Р Е Ш Е Н И Е
№...1428
гр. Варна, 19.03.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми февруари две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря В. М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7999 по описа на ВРС за 2013-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно
съединени искове на Й.Т.Й., ЕГН**********, с правно основание чл.422 ГПК,
за признаване за установено в
отношенията между страните, че „*, дължи
на ищеца сумата 1905.00 щатски долара
– останала неплатена част от трудовото възнаграждене
за м. май 2011г. по договор от 02.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 29.04.2013 до окончателното й изплащане, както и за сумата 375.42лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 01.06.2011г. –
29.04.2013г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6233 по описа на ВРС за 2013г.
Ищецът твърди, че
е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен
лист за процесната сума, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения
срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
Твърди още, че с ответника
са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор от 02.02.2011г., по
силата на който ответникът е бил работодател, а ищецът – служител на длъжност
„старши помощник капитан”. Договорът бил срочен, като към момента на делото е
прекратен поради изтичане на уговорения срок. Отделно от този договор сключил
такъв с идентично съдържание с „*
През май 2011г., след
приключване на рейса, по искане на ответника, служителят му предал чрез своя
приятелка своя екземпляр от трудовия договор, поради което към предявяване на
иска не притежава копие на същия. Счита, че документа следва да се съхранява у
работодателя, а ако не се съхранява – че е изгубен или унищожен от последния.
Твърди също, че в
уговорения период, включително през м. май 2011г., изпълнявал задълженията си
по договора на м/к Алая, срещу което обаче ответникът
му заплатил само част от дължимото възнаграждение. Предвид частичната
неизправност на работодателя счита, че му се дължи претендираната главница,
както и мораторна лихва, предвид забавата на длъжника.
По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски. В о.с.з. поддържа становището си.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва наличието на облигационна
връзка с ищеца по трудов договор, като счита, че няма качеството работодател на
последния. Заявява, че е корабен мениджър за м/к „*” с корабопритежател
„*”, по силата на договор от 01.07.2009г. Счита, че трудовият договор от
02.02.2011г. е бил сключен между ищеца и корабопритежателя „*”, в качеството му
на работодател, респ. възразява да е получавал или съхранявал трудов договор на
ищеца, сключен с ответника.
В изпълнение на договора за
менажиране на морски кораби, ответникът е следвало да
превежда на ищеца, дължимите от работодателя заплати. Работодателят/корабособственик е удържал от възнаграждението на ищеца за
м. май 2011г. сумата от 1905 щатски долара за лошо изпълнение на трудовите му
задължения и обезщетение за предсрочно прекратяване на трудовия договор на
ищеца. По изложените съображения ответникът не е материално легитимиран да
отговаря по предявения иск.
По същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски. В о.с.з. поддържа становището си.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото
на осн.чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу
ответника заповед за изпълнение за процесните суми.
По делото е безспорно, а е
видно и от документа на л.52 от делото, че на 02.02.2011г. между ищеца и „*” е
бил сключен трудов договор, по силата на който дружеството е било работодател,
а ищецът – служител на длъжност „старши помощник капитан” (спори се за
наличието на договор с идентичен предмет и съдържание, сключен с ответника „*”
ООД).
Между страните не се спори
също, че за периода м. февруари 2011г. – м.май 2011г. ищецът е полагал зависим
труд като „старши помощник капитан” на м.к. „*”.
Безспорно е още, а се
изяснява от представените на л.3 – 15 документи, че за месеците февруари 2011г.
– м.май 2011г. ответното дружество е превеждало в полза на ищеца възнаграждения
за положения труд на м.к. „*”. За м. май 2011г. са му удържани 112.00 щатски долара,
а са му заплатени 2851.33 щ.д.
Представен е превод на
разрешително за корабоплаване, в което като собственик на кораб „*” към
07.07.2010г. е посочено дружество „*”.
С договор от 01.07.2009г.
(л.34 – 47 от делото) „*”, като „беърборт чартьор” възлага на „*” ООД, като „мениджър” оперативното
управление на посочения в Анекс А моторен кораб – „*”. Съобразно чл.4.3. от
договора, мениджърът се задължава да сключва договори и да плаща суми по тях
„от името на беърборт чартьора”.
Съобразно чл.17 вр. клетка 17 от договора, същия е
със срок на действие до 30.06.2010г. В чл.17 е възпроизведена неясна клауза
относно последващото му продължаване/прекратяване.
Видно от справката на л.83
от делото „*” ООД е начиславало трудово
възнаграждение на ищеца по трудов договор от 02.02.2011г. в размер на по
4711.33лв. месечно.
Приложени са и множество
други неподписани писмени актове и разпечатки от справки в информационни
източници без удостовериделно действие.
