Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26 23.01.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тринадесети януари Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Цветелина Малинова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01505 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу И.Г.Л., с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 499,13лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.07.2016г.- 31.03.2018г., сумата от 73,10лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.09.2016г.- 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6095/21.11.2018г. по ч.г.д.№08184/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът И.Г.Л., чрез своя особен представител адв.Б. е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва да е потребител на топлинна енергия, като оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Ответникът твърди, че процесните искове не са подкрепени с доказателства. Ответникът оспорва всички приложени към исковата молба документи.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №6095/21.11.2018г. по ч.г.д.№08184/2018г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са процесуално допустими
По основателността:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, ищецът “Топлофикация-Перник”АД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: удостоверение от Община Перник, Дирекция “Местни приходи”, както и приложената към него данъчна декларация от 22.03.1998г., подадена от ответника, е видно, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период. Съдът намира, че декларирането от ответника на правото на собственост върху процесния имот пред данъчните органи представлява извънсъдебно признание от ответника за притежаваните права. Съдът намира, че същият, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В съдебно заседание на ПРС от 21.10.2019г. ответникът е заявил, че не оспорва размера на исковете, така както се претендират по петитума на исковата молба, поради което и съдът е определил като безспорно между страните и съответно, ненуждаещо се от доказване, че в процесния апартамент е доставена топлинна енергия на стойност 499,13лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.07.2016г.- 31.03.2018г., сумата от 73,10лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.09.2016г.- 07.11.2018г. Спорна по делото е била само пасивната легитимация на ответника да отговаря по процесните искове. Доколкото по гореизложени съображения съдът намира, че ответникът е собственик на процесния имот, то и съдът намира, че същият е легитимиран да отговаря за пълния размер на претендираните суми.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 499,13лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.07.2016г.- 31.03.2018г., сумата от 73,10лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.09.2016г.- 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6095/21.11.2018г. по ч.г.д.№08184/2018г. на ПРС.
По разноските :
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното и исковото производства.
На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното и с оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 515,00лв., представляваща направени разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производства.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу И.Г.Л., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 499,13лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.07.2016г.- 31.03.2018г., сумата от 73,10лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.09.2016г.- 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6095/21.11.2018г. по ч.г.д.№08184/2018г. на ПРС.
ОСЪЖДА И.Г.Л., с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 515,00лв., представляваща направени разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производства
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№08184/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: