РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. П.***, 02.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в
публично съдебно заседание, проведено на шести юли две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е.В.***, като разгледа докладваното от
съдия Силвия Димитрова административно дело № 281/2021 г. по описа на Административен съд – П.***,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във връзка с чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ.
Образувано е по жалба на община З.*** с ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. З.***, ул. ***, № ***, представлявана от кмета Д.С.С.***,
чрез адв. К.Д.*** /КАК/, против Решение за
налагане на финансова корекция № 01-0800/2683/17.02.2021 г. /коригирано
с Решение №
03-РД/878/12.03.2021 г. за допусната поправка на ОФГ/,
издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА, с което на
основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, чл.73, ар.1, чл.72, ал.1, вр. чл.70, ал.1, т.3 и т.9 от ЗУСЕСИФ, чл.2,
ал.2 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, процентните показатели за определяне размера
на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата/, във връзка с
констатации, съдържащи се в Окончателен доклад по дело № OF/2016/0360/В5 на
Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, е определена
финансова корекция в размер на 666 646,16 лв. /шестстотин шестдесет и шест
хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/,
представляващата левовата равностойност на 340 857 евро /триста и
четиридесет хиляди осемстотин петдесет и шест евро/.
Жалбоподателят твърди, че липсват фактически и правни
основания за налагане на финансовата корекция. Счита, че от множеството
изброени правни норми, на които се основава акта, не може да се прецени каква е
точната правна квалификация на извършените от община Б.*** действия, за които
тя трябва да търпи негативни последствия. Оспорва позоваването на Държавен фонд
„Земеделие“ /ДФЗ/ на доклада на ОЛАФ, тъй като не е ясно и безспорно установена
връзката между съдържанието на последния и твърдените за извършени от община З.***
нарушения. Сочи, че въпреки многото цитирани разпоредби и твърдения, в
решението на ДФЗ няма ясно структурирана фактология, която да проследи
провеждането на обществената поръчка и да акцентира върху твърдяните
нередности, точно установени по дати, и не се посочва към кой момент органът
счита, че е извършено нарушението. Сочи се също, че ДФЗ е одобрил проекта на
община З.*** за тръжните процедури, дал е одобрение за провеждането им, одобрил
е /а преди тови и предварителната КСС – на етап кандидатстване с проектно предложение
за финансиране/ окончателната КСС и писмено е уведомил бенефициента – община З.***,
че всички процедури на възлагане по договора са проведени съгласно действащата
нормативна уредба, поради което е необясним факта на издаване на решението за
налагане на финансова корекция след многократните одобрения и след изминалия
значителен период от време. В тази връзка се прави и възражение за изтекла
погасителна давност и се излагат подробни съображения и доводи.
С оглед на изложените в жалбата и допълнение към нея, а и
в писмени бележки аргументи, се иска отмяната на оспореното решение като
незаконосъобразно. Претендират се разноски. Представя се списък на същите по
чл.80 от ГПК.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. С.***, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П.***,
оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Подробни
съображения излага в представени по делото писмени бележки. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – П.***, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по
чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от
административния акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу
подлежащо на съдебен контрол решение на основание чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
На 22.08.2012 г. Община З.*** подава до ДФ „Земеделие“
заявление за финансиране по проект, предвиждащ подбряване на общинската спортна
инфраструктура. Същото се състои от четири компонента – обслужваща сграда със
спортна зала, футболен стадион, озеленяване на стадиона, басейн. Техническите
проекти за първите три компонента са изготвени като част от предишно заявление,
подадено през 2008 г. и съдържат подробни инвентарни списъци на количествата
/ИСК/. За целта на последващото кандидатстване нает от община З.*** консултант
разработва техническия проект на четвъртия компонент – плувен басейн, и прави
незначителни промени в съществуващите проекти и в ИСК.