От заключението по
приобщената ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно, обосновано и достоверно, както и от обясненията на експерта в о.с.з.
се изяснява, че за месеците февруари 2011г. – м.май 2011г. ответното дружество
е превеждало в полза на ищеца възнаграждения за положения труд на м.к. „*”. За
м. май 2011г. са му удържани 112.00 щатски долара, а са му заплатени 2851.33
щ.д. Установява се още, че съобразно счетоводно регистрираната информация у
ответника, на служителя не е са преведени 1904.99щ.д. от нетното му ТВ от
4756.32лв. Мораторната лихва за забава върху тази сума за исковия период
възлиза на 509.68лв., които при курс 1.34997/1 е с равностойност 377.28 щатски
долара.
От показанията на св. Пл.
Петрова, които съдът следва да прецени на осн. чл.172 ГПК, но и като непосредствени, се изяснява, че в края на май 2011г.
свидетелката лично е представила в офиса на ответното дружество договор със
страни Й.Й. и „*” ООД, като първият бил посочен като „старши помощник капитан”
с БТВ около 5000.00 щ.д. Офисът е бил на адрес гр. *”, а договорът свидетелката
заявява, че е предала лично на управителя на ответника *.
От показанията на св. Б. *,
които съдът кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и непосредствени,
се установява, че свидетелят е бил капитан на кораб „*” за рейс в периода м.
февруари – м. май 2011г.”. При качването си на кораба помощник – капитанът Й.Й.
предал на свидетеля оригинал на трудов договор с работодател „*” ООД. Според
записванията в договора длъжността на Й. била „старши помощник капитан” с
възнаграждение около 5000.00щатски долара. Свидетелят лично направил копие от
договора, което заверил за вярност и което оставил в архива на кораба, а
оригиналът върнал на Й.. Изяснява се още, че за периода на рейса капитанът е
констатирал надлежно изпълнение на задълженията на своя помощнил.
Не са постъпвали и сигнали от корабособственика или корабния оператор срещу
действията на Й. при изпълнение на трудовите си задължения.
В показанията на св. Н.
Стефанов, които съдът следва да прецени на осн.
чл.172 ГПК, но и като непосредствени, се посочва, че трудов договор между „*”
ООД и Й.Й. не е подписван, такъв не е изискван от свидетеля, докато е бил
управител на дружеството, нито такъв му е предоставян от св. Пл. Петрова или от
другиго.
При проведената по реда на чл.174 ГПК очна ставка
свидетелите Н. * и Пл. * поддържат диаметрално противоречивите си показания
относно връщането или не на трудов договор на ищеца с ответника на последния.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до
следните правни изводи:
Спорните въпроси по делото
са дали между страните е сключен на 02.02.2011г. трудов договор, евентуално –
дали ответникът е действал при сключването му като корабен агент (представител)
на корабособственика или е действал в лично качество.
Между страните е безспорно,
че към момента на делото писмен акт, обективиращ
трудов договор между ищеца и ответника, не съществува. От показанията на св. Б.
Ненов, които съдът кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и
непосредствени се установи обаче, че към м.февруари 2011г. такова споразумение
е съществувало – капитанът лично е приел, копирал и заверил за вярност преписа
на представения от ищеца трудов договор с ответника, като завереният препис е оставил
в архива на кораба.
Изложеното противоречи на показанията
на св. Стефанов, че трудов договор не е съществувал изобщо. При преценка на
последните обаче следва да се отчете, че по арг. от
чл.154, ал.1 ГПК на доказване в гражданския процес подлежат положителните
факти, на които страните основавт твърденията си,
както и връзките между тях. Действително формална забрана за установяване на
отрицателни факти не е въведена законодателно. Естеството им обаче предполага доказване
единствено чрез установяване на положителни такива, които да дискредитират
твърденията на противната страна (в този смисъл и Определение №735/20.07.2009г.
на ВКС по гр.д. №661/2009г., I г.о.; Определение №106/4.03.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 24/2013 г., I г. о. и други) – (например чрез установяване, че лицето
е било в гр. Варна на посочена дата и
час може да се установи, че то не е било в гр. София в същия ден и час).
Следователно възможността определени обстоятелства да бъдат установавани
чрез голословното им свидетелско отрицание следва да се отрече.
В настоящия случай
показанията на св. Стефанов се изчерпиха с категоричното изявление, че трудов
договор между „*” ООД и Й.Й. не е подписван, такъв не е изискван от свидетеля,
нито такъв му е предоставян от св. Пл. Петрова или от другиго. С оглед на
гореизложеното тези показания не могат да разколебаят показанията на св. Б. *,
че лично е възприел и заверил трудов договор между ищеца и ответника.
