Р Е Ш Е Н И Е
19.02.2019 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 222 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435-438 от ГПК по постъпила в СГС чрез ЧСИ С.Х., жалба от взискателя „Т.С.“ ЕАД вх.№ 55379/03.12.2018 г. чрез упълномощен юрисконсулт, срещу разпореждане от 20.11.2018 г. на ЧСИ С.Х. за приключване на изпълнението по изп.дл.№ 20178630400010. Излагат се доводи, че не са били налице основания за прекратяване на изпълнението, тъй като задължението по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист по гр.д.№ 44665/2016 г. на СРС, не било изплатено към датата на жалбата 29.11.2018 г. Твърди взискателя, че е получил по банковата си сметка сума общо 2663,72 лв., с която са пбили огасени задълженията за главница 1645,62 лв., за мораторна лихва 157, 71 лв., за законна лихва от подаване на заявлението до всяко плащане 314,08лв., за съдебни разноски144,07лв., и за 402,24 лв. за юрисконсултско възнаграждение/ от които 300 лв. по изпълнителния лист, и само част от юрисконсулсткото възнаграждение в изпълнението, цялото в размер 390 лв./. Ето защо счита, че е останало непогасено задължение за присъдено в полза на взискателя юрисконсултско възнаграждение от 287,76 лв. от общия размер на такова от 390 лв., и не е следвало да се прекрати изпълнението. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.
Длъжникът по изпълнението – М.В.Т., чрез пълномощник адв.Р.Х., моли жалбата да се остави без уважение. Възразява, че е платил изцяло задължението си към взискателя, за което ЧСИ е издал удостоверение за погасяване на задължението. Възразява, че е платил по банков път общо 2891,03 лв., с което изцяло е погасил задълженията си за главница, лихви, разноски, вкл. и такива по ТТРЗЧСИ, възлизащи по негови изчисления на 2654,99 лв. Счита, че ако има неплатени задължения, то не е по негова вина или грешка, а дължимото следва да се търси от взискателя от самия ЧСИ. Относно претендираното юрисконсуртско възнаграждение счита, че то не е претендирано в срок, нямало доказателства за заплащането му, а и прави възражение то да е прекомерно.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК по жалбата, ЧСИ С.Х. счита жалбата за неоснователна, тъй като задълженията към взикателя са били погасявани в хода на изпълнението периодично от постъпващите от длъжника суми, след приспадане на таксите за ЧСИ. Счита, че няма непогасен остатък за разноски за юрисконсултско възнагарждение в изпълнението, тъй като размерът на юрисконсултското възнагарждение в изпълнението е бил определен на 100лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, а не на 390 лв.
СГС, като
разгледа жалбата, отговора по нея, мотивите на ЧСИ С.Х., и се запозна с
приложеното копие от изп.дело № 20178630400010 на ЧСИ
С.Х. с рег.№ 863 на КЧСИ, намира следното :
Жалбата от взискателя е допустима- подадена е в срока по чл.436, ал.1 от ГПК (съобразно липсата на указание в съобщението до взискателя за начина и срока на обжалване по образец по Наредба № 7/2008 г.) и срещу подлежащ на обжалване от взискателя акт-разпореждането за приключване на изпълнението по чл.435, ал.1, т.3, вр. чл.433, ал.2 от ГПК / наречено неточно в жалбата за „прекратяване“/.
Обжалваното действие на ЧСИ-разпореждане
за приключване на изпълнението, е обективирано на 20.11.2018 г. в съобщение до
взискателя от 20.11.2018 г. за приключване на изпълнението на осн.чл.433, ал.2
от ГПК и разпореждане от същата дата, подписани двете от помощници на ЧСИ
съответно Петрова и Лакова.
От полученото копие от
изпълнителното дело, състоящо се от 222 стр. съгласно удостовереното от ЧСИ в
придружителтото писмо до съда, и от представените от длъжника копия от негова
банкова сметка, *** на ЧСИ, се установява, че в периода от 06.02.2017 г. до
21.08.2018 г. от банковата сметка на длъжника, по сметката на ЧСИ С.Х.-Д., са
постъпвали парични суми по процесното изп.дело, в общ размер от 3105,26 лв.
От тези постъпващи периодично суми, по сметката на взискателя са превеждани
периодично също суми от ЧСИ, с платежни нареждания в периода 27.03.2017 г. до
22.08.2018 г. в общ размер от 2663,72
лв., като съгласно отбелязванията на гърба на изп.лист по чл.455, ал.2 от ГПК сумите са в общ размер от 2455,72 лв. Разликата до 2663,72 лв. се дължи на
неправилно направено отразяване на първото плащане –като такова от 69,95 лв.
при реално преведени по сметката на взискателя с платежно нареждане от ЧСИ на
27.03.2017 г. на сума от 277,95 лв.
Самият взискател „Т.С.“ ЕАД признава с жалбата, че е получил изпълнение
общо в размер на 2663,72 лв., което признание съотвества на данните по
изп.дело.
По сметка на НАП като присъединен взискател по
право, ЧСИ е превел с платгежни нареждания сума общо 83,89 лв., която съотвества на сумата по удостоверението от НАП по
реда на чл.458 от ГПК.
За дължими от длъжника такси
по изпълнението, съобразно периодично събираните суми от длъжника, ЧСИ е
разпределил за себе си по изготвени сметки, и е превел с платежни нареждания
сума общо 357,65 лв.
