РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Бяла, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20234510200205 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв.Ю. М., ВТАК, като пълномощник на Г. Ц. Г.,
ЕГН **********, против НП №8195 от 29.05.2023г., издадено от Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр.София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от Закона за
пътищата във вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и ал.2 и
чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн. чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за
пътищата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2500лв.
В жалбата не се оспорват фактическите обстоятелства на нарушението.
Излагат се съображения за неправилна индивидуализация на наказанието в
НП. Искането е НП да бъде отменено или изменено, като бъде намален
размера на глобата до законовия минимум.
Наказващият орган не изпраща процесуален представител. Депозирано
е писмено становище, с което молят жалбата да бъде оставена без уважение, а
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Районна прокуратура-Русе, не е изпратила представител и не е взела
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
1
установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2023г., в 14,32 часа, на път I-5, км.56+100, след разклон за
с.Ц., в посока гр.П.-гр.Б., жалб.Г. Г. управлявал и извършвал превоз на товари
със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „МАН“ с peг. № ******
и полуремарке с три оси с peг. № ********, превозващо пелети шрот. На този
път се намирал св.А. А.-на длъжност главен инспектор контрол по РПМ при
АПИ, който към момента осъществявал служебните си задължения и спрял за
проверка управляваното от жалбоподателя ППС. В процеса на проверката
било направено измерване, с техническо средство електронна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118844
и ролетка 1302/18/5м./, при което се констатирало, че са надвишени нормите
на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извьнгабаритни
и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
1.Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС
е 13.270т., при максимално допустимо натоварване 11,5т., съгласно чл.7, ал.1,
т.4, б.“а“ от Наредбата.
2.При измерено разстояние между осите 1,32м., сумата от натоварване
на ос, на тройната ос на полуремаркето е 29.760т., при максимално
допустимо натоварване 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при надвишаването на нормите на чл.7
ППС е тежко.
Данните от измерването били показани на водача. Била издадена
кантарна бележка с резултатите от измерването, в която водачът
собственоръчно написал номера на МПС, името и фамилията си, и се
подписал. Водачът не представил валидно разрешение (разрешително) за
движение в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно
изискванията на чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба №11.
Св.А. А. съставил на място АУАН за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от ЗП във вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, с чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без
възражения. С разписка бил връчен екземпляр от акта срещу подпис на
жалбоподателя.
След съставяне на АУАН не постъпило писмено възражение в
законоустановения тридневен срок. Въз основа на АУАН, АНО издал
обжалваното НП на 29.05.2023г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.
А. А., АУАН, НП, разписка, кантарна бележка, пътен лист, свидетелство за
регистрация на ППС част 2, заповеди, пълномощни, протоколи, заявление,
удостоверение, декларация, сертификат, както и останалите писмени
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
2
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в НП се съдържат всички
изискуеми реквизити-посочени са дата и място на нарушението, описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
нарушената правна норма. Жалбоподателят е разбрал какво точно нарушение
му се вменява във вина още към момента на съставяне на АУАН и не е имал
възражения, поради което правото му на защита не е било нарушено. По
идентичен начин от АУАН, нарушението е привнесено и в НП, като
жалбоподателят е санкциониран съобразно приложимата санкционна норма
на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. А. А. като последователни
логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания по
делото доказателствен материал. Същият е очевидец на нарушението и е
съставил АУАН след констатирането му, като съдът го намира за
незаинтересован и непредубеден от изхода на делото свидетел. Показанията
му са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС
е било измерено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на
чл.35, ал.3 от Наредба № 11, като се установило претоварване в два от
параметрите му. Представени са по делото от АНО писмени доказателства
относно електронната везна, посочена в НП, с която е било извършено
измерването. Установява се, че същата е преминала последваща проверка към
момента на нарушението, поради което е била годно техническо средство за
измерване. Това важи и за използваната при проверката ролетка, за която е
представен сертификат за съответствие, предвид на което също се явява годно
средство за измерване, отговарящо на закона за измерванията.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП За дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства. В случая е следвало да се представи от водача
разрешение, което е следвало да съпътства ППС. Жалбоподателят не е
представил такова разрешение, с което е осъществил състава на вмененото му
нарушение. Всяко ППС, надвишило нормите на чл. 6 или чл. 7 от Наредбата,
може да се движи по пътищата с това превишение, но след получаване на
разрешително, видно и от текста на разпоредбата на чл. 8, ал.2 от Наредбата,
който гласи че „Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с
разрешително, за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. Съгласно чл.8,
3
ал.1 от Наредбата „Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в
рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите,
когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт
или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в
рамките на общественото ползване на пътищата“. Видно от обстоятелствената
част на НП, свързана с описанието на нарушението, АНО е посочил, че
водачът е осъществявал превоз с тежко ППС без разрешително за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата. Това всъщност е и
фактическия състав на нарушението, което визира разпоредбата на чл. 26,
ал.2, т.1, б. „а“ от Закон за пътищата и което е осъществено от страна на
жалбоподателя. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй
като водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата, но не го е сторил. Същият е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасните последици. В конкретният случай
задължението за предвиждане пряко произтича от чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от
ЗП, който регламентира задължението на водачите на тежките и
извънгабаритните ППС за движение по пътната мрежа, само след разрешение
от администрацията, управляваща пътя. Като правоспособен водач на
съчленено ППС същият е имал възможност да придобие точно обективни
представи относно управляваното ППС, неговите габарити и тегло, както и да
съобрази кога същото е претоварено, още повече отчитайки разликата между
установеното и максимално допустимото натоварване, и знанието на водача
за вида на превозваната стока-пелети шрот, изведено от представения от него
при проверката пътен лист и кантарна бележка.
