РЕШЕНИЕ
№ 19174
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110108381 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (фирма) против Р. Д. Н. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
912,17 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), аб.№ 301988, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 136,04 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2021 г. до 20.09.2023 г., сумата в размер на 30,91 лева, представляваща незаплатена
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,80
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
31830/25.10.2023 г. по ч. гр. д. № 54830/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
1
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. В
подадения отговор са изложени твърдения, че между страните по спора не е налице валидно
облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия, тъй
като ответникът не притежава качеството „вещен ползвател“ на имота. Страната поддържа,
че при учредено вещно право на ползване именно вещният ползвател притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“, а не т. нар. „гол собственик“. На следващо място
ответникът намира, че не е поставен в забава, поради което не дължи претендираното
обезщетение за забава. В подадения отговор са изложени доводи, че трето лице предоставя
услуга „дялово разпределение на топлинна енергия“, поради което ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира заплащане на стойността на сочената услуга.
При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години. С отговора не са
оспорени поддържаните от ищеца твърдения касателно извършената доставка на топлинна
енергия до процесния имот и размера на начислените суми, поради което е направено искане
да не бъде допускано изслушване на съдебни експертизи за установяване на безспорни по
делото обстоятелства. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да
бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените по делото съдебни
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване, че в процесния
период описаният в исковата молба недвижим имот е бил топлофициран, като стойността на
доставената до имота топлинна енергия, цената на предоставената услуга дялово
разпределение и начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва възлизат на
посочените от ищеца суми. Спорният по делото въпрос е дали ответникът е притежавал
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
2
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разясненията дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК при учредено право на вещно ползване върху
топлоснабден имот вещният ползвател, а не собственика, дължи цената на доставената
топлинна енергия.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно
облигационно правоотношение между страните по спора е представен договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в нот. акт № 139, том I, нот. дело № 129/2015г. по описа на
нотариус Н.В, по силата на който Р.М.С в качеството на собственик на 4/6 ид.ч., Й.М Н. в
качеството на собственик на 1/6 ид.ч. и Б.М.А в качеството на собственик на 1/6 ид.д. са
дарили на Р. Д. Н. правото на собственост върху процесния недвижим имот, като на
дарителя Й.М Н. е учредено вещно право на ползване върху вещта. Видно от представено по
делото извлечение от акт за смърт вещният ползвател Й.М Н. е починала на 06.11.2020 г. От
изложеното и при съобразяване на задължителните разяснения дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК следва, че за периода от 01.05.2020 г. до
06.11.2020 г. ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявената
искова претенция доколкото вещният ползвател дължи цената на доставената топлинна
енергия, респ. доколкото на основание чл. 59, ал. 1 ЗС със смъртта на вещния ползвател
правото на ползване е погасено собственикът дължи стойността на предоставената услуга за
периода от 06.11.2020 г. до 30.04.2022 г.
От представеното по делото съобщение към фактура № 10140277897/31.07.2021г. се
установява, че непогасеното задължение за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г. след извършено изравняване и приспадане на платени суми по прогнозни фактури възлиза
на 266,63 лева, а от представеното по делото съобщение към фактура №
**********/31.07.2022 г. се установява, че непогасеното задължение за отоплителен сезон от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. след извършено изравняване възлиза на 668,35 лева. Предвид
изложеното съдът по реда на чл. 162 ГПК намира, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 789,78 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
периода от 06.11.2020 г. до 30.04.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от
912,17 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 06.11.2020 г. исковата претенция се явява
неоснователна.
При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер за периода от
06.11.2020 г. до 30.04.2022 г., следва да бъде разгледано своевременно заявеното от
ответника възражение за погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 04.10.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (фирма) са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
3
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Вземането за
първият месец от периода, за който ответникът притежава качеството потребител на
топлинна енергия след погасяване на вещното право на ползване върху процесния имот –
месец ноември 2020 г. е станало изискуемо на 15.01.2021 г., т.е. преди по-малко от три
години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (ФИРМА) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от (ФИРМА) документи – отчети и изравнителни сметки
се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден
и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния
период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 30,91
лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението
съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в
който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на
СГС. Доколкото ответникът е материално правно легитимиран да отговаря за задълженията
за имота възникнали след 06.11.2020 г. претенцията за стойността на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, определена по реда на чл. 162 ГПК, се явява
основателна за сумата в размер на 26,27 лева, като за разликата до пълния предявен размер
от 30,91 лева и за периода от 01.08.2020 г. до 06.11.2020 г. следва да бъде отхвърлена.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл.
114, ал. 2 ЗЗД/, т.е. давността относно вземането за месец ноември 2020 г. е станало
изискуемо на 01.12.2020 г., т.е. преди по-малко от три години преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
4
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че (фирма) не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет,
доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, Решение от 29.06.2022
г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа
на СГС и др.
За частта от исковата претенция за незаплатена цена на доставена топлинна енергия,
която се явява неоснователна, ответникът не дължи и обезщетение за забава. Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД върху
главницата от 789,78 лева за периода от 15.09.2021 г. до 20.09.2023 г. е основателен за сумата
в размер на 109,93 лева, като размерът е определен чрез електронен калкулатор за законна
лихва, а исковата претенция за разликата до пълния предявения размер от 136,04 лева следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от предявените искове. Общо направените в заповедното
производство разноски възлизат на Направените от дружеството разноски възлизат на
сумата общо в размер на 75 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна
такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По
съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 63,95 лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 125 лева, от които сумата в размер на 25 лева довнесена държавна
такса за разглеждане на спора и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност
на уважената част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да
заплати сумата в размер на 106,58 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция. . Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в
случаите на оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по
ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
5
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с
който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи
се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В случая повдигнатия спор няма правна или
фактическа сложност, депозирания отговор на искова молба е бланкетен и процесуалният
представител на ответника се е явил в едно открито съдебно заседание. Предвид изложеното
при съобразяване на цената на исковата претенция адвокатското възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ следва да бъде определено в размер на 300 лева, като
по съразмерност в тежест на ищеца следва да бъде възложено да заплати 44,18 лева.
Съгласно разясненията дадени с Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. №
3074/2018 г. на ВКС, I ТО, законът освобождава длъжника от задължение да мотивира
депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение, респ. законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на
кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право, поради което и на длъжника не се следват разноски за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (фирма), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), срещу Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.
(АДРЕС), обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 789,78 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
6
(АДРЕС), аб.№ 301988, за периода от 06.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.10.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 109,93 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 20.09.2023 г. и сумата в размер на 26,27 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
06.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.10.2023 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 31830/25.10.2023 г. по ч. гр.
д. № 54830/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
заявен размер от 912,17 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 06.11.2020 г., предявеният иск за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 136,04 лева и предявеният иск за
сумата в размер на 6,80 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.(АДРЕС), да заплати на (фирма), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 63,95 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на (фирма), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 106,58 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на С. К. с адрес на кантората в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.
38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 44, 18 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ответника Р. Д. Н.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), със седалище и адрес на
управление в гр.(АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца (фирма),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 54830/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен
акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7