Доколкото липсват данни за загубване на
заверения препис през време на рейса следва да се приеме, че преписът е бил
съхраняван в архива на кораба най - малко до приключване на рейса – края на м.
май 2011г. – обстоятелство, което кореспондира с показанията и на св. *. Ето
защо дори при корективния анализ на последните,
предвид заинтересоваността на свидетелката от изхода по делото, следва да се
заключи, че твърдяния трудов договор е бил сключен и е съществувал веществено
поне до края на м. март 2011г. Впрочем по арг. от
чл.175 ГПК за същото свидетелства и системното превеждане на заплата от
ответника на ищеца за целия период на трудова ангажираност – февруари – май
2011г. А след като е безспорно, че към момента на делото договор липсва, то
следва да се приеме за настъпила хипотезата и на чл.165, ал.1 ГПК.
Съобразно чл.165, ал.1 ГПК
забраните по чл.164 ГПК отпадат при изгубване или унищожаване на писмения акт.
Смисълът е щом един документ е първоначално създаден, а впоследствие се изясни
достоверно, че липсват данни у кого се намира и дали се съхранява, да бъде
възможно доказване на съдържанието му със свидетели. Противното разбиране би колидирало с принципа на правната сигурност и би
стимулирало укриването на писмени актове, като превенция срещу което е
предвидена нормата на чл.165, ал.1 ГПК (така и проф. Ж. Сталев – Граждански
процес). Ето защо в случая съдът намира, че от гласните доказателства следва да
се приеме за доказано твърдяното от ищеца съдържание на трудовия му договор с
ответника.
Съобразно чл.222 и сл. КТК
корабният агент действа „от името” на корабопритежателя, т.е. като негов пряк
представител, като самият представляван е материално задълженият субект към
третото лице – съконтрагент. По идентичен начин са
регламентирани и задълженията на корабния мениджър в чл.225а и сл. КТК.
Следователно за да обвърже принципала като страна по
сделка с трети лица агентът или мениджърът следва изрично да се легитимира по
пълномощие. Данни при сключване на договора от 02.02.2011г. „*” ООД да се е
легитимирал пред Й.Й. като представител на „*” обаче липсват по делото. Следователно
дори да се приеме, въпреки неясната клауза на чл.17 на сделката от
07.07.2009г., че и към 02.02.2011г. в отношенията с възложителя по договора за корабен
мениджмънт ответникът има качеството изпълнител (мениджър), това обстоятелство
не може да се противопостави на ищеца – служител, а може да послужи за
упражняване на регресните права на отвеника към „*”.
Сключените от ищеца два
трудови договора с идентично съдържание с различни работодатели действително индикира недобросъвестност от негова страна. Същевременно
изложеното не е сред основанията на чл.74 КТ и следователно не може да доведе
до недействителност на договорите, доколкото касае фактическата възможност за
изпълнение на задълженията и по двете правоотношения. Но след като по делото е
безспорно полагането на зависим труд в рамките на исковия период, въз основа на
договор, който съдът прие за сключен с ответника, на служителя се дължи
насрещната парична престация и за м. май 2011г.,
която както се изясни му е превеждана за предходните три месеца именно от
ответника.
Възражението за неточно
изпълнение задълженията на ищеца през м. май 2011г. остана доказателствено
необосновано, поради което и с оглед липсата на данни за платена заплата в
пълния дължим размер за посочения месец, неплатената й част се следва на
служителя, т.е. главният иск е основателен.
Съгласно чл.270, ал.2 КТ
трудовото възнаграждение се изплаща в рамките на месеца, за който е положен
трудът. Ето защо забавеното престиране на
възнаграждението има за последица и изпадането в забава на работодателя, поради
което и с оглед изчисленията на съдебния експерт, акцесорният
иск също е следва да се уважи.
Предвид изхода по спора на
ищеца се следват разноски от 1390.00лв., на осн.
чл.78, ал.1 ГПК. На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати на БСВ сумите 152.86лв. – държавна такса в производството
пред ВРС по кумулативно съединените искове и 120.00лв. – хонорар по ССчЕ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „*, дължи на Й.Т.Й., ЕГН**********, сумата 1905.00 щатски долара – останала неплатена част от трудовото възнаграждене за м. май 2011г. по трудов договор от
02.02.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.04.2013 до
окончателното й изплащане, както и сумата 375.42лв.
– лихва за забава върху главницата за периода 01.06.2011г. – 29.04.2013г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6233 по описа на ВРС
за 2013г., на осн.
чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА *, да заплати на Й.Т.Й., ЕГН**********, сумата 1390.00лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 272.86лв. – разноски в
производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на решението, препис от него да се
изпрати за сведение по .гр.д. №6233 по
описа на ВРС за 2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………