№ 161
гр. Казанлък, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510100106 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от В. Б. Г., ЕГН
********** чрез адв. М. Д., АК-С.З. против „************” ООД, със
седалище и адрес на управление гр. С. ул. **********, регистрирано в ТР с
ЕИК: *******, представлявано от Ц.П.К. с правно основание: чл.26 ал.1 от
ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД и цена на иска: 1200 лв.
В хода на делото прави изменение размера на иска на 3189.12 лева след
извършената съдебно счетоводна експертиза.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че бил страна по
Договор за кредит „*********“ от ******** г., сключен с „************”
ООД. Съгласно чл.2 от Договор за кредит „*********“ от ******** г.
Кредитодателят се задължил да предостави на Кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 200/двеста/ лева, а Кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита съгласно условията на договора. С
последващи анекси от ******** г. , ******* г. и 01.08.2023 г. сумата по чл.2
станала последователно: 500,00; 900,00 и 1000,00 лева. Договорът бил
сключен за неопределен срок, при фиксиран годишен лихвен процент по
заема: 43.2 %; дневен лихвен процент в размер на 0,12 %. Сочи, че съгласно
чл. 15 от договора кредитополучателят се задължавал в срок до пет дни,
считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент да
предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1.банкова
гаранция с бенефициер - Кредитодателя, за сумата 304.86. При увеличение на
кредитния лимит по настоящия договор, Кредитополучателят следвало да
предостави банкова гаранция, която обезпечава новия размер на отпуснатия
кредитен лимит или 2. Едно физическо лице - Поръчител, което да отговаря на
определени изисквания. Съгласно чл.20 от Договор за кредит „*********" от
******** г., ако кредитополучателят не предостави допълнително
1
обезпечение в срок от 3 дни, дължал неустойка в размер на 10 % от усвоената
и непогасена главница. В чл. 21. ал. 5 от Договор за кредит „*********" от
******** г., било предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължал еднократно заплащането на такса в размер на
120,00 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на
задължението. Счита, че описаните по-горе клаузи на чл. 20. чл. 21. ал. 4 и чл.
21, ал. 5 от Договор за кредит „*********" от ******** г., са нищожни поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. I, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че
са сключени при неспазване на нормите на чл.11. чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с
чл. 22 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Излага подробни
съображения.
Сочи, че към датата на подаване на исковата молба в съда, на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т. 10 ЗПК, В. Б. Г.
изплатил изцяло задължението си по Договор за кредит „*********“ от
******** г. Надвнесените суми в размер на 3189.12 лева следвало да се
възстановят от ответното дружество „************” ООД по банкова сметка
на ищеца ***************. Моли съда да постанови решение, с което: Да
признае за установено, че Договор за кредит „*********“ от ******** г.,
сключен между В. Б. Г.. ЕГН-********** и „************” ООД с ЕИК
*******, е изцяло недействителен. В условията на евентуалност в случай, че
съдът прецени, че целият договор не е недействителен, моли съда да признае
за установено, че клаузите на чл. 20, чл. 21. ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от Договор за
кредит „*********“ от ******** г. сключен между В. Б. Г., ЕГН-********** и
„************” ООД с ЕИК ******* са нищожни на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В случай, че съдът уважи предявения иск, моли да осъди ответника
„************" ООД да му заплати на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД - липса на
основание поради нищожност на клаузите на договора, недължимо платената
сума в размер на 3189.12 лв. по Договор за кредит ********* от ******** г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда и до окончателното и изплащане. Претендира за
разноски по делото в съответствие с представен списък на разноските по чл.
80 от ГПК и разноски за адвокатско възнаграждение съгласно сключен
договор на основание чл. 38 ал. 1 т.3 от Закона за адвокатурата по банкова
сметка **************.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея. Сочи, че на ******** г. В. Б. Г. сключил с
„************” АД Договор за кредит „*********“ № *****, като
предоставеният кредитен лимит е увеличаван 4 пъти, а именно: на ******** г.
лимитът е увеличен на 500 лв.; на ******** г. лимитът е увеличен на 900 лв.;
на ******** г. лимитът е увеличен на 1000 лв. Счита така предявените искове
за допустими. Възразява срещу искането на ищеца отделни клаузи от
Договора да се обявяват за нищожни. Счита, че претенциите на ищеца са
напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. По отношение
на искането за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 20 от Договора
поради противоречие с добрите нрави, като заобикаляща изисванията на чл.
