Решение по дело №249/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 268
Дата: 23 май 2023 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20237170700249
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 268

 

   гр.Плевен, 23.05.2023 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                              ЧЛЕНОВЕ: 1. Ц. КЪНЕВА

                                                   2. ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административнонаказателно дело № 249 по описа за 2023 г. на Административен съд – Плевен и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 81/17.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 20224430202269 по описа за 2022 г., Районен съд – гр. Плевен е отменил наказателно постановление № РД-05-26/11.11.2022 г. на Директора на Регионална здравна инспекция Плевен, с което на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на доц.д-р С.В.М.,*** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции /по-долу Наредба №2/.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от д-р И.М., директор на РЗИ-Плевен, който счита така постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Възпроизвежда решението, като сочи, че са спазени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице е в АУАН и в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Твърди се, че нарушителят е представил писмено възражение срещу АУАН № АН-02-6/29.09.2022 г. с вх.№ АН-02-6-1/03.10.2022 г. в РЗИ Плевен, като твърденията във възражението потвърждават констатираното нарушение с АУАН. Твърди, че във възражението си срещу АУАН жалбоподателката излага, че е извършила определени уведомявания, но не е извършено уведомяване съгласно изискванията на чл.20, ал.2 от Наредба №2/2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции.Посоченото, че „Всички тези вътреболнични инфекции са установени в сроковете, посочени в Медицинския стандарт по профилактика и контрол по вътреболничните инфекции“ в АУАН и НП е с ясна проследимост от представените медицинските документи, както и че се касае за взрив на ВБИ. Изложено е ясно в същите, че на 25.05.2022 г. след направени микробиологични изследвания, са установени повече от два случая на вътреболнични инфекции, засегнали пациенти на Клиника по очни болести към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, претърпели операция в клиниката на 18.05.2022 г., което прави вероятна епидемиологичната връзка и което увеличение на ВБИ е необичайно. Моли да се отмени изцяло Решение № 81 от 17.02.2023 година, постановено по а.н.д. № 2269/2022 г. на Районен съд - Плевен, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, както и да се постановите друго такова, с което да потвърди Наказателно постановление №РД-05-26/11.11.2022 г. на директора на РЗИ - Плевен като правилно и законосъобразно. Претендира разноски направените в настоящото съдебно производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Към касационната жалба са приложени обяснение от доц. д-р С. М. - началник на Клиника по очни болести; заповед за заместване № РД-16-282/26.07.2022 г. и пълномощно на доц.д-р А.В. - зам.изпълнителен директор по ДЛД; график на лекари и медицински сестри от Клиника по очни болести за месец май 2022 г.; справки за микробиологично изследване на пациенти приети и оперирани на 18.05.2022 г. и с последваща хоспитализация в Клиника по очни болести; извадка от приемен журнал на Клиника по очни болести за 18.05.2022 г.; заверени копия на Истории на заболяването на пациенти от Клиника по очни болести - 17 бр.

Ответникът в дадения срок е представил писмен отговор на касационната жалба, чрез адв. Д., в който оспорва същата като неоснователна, като счита съдебното решение за правилно, и моли да бъде оставено в сила. Възразява срещу депозирането на нови доказателства пред касационната инстанция, доколкото касационния съд не е съд по фактите, и е забранено да прави нови фактически установявания. Моли да се остави в сила съдебното решение и да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът КАСАТОРЪТ ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – ПЛЕВЕН – редовно призован, се представлява от адв. В.с пълномощно по делото. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд – Плевен като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че решението на РС Плевен е постановено при нарушение на материалния закон. Моли да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното НП на директора на РЗИ – Плевен като правилно и законосъобразно, по доводите, подробно изложени в производството и в касационната жалба.

