Филипова –
Маринова като и за двете превозни средства в т.12 Обстоятелства е отбелязано „при
излизане от паркинг,частен терен,черен път“.За превозно средство Б са отбелязани и видими
щети – задна дясна броня.
Не е спорно по делото , че за л.а. „Фолксваген Тигуан“,с рег.№СА5889РХ към
датата на ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищеца; че за
л.а. с рег.№ СВ7343КР към датата на ПТП, е съществувала валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.
Съгласно Уведомление за щети по МПС от 17.12.2019год. към ищеца е предявена
претенция за плащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно
събитие на 13.12.2019год. към 13,00часа.Описани са и допълнителни пояснения : „При
излизане на съседна паркираната кола ,удря моята ,която не е в движение.“.
.По образуваната щета № 0030/19/777/512983 е извършен опис от 23-11-2921год. ,с
който са изброени увредени детайли и степента им на увреда ,като е изготвен Доклад по
щета № 030/19/777/512983 ,с който е определено обезщетение за изплащане в размер на
1052,40лв.,след като ремонта е изпълнен от сервиз „Порше Интер Ауто БГ“ЕООД ,съгласно
Приемо-предавателен протокол от 03.06.2020год. ,за което е издадена фактура №
**********/05.06.2020год за сумата от 1 052,40лв.,с вкл.ДДС.
Не е спорно между страните изплащането на сумата от 1052,40 лв. на 08.06.2020 г.
от ищеца на сервиза,извършил ремонта /част от групово плащане по описа № 17473/. Не е
спорно между страните получаването от ответника на регресна покана,предвид ,че с писмо
от 31.07.2020год. ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е отказал плащане по
регресна претенция ,щета №0300/19/777/5129.
Съгласно показанията на св.К. /от първоначалния и повторния и разпит / ,същата
през есента на 2019год. е управлявала л.а.“Мерцедес“ ,за който не може да посочи ДКН
,като сочи ,че е участвала в ПТП.Първоначално свидетелката излязла в автомобила от
паркинг на ул.“Странджа“ № 55 ,след което продължила по ул.“Опълченска и по бул.“Т.
Александров,в посока центъра,а след това се включила по жълтите павета.Сочи ,че в района
на Военния клуб ,в посока към Народно събрание се движела в лявата лента по посока на
движение ,а в дясната лента имало друга водачка ,като и двете се движели направо .двата
автомобила били успоредни ,стояли в задръстване. Сочи ,че се отклонила в дясно с
автомобила си, за да избегне друг автомобил,който се движел в насрещната лента ,при което
навлязла в дясната лента за движение с предницата на автомобила си . В следствие на това
другия автомобил не могъл да спре и се ударил с предната си врата в нейния.Двете водачки
спрели на паркинга на Народно събрание и попълнили констативен протокол за ПТП.
Съдът предяви на свидетелката Констативен протокол за ПТП от 13.12.2019год.
,при което същата потвърди ,че положения подпис в същия е неин ,почерка също ,както и
2
че схемата е нарисувана от нея.
Съгласно заключението на вещото лице Й.Йорданов,което съда приема като
неоспорено по делото, механизма на настъпване на ПТП ,съгласно Двустранния
констативен протокол ,съставен на 13.12.2019год. е следния : На 13.12.2019год. около
13,00часа ,водачът на л.а.“Мерцедес Ц200“,с рег.№ СВ7343КР предприема маневра за
излизане от паркинг на ул.“Странджа“ № 55,в следствие на което реализира ПТП с
паркирания /спрял/ товарен автомобил „Фолскваген Тигуан“ ,с рег. № СА5889РХ.Според
вещото лице ,от представения механизъм на ПТП,сравнението на щетите в описана
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания ,се налага извода,че
щетите по т.а. „Фолскваген Тигуан“ ,с рег. № СА5889РХ се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 13.12.2019год. в гр.София произшествие.
Стойността ,необходима за възстановяване на т.а. „Фолскваген Тигуан“ ,с рег. №
СА5889РХ,изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 792,72лв.,а тази
изчислена на база цени на алтернативни доставчици е 744,24лв.
Предвид изложеното съдът не кредитира показанията на св. К. ,в частта ,в която
същата описва настъпило ПТП с л.а./без посочена марка,модел и ДКН/ в района на Военен
клуб,,в гр.София ,настъпило по време на движение на двете превозни средства ,в две
съседни ленти ,в една посока на движение ,при което на другото МПС са причинени вреди -
увредена е предна врата.Описаното произшествие не съответства на съставения и надлежно
подписан от св.Онцова Двустранен констативен протокол от 13.12.2019год.,в който е
отразено ,че застрахователното събитие е настъпило на паркинг на ул.“Странджа“ № 55,при
което на МПС „Фолскваген Тигуан“ с рег. № СА5889РХ са причинени вреди – задна броня в
дясно.Самата свидетелка в показанията си сочи ,че първоначално се е намирала на паркинг
на ул.“Странджа“ № 55, а така също посочва ,че подписа в констативния протокол е
положен от нея.В Констативен двустранен протокол за ПТП от 13.12.2019год. е посочено ,че
мястото на събитието е ул.“Странджа“ № 55,в графа 12.Обстоятелства е отбелязано „при
излизане от паркинг,частен терен,черен път“.За превозно средство Б са отбелязани и видими
щети – задна дясна броня,от което следва ,че с полагането на подписа си в протокола
,същата се е съгласила с изложените в него данни.
Също така нейните показания не кореспондират с подаденото Уведомление за щети
по МПС от 17.12.2019год.,в което застрахованото лице ,то и водач на увредения автомобил е
декларирало застрахователно събитие на 13.12.2019год. към 13,00часа.,като е посочило и
допълнителни пояснения : „При излизане на съседна паркираната кола ,удря моята ,която не
е в движение.“.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че за ищеца са налице предпоставките на
чл.411 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че причинител на вредите от настъпилото на 13.12.2019год. в
гр.София на паркинг на ул.“Странджа“ № 55 ПТП е водачът на л.а.“Мерцедес Ц200“,с рег.
№ СВ7343КР, св.И. Онцова ,чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички
участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за
движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват
имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите
на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност
на движението. Установеното в случая поведение на застрахования при ответника водач се
явява в нарушение на вмененото на водачите на задължение по чл.25,ал.1,изр. първо от
ЗДвП ,а именно като водач на пътно превозно средство ,който е предприел маневра – да
3
излезе от реда на паркираните превозни средства ,преди да предприеме същата ,да се убеди
,че няма да създаде опасност за участниците в движението ,какъвто се явява паркирания в
съседство товарен автомобил ,застрахован при ищеца.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено, поради което следва да се приеме, че
процесното ПТП е настъпило като последица само от поведението на водача на лек
автомобил "Мерцедес Ц200", с рег. № СВ7343КР, в нарушение на визираните правила.
Въз основа на релевантните за определяне на механизма факти, съдържащи се в
констативния двустранен протокол за ПТП , по делото е изготвена автотехническа
експертиза. Въз основа на експертното заключение, което съдът цени като компетентно и
обосновано изготвено, както и неоспорено от страните, се установява, че всички увреждания
по товарен автомобил „Фолскваген Тигуан“ с рег. № СА5889РХ , отразени в опис –
заключението в преписката при ищеца се намират в причинно – следствена връзка с
проследения от вещото лице механизъм на ПТП.
Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент
дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите респ. неговия
застраховател по ГО, който не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са
задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия
застраховател.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при
частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня
на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя
4
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда,
който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност
С оглед на изложеното и след като се съобрази със заключението по приетата
автотехническа експертиза, съдът приема, че размера на претърпените от увредения лек
автомобил ,застрахован при ищеца е 792,72лв., изчислен на база на средни пазарни цени към
датата на ПТП .
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – на действителните вреди.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв.
представлява обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско при
ПТП. Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайни
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 807,72 лв. /792,72 лв. + 15,
00 лв. /.
Не са налице и основания да бъде редуцирано определеното от съда
застрахователно обезщетение поради съпричиняване на вредите ,тъй като в случая не се
доказва каквито и да е действия или бездействия на застрахования при ищеца водач на МПС
,които да са допринесли за настъпването на увреждането.
Сумата от 807,72лв. се дължи ,ведно с обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение от датата на исковата молба,а именно от 09.12.2021год. до
окончателното й заплащане .
По разноските :
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени поисканите от него разноски.Същия претендира със списък на разноските
по чл.80 от ГПК сумата в общ размер от 579,40лв. ,от които – 50лв. д.т. ,депозит за вещо
лице и свидетел в размер на 165лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 364,40лв.,с
ДДС като представя и документ за плащането му.
Релевираното от ответника възражение за прекомерност на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираният размер от
364,40лв. съответства на минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно уважената част от иска на ищцовата страна се следват деловодни
разноски в размер на 444,69лв.
При този изход на спора,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на
разноски,съобразно отхвърлената част има и ответника.Същия е доказал разноски в общ
размер от 330лв. ,от които 150лв. – депозит за вещо лице ,30лв. – депозит за свидетел и
150лв. – юрисконсултско възнаграждение,определено от съда съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Предвид отхвърлената част от исковата претенция ,на ответника се следват
5
деловодни разноски в размер на 76,72лв.
Воден от горното ,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕИК : ********* ,със
седалище и адрес на управление в гр.София,пл.“Позитано“ № 5 да заплати на ЗАД
„Алианц България“,с ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.Княз Александър Дондуков“ № 59 , на основание чл. 411,ал.1 от КЗ
сумата в размер на 807,72лв. представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета № 0030/19/777/512983, ведно със законната лихва от
09.12.2021 г. до окончателното й заплащане като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЗАД „Алианц България“,с ЕИК : *********,със
седалище и адрес на управление в гр.София,бул.Княз Александър Дондуков“ № 59 срещу
ЗЕАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,пл.“Позитано“ № 5,с правно основание чл.411,ал.1 от КЗ за
разликата от уважения размер от 807,72лв. до пълния предявен размер от 1052,40лв.
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №
0030/19/777/512983, ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до окончателното й
заплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗЕАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕИК : ********* ,със
седалище и адрес на управление в гр.София,пл.“Позитано“ № 5 да заплати на ЗАД
„Алианц България“,с ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.Княз Александър Дондуков“ № 59 , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 444,69лв. , представляваща направените по делото разноски,съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“,с ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.Княз Александър Дондуков“ № 59 да заплати на
ЗЕАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,пл.“Позитано“ № 5 , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
76,72лв. представляваща направените по делото разноски,съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6