Решение по дело №37/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 63
Дата: 27 март 2025 г. (в сила от 27 март 2025 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20252200600037
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Сливен, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252200600037 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 133, постановена по НОХД № 548/2023 г. по описа на
Районен съд – Сливен на 13.09.2024 г. подсъдимият Д. Т. В. е признат за
невинен в извършване на престъпление по чл.131а, предл.2, вр. чл.129, ал.2,
вр. ал.1 от НК, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение, за това че на 24.10.2022 г. в гр. Сливен причинил
на М.Г.Н. средна телесна повреда, представляваща счупване на челюст,
изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст, в лявата половина на
тялото , непосредствено преди мандибуларния ъгъл и в дясно в основата на
десния клон, като Д.ието е извършено в условията на опасен рецидив.
Присъдата се протестира от прокурор в Районна прокуратура-Сливен.
В протеста и допълнението към него се твърди необоснованост и
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като се претендира
нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата и
нарушение на материалния закон. Оспорва се крайното решение на съда за
оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение с приложението на
чл.12, ал.1 от НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение
с налагане на съответното наказание или връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С допълнението към
протеста е направено още едно алтернативно искане – за отмяна на присъдата,
в частта за прилагане разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за престъпление по
чл.131а, предл.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.12, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Сливен
поддържа протеста; иска отмяна на оправдателната присъда на Районен съд
1
Сливен и постановяване на нова, с която подсъдимият Д. Т. В. се признае за
виновен за престъпление по чл.132 ал.2, вр. ал.1 т.2, вр. чл.129 НК и му се
наложи наказание.
Защитникът на подсъдимия Д. Т. В. - адв. Д. М. от АК-София оспорват
протеста на Районна прокуратура-Сливен. Пледират за необходимостта от
потвърждаване на присъдата на Районен съд-Сливен.
Подсъдимият Д. Т. В. иска потвърждаване на оправдателната присъда.
Окръжен съд Сливен, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени в чл. 314 НПК и като съобрази
релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните,
счита, че протеста е предявен от надлежна страна в наказателния процес и в
срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, той е неоснователен по
следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от Районен съд-Сливен.
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на съдебното следствие,
е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност.
Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено
значение за правилното решаване на делото по същество. Установява се
следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Подс. Д. Т. В. е осъждан за престъпления от общ характер. С одобрено
споразумение по НОХД № 378/2018 г. на ОС- Сливен, в.с. на 01.10.2018
година на В. за Д.ие по чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1, предл.4 от НК е наложено
наказание шест месеца “Лишаване от свобода“, което следва да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 68 ал.1 от НК е
приведено в изпълнение и наложеното му по НОХД № 710/2017 година на
ОС-Сливен наказание 10 месеца „Лишаване от свобода“ за Д.ие по чл. 354а,
ал.1 изр.1 предл.5 от НК. Определеното наказание в размер на шест месеца
„Лишаване от свобода“ е изтърпяно на 19.10.2019 година, а това наложено по
НОХД № 710/2017 година на ОС-Сливен е изтърпяно на 04.06.2019 година,
поради което Д.ието, за което е ангажирана наказателната отговорност на В. е
извършено в условията на опасен рецидив.
Подсъдимият Д. В. и пострадалият св.М. Н. се познавали отдавна, но
не били в близки приятелски отношения. Н. често употребявал алкохол и
наркотични вещества, скитал се и нощувал по улиците, понякога оставал да
спи при свои познати, един от които бил и св.П.Ж.. Поради начина си на
живот често се забърквал в неприятности, залагал наличните си средства и
извършвал кражби за да си набави нови.
Към 2022 г. подс. Д. В. живеел на семейни начала с приятелката си св.