Ответникът С.В.М. –редовно призована, се представлява от адв. Д.. Моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Счита, че е съобразено с материалния и процесуалния закон, постановено след подробен и обстоен анализ на всички приложени по делото доказателства. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като РС неправилно е приложил материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че тези оплаквания са неоснователни.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел че във връзка с постъпила жалба в РЗИ-Плевен с вх. № 96-00-70/09.08.2022 г. и Заповед № РД-01-193/15.08.2022 г. на Директора на РЗИ – Плевен е извършена проверка на 16.08.2022 г. в Клиника по очни болести към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“.Проверката била за спазване на хигиеннопротивоепидемичния режим в клиниката, съчетана с микробиологичен контрол на дезинфекциите в обекта, химичен анализ на използваните дезинфекционни разтвори и регистрацията, съобщаването и отчет на ИСМО /инфекции, свързани с медицинското обслужване/, съответно взрив от ИСМО; с писмо вх.№ 96-00- 70-2/24.08.2022 г. в РЗИ - Плевен от Изпълнителния директор на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ е предоставена изискана медицинска документация, свързана с проверката. От извършено ретроспективно проучване по документи е установено, че след операция по повод на катаракта на 18.05.2022 г., 4 лица са рехоспитализирани с инфекция на окото в Клиника по очни болести към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, както следва: 20.05.2022 г. - 2 лица, видно от История на заболяването /ИЗ/ №№ 14149/2022 и 14526/2022; 14187/2022 и 14533/2022; 21.05.2022 г. - 1 лице, видно от ИЗ №№ 14169/2022 и 14555/2022; 23.05.2022 г. - 1 лице, видно от ИЗ №№ 14176/2022 и 14739/2022. Изяснено е, че едно лице, оперирано на 18.05.2022 г. по повод катаракта, пролежаващо в клиниката, било със симптоми на инфекция на следващия ден след операцията, видно от ИЗ № 14143/2022. При всички горепосочени лица е поставена диагноза ендофталмит, с изолиран причинител: Ps. aeruginosa. При повторната хоспитализация на първия опериран пациент е установено, че е с хронична инфекция на ухото; при него е изолиран същия причинител от очен секрет - микробиологично изследване №1695/26.05.2022 г. и от ушен секрет - №1716/27.05.2022 г. - ИЗ № 14739/2022. В тази връзка е преценено, че всички описани вътреболнични инфекции са установени в сроковете, посочени в Медицинския стандарт по профилактика и контрол по вътреболничните инфекции, III 7.1.3.A3, приет с Наредба №3/08.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции; отбелязано е, че случаите отговарят на критериите за ВБИ /вътреболнични инфекции/, посочени в медицински стандарт по превенция и контрол по вътреболничните инфекции, III 8.4.2. Н2, приет с Наредба №3/08.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции. Посочено е, че към 25.05.2022 г., след направени микробиологични изследвания, са установени повече от два случая на вътреболнични инфекции, засегнали пациенти на Клиника по очни болести към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, претърпели операция в клиниката на 18.05.2022 г., което прави вероятна епидемиологичната връзка и което увеличение на ВБИ е необичайно. На тази основа, направен е извод за наличие на епидемичен взрив от вътреболнична инфекция /чл.20, ал.1 от Наредба №2/2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции/, както и че доц. д-р С.В.М., в качеството на Началник на Клиника по очни болести към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, не е уведомила ръководителя на лечебното заведение и лицата по контрол на инфекциите в същото за наличието на епидемичен взрив от вътреболнична инфекция, като уведомяването е следвало да се извърши незабавно /до 26.05.2022 г./, поради което към 27.05.2022 г. е налице неизпълнение на задължението на доц. д-р М., в качеството на Началник на Клиника по очни болести към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, да извърши това уведомяване – нарушение по чл.20. ал.2 от Наредба №2/2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции.

Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №АН-02-06/29.09.2022 г., и въз основа на същия е било издадено наказателно постановление № РД-05-26/11.11.2022 г. на Директора на РЗИ-Плевен.

