№ 1181
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502904 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1842 от 6 март 2020г. по гр. д. № 6930/2018г., поправено
с решение № 3510 от 15 юни 2020г., Софийски градски съд, І ГО, 9 състав е
осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) да заплати на А. Д. К. ЕГН **********, сумата 35 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК, за
извършването на което е бил признат за невинен и оправдан с вляла в сила
присъда на 17.07.2015г. по НОХД № 7/2014г., ведно със законната лихва от
17.07.2015г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски
в размер на 1 571 лв., като отхвърлил предявения иск за разликата над
присъдената сума до предявения размер от 50 000 лева.
А. Д. К. е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. №
6930/2018г. на СГС, ГО, 9 състав в неговата отхвърлителна част – до
претендирания размер на обезщетението от 50 000 лв. С доводи,
концентрирани върху нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението и
1
уважаване на иска изцяло.
Прокуратурата на РБ също е подала жалба срещу решението на
първоинстанционния съд. С доводи, че присъденото обезщетение е
прекомерно с оглед търпените вреди, се иска „намаляване“ на размера на
обезщетението след отмяна на обжалваното решение. С този петитум на
въззивната жалба на ПРБ, с определение № 445 /11.06.2021г. по ч. гр. д. №
2085/2021г. на ВКС, IV ГО, е прието, че е формулирано редовно (допустимо)
искане към въззивния съд. В съдебно заседание пред въззивния съд този
жалбоподател е уточнил, че обезщетението, което счита за справедливо,
възлиза на 5 000 лв.
А. Д. К. е оспорил въззивната жалба на ответника.
За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение, в това число от задържане под
стража за около 3 месеца, в размер на 35 000 лв., първоинстанционният съд е
приел, че от образуваното срещу ищеца наказателно производство за
престъпление по повод службата му, приключило с оправдателна присъда,
ищецът, работил като служител на МВР, е претърпял не само обичайните при
несправедливо обвинение неимуществени вреди, но и такива по-големи от
обичайните, изразяващи се във вреди от извършеното претърсване в дома му
в тъмната част на денонощието в присъствието на семейството му,
продължило в службата му; вреди по повод медийната разгласа на
обвинението, от отстраняването му от служба и образуването на
дисциплинарно производство, не на последно място съдът е приел, че ищецът
е търпял вреди и от престоя си в ареста за 87 дни, през които той е бил лишен
и от възможността да се грижи за близките си, и през които се е променило
физическото му състояние.
Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269
ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на
обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от рещаващата си
дейност счита същото за частично неправилно в обжалвана осъдителна част,
по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ПРБ. Ищецът претендира заплащане на
2
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, както и за
задържане под стража за периода 04.12.2012г. – 01.03.2013г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил иска
с правоизключващи спорното право възражения, че не са настъпили
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Отделно от това е възразил, че
наказателната репресия е била с „много нисък интензитет“ и, че ищецът
твърди, че са търпени вреди не само от действия на прокуратурата, в това
число тези, свързани с отстраняването му от длъжност и с разпространението
на информация за обвинението в средствата за масово осведомяване.
В жалбата на ищеца се съдържат оплаквания, че съдът не е съобразил,
че той е оказал съдействие на разследващите; че кредитите,по които е страна,
не са били обслужвани докато е бил в ареста, отказано му е посещение на
нотариус за заверка на пълномощно и за да не бъдат обявени за предсрочно
изискуеми майката на живущата с него на съпружески начала е продала на
безценица свои имоти, от което той е изпитал неудобство; че състоянието на
сина му, с вродено заболяване, се е влошило поради това,че не е имало кой да
придружава детето за рехабилитация; не е отчетено, че е бил награждаван за
работата си в МВР, индиция за качеството на работата му била извършената
инвентаризация и становището на дисциплинарната комисия, която, въпреки
наказателното производство, водено срещу него, е приела, че не е извършил
нарушения, като в тази връзка поддържа, че ПРБ е имала основание да
прекрати производството срещу него още в началото на производството, но
вместо това е внесла обвинителен акт. Обобщил е, че е изпитвал срам,
неудобство, бил е в изолация от колегите си, което го е мотивирало да
напусне работата си на оръжейник.
В жалбата на ответника се съдържат оплаквания, че съдът неправилно
е уважил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
размера от 35 000 лв. въз основа на показанията на заинтересовано от изхода
на делото лице и неконкретизирани откъм факти показания и на двамата
свидетели, като по същество се поддържа, че съдът е направил едностранчив
анализ на доказателствата в полза на ищеца, не е съобразил интензитета на
наказателното преследване и небосновано, без по делото да са доказани вреди
над обичайните, е определил размера на дължимото обезщетение. В съдебно
3
заседание пред въззивния съд сочи, както се отбеляза, че евентуално
справедливият размер на обезщетението би бил 5 000 лв.
По хода на наказателното производство, документи от което са приети
като доказателства по делото, не е формиран спор в първоинстанционното
производство. Въз основа на приетото за установено за извършените
действия в рамките на наказателното производство, срещу което няма
оплаквания, и въззивният съд следва да приложи закона като изходи от
следните фактически положения:
Ищецът е бил служител в системата на МВР, като в периода от 2001г.
до 2004 г. е бил награждаван многократно.
На 04.12.2012г. е извършено претърсване в обитаваното от ищеца
жилище по образувано досъдебно производство (ДП) в специализираната
прокуратура (СпНП), започнало в 21:10 ч. и завършило в 00:20 ч. на
05.12.2012г. След това са претърсени и два леки автомобила, както и работни
помещения в сградата на 06 РУП-СДВР. Действията са били разрешени от
съда и са приключили в 03 ч. на 05.12.2012г. С постановления от 05.12.2012г.
ищецът е бил привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 49/2012г. по
описа на СпП за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр.
ал.1 НК, предявено му е обвинението, извършен му е разпит като обвинеям, и
е задържан под стража заедно с другите обвиняеми за срок от 72 часа. По
НЧД № 2018/2012г. по описа на СпНС на 08.12.2012г. на ищеца, по ДП №
49/2012г., е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
потвърдена от АСпНС на 14.12.2012г. по ВНЧД № 256/2012г.; мярката е
изменена на 25.02.2013 г. по НЧД № 327/2013 г. на СпНС в „подписка“.
Ищецът е бил освободен от ареста на 01.03.2013г. – съгласно справка от
ГДИН – МВР – ОДИН – София.
На 10.12.2012г. срещу ищеца, по повод задържането му и
привличането му като обвиняем, е било образувано дисциплинарно
производство, прекратено със заповед от 12.04.2013г. на директора на СДВР,
поради липса на доказателства за извършено нарушение на служебната
дисциплина. В периода м.декември 2012г. – м. април 2013г. ищецът е бил
отстранен от длъжност.
На 11.12.2012г. защитникът на ищеца е поискал от СпП извършване на
изброени действия по събиране на доказателства по ДП с цел установяване
4
липсата на съпричастност към повдигнатото му обвинение. На 03.01.2013г.
защитникът на ищеца е поискал и при него да бъде допуснат нотариус за
заверка на пълномощно за извършване на действия и във връзка с сключени
от него договори за услуги и за кредит. С постановление от 07.01.2013г. на
прокурор от СпП, жалбата срещу което е била оставена без уважение,
молбата е оставена без уважение.
На 05.11.2013г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК. На 13.11.2013г.
постановлението му е предявено и е разпитан в качеството на обвиняем, а на
18.11.2013г. му е предявено разследването.
