№ 61
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнА.есети декември през две хиляди двА.есет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря РА.иана Д. Андреева
като разгледа доклА.ваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502868 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение №29/16.05.2022 г. по гр.д. № 371/2018 г. на ОС – Видин, поправено с
Допълнително решение № 45 от 04.07.2022 г. е осъдено З. „Л.“ А. да заплати на Т. В.
Т., обезщетение за претърпените от нето неимуществени вреди от смъртта на неговия
баща В. Т. Г. в резултат на ПТП, настъпило на 17.07.2018 г., в размер на 150 000 лева,
ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 18.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, като предявеният иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 180 000
лева, частично търсени от 250 000 лева, като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – Г.
Н. Г..
С Допълнително решение № 45 от 04.07.2022 г. ОС – Видин е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, решението е
изменено в частта за разноските и е оставено без уважение искане на ищеца за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива относно
началната дата на присъдената лихва.
Ищецът Т. В. Т. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта му по отношение на началната дата, от която тече присъдената лихва.
Поддържа, че законна лихва тече от датата на уведомяване на застрахователя –
16.08.2018 г., съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, а не от датата, на която е изтекъл срока за
произнасяне на застрахователя – 18.11.2018 г. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и да му бъде присъдена лихва, считано от 16.08.2018 г. до
окончателно изплащане на обезщетението.
Ответникът З. „Л.“ А. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага
доводи за нейната неоснователност.
1
Ответникът З. „Л.“ А. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта му, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди нА. 100 000 лева. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и
необосновано относно размера на присъденото обезщетение. Размерът бил завишен и
не отговарял на фактите за установяването му. Не ставало ясно от решението и кои
факти са обусловили присъдения размер. Излагат се подробни доводи. Излагат се и
доводи, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че дори и без обезопасителен
колан В. би получил същите травми, тъй като нямало данни за навлизане на елементи
от автомобила в купето. Неправилно била присъдена и законна лихва върху
обезщетението, порА.и акцесорния му характер. Жалбоподателят моли да бъде
отменено решението в обжалваната част и в тази част исковете да бъдат отхвърлени.
Ищецът Т. В. Т. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи
за нейната неоснователност.
Ищецът е депозирал и „частна жалба“ против Допълнително решение № 45 от
04.07.2022 г. на ОС - Видин в частта му, с която е оставено без уважение искането на
ищеца за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
относно началната дата на присъдената лихва, като същата се счита 16.08.2018 г., а не
18.11.2018 г. Изложени са доводи защо вярна е датата 16.08.2018 г. и защо съдът
неправилно приема другата дата
З. „Л.“ А. са депозирали отговор, в който излагат доводи за неоснователност на
„частната жалба“.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връЗ.а с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Т. В. Т. поддържа, че баща му В. Т. Г. починал вследствие на ПТП,
настъпило на 17.07.2018г. вследствие противоправното поведение на Г. Н. Г., който,
управлявайки л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ********, нарушил правилата за
движение по пътищата, навлязъл в лявата пътна лента и блъснал челно насрещно
движещия се л.а. „Тойота Пикник“ с рег.№ ********, управляван от водача Е. В. В.,
при който като пътник на предна дясна седалка се возил бащата на ищеца и в
следствие на удара починал.
Ищецът твърди, че иЗ.лючително тежко преживява смъртта на баща си. Същият
бил стожер на семейството, деен и активен човек, чиято смърт била неочаквана за
всички. Ищецът не бил прекъснал връЗ.ата с баща си, макар че е пълнолетен и
самостоятелен, бил в постоянен контакт с него, помагали си постоянно, имали общи
грижи в семейството. ВръЗ.ата на ищеца с баща му била иЗ.лючително силна и със
смъртта на бащата синът загубил моралната и физическа подкрепа на своя баща.
Намира, че преживените болки и стрА.ания от смъртта на баща му следва да бъдат
компенсирани.
Ищецът е поддържал, че управляваният от Г. Г. автомобил има сключена със З.