С.К., която била все още ученичка, в къщата на баща й св. К.К. на адрес:
*******.
Няколко дни преди случилото се на 23.10.22г., вечерта св.Н. отишъл в
*******, където му бил нанесен побой от лица от ромски произход. В резултат
на побоя, свидетелят изпитвал силни болки по цялото тяло, като усещал,
болки и в лявата област на челюстта. На следващия ден лицето му се подуло в
лявата му част, а под лявото му око, освен подутина започнала да се образува
и синина. След побоя, в неустановен ден, св. Н. срещнал св. П.Ж., негов
познат и го помолил да пренощува в дома му, тъй като нямал къде да живее,
чувствал се зле, изпитвал болка в лявата част на лицето и не можел да приема
2
храна. Св. Ж. го приютил за през нощта, като на следващия ден Н. напуснал
жилището му.
На 23.10.2022 г., през деня св. Н., заедно със св. Д. Н., негов познат,
употребили наркотични вещества /амфитамин/ и след като прекарали
известно време заедно се разделили, като св. Н. бил повлиян от наркотичното
вещество и станал раздразнителен и избухлив.
Същата вечер, около 23.00 часа, св. Н. решил да посети дома на подс.
В., за да му поиска паричен заем. Качил се на таксиметров автомобил,
управляван от св. С.Д. и отишъл в *******. Там слязъл от автомобила,
приближил се до оградата на дома и започнал силно да вика по име
подсъдимия Д. и да чука по входната врата на къщата. Виковете били чути и от
св.Д. Н., който живеел на квартира в съседна къща и излязъл навън. От дом №
8 излязъл и св.К.К.- баща на св. С.К.. Той видял пред дома си св.Н., който
изглеждал агресивно и отправил псувни и закани по адрес на подс. Д. В.. Св.К.
му казал да не вика и че Д. не живее на този адрес, въпреки което св. Н. се
заканил, че ще го убие, ще запали къщата и го наричал „дилър“. Св. К. не
отвърнал на обидите и заканите, а се прибрал в дома си, след което се обадил
по телефона на дъщеря си С.К., за да и каже какво се е случило и че този човек
търси подс. Д. В., като разказал и за отправените спрямо тях обиди и
закани.
Междувременно, св. Н. се качил в таксиметровия автомобил и се
отправил към района на *******, като по мобилния телефон на св. Д. се
опитал да се свържи с подс. Д. В., но телефонът му бил изключен.
След обаждането на св.К., св.К. и подс. В. се прибрали в дома където
последният включил телефона си и видял, че има пропуснати обаждания от
непознат номер, на който след като звъннал разбрал, че е на св. Д. и че лицето,
което го е търсило е св. М. Н., по прякор „**“.
Малко след това, около 00:30 часа - 01:00 часа на 24.10.2022 г., подс. В.
излязъл и отишъл до бензиностанция *******, където се срещнал с приятеля
си св. С. Т.. Двамата тръгнали по *******, на юг по посока магазин *******.
Около 01:00 часа на 24.10.2022 г.,св. Н. отново се качил на
таксиметровия автомобил управляван от св. Д. и отново позвънил от неговия
телефон на подс. В. като двамата се уговорили да се срещнат в кв.„**“, в
района на питейно заведение „**“. Когато св. Н. пристигна, подс. В. бил там
заедно със св. Т.. Н. се приближил към подс. В. и веднага започнали да си
разменят взаимни реплики. Подс. В. го попитал защо е ходил до дома на
приятелката му да го търси и е притеснявал баща , а св. Н. му обяснил, че е
искал да му услужи с пари. Спорът прераснал в обиди и псувни и в един
момент св. Н. ударил с дясната си ръка шамар по лявата област на лицето на
подсъдимия. Веднага след това размахал пред него намиращия се в лявата му
ръка сгъваем нож, който бил разгънат и продължил да опитва да го удари с
дясната си ръка. Ножът бил забелязан от подсъдимия, който в следващия
момент също му нанесъл удар с ръка в лявата част на лицето, в областта на
долната лява челюст. След това го хванал за краката и го съборил на земята.
