№ 4632
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ. К.А-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. К.А-МЛАДЕНОВА
Гражданско дело № 20211110164768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от първоначалният ищец – ответник по насрещния иск Г.
К. П. против К. Х. П., иск за развод за прекратяване поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство брака между страните, сключен на 18.07.1998г. С исковата молба
ищецът е заявил, че няма претенции относно упражняване на родителските права по
отношение на роденото от брака дете Кристина Г.ова П., родена на 08.03.2006г. Страните
имат и още едно дете –Мариана Г.ова П., която е навършила пълнолетие. Ищецът твърди, че
с ответника са във фактическа раздяла вече няколко години, като с това положение са
свикнали и децата им, поради което желае да се прекрати с развод този формално
съществуващ брак без да се произнася по въпроса за вината. Заявява, че в интерес на
непълнолетното им дете е родителските права да се упражняват от майката, при когото да
живее в семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. „Равнец“ № 111, ет. 3, ап. 3, а на
ищеца да бъде определен по-разширен режим на лични отношения, като същият се
задължава да заплаща и месечна издръжка в размер на минимума до навършване на
пълнолетие на детето. Претендира разноски.
В насрещната исковата молба, подадена на 17.01.2022 г., ищецът К. Х. П. твърди, че
с ответника Г. К. П. сключили граждански брак на 18.07.1998 г. Имат две общи деца –
непълнолетната Кристина Г.ова П., родена на 08.03.2006г. и навършилата пълнолетие
Мариана Г.ова П., родена на 29.11.1998г. Излага подробно за установените през годините
съществени различия в разбиранията между нея и съпруга й в схващанията им за съвместен
живот и ценности, довели до охлаждане в отношенията им, причина за което била трайната
неангажираност на ответника да се грижи за семейството, както и множеството извънбрачни
връзки. Потвърждава фактът, че са във фактическа раздяла от няколко години. Моли съда
да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Намира себе
си за по-пригодния родител и претендира упражняването на родителските права върху
роденото от брака непълнолетно дете, за определяне режим на лични контакти на бащата с
него и за присъждане на издръжка, която бащата да заплаща на детето в размер на 1000 лева,
1
като издръжка се претендира за период от една година преди завеждане на иска.
Претендира ползване на семейното жилище, находящо се в гр. София, жк. Лозенец, ж.к.
Лозенец, ул. „Равнец“ № 11, ет. 3, апартамент № 3. Желае възстановяване на предбрачното
си фамилно име Ангелова. Заявява, че при постигане на споразумение относно
прекратяване на брака не желае съдът да се произнася относно вината за настъпилото
дълбоко и непроправимо разстройство на брака. Претендира разноски.
С писмените отговори всеки един от съпрузите оспорва сочените от другия съпруг
твърдения и негови брачни провинения. В първо по делото съдебно заседание страните
заявиха, че са съгласни с прекратяване на брака, не спорят, че същият е дълбоко и
непоправимо разстроен, както и чене желаят произнасяне по въпроса за вината. Заявиха, че
не могат да постигнат съгласие относно размера на издръжката, която следва да се заплаща
на непълнолетното им дете Кристина П.. В хода на съдебното производство не беше
постигнато спораpумение относно прекратяване на брака и последиците от това.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за
установено следното:
Страните Г. К. П. и К. Х. П. са съпрузи, сключили са граждански брак на
18.07.1998г. в гр. София, Столична община – район „Оборище“, видно от удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №
0542/18.07.1998г. на СО-Район „Оборище“, като при сключването на гражданския брак
съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си - П..
От брака на страните са родени децата – Мариана Г.ова П., родена на 29.11.1998г.,
пълнолетна и Кристина Г.ова П., родена на 08.03.2006г. (удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 92/15.03.2006г. на СО –Район „Лозенец“).
Не е спорно между страните, а и по делото са ангажирани доказателства, от които се
установява, че семейното жилище на страните се намира в гр. София, ж.к. Лозенец, ул.
„Равнец“ № 11, ет. 3 и е собственост на страните в режим на СИО.
При изслушването му по реда на чл.15 от ЗЗДет. детето Кристина споделя, че към
момента на изслушването му живее с майка си, където се чувства по-добре. С баща си
поддържа постоянна връзка, всеки ден след училище минава през работата му и прекарва
известно време с него.
По делото е приет социален доклад от ДСП Лозенец. При изследването чрез
провеждане на срещи със страните и непълнолетното дете Кристина социалните работници
са констатирал, че в момента детето живее с майка си Кристина в семейното жилище.
Майката не ограничава контактите с бащата, които са ежедневни. Всеки ден детето
прекарвала около 1-2 часа в офиса на бащата, който бил близо до жилището на детето. И
двете страни са потвърдили пред социалните работници, че фактическата им раздяла е от
около две години и половина. Според бащата след влошаване на отношенията им той се
изнесъл от семейното жилище заедно с непълнолетната им дъщеря, която живяла заедно с
него около една година и два месеца. След като започнал връзка с друга жена дъщеря му
пожелала да се върне при майка си, където живее и в момента. Пред социалните работници
майката е потвърдила, че детето е живяло заедно с баща си в периода 28.04.2020г. до
02.03.2021г. , когато е ставала свидетел на неприятни сцени. Това според майката е накарало
детето да формира смесено и противоречиво чувство към бащата – от една страна била
много привързана към него, от друга била погнусена от грозните и неморални сцени на
които е присъствала. Пред социалните работници детето е споделило че се чувства добре
при майка си, където желае да продължи да живее. С баща си се вижда почни всеки ден и е
спокойно в неговата компания, чувствала се добре при него, само че и с двамата си родители
не споделяла и не разговаряла много. Най – близка била със сестра си. Препоръките на
социалните работници, че в интерес на детето е родителите е да поемат своите отговорности
и да постигнат споразумение относно упражняване на родителските права, възпитанието и
размерът на месечната издръжка. Според тях детето не трябва да бъде поставено в ситуация
в конфликт на лоялност към родителите си.
2
При така установените факти съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена
от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, тя следва да се прекрати без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за
вината, доколкото съпругата, която първоначално е поискала съдът да се произнесе по
въпроса за вината изрично в съдебно заседание е заявила, че не поддържа това си искане.
Искане за произнасяне по въпроса за вината съпругът не е заявил. По делото се установи, че
отчуждението между съпрузите е достигнало своята крайност след фактическата им раздяла
- съпрузите не поддържат общо домакинство, нямат общ бюджет, не контактуват по между
си, което допълнително е допринесло за разстройството на брачната връзка. Общността
между съпрузите е окончателно разрушена, липсва и минимална наличност на изискваното
от закона и морала съдържание за една нормална брачна връзка, а с преустановяването на
контактите между тях неповратимо е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност и
доверие. При така установените факти за отношенията между съдът извежда извода и за
непоправимост в отношенията между двамата. Бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание, поради което следва да бъде прекратена с развод.
Съгласно чл.49, ал.2 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото нито една от страните не е изявила желае съдът да се поизнася по въпроса за вината
(и двамата съпрузи в съдебно заседание оттеглят искането си за произнасяне по въпроса за
вината), поради което съдът не следва да се произнася относно вината за състоянието на
брачната връзка.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл.59, ал.2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Столична
Община, район Лозенец страните са родители на напълнолетната Кристина Г.ова П., родена
на 08.03.2006г. Страните не спорят относно предоставянето на родителските права по
отношение на това дете, което живее при майка си и същата желае да ги упражнява. От
значение за предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на
родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при
възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави
упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата,
техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му предложи
всеки от родителите. Извършвайки тази преценка и отчитайки наличието н съгласие между
родителите, това число и предвид данните по делото, че за детето основни грижи през
последните години е полагала майката, съдът намира, че на нея следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права. Съдът намира, че с предоставянето на родителските
права на майката интересите на детето ще бъдат максимално защитени, още повече, че от
данните по делото може да се направи извод, че последната притежава нужните родителски
качества за полагане на грижи и умение за възпитаване на деца. Съдът определя
непълнолетната Кристина П. да живее при майка си, която ще упражнява родителските
права, а и не са налице изключителни основания по чл.59, ал.7 СК за настаняването им при
други лица или роднини, или в специализирана институция.
При така предоставените родителски права на неотглеждащия родител - бащата
следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, така като го е поискал в
3
съдебно заседание, а именно същият да има право да вижда и взема детето при себе си
всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 19.00 часа в
неделя с преспиване, както и всеки ден след училище, при предварителна уговорка между
детето и родителите. Съдът намира, че следва да удовлетвори искането на детето Кристина
заявено при изслушването пред съда по реда на чл. 15 ЗЗДет, че би искала да има
възможност всеки ден след училище да се вижда с баща си.
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС №5/1970г., т.2, поради което е
очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за
издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл.142, ал.1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може
да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК); Възможностите на
родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата,
да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл.142, ал.1 СК-2009 г.),
но и за основанието на иска (арг. чл.140, ал.2 СК-2009 г., така-ППВС №5/1970 г., т.ІV).
Нуждите на малолетната Кристина П. са типични за дете на нейната възраст, доколкото по
делото не се събраха доказателства за допълнително необходими разходи за издръжката й.
От друга страна по делото останаха недоказани доходите на бащата, респ. неговите
възможности да заплаща издръжка, но същият заяви в съдебно заседание, че има готовност
да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв.,поради което съдът приема, че последният
следва да бъде осъден да заплаща на детето си издръжка в размер на 300 лв., ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на причина за
нейното прекратяване или изменяване. Или, исковата претенция по чл.143, ал.2 от СК се
явява основателна и доказана по размер за сумата от 300 лева, считано от завеждане на
исковата молба в съда, а в останалата й част и до пълният предявен размер от 1000 лева
месечно, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Предвид гореизложеното, в това
число и наличието на доказателства, че бащата е изпълнявал частично алиментните си
задължения за минало време, а именно за времето до м. март 2021г., когато страните не
спорят, че детето Кристина е живяло при него, като той е поемал всички разходи по
издръжката му бащата следва да бъде осъден да заплати на малолетната си дъщеря издръжка
за минало време, на основание чл.149 от СК, само за девет месеца в общ размер от 2700
лева, а в останалата част и до пълният предявен размер от 12 000 лева исковата претенция
по чл.149 от СК, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Съгласно разпоредбата на
чл.146, ал.1 от СК паричните издръжка се дължи ежемесечно, а при забава се дължи законна
лихва.
Страните в настоящото производство не претендират издръжка, поради което и
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
В настоящия случай претенция за ползване на семейното жилище е заявила само
жената, като по делото са налице данни, че семейното жилище на страните находящо се в
гр.София, ж.к. Лозенец, ул. “Равнец“ № 11, ет. 3, е придобито от страните по време на брака
им. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между
страните-елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато страните
имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и служебно да се произнесе
относно ползването на семейното жилище (чл.56, ал.1, изр.ІІ СК). Съгласно §1 СК Семейно
жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка по делото се установява, че мъжът е напуснал
жилището, в което е останал да живее жената с ненавършилите пълнолетие деца от брака,
поради което и с оглед предоставянето на родителските права върху децата на жената, на
последната следва да се предостави за ползване и семейното жилище.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
4
преди този брак”, респ. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно, поради което и
доколкото съгласно разпоредбата на чл.322 от ГПК съдът дължи и служебно произнасяне по
този въпрос, намира че следва да бъде уважена претенция на жената, за която се установи, че
е променила фамилното си име при сключване на брака, като бъде постановено след
прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си фамилно име –Ангелова.
По разноските:
Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. На страните те се
следват разноски, с оглед разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.ІІ от ГПК, а платената
първоначална държавна такса следва да остане в тежест на страна, която я е заплатила, на
основание чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК. Предвид изхода на делото всяка една от страните следва
да заплати по сметка на СРС всеки от тях по 25,00 лева-окончателна държавна такса при
решаване на делото по иска за развод по чл.6, т.2 от тарифата. Съпругът Г. П. следва да бъде
осъден да заплати държавна такса върху определите издръжки на децата в общ размер от
540 лева (4% от сбора на 36х300 +2700), на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.7
ГПК вр. чл.1 ТДТКССГПК.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак №
0542/18.07.1998г. на Столична община – район „Оборище“, между К. Х. П., ЕГН
**********, и Г. К. П., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето, родено по време
на брака КРИСТИНА Г.ОВА П., ЕГН ********** , на майката К. Х. П., ЕГН **********,
при която определя местоживеенето на детето, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г. К. П., ЕГН **********, с
детето КРИСТИНА Г.ОВА П., ЕГН ********** , както следва: бащата има право да вижда
и взема детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.00
часа в събота до 19.00 часа в неделя с преспиване, както и всеки ден след училище, при
предварителна уговорка между детето и родителите; всяка четна година - по време на
Пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната
година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 19.00ч. на последния ден;
всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми декември; от 10.00
часа на 29-ти декември на всяка нечетна година до 19.00ч. на последният ден на
Коледната ваканция на детето, определена от МОН за съответната нечетна година; всяка
нечетна година от 10.00ч. на Разпети петък до 19.00ч. на Светлия Понеделник, както и
един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, на
основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното си дете
КРИСТИНА Г.ОВА П., ЕГН ********** , действащо чрез неговата майка и законен
представител К. Х. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева,
считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл.
5
от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК., като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка до
пълния предявен размер от 1000 (хиляда) лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното си дете
КРИСТИНА Г.ОВА П., ЕГН ********** , действащо чрез неговата майка и законен
представител К. Х. П., ЕГН **********, на основание чл. 149 СК за период от девет
месеца преди депозиране на исковата молба в общ размер на 2700 лв., считано от датата на
влизане в сила на решението до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минал период до пълния предявен размер от 12000 лв. като
неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ на К. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, на основание чл.
56, ал. 1 от СК, ползването на семейното жилище с адрес гр. София, ж.к. Лозенец, ул.
„Равнец“ № 11, ет. 3, апартамент № 3.
ПОСТАНОВЯВА след развода К. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
Лозенец, ул. Равнец № 11, ет. 3, ап. 3 да възстанови предбрачното си фамилно име –
АНГЕЛОВА.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА К. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Лозенец, ул. Равнец №
11, ет. 3, ап. 3 да заплати по сметка на СРС 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при
решаване на делото по исковете за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Лозенец, ул. равнец №
11, ет. 3, ап. 3 да заплати по сметка на СРС 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при
решаване на делото по исковете за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и сумата 540
лева – държавна такса върху издръжката на детето, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл.
69, ал.1, т. 7 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по
делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6