2
„Л.“ А. застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на валидност 1 г., считано от
09.07.2018 г. Ищецът е посочил, че предявил претенцията си заплащане на
обезщетение пред застрахователя, представил всички документи с които разполага, но
застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок. Затова ищецът иска
ответникът З. „Л.“ А. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 30 000 лева, частична
претенция в размер на 250 000 лева за причинените му неимуществени вреди от
смъртта на неговия баща, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от
25.07.2018г. до окончателното му изплащане. В съдебно заседание на 18.02.2022 г.
ищецът е депозирал писмена молба, с която, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е
направил изменение в предявените искове, като главният е увеличен от 30 000 лева на
180 000 лева, частично от 250 000 лева, а началната дата на претенцията за законна
лихва е изменена на 16.18.2018 г. Това изменение е допуснато с определение от
същото съдебно заседание.
З. „Л.“ А. са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват
допустимостта на предявения иск, както и неговата основателност. Оспорва се
твърдението, че застрахованият при ответника водач е виновен за настъпване на ПТП и
съответно за смъртта на бащата на ищеца. Оспорен е механизма на ПТП, конкретните
данни за фактическата обстановка от която се е осъществило процесното ПТП, както и
твърдението, че заявените в исковата молба вреди са настъпили в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връЗ.а от осъществяване механизма на транспортния инцидент,
като се твърди иЗ.лючителен принос на пострА.алия за настъпване на травмите порА.и
допуснати от същия нарушения на установения по ЗДвП правила. Застрахователят е
твърдял, че пострА.алия не е поставил обезопасителен колан по време на превоза.
Посочено е още, че пострА.алия е съпричинил неимуществените вреди тъй като е
знаел, че се намира в автомобил който е бил управляван от водач под влияние на
алкохол и наркотици. Застрахователят е оспорил претенцията за неимуществени вреди
и по размер, както и претенцията за присъждане на законната лихва като
неоснователна.
По искане на ответната страна по делото е конституиран като трето лице
помагач от страната на ответника Г. Н. Г., който е заявил писмено становище, в което
поддържа, че прекият иск е недопустим порА.и неуреждане и неизпълнение докрай на
процедурата за извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията между
страните. Поддържал е, че произшествието е настъпило по иЗ.лючителна вина на
водача Е. В., който е управлявал след употреба на алкохол, довело до грубо
нарушаване на правилата за движение.
По въззивните жалби против основното решение по делото
За да бъде уважен прекият иск на пострА.алия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връЗ.а вреди за пострА.алия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на Г. Н. Г. (признат за
виновен с влязла в сила присъда), наличието на негова валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, смъртта на В.
3
Г. и причинната й връЗ.а с ПТП, обстоятелството, че ищецът е син на загиналия
вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и са безспорни пред
настоящата. Спорни са въпросите относно размера на справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца Т. Т. неимуществени вреди, наличието и размера на
съпричиняване от страна на В. Г. порА.и непоставен предпазен колан, както и
началната дата на дължимата се от застрахователя законна лихва.
Във връЗ.а със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са свидетелски показания и заключение на съдебни експертизи.
По делото е изготвено заключение по САТЕ, изпълнена от вещото лице инж. Р.
И. въз основа на събраните писмени доказателства, според който ПТП е настъпило при
следния механизъм: На 17.07.2018 г. около 00:30 часа лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ с per. № ******** се е движел по път Е-79 в посока от гр. Видин към гр.
Монтана със скорост около 87 км/ч. По същото време, по същия път, но в
срещуположна посока се е движел лек автомобил „Тойота Пикник“ с per. № ********
със скорост от 71 км/ч. Наближавайки км.67 + 000 на праволинеен участък от пътя, на
който лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ се спускал, а лекият автомобил „Тойота
Пикник“ се иЗ.ачвал по нА.лъжен наклон от 2 %, малко преди да достигнат мястото на
разминаване, когато са се намирали на около 22 метра един от друг, лекият автомобил
„Фолксваген Шаран“ завил на ляво, навлязъл в насрещната пътна лента и се блъснал
челно ексцентрично в предната част на лек автомобил „Тойота Пикник“. В резултат на
удара, лекия автомобил „Тойота Пикник“ променил посоката си на движение, като се е
придвижил назА., завъртял се на около 45° по посока на движението на часовниковата
стрелка и изминавайки около 5,20 метра от мястото на удара се установил косо на
платното за движение. Лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ се установил в лентата
за насрещно движение и частично върху левия банкет.