На 13.11.2012 г., в съответствие с чл.23, ал.12 от
Наредба № 25 от 29.07.2008 г., е назначена експертна комисия за оценка на
основателността на предложените разходи в ИСК. Становището й е отразено в
Протокол № 30/13.11.2012 г. Според него предложената обща цена е в съответствие
с настоящите пазарни стойности, но същият не съдържа подробен анализ на
ценовите елементи, единичните разходи и използването на бази данни за
референтните цени.
На 27.11.2012 г. между Държавен фонд „Земеделие“ и Община З.***, област П.***, е сключен
Договор № 14/321/01326/27.11.2012
г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „основни услуги за населението и икономиката в селските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
По силата на договора ДФ „Земеделие“
предоставя на жалбоподателя безвъзмездна финансова
помощ за извършването на дейностите,
посочени в заявлението за подпомагане на проект № 14/321/01326, а именно:
„Реконструкция, саниране и модернизация на спортна инфраструктура в Община З.***“.
Помощта е в размер до 100 % /сто процента/ от одобрените и реално извършени от
ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта, от които 80 % се
осигуряват от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет на република
България.
Според т.2.1 от договора, първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи по Проект №
14/321/01326 е в размер на 3 482 786,00 лв. /три милиона четиристотин
осемдесет и две хиляди седемстотин осемдесет и шест лева/, представляващи 100 %
от целия размер на одобрената инвестиция, съобразен с Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи /Приложение 1 към договора/.
Договорът предвижда строителните работи да се възлагат
чрез открита процедура в рамките на една процедура за възлагане на обществена
поръчка, като предметът включва и четирите компонента на строителството. Според
документацията за обществената поръчка, предложената цена трябва да бъде
установена в съответствие с една от референтните бази данни за разходите за
строителството в България. Държавен фонд „Земеделие“ извършва предварителен
контрол на документацията и не установява нередовности.
С писмо от 14.05.2013 г. Управляващият орган /УО/
одобрява започването на процедурата за възлагане на обществени поръчки.
На 08.10.2013 г. община З.***, в качеството си на
бенефициер по Договор № 14/321/01326/27.11.2012 г., започва открита процедура за
възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител за извършване на
строителните работи. Получени са пет оферти. Трима от кандидатите са изключени
на ранен етап от процедурата поради административни нередности. Само две
предложения достигат до оценка на техническите и финансовите предложения.
На 30.12.2013 г. комисията за оценка при общината издава
решение за подписване на договор с „***“ ООД. Окончателната ценова оферта на
дружеството е за 3 334 493,93 лв. без ДДС и включва базисните разходи
по инвентарните списъци на количествата /ИСК/, допълнени с 4 различни
корекционни коефициенти: допълнителни разходи за труд от 140 %, допълнителни
разходи за машини от 60 %, допълнителна доставка и разходи за съхранение в
размер на 47 %, печалба в размер на 36 %. Средните разходи за труд са посочени
като 9,65 лв./час.
На 02.06.2014 г. между община З.*** – възложител, и „***“
ООД – гр. С.*** – изпълнител, е сключен Договор № 14/321/01326-S за извършване
на строително-монтажни работи по реконструкция, саниране и модернизация на
спортна инфраструктура в община З.***, включващи следните обекти: стадион към
ФК „Пирин“ – гр. З.***, паркоустройство, обслужваща сграда със спортна зала и
басейн. След подписване на договора община З.*** изпраща документацията за
обществената поръчка за задължителен последващ контрол на ДФЗ, а Фондът,
извършвайки такъв, се произнася със становище, че не са установени
нередовности.
Обектът, предмет на Договор № 14/321/01326-S/02.06.2014 г. е
изпълнен през м.август 2015 г. От главния архитект на община З.*** са издадени:
Разрешение за въвеждане в експлоатация № ДНСК 1254/12.08.2015 г. за стадиона, Разрешение
за въвеждане в експлоатация № 2/29.07.2015 г. за басейна и Разрешение за
въвеждане в експлоатация № 3/29.07.2015 г. за обслужващата сграда, които са
представени и на Държавен фонд „Земеделие“. Въз основа на заявките за плащане
са уредени всички финансови взаимоотношения по договора и община З.*** е
получила полагащата й се безвъзмездна помощ в пълен обем.