Там двамата продължили да се дърпат помежду си и тогава се намесил и св.Т.,
който също нанесъл няколко удара върху тялото и главата на св. Н.. След това
тримата преустановили сбиването, св. Н. станал от земята и побягнал като
през цялото време продължавал да крещи и да се заканва.
По същото време и в същия район бил и св. П.Ж., който въпреки, че
бил в нетрезво състояние познал, че това е св. Н. и видял, че на известно
разстояние от него се намират св. Т. и подс. В.. Той се приближил до тях и
3
след като си поговорили разбрал, че същата вечер св. Н. е отишъл до дома на
приятелката на подс. В. и е притеснявал баща й. В този разговор свидетеля не
разбрал,че между тях и св. Н. е имало сбиване. След известно време тримата
се качили на такси и се прибрали по домовете си.
Междувременно, свидетелят Н. започнал да изпитва много силни
болки в областта на челюстта и потърсил лекарска помощ, като в 02:10 часа
посетил ЦСМП в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД-Сливен. Бил прегледан,
като му било извършено рентгенологично изследване, което установило
фрактура на мандибула в ляво в тялото, непосредствено преди
мандибулаторният ъгъл и фрактура на мандубула в дясно в основата на ramus
mandibulae. При прегледа била поставена основна диагноза „счупване на
долна челюст“ и изписано медикаментозно лечение.
При прегледа св. Н. отказал да заплати осигуровките и лечението си в
болницата и се държал агресивно, поради което лекарите се обадили на ЕВН
№112 и потърсили съдействие от РУ гр. Сливен. В лечебното заведение
пристигнал автопатрул № 648, в състав - св. Х.С. и св. И.И., които устно
предупредили св. Н. да не нарушава обществения ред и съставили Доклад за
проверени лица и ППС от 24.10.2022 г.
В хода на досъдебното производство били назначени и изготвени
съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебна психично-
психиатрична експертиза.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, св.М. Н.
е получил двустранно счупване на долна челюст в лявата половина на тялото
и непосредствено преди мандибуларният ъгъл и в дясно в основата на десния
й клон. Увреждането е осъществило медико-биологичния характеризиращ
признак „Счупване на челюст“, което отзвучава за срок по-дълъг от 30 дни.
Видно от заключението по съдебно психично-психиатрична
експертиза, подс.В. не страда от психично заболяване. Бил е в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
и не е бил в състояние на „афект“ по време на случилото се.
По делото, в хода на съдебното следствие са назначени и изготвени
колективна съдебно-медицинска експертиза №118/2024 г. и комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза.
Видно от заключението по съдебно-медицинската експертиза св.М. Н.
е получил двустранно закрито счупване на долната челюст, в дясната
половина на тялото и непосредствено пред мендибуларния ъгъл, зад зъб 37 и в
ляво, в основата на десния клон, зад зъб 37 в пределите на мускулния маншон,
без дислокация на костните фрагменти, изразен мекотъканен оток в лявата
половина на лицето, които са довели до затрудняване на дъвченето и
говоренето. Видно от същото заключение, наличния травматичен оток в
лявата половина на лицето налага извод, че двустранното счупване е в
резултат на нанесен удар в ляво като енергията на удара се е разпространила
по цялата челюст и е довела до нейното странично изместване. Това, от своя
страна е довело до счупване, както в мястото на удара и поради огъването и
страничното изместване и на противоположната страна в областта на клона
или ставния израстък.
Видно от заключението на комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза, няма данни към момента на случващото се между
св. Н. и подс. В., последният да е изпитвал „уплаха или смущение“.
За да стигне до описаната фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно
4
решаване на делото. Направил е прецизен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като е обсъдил доказателствата както поотделно,
така и в съвкупност. Разпитал е подробно подсъдимия Д. В., свидетелите С. Т.
(чиито показания са приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 281, ал.