По внесения в съда обвинителен акт от 08.01.2014 г. е образувано
НОХД № 7/2014 г. на СпНС и с постановена на 14.10.2014г., влязла в сила на
07.08.2015г., присъда ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за участие в организирана престъпна група,
създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 339, ал. 1 – 4
НК с участие на длъжностни лица, извършено в качеството му на старши
технически сътрудник (оръжейник) в група администрация – РУ към 6 РУП -
СДВР – МВР, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК;
отменена е и мярката му за неотклонение „подписка“. Оправдателната
присъда е била протестирана и с решение от 17.07.2015г. по ВНОХД №
6/2015г. на АСпНС присъдата е потвърдена.
От изложеното по-горе се налага извода, че ДП е продължило малко
повече от 1 година, а съдебното производство – малко над година и половина.
От приложените статии от интернет, публикувани в електронни
издания на в.Труд и в. 24 часа, е установено, че в тях са отразени
обстоятелства във връзка с процесното обвинение, като е цитирано името на
ищеца, длъжността му и местоработата му.
Със заповед на директора на СДВР № 513з – 5707/28.07.2016г.
служебното правоотношение на А.К. като водач на оперативен автомобил
към 3 РУП - СДВР е прекратено по негово желание. След това той е започнал
работа в Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието.
Не се спори, че ищецът е баща на две деца – С. и И., родени през 2005г.
и 2010г., удостоверено и в съответните удостоверения за раждане. Синът му е
диагностициран с шизенцефалия – вродена мозъчна малформация, свързана с
5
разстройство в развитието на двигателната функция – така амбулаторни
листове, а и ЕР на ТЕЛК, в които е прието, че детето се нуждае от чужда
помощ и е препоръчана системна двигателна и психо-социална
рехабилитация.
От показанията на св. Киричков, работил като „домакин“ в 6 РУ на
СДВР, е установено, че ищецът е бил притеснен заради колеги и приятели от
обвинението и задържането си, по време на което той бил воден с белезници в
РУ за ревизия на предоставеното му имущество; наказателното дело му се
отразило зле на психиката – той рухнал, а преди това бил весел човек.
Променило се и отношението на колегите му към него. В ареста, където го
посетил и свидетелят, той отслабнал, започнали да му падат зъби. Когато бил
възстановен на работа изпитвал неудобство от колегите си, които имали и
друго отношение към него, което го мотивирало да си търси друга работа,
отишъл да работи като „шофьор“.
Св. Велкова, с която ищецът е в дългогодишно фактическо съпружеско
съжителство и имат две деца, е разказала в показанията си, подлежащи на
преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК, че А. бил
изключително стресиран след случилото се с него, бил в шок, както и
близките му, приятели на семейството се отдръпнали; в ареста отслабнал
драстично, зъбите му били в тежко състояние, побелял, като тя илюстрира
това свое наблюдение с нещо, което е „виждала само по филмите“.
Задържането му не променило нейното отношение към мъжа й, тя му вярвала,
но й било трудно да обясни на дъщеря им, с която имал силна връзка, защо
баща й отсъства 3 месеца, тя не разбрала и какво става. По време на
претърсването в дома им, което било шокиращо, свидетелката прехвърляла
децата от стая в стая, за да не разберат случващото се. След възстановяването
си на работа ищецът не искал да работи повече с оръжие, а в системата на
МВР работил от 1995г. Преди задържането си полагал редовно грижи за
болното им дете, което водил на рехабилитация; рехабилитацията била
преустановена за известно време, тъй като нямало кой да води детето, докато
баща му бил в ареста. А. приел много тежко, че е несправедливо обвинен и,
че не може да бъде със семейството и децата си. Свидетелката твърди, че
поради липса на пълномощно не можела да предоговори условията на договор
за кредит, по който той бил кредитополучател и за да изплаща кредита
родителите й следвало да продадат земеделска земя за около 3 000 лв.
6
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 7 и чл. 4
ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните органи на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда, - отговаря и дължи обезщетение за всички
причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от образувано наказателно производство от
следния незаконен акт – обвинение в извършване на престъпление, ако ако
лицето бъде оправдано, - независимо от това дали вредите са причинени
виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или
служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж. и
разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д.