Така остатъкът от събраната
по изпълнението сума от 3105,26 лв., е 0, 00лв.
към датата на приключването 20.11.2018 г.
Спорният въпрос по повод
жалбата е дали с така събраната сума от 3105,26 лв. и превеждането на части от нея по сметките на
взискателя, на Държавата чрез НАП, и на ЧСИ, е изпълнено задължението и са
събрани разноските по изпълнението, както изисква чл.433, ал.2 от ГПК, за да
може ЧСИ да приключи законосъобразно изпълнението.
Съгласно издадения в полза на взискателя изпълнителен лист по гр.д.№ 44665/2016 г. на СРС, по който е образувано процесното изп.дело при ЧСИ С.Х., дължимите от М.Т.суми са общо 2139,40 лв., от които за главница 1645,62 лв., за мораторна лихва 157,71 лв., и 336,07 лв. съдебни разноски, както и за законна лихва върху главницата от 09.08.2016 г. до изплащането й. Последното се определя в хода на изпълнението, съобразно датата на плащането или на всяко частично плащане, съгласно чл.460 от ГПК вр. чл.76 от ЗЗД. Следователно реалното задължение по изпълнителния лист надхвърля сумата 2139,40 лв.
С поканата за доброволно изпълнение до длъжника от 28.01.2017 г. е посочен общия размер на задължението от 2669,97 лв., в която сума са включени : 85,02 лв. законна лихва върху главницата по изп.лист за периода 09.08.2016 г.-11.02.2017 г. , 100 лв. разноски по изп.дело и 345,55 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
В мотивите си по чл.436 от ГПК, ЧСИ С.Х. сочи, че на взискателя не се следват 390 лв. за юрк.възнаграждение, а само 100 лв. съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПрП.
Взискателят е получил по банков път в резултат на изпълнението, общо 2663,72 лв., или с 424,32 лв. от посочените парични суми по изп.лист. Като се приспаднат от тях 100 лв. за приетото от ЧСИ за основателно юрк.възнаграждение, вкл. в поканата за доброволно изцпълнение, остава сума от 324,32 лв. за законна лихва върху главницата от 09.08.2016 г. до плащането й. Взискателят признава с жалбата си по чл.435 от ГПК, че изпълнението е погасило тази законна лихва която определя в размер на 314,08 лв.
Единственото оплакване на взискателя се свежда до неполучено според него в пълен размер юрк.възнаграждение по изпълнението, което счита, че му се дължи в размер на 390 лв. По това искане становище е взел и длъжникът с отговора по жалбата, като счита, че такова не се дължи, също и ЧСИ с мотивите си по чл.436 от ГПК. Ето защо възизният съд приема, че ЧСИ е отказал да измени определените от него за дължими на взискателя разноски от 100 лв. за юрк.възнаграждение по изпълнението, при което, в рамките на жалбата срещу разпореждането за приключване на изпълнението, съдът може да упражни контрол и върху определените от ЧСИ в полза на взискателя разноски по изпълнението по смисъла на чл.78, ал.8 от ГПК и на отказа му да ги измени по повод оплакване в тази насока от взискателя с жалбата.
Според приложимата както към датата на поканата за доброволно изпълнение /28.01.2017 г., когато тази разноска е определена от ЧСИ/, така и към приключване на изпълнението, изменена разпоредба на чл.78, ал.8 с ДВ, бр.8/24.01.2017г., и в изпълнителното производство разноските по чл.78, ал.8 от ГПК следва да се определят според препращащата норма към чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПрП/, а не според ЗАдв. Възнаграждението по чл.78, ал.8 от ГПК се определя от ЧСИ независимо от наличието или липса на възражение от насрещната страна за прекомерност, в размерите по чл.27 от Наредбата за правната помощ - от 50 лв. до 100 лв. В случая ЧСИ е определил размер от 100 лв. съобразно Наредбата за правната помощ, който размер не може да се надвишава. Ето защо не са налице основания за изменение от съда на разноските в полза на взискателя за юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл.248 от ГПК.
Поради липсата на други оплаквания от взискателя относно другите негови вземания по изпълнението, които сам признава с жалбата и че са погасени чрез плащане, следва извода, че са налице предпоставките по чл.433, ал.2 от ГПК за приключване на изпълнението поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Жалбата следователно не може да се уважи.
Искането за присъждане на сторени от ответната страна по жалбата- от длъжника, разноски в настоящото производство по обжалване акт на ЧСИ, е основателно. Отговорността за разноски се понася от жалбоподателя като санкция за неоснователно предизвикан спор, като длъжникът в изпълнението не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действия. Ето защо на основание чл.81 от ГПК въззивният съд определя за дължими на длъжника за разноски в настоящето съдебно производство сумата от 150 лв. за платено от него възнаграждение за защита от адвокат съгласно удостовереното с договора за правна помощ с адв.Р.Х. за подаване на отговор по жалбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя „Т.С.“ ЕАД, с вх.№ 55379/03.12.2018 г., срещу разпореждане от 20.11.2018 г. на ЧСИ С.Х. за приключване на изпълнението по изп.д. № 20178630400010.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД ***, да заплати на М.В.Т. ЕГН ********** ***, на основание чл.81 от ГПК, сумата 150 лв. разноски за настоящето съдебно производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.