5 вр. ал. 1, т. 1 НПК), пострадалия М. Н., Д. Д., Х.С., И.И. (показанията на тези
свидетели са приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 281, ал. 7 от
НПК ); П.Ж. (чиито показания са приобщени по надлежния процесуален ред
на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и 2, предл.2 НПК), С.К., К.К., Д. Д., Д. Н.;
назначил е допълнителна колективна съдебно медицинска експертиза, имаща
за предмет изследване на вида на увреждането на пострадалия; назначил е
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, имаща за
предмет изследване състоянието на подсъдимия Д. В. - дали е изпитвал уплаха
или смущение в момента на случващата се между него и пострадалия Н.;
приел е съдебно медицинската експертиза, комплексната съдебна психично-
психиатрична експертиза от Досъдебното производство. Подробно съда е
обсъдил показанията на посочените свидетели; съпоставил ги е помежду им и
е изложил мотиви за това - кои от тях поддържа, в коя част и защо. Не са
пренебрегнати обясненията на подсъдимия. Тези обяснения обосновано са
били кредитирани, доколкото се потвърждават от показанията на свидетеля-
очевидец С. Т., като съдът обосновано ги е отхвърлил в частта, в която подс. Д.
В. е посочил, че е нанесъл единствен удар с ръка не в областта на челюстта, в
областта на шията и правилно са били приети като израз на защитната му
позиция; респ. защитната теза е проверена и е обсъдена детайлно от
Сливенския районен съд.
Всъщност авторството на Д.ието, както вида и характера на
причиненото телесно увреждане са безспорно установени по делото и се
потвърждава безпротиворечиво от всички посочени по-горе гласни
доказателствени средства.
В този аспект Районен съд-Сливен е спазил задълженията си по чл.
107, ал. 5 НПК да провери всички доказателствени източници помежду си и
да мотивира вътрешното си убеждение. Въззивната инстанция възприема
изцяло значимите за предмета на делото фактически констатации на районния
съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и
заключения на СМЕ. Районният съд е изпълнил точно процесуалните си
задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал.
3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като
е изложил убедителни съображения относно достоверността на кредитираните
и недостоверността на некредитираните такива. В частност Районен съд-
Сливен е извършил прецизен, подробен и задълбочен анализ на всички
събрани по делото доказателствени материали, с които се установяват
относимите към предмета на делото обстоятелства, като мотивирано и
обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства
приема за достоверни и обективни, и кои от тях не приема за такива.
Релевантните за предмета на делото доказателствени средства са преценявани
от Районен съд-Сливен съобразно тяхното действително съдържание,
поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са
изопачени. В този аспект първоинстанционния съд сполучливо е мотивирал
вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно
убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната
инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт
5
фактически констатации. И тъй като въззивната инстанция напълно споделя и
се съгласява с извършения от Районен съд-Сливен доказателствен анализ, то
не е необходимо и наложително да бъдат повтаряни изложените от този съд
доводи и съображения при оценката на доказателствата.
В заключение Окръжен съд Сливен намира, че от събраната
доказателствена маса следва да се направи несъмнения извод относно
авторството на Д.ието, поради което настоящата инстанция приема за
безусловно установено, че именно подс. Д. В. е автор на същото по механизъм
на причиняване, подробно посочен по-горе.
При извършване на анализ от правна страна, Районен съд Сливен е дал
отговор относно въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК - дали е Д.ие е извършено
виновно от подс. Д. В.. Несъмнено е от събраните доказателства, че такова
Д.ие е извършено от страна подс. Д. В., който на датата 24.10.2022 г. чрез
нанасяне на удар с ръка в областта на лицето и устата е причинил
горецитираното увреждане на св. М.Г.Н., като е действал при условията на
неизбежна отбрана. Претърпяното от М.Г.Н. увреждане по своите
медикобиологични характеристики представлява счупване на челюст,
изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст, в лявата половина на
тялото, и непосредствено преди мандибуларния ъгъл и в дясно в основата на
десния й клон. Д.ието е извършено при условията на чл.29 б.“а“ от НК, т.е.