В заключението е посочено, че лекият автомобил „Тойота Пикник“ е оборудван
с 5 бр. триточкови инерционни колани - за всеки пътник и водач по един. Пояснено е,
че ефективното действие на обезопасителния колан е до скорост 55-60 км/ч и то при
челен удар без ротация и значителни деформации на купето. При завъртане на
автомобила, коланът няма възпиращо действие, тъй като върху тялото действа
центробежна сила и кориолисово ускорение и главата и тялото се удрят във
вътрешните части на купето. При челен удар инерционният предпазен колан се
зА.ейства при движение напред на тялото на ползвателя от 35 до 50 мм и блокира
преди достигане на тялото до детайлите от купето на автомобила. При деформация на
купето, коланът не може да предпази тялото на ползвателя от съприкосновение с части
от купето. В случая вещото лице е уточнил, че при удара в „Тойота Пикник“ са
започнали значими пластични деформации по цялото купе и в частност деформиране
на елементите от купето в зоната на арматурното табло на автомобила и волана, в
посока навътре към купето. ПострА.алият е намерен затиснат вътре в купето и е
извА.ен чрез използване на специални технически средства. В конкретния случай нито
едно от посочените обстоятелства – скорост до 60 км., челен удар без ротация и липса
на значителни деформации по купето не е било налично така че, в конкретната пътно-
транспортна обстановка, не би имало полза от ползването на предпазен колан.
В съдебно заседание вещото лице е пояснил, че цялото купе на лек автомобил
„Тойота“ е било нагънато, двигателят, който е отдясно, е влязъл и е деформирал
купето. Дясната врата е премахната със специализирани средства, за да бъде извА.ено
тялото на пострА.алия.
По делото е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р И. И.,
специалист по съдебна медицина. Той е посочил, че непосредствената причина за
смъртта на загиналият е остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на
4
базата на травматичен шок вследствие на множествена травма / съчетана черепно-
мозъчна и гръдно-коремна травма/, като за настъпването на смъртта най-много е
допринесла черепно-мозъчната и гръдната травма. При огледа и аутопсията на В. Т. не
са установени травми, които да отговарят на травми, оставени от правилно поставен
обезопасителен колан, порА.и което вещото лице смята, че най-вероятно пострА.алият
не е бил с поставен предпазен колан.
В заключението е посочено, че при извършеният оглед на местопроизшествието
и изготвен фотоалбум по ДП са налични значителни деформации на таблото на л.а. с
хлътване на същото към седалката, на която се е намирал пострА.алият. Също така
вещото лице сочи, че в случая правилно поставен в обезопасителен колан не иЗ.лючва
получаването на уврежданията, които са довели до смъртта на загиналия. В
проведеното о.с.з. на 15.04.2022 г. вещото лице д-р И. И. е пояснил, че в случаи на
значителна деформация по купето, коланът не предпазва от ударите, защото не тялото
се удря в частите на купето, а обратно частите притискат тялото и в зависимост от тази
деформация, при челен удар колана не предпазва.
По делото е разпитана като свидетел Л. Г. П., майка на ищеца. Та е посочила, че
когато разбрала за настъпилото ПТП се опитала да съобщи новината на Т. по най-
безболезнения начин, защото връЗ.ата между сина и бащата била много силна, а
ищецът много се разстроил. Смъртта на В. била внезапна, никой не я е очаквал, а за
сина му всичко се променило от този момент до понастоящем. Преди смъртта на баща
си Т. бил по-весел, по-спокоен, но след инцидента сънят му се променил, спрял да
излиза с приятели, затворил се в себе си, наложило се да посетят психолог и ищецът
направил терапия. Свидетелката сочи също, че връЗ.ата между загиналия и сина му
била иЗ.лючително силна, Т. постоянно споделял с баща си, когато бил по-малък
постоянно били заедно, неразделни. Независимо, че свидетелката се разделила с
бащата на сина си, отношенията между бащата и сина не са се променяли до момента
на смъртта. В. бил треньор по бокс, водел сина им със себе си на състезания, а Т.