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда). Следователно
едно от основанията за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2
ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на
престъпление по Наказателния кодекс и е било оправдано. Без значение е
дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното
производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното
отношение е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези
обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания
за отпадане или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление
се явява незаконно винаги, щом има акт, от който се установява, че
предприетите срещу съответно лице действия са били неоснователни и се
констатира незаконосъобразността на обвинението на посочените в чл. 2, ал.
1, т. 3 основания. В този смисъл без значение за обективната отговорност е
това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата
са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Въз основа на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не
може да се признаят определени действия на прокуратурата за основателни и
да изключи нейната отговорност за тях. Законът не е предвидил като
изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото
обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и
отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички
7
законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните
до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя.
Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за
вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при
наличието само на посочените в законовата разпоредба предпоставки – в
случая повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
оправдаването му.
Във връзка с изложеното и въззивният съд приема за установено по
делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган - обвинение в
извършване на престъпление, по което ищецът е бил оправдан. Отговорността
на осъдения от първоинстанционния съд ответник ПРБ се извлича от
упражнените правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху
разследването, вкл. съставянето на обвинителен акт за предаване на
обвиняемия на съд и от задължението на прокуратурата да доказва
виновността на привлечените към наказателна отговорност лица, съотв. от
постановяването на акт на съда, с който е установена незаконосъобразността
на обвинението. Както се посочи, в съдебно заседание пред въззивния съд
ответникът - жалбоподател поддържа, че евентуално справедливото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 5 000 лв., поради което, след
като прие, че искът, предмет на разглеждане, е установен по основание,
въззивният съд, във връзка с доводите в двете въззивни жалби, следва да
разгледа и въпроса какъв е размерът на дължимото обезщетение над сумата от
5 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 50 000 лв. ПРБ като
жалбоподател изтъква, че присъденият размер на обезщетението е и завишен.
Размерът на дължимото обезщетение, определен от първоинстанционния съд,
се оспорва и от ищеца – жалбоподател, който от своя страна го счита за
занижен. Въззивният съд приема при съвкупния анализ на доказателствата, в
това число на гласните доказателства - основен източник на информация за
неблагоприятните последици, за които ищецът търси компенсация чрез
парично обезщетение, и които последици имат обективно проявление, - че в
резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на ищеца е
било засегнато, в т. ч., с оглед обичайните вреди, търпени от процесния
незаконен акт, същият е изпитвал притеснение и страх, че ще бъде
несправедливо осъден, уронени са били честта и достойнството му, което
също е закономерна (обичайна) последица от повдигането на обвинението.
8
Обвинението, свързано с нарушение на служебните му задължения, се е
отразило негативно и на професионалната му реализация, която до
повдигането на обвинението следва да се приеме за безупречна (налице са
данни само за поощрения) доколкото е станало и повод за образуване на
дисциплинарно производство и за отстраняване от работа поради
образуваното ДП, привличането му като обвиняем и задържането му.
Негативни последици в професионален план и допълнително неудобство
ищецът е продължавал да търпи и след възстановяването си на работа,
доколкото това е станало при висящо наказателно производство. За да
определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобрази и, че обвиняемият е бил задържан под стража за около 3 месеца, а
впоследствие му е определена мярка за неотклонение „подписка”, както и че
за престъплението, за което като длъжностно лице – оръжейник към РУП му е
било повдигнато обвинение се предвижда наказание свобода от три до десет
години (т.е. касае се за тежко престъпление – чл. 93, т. 7 НК). Поначало при
незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин
правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това
води до увреждане и настъпване на вреди - неблагоприятно отражение върху
психиката на човек от положението на несигурност в течение на
наказателното производство, - които са пряка и непосредствена последица от
това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно
изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се
дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52
ЗЗД). За да определи по справедливост размера на обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо на ищеца (чл. 52 ЗЗД), въззивният съд
съобрази в случая и, че той е привлечен като обвиняем през м.12.2012г., а
наказателното производство е продължило до м.08.2015г., т. е.