21, ал. 1, чл. 33, ал. 1, чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и на чл. 143, ал. 2, т.
2
5 ЗЗП – сочи, че твърденията за нищожност на чл. 20 от Договора, изложени в
исковата молба, са неоснователни, а условията на клаузата са напълно
погрешно преекспонирани от ищцовата страна. Неправилно ищецът твърдял в
исковата молба, че Кредитополучателят следвало да предостави обезпечение
поръчител в 3-дневен срок. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Договора, ищецът се
съгласил в срок от пет дни след дата на активиране на предоставения платежен
инструмент по чл. 4. Ал. 2 от Договора, да предостави обезпечение поръчител.
Още при кандидатстване за отпускане на кредита, ищецът получил
Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ), в който ясно е посочено
изискването за предоставяне на обезпечение по договора, включително и в
договора ясно са разписани условията, при които се изисквало обезпечение и
условията, на които последното следва да отговаря. Уговорената в Договор за
кредит „*********“ неустойка не била прекомерна и не противоречала на
принципа на справедливостта. Сочи, че процесуалният представител на ищеца
не съобразил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК съгласно която при
изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят
би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Неустойката не била предвидена от законодателя като
елемент на ГПР, видно и от възприетата математическа формула, посочена в
приложение № 1 на ЗПК. При изчисляване на ГПР, чл. 19, ал. 3 от ЗПК
изрично изключвал плащания, възникващи при неизпълнение на задължения
по договора за потребителски кредит. Неустойката се начислявала единствено
при неизпълнение на задълженията на клиента, т.е. задължението за
заплащане на неустойка било условно и възникването му зависило изцяло и
само от действията на потребителя. Сочи, че твърдението на ищеца, че
неустойката заобикаляла ограничението на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК било
незаконосъобразно. Относно твърденията, че с поставянето на изискване за
предоставяне на обезпечение, се целяло преодоляване на ограничението на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, счита за несериозно да се твърди т.к.
неустойката не била предвидена от законодателя като елемент на ГПР.
Неустойката сама по себе си не била част от печалбата на Кредитора, а
договорено между страните обезщетение за неспазване на договорно
задължение от страна на кредитополучателя. Претендираната неустойка
представлявала такава за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава.
Твърденията на ищеца, че в договора не било ясно посочено при какви условия
е изчислен ГПР, счита за неоснователни. Излага подробни съображения. По
отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 21,
ал. 4 и ал.5 от Договора като противоречащи на добрите нрави, като
неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 5 ЗЗП, като заобикалящи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и като заобикаляща изискванията на чл. 33
ЗПК, с последица чл. 21 ЗПК, сочи, че разходите за събиране на вземането,
посочени в чл. 21, ал. 4 от Договора се дължали единствено и само в случай,
че Кредитополучателят не заплати в посочения в Договора срок за плащане,
общото си задължение. Изпращането на смс за допусната забава, обаждане от
оператор на кол център, изпращане на писмо са действия, които банките и
финансовите институции извършват по отношение на някои клиенти,
допуснали забава. Всички финансови институции имали специално изграден
човешки и технически ресурс, който се занимавал със събиране на вземания
3
по извънсъдебен път. Те работили само с клиентите в забава, а не с всички.
Чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК изрично посочвал, че в договора трябва да са ясно
описани „всички разходи, дължими от потребителя при неизпълнение на
договора“. Чл.19, ал.З, т.1 от ЗПК изрично посочвал, че „При изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит“. В Част III, т.4.6 на Стандартния европейски формуляр
/Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/ било посочено, че кредиторът
трябва да посочи „всички разходи, дължими просрочени плащания“. Сочи, че
тези разходи не биха се начислили и допълнителни човешки и технически
ресурс, далеч надхвърлящ нормалните действия по управление на кредита, не
би бил необходим, в случай че заемателят изпълнявал задълженията си по
Договора коректно и при направените допускания, посочени при изчисляване
на ГПР. Начисляването на разходите зависило единствено и само от
поведението на кредитополучателя. Не били верни твърденията на ищеца в
исковата молба, че действията по събиране на заема и свързаните с това
разходи били част от дейността по управление на същия и уговарянето на
разходи за тях е недопустимо. Посочва подробни съображения и съдебна
практика. Моли съда, след като се запознае с всички представени
доказателства и събраните в хода на съдебното производство доказателствени
средства да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца като
неоснователна и недоказана и да присъдите на „************“ направените в
хода на делото съдебни разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360.00 лева. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума
съгласно посочената Наредба.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между В. Б. Г., ЕГН ********** и „************” ООД, със
седалище и адрес на управление гр. С. ул. **********, регистрирано в ТР с
ЕИК: *******, представлявано от Ц.П.К. е сключен Договор за кредит
,,*********‘‘от ******** г. По силата на сключения между страните договор,
ответното дружество, в качеството на кредитодател се задължило да
предостави на ищеца - кредитополучател револвиращ кредит в максимален
размер на 200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна платежна карта *********, а кредитополучателят
се задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. С
последващи анекси от ******** г. , ******* г. и 01.08.2023 г. сумата по чл.2
станала последователно: 500,00; 900,00 и 1000,00 лева. Договорът бил
сключен за неопределен срок, при фиксиран годишен лихвен процент по
заема: 43.2 % /четиридесет и три цяло и два процента /; Върху усвоения
размер на кредита, Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в
размер па 0,12 % (нула цяло и дванадесет процента). Лихвата се изчислява
всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се
приема, че календарният месец е с продължителност от 30 (тридесет) дни.
Общата сума, дължима от кредитополучателя била сборът от следните суми:
1. усвоената и непогасена главница; 2. Договорна лихва върху усвоената и
4
непогасена главница; 3. такси за ползване на картата, дължими от
кредитополучателя, посочени в Тарифата. Годишният процент на разходите на
заема, възлизал както следва: 45.9 % /четиридесет и пет цяло и девет
процента/; ГПР по всеки Договор за кредит „*********" бил изчислен при
вземане предвид следните допускания: 4.1. Кредитополучателят ще
изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по
настоящия Договор; 4.2. Пълният размер на кредита е усвоен от
Кредитополучателя незабавно след активация на предоставения му платежен
инструмент; 4.3. Лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с
тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени
ь договора за кредит. През целия срок на валидност на договора,
кредитополучателят следвало да заплаща текущото си задължение до всяко 2-
ро число на текущия месец.
Съгласно чл. 15 от договора кредитополучателят се задължил в срок до
пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен
инструмент да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения:
1.банкова гаранция с бенефициер - Кредитодателя, за сумата 304.86, със срок
на валидност - 2 години от датата на сключване на настоящия Договор. След
изтичане на срока на валидност на гаранцията и в случай че настоящият
договор не е прекратен, то Кредитополучателят следва да предостави нова
банкова гаранция за нов период от 2 години. При увеличение на кредитния
лимит по настоящия договор, Кредитополучателят следва да предостави
банкова гаранция, която обезпечава новия размер на отпуснатия кредитен
лимит. В този случай Кредиторът има ангажимент да уведоми
Кредитополучателя за размера на банковата гаранция; или 2. Едно физическо
лице - Поръчител, което да отговаря на следните изисквания: 2.1. да е над 21 г.
и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; 2.2. брутният размер на дохода му да е в размер не по-малък
от 1 500 лв.; 2.3. да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца;
2.4. да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен
с „************“ ООД; 2.5. да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статус "период на
просрочие от 0 до 30 дни" и 2.6. да не е член на домакинството на
Кредитополучателя.
Съобразно чл. 20 от договора, в случай, че кредитополучателят не
предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, последният дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 10 % /десет процента/ от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия
месец, като същата се изчислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението.
В чл. 21, ал. 1 от договора е уговорено, че при забава на
кредитополучателя за плащане, на което и да е парично задължение по
договора с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си
кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца като в поне един
месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит,
кредитодателят има право да обяви цялото му задължение за предсрочно
изискуемо. Съобразно чл. 21, ал. 4 от договора при забава за плащане
текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 кредитополучателят
5
дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в
размер на 2, 50 лева /два лева и петдесет стотинки/ за всеки ден, до заплащане
на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай, че
кредитополучателят заплати 15% от кредитния лимит, съгласно чл. 12, ал. 1,
същият не дължи разходите за действия по събиране на задълженията по
същата алинея. В чл. 21, ал. 5 от договора е уговорено, че след настъпване на
предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането
на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Ищецът е
въвел възражение за нищожност на клаузата на чл. 20 от процесния договор,
спрямо които ищeцът следвало да заплати неустойка за непредоставено
обезпечение в посочения срок по чл. 15 от договора, като противоречащи на
добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както
и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението
на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а
не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща
принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно
обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще
излезе извън обезпечителните
или обезщетителните функции, които са й придадени от страните.