след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления е изтърпял
наказанията „лишаване от свобода“ общо 16 месеца по тях на 04.06.2019
година и не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 30 от НК
петгодишния срок, който съгласно ал. 2 от същия член е започнал да тече на
04.06.2019 г. и изтича на 04.06.2024 г.
Настоящия състав споделя приетото от Районен съд- Сливен, че е
налице неизбежна отбрана - чл. 12, ал.1 от НК и подсъдимият е следвало да
бъде оправдан на това основание. Мотивите затова са следните:
Виждайки действията на пострадалия спрямо него /както правилно е
приел в мотивите си районния съд първи агресията е започнал св. Н. с обиди,
след което е нанесъл шамар в лицето на подсъдимия и е извадил сгъваема
ножка и започнал да я размахва към него/, подсъдимият ядосан е нанесъл удар
в лявата половина на челюстта на пострадалия св. Н. с цел последния да
прекрати насоченото спрямо подсъдимия нападение. Именно поведението на
пострадалия е накарало подс. Д. В. да го удари.
Самият пострадал е нанесъл първи удар в лицето с дясната си ръка, за
което свидетелства свидетеля С. Т. намиращ се в близост до тях и не се отрича
от постр. М. Н.. Установен е и фактът на изваждането на нож, държането с
лявата ръка и размахването му от пострадалия към подсъдимия. Едва тогава в
следващия етап подсъдимият е нанесъл удара на пострадалия.
Инцидентът не е протекъл от фазата на този единствен удар, тъй като
има действия от страна на пострадалия заслужаващи изследване защо се е
стигнало до този удар, доколкото липсва какъвто и да е мотив подсъдимият да
нанесе този удар на пострадалия. Явно следва да се даде вяра в тази насока на
обясненията на подс. В., тъй като абсолютно всички свидетели включително и
св. М. Н. сочат, че пострадалият е търсил подсъдимия, безпокоял е родителите
на неговата приятелка, звънял му е и е търсил конфликта и непосредственото
нападение е на един по-късен етап от страна на пострадалия, който е нанесъл
първи шамар в лицето на подсъдимия. По този начин той е провокирал подс.
В.. Създадена е била именно от пострадалия реална възможност и е
постигнато от него явното и непосредствено нападение и подсъдимият не е
6
бил длъжен при така стеклите се обстоятелства да избира защитата си.
Нападнатият в случая - подс. В. има право на активна защита, която се е
изразила именно с този единствен, но силен удар, за да отблъсне нападението.
Настоящият състав също счита, че това отбранително поведение не е
надхвърлило пределите, тъй като ударът е само един, дори и по силен по
интензитет. Нападнатият в случая не е бил длъжен да избира как да отблъсне
нападението и въпреки това той е нанесъл един единствен удар. Категорично
не може да се говори за повече удари или за побой, тъй като липсват
доказателства за това.
Не се споделят и посочените в протеста доводи за наличие на
превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като подсъдимият е
отблъснал нападението с един удар, след което е прекратил своите действия.
Отблъснато е едно противоправно нападение и факта, че нанесената вреда на
пострадалия е по-голяма от тази на подсъдимия не означава, че следва да се
търси отговорност по чл.131а, предл.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Не се споделят и посочените от представителя на Окръжна
прокуратура доводи за Д.ие по чл. чл.132 ал.2, вр. ал.1 т.2, вр. чл.129 НК
доколкото от заключението на комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза се установява, че към момента на случващото се
между св. Н. и подс. В., последният не е бил в състояние на „афект“ и няма
данни да е изпитвал „уплаха или смущение“.
В този смисъл и настоящия съдебен състав приема, че безспорно е
налице разпоредбата на чл. 12, ал.1 от НК и подсъдимият действително трябва
да бъде оправдан.
По тези съображения постановената присъда на Районен съд Сливен е
правилна, законосъобразна и обоснована и следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 334, т. 6 НПК вр. чл. 338 НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 133 от 13.09.2024 г., постановена от
Районен съд – Сливен по НОХД № 548/2023 г. по описа на същия съд, като
правилна и законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7