неправомерното наказателно преследване е продължило малко повече от 2
години и половина, когато ищецът е бил в активна възраст за лично и
социално развитие (от 38 до 41 годишна възраст). За доказаните
неблагоприятни последици от процесния незаконен акт дължимият размер на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, който не е бил осъждан, а е
обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, свързано със
задълженията му по служба, въззивният съд определя на 25 000 лв., определен
по критериите на чл. 52 ЗЗД. За определянето на това обезщетение въззивният
9
съд отчете и, че повдигането на конкретното обвинение, свързано със
служебни задължения на ищеца и задържането му под стража, прави
претърпените от ищеца неимуществени вреди по-значителни, тъй като те се
утежняват допълнително от обстоятелството, че той е работил в
правоохранителните органи, което злепоставя авторитета и професионалното
му достойнство. Съдът съобрази в тази връзка и извършените действия по
претърсване и изземване в тъмната част на денонощието и в дома на ищеца в
присъствието на семейството му, което в значителна степен допълнително го
е унизило и злепоставило. По-сериозно нарушаване на честта, достойнството
и професионалното му име е причинило и воденето с белезници на работното
на място за участие в ревизия на предоставеното му имущество. На
обвинението е дадена и гласност, без значение дали ответникът първоначално
е разпространил информацията, тъй като обективно поради повдигнатото му
обвинение е накърнено доброто име на ищеца пред неопределен кръг от хора,
като в печатните материали за него е посочено освен името и длъжността му.
Образуването на наказателното производство и привличането на ищеца като
обвиняем, на което е дадена и гласност, е имало негативно отражение и в
социален план за ищеца, предвид установеното от гласните доказателства
отдръпване на близки и колеги. Въззивният съд взе предвид обаче, че по
делото не е доказано пълно и главно, като се изходи от приетите за
установени и в първоинстанционното производство факти, настъпването на
трайни тежки последици от повдигането на конкретното обвинение, в
предмета на делото. Не е установено влошаване на здравето, което не
подлежи на установяване със свидетелски показания, но съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, че по време на ареста ищецът
обективно е отслабнал драстично. Въпреки, че не се твърди трайна
невъзможност за професионална реализация в правоохранителните органи
след приключване на наказателното производство, то безспорно се е
отразило, както поддържа ищецът, на атмосферата, в която е работил след
възстановяването си на работа и след оправдателната присъда. Въззивният
съд отчита и, че ищецът не е възпрепятствал хода на наказателното
производство. Обратно, той е съдействал на органите на досъдебното
производство, като във връзка със защитната си теза е искал и събиране на
доказателства. Усещането за дефицит на справедливост по повод поведението
на разследващите органи обаче не подлежи на самостоятелно обезщетяване.
10
Съдът съобрази и, във връзка с интензитета на търпените вреди, в предмета
на делото, че дисциплинарното производство спрямо ищеца, образувано по
повод факти от обвинението срещу него, е приключило значително по-бързо
от наказателното (макар че в последното с оглед спецификата на обвинението
за организиране и участие в ОПГ е имало и други обвиняеми, сключили
споразумения със СпП, одобрени от съда), поради което приема, че
притеснението от изхода на продължилото наказателно преследване е било
по-голямо за ищеца. Не е проведено доказване обаче, въпреки искането за
осигуряване на нотариална заверка на пълномощно, че ищецът е имал
обективно основание за притеснение по повод предстоящо обявяване на
кредит, който му е отпуснат, за предсрочно изискуем и в тази връзка не са
доказани по делото относими към предмета му притеснения, свързани с
обвинението срещу ищеца, от продажба на имоти от роднини на жената, с
която живее (за каквато се твърди в обсъдените показания). Не може да се
приеме за доказано и, че поради задържането на ищеца здравословното
състояние на сина му се е влошило поради това, че ищецът не го е водил на
препоръчаната рехабилитация, но безспорно невъзможността да се грижи за
семейството си, в частност за сериозно болното си дете, докато е далеч от
него, е причинила за ищеца тревоги и значителен психоемоционален
дискомфорт.