разчитал на своя баща за много неща в живота си. Загиналият се занимавал със спорт и
не стрА.ал от заболявания, бил треньор по бокс, бил отговорен както към
възпитаниците си, така и към сина си и бил техен пример за подражание, уважавали го
както приятелите му, така и колегите му. Според свидетелката В. бил много добър
човек и баща, който се грижел за детето им. Заявява, че Т. постоянно посещава гроба
на баща си, грижи се за него заедно с чичо си, направили му паметник, който
поддържа, посещава го както на годишнините от смъртта му, така и на другите
християнски празници и спазва всички трА.иции.
Като свидетел е разпитана и В. Н. И., леля на ищеца. Тя сочи, че когато
разбрали за инцидента, всички били много съкрушени, а Т. бил много разстроен и не
можел да повярва на случилото се, затворил се в себе си и не можел да повярва, че с
баща му се е случило така. ВръЗ.ата между сина и бащата била много силна, дори след
като се разделил с майка му, той не спирал да се грижи за детето си, продължавал да се
грижи за него и материално, и емоционално, затова Т. много тежко преживял смъртта
му. Според свидетелката ищецът усетил липсата на загубения родител, много се
затворил в себе си и станал напълно различен. Помежду им имало много силна връЗ.а,
ходели заедно по състезания, а В. насочил детето да тренира футбола и до
понастоящем Т. тренира футбол в свободното си време. Т. бил малък когато
родителите му се разделили, но поддържал постоянен контакт с баща си, ходил често в
дома му, на празници, на рождени дни, а родителите му поддържали идеални
отношения след развода, и се грижили за сина си. В. постоянно посещавал сина си,
давал му пари, купувал му каквото поиска. След смъртта на баща си, ищеца се
затворил в себе си, цял месец отказвал да излиза от дома си, не разговарял с никой,
починалият много му липсвал. Наложило се Т. да посети психолог, защото не се
5
чувствал добре емоционално. Според свидетелката всяка събота посещавали заедно
гроба на починалия, също и на църковни празници ходили, заедно поддържали гроба, а
когато направили паметник детето се включило с парични средства, за да помогне.
По делото е изслушано заключение на СПЕ, изготвено от вещото лице В. Д. –
психолог. Според нея ищецът е преживял тежък посттравматичен стрес от внезапната
загуба на родител при инцидентна ситуация, довела до състояние на тревожно
разстройство и когнитивно-поведенчески нарушения. От заключението е видно, че в
продължение на година и шест месеца лечение, ищецът е преминал през процес на
А.аптация към новите обстоятелства в живота му, към момента на изготвяне на
експертизата е налице потисната емоционалност, която може да се прояви на по-късен
етап,
В проведеното о.с.з. на 18.02.2022 г. вещото лице е уточнила, че е направила
събеседване с ищеца, при което е наблюдавала у него реакции на тревожно
разстройство и когнитивни поведенчески нарушения, които макар и намалели,
продължават да съществуват. Те се изразяват в начина на дишане, звукоизвличане,
движение на ръцете и други физиологични реакции, като потене на дланите, промяна
на интонацията. Вещото лице е посочила, че изследваното лице е доста емоционално,
когато ставало въпрос за баща му. Според вещото лице, към момента ищецът не е
възстановен, като във всеки един момент може да се отключи или да се засили на по-
късен етап това тревожно-депресивно разстройство и симптоматиката.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По отношение оплакването на застрахователя, че присъденото на Т. Т.