Съдът намира, че предвидената неустоечна клауза в процесния
договор за потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните
вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е
уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство.
Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за потребителски кредит. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
6
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което противоречи на
добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Въведено е възражение, че клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора,
предвиждаща, че при забава в плащанията на задълженията или на сумата по
чл. 12, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по
събиране на задължения в размер на 2, 50 лева за всеки ден, до заплащане на
съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай, че
Кредитополучателят заплати 15 % от кредитния лимит, съгласно чл. 12. ал. 1 ,
същият не дължи разходите за действия по събиране на задълженията по
настоящата алинея, както и клаузата на чл. 21, ал. 5 от договора предвиждаща
еднократното заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите
на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя, са нищожни на осн. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл.
19, чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Между страните е сключен
договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 33, ал.
2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че оспорените разпоредби, предвидени в чл. 21, ал. 4 и ал.
5 от договора се явяват в пряко противоречие с чл. 33 от ЗПК. В случай на
неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща
отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението.
Съдът намира, че отговорността за разноски, въведена в договора,
представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за
заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване
разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси
по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане
на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
7
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби,
нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски
кредит, съдът следва служебно да провери съответствието на договора със
същите. Това е така, защото ищецът има качеството потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Разпоредбата на чл.11,
ал.1 ЗПК, регламентираща съдържанието на договора за потребителски
кредит, в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е
въведено, за да гарантира на потребителя яснота и прозрачност как се
формира задължението му, какво е оскъпяването на кредита, както и да му
даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти и направи
своя избор. По правилата на чл.19, ал.1-3 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1, т.1 "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Тоест годишният процент на разходите следва да
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление
на кредита, като спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР. Действително в процесния
договор за кредит „*********“ от ******** г. са посочени процент на ГПР по
всеки един от договорите, т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11,
ал.1, т.10 ГПК. Кредитора обаче се е задоволил единствено с посочването като
абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита. Този размер не
надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК, но не отразява действителния
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно сумата за
неустойка, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла
на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Сумата за неустойката по чл. 20 и чл.21 ал.4 и 5 от
договорите-видно и от заключението на вещото лице следва да бъде включена
в ГПР. Прибавянето на тази сума към ГПР несъмнено води до надвишаване на
8
ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там до нищожност на основание чл.19
ал.5 ЗПК. Освен горното поради това, че е формално посочен, не по начин,
който достатъчно пълно, точно и ясно да позволи на потребителя да разбере
реалното значение на посочените цифрови величини-не става ясно кои
компоненти са включени в ГПР и как се формира, се налага извод, че
процесните договори за потребителски кредит са недействителни, като не
отговарящи на изискванията и на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Предвид изложеното се
налага извод, че двата процесни договора за потребителски кредит не
отговарят на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в тях липсва
посочване на действителният процент на ГПР. След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до недействителност
на същия.
С оглед всичко изложено, съдът намери за установено по делото, че
ищецът е погасил на 18.12.2024 г. всички свои задължения към ответника по
процесния договор за кредит, до която дата му е платил за погасяването им
сумата от общо 8800.30 лева, поради което ищецът е надплатил на ответника
за погасяването на този кредит сумата от 3189.12 лева, която ответникът е
осчетоводил без основание, нито пък му дължи с оглед нищожността на
договора уговорената в нея неустойка, която е в размер от 2277.84лв., разходи
в размер на 22.50 лева и възнаградителни лихви в размер на 888.78 лева.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
предявеният от ищеца иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да
се уважи. Според нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Този фактически състав изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание, която е
налице и в случаите на нищожен договор, респективно клауза от същия (т. 1
от ППВС 1/1979 г. ). Искът по чл. 55 ЗЗД е един и с него ищецът претендира
връщането на нещо, което е дал на ответника, поради което в тежест на ищеца
е да докаже само даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво
основание е получил даденото (Р 374-2009-III г.о., Р 161-2013- IV г.о. и Р 9-
2017- IV г.о.). Поради това първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от
него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е
получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че същото основание е
нищожно. И в двата случая даденото е без основание, какъвто е и случая (Р
374-2009-III г.о., Р 161-2013-IV г.о. и Р 9-2017-IV г.о.).