По изложените съображения въззивният съд прие, че искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен до
посочения размер. Това е така, както се посочи, с оглед тежестта и предмета
на повдигнатото спрямо ищеца като длъжностно лице обвинение, изпълнявал
задълженията си в РУП - МВР, продължителността на наказателната репресия
срещу него, вкл. и задържането му под стража с произтичащите от това
неблагоприятни последици, свързани с ограничаване на свободата и
придвижването му, и за психоемоционалното му състояние (за което са
разказали разпитаните свидетели), за които отговаря ответникът (вж. т.13 от
ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетение от 25 000 лв. ще
компенсира в най-пълна степен вредите от неоправданата наказателна
репресия, които в случая са нанесени на пострадалия.
В обобщение, за доказаните неблагоприятни последици от процесния
незаконен акт дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди
на ищеца, който не е бил осъждан, а е обвинен в извършването на тежко
11
умишлено престъпление, касаещо неизпълнение на задълженията му по
служба, въззивният съд определя на 25 000 лв., определен по критериите на
чл. 52 ЗЗД. Повдигането на конкретното обвинение за участие в ОПГ за
извършване на престъпления по чл. 339 НК, пряко свързани със службата на
ищеца, и задържането му под стража прави претърпените от него
неимуществени вреди по-значителни, като съобразно изложеното те се
утежняват от обстоятелството, че той е работил в правоохранителните
органи, което значително злепоставя авторитета и професионалното му
достойнство, накърнени в случая и от публичното разпространение на
обвинението в медийното пространство. Въззивният съд съобрази тази
обстоятелства, както и икономическите условия към момента на определяне
на обезщетението, въпреки че, в сравнение с преценката на СГС, не намери,
че има основание за определяне на обезщетение в размер на 35 000 лв. Ето
защо прие, че доводите за нарушение на чл. 52 ЗЗД, релевирани от ответника,
са частично основателни.
Така мотивиран, САС счете, че жалбата на ответника ПРБ е частично
основателна, а тази на ищеца е неоснователна. Решението в обжалваната
отхвърлителна част като правилно като резултат следва да се потвърди, а в
осъдителната му част подлежи на частична отмяна – над присъдения размер
на обезщетение от 25 000 лв. до размера от 35 000 лв., като вместо това искът
за тази разлика се отхвърли. Срещу определянето на момента на забавата за
изплащане на търсеното обезщетение не са направени оплаквания, поради
което въззивният съд, правоприлагащ при условията на ограничен въззив, не
обсъжда този въпрос. С оглед изхода на спора по същество, на частична
отмяна подлежи и решението в частта за разноските – над присъдения размер
на разноски в полза на ищеца от 1 122, 14 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят и разноски за
въззивна инстанция, съразмерно на уважената част от иска от въззивния съд, -
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 015 лв. при изходна база
уговореното възнаграждение, което е в минимален размер с оглед
материалния интерес по делото, поради което искането, направено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за намаляването му е неоснователно.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1842 от 6 март 2020г. по гр. д. № 6930/2018г.,
поправено с решение № 3510 от 15 юни 2020г., на Софийски градски съд, І
ГО, 9 състав, в частта, в която искът е уважен над размера от 25 000 лв. до
размера от 35 000 лв. и са присъдени разноски в полза на ищеца над 1 122, 14
лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. Д. К. ЕГН **********, срещу
Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение над размера от 25 000 лв. до размера от
35 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди от повдигане на
обвинение в престъпление, за което ищецът е опрадван по НОХД № 7/2014г.
на СпНС и от задържането му под стража.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1842 от 6 март 2020г. по гр. д. №
6930/2018г., поправено с решение № 3510 от 15 юни 2020г. на Софийски
градски съд, І ГО, 9 състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. Д. К.
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
сумата 1 015 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, пред Върховния касационен съд на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13