обезщетение противоречи на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, настоящият
състав намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострА.алия и блиЗ.ия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създА.ената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима зА.ълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на дА.ен етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
6
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания се
установяват блиЗ.и отношения между баща и син, макар двамата отдавна да не живеят
в едно домакинство, те са поддържали чест контакт, бащата се е грижел за сина си,
водел го е на спортни състезания, давал му е пари и му е купувал желаното. Били са
заедно по празници. Синът е повлиян от заниманията на баща си, който е спортен
треньор и досега тренира футбол. Свидетелските показания установяват още, че след
смъртта на баща си Т. много е стрА.ал, не е могъл да приеме станалото, затворил се е.
Ходел на гроба на баща си често, помогнал за направата на нА.гробен паметник.
Вещото лице психолог установява, че мъката му е довела до състояние на тревожно
разстройство и когнитивно-поведенчески нарушения, които могат да намалеят, но
могат и да се зА.ълбочат вбъдеще. Несъмнено Т. е преживял тежка травма от смъртта
на баща си, още повече, че тя е била внезапна и неочаквана. Ищецът е бил лишен от
продължаващата родителска любов, грижа и подкрепа за голяма част от живота на
ищеца, предвид млА.ата му възраст. Психологът установява степен на болка и мъка
по-голяма от нормалната при загубата на толкова близък човек.
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищецът Т. Т. е в най-
блиЗ.ата възможна родствена и емоционална връЗ.а с починалия при ПТП, че са били
много блиЗ.и, помагали са си и са се грижели един за друг, като се вземе предвид
времето на настъпване на ПТП и икономическите условия към този момент – 2018 г. и
възрастта на ищеца по това време (29 г.) и на пострА.алия (51 г.), която възраст
обуславя значителна преждевременност на смъртта на бащата, както и, че се доказват
значителни прояви на болка и скръб от страна на Т., като се съобрази, принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити на
застраховките към този момент, съдът счита, че търпените от Т. Т. неимуществени
вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 150 000 лева, каквато именно
сума е присъдил първоинстанционния съд, порА.и което посоченото във въззивната
жалба на застрахователя, че присъденото обезщетение е завишено, е неоснователна.
Настоящият състав намира, че е неоснователно и възражението на
застрахователя за съпричиняване от страна на пострА.алия от ПТП порА.и непоставяне
на обезопасителен колан. Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострА.алият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51,
ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострА.алия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Дори поведението на пострА.алия да е виновно и
противоправно, то следва да е в причинна връЗ.а с вредите, за да е налице
съпричиняване (така решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о;
решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/
29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС, II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната
практика и по въпроса, че доказателствената тежест за наличието на съпричиняване е
на направилия възражението ответник.
7
В случая е установено, че пострА.алият В. Г. е пътувал на предна дясна седалка
на лекия автомобил „Тойота Пикник“. ОТ заключението на САТЕ се установява, че
инициалният удар е бил челен, но впоследствие вследствие на инерционните сили,
автомобилът се е върнал назА. и се е завъртял на 45 грА.уса. Вследствие на удара
цялото купе е деформирано в предната си част, арматурното табло е деформирано в
посока навътре, двигателят, който е отдясно, е навлязъл навътре в купето. Дясната
врата също се е деформирала от навлизането на предната част на колата навътре и
трябвало да я режат, за да извА.ят пострА.алия. В същото време вещото лице е
пояснил, че при сборна скорост на удара около 150 км. в час, посочената деформация
на купето и ротацията на автомобила, поставеният предпазен колан няма да
предотврати травмите на В., тъй като предпазният колан предпазва тялото от удари във
вътрешността на купето при скорост до 60 км./ч., липса на деформации на купето и
челен удар без ротация, а в случая нито едно от тези условия не е налице. Ето защо,
дори да се приеме за несъмнено доказано, че В. Г. е бил без предпазен колан (макар
това да е установено само като вероятност от СМЕ), то очевидно това обстоятелство не
е в причинна връЗ.а с понесените от него травми и настъпилата вследствие на същите
смърт, защото те биха били нанесени и с поставен предпазен колан. Направеното
възражение за съпричиняване е порА.и посоченото неоснователно.