На 01.07.2020 г. в Държавен фонд „Земеделие“ постъпва
Писмо № 02-0400 от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“
към Европейската комисия, с приложен към него Окончателен доклад по дело № OF/2016/0360/В5 на
Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ и други
приложения: Методология за работата на оценителната комисия за определяне
обосноваността на предложените разходи на проекти по Договор изх. №
01-2600/8900/28.09.2012 г., Протокол от работата на оценяваща комисия за
произнасяне относно обосноваността на заявените разходи, Показатели за
ценообразуване, ценова оферта за изпълнение на обществена поръчка от „***“ ООД
и т.н. Посочено е, че в резултат на проведено административно разследване на
три проекта по Програмата за развитие на селските райони в България в периода
2007 – 2013 г., е проверен и Проект № 14/321/01326 с финансиране от ЕЗФРСР в
размер на 1 363 424 евро за строителни работи. Установено е, че
декларираните по проекта цени са близо два пъти по-високи от референтните цени
към този момент и че оценяващата комисия в Управляващия орган не е направила
съответните корекции. Направена е препоръка за възстановяването на 340 856
евро, равняващи се на 25 % от 1 363 424 евро, като за приложения
процентен показател ОЛАФ се е позовала на точка 13 от Постановление № 57 от
28.03.2017 г.
Във връзка с писмото на ГД „Земеделие и развитие на
селските райони“ към Европейската комисия и Окончателен доклад по дело № OF/2016/0360/В5 на
Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ започва
проверка на Проект № 14/321/01326. Направеният анализ разкрива слабости в
процедурите за оценка на кандидатите за изпълнение на проекта. Установено е, че
допълнителните корекционни коефициенти и разходите за труд за единица
продукция, включени в печелившата оферта на „***“ ООД, са изключително високи.
Направена е съпоставка със „Справочник за разходите за строителство“, който е
един от предложените референтни ценови индекси, включени както в методологията
за оценка на основателността на разходите, така и в документацията за
обществената поръчка. Според него средните допълнителни разходи за труд в
страната през юли 2013 г. са били 90 %, а средните допълнителни разходи за
машини – 30 %; средните разходи за труд за периода са от 4,00 до 4,50 лв./час.
Според „Методология за преглед и коригиране на
строителните разходи“, изготвена от Оперативна програма „Регионално развитие“
за същия период са установени следните максимални стойности за инфраструктурни
проекти: допълнителни разходи за труд от 100 %, допълнителни разходи за машини
от 40 %, допълнителни разходи за доставка и съхранение от 12 % и печалба от 10
%.
При горните данни, прилагането на максималната
показателна стойност от референтните масиви от данни към печелившата оферта на
„***“ ООД намалява цената на поръчката до 1 831 000 лв.
Въз основа на проверката е направен извод, че няма
доказателства община З.*** да е използвала надеждни източници за ценова
информация при изготвянето на заявлението за финансиране. Процесът на оценка в
ДФЗ е следвал изискванията на действащото законодателство, но комисията за
оценка не се е придържала към одобрената методология за оценка, не е извършила
анализ на ценовите елементи и единичните разходи и не е направила справка с
никоя от базите данни за референтните цени. В резултат на това проектът е
одобрен със значително завишени разходи.
Въз основа на новоустановените от ДФЗ факти и
обстоятелства, срещу община З.*** е открито производство по налагане на
финансови корекции. Жалбоподателят е уведомен за това с Писмо изх. №
01-0800/2683 от 18.09.2020 г. и му е указана възможността да представи писмени
възражения в 14-дневен срок. Такива са постъпили на 15.10.2020 г. Разгледани са
от административния орган, но са приети за неоснователни по съображения,
изложени в процесното решение за налагане на финансова корекция.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган – изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ компетентен да наложи финансова
корекция е ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта. Мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в
селските райони“ е от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 –
2013 г. В §4, ал.1
от ДР на ЗУСЕСИФ е предвидено, че за Програмата за развитие на селските райони,
функциите на органи за управление, контрол и администриране се изпълняват от
Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това
е предвидено в Закона за
подпомагане на земеделските производители и актовете по
неговото прилагане. Съгласно
чл. 20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП изпълнителният
директор на Фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като
същият организира и ръководи дейността и и я представлява. От горното следва,
че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е органът, на който е представена
компетентност да издаде решение за налагане на финансова корекция. Затова съдът
намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и по
отношение на него не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.