РС е приел, че Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление са съставени от компетентни длъжностни лица, като подробно е разгледал изложените в жалбата възражения за некомпетентност и ги е приел за неоснователни. Приел е, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е мотиви, че както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, липсва ясно, разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. Специфичен момент в тази връзка се явява сложността на фактическата обстановка, която условно може да се раздели на две части: от една страна, факти и обстоятелства, свързани с евентуалното наличие на т.нар. епидемичен взрив от вътреболнична инфекция, а от друга – факти и обстоятелства, свързани със следващите се от този взрив задължения и тяхното евентуално неизпълнение от страна на М., в качеството й на Началник на Клиника по очни болести при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД Плевен. Посочено е, че е извършена операция по повод на катаракта на 18.05.2022г., при което четири лица са впоследствие рехоспитализирани, а едно – пролежавало в Клиника по очни болести, било със симптоми на инфекция, на следващия ден след операцията. Никой от твърдяните пациенти обаче не е с посочена самоличност, а наред с това са цитирани редица ИЗ, които дори не са представени в заверен препис, към съставения АУАН. По този начин, изложени са редица твърдения във връзка с хоспитализация, рехоспитализация, пролежаване, симптоми, диагноза ендофталмит с определен причинител, без каквато и да било документална опора или възможност да бъде проследена документалната им обоснованост. На второ място, сочи се, че „Всички тези вътреболнични инфекции са установени в сроковете, посочени в Медицинския стандарт по профилактика и контрол по вътреболничните инфекции, III 7.1.3.A3, приет с Наредба №3/08.05.2013г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции. Случаите отговарят на критериите за ВБИ /вътреболнични инфекции/, посочени в медицински стандарт по превенция и контрол по вътреболничните инфекции, III 8.4.2. Н2, приет с Наредба №3/08.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции“. Видно е, че априорно се приема, че изброените пет случая на ендофталмит представляват именно вътреболнични инфекции. Подобна априорност обаче, е недопустима. Съобразно чл.4, ал.1 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г., „Вътреболнични инфекции са: 1. инфекциите, придобити от пациент, във връзка с медицинско обслужване, по повод на друго заболяване; 2. инфекциите, придобити от медицински или друг персонал на лечебното заведение, във връзка с обслужването на пациентите.“. Законодателят регламентира две групи инфекции, които от гледна точка на обективното право, покриват изискванията за вътреболнична инфекция /ВБИ/. В този смисъл, още веднъж проличава непълноценността на предложеното от актосъставителя и възприето от административнонаказващия орган описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, тъй като не само липсват достатъчно подробни данни за всеки от пациентите с непосочена самоличност, но и липсват сочените в АУАН/НП документи /ИЗ/, на чиято основа се правят някакви изводи в посока на ВБИ. Без съмнение, наличието на ВБИ не се предполага, а следва да установи по достатъчно обоснован начин посредством изискванията на чл.4, ал.1, т.1 или на чл.4, ал.1, т.2 от Наредбата. Неясно е обаче въз основа на коя от двете възможни хипотези се твърди, че оперираните на 18.05.2022 г. пет лица са получили ВБИ, за да може да се прецени дали действително се касае за ВБИ, а едва след това - дали се касае за епидемичен взрив от ВБИ. Наред с това, актосъставителят и административнонаказващия орган, в горния цитат се позовават на „…сроковете, посочени в Медицинския стандарт по профилактика и контрол по вътреболничните инфекции, III 7.1.3.A3“. Съдържанието на тази разпоредба от Медицинския стандарт гласи: „7.1.3. A3 Инфекция на органи и телесни кухини в областта на операцията 7.1.3.1. Инфекция в рамките на 30 дни след операцията (до 1 година, ако е поставен имплант in situ) и 7.1.3.2. е вероятно инфекцията да е във връзка с операцията и 7.1.3.3. инфекцията засяга органи или телесни кухини, отваряни или манипулирани по време на операцията, и 7.1.3.4. отговаря на поне един от следните критерии: 7.1.3.4.1. Налице е гнойна секреция от дренаж, който има достъп до органа или телесната кухина в областта на операцията. 7.1.3.4.2. Културелно доказани причинители от асептично взет раневи секрет или тъкан от орган, респ. телесната кухина в областта на операцията. 7.1.3.4.3. Абсцес или друг признак за инфекция на органа, респ. на телесната кухина в областта на операцията, са видни при клиничен преглед, по време на повторна операция, при хистопатологично или радиологично изследване.“ Очевидно е, че пълното съдържание на сочената от страна на актосъставителя/административнонаказващия орган разпоредба от Медицинския стандарт, не касае единствено „сроковете“, а съдържа и редица други изисквания и условности. Поставя се въпроса – дали актосъставителят/административнонаказващият орган са имали предвид единствено, че се касае за срок от 30 дни след операцията или наред с това, са визирали и всички други изисквания на т. 7.1.3. A3 от раздел ІІІ. Този въпрос обаче няма подразбиращ се отговор, а както е добре известно, жалбоподателят не е длъжен да знае или предполага волята на административнонаказващия орган, включително – какво нарушение, с какви обективни признаци му се вменява във вина. Сочи се, че споменатите вече схематично описани медицински казуси /случаи/ на пет пациента, „…отговарят на критериите за ВБИ /вътреболнични инфекции/, посочени в медицински стандарт по превенция и контрол по вътреболничните инфекции, III 8.4.2. Н2…“. Следва да бъде отбелязано, че Същата разпоредба, на свой ред, гласи: „8.4.2. H2 Други инфекции на окото Следва да отговарят на един от следните критерии: 8.4.2.1. Културелно доказани причинители в предната или задната очна камера или от течността на стъкленото тяло; 8.4.2.2. Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.4.2. 2.1. болки в окото, нарушение в зрението или хипопион и 8.4.2.2.2. най-малко един от следните критерии: 8.4.2.2.2.1. Диагноза на лекаря; 8.4.2.2.2.2. Положителен тест за антиген в кръвта; 8.4.2.2.2.3. Доказване на причинители в хемокултура.“ Законодателят е посочил редица изисквания и условности при дефинирането на инфекцията, които следва да са налице кумулативно или алтернативно. На базата на тези изисквания, още веднъж проличава непълноценността на предложеното от актосъставителя и възприето от административнонаказващия орган описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. Така, за никой от петте пациенти не е ясно, последователно, подробно описано, в т.ч. дали е налице културелно доказан причинител в предната или задната очна камера или от течността на стъкленото тяло, болки в окото, нарушение в зрението или хипопион и диагноза на лекаря, положителен тест за антиген в кръвта или доказване на причинители в хемокултура. От своя страна, именно въз основа на конкретика, основана на тези изисквания, би могло да се изведе, че се касае за ВБИ, а оттук – евентуално и за епидемичен взрив от ВБИ. В съответствие с изложеното дотук РС е намерил, че както съставеният АУАН, така и издаденото НП не съдържат ясно, точно, подробно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, като по този начин е ограничено правото на защита на жалбоподателя, в т.ч. – да научи за какво нарушение, въз основа на кои факти и обстоятелства, е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, които обуславят незаконосъобразността на издаденото Наказателно постановление, което е отменено, без да бъде разглеждан по същество правния спор.