Процесното ППС отговаря на дефиницията „извънгабаритни ППС“
съгласно Параграф 1, т.1 от ДР на Наредба № 11, където е посочено, че
такива са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3.
Установява се от писмените и гласните доказателства по делото, че
процесното ППС с пет оси, е тежко по смисъла на чл. 3 от Наредба № 11/2001
г., където ясно е посочено, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които
имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2.
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Налице е нарушение на
чл. 7, ал.1, т.3 б.“б“ от Наредбата, тъй като при изискване сумата от
нaтовaрвaнията на ос нa една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1.3 м да е максимално 24т., то в случая тази
сума е 29.760т. Налице е нарушение на чл. 7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата, тъй
4
като при изискване за допустимо максимално натоварване на единична
задвижваща ос-11.5т., в случая измереното натоварване на задвижващата
втора единична ос на ППС е 13.270т. След като се установява от събраните
доказателства, че управляваното от жалбоподателя ППС е превишило
допустимите параметри за ППС на Наредба № 11, то неминуемо попада под
режима на специалното ползване на пътищата. Това се извежда от ДР на
параграф 1, т.8 от ЗП, където е дадена легална дефиниция на понятието
„специално ползване на пътищата“, което е „използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари“, каквото несъмнено е налице в
случая. Отделно от съставомерните обстоятелства е налице и значителна маса
на цялото ППС с товар, съгласно кантарната бележка-51 525кд, т.е. с
11 525кг. над допустимите по Наредбата 40 000кг. При осъществяване на
движението на процесното пътно превозно средство от страна на
жалбоподателя като водач, при гореописаните обстоятелства и без
разрешение на администрацията управляваща пътя, същият е нарушил
разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП. Правилно жалбоподателят
е санкциониран на осн. чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, която предвижда наказание
глоба за физическите лица, нарушили посочената разпоредба.
Съдът намира обаче, че наказанието, наложено на жалбоподателя не е
индивидуализирано правилно, при спазване изискванията на чл.12 и чл.27 от
ЗАНН. За нарушението по чл.53, ал.1,т.2 от ЗП е предвидена глоба в размер
от 1000лв. до 5000лв., като в случая наказанието е 2500лв., т.е близо до
средния размер. При определянето му, съгласно НП, АНО е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства-че нарушението е извършено за
първи път, а като отегчаващи обстоятелства-високата степен на обществена
опасност, обоснована от това, че превишаването на нормите не попада в
изключенията по чл.8, ал.5 вр. чл.14, ал.3 от Наредба №11, като се е позовал и
на генерална превенция на наказанието за предотвратяване на други подобни
нарушения. При индивидуализацията на наказанието АНО не е събрал
доказателства за имотното състояние и доходи на жалбоподателя, както и за
трудовата му ангажираност, поради което липсата на доказателства за тези
обстоятелства не следва да се тълкува в негова вреда. Поради това съдът
намира, че размера на санкцията се явява прекомерен. В този смисъл, НП
следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието глоба на
1500лв., малко над предвидения в закона минимум от 1000лв., който съдът
счита, че е достатъчен наказанието да окаже своята възпитателна и
поправителна роля по отношение на жалбоподателя и същият занапред да не
допуска подобни нарушения на ЗП.
Процесуалния представител на ответната страна – Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София е направил искане за присъждане на разноски за
юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт
5
се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП
/в случая от 80 до 120 лв. /. По преценка на фактическата и правна сложност
на делото и ангажираните доказателства, ответната страна Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София има право на разноски за процесуално
представителство в размер на 120лв., които следва да се редуцират на 72лв.,
съобразно уважената/отхвърлената част от претенцията.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №8195 от 29.05.2023г., издадено от Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“, към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с
което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от Закона за пътищата във
вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1,
пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, на осн. чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата, на Г. Ц.
Г., ЕГН **********, от гр.Л., ул.В. П.“ №. е наложена глоба в размер на
2500лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1500лв.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г., ЕГН **********, от гр.Л., ул.В. П.“ №. да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 72лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
6