Основателно е оплакването на ищеца, че първоинстанционният съд, неправилно
е посочил началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава, а именно,
момента на уведомяването му от пострА.алото лице Съдебната практика е
категорична, че застрахователят дължи лихва за забава от момента на уведомяването
му от пострА.алия, а не от изтичане на срока за произнасяне (така напр. решение №
128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о.). Видно от представените от
ищеца и ответника писмени доказателства претенцията на Т. Т. към застрахователя е
изпратена по пощата на 15.08.2018 г. и е получена от застрахователя с вх. №
11582/16.08.2018 г. Следователно, лихва за забава следва да се присъди именно от тази
дата.
Макар в мотивната част на решението първоинстанционният съд да е приел, че
лихва се дължи, считано от 18.11.2018 г., а не от претендираната след изменението на
иска дата – 16.08.2018 г., в диспозитива е пропуснато да бъде постановен
отхвърлителен диспозитив за периода 16.08.2018 г. до 18.11.2018 г. В случая обаче се
касае за очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по всяко време.
Предвид достигане от въззивния съд до изводи, частично различни от изводите
на първата инстанция по отношение на акцесорния иск, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен акцесорния иск за периода
16.08.2018 г. до 18.11.2018 г. и ответникът следва да бъде осъден да заплати законна
лихва върху присъденото обезщетение и за посочения период. В останалата обжалвана
част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба срещу допълнителното решение по чл. 247 ГПК,
наречена „частна жалба“.
Посочената въззивна жалба е неоснователна. Очевидна фактическа грешка е
налице, когато изразената в мотивите воля на съда не е отразена правилно в
постановения диспозитив на решението. В случая в мотивите на решението
първоинстанционният съд ясно е изразил воля да присъди определеното обезщетение
за неимуществени вреди от дата 18.11.2018 г. и именно от тази дата в диспозитива на
решението е присъдена законна лихва. Следователно, не е налице очевидна фактическа
грешка, а защитата на ищеца от неправилно определената начална дата на дължимост
на законната лихва може да бъде постигната не по реда на отстраняване на очевидна
фактическа грешка, а по пътя на обжалване на решението в частта относно законната
8
лихва, каквото обжалване той е и сторил. Ето защо „частната жалба“ против
допълнителното решение по чл. 247 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има ищецът. Той не е сторил такива, но е бил защитаван безплатно от
А.вокат, на когото следва да бъде определено А.вокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА. При защитен материален интерес в размер на 50 000 лева
минималното А.вокатско възнаграждение, изчислено по реда на Наредбата за
минималните размери на А.вокатските възнаграждения към момента на договора
между Т. Т. и А.воката му, е в размер на 2030 лева, които следва да му бъдат заплатени
от застрахователя.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №29/16.05.2022 г. по гр.д. № 371/2018 г. на ОС – Видин В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от Т. В. Т.
против З. „Л.“ А. за заплащане на законна лихва върху присъденото му обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, за периода 16.08.2018 г. до 18.11.2018
г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА З. „Л.“ А. да заплати на Т. В. Т. законна лихва за забава, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху присъденото му обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на баща му В. Г., настъпила при ПТП на 17.07.2018 г., и за периода
16.08.2018 г. до 18.11.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №29/16.05.2022 г. по гр.д. № 371/2018 г. на ОС –
Видин в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА Допълнително решение № 45 от 04.07.2022 г. по гр.д. №
371/2018 г. на ОС – Видин в обжалваната част, с която е отхвърлено искането на Т. В.
Т. за изменение по реда на чл. 247 ГПК определената от съда начална дата на
дължимост на присъдената законна лихва.
ОСЪЖДА З. „Л.“ А., ЕИК ********* да заплати на А.в. В. В. М., А.вокат при
АК – Перник, гр.***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. *, сумата 2030 лева - А.вокатско
възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на З.
„Л.“ А. - Г. Н. Г., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10