Административният акт отговаря и на
изискванията за форма и съдържание.
Чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ предвижда, че финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение. Оспореното решение отговаря на посочените
изисквания и на общите такива, регламентирани в чл.59, ал.2 от АПК. Индивидуализирани са издателят и
адресатът му; изложени са фактическите
основания,
законовите, подзаконовите и договорните разпоредби, обосноваващи издаването му; съдържа разпоредителна част, ясно индивидуализираща задължението на
адресата;
начина и срока за доброволното му изпълнение; разяснено е правото на съдебно
обжалване, срока и реда за това; датиран и подписан. От това следва, че обжалваното решение е постановено в
изискуемата писмена форма и с предвиденото в закона съдържание.
При издаването на оспорения акт не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Производството
по определяне на финансова корекция е образувано след постъпване на данни за нередности, съставляващи нарушения на правилата
за определяне на изпълнител по глава четвърта от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, извършени чрез действия или
бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето
на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/. Осигурено е
правото на жалбоподателя по чл.34 от АПК да участва в него. Уведомен за
започването му чрез нарочно писмо, в което са отразени и подробно изложени фактическите
и правните основания за това. В съответствие с нормата на чл.73, ал.2 от
ЗУСЕСИФ му е дадена възможност да изложи възраженията си и да представи
доказателства в 14-дневен срок. Бенефициерът е подал Възражение вх. № 01-0800/2683≠1/15.10.2020 г. Същите са разгледани от
административния орган, но са приети за неоснователни, а мотивите за това са
изложени в процесното Решение за налагане на финансова корекция №
01-0800/2683/17.02.2021 г. Последното е издадено
в съответствие с изискванията на чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ.
Обжалваният индивидуален административен акт е и
материално законосъобразен.
В хода на производството по определяне на финансовата
корекция са установени нередности,
съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава
четвърта от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Съгласно чл.49, ал.1 от ЗУСЕСИФ,
бенефициентите на безвъзмездна
финансова помощ, какъвто е община З.***, може да възлагат на изпълнители - външни за тях лица,
дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е
предвидено в него за съответната дейност. За упределянето на изпълнител за дейностите по
строителство, услуги и/или доставки на стоки - обект на обществена поръчка по
смисъла на Закона за обществените поръчки /съгл. ал.2/ се прилагат правилата, предвидени в Закона за обществените поръчки -
когато бенефициентът е възложител по смисъла на същия закон, освен
ако не е налице изключението по ал.3.
Същевременно, в
чл.30 от Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 г. за отмяна на Регламент /ЕС, Евратом/ № 1605/2002
на Съвета се изисква всички бюджетни кредити да се използвът в съответствие с
пинципа на доброто финансово управление, а именно: в съответствие с принципите
на икономичност, ефикасност и ефективност. Използваните ресурси се предоставят
в подходящо количество и качество и на най-добрата цена.
Разпоредбата на
чл.24, ал.2 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г.
поставя изискване административните проверки на заявленията за подпомагане да
включват по-специално проверка на основателността на представените разходи,
която се оценява с помощта на подходяща система за оценка, като референтни
разходи, сравнение на различни оферти или оценяваща комисия. По подобен начин
чл.23, ал.12 от Наредба № 25/29.07.2008 г. изисква използването на референтни
цени или на комисия за оценка.