При него по делото ищецът доказа, видно от представената съдебно-
счетоводна експертиза по делото, че за погасяване на всички свои задължения
по процесния договор за кредит е платил на ответника до 18.12.2024 г.
включително сумата от общо 8800.30 лева, от която 5611.18 лева главница и
сумата от общо 3189.12 лева- договорни лихви, неустойка и разходи за
събиране, а ответникът не доказа наличието на валидно основание, което да
оправдава получаването й. От една страна защото съдържащата се в чл. 20 от
договора уговорка за дължимост на неустойка по договора в размер от 2277.84
лева за периода от 03.07.2022 г. до погасяване на кредита на 06.11.2024 г. е
нищожна с оглед изложеното. Разходи на основание чл.21 ал.5 от договора за
9
периода от 05.02.2024 г. до 11.10.2024 г. в размер на 22.50 лв. също са
недължими поради нищожността на договора. Надплатена от ищеца е сума от
888.78 лева възнаградителна лихва по процесния договор за кредит за периода
от 26.102021 г. до 18.12.2024 г. поради нищожността на договора, която
ответникът е получил без основание, респективно при начална липса на
основание. Поради това и съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД дължи връщането й
на ищеца, като с иска си последният претендира връщането от ответника на
3189.12 лева, което обуславя основателността му, заедно със законната лихва
от датата на подаване в съда на исковата му молба до изплащането й (Р 374-
2009-III г.о., Р 161- 2013-IV г.о. и Р 9-2017-IV г.о.).
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който
не е спорен по делото-видно и от експертизата, а задължение на ответника е
да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата,
респ. за задържането й.
Предвид установената недействителност на процесния договор за
кредит и с оглед правилото на чл.23 ЗПК, съдът намира, че за ответника не е
налице основание за задържане на платените по договора суми над чистата
стойност на кредита: по договор за потребителски кредит сумата от 3189.12
лв, която включва: възнаградителна лихва, неустойка и разходи за събиране.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за сумата от
3189.12 лв., получена от ответника по Договор за кредит „*********“ от
******** г. при начална липса на основание се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски,
като такива му се дължат в размер на 127.56 лева- държавна такса, 360 лв. за
извършена съдебно –счетоводна експертиза, които ще се присъдят изцяло на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ
и съдействие за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна
помощ от адв. М. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Съгласно чл. 38
ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично
посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004,
съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. Д. в размер на 1020,00
лева, платимо от ответника, с оглед осъщественото процесуално
представителство по двата предявени иска, като по първия установителен иск
– 400,00 лв. и по втория осъдителен иск – 620 лв., която сума следва да бъде
присъдена в полза на пълномощника на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Договор за ********* от ********г.,
10
сключен между В. Б. Г., ЕГН ********** и „************” ООД, със
седалище и адрес на управление гр. С. ул. **********, регистрирано в ТР с
ЕИК: *******, представлявано от Ц.П.К., е недействителен на основание
чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „************” ООД, със седалище и адрес на управление
гр. С. ул. **********, регистрирано в ТР с ЕИК: *******, представлявано от
Ц.П.К. да заплати на В. Б. Г., ЕГН ********** поради липса на основание
недължимо платената сума от 3189.12 /три хиляди сто осемдесет и девет лева
и дванадесет стотинки / поради нищожност на договора /нищожност на
клаузите на Договор за кредит „*********“ от ******** г., която без
основание е получило от него, ведно със законна лихва върху главницата от
********** г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
и изплащане, както и сумата от 487,56 лева - разноски по гр. д. № ******** г.
по описа на РС Казанлък.
ОСЪЖДА ************” ООД, със седалище и адрес на управление гр.
С. ул. **********, регистрирано в ТР с ЕИК: *******, представлявано от
Ц.П.К. да заплати на адв. М. Н. Д. АК С.З., съдебен адрес: гр. ***********,
сумата от 1020,00 лева (хиляда и двадесет лева) – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално
представителство по гр. д. № ******** г. по описа на РС Казанлък.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11