По наведените касационни основания съдът съобразява следното:

Обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат, но не по изложените мотиви.

Съгласно чл.20, ал.2 от Наредба №2, При епидемичен взрив от ВБИ началникът на съответното отделение незабавно уведомява ръководителя на лечебното заведение и лицата по чл. 10, ал. 1, които от своя страна уведомяват РИОКОЗ. Видно от посочената разпоредба, задължението за уведомяване тежи върху началника на съответното отделение. Отделенията в лечебните заведения са техни структурни звена съгласно Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Съгласно чл.57, ал.1 от ЗЛЗ, Лечебното заведение за болнична помощ се състои от: клиники и/или отделения с легла, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, отделения без легла, болнична аптека, консултативни кабинети, звена за административни, стопански и обслужващи дейности. Съгласно чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗЛЗ, Клиниката е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от хабилитирано лице - лекар, съответно лекар по дентална медицина, в която се извършва диагностично-лечебна дейност и се провежда обучение на студенти и/или обучение на специализанти и/или продължителна квалификация. (2) В клиниката могат да се откриват отделения, когато това е предвидено в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЛЗ, Отделението е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната медицинска специалност, в която се извършва диагностично-лечебна дейност. В отделението може да се провежда следдипломно обучение на специализанти или продължителна квалификация.

От така цитираните правни норми е видно, че клиниката и отделението са различни структурни звена в лечебните заведения /ЛЗ/, в които се извършват определени от ЗЛЗ дейности. Дори когато в клиниката не са разкрити отделения, същата не може да се приравни на отделение по смисъла на закона. По тази причина началникът на клиниката не може да бъде подведен под отговорност за неспазване на изискванията на чл.20, ал.2 от Наредба №2, доколкото същата възлага задължение само на началника на отделение. Това задължение не е възложено на началника на клиника, поради което същият не може да бъде подведен под отговорност за неспазването му.

Следва да се посочи, че в Наредба №2 има задължения, възложени както на началника на клиника, така и на началника на отделение – например чл.19, ал.1 от същата сочи: „За всеки случай на инфекция, съмнителна за ВБИ, началникът на отделението (клиниката) незабавно уведомява лекаря (специалиста) по контрол на инфекциите …“. За ответника по касация обаче няма данни по делото да е привлечен към отговорност за нарушение на тази разпоредба. Също чл.16, ал.3: „При случай на ВБИ началникът на отделението (клиниката) съвместно с лицата по чл. 10, ал. 1 назначават мерки за ограничаване разпространението на ВБИ у пациентите и персонала едновременно с диагностично-лечебните мероприятия.“

Когато едно задължение е вменено на точно определено лице – началника на отделение, не може да се приеме, че същото е вменено и на друго лице, а именно началника на клиника.

Дори да се приеме, че Наредба №2 е непълна, съгласно чл.46, ал.2 и ал.3 от Закона за нормативните актове: „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. (3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.“ Дори ако авторът на нормативния акт не е уредил въпроса кой следва да извърши уведомяването, когато в клиниката няма отделения, не може да се приеме, че това задължение тежи върху началника на клиниката, и същият носи административнонаказателна отговорност при липса на уведомяване. Освен това следва да се посочи, че по делото няма доказателства, че в клиниката няма отделения. Анотирана съдебна практика

По отношение на твърденията в касационната жалба, че решението е в противоречие с материалния закон, доколкото при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, настоящият съд намира, че същите разпоредби са спазени. Вярно е, че наказващия орган не е изпратил посочените в АУАН и в НП ИЗ, когато РС е изискал с разпореждане №2627/10.12.2022 г. „всички други материали, които биха способствали за правилното изясняване на случая“ /л.9 от делото на РС/. Доколкото обаче съответните ИЗ са цитирани в АУАН и в НП, РС е следвало да ги изиска изрично, което не е направил, в нарушение на задължението си за служебно събиране на доказателства. Освен това, ако е имал затруднения да установи дали са били налице вътреболнични инфекции, е могъл да назначи съдебно медицинска експертиза, която да отговори на този въпрос, като изследва цитираните ИЗ. Същата експертиза би могла да посочи дали са налице инфекции и техните характеристики, като с оглед на последните РС и сам е могъл да направи преценка дали попадат в посочените в АУАН и НП разпоредби на медицинския стандарт.

Доколкото обаче привлеченото към отговорност лице не е административно наказателно отговорно по чл.20, ал.2 от Наредба №2, е безпредметно да се връща делото на РС за установяване на фактите и назначаване на експертиза, и решението му следва да се остави в сила.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и следва да бъде оставено в сила.

Въпреки благоприятния за ответника по касация изход на делото, не е основателна неговата претенцията за разноски, доколкото такива не са доказани. На л.7 от делото пред РС е приобщено адвокатско пълномощно на адв. Д., като същото е до приключване на производството пред настоящия съд. В него обаче не е посочена уговорена и заплатена сума. Такава не е посочена и впоследствие, нито са представени доказателства за заплащането на сума за адвокатско възнаграждение. По тази причина искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, чл.63в и чл.63д от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/17.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 20224430202269 по описа за 2022 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                                                                                            

  

               

                     2. /П/