В случая е
установено, че при подбора на изпълнител община З.*** не е използвала надеждни източници за ценова информация при изготвянето
на заявлението за финансиране, а комисията за оценка не се е придържала към
одобрената методология за оценка, не е извършила анализ на ценовите елементи и
единичните разходи и не е направила справка с никоя от базите данни за
референтните цени. В резултат на това е одобрен проект със значително завишени
разходи. В процедурата за оценка на кандидатите за изпълнение на проекта също
не са направени необходимите проучвания и анализи. Не е взет предвид
„Справочник за разходите за строителство“ - един от предложените референтни
ценови индекси, включени в методологията за оценка на основателността на
разходите и в документацията за обществената поръчка, нито „Методология за
преглед и коригиране на строителните разходи“, изготвена от Оперативна програма
„Регионално развитие“. При съпоставка на данните от горепосочените източници и
тези по офертата на избрания кандидат „***“ ООД се установява намаляване цената
на поръчката до 1 831 000 лв. Бенефициентът – община З.***, не е
извършил анализ на ценовите елементи и единичните разходи и не е направил
справка в никоя от базите данни за референтните цени. Според документацията,
използвана в цикъла на обществените поръчки, ценовите оферти трябва да се
основават на един от референтните ценови индекси за строителство в България. В
случая, сравнението на референтните цени и действителните разходи по проекта
разкрива значителни несъответствия, най-вече по отношение на допълнителните
корекционни коефициенти. Това е довело до одобряването на проект със значително
завишен бюджет, по който начин, от една страна са нарушени правилата за определяне на
изпълнител, а от друга: са нанесени вреди
на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/.
От всичко
гореизложено следва извода, че са налице възприетите от административния орган
материалноправни предпоставки за извършване
на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.3 и т.9а от ЗУСЕСИФ. Материалният закон е приложен правилно от ответника.
Относно размера на финансовата корекция: Съгласно
чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ компетентен да определи размера на финансовата корекция
е ръководителят на управляващия орган. При упражняване на това свое правомощие
той действа при условията на оперативна самостоятелност. Затова предпоставка за
законосъобразното му изпълнение е спазването на императивните правни норми,
които очертават пределите на оперативната самостоятелност и съобразяването с целта
на закона. В настоящия случай пределите на оперативната самостоятелност са
определени, посредством посочването в чл.72 от ЗУСЕСИФ на критериите, които
трябва да вземе предвид административния орган, за да определи размера на
финансовата корекция. Това са естеството и сериозността на допуснатото
нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Размерът
трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението
върху изразходваните средства – допустими разходи, а когато поради естеството
на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите
последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен
показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Чл.51, ал.2 от Наредба №
18/2008 г. детайлизира критериите по чл.72 от ЗУСЕСИФ, като уточнява, че от
значение са степента и продължителността на неизпълнението, като степента на
неизпълнение се преценява с оглед последиците за дейността като цяло, а
продължителността - според времето, през което траят последиците или възможността
за отстраняването им по приемлив начин.
В конкретния случай при определяне размера
на финансовата корекция административният орган е изложил подробни мотиви
относно приложения от него метод. Посочил е, че
естеството на нарушението не позволява да се установи точния размер на
финансовата загуба, поради което диференциалният метод за определяне на
финансовата корекция е неприложим. Този извод се споделя и от съдебния състав.
Предвид това, финансовата корекция правилно е определена по пропорционален метод
като нарушението е отнесено към категорията нарушения, попадащи в т.13 на
Приложение № 1а към чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера
на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. За тази категория
нарушения е предвиден процентен показател на финансовата корекция в размер на
25 % /двадесет и пет процента/ от заявените за възстановяване разходи по
сключения договор за обществена поръчка, които в случая се равняват на
666 646,16 лв., представляващи левовата равностойност на 340 856,00
евро, както е приел и административният орган в оспореното решение.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че е настъпила погасителната
давност по отношение на установената нередност, за която е издадено процесното
решение.
В
най-благоприятен за жалбоподателя вариант по отношение на давността е приложим
Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно
защитата на финансовите интереси на Европейските общности и по-конкретно
разпоредбата на чл.3, §1 от него. Според тази норма „Срокът за давност за
процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член
1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат
и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на
продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече
от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма
срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не
бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на
компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването
или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да
тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за
давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на
двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция,
освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с
разпоредбите на член 6, параграф 1“.
Според решение
на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010 СЕС,
когато бенефициерът, в качеството си на възлагащ орган, не е спазил правилата
за възлагане на обществени поръчки е налице хипотезата на „продължаваща
нередност“ по смисъла на чл.3, §1, ал.2 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на
Съвета.
От горното
следва, че четиригодишният давностен срок за възстановяване на недължимо
платената субсидия започва да тече от деня, в който е завършено изпълнението на
сключения договор за обществена поръчка. В конкретния случай нередността е
извършена с изпълнението на Договор №
14/321/01326-S/02.06.2014 г., а това е моментът, в който обектът –
предмет на договора е въведен в експлоатация. Разрешенията за въвеждане в
експлоатация на отделните компоненти са от следните дати: 29.07.2015 г. - за
басейна и обслужващата сграда, на която дата са издадени съответно Разрешение
за въвеждане в експлоатация № 2/29.07.2015 г. и Разрешение за въвеждане в
експлоатация № 3/29.07.2015 г., и 12.08.2015 г. - за стадиона, на която дата е
издадено Разрешение за въвеждане в експлоатация № ДНСК 1254. Т.е. погасителната
давност по чл.3, §1, ал.2 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 е започнала да тече от 12.08.2015 г. Срокът за давност би изтекъл на
12.08.2019 г. ако не беше прекъснат от издаването на Окончателен доклад по дело № OF/2016/0360/В5 на
Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ и извършена на
27.03.2018 г. проверка на място на община З.*** от служители на ОЛАФ, АФКОС и
МВР, в присъствието на кмета на общината. Докладът и проверката на място имат
характера на действие на компетентен орган, свързано с разследване/установяване
или други правни действия, отнасящи се до нередността. Уведомяването и
извършването на посочената проверка прекъсва давностния срок и поставя началото
на нов четиригодишен такъв, който изтича на 27.03.2022 г., а процесното решение
е издадено на 17.02.2018 г., т.е. преди това. Към датата на издаване на Решение
за налагане на финансова корекция № 01-0800/2683 не е изтекъл и абсолютният
давностен срок по чл.3, §1 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета
от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на
Европейските общности – „срок, равен на двукратния давностен срок, ако
компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната
процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф
1“. Последният би изтекъл на 12.08.2023 г.
Предвид
всичко изложено настоящият състав на Административен съд – П.*** намира, че по отношение на оспореното решение не
е налице някое от основанията по чл 146 от АПК. Същото е законосъобразно, а подадената
срещу него жалба -
неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото и на основание
чл.143, ал.4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00
лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд – П.***
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община З.*** с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. З.***, ул. ***, № ***, представлявана от кмета Д.С.С.***, чрез адв. К.Д.***
/КАК/, против Решение за
налагане на финансова корекция № 01-0800/2683/17.02.2021 г. /коригирано
с Решение №
03-РД/878/12.03.2021 г. за допусната поправка на ОФГ/,
издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА, с което на
основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, чл.73, ар.1, чл.72, ал.1, вр. чл.70, ал.1, т.3 и т.9 от ЗУСЕСИФ, чл.2,
ал.2 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, процентните показатели за определяне размера
на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата/, във връзка с
констатации, съдържащи се в Окончателен доклад по дело № OF/2016/0360/В5 на
Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, е определена
финансова корекция в размер на 666 646,16 лв. /шестстотин шестдесет и шест
хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/,
представляващата левовата равностойност на 340 857 евро /триста и
четиридесет хиляди осемстотин петдесет и шест евро/, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Община З.*** с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. З.***, ул. ***, № ***, представлявана от кмета Д.С.С.***, ДА
ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. С.***, бул. Цар Борис III, № 136, сумата
от 100,00
лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
СЪДИЯ: