Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
/ 5.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА ЕНЕВА …..................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.....1477.......по
описа за............2017..................година
Производството
по настоящото дело е образувано по повод подадена искова молба с която ищецът З.М.Д.
действащ като майка на малолетното дете Р. С. А. е предявил
срещу С.Х.В. и Р.Х.В. в качеството им на баба и дядо на същото малолетно
дете в което тяхно семейство съдът е настанил да живее същото горепосочено
малолетно дете иск по чл. 134 т.2 от СК във връзка с чл. 59 ал.7 от СК с който претендира тъй като са били
ограничени осъществяването на родителските й права спрямо малолетното й дете Р.
С. А. чрез настаняването на същото дете
в семейството на горепосочените ответници – негови баба и дядо и при които то
живее , то съдът да се произнесе посочения от нея режим на лични отношения в
исковата молба със същото малолетно дете.
В съдебно заседание ищцата редовно призована
не се явява лично или неин законен процесуален представител , като не изразява
допълнително становище по повод на така предявения иск.
Ответниците
С.В. и Р.В. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК са подали отговор по повод на исковата молба с
която е предявен горепосочения иск срещу тях , в
който са изразили становище по същия като оспорват същия иск
като недопустим , а ако съдът го
разгледа по съществото му , молят съда да го отхвърли като неоснователен.
Дирекция
“ Социално подпомагане “ гр. Карнобат е
представила по делото социален доклад в
който след направено проучване представя
факти и обстоятелства свързани с материално – битовите условия в които живее горепосоченото малолетно дете в дома на неговите баба и дядо , като в него е
посочила факти от съществено значение за възпитателските качества на бабата и
дядото от една страна и на ищцата- майката на това дете , като същата обективира в същото становище , че за това дете се грижат
добре неговите баба и дядо , а обратно ищцата не е полагала никакви грижи за
него , като същото дете е напълно отчуждено от нея , не я познава и не желае да се среща с нея.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Видно от приетите като доказателства
по настоящото дело удостоверение за раждане на детето Р. С. А. , издадено въз основа на акт за раждане № 0052
от 03.04.2006 година от Община Карнобат, удостоверение за наследниците на С. К.
А. , издадено от Община Карнобат , влязлото в законна сила съдебно решение №
149 от 14.8.2013 г. на Районен съд Карнобат постановено по гр. дело № 324 /
2013 г. по описа на същия съд , изменено с влязлото в законна сила съдебно
решение № I- 169 от 14.11.2013 г. на Окръжен съд Бургас постановено
по гр. дело № 2018 / 2013 г. по описа на същия съд , влязлото в законна сила
съдебно решение № 60 от 20.4.2017г. на Районен съд Карнобат постановено по
гр.д. № 355 / 2017 г. по описа на същия съд е
че
страните по делото – ищецът З.М.Д. е
майка , а ответниците С.Х.В. и Р.Х.В. са
баба и дядо на малолетното дете Р. С. А.
– роден на *** година в гр. Карнобат , като същото малолетно дете има
и друг родител- С. К. А., който е починал на 16.09.2016 година при когото това
малолетно дете е живяло първоначално тъй като майка му – ищцата го е изоставила
още като бебе и не е полагала никакви грижи за него , нито му е давала издръжка
и затова на майката на това дете ищцата
е определен режим на лични отношения и същата е била осъдена да му заплаща еже месечна издръжка в размер на 77, 50 лева
, начиная от 24.04.2013 г. , както и издръжка за минало време за периода от
24.02.2012 година до 24.04.2013 г. в размер на по 73 лвежемесечно . След смъртта на същия родител на
детето Р. тъй като майката му- ищцата
пак не е полагала никакви грижи за него , същото е било настанено за отглеждане
в семейството на ответниците Велкови , считано от 13.4.2017 г. до настоящия момент и същото
дете живее при тях и ответниците полагат
грижи за него и го издържат. Видно от разпита на разпитания в съдебно заседание
свидетел А. Д. – без родство със страните по делото е че
същият свидетел категорично посочва , че за малолетното дете Р. още от 2- 3 месечна възраст е полагал грижи и му е
давал издръжка неговия баща С. К. А. , тъй
майката на същото малолетно дете го е напуснала още когато това дете е било 2
– 3 месечно бебе и оттогава и досега въобще не е полагала грижи за същото малолетно дете , като грижи за него са полагали
баща му , а след неговата смърт през
2016 година и неговите възходящи – баба и дядо , които го гледат и издържат . Същият свидетел твърди , че ответницата сама и без
никаква причина напуснала детето си и го
оставила на грижите на баща му и неговите
родители майка и отишла на друго место ,
а скоро и в гр. Сунгурларе , където
живее с друг мъж и въобще не се
интересувала от детето си , като по този начин нито се грижела за него , нито
пък го издържала .Същият свидетел
посочват още категорично и факта, че бащата на малолетното дете , а след неговата смърт и неговите
баба и дядо много добре се грижат за него, като напротив
ответницата въобще не полагала грижи и не се интересувала за неговото физическо и емоционално развитие , като по
този напълно се дезинтересирала от него , вследствие на което и
малолетното дете не я търсило. В същата тази насока е и изготвения
социален доклад от Директора на Дирекция
Социално подпомагане гр. Карнобат в който са посочени същите обстоятелства ,
както и други такива , че за малолетното дете са осигурени добри и здравословни условия
за неговото нормално отглеждане в дома
на неговите баба и дядо , които полагат адекватни грижи за това дете и
същите имат съответния материален
и морален ресурс за неговото отглеждане и възпитание и задоволяване на
неговите потребности и са силно емоционално привързани към него, за разлика от
неговата майка , която е направила само един опит за среща с детето като го е
стресирала и детето е избягало .В същия социален доклад е посочено , че бабата
и дядото на детето полагат общественополезен труд и получават трудови доходи-
бабата в размер на 510 лв. а дядото в размер на 600 лв. , а майката на
децата е неграмотна и е безработна, но не се е регистрирала като
такава и няма никакви доходи от които да отделя средства за издръжката на това
дете , нито пък жилище в което да се среща с детето , а полага грижи за друго
нейно дете , от друга връзка извън лицето с което живее на семейни начала . В
същия доклад е посочено, че, малолетното дете по този начин е изоставено изцяло
от майка си да живее в момента при баба
си и дядо си , което обстоятелство е постановил и районния съд и само те упражняват адекватни грижи спрямо него , а майката на детето не
полага въобще никакви грижи за детето Р. , нито му
дава каквато и да е било нужна за това дете
издръжка, от която то има нужда и която издръжка ответницата му дължи по
силата на закона и влезлите в законна сила съдебни решения .По този начин в
доклада се сочи, че същата не може да полага грижи за детето и никога не е и
полагала , като по този начин същото няма никакви емоционални връзки с нея,
нито пък желае да има такива както
самото дете заяви пред настоящия съд . Освен
това ответниците са представили по делото писмени доказателства , а именно искова
молба от малолетното дете Р. А. срещу ищцата с която то претендира осъждането й
да му заплати сумата от 92 295, 03 лв. представляващо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди
претърпени от смъртта на баща му С.
К. А. , което е изплатено от ЗАД Армеец
АД по споразумение за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от
11.01.2018 г. , която съдът намира, че наистина
ищцата е получила вместо малолетното дете по представените по делото
доказателства от горепосоченото дружество.По този начин съдът намира, както
твърдят и ответниците , че именно поради полученото обезщетение вместо
малолетното дете затова ищцата е предявила настоящия иск с който иска
определяне на режим на лични отношения с малолетното си дете , нещо което не е
искала преди и за което не се интересувала.
С оглед на гореизложените факти,
съдът прави следните правни изводи : Съгласно разпоредбата на чл. 134 т.2 от СК
когато детето е настанено в семейството на баба и дядо то определения режим на
лични отношения на малолетното дете Р. с майка му – ищцата със съдебно
решение № 149 от 14.8.2013 г. по гр.д. №
324/ 2013 г. по описа на Районен съд Карнобат е загубил своята сила още повече
че се отнася между страните по същото дело, като затова и тази разпоредба на СК
изисква определяне на нов режим който
следва да е задължителен между майката на малолетното дете и бабата и дядо му .
Следователно този иск се явява изцяло допустим за разглеждане. Отделно в процесния случай тъй като майката
на това дете е напълно дезинтересирана от него и единствения мотив за това
искане е според мнението на настоящия съд да се сближи с детето за да не му
даде законното му право да се разпорежда с полученото от нея , но дължимо се на
детето застрахователно обезщетение за смъртта на майка му и респ. същото да
бъде използвано изцяло за негови нужди , а и съобразно горепосочената
разпоредба на СК която препраща към разпоредбата на чл. 59 ал.8 от СК , а
последната се отнася и към разпоредбата на чл. 59 ал.7 от СК , то съдът намира,
че въпреки нежеланието на детето СК изисква императивно да бъде определен режим
на лични отношения на малолетното дете Р. с майка му, но при приложението на
защитните мерки определени по чл. 59 ал. 8 т.1 и т.2 от СК , а именно :
осъществяването на личните отношения на детето Р. с майка му в присъствието на
баба му тъй като само тази му баба ще
има възможност съобразно работата която работи в Община Карнобат като чистачка
да присъства на тези срещи на детето с майка му , а неговия дядо няма да има
поради тези причини такава възможност , и
същите отношения да бъдат в дома където то живее т.е. в дома на баба му и дядо му, като съдът
приема, че следва да се определи следните дати за този режим на лични отношения
– всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа в съботния ден
до 12 часа на същия ден.По- голям
режим на лични отношения на майката с това дете съдът намира, че не следва да
бъде определян на този етап тъй като от една страна към настоящия момент детето
не иска категорично да контактува с майка си , а от друга страна същата има извънредно голям родителски дефицит респ. липса на
интелектуални и материални възможности
да осъществява по - отворен режим , а и с оглед на това същата да не повлияе
негативно на развитието на това дете ако
същият режим би бил определен в по- голям размер.Едва след като се подобрят
отношенията помежду им и са налице
обстоятелства да тяхната промяна , то едва тогава съдът намира, че този режим
може да бъде определен в по- голям обем за в бъдеще.
Ищецът респ. ищцата е направила
искане да й се присъдят направените от
нея съдебни разноски по делото на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК , но тъй като не е направила такива , понеже не е
представила писмени доказателства в тази насока ,то съдът намира, че такива не
следва да й се присъдят.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката З.М.Д.
с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** с малолетното й дете Р. С. А. с ЕГН ********** роден на *** година , като същата ще има право да осъществява личните си
отношения със същото дете в присъствието на баба му С.Х.В. с ЕГН *********** и същите отношения да бъдат
в дома където то живее т.е. в дома на
баба му и дядо му находящ се в гр. Карнобат,
на ул. Арда № 72, като съдът определя
следните дати за този режим на лични отношения – всяка първа и трета
събота от месеца от 9 часа в съботния
ден до 12 часа на същия ден.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: